Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2008 16:21 - Aнализи от немския печат за конгреса и новата партийна програма на Германските социалдемократи (Превод №13, част-ІІ)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1213 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 06.02.2008 16:22


ГСДП - ЛИПСА  НА  ПОЛИТИЧЕСКИ  ПРОФИЛ  КАТО  ПАРТИЙНА  ПРОГРАМА

Албрехт фон Луке,  редактор на сп. "Страници за немска и международна политика".

(Преводът е с незначителни съкращения - Бел. прев.)

 

            ГСДП буди съжаление: Според допитвания до общественото мнение, на федерално ниво тя получава подкрепата на 25% от избирателите, т.е. цели 10 пункта по-малко от Християндемократическия съюз.

            Само тази информация е достатъчна, за да се заключи,че положението около ГСДП е по-мрачно от когато и да е било. Имайки пред вид драматичната й ситуация в някогашните нейни крепости - Хамбург, Хесен, Северен Рейн - Вестфалия, може да се говори дори за разпад на една народна партия. ... Единственото, което може да успокои социалдемокрацията е, че още не изтекъл и половината мандат на правителството на Голямата коалиция и че никой не показва признаци, че има намерение да го разтуря.

            И точно в този чувствителен момент ГСДП заявява амбиция да постави нови програмни ориентири за следващите години  или десетилетия. Едва забелязана от медийната общност, тя си постави задачата за генерален ремонт на "Берлинската програма" от 1989 г. Всъщност намерението за нова програма предоставя идеална възможност на партията да си направи тъй наложителното политическо профилиране. Защото този, който не разполага с лидери, трябва да предлага ясно формулирани идеи. Още повече, че двете все още съществуващи масови партии почти не се различават вече в очите на обикновения избирател. Тъй че в една точна и ясна програма се крие единствения шанс за някога гордата "партия на програмните визии", ГСДП отново да поеме водачеството в общественото мнение.

            Затова благоприятства, освен това и обстоятелството, че се намираме в период на шеметни промени. Пред вид събитията от последните седмици и месеци, може да се остане с впечатлението, че живеем в съвсем друга действителност, отколкото преди една година - това са драматичните новини от Близкия и Средния Изток, катастрофалните ежемесечни данни за екологичните промени. Но за демонтажа на социалната държава, обаче почти нищо се не чува. Въпросът е изместен отново от темите на 80-те години - мирът и опазването на природата пак са на дневен ред.

            Като така, проектът за  нова програма на ГСДП представлява великолепна възможност за социалдемокрацията, да върне дебатите към жизнено важните за обществото въпроси.

 

Пожелания  вместо  анализи

            За съжаление може да се каже, че това няма да стане. Още с появата на "Бременския проект" за нова програма стана ясно, че дебат с цел профилиране на политическия облик на ГСДП няма да се състои. Защото проектът представлява по-скоро програма от пожелания, избягва конфликтните въпроси и е лишен от всякакви политически спорове и противоречия. Или накратко: ГСДП тича след радикализиращите се събития. Въпреки че проектът бе представен на обществеността с претенцията да бъде първата програма на "първото глобално столетие", не може и дума да става за сериозен идеен отговор на предизвикателствата. Обяснението е банално: това е първият проект за програма на ГСДП, който тя прави от позицията на участник във властта. Това личи навсякъде. Там, където "Берлинската програма" от 1989 г. обръща внимание на рисковете от настъпващото глобализиране, сега копието се обръща в обратната посока. Целият Бременски проект е пропит от оптимизъм - навсякъде се забелязва стремеж към помирение на икономиката с екологията, навсякъде се говори за икономически растеж. А всъщност опасният проблем е именно неограниченият ръст на икономиката, който се натъква на ограничения екокапацитет на затворената система на планетата. Това е най-сериозният назряващ конфликт между глобализиращия се капитализъм и природната среда, в която живеем. И точно този необуздан растеж на световната икономика се прокламира в проекта за нова програма като позитивно явление и то в момент, когато последиците от екологичните конфликти стават все по-драматични, когато навсякъде се заражда оправдан скептицизъм към разпрострелия се по цялото земно кълбо капитализъм и неговите легитимни основания.

