ОСНОВНИТЕ  РЕШЕНИЯ  НА  КОНГРЕСА  НА  ГСДП

От редакцията на в. "Ди Цайт"

            На 28 октомври 2007 г. конгресът на Германската социалдемократическа партия в Хамбург прие нова програма и редица важни решения в областта на социалната политика и в сферата на пазара на работна сила:

            Програма на партията

            "Хамбургската програма" замества "Берлинския манифест"  от 1989 г. В нея социалдемократите потвърждават своите традиционни  ценности. В новата програма този път многократно се споменава като цел на партията оспорваният идеал за "демократически социализъм". Прави впечатление и острата критика на капитализма. В оценките по различни политически въпроси са поставени също по-леви акценти в сравнение с проекта от Бремен.

            Реформа в железниците

            Делегатите на конгреса гласуваха резервирано предложената от дясното крила на ГСДП борсова приватизация на германските железници с минимум 25,1% народни акции. Чрез емисията на тези акции без право на глас трябва да се ограничи влиянието на чуждестранните инвеститори и да се предотврати разбиването на концерна с неговите 230 000 служители. Поради силно изразените резерви на членската маса, окончателното решение на въпроса ще бъде делегирано на комисиите на ГСДП или ще бъде подложено на гласуване на евентуално нов конгрес, но след провеждане на преговори с коалиционните партньори в правителството.

            Първоначална помощ за безработица I  (ПзБ I)

            Според решението на ГСДП първоначалната помощ за безработица ПзБ I за бенефициенти над 50 години трябва да се изплаща по-дълго време - 24 месеца, вместо 18 месеца, както е до сега. Вицеканцлерът и предишен шеф на ГСДП Франц Мюнтеферинг до края се обявяваше срещу тази поправка. В нея той вижда осакатяване на плана "Агенда 2010". Но делегатите на конгреса подкрепиха "Програмата за социална Германия" на председателя, Курт Бек от девет точки и предложението за удължения срок за помощта ПзБ I автоматично се прие

            Труд и минимална работна заплата

            гспд се изказа за минимална работна заплата от 7,5 евро/час. Едно справедливо заплащане за работниците на повикване от 400 евро/месец ще се постигне чрез ограничаване на работното време до 15 часа/седмица. Наемните работници след преминаване на периода на обучение трябва да получават за еднаква работа същата заплата както основния персонал на фирмата. Предприятия, които извършват обучение над средния за страната обем ще получават поощрение. За да може да се съчетава работата с грижа за семейството, за обслужване на болни членове се предвижда право на десет дни отпуск, с компенсация на ниво болнични.

            Афганистан и армията

            ГСПД се обявява за продължаване на германското участие в предвожданата от САЩ антитерористична операция "Enduring Freedom" (OEF). Изтичащият мандат на контингента трябва да бъде продължен. Партията се обявява за отмяна на задължителната военна повинност и за превръщане на Бундесвера в доброволна армия. Младежи ще могат да бъдат привиквани за военна служба само по собствено желание. Те няма да са длъжни да полагат алтернативна цивилна служба, ако предложението за доброволната армия бъде одобрено от Бундестага.

            Ограничение на скоростта по магистралите и опазване на околната среда

            ГСПД се изказа за радикална промяна в енергийната политика на страната. Партията одобри общо ограничение на скоростта по германските магистрали до 130 км/час. Според министърът на околната среда, Зигмар Габриел по този начин излъчването на въглероден двуокис в атмосферата може да се намали с 2,5 млн.тона/год. За да се намалят емисиите на парникови газове с 40% до 2020 г. в Германия, трябва да се понижи потреблението на електроенергия с 11%, а консумацията на биогорива да се увеличи с 20 %.

            Социална политика и семейни въпроси

            ГСПД подкрепя удължаването на срока за плащане на детските помощи. Той трябва да не е до 25 години, а да стане отново до 27 години. Отхвърля се исканото от ХСС плащане  за домашно възпитание на децата, така наречената премия "Домашно огнище". Вместо това трябва да се въведат еднократни плащания за децата на получаващите помощи по програмата "Харц IV", да се увеличат детските надбавки и да се разшири кръгът на имащите право на помощ.

