Прочетен: 1992 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2008 18:45
Подържането на необмислената и тотално антисоциална приватизация на електроразпределението доведе след безобразната експлозия на цените на хранителните продукти и на горивата през последните месеци с над +50 % и на градския транспорт с +43 % до поредния нов ценови удар за потребителите у нас – от 1-ви юли скочи и цената на тока с около +15 %. А този акт от своя страна ще бъде използвано от всеки квартален магазинер да напомпа още и без това безобразно високите си цени. Това икономически с нищо необоснованото повишение на тока бе предшествано през изтеклата година с драстично понижение на качеството на електроподаването до техническите нива на южноафрикански бантустан, щедро гарнирано с неспиращи некоректности при отчитане и фактуриране на сметките за ток в цялата страна. Така българските потребители, които са с африканско ниски заплати и пенсии, вече заплащат най-скъпия ток на Балканите, а може би вече дори и в цяла Източна Европ. Но и с това отровния списък на безобразията не е изчерпан. Освен всичките неуредици в тази страна - гражданите на Република България все по-често са принудени да отделят от мизерните си приходии и за закупуването на нови електроуреди, поразени от токовите удари на иностранните ни електроснабдители, поради това, че те са некадърни да подават равномерно необходимите 220 V, какъвто е стандарта вече от един век. А държавата, която прибира данъци от всеки честно трудещ се, и би трябвало да е партньор и защитник на гражданите, които я издържат със своите оскъдни средства, отново бездейства и изоставя поданниците си на произвола на алчни търговци и прекупвачи.
След харизването на БТК само за около 25 % от реалната й стойност, морално и политически амортизираното бивше правителство на Сакскобурготски преди 4 години набързо разпродаде още един от големите национални отрасли - електроснабдяването. Този сектор, изграден изцяло с български средства и работещ винаги на печалба, внасяше значителни приходи в държавния бюджет и с това изпълняваше важни социални функции. Но обществото и до сега е поставенo в неведение кое наложи доходоноснo държавнo предприятиe да се преотстъпва за жълти стотинки на чуждестранни собственици и да печели днес за тях. Необяснимо е защо България, която преди повече от 30 години сама построи своята енергийна база, включително и ядрена енергетика, бe обявена днес за неспособна дори само да я експлоатира.
Но безкрайните приватизации у нас не са ли по-скоро резултат от сервилността на управляващите да обслужват интересите на транснационални корпорации, които се стремят да присвоят печелившите индустрии навсякъде по света!? Управниците ни са длъжни да обяснят на обществото защо решиха, че българската електроразпределителна система, строена и управлявана от българи в течение на десетилетия, днес обезателно трябваше да стане собственост на чуждестранни компании и да работи за тяхното благоденствие, което направиха и с БТК и с голяма част от водоснабдителните предприятия.
Фактите повече от красноречиво сочат, че никъде по света приватизациите в тези снабдителни сектори със силно социално измерение за всички хора не предизвикват трайно поевтиняване на жизненонеобходимия предлаган краен продукт, в случая на цената на електричеството и подобряване на качеството на електрозахранването, а водят точно до обратното.
Електроснабдяването е отрасъл, който произвежда жизнено необходимa услугa за всеки и винаги и навсякъде е в състояние да носи голяма печалба. Но в същото време създава и възможности за ценово изнудване на потребителите, които не остават незабелязани от хищния частен бизнес. Досега монополът в електроснабдяването е бил под строг ценови контрол, при ангажимент на държавата да доставя ел.енергията за всеки на достъпни цени. А дерегулацията на отрасъла замени обществения монопол с частен олигопол от ограничен брой регионални доставчици, които според теоретиците на неолиберализма ще бъдат принудени от конкуренцията да повишават качеството и да понижават цената на предлаганата услуга. Това обаче е невъзможно, защото те бяха оставени да фунционират като регионални частни монополи. А както знаем, няма нищо по-лошо от частните монополи.
Но и практиките по света не потвърждават подобна хипотеза на неолибералните апологети. Навсякъде, където бе проведена приватизация в електроснабдяването, цените на тока се повишиха, без подобрение в качеството. Тоталното разминаване между твърденията и действителността показва, че не става дума само за грешка в теорията, а за преднамерена обработка на обществените представи.
