(Част II)
... 

Икономическата  визия  и  движението  на  антиглобалистите

  Споменахме вече какви институции, с какви функции трябва да заменят МВФ, СБ и СТО. Но както загатнахме по-горе това виждане се натъква на един сериозен проблем. Той се изразява в обстоятелството, че не само тези международни институции упражняват влияние и контрол върху отделните страни, но и обратно: установения в страните икономически ред и техните правителствените учреждения указват от своя страна обратен натиск върху политиката на международните институции. И ако МВФ, СБ и СТО налагат на страните пазарна икономика и международно разделение на труда, то в същото време концерните на водещите страни стимулират процеса на глобализация и определят посоката на неговото развитие в своя полза.

            Изразеното до тук виждане за международен ред в интерес на човечеството и демокрацията на първо време се конкретизираше в идеята за създаване на три нови световни институции на мястото на МВФ,СБ и СТО. Но по този начин тези добри сами по себе си нови институции ще бъдат само прикрепени към националните капиталистически системи за устройство на обществото в отделните страни. Дори и да успеем в тези свои начинания: докато концерните и мултимилионерите са на власт в тези страни, не може да се очаква, че те сериозно ще подкрепят новите световни организации; напротив, ще се стремят по всякакъв начин да върнат в международните отношения предишните хищнически порядки. Това интуитивно се усеща и от хората. ... Какво тогава трябва да се случи, за да може международното развитие да се отклони в желаната насока и антиглобалистките движения да не се изродят в безплодни зрелищни сблъсъци със силите на стария ред?

            Защото, както с право може да се очаква, капитализмът на власт ще упражнява неимоверен натиск срещу антикапиталистическия интернационализъм в полза на неолибералната глобализация. Голяма част от предлаганите проекти за международни или локални промени са много добри и след невероятни усилия може дори да бъдат реализирани. Но няма ли те да бъдат унищожени от съществуващите в страните стари обществено политически отношения?

            Капиталистическа глобализация означава господство в световен мащаб на пазарния фундаментализъм, на концерните и на класовото разслоение. Ако желаем окончателно да я преодолеем, а не само временно да притъпяваме нейното въздействие и да спрем нейното разпространение - не трябва ли тогава да отстраним целия капитализъм? И ако се  задоволим да осъществим само по-добри международни отношения посредством новите институции - не рискуваме ли да станем жертва на контраофанзива от силите на стария ред? Новите структури няма ли да оцелеят само, ако се превърнат в част от един по-пълен проект за тотално премахване на всеобхватната мрежа от капиталистически структури? И ако нашата визия не се разпростре върху по-генералния проект, предлагащ алтернатива на пазарната икономика и на хегемонията на концерните - би ли могло това, което ще постигнем, да бъде трайно?

            "Защо, тогава", биха казали мнозина, "ще трябва да изразходваме време и сили за една борба, която пропагандирате, когато дори и да  успеем да извоюваме всичко, което желаем, в крайна сметка то ще бъде рано или късно унищожено от капиталистическата динамика? Самите вие подчертавате силата на капитализма и неговата вездесъщност. И ние напълно ви вярваме. Или вашата борба ще завърши с напълно нов икономически строй, или всичко ще се срине обратно в стария шаблон. ... "

            Това схващане се подсилва от реакционното твърдение "Комерсиалната глобализация няма алтернатива". Срещу това схващане  критиците на капиталистическата глобализация могат да възразят само, ако освен алтернативата за справедливи международни икономически отношения предложат и алтернатива за ново обществено устройство. Хората трябва да повярват, че изтощителната борба срещу неолибералната глобализация и концерните няма да бъде само краткотрайно явление, а ще доведе до необратим успех. С други думи на мястото на капитализма трябва да предложим нещо друго - но какво?

Партиципативната  икономика  (Парикон)  в  резюме

  В центъра на капитализма са поставени частната собственост на средствата за производство, разпределението на произведените блага чрез пазара и йерархично разделение на труда.  И тъй като доходите са ориентирани според притежаваната собственост, власт и - в ограничена степен - според количеството и качеството на извършената работа, то състоянието и приходите на членовете на капиталистическото общество са изключително неравномерно разпределени. От разликите в състоянието им и от  достъпа им до определени висши дейности се поражда постоянно класово разделение, което се манифестира в ясно изразени различия по отношение на компетенциите при вземане на решения и в различия по отношение на качеството на живот. И докато на пазарите борбата се води между продавачи и купувачи, при което всеки гледа да надхитри другия, общността страда като цяло от безогледни инвеститори, отровен индивидуализъм и екологично опустошение.

