д-р.юр.н. Иван Аладжов

ПОЛИТИЧЕСКОТО   ВЪЗКРЕСЕнИе  
на  берлускони

            На провелите се в средата на април 2008 г. избори в Италия дискредитираната 71 годишна политическа антика, миланския мултимилиардер Силвио Берлускони, основно реставриран от виртуозни пластични хирурзи, за 3-ти път от 1994 г. насам се добра до властта, и този път верен на традициите си в непоклатима коалиция с неофашистите от ”Алианца Национале”[1] и ”Лега Норд”. В деня след изборите италианците, вече отрезвели, но още под тежък политически махмурлук не знаеха дали да се радват или да плачат. А и много хора не искаха да признаят, че са гласували в неадекватно състояние за олигарха, самообявил се на предизборните си плакати за "Светец", който ще спаси италианците от левите. Днес явно не само в Италия е така – никой не е склонен да признае собствените си инфантилни грешки.

            Но кой е всъщност вечно усмихнатият политически илюзионист, който успя за пореден път да хипнотизира избирателите от Апенинския полуостров и да ги накара да му гласуват доверие, въпреки безбройните упреци за злоупотреби срещу него и срещу неговата фирмена империя? Неотдавна италианската съдебна система стартира поредните процеси срещу бившия, а днес вече и настоящ министър-председател на страната. След обширни разследвания, стигащи до средата на 90-те години, и вземане на показания от 14 обвиняеми, между които синът му Пиерсилвио и дъщеря му Марина, работещи в медийната империя на таткото, мuланските прокурори Робледо и Де Паскуале издигнаха нови обвинения срещу Берлускони за подкуп. Според магистратите той, като собственик на медийния конгломерат ”Медиясет” е отпуснал във връзка с полузаконното придобиване на телевизионни права, огромни финансови средства на своя адвокат и финансов съветник, англичанина Дейвид Майлс, за осигуряване на "правни услуги" като лъжесвидетелстване, подкупване на съдии и наемане на фалшиви свидетели за пред съда във връзка с водените срещу него по това време процеси. През изминалата година започна разследване и срещу някои от 9-те тайни служби на Италия, обвинени, че по време на предишното управление на Берлускони са подслушвали и следели работещите в съдебната система, участвали в процесите срещу него и компанията му за връзки с мафията, за пране на 235 милиона евро, за подкуп на държавни чиновници и купуване на гласове по време на избори.

            Нека си припомним факта, че независимо от всички тези престъпления, за някои от които Берлускони вече е получил дори и присъди, само преди десетина години определени десни политически кръгове у нас в търсене на кумира за новия си ”цивилизационен избор” бяха силно запленени от неговия политически образ на мултимилиаpдер и лидер на партията ”Форца Италия”.

            Влиятелният германски ежедневник ”Зюдойче Цайтунг” неотдавна даде следната съкрушителна оценка за Берлускони и неговото досегашно участие във властта на Италия: ”Държавният глава в Рим представлява най-голямата заплаха за италианската демокрация от Бенито Мусолини насам. Никога след Втората световна война Италия не е имала министър-председател, който толкова открито да преследва своите частнособственически интереси. Това е свързано с позицията му едновременно на най-богат предприемач и на най-влиятелен политик в страната. Берлускони създава държава в Централна Европа, в която демокрацията се изпразва от съдържание... Той става толкова по-агресивен, колкото по-застрашен се чувства от все още действащите демократични механизми.” А радио ”Дойче веле” с основание задава въпроса, дали по време на третия мандат на Берлускони, Италия няма да й бъде конфронтирана с предпазните клаузи на ЕС заради връзки на организираната престъпност с властта – обвинение, до болка познато и у нас.

            За вечно усмихнатият свръхбогаташ се казва, че е политикът с многото лица. За десните италианци той е най-великият държавник след Дучето, а за богатите - най-успешният бизнесмен от десетилетия насам, пред когото те се прекланят. Преди няколко години в тесен кръг, гилдията на най-богатите му поднесе своите дълбоки почитания и го удостои с титлата ”Кавалер на републиката”. Усмихнат, както винаги, той не пропусна да им се отблагодари, като намали радикално данъците за тях, без да забрави и себе си с данъчно облекчение от четвърт милион Евро.