Основният момент в тази манипулация е хиперболизирането на ролята на конкуренцията и на „невидимата ръка“, саморегулираща пазара, и премълчаването на основния закон на пазарната икономика - стремежът към максимална печалба на всяка цена. Този закон доминира над механизма на конкуренцията и винаги я елиминира, когато е възможно максималната печалба да се постигне без конкурентна надпревара, а чрез договорености. Класически прояви в това отношение са ценовите споразумения между конкуренти, ценовата дезориентация на потребителите, забуленото зад „фирмена тайна” ценообразуване, както и безбройните търговски трикове за ценова манипулация на клиентите. С тези евтини трикове електроенергията по този начин се превръща в продукт, подлежащ на произволни ценови спекулации, които засягат косвено не само обикновените граждани, но и останалите производители, защото неоправданите покачвания на енергията оскъпяват производството в засегнатата страна и правят продукцията й по-малко конкурентноспособна на международните пазари.
Негативните резултати от приватизацията на електроснабдяването са вече налице и в Западна Европа.
Нека затова тук да разгледаме най-напред какво стана в Германия след старта на дерегулацията на електроенергийния бранш през 2000 г. Характерна за този отрасъл в Германия до този момент беше децентрализираната структура от голям брой регионални електроснабдителни дружества. С началото на реформата те бяха принудени да отворят своите електропреносни мрежи за нови доставчици на ток. Създадена беше и борса за ел.енергия, както и държавен контролен орган, който обаче и до днес си остана със силно ограничени правомощия. „Реформата” започна с истерична медийна атака от реклами и обещания от страна на политиците и бизнесът, че либерализацията на пазара е единствения път към понижаване на цените. И действително - за кратко време се появиха голям брой допълнителни доставчици и в борбата за клиенти цените се занижиха за кратко с 15 % за домакинствата и дори с 25 % за индустрията. Не след дълго обаче тарифите започнаха неотклонно да растат. Днес те вече достигат увеличение от приблизително 100 % за промишлените потребители и за домакинствата спрямо началото на дерегулацията. А през 2007 г. последва поредния ценови скок до +34 % в зависимост от региона и снабдителя. Цената на тока в Германия вече гони 0,20 Евро/Квтч. за домакинствата (като преди дерегулацията цената плуваше около 0,13 Е/Квтч.), а за индустриалните потребители електричеството остава по-евтино (под 0,10 Е/Квтч). В същото време значително намаля и броят на доставчиците. Само 6-7 години след началото на „реформата“ над 90 % от този най-голям европейски пазар за ток вече е разпределен само между четирите гиганта – E.ON, ENbW, Vattenfall и RWE. Тези концерни са и основните газоснабдители в страната. По този начин те образуват олигопол, който произволно повишава цените на енергията в Германия. Останалите 10 % от пазара за ток се контролират от регионални монополисти, които също пропускат чужда ел.енергия по своите мрежи само срещу неоправдано високи такси. Така реално се отнема пропагираната от инициаторите на дерегулацията възможност за свободен избор и смяна на електроснабдителя за клиентите. Затова и в Германия много малко потребители са сменили ел.доставчика си.
Вече се е стигнало до там, че инстанциите за защита на потребителите след поредното повишение на цената на тока и газта посъветваха потребителите да прибягнат до средства на самозащита и да не плащат вече надценките, тъй като няма никакво икономическо основание за тях.
Повишението на цените води естествено и до бум в печалбите на концерните. За 2003 г. печалбите само на EnBW са се повишили с 27 % за една година, а домакинствата в страната са били ужилени с над 5 милиарда евро годишно от допълнителни разходи само за ток!
Доводите, с които електрокомпаниите оправдават ръста на цените, са два - поскъпването на енергоносителите и разходите за рехабилитация и модернизация на мрежите. Това обаче е само половината истина. Няма причина за повишение на таксите например за транзитиране на енергия, след като през изминалите години компаниите от бранша рязко съкратиха инвестициите за разширение и модернизация на електрическите преносни мрежи. А резултатите от тази късогледа политика на печалбарство не закъсняха. Вследствие на закриването на много от резервните, паралелни далекопроводи се стигна до множество сривове в електроподаването на Германия – през ноември 2005 г. около Мюнстер загаснаха светлините за половин милион души в продължение на 10 дни, а през есента на 2006 г. подобен срив на електроподаването във ФРГ предизвика верижна реакция в цяла Западна Европа и спря тока на десетки милиони граждани чак до далечен Лисабон. Вследствие на неоправданото перманентно увеличаване и недопустимото явно договаряне на цените за енергията на основните играчи на немския пазар им бе наложена глоба от около 500 милиона евро през 2006 г. А у нас тези глоби са съвсем символични и не надхвърлят дори 10.000 евро, благодарение на нашенските „отговорни“ нормотворци, създали един дефектен от самото начало енергиен закон, обслужващ изцяло само частните икономически интереси.
