Прочетен: 1242 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2007 09:36
Проф. Елмар Алтфатер
КРАЯТ НА КАПИТАЛИЗМА
(Част II)
...
Това представлява и целта на тази книга, структурирана в 9 глави:
Означава ли краят на историята капитализъм без край?
В началото и преди всичко критиката на капитализма трябва да получи своя фундамент и своята перспектива. Не може да се съгласим с известния постулат на Маргарет Тачер - TINA ("There is no Alternative" – бел. прев.), който безапелационно заявява, че понастоящем в историята няма други алтернативи на обществено устройство освен капитализма. Но и иначе погледнато, трябва да признаем, че алтернативите, които търсим, не се предлагат по регалите на универсален магазин на историята, подредени по радикалност, където едни от нас могат да си изберат капитализъм с човешко лице, други - само структурни реформи, трети да поискат всичко, което е отвъд капитализма, а четвърти да си поръчат глобален „план Маршал” за целия свят. Такава възможност не съществува. Алтернативите на обществено устройство израстват в реалната историческа действителност, излюпват се от черупките на съществуващото капиталистическо общество. Ето защо Маркс използва определението "раждане". Новото общество израства в старото и след това се ражда от него, а това раждане може да бъде и болезнено. Маркс твърди, и ние много бихме искали тук той да не прав, че "акушерка на новото общество" е насилието. Защото насилие в епохата на глобализацията означава глобална война. Бледа престава за нея е битката срещу тероризма, която до днес е отнела стотици хиляди човешки живота (и постепенно се изражда в съвременна 30 годишна война – бел. прев.).
Много по-радикална от темата за "краят на капитализма" … е спорът за "краят на историята", възникнал след рухването на реалния социализъм 1989 г. Ако историята наистина е достигнала своя край, то тогава търсенето на алтернативи на исторически определената за най-успешна система нямат никаква перспектива. Те нямат и смисъл. Друг свят просто би бил ненужен в условията на съществуващия "най-добър от всички възможни светове". Критиката на капитализма би станала абсолютно излишна, ако историята е достигнала крайната точка на своето развитие с перфектното общество на частната собственост, на пазарното остойностяване на всичко, с повсеместния пазар и с формалната (парламентарна) демокрация. Неолибералните "интелигенти" биха били тогава ужасно прави. Тъй като отвъд капитализма ни дебнело варварството. Но нека не бъдем толкова деструктивни, безчовечни и песимистични. Историята продължава своя ход напред, бъдещето по принцип винаги е отворено, а от критиката има смисъл и може да търсим алтернативи. Щом бъдещето е отворено, това означава, че то може да принадлежи и на един некапиталистически свят. Истинската алтернатива не е "капитализъм или варварство", а "солидарност или варварство". С тези думи се обръща Мануел Васкес Монталбан в писмо към водача на сапатистите в Южните щати на Мексико субкомендате Insurgente Marcos.
Споровете около понятието капитализъм
Важно е също така да установим, какво се разбира под понятието "капитал", "капитализъм", "пазарна икономика" и "икономка на простия обмен", каква е тяхната динамика? Кои са характерните особености на капитализма? Отговорът на този въпрос не е придружен от неговия подробен анализ. В тази глава не се проследяват и разклонените дебати по въпросите на глобализацията и новия империализъм.
Четири форми на частно присвояване при реалния капитализъм
Вниманието тук е концентрирано главно върху формите на присвояване и отнемане в техния социален, културен и екологичен аспект. Въпросът за частната собственост се оказва централен (както е било и в епохата на ранната буржоазия през 18-тия век), тъй като частната собственост легитимира възможностите за присвояване. От там пък се формира властта, а нейното разпределение в глобалната система се нуждае от анализ.
Триединната взаимообвързаност на капиталистическата форма,
фосилните енергоносители и европейската рационалност
След дискусията за частната собственост и присвояването тук се анализират последствията от използването на фосилните енергоизточници. Това е един централен аспект в проблематиката, защото само триединството на капитализма, европейската рационалност и фосилизма направиха възможна новата динамика на "индустриалната революция".
