Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2007 09:34 - Превод от "ИМПЕРИЯТА на ПОЗОРА" - книга на швейцарския проф. Жан Зиглер (Превод №11 / Част 2)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2865 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 30.01.2011 14:16


                                                                              проф.  Жан  Зиглер  /   ИМПЕРИЯТА  НА  ПОЗОРА 

...  Част V:  Рефеодализирането  на  света

1.  Новите  феодални  господари

        Мизерия и задлъжнялост, задлъжнялост и мизерия образуват един дяволски порочен кръг, от който няма изход. Но кой го започна? И кой го поддържа? Кой реализира астрономически печалби от неговото съществуване?

            Отговорът е: новата феодална система.

            Това са същите тези, които оставят народите да гладуват, спекулантите и мошениците, които навремето бяха заклеймени на стълба на позора от Жак Roux, Maрат u Сен Жуст, които сега са отново между нас. Убийствената ръка на монополистите, срещу която се бе заклел Г. Бабьоф, отново нанася удар.

            Днес преживяваме глобално рефеодализиране на света. И новата феодална власт носи образа на гигантските транснационални концерни.

            Нека припомним: 500-те най-големи транснационални компании на света днес управляват 52 % от брутния социален продукт на планетата. 58 % от тях са от Съединените щати. Взети заедно те наемат само 1,8 % от работната сила на света. Тези 500 компании управляват богатства, които са по-големи от цялата сумарната собственост на 133-те най-бедни страни на земята.[1]

            Транснационалните компании разполагат с най-модерните технологични, електронни и научни постижения, те контролират най-важните лаборатории и изследователски центрове на света и по този начин управляват цялостното материално развитие на conditio humana. Изгодата, която имат от тях страните, които могат да си позволят ползването на техните продукти или услуги е вън от всякакво съмнение. Но частния контрол, който те упражняват върху средствата за производство и върху постиженията на науката, чието естествено предназначение е да служат на цялото общество, има катастрофални последици.

            И това е така, защото единствената движеща сила за новите феодални господари на света е стремежът към максимална печалба за минимално възможното време, към непрекъснато разширение на тяхната власт и премахването на всякоя социална пречка, която се противопоставя на техните декрети.

            Една от първите причини за непрекъснато нарастващата външна задлъжнялост на страните от южното полукълбо е репатрирането печалбите на транснационалните компании от страните, в които те работят, към фирмените централи в метрополиите.

            Към това може да се добави и механизма на системата от лицензии. Да разгледаме,например, концерна Nestle. Както повечето транснационални корпорации Nestle е разделен на отделни, относително независими един от друг profit centers. Всичките 500 фабрики на Nestle, които работят по планетата използват патенти, които принадлежат на концерна-майка или по-точно на холдинга. За тези патенти трябва да се заплаща.

            Какво стана в Бразилия? Nestle реализира там фантастични печалби. Една част от тях се реинвестира обратно в 25-те фабрики и представителства в страната. Друга се използва за финансиране на фирмената експанзия за завоюване на други нови локални пазари, например за храна на домашни животни. Но най-голямата част от печалбите се трансферира във Вивей, Швейцария, където е седалището на Nestle.

            Този трансфер на печалби се обезпечава с валута от държавната банка на Бразилия - Bancо do Brasil, тъй като Nestle не привежда в Швейцария бразилски реали, които са валута с несигурна стойност, а долари (или други т.нар. "твърди" валути). Това означава, че за целта се използват валутните резерви на централната банка на страната-домакин. Тези суми пресичат веднага Атлантика и автоматически увеличават външната задлъжнялост на страната-домакин.[2]

            Относителната тежест на Европа в портфейла на Nestle  непрекъснато намалява. 1994 г. европейските печалби бяха 45 %, а 2004 г. - 33%. Триумфалното завоюване на нови пазари става в Азия, Африка и Латинска Америка.

