Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2007 09:35 - Фундаментална критика на системата от немския проф. Е. Алтфатер "КРАЯТ НА КАПИТАЛИЗМА" (Превод № 8, част I)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1563 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 07.11.2007 09:36


EДНА  РАДИКАЛНА  КРИТИКА  НА  СИСТЕМАТА

Антисистемният автор, проф. Елмар Алтфатер, на социално-критичния анализ "Краят на капитализма - Една радикална критика на системата" (“Das Ende des Kapitalismus”, Еlmar Аltvater, Mьnster 2005) е професор по политическа икономика. Той е роден през 1938 г. в гр. Камен, Германия. До пенсионирането си през 2006 г. преподава в "Свободния университет" в западната част на Берлин. Години наред е главен редактор на критичното списание "ProKla". През есента на 2001 г., след протестите в Генуа, той е един от съоснователите и емблематичен активист на немския клон на международното алтерглобалистко движение АТТАС и е един от интелектуалните стратези в Научния съвет на тази организация, бореща се за "Един друг свят". Професор Алтфатер е автор на редица критични икономически и социологически трудове като "Границите на глобализацията" (1996 г.), "Глобализирането на несигурността" (2003 г.) и др., както и на стотици статии в немския критичен печат.

Уместно е тук да си зададем въпроса, дали само 15 години след рухването на източноевропейския "социализъм", и след като неолибералните апологети на новия световен ред самодоволно провъзгласиха "края на историята", където  "капитализмът няма алтернатива", въобще е възможно една книга написана като радикална критика на тази система да се превърне в политически бестселър. Реномираният учен, проф. Алтфатер, доказва, че това е не само възможно, но и абсолютно належащо в днешното време на ликвидация на всичко социално в обществото на повечето страни по света и когато вече тече процеса на организирана глобална съпротивата срещу тези антисоциални тенденции.

Неговата книга дава и отговор на феномена, защо въпреки зачестилите напоследък политически кризи, глобални екологични катастрофи и социални сътресения, капиталистическа система до сега все още успява да функционира и да носи печалба на транснационалните корпорации.

За разлика от внушенията на проповедниците на неолиберализма, за професор Алтфатер капитализма е изчерпал вече своята историческа мисия и на обществения хоризонт се очертава неговият край. С тази своя книга той ни показва как да виждаме света отвъд границите на реално съществуващия капитализъм. Тук се обръща внимание и на въпроса къде по света и защо днес се зараждат новите, възможни негови алтернативи.

За разлика от реалния социализъм капитализма няма да рухне сам, освен ако не получи много силен тласък от външни фактори, както и ако не се зачене в самия него автентичната алтернатива за нов вид взаимоотношения. Професор Алтфатер доразвива в най-новата си книга тази преценка на френския историк Fernand Braudel. Динамиката на неолибералните икономики на съвременните индустриални държави се базира на западната рационалност в господството над останалата част на света и в егоистичната експлоатацията на енергийните ресурси на земята в комбинация със съществуващите в развитите страни капиталистически социални структури. Това е основата на днешната комерсиална глобализация, която се гради върху неразделения съюз от тотална, безкритична вяра в меркантилния неолиберализъм и бруталната военна сила на милитантния неоконсерватизъм.

И въпреки това, днешния капитализъм не е стабилен и безкризисен, както показаха събитията от последните 15 години. Нека си припомним само срива на борсата в Япония след 1990 г., кризата в Мексико 1994 г., финансовия крах в Далечния изток от 1997 г., Бразилия 1998 г., Турция 1999 г., Аржентина 2000 г., борсовия крах през 2001 г. и т.н. Финансовите кризи на изминалите две десетилетия удариха засегнатите страни със силата на разрушително цунами и предизвикаха растяща сегрегация, нова бедност и мизерия по целия свят. Метастазите на тази тенденция вече все по-често се забелязват и в индустриално развитите страни - нека тук само да споменем за дебата в Германия за новата бедност и трудовата несигурност там.

Това че ограничеността и постепенното изчерпване на изкопаемите енергоносители могат в бъдеще да дадат достатъчно силния външен тласък неотдавна ни доказа урагана Кетрин, който предизвика освен смърт и хаос в южната част на САЩ, и многократното покачване на цената на петрола в целия свят. Развитите индустриални държави без неограничения достъп до евтин петрол ще се удавят в хаос.