            Вътрешна сигурност

            Подкрепя се използването на митническа информация за автомобилния превоз на товари от органите на сигурността в случаите на тежки престъпления и с цел предотвратяване на опасности за обществото. Заповед за сваляне на отвлечени граждански самолети според ГСПД противоречи на конституцията. Използването на Бундесвера във вътрешността на страната не се приема. ГСПД не приема и искането на десните ХДС/ХСС за превантивно онлайн претърсване на компютрите на гражданите.

            Диалог между културите

            ГСПД се застъпва за диалог между културите вместо концепцията на ХДС/ХСС за "водеща немска култура". В приетото в програмата становище "Културата е нашето бъдеще" се казва: "Страна като Германия, която приема имигранти, има нужда от зачитане и респект на цивилизационните и културни различия".

ЗАТИШИЕ  В  ХАМБУРГ

Кристоф Зайлс,  в. "Ди Цайт"

След ожесточените спорове през последните седмици преди конгреса ГСПД демонстрира в Хамбург сплотеност и прие многообразна програма. Повече не беше и възможно. Но за нея в момента и това не е малко.

            На 28.10.2007 г. ГСПД се събра на конгрес в Хамбург. Там тя застана зад своя позагубил от своята популярност председател, Курт Бек и обяви традиционните си ценности. От "Демократичната културна политика" през "Екологичния New Deal" до "Добрата работа" бе демонстрирано идейно многообразие. При това се прие и Програма, която по своя тон звучи много по-антикапиталистически, отколкото сме свикнали да чуваме от ГСДП през последните години. Но преди всичко социалдемократите показаха сплотеност.

            Това може би беше особено необходимо, защото първо, продължаване на политиката в стил "все така напред" би разкъсала партията между стремежа й за участие в управлението на Голямата коалиция и между опозиционните й тежнения; второ, защото борбата за надмощие между шефа на партията Бек и вицеканцлера Мюнтеферинг трябваше да бъде разрешена и трето, защото очакваният завой наляво и корекциите в неолибералния проект "Агенда 2010" на Герхард Шрьодер отговаряха на непреодолимите очаквания на мнозинството от членската маса. В този смисъл конгресът на ГСДП беше един честен конгрес.

            Все пак делегатите бяха достатъчно умни, за да не продължат да демонтират авторитета на своите министри Франц Мюнтеферинг и Пийр Щайнбрюк. Социалният министър беше аплодиран на конгреса, а министърът на финансите беше избран с приличен резултат за заместник - председател на партията на едно ниво с лявата жена-борец, Андреа Наалес, която получи по-малко гласове от очакваното. По този начин вътрешния мир в крепостта на социалдемократите бе запазен с ръкопляскания и с изборни бюлетини.

            А това е повече, отколкото можеше да се очаква преди няколко месеца от една линееща партия, с един уязвен шеф. Но остава главният въпрос на утрешния ден: достатъчно ли е всичко това, за да могат социалдемократите да оцелеят в предстоящите жестоки битки на местните избори в следващите две години и да си отвоюват някоя и друга загубена провинция, а след това да имат успех на битката за парламента през 2009 г.? Достатъчно ли е това, за да се справят с коалиционния си партньор ХДС и да удържат на натиска на новата"Левица"? На какво залагат?

