Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2009 10:25 - История на гръцката левица в контекст с размирните събития от декември 2008 г. (Част ІІ)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1600 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 05.10.2009 10:00


                        д-р.юр.н. Иван Аладжов

Гръцката  левица  след  рухването  на  реалния  социализъм

            В периода непосредствено преди разпада на социалистическия лагер гръцката компартия "ГКП" инициира образуването на `Съюз на гръцката левица`, включващ и отцепилата се през 1968 г. от нея т.нар. "ГКП-вътрешна", който под името "Коалиция на левите и на прогреса" (`Synaspismos` = `Коалиция`) печели на изборите през лятото на 1989 г. 14,3 % (936 хиляди гласа), което е най-добрия резултат за левите след падането на военния режим. За да спомогне разследването на аферите на "ПАСОК" и нейния лидер Андреас Папандреу, левият съюз `Синасписмос` участва за кратко заедно с консервативната партия "Нова демокрация" (`НД`) в нетрайно коалиционно правителство, което сменя обремененото от тежки корупционни обвинения управление на социалистите. Същата година, в правителствената коалиция между лявата "Синасписмос" и дясната "Нова Демокрация", три месеца преди тя да се разпадне влиза и "Пасок". Участието на ГКП, макар и за кратко, в правителство на консерваторите е фатално за репутацията на партията - 15 члена от ръководството и хиляди активисти я напускат в знак на протест, а на следващите избори през 1993 г. ГКП получава едва 4,5 %, което е и един от най-ниските резултати от нейното основаване.

            След ликвидацията на СССР през 1991 г. "Коалицията на Левицата и Прогреса" - "Синасписмос" се разформирова, отчасти вследствие на вътрешни спорове по причините за рухването на реалния социализъм, но и вследствие на отказа на ГКП да участва в образуването на обща партия под шапката на "Синасписмос", което според ГКП означава отказ от партийните й структури и от революционната й идеология. Впоследствие тези две леви формации се разделят и се явяват на избори самостоятелно, като резултатите за новоучредената през 1992 г. вече като партия "Синасписмос" (`Synaspismos tis aristeras ton kinimaton ke tis ikologias` = "Коалиция на левите, движенията и екологията") падат до 3 и 5 %, а за ГКП между 5 и 9 %. Днешната партия "Синасписмос", която от 2004 г. членува в изборния съюз "SY.RIZ.A" (`Коалиция на радикалната левица`) претендира да е наследник на `Съюза на левите и прогреса`, въпреки че все още не притежава авторитета на Гръцката компартия и влиянието на стария "Синасписмос" от 1989 г. Но след младежкото въстание от декември 2008 г., в резултат от убийството на 15 годишния ученик Александрос Григорополус от полицията, влиянието на `Радикалната левица` (`Сириза`) изглежда силно нарасна, а традиционалистката ГКП като че ли заради насилието на анархистите и на автономните леви се въздържа да оглави избухналото недоволство.

            Гръцката комунистическа партия заема и днес ортодоксални комунистически позиции, изцяло в традициите на класическия марксизмо-ленинизъм. Тя не се определя като реформаторска или еврокомунистическа, а като революционна партия, имаща за цел премахване на капиталистическата система и установяване на "патриотична народна власт" в рамките на класическо социалистическо общество. ГКП се обявява против имперската политиката на Съединените щати, против Европейския съюз и е за излизане на Гърция от НАТО. Компартията решително се противопостави на войните срещу  Югославия, Ирак и Афганистан и е солидарна с левите правителства на Куба, Венецуела, Боливия и Еквадор. Непосредствените цели на партията във вътрешната политика са: безплатно, публично образование, значително увеличение на минималната заплата до 1300 евро/месец, повишение на най-ниските пенсии, борба срещу социалната дискриминация на многобройните, най-вече албански и руски имигранти, безкомпромисна политика срещу наркотиците и създаване на истинска социална държава. Едновременно с това ГКП защитава и тезата, че положително развитие на обществото в интерес на създателите на блага е възможно само чрез завземане на властта (ако се налага и по революционен път) и чрез създаване на демократично управлявана от държавни и колективни институции икономика.