 

            Естествено, новите князе на света изкарват солидни доходи и за себе си от така разработената система за ограбване. Йозеф Акерман, управителят на най-голямата банка в Европа, Deutsche Bank, получава заплата от 11 милиона евро годишно. Колегата му от J.P. Morgan Chase Manhatan Bank взема три пъти повече. "Князът", който е начело на фармацевтичния гигант Novartis, Даниел Васела, се радва на годишен доход от 20 милиона швейцарски франка. И колегата му от Nestle, Петер Брабек получава подобна сума. Президентът на United Bank of Switzerland (UBS), най големия финансов управител на частни състояния в света, Maрсел Оспел от Базел, се задоволява със скромното възнаграждение от 18 милиона швейцарски франка на година (в него са включени опции и акции).

            За да си осигурят тези астрономически доходи, споменатите мениджъри делегират верни свои васали в комисиите по възнагражденията към надзорните съвети на компаниите. Но това не е всичко. Към техните солидни заплати се прибавя и нестихващия им апетит към допълнителни възнаграждения: повечето космократи, колкото и да са големи различията между тях, си обменят един с друг топлите местенца на високоплатените постове в надзорните съвети на своите концерни. А някои от тях управляват собствените си компании като ориенталски деспоти: те заемат места както в надзорните съвети така и на директорски постове в управителните съвети. По този начин те управляват и едновременно контролират сами собственото си управление.

            Безграничната си алчност те завоалират с всевъзможни наивни обяснения. "Князът" на Novartis, Даниел Васела, казва например: "Защо е целия този шум около моето заплащане? Дали получавам 5 или 50 милиона в годината, няма никакво значение. При годишна печалба от 7 милиарда за Novartis разликата между 5 и 50 милиона е незначителна." (в. „Sonntagszeitung”, 01 05 2005). В своята хищна алчност негова светлост забравя, обаче, че в Novartis освен него участват още и акционери, пенсионери и служители, които също живеят от печалбите на компанията.

            Както своите предшественици от преди Френската революция 1789 г., новите "князе" живеят практически гратис: дворци, светски партита, посещения на ресторанти и скъпи пътешествия се заплащат с златната кредитна карта, чиито задължения, независимо колко големи, изцяло се поемат от компанията. Единствената разлика от преди е само, че расовите коне и каляските днес са заменени със самолети, лимузини и яхти.

 

            Нека тук да се спрем малко по-подробно на дейността на концерните от аграрния сектор, за да добием представа за глобалните мащаби на тяхното господство. Десет трансконтинентални компании, между които Aventis, Monsanto, Pioneer, Syngenta, през 2004 г. контролираха повече от една трета от световния пазар за семена. Стойността на този пазар за 2003 г. се оценява на 23 милиарда долара.[3]

            Ако хвърлим един поглед върху пазара за препарати за растителна защита ще установим, че само той носи още около 28 милиарда долара годишно. 80% от този пазар също се владее от споменатите вече 7 трансконтинентални компании (Aventis, Monsanto, Pioneer, Syngenta и др.)

            Бангладеш, например, със своите 146 милиона жители и площ от 110 000 кв. км. е най-гъсто населената държава в южното полукълбо. Тази страна остави в мен изключително впечатление: където и да отидех - независимо дали в Дака или в Читагонг, на бреговете на Брамапутра или на Ганг, в селата или на полето - навсякъде бях заобиколен от тълпа почти винаги приятелски засмени и много често красиви хора. Според Human Dеvelopment Index нa UNDP Бангладеш е третата по бедност страна на земята.

            Страната е разположена в една особено неблагоприятна тропическа и субтропическа зона: в сезона на мусоните там, два пъти в годината 60 % от земята се залива от вода. Тинята, която се нанася от хиляди километри, чак от Хималаите от 4 големи реки прави почвата много плодородна. Но всевъзможни паразити, които чудесно се развиват при този постоянно влажен климат, редовно унищожават значителна част от реколтата на царевица, пшеница и просо. Цената на средствата за растителна защита следователно решава въпроса за живот или смърт на милиони бенгалци. Тези, които всяка година определят цените на продаваните на бенгалците пестициди са споменатите по-горе концерни. И това те го правят съобразявайки се единствено само със стремежа си за максимална печалба. Без ни най-малък публичен контрол и загриженост за съдбата на народа на Бангладеш.