Фетишът "икономически растеж"
Темповете на икономическия ръст в сравнение с прединдустриалните столетия бяха удесеторени (след 1850 г. – бел прев.). Това е уникално постижение в човешката история. Затова е необходимо да се разгледат дискусионните въпроси за икономическия растеж. Концепцията на растежа днес е подчинена на тази на прогреса. Растежът и техническите иновации добиват почти религиозно значение и вече не представляват само мистични идоли, които се предлагат на публиката за преклонение от жреците на модерното. Политиката напълно е отдадена на завладяващата идея за икономически растеж. От него се очаква решение на всички проблеми на обществото: от безработицата в Европа и бюджетните неволи на общинските политици до бедността в Третия свят и изпълнението на "Целите на милениума", които бяха набелязани през 2000-та година (но те ще си останат явно неизпълнени, поради забавения темп на прилагане – бел. прев.).
Изостряне на вътрешните противоречия на капитализма:
репресия с финансови средства и финансови кризи
След анализа на динамиката на капиталистическото развитие в тази глава се тематизират вътрешните противоречия на капитализма и тяхното изостряне. Няма съмнение, че монетарният характер на капиталовата акумулация и функционирането на глобалните финансови и валутни пазари имат разрушително въздействие върху обществените взаимоотношения. Начина на функциониране на глобалните финансови борси води до конкурентна борба между тях за повишаване на печалбите и лихвите на ценните книжа (съизмерими спрямо растежа на Брутния вътрешен продукт), с което те се стремят да подобрят своята атрактивност в борбата за привличане на притежателите на капитали. Конкуренцията между валутите засилва този процес. За да се предотврати обезценяването и да се пресекат инфлационните тенденции, лихвите се повишават. Големите инвестиционни фондове и (рисковите) Hedge- u Equity - фондове в офшорните финансови центрове, са толкова ликвидни, че лесно прехвърлят инвестициите си в местните, традиционни промишлености и имат възможност да изстискат от тях високи печалби чрез преструктуриране, закриване на работни места, влошаване на условията на труд, редуциране заплащането на труда и агресивни действия срещу дребните местни акционери. По този начин виртуалната спекулативна икономика на световните борси подлага на финансов натиск реално произвеждащата икономика и дори цялото общество в интерес на ограничена клиентела от свръхбогати борсови играчи. Спекулативните капиталови трансакции предизвикват огромно преразпределение на богатства за сметка на бедните в полза на богатите. Последствията са информализиране на труда (изваждане на трудовите взаимоотношения от законовите рамки, защищавали до сега интересите на заетите – бел. прев.) и изтласкване на все повече хора в сянката на социалната изолираност. Спекулативните фондове разрушават по този начин реалната основа за високите си печалби. Това се видя още по време на азиатската криза от 1997 г. Подвижният спекулативен капитал беше изтеглен от изпадналите в криза азиатски страни, след като си беше реализирал печалбата и като стана ясно, че там повече не може да се очаква. Този огромен капитал се инвестира в акции на Съединените щати и стана причина за бума на т. нар. „нова американска икономика”. Но когато балонът след 2000 г. се спука, мишена на фондовете станаха не само недвижимостите (в които днес масово се инвестира по целия свят, както и в България – бел. прев.), но и предприятия с традиции, които бяха принудени чрез форсирана реорганизация да отговорят преди всичко на спешните изисквания на държателите на акции, т.е. на фондовете и на тяхната клиентела. Тук възниква въпросът, дали подобни финансови кризи не представляват онова изостряне на вътрешните противоречия на капитализма, за което говори Braudel и което е в състояние да го дестабилизира до степен на неговата гибел, още повече, че в същата посока действат и протестни движения с възгледи, които започват да се изразяват вече политически доста убедително.
Външният шок за капитализма - краят на петрола
Високите лихви във виртуалната икономика на финансовите борси изискват високи нива на икономически растеж в реалната икономика (в индустрията, земеделието, услугите). Но евтините фосилни енергоносители, които "смазват механизмите" на стопанския растеж стават все по-оскъдни. По тази причина се изострят политическите и военни разногласия за гарантиране на енергийните доставки и за снабдяването с петрол. Разпалената през 2003 г. от Съединените щати и коалицията на "желаещите" война срещу Ирак и насилствените опити да се задържи плячката под контрол, като се "умиротворява" страната с военни средства е война за "енергийна сигурност", всъщност война за петрол.
