Иван  Аладжов, доктор по право

Голямата  Осморка  в  Япония

От 7 до 19 юли 2008 г. в японския курорт Тояко, барикадирани в недостъпен за обикновените хора суперлуксозен хотел, кацнал на върха на хълм, издигащ се 600 м. над околната местност, се проведе поредната, ежегодна среща на държавните ръководители от страните от групатa Г-8. Това са осемте най-развити индустриални и военни гиганти на света - САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада и Русия. За малко повече витринност на срещата бяха допуснати представители и на 16 от най-напредналите страни от Третия свят, като Китай, Индия, Бразилия и др.

За сигурността и комфорта на високопоставените 8 господари на света в скъпия курортен комплекс, за който 95 % от земните граждани не могат да си позволят дори и да мечтаят, че някога ще посетят, се изхарчиха гигантски средства - за същинска армия от десетки хиляди полицаи и войници, както и за многохилядната, дискретна и послушна прислуга, т.нар. шерпи на Господарите. Въздушното пространство над и около курорта бе тотално затворено. Превърнатия в крепост Тояко бе отцепен и недостъпен за цивилни. А десетките хиляди тежко въоръжени пазители на статуквото трябваше да вардят 8-те господа от протеста на народите. Но мерките за сигурност не учудиха никого. Причина за това бяха големите протестни акции. В изявите взеха участие алтерглобалисти от цял свят срещу арогантните държавни глави на най-богатите страни в света и провежданата от тях политика на повсеместно ликвидиране на социалните стандарти и гарантиране на икономическите и геостратегическите си егоистични интереси дори с цената на кръвопролитни войни.

Клубът на най-развитите индустриални държави се оценява като главния отговорен за създалата се непреодолима пропаст между северозападното полукълбо и останалата част на земята. Светът е разделен на презадоволено малцинство, живеещо в тези няколко държави, и на милиардите повече или по-малко бедни и онеправдани хора от останалите 190 държави, принудени да вегетират в отчайващи условия. Осемте, начело със САЩ са двигателя на процеса на неолибералната глобализация, която води до все повече безработица, масово обедняване и до "оглозгването" на цели национални икономики от глобално действащите безскрупулни финансово-борсови спекуланти.

Според протестиращите срещата на Големите в Тояко преследва целта да бъде продължена агресивната политика от последните години на тотално либерализиране и дерегулиране на икономиките в полза на транснационалните корпорации. Все повече области от живота на хората биват подчинени на диктата на пазара и на деструктивната международна конкуренция, превърнала се вече в порочен, глобален антисоциален дъмпинг. Премахването на последните остатъци от държавния контрол върху икономиката, както и дерегулирането и либерализирането в търговията, на финансовите пазари и в обществено-значимите сектори (здравеопазване, образование, електро- и водоснабдяване, комуникации, обществен транспорт, комунални услуги) се пропагандира в масмедийното пространство от пазарните фундаменталисти като единствена рецепта срещу увеличаващата се безработица и свързаното с нея обедняване на все по-широки слоеве от обществата във всички страни по света. Поддръжниците на неолибералната глобализация лансират мита, че този вид необуздано глобализиране води "до повече свобода и нарастващо благосъстояние в целия свят". Неолибералната глобализация се представя от политиците завоалирано като съдбовен процес в развитието на човечеството, на който всички държави трябва да се подчинят. Преследваната цел на този пропаганден икономически фатализъм е, да се представи като безсмислено противопоставянето на хората срещу този процес. Същевременно грижливо се премълчава, че именно този род комерсиална глобализация е политически желана и инициирана от определени икономически кръгове, които печелят хиляди милиарди долари от нея за сметка на постоянното обедняване на болшинството от хората и на разрушаването на природата по целия свят.

Новите международни социални движения отричат правото на монопол на страните от групата на Г-8, и най-вече на САЩ, да определят икономическата политика на целия свят и да действат като световно правителство, без за това да са демократично легитимирани от никого.