 

"Нещата  ще  се  оправят"

            Парадигмата на ГСДП за "социална демокрация" пренебрегва всичко това. Тя "не противопоставя икономиката на екологията, държавата на гражданите, предприемчивостта на индивидите на солидарността между тях". Напротив, социалната демокрация създава впечатление, че ще преодолее по някакъв начин тези "стари противоречия в интерес на хората", т.е. че всичко някак си ще се оправи.

            В Бременския проект ГСДП без угризения се разделя с икономическия и екологичен скептицизъм на Берлинската програма от 1989 г. и оптимистично дава израз на очакванията си за икономически прогрес: "Ние приветстваме технологичния прогрес ... Новите технологии създават нови пазари, стимулират икономическия растеж и мобилизират силите на обществото. Ние възприемаме глобализацията като шанс за нови работни места и за повишаване на нашето благосъстояние през идващите десетилетия".

            При всичкото разбиране, което може да проявим към проблемите на социалдемокрацията в управление - за нейна партийна програма това е недостатъчно, особено, когато се касае за програмна партия, за каквато се счита ГСДП. Над 140 години социалдемокрацията е съществувала от напрежението между настояще и бъдеще. От една страна настоящето се нуждае от политика на малките стъпки, съобразени с реалността, особено когато си участник в управлението. От друга страна социалдемократите винаги са заявявали намерението си да преодолеят настоящето и да реализират едно по-добро бъдеще.  И точно тук, при цялата му неопределеност, се крие предимството на идеала за "демократичния социализъм". Но със замяната му в проектопрограмата с понятието "социална демокрация", с което всички представени в Бундестага партии безпроблемно биха се съгласили, ГСДП с лека ръка се лишава от своята идейна уникалност.

            По този начин "Бременският проект" за нова програма не събужда дебати в обществото и особено в неговата мислеща част, лишава партията от ролята й на предводител и скромно я свежда до нивото на участник в тясната рамка на едно коалиционно правителство, който е загрижен най-вече отново да бъде избран, а неговия партиен шеф да заеме канцлерския пост.

            Вместо ясно да назове назрелите противоречия между икономическите интереси на частните производители и нуждите на обществото, на третата регионална програмна конференция в Бон председателят на партията издигна понятието "хуманност" за "основен критерий" на всяко общество. Без съмнение хубаво понятие, което прави асоциации с "лулата на мира". Но в същото време пред обществото стоят конфликти, предстои борба за тяхното разрешаване. Затова девизът в ГСДП днес не трябва да е прибързано "помирение", а бърза мобилизация за тежки политически битки. Стратегически погледнато една авангардна програма на ГСДП би трябвало да изглежда съвсем другояче.

 

Тайният  документ  "Берлинска  програма"

            Факт е, че с "Бременския проект" ГСДП се превръща в партия на прехода. Но в най-лошия случай вместо преход може да се получи нейния заход като народна партия, ако не съумее да назове главните предизвикателства на съвремието с истинските им имена.

            А как трябва да стане това, може да ни помогне само един поглед в "Берлинската програма" от 1989 г. Тази програма я сполетя тъжната участ, буквално за една нощ да се превърне в секретен документ. Защото след като партията повече от пет години бе работила в интензивни дебати над "социално-екологичното модернизиране на индустриалното общество", след рухването на берлинската стена никой вече не говореше за екология. Заплахата за климата беше изтласкана от дневния ред на човечеството. Но за зла ирония на съдбата, забравената "Берлинска програма" отново доби най-висока актуалност и то точно днес, в момента, когато ГСДП възнамерява да я погребе. И действително, 20 години след нейната поява, целият свят сега отново говори за климата. Само ГСДП, поне такова е впечатлението, е концентрирала поглед върху интересите на немската индустрия и пропуска отново шанса да хване влака на шеметно променящите се реалности.