            За преодоляването на капитализма някои от критиците на глобализацията предлагат с партиципативната (съпричастната) икономика - Парикон - една визия за нови институции, която се гради на споменатите вече ценности за справедливост, солидарност, разнообразие, самоопределение и екологично равновесие.

            Една от характеристиките на тази визия е общата собственост върху средствата за производство. Те принадлежат в равни части на всеки гражданин, без това да е свързано с особени права или с привилегии по отношение на доходите. Бил Гейтс тогава няма да е собственик на по-голямата част от софтуерната промишленост на САЩ. Тази индустрия ще принадлежи на всички и никой няма да стане от това особено богат или по-властен. И злините, свързани с принципа "Богатство чрез експлоатация" ще изчезнат.

            Друг аргумент в подкрепа на тази визия е демократичното съучастие на всички хора във вземането на многообразните обществени решения. Тази дейност би могла да бъде изпълнявана от съвети на работниците и на потребителите, които ще дават израз на обществените желания. С подходящи процедури може да се осигури предоставянето на необходимата им информация и възможност на всеки да участва във вземането на решения, в зависимост от това, доколко те го касаят. Подобни съвети ще се образуват на различни нива - от групата на работното място, респ. от домакинствата по местоживеене, през предприятията, респ. общините, до цялата държава. Те ще бъдат действените органи за вземането на решения. Процедурата за гласуване в съветите не е задължително да бъде единна; възможни са прости 50%+1, 2/3 - или 3/4 - мнозинства или дори консенс при вземане на решения - според това, кое в случая е целесъобразно. Според това решенията могат да се вземат също така на различни нива; някои от тях се възлагат на отделно лице, за други трябва да решава цялото предприятие или община. Във всички случаи, обаче трябва да се спазва принципа, че всеки има толкова по-голяма тежест при гласуването, колкото по-засегнат е от решението.

            Следващият пункт е работната организация. Всеки работещ изпълнява определена дейност, състояща се от различни работни операции. За разлика от съществуващото днес разделение на труда, хората в бъдещото общество не би трябвало да се различават съществено по качеството на труда, характерен за всяко работно място и по правата си при вземане на решения. Това може да се постигне само чрез комбиниране на различни дейности. На всяка личност, участваща в създаването на социалния продукт, трябва да се възложи набор от различни производствени дейности. Този набор трябва да бъде така формиран, че усреднено за всеки да се получи едно и също качество на труда. По такъв начин, за разлика от днес ще се избегне познатото разделение на хората на такива, които монополизират за себе си приятните и лесно изпълними дейности и голяма останала част от хора, на които се падат вършат подчинена, затъпяваща или опасна работа. Това би било не само справедливо, но същевременно ще засили демократичния, самоопределящ характер на обществото, тъй като чрез правилно формирания набор производствени дейности всички работници ще натрупат знания, опит и способности, без които не би било възможно тяхното ефективно участие във вземането на решения. Днес нещата са така устроени, че някои получават от своята трудова дейност необходимите знания и  удовлетвореност, докато други се чувстват само уморени, незнаещи и демотивирани от работния процес. Това също представлява форма на класово разделение, което ще  бъде отстранено от системата Парикон и нейния балансиран набор производствени дейности за всеки участник в процеса на труда. Собствеността върху средствата за производство и свързаните с нея привилегии за консумиране на богатство и власт, както и статусът на менъджерския монопол ще бъдат премахнати. Задачите, свързани с планирането естествено остават, но и те ще бъдат преразпределени в духа на безкласовата демокрация.

            Когато работим,ние имаме право да очакваме да получим и част от онова, което сме изработили. Но колко? Според  Парикон-специалистите работната заплата трябва да се определя от това, колко дълго работим, колко тежка е работата и какви лишения сме поели, за да я извършваме. Повече от това, което ни се полага по тези три критерия не трябва да получим, дори ако се обосноваваме с ползването на по-производителни инструменти, с притежанието на по-голям талант или на по-добри способности, а още по-малко заради това, че притежаваме частна собственост или власт. Това, което получаваме ще зависи само от нашето участие в производствения процес. Подобна система е както морално справедлива, така също представлява и правилно избран стимул, който възнаграждава със заплата само това, което ние сами вършим, а не неща, които са извън сферата на нашето влияние.

            Да приемем, че Х и У работят по 8 часа с еднакво темпо в техния изравнено формиран набор от производствени дейности. Тогава те ще бъдат и еднакво заплатени, независимо къде и над какво работят и колко са надарени за извършването на тази работа, тъй като тя, общо погледнато, е еднакво напрегната и еднакво удовлетворителна за тях. Който иска да печели повече, трябва да работи съответно по-дълго и по- упорито.