            Това, което важи за Бангладеш, важи и за Индия. През октомври 2004 г. списание „Frontline” публикува интервю с индийския министър на земеделието, Раджувера Реди, който съобщи, че само в щата Андра Прадеш, един от най-важните в Индийския съюз, 3000 селяни са се самоубили в периода 1998 -2004 г. заради непосилна задлъжнялост към местните филиали на споменатите транснационални компании за растителни препарати и семена.

 

            Да разгледаме и търговията с жито, която в голяма степен определя световните транспортни потоци, застраховките, складовото стопанство и разбира се аграрната борса в Чикаго. И тук пълномощията за вземане на решения и за реализиране на печалби са екстремно концентрирани: само 30 концерна владеят цялата световна търговия с жито. Какво означава това?

            От 53-те държави на африканския континент и прилежащите острови само 15 могат самостоятелно да се изхранват. Останалите 37 зависят от световния пазар на земеделски храни. И това е в случай на нормална реколта, или другояче казано, когато страните не са опустошени от война, суша, нападение на скакалци или от някоя друга природна или предизвикана от човешка ръка катастрофа. Недостигът на хранителни средства се изразява в това, че собствената реколта на тези държави не достига, за да се преодолее "мъртвия" период между момента, в който храната от миналогодишните им запаси е привършила, а новата реколта още не е прибрана. Какво става тогава?

            Националната храна в Замбия е царевицата. Тя се яде сутрин, обед и вечер като питки, печени зърна, супа или като пълнозърнеста каша. За да изхрани населението си по време на преходния период, Замбия трябва да купува царевица на световния пазар. Правителството в Лусака, обаче, не разполага с необходимите финансови средства и когато цените, диктувани от космократите са твърде високи, то просто не може да внесе нужното количество чували царевица. Тогава хиляди замбийци умират от глад, както това се случи през 2001 и 2002 година.

 

            Всяка от големите трансконтинетални капиталистически компании има свое министерство на пропагандата, чието официално наименование най-често е Department of Corporate Communication. Неговата задача е да внушава на обществеността онзи поглед върху нещата, който "князете" на икономиката желаят да се разпространява, да се отстоява, възхвалява и в крайна сметка да легитимира тяхната политика.

            ... Преди малко повече от 2 столетия Жан-Пол Maрат разобличи шарлатаните и шаманите на рекламата и на PR-кампаниите: "...Само малко хора имат точна представа за нещата. Повечето се хващат за думите... Излъгани от думите те не презират и най-отвратителните неща, ако те са украсени с благозвучни думи, а се отвращават и от най-възвишените дела, когато те са заклеймени като лоши. Ето защо обикновенният трик на правителствата се състои в това, да заблуждават народите, злоупотребявайки с думите."[4]

            В качеството си на специален пратеник на ООН по въпросите за правото на хората на храна съм имал многобройни възможности да дискутирам проблемите с новите "феодални господари". И когато съм ги конфронтирал с катастрофалните слабости или последици на определени техни решения, тогава те моментално прибягват до магическия аргумент: "липса на комуникация".

            Стратегиите на лобизма, на инфилтрацията и на манипулацията, с които днес си служат правителства, парламенти, медии и обществени институции, разработени от новите "феодални господари", са толкова рафинирани и - за съжаление - толкова ефикасни, че благородниците, херцозите и маркизите, които Марат така безпощадно беше разобличил навремето си, биха побледнели от завист, ако можеха да узнаят за тях.

            Всяка трансконтинентална капиталистическа компания организира не само свое Министерство на пропагандата, но и свои служби за шпионаж и контрашпионаж, както и своя агентура за инфилтриране. Тези тайни служби са активни и на 5-те континента. Те проникват не само в главните квартири на конкурентите, но в службите на националните правителства и на международните организации, независимо дали те са правителствени или неправителствени.