            Но за повечето обикновени италианци Кавалерът е олицетворение само на безскрупулен олигарх. И докато по време на неговото регентство икономиката на Италия стагнира, а покупателната способност на средностатистическия италианец значително намаля, за 5-те години управление Берлускони успя да утрои състоянието си, което вече надхвърля 10 милиарда Евро и го класира сред най-богатите хора на планетата. Кавалерът има гигантско участие в икономиката на Италия, държи строителния бранш, притежава 40% от частните медии в страната, а като премиер контролира пряко и държавния дял на още 40% от тях. За каква свобода на словото тогава може да става дума? Берлускони без колебание уволнява критичните духове от медиите и назначава послушни журналисти, които услужливо премълчават неудобните за него обвинения, дори когато те са отправени от Еврокомисията за нередности с държавния бюджет. Заради подобен стил на управление неговата партия ”Форца Италия” след 2001 г. губи доверието на избирателите. Отчитайки тази опасност, той се заема да ”реформира” избирателната система така, че да си гарантира победата и на новите избори. Като първа стъпка в тази насока бе ограничен равнопоставеният достъп за предизборна реклама по медиите, най-вече за новите и малките (предимно леви) партии, като се обвърза медийното време с настоящата им квота в парламента.

            Истинските проблеми на Кавалера, обаче, са свързани с правосъдието. Срещу него и негови приближени са заведени многобройни дела за незаконна приватизация, за пране на мръсни пари, за нелегално партийно финансиране, за двойно счетоводство, за укриване на данъци и за връзки с мафията. Защитавайки себе си и своите доверени, той безцеремонно използва позициите си на премиер, за да инициира законодателни промени в своя полза. Берлускони поддържа цяла армия от платени юристи, с единствената задача да издирват разпоредби в наказателното право, които биха го застрашили и да изготвят предложения за тяхното изменение. Той систематично дискредитира съдебната система чрез контролираните от него медии и тайни служби, ограничава нейните възможности за разследване и инициира в структурите й интриги, които я парализират отвътре. Кавалерът налага и тоталното подслушване на разследващи го съдии, прокурори и на опозиционни политици. С подобни трикове в повечето случаи той е съумял да се измъкне досега от примката на закона, а там, където това не му се удава, на гилотината на правосъдието полагат глава негови доверени лица.

            През декември 2004 г. в Милано срещу него се проведе процес за подкупване на съдия по дело за незаконната приватизация на държавния хранителен концерн ”СМЕ” през 80-те години. Присъдата от 5 години затвор за подкуп от 434 000 долара получи неговият юристът Чезаре Привети. Сумата му е била преведена през 1991 г. от задгранична сметка на Берлускони, след което Привети я прехвърля на контото на римския съдия Ренато Сквиланте. За това престъпление съдия Сквиланте отнесе не само позора, но и 8 години престой на държавна издръжка в компанията на свой бивши ”клиенти”. Но по отношение на Берлускони съдът не намери достатъчно кураж и направи грандиозен юридически пирует като не го осъди поради "изтекла давност" на деянието, ”чистото му минало” и поради възрастта му от над 60 години, въпреки че вината му бе доказана на процеса. Между другото промяната в наказателния кодекс, която значително съкращава давността за престъпления от този род за над 60-годишните политици, бе приета малко преди това от самото правителство на Кавалера.

            Зад усмихнатата маска на Берлускони се крие още една тъмна страна на неговия образ - връзките му с мафията. Нейните 500 клана и общо над 65 хиляди членове и съучастници са фактор в икономическия и политическия живот на Италия, който не може да бъде пренебрегнат от един преуспяващ бизнесмен. Контактите с мафията той осъществява чрез доверения си адвокат, 62-годишния сицилианец Марчело дел Утри. Двамата се познават още от студентските си години, а от 1974 г. Дел Утри е назначен за негов личен секретар и 30 години работи вярно за своя патрон. Кариерата на Дел Утри е впечатляваща. Той е един от създателите на партията ”Форца Италия”, издига се до сенатор в Рим, бил е член на Европейския парламент и е неизменно в надзорните бордове на фирмената империя на Кавалера. В края на 70-те години Берлускони назначава за шеф на конюшнята в свое имение близкия на Дел Утри бос от мафията Виторио Мангано. Странното в тази история е, че в това имение никога не е имало коне. Счита се, че Кавалерът е прибягнал до услугите на застаряващия мафиот, за да си осигури неприкосновеност и достъп до парите на мафията. И явно не е сгрешил, защото след смъртта на Мангано по банковите му сметки постъпват 60 милиона евро. Естествено, такива крупни банкови трансфери не остават незабелязани от прокуратурата в Палермо и тя повдига обвинение срещу Берлускони и Дел Утри за връзки с мафията и за мащабно пране на пари от няколко стотин милиона. Съдебният процес продължава 7 години и са разпитани над 200 свидетели. Разкаяли се мафиоти потвърждават пред съда многократните срещи на Дел Утри с боса на босовете в Сицилия - Стефано Бонтадже, убит по-късно от бруталния кръстник Тото Риня. Протоколите от разпитите разкриват, че Дел Утри е трябвало да заинтригува мафията с бизнеса на Берлускони. Почтените господа от Коза Ностра са останали силно впечатлени от предприемчивия бизнесмен и изразили очакванията си за ”плодотворно сътрудничество”. За доказани връзки с мафията съдът в Палермо вкара Дел Утри за 9 години в затвора. Но поради липса на достатъчно доказателства Кавалера и този път се отървава от възмездие. Разбира се, той не е глупав и не сключва писмени договори с влиятелните си приятели от престъпния свят.