            В този пъзел от проблеми на първо място се разчита на Курт Бек, всеотдайният. Роденият в Пфалц председател на ГСДП представлява всъщност голямата част от партията, но много трудно ще успее да се превърне в символ на нейното възраждане. Конгресът го определи за безспорен шеф. Може би пред вид дълбокото разколебаване, обхванало партията, това е правилният избор за този пост, поне за сега или поне за известно време. При това  начинът, по който той се наложи в спора с Франц Мюнтеферинг за социалните корекции в "Агенда 2010", му създаде респект в обществото, а в партията - авторитет. Ако той би решил да се кандидатира за канцлерския пост, никой не би оспорил неговата кандидатура. Думата по този въпрос има единствено той, и това се приема вътрешнопартийно от всички. Само че едва ли начело с него ГСДП ще може да повтори респектиращия изборен успех от 2005 г., с който тя, водена от гениалния боец, Герхард Шрьодер можа да се спаси, макар и като младши партньор в Голямата правителствена коалиция. Извън ГСДП Курт Бек не притежава особено излъчване. С него партията мобилизира само твърдото си ядро, което понастоящем е между 25% и 30% от немските избиратели. Ако ГСПД излезе на избори с Курт Бек като кандидат за канцлер, това вероятно ще я отпрати в опозиция.

             Курт Бек желае да приближи партията до народа. Това звучи добре, особено ако социалдемократите можеха както преди да разпределят блага. Но навярно министрите от ГСДП усещат, че болезнената реформа на германската социална държава далеко не е приключила. В областта на здравеопазването, пенсиите, пазара на труда избирателите ги очаква още едно или друго мъчително изпитание. Може би това беше действителната причина министрите Мюнтеферинг и Щайнбрюк толкова енергично да се противопоставят на удължаване на времето за плащане на парите за безработица (ПзБ I), с което ГСДП отстъпи от консервативния дух на "Агенда 2010".

            На второ място се разчита на партийната програма. "Добра работа" и "Солидарно мнозинство" бяха лозунгите, с които ГСДП се появи в Хамбург. Но удължаването на времето за помощ при безработица (ПзБ 1) и борбата за минимална работна заплата биха могли бързо да се изчерпят. Има много свидетелства, че по тези въпроси ХДС в Голямата коалиция лесно ще се съгласи на компромис (което обаче изненадващо не стана - бел. на прев.), тъй като се страхува от предизборните дебати по този въпрос на предстоящите избори за провинциални парламенти. Какво ще се получи тогава? От многото принципни постановки в програмата на ГСДП, които се приеха на конгреса, твърде малко са онези, които биха могли да бъдат годни за предизборната борба през 2009 г.: малко екология, малко работа, малко мир и толкова. А политическата идентичност на една партия би трябвало да изглежда съвсем другояче.

            Но има и няколко теми, с които от социалдемократическа гледна точка би могло успешно да се водят предизборни битки. Социалдемократите биха могли, например, по-ясно да се профилират с предложения за по-ефективен контрол на глобалните финансови потоци, за една по-модерна здравна политика или за офанзива в областта на образованието. С устойчива бюджетна политика партията би могла да привлече отново избиратели и от центъра. Само че тези теми не стояха в дневния ред на конгреса в Хамбург. А времето за тях сега става недостатъчно.

            На трето място, ГСДП се нуждае от отговори и по въпроса за властта. Според сегашното състояние на нещата, партията може да предложи на изборите 2009 г. кандидат за канцлер само в рамките на бъдеща червено-зелено-жълта коалиция на "светофара"  (т.е между социалдемократи, зелени и либерали - бел. на прев). Но партията твърде ясно се дистанцира в Хамбург от този съюз. Понастоящем нагласите за по-здраво капсуловане на партийните лагери отново се втвърдиха. Курт Бек все още залага на опита си от Майнц в родната провинция Пфалц, където дълги години управляваше успешно като министър-председател в коалиция  със свободните демократи, в спокоен и прагматичен съюз между червени и жълти. Каквото трябваше да се направи, беше сторено. Курт Бек с удоволствие би пренесъл този опит и на федерално равнище и би привлякъл и зелените в този модел. Но в столицата на Германия сега вее друг, по-суров политически вятър.