Всички тези практики дават пълното право на германските специалисти в твърдението им, че дерегулацията на отрасъла е един типечен пример за разминаването между теорията за саморегулиращите се пазари и реалността.
Подобни драстични противоречия между обещания и практически резултати се наблюдават и във Франция. След Втората световна война там се извърши мащабна национализация, в резултат на която бе създаден гигантския държавен електромонопол – EdF. Той функционира успешно близо половин столетие. Но въпреки отрицателният опит на Германия и под натискът на Брюксел, Франция също взе решение да либерализира своя електропазар през 2003 г. Негативните ценови последици от това решение вече и там са на лице, с 50 % поскъпнаха вече цените за индустриалните потребители. А ценовия удар и срещу дребните потребители дебне при смяна на доставчика. Като причина за това във Франция се дава недопустимото договаряне на цените между електроразпределителите, вследствие на липсващ ефикасен контрол срещу тази всъщност недопустима, но трудно доказуема практика.
Приватизацията събужда големи апетити и чуждестранните инвеститори започват битката за неговото завладяване. Това доведе до бум в цените на акциите на някои от участващите концерни, които на всякаква цена изкупуват конкуренти, а това вече е довело част от тях до ръба на свръхзадлъжнялост.
По подобни причини при бурното раздържавяване на френския и германския Телеком през 2000 г. те претърпяха страхотен борсов срив от около 90 %, а с това бяха унищожени и спестяванията на милиони граждани, подведени от нереалните реклами и обещания на бизнеса и на политиците за печалби, да закупят от тези т.н. “народни акции”.
В разгорялата се битка за френския пазар ЕdF има амбицията да запази на всяка цена позициите си на най-голям ел.производител и доставчик в страната. Предпоставките за това са добри, тъй като ЕdF произвежда най-евтиното електричество в Западна Европа - 80 % се добиват в атомни централи. А чрез създаването на дъщерна фирма ЕdF запазва и монопола си върху преносната мрежа, с което гарантира възможността си и в бъдеще, вече като частна компания, да влияе при ценообразуването на тока във Франция.
Въпреки либерализацията на пазара и във Франция цените на електроенергията се увеличават. Причините за повишението са най-различни - като се започне с нарастващото потребление на електроенергия при недостиг на резервни мощности, мине се през огромните разходи за изкупуване на конкуренти (само ЕdF до сега е похарчила за това над 7 милиарда евро) и се завърши с недопустимото договаряне на цени между производителите и неефективния контрол върху подобни незаконни практики.
В резултат - недоволни от приватизацията са вече дори и големите индустриални консуматори, а обикновеният потребител се чувства направо изнуден от повишенията. Постоянно нарастват оплакванията на клиентите от новите условия на „свобода на избора“, но на значително по-високи цени.
Индустриалните потребители охарактеризират дерегулацията като „либерализация с отрицателни последици“. Те критикуват, че снабдителите и тук са се превърнали във фактически олигопол, който е създал манипулируем в тяхна полза пазар за енергия и на абсолютно спекулативно ценообразуване. Във Франция вече всички усещат липсата на предсказуемостта и на ниските цени на бившия държавен монополист.
Според Yves Salase, президент на фондация Copernic, с нищо не е оправдана приватизацията на ЕdF. Въобще сред специалистите във Франция е широко застъпено мнението, че с разпродажбата на ЕdF френския народ бива лишен от най-ценната общодържавна собственост, без от това да може да се очаква каквато и да е полза за обществото.
Не по-различна е ситуацията и в Италия. Вследствие на либерализацията и в тази страна, бившият държавен монополист ЕNEL, който със своите над 50 % все още е пазарно доминиращ, затвори или продаде абсолютно необходимите за редовно електроподаване, но нерентабилни резервни централи. В Италия това доведе до остър недостиг на ел.енергия, което през изминалите години предизвика множество повсеместни сривове в електроподаванете, а страната вече се нуждае внос на електричество. Последва и задължителното покачване на цените на тока, като те вече са едни от най-високите в Европа. Така частично приватизираната ЕNEL повиши значително печалбите си само за 2004 г. с 12 % до 11 милиарда евро.
