Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2008 10:21 - За Глобалната Финансова Катастрофа (Част I)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 3541 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 26.09.2009 10:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

д-р.юр.н. Иван Аладжов

ФИНАНСОВИЯТ  АПОКАЛИПСИС

 Хроника  на  предизвестената  системна  криза*


"Това е най-тежката финансова катастрофа на столетието, кризата на всички времена.

Алън Грийнспен, финансов експерт, бивш директор на Федералния резерв на САЩ

"След краят на тази финансова криза светът няма да е същият!"

Пеер Щайнбрюк, финансов министър на Германия

"Неприемливо е печалбите на финансовия сектор да се приватизират от банкерите и същите те да очакват загубите днес да се социализират за сметка на цялото общество... Но въпреки това ние трябва да спасим големите, важни за системата финансови институти."

Ангела Меркел, канцлерка на ФРГ

"Тази финансова криза е много опасна. Това е най-тежката катастрофа след 1929 г... Главните виновници за нея са в Ню Йорк... На Уол Стрийт цари освен липса на прозорливост, но и огромен дефицит на морал... На първо място виновни за катастрофата са банковите мениджъри, но също и политиците, защото не осъзнаха своевременно какво става."

Хелмут Шмидт, бивш канцлер на ФРГ, издател на в. "Die Zeit"

"Финансовите пазари са се превърнали в чудовище, което трябва да бъде усмирено."

Хорст Кьолер, президент на Германия и бивш директор на МВФ

"Съвременните инвестиционни продукти представляват финансови средства за масово унищожение."

Уорън Бъфет, финансов спекулант и мултимилиардер

"Цари голяма заблуда, че финансовият пазар може да се саморегулира. Това изкуши надзорните органи на банките да абдикират от своите контролни задължения."

Джорж Сорос, финансист, мегаспекулант и мултимилиардер

"Вместо да инвестират в производство, банкерите започнаха да търгуват с риска, надявайки се от него да спечелят повече. Но както виртуалните печалби могат да се превърнат в несметни богатства, така и техните виртуални загуби днес се превърнаха в гигантски реални дългове. Лекомислието на финансистите може да докара света до небивала катастрофа."

Лорънс Мичел, проф. по право във Вашингтон и автор на "Спекулативната икономика


            Капиталистическата икономика, която не е в състояние да съществува без безотказно функциониращa банкова система, днес навлезе в една от най-тежките финансови кризи на историята. Катастрофата е резултат от комбинация на необуздания ламтеж на банковите мениджъри и собственици към печалба и инфантилната вяра на политиците в саморегулиращите се сили на пазарната икономика.
 

            До сега в Съединените щати, от където тръгна катастрофата, са фалирали 100 банки, а редица финансови и застрахователни институти, изпаднали в несъстоятелност, са погълнати от конкуренти или одържавени, с цел да се гарантира кредитирането на икономиката и с това оцеляването на стопанската система. По данни на финансово-аналитичната агенция „Блуумберг” до сега  за унищожени около 30 000 милиарда долара в глобален мащаб, инвестирани в различни ценни книжа, което представляват най-гигантските финансови загуби след 1929 г.            
     Следствие на гигантския провал на финансовата система на капитализма, за който от 10 години насам предупреждават икономическите експерти от международната алтерглобалистка организация "АТТАС", както и други социални движения, са разорени и остават без дом, работа и спестявания милиони семейства не само в САЩ. И като връх на всичко данъкоплатците от целия свят сега трябва да плащат скъпата сметка за безобразните фриволности на банкерите и за откровената глуповатост на политиците. Защото именно те заслепени от празните обещания на неолиберализма и неговото настояване за тотална финансова дерегулация легализираха предпоставките за днешния гигантски спекулативен грабеж с непредсказуеми последствия за целия свят. Не бива да забравяме, че след последната финансова криза от подобен размер през 1929 г. световното стопанство изпадна в дълбока депресия, която през 30-те години унищожи до 50 % от икономиките на засегнатите страни. А фаталните последствия от тази катастрофа са добре известни - голяма част от Европа се обагри в фашистко кафяво, което в крайна сметка бе предпоставка и за разрушителната Втора световна война.

            Кликата от безотговорни неоконсерватори във властта на САЩ и от неолиберали в Европа бе тази, която принуди държавата да се оттегли изцяло от контролните си функции над банките и да разреши на безскрупулни мениджъри без капка съвест и морал да приватизират всички реализирани печалби и да ги укрият в карибските офшорни зони и в данъчните оазиси, като Швейцария, Лихтенщайн, Андора, Монако, Кипър, британските колониални владения като Каймановите острови, Гибралтар, Норманските острови и др. Днес същата тази престъпна амалгама от финансов и политически "елит" прехвърля гигантските загуби и присвоявания, които тя предизвика и извърши, върху гърба на данъкоплатците от целия свят, изливайки иззетите от тях средства в размер от около 4000 милиарда долара в продънените финансови институти. Много експерти на запад вече критикуват факта, че в противодействие на кризата се национализират само банкрутирали банки, получаващи масивни финансови помощи за тяхното спасяване. А в същото време не се прибягва до одържавяване и на останалите институти от банковия сектор, за да бъдат поставени и те под демократичния контрол на обществото и по този начин да се спасят вложенията на гражданите от посегателството на „банкстерите” (така наричат в Германия престъпниците с бели якички).