Вътре в тези общества вече започва да се формира и зрее автентичната, жизненоспособна алтернатива за една друга бъдеща система, освободена от диктата на пазара и ламтежа за максимална печалба на корпорациите и собствениците им. Това ще е новата цивилизация на т.н. "солидарна" икономика, която ще е в полза на всички хора и ще представлява основата на екологично и социално устойчивото общество.

И както убедително доказва проф. Алтфатер в своята книга, от която по-долу ще представим уводната част на българския читател, капитализма наистина е достигнал до своя исторически край, което доказват и обществено-политическите процеси от последните няколко години по целия свят и най-вече в Латинска Америка.

На всички ни прави впечатление, че във връзка с този субконтинент, в пресата все по-често се появява понятието на „Новия социализъм на 21 век”, от чийто мултипликативен ефект транснационалния капитал вече започва да се страхува и да се противопоставя с пропагандни публикации и филми. (Kaто такъв може да се тълкува показаният неотдавна по нашата телевизия преднамерен, явно поръчков документален филм „Венецуела - Петрол и революция”. Тази силно негативна, едностранчива и изопачаваща реалността документация, финансирана от дискредитиралия се не само у нас електроразпределител Е.ОN, съдейки по натрапчивата реклама преди и след филма, бе заснета непосредствено след одържавяване на енергоснабдителите там и след като президента Чавес обяви, че Венецуела започва изграждането на Новия социализъм на 21 век.)

Но в същност какво точно представлява този нов строй и дали той може да бъде толкова необходимата, желана и жизненоспособна алтернатива за цялото човечеството? Отговорът на това ще даде историята!

Характерното за Новия социализъм на 21 век е разширяването на демокрацията и постепенната замяна на днешната й формална изява като партийно-парламентарна система за управление с пряка (партиципативна) демокрация. Активна роля при нея се отрежда на директното и постоянно участие на широки народни маси в управлението и вземането на решения в обществото чрез референдуми и преки законодателни инициативи. Те ще заместят рядкото формализирано допитване до народа веднъж на 4-5 години само по време на избори при днешната псевдодемократична система. Новият вид общество предоставя и възможността за преждевременно изземане на мандата чрез граждански инициативи на избрани служебни лица, политици и правителствени представители, които не спазват предизборните си обещания след встъпване в длъжност. Това днес за съжаление е вече ежедневна политическа практика в повечето страни по света, заради което се наблюдава и тенденцията на постоянно намаляване на избирателната активност.

Друга особеност на партиципативния социализъм е смесената (обществена и частна) собственост върху икономиката, наблягайки чрез закони на общественото измерение и опазването на екологията. В сферите на енергодобива и -разпространението, банките и застрахователното дело, здравеопазването, образованието, както и при всички снабдители (вода, храна, транспорт, телекомуникации) се предвижда обществената собственост значително да преобладава с тенденция на цялостно овладяване на този сегмент от икономиката, с цел задоволяване жизненонеобходимите нужди на гражданите извън диктата на пазара. А частните производители законово се задължават към приоритетно задоволяване на истинските, екологичносъобразни потребности на хората и на обществото на разумни за двете страни цени (а не както е днес на подтикване чрез агресивни рекламни давления към задоволяване на сурогатни нужди). Визира се и нормативното ограничаване на стремежа за реализиране винаги на максимално възможна печалба като самоцел на собствениците, неограниченото им забогатяване и изнасяне на печалбите зад граница. При неспазване на нормативния примат на общественото начало в новото общество се предвиждат санкции. Те стигат до изземане на частна собственост върху земя и средства за производство и социализирането им, когато тяхното ползване е в разрез с интересите на обществото. Както при политическия модел на новия социализъм, където централна роля се отдава на директното и постоянно участие на населението в политическите процеси, така и при икономиката на този вид Неосоциализъм се набляга на принципите на партиципативизмът. Целта е преодоляването на тоталната липса на демократичност при управлението на днешната икономика. Стремежът на т.нар. партиципативна икономика (Парикон) е, да превърне заетите в реални, икономическо заинтересовани собственици на предприятията, и да им се даде възможност за активно включване в процесите на вземане на решения в управленските бордове, с което да се демократизират стопанските процеси.