"Старата" геополитика, чието име изглеждаше непоправимо увредено от афинитет й към националсоциализма, започва да се възвръща в академичните и политическите среди. Никой днес няма да възприеме формулировката "народ без жизнено пространство", но и "народ без петрол". Никой вече не може да си го представи, защото липсата на енергия в условията на индустриален растеж означава задължително икономическо изоставане и беднота. Може да се посочат и обратни примери, които доказват, че високите запаси от петрол не винаги са свързани с благосъстояние. (За някои страни находищата на петрол са се превърнали по-скоро в проклятие, отколкото в благословия – напр. Нигерия, Ирак, Судан, Ангола и др. - бел. прев.) Емисиите от изгарянето на фосилните енергоносители са опасни не само за климата и за биоразнообразието, но и за мира и стабилността в света. Военните суперсили вече се подготвят за конфликти, дължащи се на промените в климата. Тях ги интересува преди всичко собствената им защита от нежелана миграция. Примерите с крепостта Европа, която води война с нелегалните имигранти в Средиземно море и на източните си граници с стотици жертви годишно и на САЩ, където границата с Мексико трябва херметично да се затвори за проникването на латиноси, отразяват една картина на едно възможно бъдеще, зараждащо се в настоящето. Това бъдеще обаче има много сходни черти с варварството, и това варварство е капиталистическо.
Автентични алтернативи, родени в капиталистическото общество:
солидарност и устойчивост
Срещу тези предизвикателства на капитализма … израстват отдолу кооперативни инициативи, които междувременно станаха известни като "солидарна икономика". Това са първите предвестници на убедителни алтернативи, родени вътре, в самото капиталистическо общество. Пропагандират се макроикономически алтернативни концепции и проекти за "солидарен световен икономически ред", които срещат положителен отклик. Профсъюзите схващат все повече и повече, че борбата им за по-високи заплати е загубена, ако едновременно с нея не завоюват и властови позиции в обществото и в предприятията. Соларното общество и икономиката на солидарността, за да укрепнат непременно се нуждаят от поддръжката на националните държави; и те трябва да бъдат предпазени чрез глобално регулиране от агресивното настъпление на либерализираните пазари. Това се отнася не толкова за локалните ниши. Солидарността не може да се ограничи само до съседите и малките кооперативи. В епохата на глобализацията солидарността трябва да се впише в глобалния контекст, т.е. в обсега на времето и пространството, в който тя ще действа. Срещу "новия империализъм" от вътрешността на обществото израстват протестни движения за алтернативна социална организация и политическо участие в управлението. От това може да произлезе нов космополитизъм, който не е абстрактно интелектуално творение, а модел, сътворен от самата реалност.
Възможните светове. От науката към утопията
Идеята за "солидарната икономика" е реализуема само в едно екологично устойчиво, т.е. по принцип нефосилно общество. Освен петролът има и други енергийни системи, основаващи се на възобновяеми източници: биомаса, соларна техника, енергия на вятъра и водата, геотермална енергия, енергия на ядрения синтез … Всичко това е осъществимо в дълги срокове, но когато преходът към новото общество завърши, ще се достигне бряг, на който няма да стои надписът "капитализъм", а нещо друго. След като реалния социализъм на 20-тия век не успя, за сега ние не знаем още неговото име. Може би това ще бъде Социализмът на 21-и век? А може би е по удачно да го наречем соларно (т.е. устойчиво) и солидарно общество (базиращо се на социализираните ресурси).
Очевидно убедителни алтернативи има, защото ако капитализмът продължи да съществува такъв, какъвто го знаем, светът ще завърши с крушение. Заплашва го "империята на варварството", ако дори тя вече не съществува някъде. Използването на възобновяеми енергийни източници в условията на едно ново социално устройство, заедно с "икономиката на солидарността" ще доведат капитализма до неговия финал и ще положат началото на новия строй. Историята не е достигнала своя край, тя винаги е открита към бъдещето и колелото й продължава да се върти.
-----------------------------------------------------