            С парите, които до сега са отпуснати и които са предвидени за подпомагане на банките за стабилизиране на финансовата система: в САЩ - общо около 1000 милиарда долара, във Великобритания - над 500 млрд. паунда, в Еврозоната - до 1500 млрд. евро, би могло трайно да се намали катастрофалната бедност и ширещия се по света глад и мизерия с глобални социални програми в полза на най-засегнатите слоеве от населението. Не бива да забравяме, че днес от ежедневен глад страдат 1,2 милиарда, а от недохранване още близо 2 милиарда земни жители, които ежегодно се залъгвани само с празни обещания за помощ. А тези гигантски средства, които сега се предоставят на банките, за да замажат техните престъпления и глупостта на банкерите, можеха да се използват значително по-полезно за противодействие и срещу замърсяване на природата и грозящата ни екологична катастрофа, породена от същите тези индустриални гиганти, които са виновни и за финансовата криза. Но за такива високо хуманни дейности в полза за обществото и хората, които не носят преки дивиденти, капиталистическата икономика и обслужващия я политически персонал, никога няма да отделят необходимите средства.

             Но за да разберем първопричините за днешната финансова катастрофа е необходимо да се върнем в 90-те години на миналия век в Съединените щати, по време на управлението на Бил Клинтън и демократите, когато през 1999 г. неговата администрация радикално облекчи условията за отпускане на ипотечни кредити. Целта бе колкото се може повече граждани на страната да бъдат превърнати в доходоносни длъжници на банковата система, като им се внуши, че чрез "достъпни" заеми всеки може успешно да се превърне в собственик на свой дом, което винаги е било мечтата на по-бедните слоеве. В своята стадна реактивност населението масово се втурна да тегли кредити. Най-облагодетелствани от законовите изменения бяха двете ипотечни мегабанки с иначе безобидните имена "Fannie Mae" и "Freddie Mac", които се превърнаха в най-големите кредитори в САЩ с 5300 милиарда долара раздадени средства и стоящи зад всеки втори ипотечен заем (общо над 10 000 милиарда) в страната. За да реализират това мащабно кредитиране от своя страна те заеха 2000 милиарда долара от Китай и Япония, които вследствие на големия си стоков износ за САЩ разполагат с огромни валутни резерви от общо над 4000 милиарда долара. В така оформилия се кредитен бизнес, който в началото се развиваше успешно и предоставяше добра печалба, се включиха и други банки от Уол Стрийт, както и множество високорискови инвестиционни хеджфондове. Често те са със седалище по карибските острови около САЩ и не подлежат на почти никакъв финансов и правен контрол. В хеджфондовете масирано са съсредоточени пари на свръхбогатите, както и нелегално придобитите средства от укриване на данъци, от пране на пари, корупция, купуване на влияние, присвоявания на държавни средства от длъжностни лица, от приватизации, от търговия с влияние, с малки деца, с оръжие, наркотици, човешки органи, проституция, поръчкови убийства и т.н.

            За да се намали свързания с масовото кредитиране риск и за да получат нови, евтини финансови средства, които отново да се заемат доходоносно, американските ипотечни банки превърнаха отпуснатите от тях заеми в производни ценни книжа и стартираха продажбата им на други банки по целия свят, които от своя страна започнаха да ги залагат, да ги търгуват помежду си и да ги предлагат на клиентите си. Това постави началото на разпространение на епидемията на ипотечната криза от САЩ по целия свят и така тя прерасна в глобална финансова пандемия. За да улеснят продажбата на този нов вид "Subprime"-ценни книжа (или наричани още "Collateralized Debt Obligations" - CDO`s = `Гарантирани дългови облигации`), формирани на основата на отпуснатите ипотечни кредити, емитиращите финансови институти поръчаха (разбира се срещу щедро заплащане) да бъде оценен техния риск от така наречените "рейтингови агенции" (`Rating Agenсys`). Дали само от липса на умение да преценят риска на "Subprime"-книжата, или поради това, че на "Rating"-агенциите бе платено пребогато за "услугата", въпросните книжа получиха нереално висока, положителна оценка. В типичен за американците манипулативен стил на потенциалните купувачи се внушаваше, че като инвестиционен продукт те не съдържат никакъв риск. Заради подвеждащата положителна оценка и високата първоначална доходност на лихвата от ипотечните кредити, емитиращите американски банки успяха да продадат голямо количество от отровните книжа по целия свят. Банките и фондовете буквално се редяха на опашка за тези продукти, надявайки се и да спечелят от кредитния бум в САЩ. Въпреки, че всеки един интелигентен човек надскочил "стадното мислене", би трябвало да е в състояние да оцени реалния риск от тези `CDOs`, за които мултимилиардера и спекулант Уорнър Бъфет отбеляза, че представляват "финансови инструменти със силата на средства за масово унищожение". А опасността им още от самото начало се състоеше в това, че първоначалната висока печалба и разпределения риск бързо могат да се преобърнат в гигантски загуби за всички.