Концепцията на Социализма на 21 век във Венецуела се развива в 3 основни направления: постепенна социализация на средствата за производство и разширяване на прякото включване на заетите в самото организиране на производството и по възможност пряка дистрибуция на продукцията, която вече задоволява приоритетно нуждите на местна, общинска основа. Като основно място за вземане на решения по всички въпроси, касаещи пряко засегнатите се развиват комуналните съвети, които се превръщат в ядра на пряката демокрация. На тези локални самоуправляващи се единици държавата делегира част от правомощията си.

Между субектите на обществото и държавата при партиципативния социализъм се изгражда нов обществен договор (конституция) и нови взаимоотношения (нова законова рамка), основаващи се на солидарността и екологично устойчивото развитие (т.е. опазване на околната среда). В по-далечна перспектива постепенно ще се заместят йерархически организираните политически партии, чиито самовъзпроизвеждащи се елитарни ръководства са силно уязвими за лобиране (което не е нищо друго освен легализирана корупция) и дори директно корумпиране от вън, с множество разнородни социални движения. Те са с хоризонтална управленска структура, организирани най-често на местна, комунална основа. Вземането на решения е на принципа на директната, базисна демокрация. Тези движения се обединяват, когато искат да постигнат определена политическа цел.

С този тип ново обществено устройство в момента се експериментира успешно освен във Венецуела, вече от миналата година и в Боливия, а съвсем отскоро и в Еквадор.

Нека да пожелаем успех на тези народи в борбата им за по-справедлив живот и за един друг, по-хуманен свят! 

                                                            Иван Аладжов


-----------------------------------------------
 

Проф. Елмар Алтфатер

КраЯт  на  капитализма

 

Острата критика от председателя на Германската социалдемократическа партия, Франц Мюнтеферинг, която той отправи през 2005 г. към капитализма и сравнението на Hedge- u Equity - фондовете (високо спекулативни инвестиционни фондове – бел. прев.) на международния финансов капитал с ято лакоми скакалци, оставящи след себе си опустошена земя, бяха точно толкова изненадващи, колкото и позитивния резонанс, който неговият укор срещна в обществото. Защото критиката на капитализма от страна на представител на модерната социалдемокрация е толкова неочакван, че човек трябва да си разтърка очите, за да се убеди, че не сънува. Та тъкмо коалицията, в която социалдемократите днес управляват Германия, съвсем наскоро разчисти в нормативно отношение терена именно за тези "скакалци", международно действащите спекулативни фондове, който те ще могат да опустошат - чрез намаление на корпоративния данък, чрез формалното допускане на хедж-фондовете или чрез освобождаване от данък на печалбите им при продажби. Тъкмо, когато неговата партия в коалиция със "Зелените" и подкрепяна от християндемократите и либералите предприе най-радикалната, направо гола сеч на социалните помощи в историята на Федералната република и когато нарастващия ропот от това не можеше повече да бъде игнориран, тъй като започна да се отразява и на политическото съотношение на силите сред избирателите, председателят на Социалдемократическата партия се провикна "Дръжте крадеца". Но тогава това беше само една прозрачна, тактическа предизборна маневра.

            И изведнъж всички в Германия заговориха за "капитализма", а при социологически сондажи 70% от запитаните вече се изразяват критично към капитализма, такъв какъвто го познаваме. Критиката към капитализма по много причини, някои от които ще разгледаме в настоящата книга, е необходима. Най-важните от тях са безперспективността на модерния капитализъм и илюзията, че е възможно връщане към златните години на икономическото чудо. Днес натрупването на капитала се извършва с средствата на понижение на заплатите, за по-благозвучно наричано намаление на разходите за труд.

            Но какво би се случило с развитите капиталистически общества, когато свърши петрола за тях, може да се предвиди като се наблюдава бягството на милионите хора, засегнати от ураганите "Кетрин" и "Рита" в южните райони на САЩ през 2005 г. Ще избухне хаос, когато хората установят, че най-нормалното за тях нещо до сега - да си закупят на достъпна цена бензин от най-близката бензиностанция - вече е невъзможно. Но какви размери ще достигне този хаос, когато това снабдяване не се прекъсне само временно от урагани, а секне завинаги от цялостното изчерпване на фосилните енергоизточници?