Парадоксално се възприема и фактът, че ръстът на цените се извършва паралелно с намаление на разходите на компаниите за производство и разпределение на енергията, въпреки затварянето на стари губещи централи и на нерентабилните резервни далекопроводи и централи и драстичните уволнения на персонал.
В Англия, която от 1990 г. е с тотално раздържавено, разпокъсано на малки, регионални производители, електроснабдяване, тези съкращения обхващат вече 2/3 от всички заети в бранша. И въпреки това там цената на електричеството винаги е била поне с ј по-висока от тази на бившия френски държавен монополист – ЕdF. А 40 % от английските ел.производители, въпреки значително по-високите потребителски цени са постоянно на ръба на фалита. Британския модел на раздържавено електроснабдяване копира изцяло американския модел на разбити на малки единици регионални снабдители на енергия и на телекомуникации.
Винаги след началото на приватизацията се отбелязва систематично намаление на инвестициите за строеж и поддръжка на резервни мощности и паралелни далекопроводи, които са нерентабилни, но абсолютно необходими за надеждността на енергийните системи срещу сривове, подобни на този от лятото на 2003 г. в североизточните Съединени Щати, когато в продължение на едно цяло денонощие изгаснаха светлините за 50 милиона американци.
Съществуват и сериозни подозрения, че след приватизирането на сектора частният бизнес, притиснат от конкуренцията и от ламтежа за повишаване на печалбата, ще съкрати инвестициите в надеждността дори и на атомните централи. Не остават скрити и опитите за прехвърляне на скъпото съхранение на отработеното ядрено гориво в задължение на държавата и запазване в частния сектор само на доходната експлоатация на атомните електроцентрали.
Подобни користни практики се наблюдават навсякъде в раздържавената икономика, която се ръководи не от стремежа за задоволяване на реалните потребности на обществото, а от мисълта как да се използва търсенето, което тези нужди създават, за повишение на печалбата. В това отношение няма никакви задръжки да се използват и спекулации на границата или дори отвъд закона. Така например през 2001 г. в бастиона на частната инициатива - САЩ електропроизводителите в Калифорния изкуствено предизвикаха остър дефицит на електроенергия. Под претекст за уж предстоящ ремонт от мрежата бяха извадени редица централи. Същевременно голямо количество електричество бе изнесено за дъщерни фирми в съседни щати. Тази енергия незабавно бе реекспортирана обратно в Калифорния, но на значително по-високa ценa, тъй-като вносът не подлежи на ценовия контрол в щата. Резултатът бе огромна печалба в размер на десетки милиарди за участващите концерни само за броени дни. По отношение на тези нелоялни практики американския икономист и публицист Поул Кругмън възмутено постави въпроса в общественото пространство: „Как бе възможно по сред бял ден да се допусне извършването на този пладнешки грабеж в размер на 30 милиарда долара?“
Независимо дали в Германия, Франция, Италия, Англия, САЩ, Канада, Бразилия или Австралия фаворизираният от заинтересованите неолиберален модел за отворен електроенергиен пазар никъде по света не доведе до обещаното трайно понижение на цената на тока. Приватизациите в този отрасъл навсякъде предизвикаха експлозия на цената, която е изцяло за сметка на потребителите и на останалата част от производството.
Повече от наивно е тогава да се очаква, че България ще е щастливото изключение в това отношение. По-скоро е сигурно, че приватизацията в електроснабдяването ще продължи да генерира ценови удари за средностатистическия българин, който получава с пъти по-ниски заплати и пенсии в сравнение със своите европейски събратя и по този показател може да се мери само със страните от Африка. След като българинът бе принуден да ограничи до крайност потреблението на вода, отопление, телефон, книги, културни мероприятия, транспорт, пълноценни храни и лекарства, той вече е принуден да изключва и без това не особено пълния си хладилник, поради непосилни и некорентни сметки за ток по вина на алчните ни иностранни електроснабдители.
А това, което на мене не иска да ми светне е, докога ние ще се оставяме да ни лъжат и ограбват по такъв евтин и примитивен начин? И дали не трябва вече масово да прибягваме до средствата на самозащита, препоръчвани от немската агенция за защита на потребителите, след като живеем в държава, абдикирала от нейното основно задължение - да защитава гражданите!?
25.05.2011 16:32
25.05.2011 22:37