            Това бе една стратегически добре замислена финансова пирамида, която се крепеше само на традиционния имидж на САЩ, като страна на неограничените възможности и на официалните публикации за високия им икономически растеж и ниска безработица. На основата на този имидж до известен момент Щатите успяваха да привлекат евтино средства от финансовите запаси на Китай, Япония, Русия и арабските износителки на петрол за рефинансиране на участващите в пирамидата свои ипотечни банки. Но това нямаше как да продължи вечно. Балонът накрая се спука и избухна днешната кошмарна финансова трагедия.

            Вследствие на двете скъпоструващи войни в Ирак и Афганистан, на гигантския военен бюджет от около 500 милиарда долара годишно, на огромното негативно външнотърговско салдо, надхвърлящо 800 милиарда, на колосалния държавен дълг от 10 800 милиарда долара и на чудовищната задлъжнялост на физическите лица и фирмите, оценявана на около 40 000 милиарда долара, след 2006 г. САЩ, завладени от инерцията за лесна печалба, неусетно започват да затъват в типичната за капитализма разрушителна криза на спекулативното свръхпредлагане на един финансов продукт (в случая на кредити и на недвижими имоти). Имиджът на страната постепенно избледнява, безработицата се увеличава, цените нарастват, доходите намаляват, лихвите по кредитите растат, цената на скъпо закупените имоти пада, а платежоспособността на високо задлъжнялото население съответно намалява. Милиони американци изпадат в невъзможност да обслужват кредитите си и ипотечните банки започват масово да изземват неизплатеното имущество. Но и това не ги спасява. Те не са в състояние да осребрят огромната недвижима собственост и постепенно изпадат в непреодолими затруднения поради финансова неликвидност. А досегашните им кредитори - Китай, Япония, специализираните инвестиционни банки и хеджфондовете, разтревожени от очертаващата се криза, започват да изтеглят от тях огромните си вложения.

            Така в началото на 2007 г. се стига до първите банкови фалити. На 30.1.07 несъстоятелност обявява ипотечната банка "American Freedom Mortgage". Два месеца по-късно фалира и "New Century Financial". През август с.г. банкрутират още 2 банки - "American Home Mortgage" и "Ameriquest", както и вложилия огромни средства в ипотечната пирамида инвестиционен фонд "Sentinel Management Group". С цел стабилизиране на финансовите пазари централните банки по света наливат в координирана акция няколко стотин милиарда в давещия се паричен оборот. При тази спасителна кампания само Европейската централна банка отпуска 95 милиарда евро. Въпреки огромните средства ефектът е краткотраен - месец по-късно се срива международно опериращата американска интернет-банка "Net Bank". В края на ноември неплатежоспособност обявява и голямата брокерска компания "Terra Securities". Подгонени от събитията, американското и европейските правителства отново отпускат в края на 2007 г. над 200 милиарда евро и 40 млрд.$ за стабилизиране на финансовата система. Същевременно с това в началото на 2008 г. Федералният резерв на САЩ на няколко пъти намалява основния лихвен процент. Но въпреки и тези масивни финансови помощи през март с.г. в затруднения изпада петата по големина банка на САЩ - "Bear Stearns", след като мениджмънта й обявяви инвестиционни загуби в размер на 200 млрд. долара. При тези условия банката се превръща в евтина плячка за конкурента "JPMorgan", който я поглъща само за 236 милиона, но след като държавата предостави гаранция в размер на 29 милиарда $ за частично погасяване задълженията на фалиралия институт. Същевременно с това и редица други банки обявяват огромни загуби вследствие на участието си в спекулациите с ипотечните "безценни" книжа. Най-голямата американска банка "Citigroup" отписва общо около 50 милиарда долара, а специализирания инвестиционен институт "Merrill Lynch" обявява загуби в размер на 8,5 млрд.$. Вследствие на големите пасиви и неспособността да продължи да съществува самостоятелно последната бе закупена от "Bank of America".