            Във всеки случай те бяха известни на социалдемократите още от 1989 г или поне на техния водещ идеолог, Ерхард Еплер. Анализът на глобалното разрушаване на природата още тогава беше в центъра на написаната от него "Берлинска програма": "Кризата на околната среда е от световен мащаб...Прогресиращото замърсяване на атмосферата, отравянето на моретата и заплашващата ни климатична катастрофа са драматичните признаци за разрушение на природните основи на нашия живот. Повелята за преустройство на индустриалното ни общество се превърна във въпрос на оцеляване", точно и ясно е казано в "Берлинската програма" за глобалната екокриза.

            И по-нататък, като че ли Еплер иска да изпревари предупреждението на главния икономически директор на Световната банка и настоящ еколог, сър Николас Стърн, за предстояща световна стопанска рецесия като последица от промените в климата, в програмата се казва: "Икономически не е разумно онова, което екологически е неоправдано. Екологията не е подчинена на икономиката. По-скоро тя е основата за успешна стопанска дейност. Екологично необходимото трябва да стане принцип в управление на производствената дейност. Трябва да се взема от природата само онова, което тя може да ни даде без трайно увреждане".

            От това следва еднозначното определение, какво трябва или какво не трябва да се разбира под икономически прогрес в 21-ия век: "Не всеки икономически ръст е прогрес. Трябва да се развива това, което осигурява естествената ни среда за съществуване, което подобрява качеството на живот и на работа... Всичко онова, което застрашава естествената среда за живот, което намалява неговото качество и блокира бъдещи възможности трябва да се свие и дори да изчезне".

            Това е ясната концепция за качествен прогрес: "Ние се стремим към световно общество, което чрез нови икономически форми трайно да съхрани живота на човека и природата на нашата планета. Простото копиране на досегашните модели на развитие вече не създава бъдеще. Ние се стремим към прогрес, който не преследва количество, а качество, по-високо качество на човешкия живот. Това предполага промяна в мисленето, в управлението, в избора и формирането преди всичко на техниката и икономиката. Колкото по-застрашен е света, толкова по-необходим е прогресът. Който желае да запази това, което заслужава да се съхрани, трябва да променя; ние се нуждаем от прогрес, който осигурява мир и вътре и навън от нас, който опазва природата".

            На основата на съществуващото непреодолимо противоречие между стремежа на капитализма към безкраен ръст на печалбата чрез безкраен ръст на производството и повелята за опазване на природните и човешки ресурси, "Берлинската програма" настоява за решителна критика на реално съществуващия капитализъм. Още в нейния увод е залегнала позицията, че корекции на капитализма не са достатъчни. Необходима е нова система на устройство на икономиката и обществото. Социалдемокрацията продължава традицията на демократичните народни движения от деветнадесетия век и желае и двете: и демокрация и социализъм. Или както накратко е казано в "Берлинската програма": "В нашата история се коренят основните ценности на визията за  демократичния социализъм. Те и в бъдеще ще бъдат фундаментът на нашата реформаторска политика".

 

"Много  гладка,  прекалено  хубава  и  много  откъсната  от  хората"     (Ерхард  Еплер)

            Днес в ГСДП не се чува повече подобна принципна критика на господстващите икономически отношения, въпреки че драматичните обстоятелства сами тласкат в такава насока. Затова Ерхард Еплер с право настоява за една програма на "здравата връзка с действителността, защото само така тя ще може да бъде сериозно възприета". Еплер по-нататък: "Проектът, който виждам сега, е твърде обтекаем, много приятен и твърде далече от това, което хората изживяват и чувстват". И както по време на революционните събития през 1989 г. и сега има опасност ГСДП да пропусне новата действителност, но този път с обратен знак. Защото, ако тогава епохалният завършек на Студената война политически измести от дневния ред на човечеството разрушението на жизнената среда от капитализма, днес екологичните и социални последици от капиталистическата глобализация се проявяват още по-драматично и изместват политическите събития от фокуса на общественото внимание.

            И вместо да замазва, без да отразява старите и нови противоречия, социалдемокрацията трябва да назове с истинското име противоположните интереси, които разяждат съвременното общество и да ги подложи на поляризиран дебат. Но тъй като ГСДП не го прави, тя губи привлекателност за онези леви сили, които са готови да разсъждават отвъд хоризонта на реално-съществуващия капитализъм. Явно е, че в своята 140 годишна история ГСДП е изминала твърде дълъг път: от някогашна партия на марксистките дисиденти до партия на свръхнагаждане към капитализма. Затова и връщането й към изконните нейни ценности ще изисква много усилия. ... Остава да й го пожелаем.