Още по време на срещата на Г-8 в Генуа през 2001 г., където италианската полиция застреля 20-ет годишния демонстрант Карло Джулияни и рани хиляди други, бе подготвен кръг от "преговори" на Световната търговска организация (СТО) с цел либерализиране на глобалния пазар, на който да се конкурират дори дребните африкански и азиатски селяни с гигантските американски и европейски агроконцерни. Но ясно е, че между неравнопоставени въобще не може да има здравословна конкуренция. Тук просто става въпрос за легализиране ликвидирането на по-слабите, които от гледна точка на Господарите и без това само пренаселват Земята.

Световната търговия е толкова равнопоставена, колкото и игра на футбол на стръмен склон, където по-силния отбор атакува по нанадолнището, а по-слабите трябва да нападат по склона нагоре. При тези неравнопоставени условия едните след известно време просто ще престанат да имат физическата възможност да участват в играта, което е явно и желаният ефект от самото начало.

От години световната икономика я сполетяват все по-чести финансови кризи. През последните 14 години това се случи в Мексико, Индонезия, Турция, Аржентина, Източна Европа, както и сривовете на борсите днес в Япония, Западна Европа и САЩ. Големи концерни, а често и цели национални икономики, градени с десетилетия, биват сринати за седмици от безскрупулните спекулации на финансово-борсови жонгльори и алчни мениджъри. Това води до непоправимото обедняване на цели региони и държави. Така например живеещите под екзистенцминимума в Аржентина се удвоиха само за няколкото месеца след избухване на финансовата криза и достигнаха 2/3 от цялото население през 2002 г. Същата бе съдбата и на индонезийците и филипинците през 1997 г. по време на финансовата криза в Източна Азия.

Ежедневно по света се пренасочват спекулативно средства в размер на 1800 милиарда долара с единствената цел - постигане на все по-бърза и по-голяма печалба. Тези постоянно менящи посоката си капиталови приливи и отливи дестабилизират международните финансови пазари и водят до кризи с катастрофални последици за производството, икономиката, заетостта и стандарта на хората в пострадалите региони и държави. Подобни свободни движения на капитала наподобяват финансови "цунамита", които връщат засегнатите държави с десетилетия назад и водят до непоправими социални последици за хората. А ставащите чрез тях постоянно по-богати финансови спекуланти, започват чрез чисто изнудване все повече да определят и политиката на цели държави. Те безсрамно поставят условия да им се предоставят все по-високи лихви, все повече да се намаляват данъците за направените от тях печалби и с цената на социални катастрофи за цели народи да им се гарантира стабилна валута в страната и възвращаемост за капитала, там където са решили за известно време да инвестират своите средства и да извлекат максимална печалба.

Стремежът на организаторите на протестите по време на подобни срещи е, тези процеси на ограбване на цели народи да бъдат на първо време поне омекотени, а в по-далечна перспектива и окончателно преустановени, като се търсят възможности за алтернативно икономическо развитие, което да е в полза на всички страни и народи. Затова и в Тояко отново бе афиширано вече многократно пъти поставяното не само от международното движение АТТАС изискване за въвеждане на т.нар. валутно-оборотен данък "Тобин". Целта е с него да бъдат облагани с до 1-процентен данък всички валутни покупко-продажби и по този начин да се ограничи спекулативната валутна търговия, а приходите от този световен данък да се предоставят за социални мероприятия в по-бедните страни. Дори и само на това малко, но справедливо искане хищните Гиганти от години се противопоставят.

След мащабните протести от последните години в Чияпас, Сиатъл, Генуа, Порто Алегре, Флоренция, Евиан, Рим, Берлин и Хайлигендам демонстрациите около Тояко са поредният израз на растящото глобално недоволство срещу антихуманната политика на неолибералния капитализъм.