            Но катастрофата не приключва с това. Следващата вълна от банкови сривове започва през юли 2008 г., когато фалира "Indy Mac Bank", което е вторият по големина банков крах в историята на страната на неограничените финансови манипулации. Същият месец американското правителство под натиска на азиатските кредитори е принудено да национализира двете най-големи ипотечни банки "Fannie Mae" и "Freddiе Mac", които също де факто са банкрутирали. Месец по-късно несъстоятелност обявява и "Columbian Bank and Trust Company". От тук на сетне процесът се развива с шеметна скорост. В интервал през седмица фалират "Integrety Bank" и "Silver State Bank". На 15.9. следва катастрофата на "Lehman Brothers", която оставя гигантски непогасени задължения към други институти и вложители в размер на 600 милиарда $. Само ден след това в несъстоятелност изпада и най-голямата застрахователна компания на света - "АIG" (`Аmerican International Group, Inc.`), която само седмици преди това е имала на хартия борсова капитализация от 1200 милиарда долара. Правителството национализира падащия гигант само за 85 млрд.$, което е около 13 пъти под доскорошната му стойност. (Впрочем, по този начин американската държава стана пряк собственик и на едно време българската телекомуникационна компания - БТК). На 18-ти септември, в координирана акция основните централни банки по света отпускат общо над 220 млрд.$ за стабилизиране на междубанковото кредитиране, тъй като поради загуба на доверие и самите банки вече не си отпускат средства една на друга. Въпреки тази поредна голяма финансова инжекция още на следващия ден се срива "Аmeribank", а на 22 септември банките "Morgan Stenley" и "Goldman Sachs" обявяват, че преустановяват дейността си като чисто инвестиционни институти, надявайки се по този начин да се спасят от катастрофата. Четири дни по-късно рухва търговската банка "Washington Mutual". Само за двете седмици след 28 септември се стига и до масивен срив от около 30-40 % на всички световни борси. На 3-ти октомври, точно в деня, когато сената на САЩ прие закона за отпускане на 700 милиарда $ от държавата за спасяването на остатъците от американската финансовата система, рухва и банката "Wachovia", която бе погълната от "Wells Fargo". На 24.10. фалира  „Аlpha bank”, на 31.10. "Freedom Bank", a в началото на ноември "Franklin Bnak" и "Security Pacific Bank". На 21.11. фалираха още 3 банки - "PFF Bank and Trust", "Downey Savings and Loan Association" и "The Community Bank". В края на ноември до пропастта стигна и най-голямата американска банка - Citi Group”. Само незабавно отпуснатата държавна помощ и гаранции в размер на общо 350 млрд. $ и частична национализация, както и съкращението на 53 000 служители предотвратиха за сега катастрофата. А предколедно банкрутираха "Haven Trust Bank" и "Sanderson Bank". Но дали това са последните жертви в безмилостно зловещия водовъртеж на кризата и дали въпросните вече над 1000 милиарда средства, взети от джоба на данъкоплатците, ще са достатъчни за да спасят отломките на американската банкова система, това ще покаже бъдещето. Пред фалит са и редица предприятия от реалната икономика - като напр. американските мегакорпорации "General Motors Company - GMC", „Ford” и “Chrysler”, които са едни от най-големите автомобилопроизводители на света. Съществуват основателни съмнения, че и последният огромен финансов допинг не ще успее да спре пропадането в пропастта, след като и предходните многомилиардни инжекции се изпариха без особен ефект. Вследствие на тоталната финансова криза населението в САЩ, а и не само там, е изложено на тежък психологически стрес и вече се стигна до първите самоубийства на хора, загубили спестявания и работа, симптоми на катастрофата, познати от времето на Великата депресия след 1929 г.

            По-нататъшното негативно развитие на събитията може да наложи и на най-фанатизираните пазарни фундаменталисти сериозно да порасъждават за алтернативен икономически модел отвъд парадигмата на създадения от самите тях разрушителен казино-капитализъм. Защото този път богинята щастието в хазарта удари не кой да е играч някъде далеч в Азия или Латинска Америка, а засегна смъртоносно сърцето на казиното, крупието на игралния дом - самите Съединени щати. Тяхната финансова система днес силно напомня за състоянието на германския Веермахт през късната есен на 1944 г.

