В  КЛОПКАТА  НА  ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

         Немските социално-критични журналисти д-р юр.н. Ханс-Петер Мартин и инж. Харалд Шуман са авторите на политическия бестселър "Клопката на глобализацията". Поднасяйки редица примери те са едни от първите, които в Германия полагат началото на аналитичното разобличаване на механизмите на глобалния капитал за неоколонизиране на света от няколкото стотин мултинационални суперконцерна. Този процес продължава до днес и се извършва с помощта на международните финансови институции (МВФ и СБ), създадени и контролирани от богатите индустриални държави. Авторите на книгата са присъствали на срещата на икономическия, политическия и научен елит около клуба Г-7, както те го наричат "капиталистическия интернационал". Тази среща се проведе по инициатива на "перестройчика", Михаил Горбачов в луксозния хотел "Феърмонт", в Сан Франциско, Калифорния, където бе обсъден "новия световен ред" и бъдещето на 21-я век. В  резултат на пълното освобождаване на капитала и неолибералното комерсиализиране на глобализацията сивите кардинали на световната икономика предвиждат разпадане на  човечеството на две касти: 20 % заможно малцинство, така нареченият "златен милиард" и 80% ненужно мнозинство "излишни хора", от които модерната, високотехнологична икономика не се нуждае нито като работна сила, нито като източник на печалба. За тях няма работа, няма и препитание. Тези изхвърлени от обществото хора са заплашени в бъдеще от социална и дори биологична деградация. Антропологични проучвания на ООН, провеждани в продължение на десетилетия са установили, че при социално слабите слоеве от населението в изследваните страни вече са констатирани фатални биологични изменения - изоставане в ръста и в умственото развитие на хората живеещи в мизерия. А това е констатирано не само в слаборазвити страни, но и в САЩ, където обществото е силно сегрегирано. Поради ограничените ресурси на планетата и прогресивното обедняване на човечеството експертите изразяват опасение, че тази тенденция ще се запази и след няколко столетия човечеството дори ще се раздели на две раси: малобройна, заможна и физически добре развита, с ръст над 2,10 м. и многобройна с пигмейски ръст от 1,30 м. и с ограничени интелектуални възможности. Тази ужасяваща перспектива надхвърля визиите дори на расистите от времето на фашизма.

            Книгата на двамата автори се появи малко преди многохилядните протести на алтерглобалистите в Сеатъл и Генуа и традицията на Социалните форуми. Тя сложи началото на широка световна дискусия за опасностите от комерсиалната злоупотреба с иначе обективния и полезен процес на икономическата глобализация, който винаги е съпровождал развитието на човечеството. Фундаменталните изводи, които авторите правят са резултат от анализ на катастрофалните процеси в редица икономики /Мексико, Индонезия и др./, попаднали в смъртоносната клопка на неолибералната глобализация.

            По-долу предлагаме на вниманието на българския читател уводната част от книгата на Ханс-Петер Мартин и Харалд Шуман "Клопката на глобализацията", която дава красноречива представа за обстановката, в която се решават съдбините на земното население и за манталитета на елита, който арогантно си е присвоил това право. Силно впечатление прави пренебрежителния тон на босовете на мегаконцерните, с който те коментират подчинените си, създали несметните им богатства, говорейки за тях като за полуроби, които могат да бъдат автоматизирано назначавани и уволнявани от компютър, стига само печалбите да изискват това. Тук възниква въпросът: кой за кого е създаден - икономиката за хората или хората за икономиката? Отговорът на тази дилема се съдържа в идеологията на капитализма, който допуска всички средства за постигане на максимална печалба. Но когато става дума за съдбата на човечеството, или за съществуването дори само на един човек, тогава проблемите за ефективност и печалба в бизнеса губят всякакъв смисъл. Започне ли икономиката да изяжда хората, това вече е началото на канцерогенен процес в организма на обществото, който ще доведе до неговата смърт, ако имунната му система не противодейства.