            Освен това, на своя хамбургски конгрес ГСПД се отдалечи и от центристите. Дори когато Курт Бек се опитва да ги успокои, че приказките за ляв завой на партията са "пълна измислица", може много лесно  да се забележи, порасналото самочувствие на социалдемократическата левица и как тя демонстрира сила, например, при дебатите за енергийната политика или за ограниченията на скоростта по аутобаните. Дори в спора за приватизация на железниците Курт Бек трябваше лично да се намеси, за да не бъде провалено предложението на ръководството. Но би трябвало да се пренебрегва и факта, че на конгресите на ГСДП атмосферата винаги е била по-радикална, отколкото след това, в реалния живот, въпреки че не един път партията е създавала и затруднения на своите министри в правителството.

            Конгресът не постави също така край и на вътрешнопартийните различия за  идеологическата ориентацията на партията, още повече че многобройните разногласия между министри и членска маса бяха приключени със стандартни компромиси. По този начин Хамбург представлява само един етап от борбата за оцеляване на ГСДП, може би един дори необходим етап. Но не беше етап, който да я доближи до крайната й цел. Ако ГСДП иска да се върне към старата си сила, тя се нуждае не само от сплотеност, за да оцелее, а и от самоосъзнаване на своите изначални ценности и традиции.

            До 2009 г. не й остава много време за това.

МАНИФЕСТ  НА  ПАРТИЙНИЯ  МИР

Кристоф Зайлс,  в. "Ди Цайт"

С новата си програма ГСДП се стреми да се излезе от криза. Но приетата програма представлява компромисен документ без ясно изразено отправно начало и посока.

            В края на октомври 2007 г. на партийния конгрес в Хамбург Германската социалдемократическа партия се сдоби с нова идейна програма. След Годесбергската и Берлинската, това е третата след Втората световна война.

            На 35 страници немските социалдемократи са записали, как виждат света и какви изводи правят от това за себе си. За шефа на партията, Курт Бек, програмата е насочена към "сърцето и разума" на социалдемократите. "Съдържанието й говори, че ГСДП счита себе си изключително за лява народна партия" заяви Курт Бек при представянето й пред делегатите.

            Рамката на документа може да бъде бързо очертана. ГСДП и в бъдеще има намерение да следва политическата визия за свободно, справедливо и солидарно общество, като се чувства задължена към "гордата традиция на демократичния социализъм". Програмата оценява състоянието на обществото като "най-дълбокия прелом" от времето на индустриалната революция, оплаква се от "задълбочаващата се пропаст между бедни и богати" и заявява, че съвременният начин на живот на нашите общества скоро ще претовари "екологичните възможности на земята".

            В програмата си ГСДП заявява и намерение да се превърне социалната държава в държава на социалната превенция и по този начин да промени помощта за безработица "от помощ за преживяване в помощ за намиране на работа" чрез задължителна преквалификация и приемане на предложения за  работа. За левите социалдемократи, обаче, това е отказ от традиционни ценности за солидарност и представлява несправедливо прехвърляне на проблемите на икономиката от работодателите върху гърба на хората на наемния труд.

             ГСДП не е съгласна с въвеждането на такси за обучение. Тя има намерение и да не капитулира пред сляпото нашествие на капиталистическата глобализация, а да я контролира. ГСДП си поставя за цел да "ограничи" неравенството в обществото и справедливо да разпределя имущество и доходи. Партията ще продължи да настоява за отказ от атомната енергетика. Планът "Агенда 2010" ,обаче, не се споменава.

            Хамбургската програма безспорно е по-лява и по-критична към капитализма от Бременския  проект от пролетта на същата година. По този начин тя отговаря на настроението в партията, което бе ясно изразено на многобройни форуми, в почти хилядата искания за промени в съдържанието на програмата и в проведеното допитване до членовете й. Тя отговаря по този начин и на настроението на населението, което очевидно олевява и което справедливо пита, защо икономическият подем в страната не достига до най-долните етажи на обществото.