            В отношенията си с другите политически сили Гръцката комунистическа партия известно време бе подкрепяна от малката, по-умерено лява, отцепила се от „ПАСОК”, партия "DI.K.KI." (`Демократично социално движение`), но която неотдавна се включи към лявата коалиция "SY.RIZ.A" на Алекос Алаванос и Алексис Ципрас. Критиката на ГКП към ‘Сириза’ е насочена към това, че тя не отрича изрично Европейското обединение, не се противопоставя достатъчно категорично на Европейския съюз в настоящата му форма като обединение на користните интереси на едрия европейски капитал. Освен това Алаванос е упрекван от ГКП, че няма ясна класова позиция и разпространява илюзията за постигане на социализиран капитализъм с човешко лице. За това едно ново обединение на левите сили при тези разногласия за сега е малко вероятно и коалирането на двете леви формации се осъществява само в отделни случаи.

            Преди парламентарните избори на 16 септември 2007 г. ГКП призова левите да не вотират за "Сириза", тъй като съюзът бил идейно непоследователен и де-факто подкрепял неолибералния договор от Маастрихт.

            Апелът на ГКП да не се гласува и за дясно-екстремистката националистическа партия "ЛАОС" (`Народ`) бе отправен предимно към младежта.[1] Тя бе призована да се бори срещу расисткия, шовинистичен и националистически дух на тази партия.

            Главната опасност за страната в настоящите условия Гръцката комунистическа партия съзира в широко разпространения на Запад модел на "Двупартийната политическа система" ("Дикомантизмос"). Чрез нея две големи партии, като например "Нова демокрация" и "ПАСОК" в Гърция, без да се различават съществено една от друга в антисоциалния си, прокапиталистически курс, след като се изхабят в очите на електората и затънат в управленска корупция, последователно се сменят във властта, като с помощта на подобно политическо "перпетуум-мобиле" дават възможност на едрия капитал безкрайно дълго да управлява, заблуждавайки при всеки вот обществото на ново, че спечелилата този път партия ще сбъдне най-после неговите надеждите за коректно и социално отговорно управление. И именно тази дълго натрупвана безнадеждност за истинска промяна на политическата система тласна в края на 2008 година младото поколение на Гърция към насилие срещу държавата и нейните институции.

            Днес състоянието на Гръцката комунистическа партия се характеризира с преодоляване на кризата, в която тя изпадна след рухването на "реалния социализъм". Спадът на членската и електорална маса вече е изживян и тя отново се радва на нарастващо влияние. При това ГКП продължава да разчита основно на патриотизма и на съхранилия се традиционализъм у работниците и гръцките селяни. Особено популярни са генералната й секретарка, Алека Папарига и лявата журналистка Лиана Канелли. Избирателите на компартията са предимно от средите на трудещи се, и в по-малка степен студенти и леви интелектуалци. На парламентарните избори 2004 г. ГКП спечели близо 6% от гласовете и вкара 12 депутати в парламента. Но на европейските избори с.г. тя постигна 9,5% и изпрати 3-ма представители в Страсбург, които се включиха в общата фракция на "Обединената европейска левица / Северна зелена левица". Също и през 2007 г. ГКП успя да задържи резултата, получавайки с 8,2% дори по голям брой гласове (584 000), разполагайки вече с 22-ма народни представители. Някой недобронамерени политически коментатори обясняват този висок резултат с разразилите се две седмици преди изборите катастрофални горски пожари, разпалени най-вероятно от строителната мафия, което е нейна утвърдена практика от десетилетия за да се сдобива с нови терени.