инж.  Харалд  Шуман   и

д-р.юр.н. Ханс-Петер Мартин

КЛОПКАТА  НА  ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

(Част I)

ОБЩЕСТВОТО  на  20 %  към  80 %

ГОСПОДАРИТЕ  НА  СВЕТА  НА  ПЪТ  КЪМ  ЕДНА  ДРУГА  ЦИВИЛИЗАЦИЯ

            
Хотелът "Феърмонт" в Сан Франциско е обгърнат с легенди от световен формат. Той е институция и икона, символ на радостта от живота. Който го познава го нарича фамилиарно "Феърмонтът", а който живее в него е един от успелите в живота... В неговите просторни, плюшени салони са празнували триумфалните си успехи и  забогателите от катастрофалното земетресение 1906 г., както и американските генерали от двете Световни войни, основателите на ООН, господарите на концерни, както и всички американски президенти...

            В края на септември 1995 г. в тази обвеяна с митове и история обстановка един от тези, които сами творят история, Михаил Горбачов, приема елита на света. Защото тъкмо тук, в Президио, кварталът южно от моста "Голдън гейт", в края на Студената война американски меценати от благодарност към неговото дело му основават фондация. И сега Горбачов е поканил 500 водещи политици, икономически босове и учени от цял свят. Този нов "глобален мозъчен тръст", както последният президент на Съветския съюз нарича срещата, ще посочи на човечеството пътя към 21-то столетие, "пътят към една нова цивилизация".

            Опитни, стари политици като Джордж Буш-старши, Джордж Шулц или Маргарет Тачър си дават среща тук с новите господари на света, като Тед Търнър, шефът на СNN, най-могъщият медиен концерн на планетата, и с други величия от неговия ранг... Всички те са се събрали и възнамеряват в продължение на 3 дни, разделени на тематични групи, да работят интензивно с глобалните фигури от компютърния и финансов бизнес, със сивите кардинали на икономиката, с професорите по икономика от университетите в Станфорд, Харвард и Оксфорд. Естествено, ще бъдат изслушани и емисарите на свободната търговия от Сингапур и дори от Пекин, щом става дума за бъдещето на човечеството.

            Никой не е дошъл да прави празни приказки. Никому не се позволява да смущава свободните изказвания, натрапчивите журналисти са отстранени с цената на много изразходвани средства. Строгите правила на дискусията задължават участниците да се освободят от всякакви риторични увлечения. Въвеждането в темата може да трае най-много 5 минути,  изказванията - не повече от 2 минути.

            Джон Гейдж, топмениджър в американската компютърна фирма "Сън Майкросистемс" открива дебатът на тема "Технологии и труд в глобалната икономика"... Фирмата му просперира. Той може да поеме всички желаещи на работа, включително и чужденци без разрешение за работа. Ето защо той обявява, че правителствените разпореждания за трудовия пазар са без значение за него. Той назначава "добрите мозъци на Индия", да работят докато могат... "Днес ние назначаваме нашите хора чрез компютър, те работят за нас на компютър, и ние ги уволняваме също чрез компютър". В остатъка от 30 секунди за своето изказване, Гейдж заявява: "Ние си избираме просто най-умните. По този начин постигнахме ефективност, която ни позволи да повишим оборота си от 0 в началото ... до над 6 милиона днес." Самодоволно той се обръща към съседа си по маса и му се усмихва многозначително: "Дейвид, ти не беше толкова бърз като нас, нали?".

            Този, към когото Гейдж се обръща, е Дейвид Пакард,  съоснователят на високотехнологичния гигант "Хюлет-Пакард". Възрастният, просперирал със собствените си усилия милиардер го контрира с ясния въпрос: "От колко служители имаш нужда Джон?".

            От шест, а може би осем", отговаря сухо Гейдж. "Без тях сме загубени. При това е без значение, къде по света са те". Тук се намесва ръководителят на дискусията, професор Ръстъм Рой от университета в Пенсилвания: "И колко души работят сега за "Сън Системс"?" Гейдж: "16 000. Но освен едно много малко малцинство, всички те са резерв, подлежащ на уволнение при рационализиране на фирмата".

            Това изказване не предизвиква никаква реакция у присъстващите. За всички тях възможността за неподозирани по мащаб съкращения е нещо съвсем нормално. Никой от скъпоплатените мениджъри от високотехнологичните индустрии на бъдещето не си прави илюзията, че ще има достатъчно нови и добре платени работни места в този бизнес за всички желаещи, както и за която и да е друга сфера от икономиката.

            Прагматиците, събрани във Феърмонт свеждат бъдещето на света до две числа и едно понятие: "20% на 80%" и "тититеймънт".