 

 

 ЗАВРЪЩАНЕ  КЪМ  СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ  ТРАДИЦИИ?

Редакционна статия на сп. "Социализъм"

            Голяма част от медиите във федералната република виждат в конгреса на социалдемократите в Хамбург необходимото им завръщане към техните социални корени и към реформизъм в програмата им. Действително: ако се ограничим в оценка само на взетите решения, няма да констатираме "завой наляво". Но от друга страна трябва да си даваме ясна сметка, че на конгреса ГСДП не затъна в тактически маневри на партийни течения и лидери.

            Безспорно, в преработката на "Бременския проект" до нова програма критиката към капитализма е по-ясно изведена на преден план. В дебатите на конгреса пролича също така широка подкрепа на заявената цел за демократически социализъм, въпреки че доста неясно остава, какво всъщност трябва да се подразбира в 21-ия век под една такава некапиталистическа формация за обществено устройство.

Но дори и считания за най-упорит поддръжник на програмата "Агенда 2010", бившият председател на партията, Франц Мюнтеферинг, позовавайки се на предупреждението на Херберт Венер, че "заети с ежедневните политически проблеми не трябва да забравяме главната цел", се обяви за привърженик на социалистическата утопия и каза: "Тука има нещо. Вярата ми в това още не е пресъхнала".

Решенията за социални реформи в Германия, приети на конгреса, в същото време не се отличават с еднозначност. Първият етап от помощите за безработица - "Пари за безработица 1" (ПзБ1) беше удължен за по-възрастните граждани и бяха предвидени възможности за преквалификация. В същото време, обаче, по-голямата част от излишъка от средства, натрупан в фонда за безработица бе решено да се употреби за намаляване на вноските, което ще бъде от полза не за безработните, а за работещите и за предприятията.

По този начин се подмина проблемът за задълбочаващата се маргинализация и за увеличаващата се бедност, породени от реформите "Харц !V" и "Агенда 2010". Това развитие не предизвиква радост в обществото, защото пенсионирането на 67 г. за много работещи не е нищо друго, освен завоалирано съкращение на пенсиите. Освен това безработните трябва да очакват и още една драстична неприятност: от 2008 г. трайно безработните на 60 г. ще бъдат принудително пенсионирани, което заради свързаните с това удръжки ще представлява ново намаление на получаваната от тях пенсия.

В същото време конгресът не даде ясно да се разбере, че мисли за повишение на вноските  за набиране на средства във фонда за  втория етап от "Помощите за безработица 2" (ПзБ 2), за социалните помощи и за основното осигуряване. В същото време не може да се отрече ангажиментът на ГСДП за въвеждането на минимална работна заплата в някои браншове, но това не е радикалното искане за утвърдена със закон минимална работна заплата за всички наемни работници, която да им гарантира екзистенцминимума. Половинчати са също така и решенията за приватизация на железниците.

В резюме: Конгресът в Хамбург бе конгрес на двусмислието.

От друга страна буржоазните политици и болшинството медийни наблюдатели имат право: въпреки повсеместните смесени чувства, очевидно е възвръщането на ГСДП към социалдемократическите й ценности. Най-ясно това пролича от избора на депутата Отмар Шрайнер, председател на федералното обединение на хората на наемния труд, който още на първи тур беше избран за член на президиума на партията.

Шрайнер принадлежи към най-ангажираните критици на политиката на "Агенда 2010" и на законите "Харц !V". Още в началото на септември м.г. той излезе с една статия във в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” от 10.09.2007 г., в която полемизира срещу "десоциалдемократизирането" на ГСДП. Тезите му са ясни и не допускат двусмислена интерпретация: Шрайнер настоява за отказ от провалилата се политика "Агенда 2010" на ексканцлера Шрьодер: "Партийният елит през годините на Шрьодер скъса с исконният социалдемократичен реформизъм и с "Агенда 2010" и "Харц !V" окончателно се раздели с реформистката политика на партията за еманципация и прогрес. Малка клика на върха на партията си постави за цел да изпрати на бунището на историята реформаторските традиции на ГСДП като лява народна партия. Затова е време да се противопоставим на този погрешен курс. Десоциалдемократизирането и изтръгването на ГСДП от нейните корени трябва да бъде програмно и кадрово спряно".