            Едно от първите неща, които научих след като постъпих на работа в Обединените нации беше да се пазя от комуникационните системи, които свързват висшия комисариат за правата на човека в Женева със седалището на ООН в Ню Йорк. Винаги, когато става дума за неща, изискващи минимум поверителност, повече от препоръчително е, да не се използват телефоните и Интернета в двореца Wilson в Женева. За предпочитане са писма, предавани на ръка. Това се потвърди и от опита ми през 2002 г., когато два месеца подготвях отговора си на обвинението на американската мисия, повдигнато срещу мен по случая с генномодифицираните организми.

            Роберт Бер, бившият началник на отдел за операции на ЦРУ, изрази откритото си учудване от ефективността, компетентността и материалното оборудване на службите за шпионаж и контрашпионаж на концерните.[5] Някои от тези компании извършват инфилтрирането на големите организации на ООН изключително умело. Например, Световната здравна организация (СЗО) изработва указания, гласува резолюции и рамкови споразумения, които пряко засягат дейността (респективно и печалбите) на много транснационални компании в областта на химията, биотехнологиите, фармацевтиката, тютюнопроизводството и пр. Тези решения касаят гигантски суми... и представляват достатъчен мотив за инфилтриране на СЗО. Най-висшата инстанция на СЗО е "Световното събрание по здравеопазване", което се свиква всяко лято в Женева. Като световна междудържавна организация делегациите на събранието са представители на различни държави. Логично е, някои от "князете" на фармацевтичните концерни да заделят сериозни суми, за да направят дипломатите и служителите на тези делегации по-податливи и гъвкави в позициите си. Взетите в такива случаи решения на световното събрание по здравеопазване по-често обслужват интересите на новите феодали, отколкото интересите на засегнатите страни.

            През 2001 година група държави от Скандинавия и Третия свят внесе предложение, преди началото на дебатите всеки делегат да разкрие евентуалното наличие на конфликт на интереси, т.е. на своите връзки с фармаконцерните. В същата нощ, преди гласуването, се забеляза усилено движение на куфари с пари между хотелите на левия бряг на р. Рона, където бяха отседнали делегатите. На следващата сутрин, веднага след откриване на заседанието, американската делегация поиска думата и заяви, че подобно предложение е неприемливо посегателство срещу суверенитета на участващите в събранието държави - скандинавското предложение беше отхвърлено с голямо мнозинство.

            Но да обърнем поглед към фирмените служби за контрашпионаж. В джунглата на глобализирания капитализъм, главното оръжие на космократите е изненадата, т.е. предотвратяване на възможността шпионите на конкурентите да се доберат до бъдещите комерсиални планове на фирмата. Ето защо, службите за вътрешен контрашпионаж са много силно развити. Гари Ривлин описва техните методи, без да бъде досега опроверган.[6] Служителите на Citygroup и на Dow Chemicals систематично са следени, дори в техните лични занимания. При Microsoft и при Oracle, двата най-големи електронни концерна, подслушването на телефоните и контролирането на харддисковете на компютрите вече е въпрос на чисто рутинна дейност.

            Особено внимание се обръща и на шпионажа. На него се гради всяка борсова атака на конкурентите за поглъщане на дадена фирма и всяко намерение за изгодно сливане. Завоюването на нови пазари, ефективното подкупване на несговорчиви правителства и специални организации на ООН или ЕС изисква много внимателна, търпелива и компетентна предварителна проучвателна работа. Без службите за шпионаж новите феодални господари ще са слепи и уязвими.

            Но каквито и стратегии за инфилтриране, шпионаж и контрашпионаж да се прилагат от новите деспоти в световната икономика, движещата сила на тяхната дейност си остава преследването на максимална печалба за възможно най-къс срок без оглед на човешката цена, ... или както Емануел Кант каза преследване на "безцелната цел".