            20% от работоспособното население ще са достатъчни през идващия век, за да поддържат работата на световната икономика. "Тя не се нуждае от повече работна сила", смята търговският магнат от югоизточна Азия, Уошингтън Си Цип. Една пета от всички търсещи работа ще е достатъчна, за да се произведат всички стоки и високотехнологични услуги, които днес потребява световното човечество. Тези 20% ще участват активно в живота, в печеленето на средства и в консумирането на блага, независимо в коя страна са. Към тях могат да се причислят и някой друг процент богати наследници.

            А след това? Какво ще стане с останалите 80%, които ще останат без работа? "Със сигурност"- казва американският автор на книгата "Краят на труда", Джереми Рифкин - "останалите 80% ще имат големи проблеми". Мениджърът на Сън, Гейдж добавя остроумно, позовавайки се на шефа си, Скот Мак Нийли: "Въпросът в бъдеще ще бъде: "да имаш ли обяд или да бъдеш използван за обяд".

            Висококаратният дискусионен кръг за "Бъдещето на труда" впоследствие се занимава с онези слоеве на обществото, които няма да имат работа. Твърдото убеждение на участниците е, че към тях ще се причислят в бъдеще десетки милиони хора по целия свят... Във "Феърмонт" дори се изказва идеята за възникването на нов обществен строй в богатите страни, който да е без средна класа и никой не възразява срещу тази представа.

            Повече внимание в това отношение се отделя на изразът "тититеймънт", въведен от стария ветеран, Збигнев Бжезински... "Тититеймънт" обяснява Бжезински е комбинация от две думи: "ентъртеймънт"="развлечение" и "титс"="женски гърди".[1] При това Бжезински няма пред вид сексуалния смисъл на "женските гърди", а по-скоро хранещата им функция като източник на мляко от кърмещата майка. Скритото значение на нововъведения термин е комбинацията от отвличащи вниманието развлечения в съчетание с достатъчно храна, за да бъдат поддържани в добро състояние на духа излишните хора от населението на земята.[2]

            Внимателно се обсъждат от мениджърите възможните дозировки между хляба и зрелищата. Обмисля се, как богатата 1/5 част от населението на земята да развлича ненужния остатък на човечеството. При съществуващият глобален конкурентен натиск за решаването на тази задача не ще може да се разчита на социалният ангажимент на икономиката. Грижата за безработните трябва да бъде поета изцяло от други. Намирането на смисъл за съществуване и интегрирането на излишните 4/5 от населението на планетата, дискутиращите очакват да се поеме от широкото поле на доброволните обществени организации, от съседските обединения за взаимопомощ, от спортните клубове и от всевъзможни други сдружения. Общественият престиж на тези дейности може да бъде повишен, ако се въведе макар и скромно заплащане за тях, с което ще се засили самочувствието на милиони граждани", смята професор Рой. Във всеки случай, ръководителите на концерни очакват, че съвсем скоро в индустриалните държави ще се появят хора, които ще са готови срещу почти нулево заплащане да поддържат улиците чисти или за оскъдна прехрана и подслон да работят като домашни прислужници.[3]

            Организаторите на тридневната среща във "Феърмонт" се изживяват като пионери на новия вид цивилизация. За съжаление поетата посока от босовете на концерните и представителите на науката води тъкмо в обратната посока - към предмодерните времена на дивия капитализъм. Светът ще трябва да очаква не соцалдемократическият модел на социално-пазарната икономика с 2/3 благоденстващо общество, а неолибералният модел на  глобалната икономика, която се ръководи от максималната печалба и която създава обществото на 4/5 излишните хора, поддържани с дрогата "тититеймънт".[4]

ИСТИНСКИ  УРАГАН

         В Германия ... повече от 6 милиона търсещи работа не могат да си намерят постоянно работно място, това е повече от когато и да е било в историята на Федералната република от нейното основаване до днес.[5] Средните нетни доходи на германците намаляват от 5 години; и това е само началото според експертите от правителството, науката и икономиката. През идното десетилетие ще бъдат ликвидирани минимум още 1,5 милиона работни места в индустрията[6], прогнозира Роланд Бергер, представител на една от водещите консултантски фирми във Федералната република. При това всяко второ работно място от тях ще бъде от сферата на средния мениджерски състав.[7] Неговият колега, Херберт Хенцлер, шеф на немският филиал на консултантската фирма "Мак Кинси" отива в прогнозите си още по-далече: "Индустрията ще поеме пътят на селското стопанство". В бъдеще производството на стоки ще предлага на все по-малък процент от населението възможност за прехрана.[8]

            И за Австрия се съобщават все по-скромни числа за работна заетост - всяка година се закриват по над 10 000 работни места в индустрията. ...