            Но кой съставя справедливо балансирания набор от производствени дейности и кой определя степента на участие и съответно на това решава  величината на заплащането? Естествено, това правят работниците сами, в техните съвети. При това те използват информация, подготвена специално за тази цел, в която допълнително е отчетено още и мнението на потребителите.

            Точно тук се проявява един твърде важен проблем в нашите търсения на алтернатива на капитализма: как да се съгласуват вижданията на производители и потребители? Как трябва да постигнем това състояние, при което общото количество произведени продукти да покрива както индивидуалните, така и колективните нужди на потребителите? И как трябва отделните продукти да бъдат оценявани един спрямо друг? Колко работника, в кои предприятия, колко трябва да произвеждат? Кой трябва да решава за производството на определен продукт? Как трябва да се вземат решения за инвестиране в нови технологии? На тези и много други подобни въпроси са посветени главите в тази книга за разпределение на производствените задачи и разпределението на стоки (т.нар. „Allokation”).

            До сега производствените задания се формираха или чрез централно планиране, както в бившия Съветски съюз или чрез механизмите на пазарното стопанство при капитализма. В системата на централното планиране съществува бюрокрация, която събира всичката  информация, изработва предложения и ги изпраща на предприятията и на търговските обекти. След това на основата на обратните съобщения тя прави промени в първоначалните проекти и ги изпраща за изпълнение като задължителни задачи на производството. При пазарното стопанство има само продавачи и купувачи. Всеки определя в свободна конкуренция цената за своята стока, ресурс или работна сила, постоянно внимаващ да получи по-голяма изгода за себе си от своя конкурент.

            Проблемът е, че и двата подхода се отразяват вредно на солидарността, справедливостта, многообразието и самоопределението в обществото. Така например, на всички пазари, дори там, където липсва капиталистическа собственост, възниква не равновесие между привилегированите частни интереси и ощетените обществени интереси, което развива в участниците антиобществени нагласи, които унищожават солидарността. Пазарите възнаграждават не участието, а силата и успеха. Те създават една отчуждена, послушна класа от изпълнители на досадни, рутинни дейности и една привилегирована класа изпълнители, която има право да взема решения и която получава по-високи доходи. Конкурентната борба възпира имащите право на решение да се съобразяват с екологическите последици от своята дейност. Икономиката на централното планиране, от друга страна, е несъвместима със самоуправлението, като и тя създава същите класи и йерархични структури както пазарното стопанство с тази разлика само, че разделителната линия тук преминава между елита на планиращите и изпълнителите на плановете и продължава и във вътрешнозаводската йерархия.

            Трябва да констатираме, че и двете системи не само че не стимулират нашите ценности, но дори ги и застрашават. Как тогава изглежда алтернативата на Парикон? На мястото на йерархичното централно планиране и на движената от конкурентна борба пазарна икономика ние предлагаме като механизъм за вземане на решения по въпроса за производството и потреблението кооперативна процедура, която след като запознае участниците със съответната информация дава на всеки от тях право на глас според степента на неговата (или тяхната) заинтересованост. Разпределението на икономическите задания от най-високото до най-ниското ниво се отличава със структура, базираща се на обществени съвети, която работи на основата на партиципативно самоуправление, балансирано съставяне на набора от производствени задания, заплащане според участието в производството, безкласово общество и достатъчно съобразяване с екологичните и социални последици от взетите икономически решения.

            Всичко това трябва да бъде постигнато чрез партиципативно планиране, при което работниците съгласуват своите предложения с нуждите на потребителите, отчитайки при това споразумение действителното обществено съотношение според критерия "разход - полза".

            Задачата се реализира посредством просто организирана кооперативна информация за насрещните предпочитания. Инструментите, които ще подпомогнат съгласуването са: ориентировъчни цени, помощни бюра, итеративно събиране на информация и т.н. Всички  участници в преговорите трябва да изразят  и преценят своите желания и в светлината на това, което останалите искат, да стигнат най-накрая до решение, което да е в съответствие с техните етични ценности. ...

            На твърдението на лейди Тачер: "Няма друга алтернатива" ("There is no alternative") ние вече знаем решаващия отговор: алтернативата трябва ние самите да осъществим... .

Парикон  и  други  визоинерни  практики

            Днес съществуват мощни движения, които преследват подобни визии както Парикон и които са си поставили за цел борбата за един по-добър живот за онеправданите и унижените. Някои от тях се опитват чрез натиск върху елитите да постигнат подобрения в съществуващите институции. Други създават проекти за нови структури, за "да може още днес да  живеем както утре". Много от тях са активни на локално ниво, други покриват с действията си цели региони. Ако разгледаме по-внимателно тези проекти, ще установим в тях много неща, които се съдържат и в нашите разсъждения. Идеята за Парикон следователно не плува в празното пространство, а е резултат от прозрението и надеждите на многобройни мислещи хора. Ето само няколко примера.