            Темата на настоящата книга е резултат от многобройни разсъждения, лекции и дискусии, които се проведоха през последните години. Темата е трудна и крие риск да обърка мислещия човек в лабиринта от многобройните теории за краха на капитализма и той да се отзове в приоблачната кула на мечтателите за подобрение на световния ред, една част от които наивно съзират края на капитализма в неговото прераждане в "постмодерно" общество на знанието. Неолибералната интерпретация на капитализма като "край на историческото развитие" и за неговата безалтернативност като система за устройство на човешкото общество ме принудиха да се заема с темата за "краят на капитализма" и да предприема опит за радикализиране на неговата критика.

Вътрешни  противоречия,  външни  сътресения  и  възможни  алтернативи

Защо трябва да разсъждаваме по въпроса за възможни алтернативи на властващия в момента капитализъм? Според възгледите на господарите на света, които са всъщност и господстващите възгледи на съвремието, капитализмът на 21-и век е "успешна система", която притежава "огромна привлекателна сила". "Процесът на глобализацията по своята същност е процес на разпрострялото се в световен мащаб подражание на западния капиталистически модел. По принцип към това се стреми болшинството от човечеството, следователно то го желае". Така се изрази икономистът Карл фон Вайцзекер през 2003 г. в списание "Меркур" под провокативното заглавие "Капитализъм или варварство". Който не възприема правилата на играта на световната пазарна икономика, рискува да се озове в предмодерно варварство. При това твърдение, не търпящо възражения, се пренебрегват обаче очевидни факти - кризите на капиталистическата глобализация, нарастващото неравенство между бедни и богати по света, уврежданията на природната среда и изчерпването на фосилните енергоносители.

            Заради подобни скудоумни разсъждения през 1995 г. британският историк Eric Hobsbaum нарече такива икономисти свещенослужители на модерното. Всичко, което противоречи на тяхната догма, се обявява от тях за ерес, дори за богохулство. По този повод той продължава: "Тези от нас, които бяхме свидетели на световната икономическа криза, съвсем не можем да разберем, как подобни ортодоксални пазарни фундаменталисти, които на времето се бяха дискредитирали толкова много, сега, в края на 80-те и началото на 90-те години, може отново да доминират в икономическата академична мисъл, при това отново по време на стопанска депресия, която те и този път не са в състояние нито да обяснят и още по-малко да овладеят. Този забележителен феномен трябва да ни припомни една от най-важните поуки на историята - тази за невероятно късата памет на много икономически теоретици и практици".

            Въпросът, дали въобще е възможно целият свят да копира модела на развитие на Запада въобще не се поставя от тези икономисти. За тях светът е преди всичко отворен пазар с равни за всички възможности и ако някое общество не успее да постигне успехи поради липсваща му конкурентноспособност, то вината за това си е само негова. Или положените от него усилия не са били достатъчни, или отварянето на пазарите му не е било напълно, а проведената там приватизация – също недостатъчна. Неокласическата икономика е превърната в херметично затворена наука, която не позволява на търсещата мисъл да се отправи отвъд границите на един тясно предочертан хоризонт.

            На подобни икономически апологети, чиято теоретична основа и емпирична база са повече от съмнителни, пригласят и политолози, които превъзнасят мита за "капиталистическото миролюбие" - (напр. Weede, 2005 г.) според който свободната търговия създавала мир, а капиталистическите демокрации били (както се изказал още в 1795 г. Имануел Кант) по принцип демократично настроени. "Светият капитализъм" според тях е благословение за света. Подобни твърдения са не само наивни и инфантилни, но представляват и политическа трагедия, тъй като пренебрегват безспорни факти, а именно войните, които световната сила, Съединените щати е водила в своя латиноамерикански заден двор, войната срещу Виетнам, срещу Югославия и Ирак. Да не говорим за актуалните конфликти в Африка и Латинска Америка, чието изброяването, може с лекота да се продължи. Оценката на Forster/Clark от 2005 г. за глобализирания капитализъм и наложения от него "Нов световен ред" като "Империя на варварството" е за съжаление много по-вярна.