И в Япония протестите срещу тази несправедлива глобална система бяха организирани и координирани под общия надслов „Един друг свят е възможен!” Успоредно със срещата на Г-8 се проведе и т.нар. Алтернативна среща с множество конференции на различните протестни движения под обединяващото мото "Срещи за един друг, по-добър свят", както и политическо-дискусионни форуми, културни мероприятия, концерти и множество конкретни протестни действия.

Глобалното неравенство днес е неоспорим факт - както в съотношението между силните икономики на северозападните индустриални държави и страните от останалия значително по-слабо развит свят, така и в самите общества на отделните държави поотделно. В обществата на богатите страни от севера сегрегацията продължава да нараства и вече е достигнала нива, при които горните 10 % от социалната стълбица притежават повече, отколкото останалите 90 % от цялото населението. А социалното неравенство в слаборазвитите страни е още по-силно – 1 % от населението там притежава 90 % от цялото състояние.

Социалната несправедливост през последните 40 години е нараснала лавинообразно, въпреки че световното богатство през този период се е увеличило многократно. Докато през 1960 г. съотношението между състоянието на най-бедните 20 % към това на най-богатите 20 % от човечеството е било 1:30, днес то надхвърля вече 1:80. Според статистики на ООН повече от половината от хората на земята са принудени да преживяват с по-малко от 2 долара на ден, а 1 милиард вегетират дори с по-малко от 1 долар на ден. Повечето богатства и почти всички капитали са съсредоточени в ръцете на няколкостотин концерна и свръхбогати семейства от страните на северозапада. Същевременно с това от горния край на социалната скала 200-те най-богати на земята само за четиригодишния период от 1994-98 г. са удвоили богатствата си до над 1000 милиарда долара. Тези 200 души притежават толкова много, колкото общо 3 милиарда хора от долната страна на социалната стълбица. А капиталът, притежаван от 15-те най-богати за земята, надвишава годишния брутен вътрешен продукт на целия Африкански континент, на който Големите 8 ежегодно обещават да помегнат, а в последствие явно мигновенно забравят за това. Вследствие на тази политика на празните обещания всяка секунда от глад умира дете някъде в Африка, Латинска Америка или Азия. А 2,4 млрд. от хората на земята нямат достъп до чиста питейна вода, което дневно води до смъртта на над 30 хил. от тях (за сравнение - всеки ден това са 10 пъти повече от жертвите на атентатите от 11.9.2001 г. в САЩ). 45 % от хора на земята, вследствие на хронически недоимък, са принудени да вегетират в изцяло липсващи санитарни условия, при което, произтичащите от това зарази, причиняват смъртта на 5000 деца всеки ден. Само със средствата от над 500 млрд. долара за въоръжаване и водене на постоянни войни, които САЩ изразходват всяка година, би могъл да бъде решен завинаги проблемът с недостига на чиста питейна вода и липсата на канализация в целия свят. Само една седма от населението на света (т.е. 13 %), което има късмета да живее в страните от групата на развитите Г-8 консумира над три-четвърти от ресурсите на цялата планета. Тези държави са виновни и за 80 % от изхвърлените отровни газове в атмосферата. А Съединените щати, само с 4,5 % от световното население изразходва 25 % от световния добив на петрол, и причинява близо 40 % от замърсяването на природата. Въпреки това и тази година не се стигна до никакво споразумение между тези най-големи замърсители на планетата с цел опазването на природата и за идните поколения. Само празни декларации за добра воля в тази насока, лишени от всякакво по-конкретно съдържание. Индустриалните гиганти, които със своя разточителен начин на живот вече от столетия замърсяват околната среда, на тази среща дори най-безсрамно се опитаха да прехвърлят вината за надвисналата днес над човечеството екологична катастрофа и за експлозията на цените за горива и хранителни продукти на бедните развиващи се страни. Въпреки, че те едва от няколко години участват по-засилено в консумацията на природни ресурси.

Следейки разигравания политически театър на срещите на върха на държавните ръководители на най-мощните държави на света все повече се налага убеждението, че за проблемите на човечеството и за спасението на света това е абсолютно погрешния форум.