Естествено, че категоричният изборен резултат за Шрайнер, критикът на "Агенда 2010", не може да се тълкува като категоричен отказ от политиката на "десоциалдемократизиране" на партията. Но факт е, в социалдемокрацията и в нейните управляващи органи вече има представители, които са поддръжници на концепцията за социалистическо регулиране и управление на капиталистическия процес на натрупване на капитала.

И докато защитниците на политиката на Герхард Шрьодер разглеждат новите социално-осигурителните системи на "Агенда 2010" като разделителна линия и исторически отговор на световните предизвикателства на глобализираната икономика и на демографския бум, критиците твърдят, че точно отказът от социалната държава и заместването й с социално-превантивната държава ще бъде причината за изостряне на социалното неравенство в обществото. Но въпросът, как трябва да се противодейства на тази безспорно задълбочаваща се социална сегрегация, не получи отговор нито от конгреса, нито от новата програма, нито от приетите решения за социални реформи и още по-малко от съотношението на  формираните мнозинства в управителните органи на ГСДП.

Би било, обаче,  политически неразумно, ако не се отдаде необходимото внимание на променените на конгреса в Хамбург акценти в политиката на ГСДП. Чрез тях социалдемократите желаят да въздействат на ХДС/ХСС в Голямата коалиция за приемане на  предложените от тях малки корекции в социалните реформи.

Левицата и нейните привърженици в общи линии приветстват тези малки стъпки. С право, обаче, нейният лидер, Оскар Лафонтен ще критикува, че "левият завой" е твърде незначителен. Имайки пред вид точно ключовите теми - минималната работна заплата, "Харц !V" и приватизацията на обществена собственост - може да се твърди, че без левицата скромните корекции на социалдемокрацията не биха се осъществили. Левицата трябва и в бъдеще да следи, доколко осъзнаването на ГСДП като реформистка партия ще остане само в рамките на преразпределението на трудовото заплащане или ще успее да пробие неолибералната концепция за изолиране на цели обществени слоеве от прослойката на "преуспелите" създатели на ценности в обществото.

Левицата вече допринесе за това, ГСДП да си възвърне чувството за повече обществен реализъм: двусмислието в политическите й заявления трябва да бъде изоставено в бъдеще. Оценката за "Ляв завой" свидетелства и за разочарованието на голяма част от медиите, в очакването им да видят социалдемокрацията неспасяемо оплетена в политическия си залез. Би било политическа слепота, ако се игнорира очевидното завръщане на ГСДП към нейните програмни корени.

Дали в Хамбург е спряно "десоциалдемократизирането" на ГСДП и дали са направени първите й стъпки към скъсване с провалилата се политика на "Агенда 2010" ще си проличи на следващите провинциални и парламентарни избори.

 

 

КОГАТО  КОНЯТ  СЕ  СТЪПИСА  ПРЕД  ПРЕПЯТСТВИЕТО

Йошка Фишер - външен министър на ФРГ (1998-2005г.),  в. "Ди Цайт"

Реконструкция  на  правителството  в  Берлин:  ГСДП  не  се възползва  от  големият  си  шанс

            Късната есен по нашите ширини обикновено е мъглива. Тази година във Федералната република е обратно - прояснява се бъдещето на Голямата коалиция и перспективите за предстоящите парламентарни избори през 2009 г.

            Вечерта на 12 ноември в кабинета на канцлера в Берлин се състоя заседание на правителствената коалиция и там тя погреба, противно на всички вътрешни и външни очаквания, постигнатото споразумение за така наречената "малка" минимална заплата на пощенските служители. А на следващата утрин най-важният член на кабинета след канцлера, министърът на труда, социалдемократът Франц Мюнтеферинг обяви своята оставка по семейни причини. (Съпругата на Мюнтеферинг е болна от рак - Бел. на прев.).