            В настоящата книга аргументативно се преследва линията, зададена от френския историк Fernand Braudel (1986 г.), който пише за рухването на капитализма: "Убеден съм, че капитализмът не може да загине от собствения си вътрешен упадък. Само външен тласък с огромна сила в съчетание с една безспорна алтернатива може да доведат до неговото загиване." Следователно усилията трябва да бъдат концентрирани върху научното и същевременно практическо търсене на необходимото външно сътресение и на убедителната вътрешна алтернатива, както и на тяхното съчетание, за да се създадат условия за загиването на капитализма. Това представлява проектът "колективно проучване", който е съчетание на непрекъснат цикъл от практически опит и теоретични изследвания. Ние, обаче, разширяваме, зададена от Braudel линия допълнително с издирването на породени в самото капиталистическо общество остри вътрешни противоречия, които също толкова ефикасно както външните въздействия могат да застрашат основите на капитализма. Но Braudel има право - само вътрешни кризи едва ли могат да предизвикат сриването на капиталистическата система.

            Границите на капитализма са очевидни вече навсякъде. Въпреки неимоверното нарастване на състоянието на богатите, в световен мащаб расте и армията на бедните, независимо от "Целите на милениума", които в края на миналото хилядолетие си поставиха международните организации и държави (Wade 2005, Soederberg 2004). Фосилните енергоносители намаляват; намаляват и другите ресурси, които са необходими на капитализма, за да осигурят растеж на неговата производителност и на производството, т.е. растежа на печалбата. Това е тема, поставена още преди повече от тридесет години от "Римския клуб". Тогавашните прогнози бяха пресилени, и това даде основание на много учени да се отнесат скептично към него. Днес се оказа, че претоварването на планетата с отпадъци от производство и консумация на изхода на системата човек-природа, е по-драматично дори от недостига на фосилни енергоносители, което е на входа на системата за капиталистическо производство. Тези природни ограничения са в противоречие с неограничената динамика за акумулиране на капитал от глобалния капитализъм и с нейните социални последствия. Неолибералното незачитане на природните закони, както и на спецификата на обществото води до насилствено и в същото време легитимирано от пазарните принципи отнемане от обществото на ресурси, собственост и социални права (приватизация, закриване на работни места, орязване на социални придобивки, удължаване на работното време, пренебрегване на опасности за здравето на хората, отнемане на човешки права и пр.). А това представлява стратегическо миниране на устоите на социо-икономическата стабилност, върху която е изградено всяко общество. Паралелно на това демократичните възможности за участие на масите в управлението все повече се ограничават.

            На дневен ред излиза следователно въпросът за убедителните алтернативи на капитализма. Може ли един нов свят да бъде капиталистически, и как би изглеждал този капитализъм? Има ли въобще друг капитализъм освен този, който познаваме? Има ли освен проваления през 20-тия век реален социализъм, друг Социализъм на 21-и век, или евентуално някакъв екологичен социализъм? Какъв е характерът на днешните социални движения и кои са техните политически проекти? Каква е бъдещата роля на партиите и какво ще е отношението между парламентарната политика и извънпарламентарните движения? Какъв е потенциалът на екологичната устойчивост и обществената солидарност в една кооперативна икономика, в едно "соларно", т.е. основаващо се на слънчевата енергия, бъдещо общество?

            Който внимателно следи събитията, вижда вече на хоризонта очертанията на "другия свят". Навсякъде, включително и в Европа, се експериментира с възобновяеми енергоизточници; и навсякъде се констатира, че те преобразяват всекидневието на хората и освен че изискват икономическа адаптация, влияят и на разпределението на силите в политическата система. В същото време, обаче, се наблюдава и противодействие срещу споменатите процеси - мобилизират се силите на доставчиците на фосилни енергоносители срещу настъплението на алтернативните източници на енергия. Те намират поддръжници и всред политиците и в обществеността. Подкрепата на прехода към широко използване на възобновяеми видове енергия, проектът за смяна на курса към едно соларно и солидарно общество представляват всъщност класова борба срещу консервативните сили, които залагат на фосилните енергийни източници, които са тяхната база за политическо влияние и печалби. Борбата на новите тенденции е обречена на неуспех, ако не се извърши трансформация на властта в обществото, т.е. ако движенията не действат в тази насока. Светът не може да бъде променен, ако не се завземе политическата власт - в противен случай попадаш в ръцете на силните на деня и на техните интереси. Но и обратното не е вярно, че първо трябва да се вземе властта, за да се извършат впоследствие необходимите обществени промени, защото "другият свят" израства в утробата на капитализма и е създаден от реалната практика на социалните движения, действащи срещу силите на статуквото.