[1] В тази идея няма нищо оригинално. Това всъщност е древният римски принцип за "хляб и зрелища". (Бел. на прев.).

[2] Този модел на обществото е стряскащо близко до сюрреалния, тотално сегрегиран свят и сурогатния живот на широката маса от населението, описан във фантастичния разказ на Лино Алдани "ОНИРОфИЛМ". (Бел. на прев.)

[3] Такива явления са вече факт и в страните от Западна Европа. Фирми за почасово назначаване на работа са завладяли трудовия пазар. Срещу извънтарифно, минимално заплащане се назначават хора не само за нискоквалифициран труд, но вече и безработни инженери и икономисти. Те се използват само докато са необходими, след което се изпращат обратно в къщи за да чакат на телефона нова заявка за работа. А вече дори и държавата принуждава безработните на почти безплатен тежък труд. Всеизвестна е и практически робската експлоатация на трудовите емигранти от бедните страни. Много от подробностите на 1/5 обществото са добре познати и на българите. (Бел. на прев.)

[4] В Третия свят, включително и в Източна Европа, обществото 20:80 вече е факт. Безработицата в света е огромна - над 1,5 милиарда души са безработни, а голяма част от имащите работа изкарват само толкова, колкото да не умрат от глад. 3 милиарда вегетират с по-малко от 2 долара/ден и притежават по-малко от колкото най-богатите няколко стотин семейства. (Бел. на прев.)

[5] Само няколко години след издаването на книгата, реалностите в Германия вече осезаемо показват задълбочаване на дегенеративните процеси в обществото: над 15 милиона са трайно безработните или без постоянно работно място. Те преживяват по-скоро зле, отколкото добре и са с подневни, поседмични или помесечни назначавания, разделени от по-дълги или по-къси интервали на безработица. Социално-осигурителните системи на тази водеща индустриална страна са претоварени и боксуват и все повече стандарти на социално-пазарната държава - гордостта на западноевропейската социалдемокрация се ликвидират. Вече буксува дори въведената от преди повече от 100 години от Бисмарк пенсионна система. Все по-малко хора работят и внасят пенсионни осигуровки, а броят на пенсионерите расте. И кой ще ги храни?

Този проблем с разрушителната сила на цунами връхлетя и България: безработицата е висока, населението главоломно застарява, а младите хора в трудоспособна възраст емигрират и работят в чужди страни, решавайки по този начин проблема с издръжката на пенсионерите там, за сметка на българските пенсионери. (Бел. на прев.)

[6] Причината за тези съкращения не е толкова изнасянето на производствени мощности в страни с евтина работна ръка, а по скоро в напредващото автоматизиране на производствените процеси и свързаното с това обезлюдяване на заводите. Така че възхваляваната от апологетите на глобализацията полза за развиващите се страни от прехвърляне на производства в тях няма да облекчи трудовите им пазари. Изнесените там предприятия подлежат също на автоматизация и масови съкращения и едва ли ще създадат очакваните многобройни нови работни места, още повече, че една от първите задачи на всеки чуждестранен инвеститор е да рационализира производството като изхвърли колкото си може повече служители и увеличи натоварването до максимум за оставащите, за да повиши печалбата за себе си. (Бел. на прев.).

[7] Всяка година 10-те водещи предприятия във ФРГ закриват около 100 000 работни места, голяма част от които във високотехнологичните браншове, засягащи квалифицирани специалисти: в банковия сектор - по 50 000, в телекомуникациите - 30 000, в пощата - 10 000, в "Сименс" - над 30 000 и др. А това са само официално обявените данни за масовите съкращения. Покрай тях ще бъдат уволнени краткосрочно и без предупреждение още десетки хиляди нискоквалифицирани служители от долните етажи на фирмите. (Бел. на прев.)

[8] Понастоящем в селското стопанство на Германия са заети само 2% от населението. (Бел. на прев).

------------------------------------------------------

Пoдбор, превод и информация: Аладжов