            Решението на Мюнтеферинг заслужава респект и съчувствие. Между двете събития няма връзка. Но това не може да се каже за последствията им за Голямата коалиция най-общо и за ГСДП в частност. Защото с Франц Мюнтеферинг си отиде централната социалдемократическа фигура в правителството, върху която заедно с канцлерката Ангела Меркел бе изградена цялата му политическа архитектура.

            Дори само оставката на Мюнтеферинг би означавала дълбоко сътресение за Голямата коалиция. Но с провала и на нощното заседание на кабинета без преувеличение може да говорим за разрив в коалицията.

            И това стана, защото канцлерката наруши обещанието си, което бе  дала на коалиционния си партньор по договореното споразумение за минимална заплата, не за всички, а само за пощенските служители. А когато в една коалиция не може да се разчита на думата на шефа на правителството, тогава там настъпва ледена атмосфера. Много коалиции са се провалили по значително по-маловажни причини.

            Състоянието на играчите на полувремето в коалицията е ясно: работите на двете сестрински партии ХДС и ХСС изглежда вървят добре, на ГСДП, напротив, зле, дори много зле. При по-внимателно разглеждане се оказва, обаче, че всички партии, участващи в Голямата коалиция имат да преодоляват значителни вътрешни затруднения, които могат да застрашат тяхната стабилност. Само че за ГСДП те  са твърде очевидни, същото се отнася и за най-малкия коалиционен партньор ХСС.

            За голяма изненада тази мрачна констатация важи и за блестящо изглеждащия отвън Християндемократически съюз. Защо? Неолибералното отваряне на партията на нейния конгрес в Лайпциг през 2005 г. едва не й струва изборната победа. След този шок Ангела Меркел веднага стратегически започна остър ляв завой. Сърцето на повечето християндемократи в парламентарната фракция и в партията й принадлежи на неолибералните идеи от Лайпциг. Това мнозинство понася левия завой на председателката много по-трудно, отколкото ако той е приет по убеждение. Затова споразумението за минималната заплата се разглежда не само като политическо грехопадение, но и като престараване на ХДС в стратегическото й нагаждане наляво.

             Точно в това се състояха затрудненията  на Ангела Меркел по време на онова заседание на коалиционния кабинет, на което тя трябваше да се откаже от дадената дума. Към всичко това трябва да се добави и фактът, че една от нейните основни медийни опори, издателството на Аксел Шпрингер, масивно е ангажирано в частния сектор на пощите. Вероятно и този факт е натежал доста силно. С оглед на всичко това, очевидно не може да се говори толкова за демонстрация на  сила от страна на Меркел, колкото за приспособяването й към диктата на обстоятелствата.

            Въпреки великолепните данни от социологическите проучвания изглежда, че ахилесовата пета на канцлерката е нейното непроверена в условията на конфликт подкрепа от страна на партията и парламентарната фракция. Хелмут Кол беше в състояние да понася удари, поражения и дори опити за преврат благодарение на здравите си корени в партията. Но за Ангела Меркел, независимо от ореола, който и преди и сега я обгражда, е съвсем неясно, дали тя ще преживее поста си при едно сериозно поражение.

            Човекът, стоящ от отсрещната й страна, председателят на социалдемократите, Курт Бек, няма тези грижи, но има куп други неприятности. От месеци той трябва да се бори срещу спада в одобрението на електората към неговата партия и неговата личност. Причината за този залез лесно може да бъде установена от данните на социологическите проучвания и тя се нарича партията на "Левицата". И тук се крие истинското предизвикателство към Курт Бек - да коригира успешно стратегическата грешка на Герхард Шрьодер, която той допусна, като реши да се яви на предсрочни избори.

            Но нека да обърнем поглед назад: сметката, която си правеше Герхард Шрьодер, беше изключително рискована, но за малко не се осъществи. 2005 г. той имаше намерение да смени коалиционния си партньор чрез нови избори (което се случи), но да запази канцлерството за социалдемократите (което пък за малко не се случи). Стратегическата грешка на тази властова и изборна сметка се крие в появата на новата партия на "Левицата", която Шрьодер пропусна да калкулира. За тази грешка ГСДП плаща сега висока цена, като гледа как ХДС постоянно печели преднина като най-силна партия.