             Неоспорим факт вече е, че банковата катастрофа в САЩ не ще остане без последствия, както за финансите на останалите страни по света, така и за реалната икономика. Най-силно засегнатата държава отсам Атлантика е Великобритания, другият главен финансов злосторник, която е ударена от кризата със силата на ураган от 5-та степен. В началото на годината, след зрелищна борба на вложителите да спасят спестяванията си, рухна четвъртата по големина банка на острова - "Northern Rock", а остатъците от нея впоследствие бяха национализирани от държавата. През септември в несъстоятелност изпадна и друг голям британски финансов институт - "НВОS", който първоначално бе погълнат за жълти стотинки от конкурента "Lloyds". Но и "Lloyds" сериозно се задави от горчивия хап и сега също хленчи за спасение пред държавата. Очевидно в близките дни предстои национализацията на двата слели се института. В края на месеца кабинета в Лондон се видя принуден да удържави и изпадналата в затруднения "Bank of Scottland", както и фалиралата банка "Bradford & Bingley", която вследствие на спекулации с отровните американски ценни книжа също изпадна в неспособност да обслужва задължения от 63 милиарда паунда към своите инвеститори. И въпреки стабилизационния пакет от 500 милиарда паунда, които лейбъристкото правителство на Гордън Браун прие за подпомагане на финансовия сектор, небостъргачите на банките в Лондонското сити с всеки изминал ден все повече се обезлюдяват. Вече няколко хиляди до вчера високоплатени банкери са загубили работните си места и обичайното си надменно поведение. А бъдещето на още 100 000 техни колеги остава неясно. Днес все по-често наблюдавана в центъра на столицата тъжна гледка е върволица от приблизително еднакво добре облечени хора, силно наподобяващи преселението на императорски пингвини, унило да напускат лъскавите небостъргачи с кашонче лични вещи в ръце. Жените сред тях тихо хлипат с размазан грим около очите, а мъжете се отправят директно към най-близката английска кръчма (паб), където довчерашните преуспели юпита давят скръбта си в алкохол, докато не паднат под масата.

             Сериозен трус, съразмерим с разрушителната сила на земетресение, понася и Германия,. Вследствие на лековерни спекулации с несъстоятелните американски ценни книжа още през 2007 г. пред фалит се оказаха редица големи държавни банки, като "IKB Deutsche Industriebank", "Landesbank Sachsen", "Bayern LВ", "West LВ". Те бяха спасени от фалит с отпускането на публични средства за рефинансиране (т.е. със средства на данъкоплатците) в размер на 258 милиарда евро. С известно закъснение през 2008 г. кризата връхлетя и частния сектор. Най-голямата и най-стара немска банка "Deutsche Bank" (финансирала навремето и войните на Хитлер) бе принудена да обяви десетки милиарда евро загуби. Още по-тежки бяха пораженията за баварската ипотечна банка "Hypo Real Estate", която обяви неплатежоспособност през септември. Само спешно отпуснатата от държавата кредитна линия от 50 млрд. евро до края на 2008 г. предотврати фалита й. А се очаква тази сума през следващата година да набъбне с още 100 милиарда.

            За да противодейства на катастрофата и на започналото паническо изтегляне на спестявания от банките, немското правителство обяви неограничена гаранция за спестяванията на физически лица и прие на 12-ти октомври стабилизационен пакет от 480 милиарда евро. Това решение бе взето след срещата на върха на Европейския съюз, на която страните членки не успяха да се споразумеят за координирани общи действия в рамките на цялата общност, а решиха да предприемат национални програми за спасяването на банките във всяка държава поотделно. А това не означава нищо друго освен, че силните в ЕС не са съгласни да подпомагат по-слабите при тази първа истински сериозна криза в историята на Съюза.

            Множество финансови експерти в Германия оценяват дадените държавни гаранции от федералното правителство за спестяванията на гражданите като нереалистичен популистки ход на управляващата голяма коалиция от антисоциални християндемократи и тежко инфицираните с бацила на неолиберализма социалдемократи. (А те са готови на всякакви компромиси на дясно, само и само за да са във властта, без тази бивша марксистка партия дори да се срамува от това.) Но специалистите считат тази гаранция за нереализуема, тъй като спестяванията в страната са около 1400 милиарда евро, а нивото на загубите на банките още никой не е в състояние да изчисли реално. И ако наистина се стигне до тотална имплозия на банковия сектор, което според някой немски експерти в днешните условия не е съвсем немислимо, то ФРГ с годишен бюджет „само” от 285 милиарда евро въобще няма да е в състояние да възстанови загубите на спестителите и всъщност би фалирала като държава. Затова този ход на канцлерката се оценява само като успокоително хапче за разтревоженото общество. А дори при частичен срив на банковата система, ако дадената държавна гаранция трябва влезе в сила, това ще има ужасяващи последици - увеличаване на данъците и таксите, печатане на нови пари, ръст на инфлацията, още по-силно орязване на социалните разходи и масивно задлъжняване на държавата, което и днес с около 1600 милиарда евро е достатъчно високо. И всичките тези и следващите последствия ще са изцяло на гърба на обикновения гражданин, с чиито данъци държавата плаща днес сметката за алчността и загубите на казинокапитализма.

            Поради очертаващите се неблагоприятни перспективи немците започнаха все по-масово да превръщат спестяванията си в злато. Това направи благородния метал дефицитна ценност, за чието придобиване се чака в банките вече със седмици, а стойността му експлодира.