            Винаги, когато обикновените хора искат да поемат съдбините си в свои ръце, те се съюзяват по местоживеене или месторабота във формации на директна демокрация. Това са съвети, събрания, форуми и други подобни формирования. Общото за всички тях е желанието да се създадат институции, чрез които да могат да дадат израз, да развият, да подобрят или реализират своите индивидуални или колективни потребности. Временно успешни, много от тях  за съжаление претърпяват впоследствие поражение от противодействащите им сили. Във всеки случай те са пример  и стимул нас, създателите на системата, за да поддържаме идеята на Парикон за обществените съвети и за усилията ни да създадем за тези съвети благоприятна обществена среда, в която те да функционират и да се развиват.

            Във вековната борба срещу несправедливостта, стремежът на хората за равни условия винаги е играл важна роля. Хората трябва да могат да се наслаждават на шансовете, които им предлага живота, стига само да не пречат на останалите. Дали да печелим повече или по-малко пари трябва да решаваме ние, по наше усмотрение, а не това да ни бъде натрапвано чрез фалшиви внушения. Където и хората да са въстанали на борба и са установили самоуправление, независимо дали това и било в Испанската гражданска война или преди това, при Парижката комуна, или при американските стачни и освободителни борби, навсякъде предводителите в тази борба ясно са съзнавали чудовищната несправедливост, че тези които имат решаващ глас в обществото и които изпълняват по-приятните и леки дейности, са заплащани за това по-добре от онези, които вършат мръсната и тежка работа и нямат думата при вземането на засягащи ги решения. Точно по тези причини и тъй като искаме да им дадем нова основа на техните до сега напразни усилия, ние се застъпваме в Парикон за заплащане според участието в труда и според несгодите, които поема участникът в трудовия процес.

            При това ние си задаваме въпроса, доколко Парикон и днешните дискусии съответстват на наблюдаваните наченки за нова икономическа организация на обществото. По целия свят се извършват експерименти за колективна организация на труда, като например, учредяване на кооперации, закупуване на фабрики от персонала, когато собствениците им  възнамеряват да ги затворят и дори изграждане  на "зелено" на нови предприятия. Разполагайки с лостовете за управление, работниците започват да изпробват силата на демокрацията, да търсят начини за ново разпределение на труда, за премахване на драстичните разлики в заплащането. Но след всичко това идва борбата за оцеляване на пазара, която утежнява задачата им. Този лош опит на управляваните от работници предприятия и потребителски кооперативи е подробно изследван в нашите анализи за системата Парикон. От неуспехите може да се научи също толкова много, както от успехите. Например, когато привнесените отвън схеми за разпределение на производствените дейности на дадено работно място често се използват за обосновка на ново разтваряне на ножицата в заплащането или когато пазарните механизми извън предприятието влияят отрицателно на установения дух на кооперативни взаимоотношения в него. Самите ние изпробвахме теоретичните постановки за справедливост и самоуправление в нашето новоосновано ляво издателство South End Press и от там се роди идеята на Парикон за създаване на балансиран набор от работни дейности за всеки участник в производствения процес. На много други места по света продължават да се изграждат структури на партиципативната икономика и по този начин се помага за усъвършенстване на системата.

            Особено внимание обръщаме на движението за "солидарна икономика", което е много активно в Южна Америка (преди всичко в Бразилия) и в Европа. Неговата водеща идея е, да култивира в участниците в стопанския живот  на обществото колективизъм и взаимна солидарност вместо индивидуализъм и нагласа за конкурентна борба на интереси. Според идеолозите на това движение стопанските взаимоотношения не бива да бъдат просто обществено неутрални и още по-малко да настройват хората един срещу друг, а да способстват за развитието на едно все по-разширяващо се взаимно разбирателство. На тази основа представителите на солидарната икономика се обявяват за местна работническа власт и за съответни способи за алокация (разпределение на производствените задачи и разпределение на стоките). Те се убедени, че институциите трябва да работят в подкрепа на споменатите по-горе ценностни представи. Всичките тези техни идеи намират последователното си развитие докрай в системата Парикон. Тя също се стреми към солидарна икономика, но още и към икономика на разнообразието, на справедливостта и на самоуправлението - и всичко това осъществено заедно в обществото. Солидарната икономика е призната като важен изходен пункт за създаването на системата Парикон.