            На Курт Бек не му оставаше нищо друго, освен, ако не бе готов да остане безучастен свидетел на свободното пропадане на своята партия, рано или късно да коригира грешката на Герхард Шрьодер и да отвори партията си наляво. Още повече, че на последния си конгрес, - каква изненада за него и партията му! - ХДС изникна ненадейно също отляво до ГСДП. Не бива да се забравя, че ХДС, а не ГСДП, беше политическата сила, която постави въпроса за удължаване на времето за първоначално изплащане на парите за безработица (ПзБ 1)!

            Затова с решението си на конгреса  в Хамбург за парите за безработица, по същество - грешно, но стратегически - неотразимо, ГСДП постигна с един удар две попадения: ХДС беше спряна на лявата  писта и второ, бе открита борбата с "Левицата" за идейно водачество в лявото пространство и за привличане на отцепили се избиратели. Близката цел на стратегията са парламентарните избори 2009 г.

            Властовият център на ГСДП днес е Курт Бек и никой друг. Затова още по-неразбираем в тази светлина изглежда отказът му да влезе в кабинета на мястото на Франц Мюнтеферинг като безспорно водещата фигура на ГСДП. Защото кабинетът е мястото, където ще се предреши изходът на парламентарната борба, а не междупартийната коалиционна комисия. Контрааргументът, че един председател на партия извън ограничителната дисциплина на кабинета разполага със значително по-голяма свобода на действие, не е сериозен, ако на предстоящите избори се залага не само за място в бъдещия кабинет, а за победа.

            И в проучванията на общественото мнение, провеждани от изборите за Бундестаг до сега ГСДП не се радва на добри резултати. Но това не трябва да остане така завинаги. Действително, ГСДП има всичките основания да претендира, че успешно е извършила болезненото оздравяване на Германия и че сега е готова също толкова успешно да направи и следващата стъпка - изграждането на нова система за социална справедливост, т.е., че след времето за стягане на коланите, идва времето на стимулиране.

            С такава аргументация партията в много отношения би разположила добре фигурите си на шахматната дъска: спрямо ХДС, спрямо "Левицата" и дори за един втори тур на дебати за реформи, в условията на евентуално захладняваща конюнктура. Дори и възможностите й за коалиране, например с цветовете на светофара, биха били по-вероятни при стратегия, залагаща на успех, отколкото на изчакване.

            Принципно погледнато:  много е вероятно битките на бъдещите избори 2009 г., както и предишните, да се решават на тепиха на лявото пространство с темите за социална справедливост. В резултат от съчетаването на всички тези фактори положението на социалдемократите, най-общо погледнато, изглежда по-добро, отколкото може да се предполага, съдейки по днешното им състояние. Защо тогава те действат така неуверено и нерешително?

            Нека им припомним, че в политиката е както при ездата с препятствия - когато конят се стъписа пред препятствието, ездачът бива изхвърлен през глава от седлото. С кадровите си решения от предишната седмица социалдемократите изпуснаха големия си шанс. Защото с разпределението на партийната работа и на политическото участие във властта между три личности, образът на партията ще си остане размит. Както изглежда, ГСДП залага повече на място в управлението, отколкото на победа в изборите. По този начин явно тя разчита Голямата коалиция да се съхрани и след 2009 г. Защото към какво друго могат да се стремят ХДС и ХСС при един парламент, който, както се очертава, ще е с пет партии? Различно от сегашното мнозинство за ХДС в едно бъдещо правителство трудно можем да си представим.

            А дестабилизация в управлението на страната съвсем не е желателна, защото една вътрешно слаба, формално действаща Голяма коалиция в правителството не е добра перспектива за Германия, особено ако се погледне отвъд хоризонта на 2009 г.

 --------------------------------------------------------------
Подбор и превод:  Аладжов 



Тагове:   новата,   печат,   Немския,


Гласувай:
1



1. анонимен - AXguksfIHQAS
25.05.2011 03:12
Hey, youВ’re the goto expert. Thknas for hanging out here.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4823979
Постинги: 2501
Коментари: 6279
Гласове: 16462
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031