            Но финансовата криза вече се стовари и върху реалната икономика на Германия - само за две седмици акциите и на индустриалните предприятия се сринаха с над 30 %. Част от заводите на "Opel", "Ford", "BMW", "Mercedes" и "Porsche" преустановиха производството си, за сега до към Коледа, и изпратиха засегнатите работници в принудителна отпуска, тъй като в тези несигурни времена хората отлагат покупката на нова кола, а и банките вече не отпускат кредити за това. А „Оpel”, който е дъщерна фирма на заплашения от банкрут американски автомобилопроизводител „General Motors” помоли немската държава да отпусне средства за финансирането му, за да не фалира и европейския клон на „GMC”. Тук не бива да забравяме, че автомобилната индустрия е локомотивът на тази най-силна европейска икономика. Също така в голяма част от останалите стопански сектори се отбелязва масивен отлив на поръчки и недостиг на кредитиране поради липсата на ликвидност на банките. Икономическите експерти считат, че през 2009 г. ФРГ ще навлезе в сериозна рецесия, като все още не е ясно, колко дълбока ще е тя и дали няма да се стигне дори до стопанска депресия с със свиване на БВП в рамките на няколко процента, главоломно нарастване на безработицата и фалита на десетки-хиляди фирми с всичките негативни последствия от това.

             Финансовата катастрофа, добила вече библейски размери, пренесе заразата си и в други държави, вследствие на направени рискови инвестиции в американски "ценни" книжа.

            Така например Франция е принудена да отпусне също огромна сума в размер от 360 милиарда евро държавно гарантирани кредити и директни финансови помощи за спасяването на финансовия си  сектор от фриволностите на банкерите. Въпреки, че до сега само най-голямата френска банка, "Societe Generale", срамежливо е признала, че е проиграла около 5 милиарда евро на своите клиенти на американските борси, оправдавайки се със самоволните действия на свой брокер отвъд океана.

            Съседните Испания и Португалия подпомагат с общо над 120 (100+20) милиарда евро, пари на данъкоплатци, финансовите институти на Иберийския полуостров. И малката Австрия е принудена да отпусне 100 милиарда евро държавни гаранции за междубанковото кредитиране и за преки помощи на засегнатите банки.

            Също и централната банка на Италия обяви, че ще рефинансира междубанковите трансакции в размер на 40 милиарда евро. А една от най-големите банки на страната - "Uni Credito" (която е собственик и на българската "Булбанк"), с общо 40 милиона клиенти и над 117 000 служители изпадна във финансови затруднения и спешно потърси спонсори. До сега на повика й за помощ изненадващо щедро откликна бившата италианска колония - Либия, която става най-големия акционер на този институт и с това за сега го спаси от колапса. Но в последствие проблемите се оказаха значително по-сериозни и банката бе принудена да стартира масирана разпродажба на недвижимостите си в Италия.            
               Дори далечна Япония, втората по сила икономика на света и страната с най-големите валутни резерви в размер над 2000 милиарда долара, бе застигната от катастрофата. Борсата в Токио се срина до нива от преди 20 години, а японската застрахователна компания "Yamato Seimei Hoken" на 10 октомври обяви фалит. И това е само началото на лавината в Далечния изток.

              Кризата не подмина и Швейцария, страната на банковите гноми, както я нарича проф. Жан Зиглер. Тази алпийска република е раят на анонимните банкови сметки, на перачите на пари, на укриващите данъци, на елегантно облечени господа с куфари с пари, закопчани дискретно с белезници към китката им, на шоково забогателите престъпници и политици от Източна Европа и от останалите континенти. Най-големият трезор на света, швейцарската банка "UBS", за сега се оттърва само със звучен финансов шамар в размер на няколко десетки милиарди франка загуби и с фалита на нейния хеджфонд "Dillon Read Capital Management". А швейцарската федерация пое закупените от издънилия се институт вече нищо не струващите, американски „ценни” книжа в размер на 68 милиарда долара, след което се наложи дори да проведе и частична национализация на "UBS". Но и други швейцарски банки като напр. "Credit Suisse" и "Swiss Re" са реализирали загуби от по няколко милиарда франка.

            Силно потърпевши са и трите страни от Бенелюкс - Белгия, Нидерландия и Люксенбург. Те бяха принудени да похарчат над 35 милиарда евро от средствата на своите данъкоплатци за стабилизирането на банка "Dexia" и за национализирането на концерна "Fortis", най-големия финансов институт в тези държави с 85 000 служители, който бе изправен на ръба на фалита. Освен това нидерландското правителство предостави на банките държавни гаранции за междубанково кредитиране в размер на 200 милиарда евро и наля 10 милиарда евро пари на данъкоплатците в залитащата „ING Bank”. През декември също и Ирландия бе принудена да отпусне 10 млрд. евро в подкрепа на банковата система на страната.