 

            Да разгледаме отново действията на вампирите от фармацевтиката. Професорката от Харвард - Марси Ейнджъл е една от най-острите критици на "князете" на фармацевтичната индустрия. Тя пише: "Бюджетите за маркетинг на концерните са значително по-големи от разходите за изследователска дейност. По този начин се намаляват средствата за създаване на действително нови лекарства". (в. „Neue Zuericher Zeitung” от 10.04.2005).

            Голям проблем представляват така наречените лекарствени имитации (на английски: „me-too-drugs”). Те не са генерични лекарства. Генериката са изцяло копия на медикаменти с изтекъл срок на патентна защита, които вече могат да се произвеждат и от други фирми. Лекарствените имитации са медикаменти, които незначително се отличават от оригиналите. Те са извънредно доходни за концерните, защото не изискват разходи за разработка, имат сигурен пазар, клинично изпитани са и съответно на това не носят никакъв риск за производителите им. Марси Ейнджъл: "Компаниите пускат лекарствени имитации само за много търсени медикаменти. Цените им са на нивото на тези на конкуренцията". Няма сериозни доказателства, че лекарствените имитации действат по-добре от оригиналните медикаменти. Американската организация Food and Drug Administration (FDA) изследва всички допуснати между 1998 и 2003 г. на пазара нови лекарства за повишена ефективност в сравнение с досегашната терапия. При 78 % от новите медикаменти това не бе доказано.

            Друг един проблем е, че фармакосмократите започват разработката на нови лекарства, само ако техните маркетингови отдели предварително са установили наличието на платежоспособен пазар и клиентела за тях. (Това е характерно въобще за цялата капиталистическа икономика. - Бел. на прев.). Затова Дениз фон дер Вайд, председател на една от най-смелите неправителствени организации, Antena, със седалище в Женева, която се бори за правото на здраве, казва: "Жалко е, че няма епидемия от малария в Ню Йорк".

            В СЗО се употребява израза neglected diseases за пренебрегнатите от фармацевтичните компании болести. Те са многобройни и убиват или увреждат милиони хора годишно.

            Треската Денге, например, е вирусна инфекция, която поразява годишно около 50 милиона души. Бушува в южното полукълбо и е много заразителна. Симптомите й приличат на маларията, започва със силна температура над 40 градуса и се пренася също от комарите. Изходът често е летален. СЗО смята, че приблизително 2 милиарда души поне един път в живота си са били заразени с нея, особено недохранените деца и жени. Епидемията е установена в много райони на Черна Африка, Югоизточна Азия, Бразилия (където този бич бушува преди 10 години). И въпреки това изследванията срещу тази треска са само в началото си. Затова в Бразилия, Индонезия, Намибия този, който е болен от нея, трябва да разчита в борбата срещу вируса само на собствената имунна система и най-често умира в страхотни мъки.

            По същите причини се пренебрегва и развойната дейност на лекарство срещу сънната болест, която върлува също в тропическите области, всред гладуващо население, живеещо в лоши санитарни условия.

            От друга страна срещу останалите заразни, вирусни болести има подходящи медикаменти, но те са на недостъпни за хората от Третия свят цени. Ето защо от малария и туберкулоза през 2003 г. умряха 14 милиона души, между които и много деца. 92 % от тях са от неразвитите страни.

            Контрастът е фрапиращ. Фармацевтичните компании заливат всяка година североамериканския и европейския пазари с все по-нови лекарства, третиращи най-често едни и същи добре известни болестни индикации, които се различават само по цвета на хапчетата, по опаковката и названието. Посещението на коя да е аптека в Женева или Париж ни убеждава в абсурдността на ситуацията. Огромно количество от тези медикаменти обещават излекуване и на най-незначителната дисфункция на добре охранените бели хора. Последната - и вероятно най-доходоносната - генерация лекарства съставляват т. нар. life style drugs срещу стареене, спадане на либидото, срещу бръчки на лицето и т.н.