            Друг важен експеримент беше предложен преди няколко години от профсъюзите на Австралия, които се обявиха отговорни не само за заплатите и работните условия на своите членове, но и за резултата от техният труд. Те предложиха идеята за "зеленото отлъчване", за бойкотиране на строителни проекти по екологични или политически съображения. Работниците отидоха дори една стъпка по-далече и стартираха по своя инициатива на мястото на възложени от капиталисти частни поръчки свои проекти в полза на обществото и природата. По този начин те се превърнаха в предвестници на всеобхватната икономическа идея на Парикон за формиране на трудовата политика и за правото на глас при вземане на решения, засягащи интереси на част или на цялото общество.

            Да отправим поглед към Порто Алегре и други бразилски градове или към щата Керала и други региони на Индия, където народът има демократично право на глас при вземане на решения за използването на обществените бюджети. (На тази основа общината на Порто Алегре успя да осигури средства и помещения в града за провеждане на Световния Социален Форум на алтерглобалистите. - Бел. прев.) Тази процедура се нарича в Бразилия "партиципативно бюджетно планиране". Под това се разбира създаването на локални структури, които позволяват на гражданите да се намесват директно при вземане на решения за инвестиране на обекти и обществени услуги от всеобщо значение като здравеопазване, образование, градски транспорт, обществени паркинги и пр. Предложеното в системата Парикон партиципативно планиране преследва същите цели, но ги разширява над колективните интереси върху всички произвеждани стоки и предвижда участие в процеса на вземане на решения не само на потребителите, но и на работниците - производители.

             Бихме могли да приведем още много примери за партиципативно участие на обществото в управлението на икономиката и това дава оправдана надежда за обединение на всички привърженици на партиципативната икономика в едно по-широко движение. Разликата на всички партипацитивни активисти спрямо системата Парикон се състои в това, че тя представлява универсален проект за преход към нов икономически ред, който чрез нова инфраструктура и новоформирано съзнание ще ускори излизането на човешкото развитие от рамките на капитализма. И там, където нещата се уреждат според принципите на Парикон, ще се създадат възможности работниците да получат не само по-добро и балансирано разпределение на трудовите си задължения, но и съвършено нови механизми за алокация (организиране на производството и потреблението) и за начина на определяне на работната си заплата. "Партиципативното планиране на бюджета" в смисъла на Парикон ще поеме изпълнението не само на тези задачи, но и решенията за общото - а не само колективното - производство на стоки. А профсъюзите трябва, заедно с работническите съвети, да контролират не само условията на работа на своите членове, но и правомерността на различните изпълнявани от тях проекти, да поддържат връзка с правителствените институции и да влияят на поведението на потребителите.

            В резюме: представеното в тази книга виждане за партиципативната икономика се нарежда в една редица с борбата на много хора в миналото и настоящето за по-добър живот, нещо повече то произхожда от историята на тези борби. В това отношение системата Парикон има и по-далечна цел: да обедини със своите ценностни представи и своята логика всички тези течения и допълнително да ги развие.

            Най-новите и многообещаващи феномени на глобализиращата се планета са движението на алтерглобалистите и Световните социални форуми - едно впечатляващ конгломерат от движения, групи, комуни, активисти и проекти от целия свят, обединени от обща готовност за експерименти, от взаимно уважение един към друг  и със структура, открита за партиципативността, многообразието и демокрацията. Доминиращото чувство на движението се съдържа в неговия девиз: "Един друг свят е възможен". Как би трябвало да изглежда този друг свят, за първи път бе конкретизирано от 50-те хиляди участника на форума 2002 г. Най-подчертаното единство на мненията бе изразено по отношение на отказа от пазарното стопанство за сметка на самоуправлението; на отрицанието на големите социални различия в подкрепа на справедливостта; на отхвърляне на уеднаквяващия всичко дух на меркантилността и в полза на  многообразието, на заклеймяване на имперската арогантност в името на солидарността и най-накрая на осъждане на опустошението на природата и  подкрепа на устойчивото развитие. Тези виждания на Социалните форуми за бъдещето на политиката, културата, семейството и околното среда Парикон иска да допълни със своята визия за икономиката, която да е съвместима с тяхната философия и да е свързана с тях в общата борба.

            Партиципативната икономика е нов икономически модел, с нови институции, ръководни начала и резултати. Но тя е едновременно издънка на вековна борба за справедливост в производството и разпределението на благата за обществото, борба, която продължава и до днес и от която много може да се поучим. Какво може да добави Парикон към завещанието на тази борба, бъдещето ще покаже.

-------------------------------------------

Пoдбор и превод:  Аладжов