            В много страни на света, разтърсени от финансовите кризи, се родиха нови движения, възникнали за преодоляване на техните последици и преди всичко на безработицата и на бедността. Хората там се самоорганизират в кооперативи и се опитват да изградят една нова "солидарна икономика". От една страна това за тях са спасителни острови в океана на капиталистическата криза, от друга, обаче, те представляват новите форми за социализиране, с което надхвърлят капитализма във вида, в който го познаваме. Целта им е да се върне на хората онова, което им е било отнето от могъщите икономически концерни, от политическия елит и от институциите. Така че, окупацията на една фабрика означава да се възстанови притежанието на работните места, които са били съкратени по време на финансовата криза, често пъти очевидно със спекулативна цел. Социалните битки в Боливия срещу приватизацията на водоснабдяването, петролните и газови ресурси бяха ожесточени, защото народът иска да отмени проведената неолиберална приватизация в полза на транснационалните концерни, поддържани от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ). Хората искат да си върнат богатствата и да не плащат високи такси за ползването на ресурси, които всъщност изконно им принадлежат. Завладяването на непродуктивно използвани земи в Бразилия, не представлява нищо друго освен връщането им на онези, които имат намерение и способности да ги обработват. Индианските селяни се съпротивляват и срещу генно-модифицираните семена, защото тяхното използване ги прави зависими от големите производители на семена, а те искат да са господарите в целия производствен цикъл от сеитбата до реколта и след това при новата сеитба. Аржентинските пикетероси изграждат улични барикади в градовете, за да подчертаят своето право за собствено устройване на урбанистичната среда. Сапатистите (индианско съпротивително движение – бел. прев.) в южните части на Мексико окупират територии, за да защитават правата си на коренно население и да принудят правителството на преговори и отстъпки. Там те изграждат структурите на едно "Buen Gobierno" ("добро управление") алтернатива на "лошото управление" на държавата. Получените така паралелни структури на двойно управление, се намират под непрекъсната заплаха както отвън, от редовното правителство, опитващо се да си възвърне загубените територии, така и от вътре, от приспособенчеството на обществото към нормативните сили на фактическото положение. Могат да се приведат още много подобни примери от всички континенти. Тези социални движения за придобиване на права, земя и ресурси са свързани със съответна територия, която те оформят според своите разбирания и отбраняват срещу конкурентни сили. Затова те могат да бъдат наречени социо-териториални движения.

            Процесите на отнемане от обществото на ресурси, собственост и права не са в никакъв случай ограничени само върху страните от Третия свят. Десетилетията на дерегулация, либерализиране и приватизиране създадоха не само огромна бедност по света, но и колосални богатства. По данни на "World Wealth Report", който ежегодно се изготвя от инвестиционната банка "Merryl Lynch" и консултантската фирма "Capgemini", за да служи като източник за данни при изготвяне на стратегиите за консултантската им дейност при управление на инвестициите на богатите и свръхбогатите им клиенти, състоянието на милионерите (само в налични средства) за 2004 г. е нараснало с 8,2 % до 30.800 милиарда $ (близо 31 трилиона $). Знаменателно е, че най-голям прираст от 13,7% е отбелязан в най-бедния континент - Африка, следван от най-богатия, Северна Америка с 9,7%. За неудоволствието на частните банки и консултантски фирми в Германия броят на инвестиционните милионери там се е увеличил само с 0,6% до 760.300. И това е така, защото истински доходните сделки започват при капитали от 30 милиона евро нагоре, което означава, че в немското общество е нужно постигане на още по-голямо неравенство, за да може да се участва в играта на големите фондове за подобаваща печалба. Това обяснява и факта, защо германските предприемачи и тяхното медийно лоби разглеждат демонтажа на социално пазарната държава и Harz 4  (най-радикалното съкращаване на социални помощи, проведено от социалдемократическото правителство на Шрьодер – бел. прев.),  само като първи стъпки в правилната за тях посока.