            Естествено, много е трудно в такъв случай да се докаже в съда това, което вършат мощните мафии[2], имайки предвид, че тяхната икономическа печалба надхвърля 100 милиарда Евро на година, т.е. близо 10 % от БВП на страната, както и че Коза Ностра стои зад блестящите победи с над 80% за Берлускони на всички избори в Сицилия. Там купуването на гласове за удобни политици от десетилетия е превърнато от ”Почтеното общество” в масова практика. Трудно е да се докаже и кой дърпа конците в кървавата вендета на неаполитанската мафия Камора, в която от 2004 г. показно са екзекутирани вече над 1000 души в затъналия в боклуци град в подножието на Везувий (Камората контролира там бизнеса с отпадъците).

            Корените на мафията са стари и дълбоки, а нейните метастази достигат и до кабинетите в Рим. Организираната престъпност вече от десетилетия се е превърнала в трайна и неразделна част от икономическата и политическата система на Италия (и не само там), въпреки че страната е една от основателките на Европейския съюз още от самото начало през 1957 г. Затова е повече от наивно да се вярва, че след влизането на България в ЕС, автоматически и задължително ние ще успеем да се преборим с избуяващата престъпност у нас, за която швейцарския професор Жан Зиглер в "Нашествието на варварите"  пише, че е ”най-висшата степен на развитие на капиталистическите производствени отношения и идеология.” Просто тук няма място за абсолютно никакъв оптимизъм - причините за организираната престъпност се крият изцяло в икономическата система.

            Но нека се върнем на причините, защо такъв политик като Берлускони след всичко това, което вече е известно на световните медии и обществеността, за трети бе избран за държавен глава на Италия. Най-силният противник на Берлускони на изборите през април 2008 г. бе Валтер Велтрони от новосформираната ляво-центристка ”Демократическа партия”. Нейните предшественички са бившите комунисти от ”Левите демократи” и левите християндемократи от партията ”Маргарита”. Те участваха и в предходните две широки ляво-центристки коалиции на безпартийния католик – професор Романо Проди. Второто правителство на Проди се разпада в края на 2007 г., понеже една от участващите в него дясно-центристки партии преминава в лагера на Берлускони. Освен това коалицията на професора не успява да се докаже с последователна социална политика, с каквито обещания бе избрана две години преди това. Кабинетът на Проди отчасти по инерция, отчасти поради липса на воля и политически възможности продължи да прилага неолибералните десни рецепти от времето на Берлускони. И това се случва въпреки, че в неговия екип преобладаваха леви формации, които се явиха на изборите със съвсем други обещания. Тази липса на последователност и решителност явно е причината, която накара част от иначе левите избиратели, колкото и политически инфантилно да е това решение, или да бойкотират вота или дори да гласуват за оригинално дясна формация, независимо колко дискредитиран е лидерът й.

            Защото няма нищо по-отблъскващо за левия гласоподавател от това, неговите избраници да обещават едно, а след това в реалната си политика да се опитват да надминат отдясно дори своите неолиберални конкуренти. Тогава електоралните реакции стават непредсказуеми и за съжаление, податливи на политически популисти и медийни манипулатори от калибъра на Силвио Берлускони.

[1]  Не много отдавна ръководителят на неофашисткия "Национален съюз"- Джан-Франко Фини, обяви фашисткия диктатор Бенито Мусолини за най-великия държавник на Италия.

[2]  Организираните престъпни организации в Италия са:

- Сицилианската мафия Коза Ностра с над 6500 члена от 150 фамилии

- Камора в Неапол и Кампания с над 7.500 активни члена и 50.000 съучастници от 130 фамилии

- Н`Дрангета в Калабрия с 5.000 члена от 150 фамилии

- Нуева Сакра Корона в Апулия с 2000 члена от 50 фамилии