            И въпреки всичко казано до тук, тя все пак е една плаха и нерешителна програма. За да се разбере, защо ГСПД е загубила смелост и решителност, си заслужава да се върнем към началото на дебатите за идейната ориентация на партията още през ноември 1999 г. Тогава Шрьодер беше вече една година канцлер, а началната еуфория от червено-зелената коалиция бе отминала. В ежедневното управление на страната социалдемократите вече усещаха, че не могат да продължават да управляват със старите си идеологеми от 16-те години опозиция. И точно в този момент Герхард Шрьодер призова другарите си да се откажат от "старите митове и традиционни инструменти". В прочутото, станало вече и прословуто, заявление Шрьодер-Блеър, канцлерът бе изразил остра критика против егалитарната, справедливост на социалдемократите в разпределението, която ограничава инициативността. В онези дни много се говореше за "обновление, за "модернизиране" и за съвременна интерпретация на старите социалдемократически принципи за свобода, справедливост и солидарност. От тук изведнъж се роди тезата за стимулиране на образованието, за осигуряване на справедлив и равен шанс за всички членове на обществото, за насърчаване на предприемчивите и преуспяващите в него.

            И когато през 2005 г. червено-зелената коалиция се провали, защото ГСДП не можа да обясни на своите членове и избиратели неолибералните идеи на концепцията на Шрьодер "Харц !V", партията все още нямаше програма, с която да аргументира тази политика.  По-късно, с приемането на плана "Агенда 2010", когато тя окончателно скъса в практиката си с традиционните идеи на социалдемокрацията, а  "Харц !V" беше вече станал за повечето й членове неприемлив или неразбираем, необходимостта от нова програма стана още по-осезателна.

            Тогава на власт дойде Голямата коалиция с ХДС/ХСС и за късо време председател на ГСДП стана Матиас Плацек, който реши да запълни тази идейна празнота и да даде "новите отговори на въпросите за социална справедливост в 21-вия век". Плацек говореше за "ново социално споразумение" и създаде идеята за "държава на социалната превенция". "Новите социални проблеми" не могат да бъдат решени със "социалната държава в досегашния й вид", защото тя "е ориентирана предимно към трансфер на парични помощи и твърде слабо се занимава с "превантивно предотвратяване на безработицата, с последиците от недостатъчното образование, с изолацията и бедността".

            Идеята за "държава на социалната превенция" представлява опит да се обединят на програмно ниво концепциите за пазара и за социалната държава, за успеха на индивида и за справедливостта, които традиционно се считат в ГСДП за несъвместими. И тъкмо по тази причина управлението на Шрьодер с "Агенда 2010" се възприема като край на традиционната социалдемокрация в Германия.

            Но доста отдавна в ГСДП не се говори вече за обновление и за съвременни отговори. Дебатите по новата Хамбургска програма, които започнаха в Бремен с амбицията за старт в една нова епоха, завършиха на конгреса само с емоционално раздвижване. Много от делегатите създаваха впечатление, че тях най-много ги е грижа да доведат форума до край, без големи разногласия и без вътрешнопартийни разправии.

            Конфликтни въпроси, като социалната политика, задължителната военна служба или бюджетната политика бяха опаковани в такива обтекаеми формулировки, а други пасажи бяха така общо дефинирани, че всеки можеше да открие нещо за себе си в тях. И дума нямаше за раздялата със старите традиции или за появата на новите социални предизвикателства. В същото време на визията за "демократичния социализъм", която някои десни социалдемократи искаха да изпратят  "като отживелица" на заточение в учебниците по история, Хамбургската програма отдели цели два абзаца. Агендата на Шрьодер просто беше пропусната, а замислената като "водеща", идеята на Плацек за "държава на социалната превенция" не остана доминираща тема, а съобразително беше съкратена до една глава.

            Но такива са може би времената днес. Партийните програми на ГСДП винаги са изпълнявали различни функции в нейната история. Бад Годесбергската програма от 1959 г. обслужваше промяната й - от работническа партия ГСДП се превърна в народна партия и подготви канцлерството на Вили Бранд. Берлинската програма от 1989 г. търсеше връзка с новите социални движения на еколозите и по този начин създаде предпоставките за коалиране със "Зелените".