            Но най-тежко засега е положението на рядконаселената субполярна островна държава Исландия. След като национализира трите най-големи банки "Kaupting Bank", "Landsbanki" и "Glitnir", изпаднали в неплатежоспособност също заради заиграване с американски "ценни" книжа, островната държава остана без средства и бе заплашена от фалит. Местната валута - исландската крона, се срина с над 70 %, а финансовите институти спряха изплащането на средства на обезпокоените спестители. Също и БВП се страната само за няколко месеца се сви с -10 %. Оказва се, че загубите и дълговете на въпросните 3 банки надхвърлят повече от десет пъти бюджета на страната и само спешният многомилиарден кредит от Швеция и Русия предотврати (за сега) държавния банкрут. Сред експертите обаче има сериозни опасения, че Исландия няма да остане единствената, заплашена от финансова несъстоятелност държава, вследствие на мегакризата на реалния капитализъм. А в Германия вече запорираха исландска собственост, поради това, че одържавените фалирали банки на острова спряха изплащането на обезщетения на засегнатите от срива немски вложители.

            В тежко състояние са и редица страни от Източна Европа, които до скоро бяха давани за пример като много успешни икономики. Силно засегнати са Балтийските републики. Във връзка с това Северният съвет на Скандинавските държави се събра в средата на октомври да дискутира мерки за стабилизиране на изпадналите в беда, силно измършавели "балтийски тигърчета". А преди Коледа ЕС, Скандинавските страни и Световната банка подготвиха щедър финансов подарък за Латвия в размер от 7,5 млрд. евро, с който бе отложен банкрута на тази страна, която до неотдавна ни бе давана натрапчиво за пример. Над милиард бе отпуснат и за Литва, друг пациент на кризата.

            Но и още един  любим ученик на Европейския съюз - Унгария, също бе ударен от катастрофата и проплака. Опитвайки се да спре свободното падане на унгарския форинт, да съживи замрялото кредитиране, да спаси олюляващите се банки и да предотврати държавния банкрут, правителството в Будапеща се обърна с отчаян зов за помощ към Европейската централна банка. Тя се смили и спешно отпусна 5 милиарда евро за колабиращата финансова система на страната и падащия форинт. Освен това ЕС в комбинация с МВФ и Световната банка ще отпуснат още общо 20 милиарда евро за да спасят Унгария от катастрофата. Също и Полша бе конфронтирана с масирано обезценяване на местната валута – около -13 % само за една седмица. Същевременно съседна Гърция бе принудена да отпусне на банките 28 млрд. евро помощи, а в Румъния вложители започнаха вече да изтеглят спестяванията си от банките. През октомври и Украйна бе връхлетяна от кризата, след което четвъртата по големина банка в страната обяви неплатежоспособност, а правителството в отчаян опит да овладее катастрофата блокира банковите сметки на гражданите. В тази драматична ситуация от дълбокото си скривалище изпълзя и МВФ, предлагайки на Унгария, Украйна, Исландия и Пакистан (последните 3 държави са пред фалит) скъпоструващите си за икономиките на засегнатите страни стабилизационни кредити, след като през изтеклите близо 2 години, обичайните клиенти на фонда - държавите от Третия свят, масово отказваха да се възползват от "услугите" на тази институция, а вследствие на това тя дори изпадна във финансови затруднения.

            Русия, най-големият снабдител на света със суровини, бе принудена да отпусне средства в размер на около 112 милиарда евро за стабилизиране на националния финансов сектор, след като се оказа, че и руски банки са се подвели да спекулират с нискокачествените американски "ценни" книжа. Също и друга богата на природни ресурси страна - Бразилия, бе връхлетяна от кризата; само за броени седмици местната валута, реала, се срина с 1/3. Дори Китай, най-динамичното и бързо развиващо се стопанство на света, бе принуден да отпусне 460 милиарда евро за да подпомогне ориентираната си към износ реална икономика, която също бе засегната от липсата на средства в държавите, които внасят нейната продукция – най-вече Западна Европа и Северна Америка.

             На фона на тези динамични, дори драматични събития, уверенията на управниците в България, че поради своята рудиментарност родната банкова система не била застрашена от глобалната финансова суперкриза, звучат най-меко казано несериозно.

            Първо, не е сигурно, дали самият Международен валутен фонд няма да претърпи крушение в тази буря, тъй като средствата, които той може да предложи са ограничени. МВФ  вече сигнализира финансов недостиг в размер на 100 милиарда долара. Още повече, че международната институция още преди световната криза изпитваше финансови затруднения. А България е във валутен борд на МВФ, с изкуствено фиксирана парична единица към еврото и при прекратяване на валутния съвет, вследствие на по-нататъшни затруднения на МВФ, ще бъде сполетяна от масивно обезценяване на лева и от още по-висока инфлация.