            Най-големите състояния се управляват от Hedge- u Equity - фондовете, наречени още "фондове на фондовете", които носят на своите и без това свръхбогати клиенти огромни печалби, и по този начин ги правят още по-богати, докато държавата, оправдавайки се с международната конкуренция в данъчното облагане, допълнително намалява данъците им в ущърб на бюджета. По този начин фондовете стават все по-мощни и започват да преследват целта си - максимална печалба за минимално време все по-настойчиво. Междувременно те атакуват вече не само правителства от Третия свят, но и големи предприятия и институции от развитите индустриални държави. И това представлява истинската причина за критиката на капитализма отправена от лидера на германските социалдемократи, Франц Мюнтеферинг и популярното сравнение, което той направи за спекулативните фондове като ято алчни скакалци, които изяждат всичко новосъздадено от световната икономика. Ето защо, въпреки че тя бележи ежегоден ръст, светът непрекъснато обеднява, а шепата богати стават все по-богати. Това представлява един от основните пороци на неолибералния модел на капитализма.

            Като потвърждение на своето могъщество Hedge-фондове под контрола на лондонската банка ТСI, които бяха изкупили болшинството акции на немската борса през май 2005 г. изхвърлиха нейният мениджмънт (естествено не без тлъсти компенсациии, които според "Financial Times Deutschland", FTD - 12.05.2005 г., възлизат на 10 милиона евро). По този начин беше документирана силата, която могат да упражняват крупните инвестиционни фондове - държатели на акции (Shareholder). Високо-спекулативните фондове са екстремен и нагледен пример за това, което Karl Polanyi нарича "изнасянето" на пазара извън обществото. Днес светът се управлява във висша степен както никога до сега в историята на човечеството от пари. Висша цел на големите инвестиционни фондове е бърза реализация на максимално възможна печалба. При преследването на тази своя цел те са освободени от всякакви социални, локални или национални обвързаности. Тяхната власт и легитимност са напълно изнесени извън територията, на която оперират и поради тези обстоятелства те в особена степен са безогледни спрямо нея и спрямо хората, които я населяват, които не могат да са толкова мобилни както парите на фондовете. Те оперират най-често от офшорни местонахождения под прикритието на фирми тип "пощенска кутия". Това екстремно откъсване от територията, обект на дейността на финансово спекулативния капитал е причина (новите) протестни движения на неговите противници да функционират на социо-териториален принцип, т.е. те да си присвояват територията, върху която действат. Капитализмът по принцип е асоциален. Но в резултат на социалните движения и водените от тях профсъюзни борби западното общество беше извоювало сериозни социални придобивки. Тези факти днес, в "края на историята" и след победата в "Студената война" вече не съществуват. Мениджърите на Hedge-фондовете избягват най-старателно да се интересуват от други интереси, освен от тези на своите свръхбогати клиенти, притежатели на крупни състояния (виж напр., Ian Morley "Why attacks on hedge funds are misguided", "Financial Times",11.05.2005 г.).

            Легитимационната основа на асоциалния финансово спекулативен капитализъм (Shareholderkapitalism) е много тясна и продължава да се стеснява. Ежедневните притеснения на семействата, живеещи в условията на пазарно стопанство вече се превръщат в страхове. Това е твърде опасно, защото авторитарни и популистки политически играчи могат да получат доверието на избирателите. По този начин се минират основите на демокрацията. Следователно аргументираната критика на капитализма е необходима и търсенето на алтернативи отвъд него, не е безполезно мисловно упражнение. Те са както научно, така и политически необходими, за да се насочат страховете на хората към действителните причини, които рационално трябва да бъдат отстранени. И това ще стане както чрез политическа просвета, така и чрез практически действия на мислещите хора по света. 

Това представлява и целта на тази книга, структурирана в 9 глави: ...

-----------------------------------------------------

Подбор, информация и превод: Аладжов

 




Гласувай:
2



1. анонимен - Материалът ти е отличени много навременен.
23.03.2011 08:18
Много е трудно да отвориш очете на слепците, но това не значи, че не трябва да го правиш. Поздрави!
цитирай
2. анонимен - dGBvXFLMWukvbI
25.05.2011 07:29
I'm impressed! You've maanegd the almost impossible.
цитирай
3. анонимен - nYvlRWAmlGKuq
25.05.2011 11:20
I bow down humbly in the presence of such grtaeness.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4823879
Постинги: 2501
Коментари: 6279
Гласове: 16462
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031