            Хамбургската програма от своя страна напомня най-вече на програмата от Хайделберг от 1925 г. Тя също бе оценена по онова време като документ, изпълняващ възстановителна роля. С тогавашното си обединение с лявата Независима ГСДП, социалдемократите отново извадиха традиционните си ценности на преден план, но продължиха да се колебаят между клетвата за вярност към Ваймарската република и вечната си мечта за преодоляване на капитализма. Програмата трябваше да възстанови чезнещото влияние на партията в работническото движение и да държи в подчинение засилващата се конкуренция на Германска комунистическа партия. Програмата от Хайделберг следователно послужи на разколебаните социалдемократи да добият отново самоувереност.

            Самочувствие е необходимо и днес. ГСДП е в дълбока криза, може би най-дълбоката от 50-те години насам. В Голямата коалиция с ХДС/ХСС социалдемократите трудно могат политически да се профилират. От икономическото печели най-вече оживление канцлерката от ХДС, въпреки че основите за него бяха положени още от Герхард Шрьодер с неговата "Агенда 2010". Ангела Меркел се къпе в ореола на коалиционните успехи, а на ГСДП едвам се отдава да постави някои собствени акценти в здравеопазването и при минималната работна заплата.

            В същото време ГСДП се намира под натиск и от другата страна. Лявата партия на Лафонтен прави успешна конкуренция като се опитва да й отнеме патента на партия на социалната държава и да й оспори монопола на защитник на социалната справедливост. Междувременно "Левицата" може да се похвали с някои сериозни успехи. Членската маса на ГСДП е разколебана и дезориентирана, почти всеки трети член на партията след 1998 г. й е обърнал гръб; също така все повече избиратели отказват да гласуват за нея. Ето защо Курт Бек и авторите на Хамбургската програма решиха да изключат от нея големите политически конфликти, да замажат идеологическите различия и да преперат съдържанието й с "ляв омекотител".

            Но най-важното остава: Хамбургската програма не решава големия проблем на ГСДП. А той се състои в това, че под нейния покрив отдавна съществуват две различни партии, на старите и на новите социалдемократи, едните, които подрязват идеологическите корени на ГСДП и искат да интегрират социалната държава в пазара и другите, които продължават да разсъждават в традиционните постановки на марксизма и на класовите противоречия. Едните пропагандират за справедливост в равнопоставеността на шансовете, а другите продължават да вярват в справедливостта при разпределение на сътворените от обществото блага. Но никое от тези две крила не се осмели да постави въпроса за идеологическо доминиране в програмата и на конгреса. Защото това най-вероятно би разцепило партията. Още повече, че ГСДП в момента не разполага  с убедителни лидери, внушаващи политическа идентичност, нито с амбициозни млади кадри, които би трябвало да се профилират в политическите диспути на конгреса. В момента ГСДП не е в състояние да роди нищо повече от Хамбургската програма. Но дали това ще е достатъчно, за да се изведе партията от кризата и да стане привлекателна за избирателите, това вече е съвсем друга тема.

            И все пак ГСДП няма право да избягва въпроса на обществото,  защо се оплаква от нарастващото социално неравенство в Германия, след като управлява вече 9 години?.

ТОВА  ЛИ  Е  ЛЕВИЯТ  ЗАВОЙ ?

Михаел  Шлиибен,  в. "Ди Цайт"

Изминаха трите дни на партийния конгрес. Но никой от делегатите не е истински щастлив от резултата. Каква партия е ГСДП - лява, екологична или дясна - на "Агенда 2010"? Ние поразпитахме някои от делегатите.

Завърши партийния конгрес на най-старата партия на Германия. ... И какво донесе очаквания с толкова напрежение конвент? ГСДП прие удължение на времето за получаване на първоначалната  помощ за безработица за по-възрастните хора, с което се дистанцира от Агенда-политиката на бившето червено-зелено правителство на Шрьодер. Освен това, против волята на своето ръководство, партията взе решение и в бъдеще да се бори за въвеждане на ограничение на скоростта по немските магистрали и, след разгорещени дебати, резолюция за частична приватизация на Германските железници чрез емитиране на народни акции.