            Второ, вследствие на безумната приватизация у нас, около 90 % от българските банки отдавна са притежание на чужди финансови компании (а такова "чудо" не е имало дори по времето на латиноамериканския любимец на САЩ - неолибералния фашизоид ген. Пиночет в Чили). А за тези чужди банки, които държат ключа към родните трезори, днес никой, дори и техните мениджъри, не е в състояние да определи в каква степен институтите им са засегнати от кризата. А изпаднат ли банките-майки в сериозни финансови затруднения, което днес е съвсем реално, логично е да спрат кредитирането най-напред на задграничните си дъщерни дружества и цялата, изградена на пясъчни основи финансова система у нас ще рухне. А анализирайки стопанските данни родината ни би трябвало дори отдавна вече да е катастрофирала със своя постоянно растящ огромен външен дълг, достигащ близо 65 милиарда лева (което е значително над Брутния вътрешен продукт) и с външнотърговски дефицит около 13 млрд.лв. (приблизително 25 % от БВП), срещу привлечени от банките едва 16,3 милиарда лева спестявания. Но и в този си скромен размер те значително надвишават бюджета на страната и при масов срив на банки, държавата ще се затрудни да изплати гаранцията от 50 000 евро за влог, което може да я доведе до ръба на фалита. До сега финансовия срив у нас бе отлаган единствено от преките чуждестранни инвестиции, които служат и като заместител за почти изцяло липсващата държавна икономическа политика. Но те постоянно намаляват и при мащабите на финансовата криза могат да секнат напълно, вследствие на ширещия се по света глад за капитали. При такъв развой на събитията, страната ще банкрутира, за което наскоро предупреди и Ларс Кристиян, началник отдел за развиващите се икономики в "Danske Bank".

            Трето, защото никой у нас не обявява достоверни данни, до каква степен са предоставяни заеми на потенциално неплатежоспособни клиенти или банките са били източвани от подставени лица, чрез  кредитиране на фалшиви проекти. А именно спукването на ипотечния балон и свързания с него срив на нереално високите цени на недвижимостите е в основата на днешната финансова криза.

            И четвърто, България не разполага нито с огромните средства на другите страни за противодействие на една евентуална тежка криза, нито правителството до сега е оповестило някакъв план за противодействие, освен разпространявания неадекватен за сериозността на положението оптимизъм.

            Народната мъдрост гласи, че когато светкавицата блесне, тътенът се обажда от най-неочаквани посоки. Така в днешната изключително опасна ситуация, нищо не може да бъде изключено, като възможно развитие на събитията. Ако вълната на кризата удари и нас, всеки българин ще бъде отново оставен да се спасява поединично (ако може), както беше при всички катастрофи до сега, защото у нас отдавна няма нормална държава и загрижени за обикновения човек политици. А стигне ли се до най-лошия възможен вариант - банкрут, кой тогава външен кредитор ще се нагърби да помага на държава като нашата, която успя да си завоюва трайно първо място на континента по корупция, престъпност и криминално присвояване на европейски средства?

            Но може би именно в един такъв тотален крах се крие и шанса за построяването на едно по-добро бъдеще!

 -----

*Поднесените данни и цитати са към 24.12.08 по немската версия на интернет енциклопедията "Wikipedia", рубр."Finanzkrise 2008" и др.



Тагове:   финансова криза,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - докъде стигнахме
21.10.2008 15:18
не е леко когато леви юристи-марксисти започнат да пишат за икономика :)
цитирай
2. iw69 - До преднамерените анонимни коментатори
23.10.2008 10:49
В интерес на истината, авторът трябва да признае, че до сега не е чел Маркс (което някой оценяват дори като пропуск), а е и от поколението, което не е било задължавано да го изучава в университета. Но авторът, може би, трябва да намери време и да се занимае с трудовете на Маркс - от една страна, за да разшири познанията си, а от друга, явно за да се впише в клишетата на АНОНИМНИТЕ злословници! Освен това авторът счита, че днес човек и без задължително да е чел Маркс (без в никакъв случай да омаловажавам трудовете му), може да анализира провала на системата, породен днес от гигантското ограбване, което се извършва именно от кастата на икономистите и финансистите в комбинация с корумпираните политици.
цитирай
3. анонимен - otnosno statiiata
24.10.2008 17:59
Mnogo ednostranchivo i smesva istini s polusitini i obiknoveni laji
цитирай
4. iw69 - До "Homo Anonymus Simplicissimus" - ІІ,
27.10.2008 09:52
като толкова разбираш от тези неща, вземи и напиши ТИ "по-верен" материал!!! А ако смяташ, че има "лъжи" в моята статия, направи си труда и прочети, ако въобще межеш, поне цитираните горе извори от западни материали, които са свободно достъпни за всеки в нета.
цитирай
5. анонимен - До "iw69"
21.12.2008 21:29
Много хубава статия! Браво!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1348496
Постинги: 827
Коментари: 1179
Гласове: 5846
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031