            В същото време на юг от екватора умират хора, само защото са бедни и защото няма разработени за тях лекарства срещу тропическите болести. Ще цитирам само последната статистика на СЗО: между 1978 и 2000 г. са допуснати от националните здравноохранителни институции по света 1393 нови медикамента, от които само 16 са срещу т. нар. пренебрегнати болести. В отчета на СЗО (Женева 2004 г.) от тези числа се прави следния извод: "В областта на фармацията регулиращата функция на пазара не е в състояние да се справи със съществуващите обстоятелства. Необходими са регулативни мерки". Да, но това противоречи на капиталистическата логика на новите деспоти.

            Явленията понякога са по-сложни, за да могат да бъдат обяснени по еднотипен начин. Съществуват фармаконцерни, в които доброто се бори с лошото. Някои от ръководните им служители са застъпници на моралното поведение, докато други подкрепят политиката за брутално максимиране на печалбите. ...

            Пример за подобна двойственост е изследователската работа на двама учени от швейцарския гигант Novartis - Паул Херлинг и Алекс Матер, които се опитват да открият медикамент срещу треската Денге и срещу новите особено, резистентни туберкулозни бацили, който да не струва повече от 1 долар на ден и да излезе на пазара около 2013 г. Да се разработи такъв медикамент, да се произведе и да се направи достъпен за нуждаещите се - това е свещено дело. В същото време, обаче, Novartis трябва да устои на жестоката борба с конкурентите La Roche, Aventis, Pfizer. Враговете са безмилостни. Между космократите не се правят подаръци. Това е непрекъсната война, битка за оцеляване в капиталистическата джунгла.

            Но какво да се направи? За да просъществуват в позицията, която вече са заели, космократите трябва да са неумолими, цинични и безмилостни. Защото да се откажеш в името на личния си хуманизъм от най-висшата повеля на капитализма - максималната печалба - е равносилно на професионално самоубийство. Много космократи живеят с тази морална дилема наложена им от пазарната икономика. ...

            В системата на глобализирания капитализъм, който просперира от рекета с нуждите на обществото, възможностите за маневриране в това отношение са ограничени и дори невъзможни. Космократът или ще се държи с останалите хора от обществото като човек и империята му ще рухне или ще изпрати всяко съчувствие по дяволите, ще се държи като хищник, печалбите му ще растат до небесата, а гробовете под него ще стават все по-дълбоки.

            Друг избор не съществува. И ако се вземат пред вид тлъстите доходи, които новите феодали на света си осигуряват по този начин, едва ли може да се очаква, че те сами ще поемат пътя на състраданието и ще напуснат пазарната игра на суперпечалби. 

            ...

------------------------------------

Подбор  и  превод:  Аладжов

 



[1] UNCTAD води списък от 85 000 мултинационални компании, като всяка такава компания трябва да развива дейност поне в 5 страни.

[2] Ето защо МВФ безапелационно налага на развиващите се страни, каквато е и България да поддържат значителен валутен резерв за обезпечаване конвертируемостта на лева, за да се обезпечи репатрирането на печалбите на чуждите компании в България. Тези операции постоянно увеличават външния дълг на страната. (Бележка на преводача).

[3] John Madeley, Le Commerce de la faim, Paris 2003

[4] Jean-Paul Marat, „Textes choisis“, op. cit. S.6 f

[5] Robert Baer, Der Niedergeng der CIA, Muenchen 2002

[6] Gary Rivlin in New York Republik, New York, April 2003



Тагове:   превод,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - old navy coupons codes online
29.07.2011 00:51
Bokntmzhgvftr <a href=http://philario882.insanejournal.com/279.html>old navy printable coupons 2011</a> nuliltfewonshemr
цитирай
2. анонимен - xanax
01.09.2011 21:59
I am constantly looking online for posts that can aid me. Thank you!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1233677
Постинги: 782
Коментари: 1109
Гласове: 5395
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31