Означава ли това, че ГСДП направи завой наляво? И състоя ли се в Хамбург дори една социално-екологична революция? Въпросите зададохме на някои от делегатите на конгреса.

Карл-Кристиян Дресел се усмихва иронично. "ГСДП не е завила на ляво", е категоричен депутатът от Бундестага. Дресел принадлежи към кръга Зеехайм, дясното партийно крило на партията. Той е облечен в тъмночерно сако и носи вратовръзка в цветовете на германското знаме (черно-червено-жълто). Според него "Агенда 2010" не е изменена съществено - "а някои напасвания към реалността винаги са необходими". Малко го дразни "популизмът", с който се води дебатът за Германските железници, един от най-спорните въпроси на конгреса. Едва след като Курт Бек заложи целия си авторитет, се сформира мнозинство в подкрепа на приватизацията с народни акции.

"Противниците на приватизацията аргументираха отвъд реалностите", казва Дресел. "Те смятат, че на железниците не им трябват свежи пари, и че и днес влаковете свързват малки селища помежду им. Но слава богу в ГСДП съществува кръгът Зеехайм", каза Дресел: "Ние винаги имаме усет към реалностите, ние сме прагматици". Само това запазва възможностите на ГСДП за участие в управлението.

Но дали и ограничението на скоростта по магистралите също е знак за прагматичност? "Въпросът за ограничение на скоростта по аутобаните е като Коледна елха за ГСДП", казва Йоханес Каарс, говорителят на Зеехаймерския кръг. От както той е член в ГСДП, неговата партия е издигала такъв иск за ограничение поне четири пъти. "Има решения, които топлят сърцето. Но нищо повече. Нито едно правителство няма да може да прокара това", казва Дресел.

Голям опит във вътрешния живот на ГСДП има и Фриц Байер. Той е на 76 години и е член на партията от близо 40 години. Байер е на друго мнение от Зеехаймерите. "Разбира се, партията е завила на ляво", след като се дистанцира от антисоциалните реформи на Шрьодер. И това бе крайно наложително след авторитарния режим на "Баста-канцлера". Байер преди е работил на поточна линия, а сега участва в работната група на сеньорите "ГСДП 60+".

Възрастните в ГСДП очакват още промени в социалдемократическата ориентация на партията. Така например пенсионирането на 67 години, за въвеждането на което отговаря бившия социален министър от ГСДП - Франц Мюнтеферинг, не се приема добре от генерацията на Байер. "Поради своята непопулярна политика ГСДП понесе прекалено много удари", казва той с измъчено изражение на лицето. В това отношение новата левица е по-успешна. А дали той би се коалирал с Лафонтен? Байер се замисля за кратко, след което отговаря: "При всички положения ние трябва да се сближим с тях. Ако бяхме в опозиция, щяхме да имаме подобни искания като `Левицата`."

Под това изказване обаче не би се подписала фракцията"ДЛ 21" -  това е "Форумът демократическа левица в ГСДП", противоположното на Зеехаймерите крило. ... Кристоф Щресер, народен представител от Мюнстер и говорител на "ДЛ 21" се ядосва на новата партия на Лафонтен и Биски. "Те не могат да управляват. Със своите предложения само дискредитират сериозната лява политика." Щресер не е доволен и от конгреса. "Приетото удължаване на Първоначалното плащане за безработица (ПзБ -1) за по-възрастните принципно не поставя под въпрос `Агенда 2010`", казва той. "Това е само успокояваща реторика. Трябва значително да се увеличи обема на средствата за социалните системи, наложително е да се въведе и минимална работна заплата, както и да се премахне пенсионирането на 67 години." Едва тогава Щресер би говорил за действителен завой на ляво в своята партия.

Но има и други неща, които го дразнят, а именно: арогантното приемане на новата програма от конгреса, и това е мнение не само на левицата в ГСДП. Години наред различните партийни групировки на общинско, областно и национално ниво старателно работиха върху формулировките в Хамбургската програма. А сега? Сега, в неделя на обед, само за няколко часа тя бе разгледана "между другото", почти като "маловажна притурка", каза Щресер. Ясно, че по този начин членската маса се чувства "порядъчно пренебрегната".

Той е радостен, обаче, че в програмата успя да се включи, поне твърде оспорваната преди това идея за "демократичния социализъм". За него това не е само просто понятие, а "философия и сърцевина на социалдемокрацията".

Въобще за новата програма може да се каже, че на 36 страници се съдържат много проблеми, по които съвсем спокойно може да се разгорят цяла поредица големи и малки спорове. Една подточка на дебатите в неделя, която не е за подценяване при оценка на атмосферата на конгреса беше прастария въпрос на социалдемокрацията за равнопоставеността между мъжа и жената. Мненията се разделиха по следната, първоначално предвидена в програмата формулировка: "Който желае изграждане на хуманно общество, трябва да преодолее мъжкото".

Гезине Шван, предишната кандидатка за президент на ГСДП и настояща президентка на университета във Франкфурт на Одер, разкритикува остро това определение. Тя каза, че да се преодолее мъжкото общество е "старомодна и едностранчива теза". В същност вече от няколко години се забелязва изоставане на  момчетата от момичетата в училища и университети. "Искаме ли да влезем в бъдещето с нашата програма?", попита риторично Шван, след което пледира за задраскването на "обърнатия към миналото" пасаж.

Даниела Кайа клати отрицателно глава, когато я заговорят за становището на Шван. "Ние, младите социалисти държим на това изречение", казва тя. "Разбира се - обществото се доминира от мъжете, трябва само да погледнем на заплатите и на шансовете за кариера на младите жени. Госпожа Шван има забележителна биография", отбелязва Кайа, но за съжаление "тя е само изключение, а не правило". През изминалите дни Кайа дълго е разсъждавала върху ГСДП. С други млади социалдемократи в групи от по двадесет души те са информирали на всеки половин час по Интернет за развоя на конгреса. Защо? "Ние сме по-критични от платените журналисти на ГСДП", казва тя. "Всъщност всички ние гласувахме за Бек за председател на партията, но това не означава, че трябва да ни се забрани да имаме собствено мнение. Защото  това е част от играта на медиите",  казва тя и поглежда строго. Много от тях сега ще пишат: "О, Господи, ГСДП се разцепва!". Всъщност това е преувеличение, защото конгресът показа, че ГСДП просто притежава необходимата "добра култура на дискутиране". След ерата на единовластие на Шрьодер в партията отново си възвръща практиката на свободната дискусия.

Инза Витхаупт не споделя тази констатация. Витхаупт, също млада социалдемократка, за първи път присъства на конгрес. Тя е малко разочарована: "При нас, младите социалдемократи имаше повече  дебати". Тя намира, че като обикновен делегат тук едва ли може да се направи нещо много. Има чувството, че най-важните решения и компромиси на конгреса са предварително взети, без обикновената членска маса да разбере нещо от тях. Това силно пролича при дискусията за парите при безработица: "Преди конгреса те бяха голямата тема, а в Хамбург почти не стана дума за тях".

По-малко критично приема нещата Кристиан Рено, 25 годишен председател на младите социалдемократи от Дортмунд. Тук, в Хамбург той за първи път е видял на живо своите кумири - Хелмут Шмид, Курт Бек, Хубертус Хайл. "На човек му се отваря душата", казва Рено, "като слуша всичките тези умни дебати." Рено изпитва замайващото усещане за ново начало.  Той участва и в гласуването на програмата. Рено споделя и обявяването на ГСДП за ограничение на скоростта по магистралите: "Опазването на климата е най-важно!". Но дали всичките тези изисквания са реализуеми? "Надявам се", казва той.  "В противен случай, те ще трябва да бъдат поставени отново на следващия конгрес", както много често се случвало до сега.