Алека Папарига категорично отхвърли подобни интерпретации за успеха на ГКП и заяви, че значителното увеличение на гласовете в никакъв случай не може да се обясни само с вота на протест, а по-скоро е резултат от дългогодишната принципна политика на ГКП и сродните й организации, както и на всеобщото недоволство от амортизираните водещи партии - дясно-консервативната "Нова демокрация" и социал-либералната "ПАСОК", които от близо 35 години взаимно се сменят във властта и са пропили цялото гръцко общество с нетърпим политически клиентелизъм и партийна корупция.

            Гръцката компартия понастоящем играе водеща роля в масовите протести срещу пълзящото приватизиране на здравеопазването и образованието и ликвидирането на автономията на висшите учебни заведения. Младежката организация на ГКП е "Комунистическата младеж на Гърция" (КНЕ). Средства, чрез които партията разпространява своето влияние са партийният вестник "Ризоспастис" ("Радикалният"), комунистическият профсъюз "ПАМЕ", телевизионният канал "902", както и радиоканалът "90,2". В гръцките университети ГКП е представена от "Съюза на студентите" (ПКЕ), чиито резултати на академичните избори са средно над 15%, което е важен фактор в студентския политически живот. Както Комунистическата младеж на Гърция (КНЕ), така и Гръцката компартия са представени и в чужбина от симпатизиращи им организации и от кръгове на гръцката емиграция.

            На европейско ниво ГКП, макар за сега и да не членува в наднационалната партия на "Европейската левица", участва в рамките на Европарламента във фракцията на "Обединената европейска левица / Северна зелена левица" (`GUE/NGL`).

 

Коалицията  на  Левицата,  Движенията  и  Екологията - "Synaspismos"

            Както по-горе споменахме "Коалицията на левицата и прогреса" (`Синасписмос` = `Коалицията`), се появява през март 1989 г. като пореден опит за обединение на левите партии, включително на Гръцката комунистическа партия и на евролявата "Гръцка левица" (`ЕАР`), наследничка на "ГКП-вътрешна". На парламентарните изборите през юни 1989 г. `Коалицията` печели 13,1% и 29 места в парламента, а на евроизборите с.г. дори 14,3%. Но на предсрочния национален вот, само година по-късно, левият съюз бе наказан от избирателите си, за това че макар и за съвсем кратко влезе в коалиция с неолибералите от "Нова демокрация" и "Синасписмос" падна на 10,3% и 19 депутата.

            През юни 1991 г. ГКП напуска коалицията поради непреодолими идеологически различия със значително по-малките коалиционни партньори. На първата конференция след отделянето остатъкът от тази политическа формация се трансформира от партиен съюз в лявата партия "Синасписмос" с единна структура, изповядваща по-умерените, еврокомунистически възгледи на "Гръцката левица", която от своя страна се саморазпуска на конгреса си през май 1992 г. и остава да съществува само като част от новата партия "Синасписмос".

            На първите избори без ГКП през 1993 г. "Синасписмос" с постигнати 2,94 % за малко не успя да влезе в парламента. Но за разцепването на левицата и за краткото й участие в властта избирателите наказаха и ГКП, която получи само 4,5 %.

            Но на вота за европарламент през 1994 г. и двете партии подобриха значително резултатите си - "Синасписмос" печели 6,2 %, а 1996 г. на националните избори получи все още над 5 %. Също и ГКП се подобри на 6,3 %, респ. 5,6 % на вота за национален парламент две години по-късно.

            На 4-тия конгрес 2004 г. "Synaspismos" се преименува в "Коалиция на левицата, движенията и екологията" (или само "Коалиция"). През април с.г. партията участва в парламентарните избори в рамките на новосформирания с други по-малки леви партии съюз "Сириза", на който получи само 3,25 %. През май 2004 г. "Синасписмос" бе съучредителка на наднационалната партия на "Европейската левица", а на изборите за европарламент през юни с.г. партията "Синасписмос" се яви отново самостоятелно и подобри резултата си на 4,2 %, с което успя да изпрати представител в Страсбург. "Синасписмос" също като ГКП участва в рамките на Европарламента във фракцията на "Обединената европейска левица / Северна зелена левица".

            В обновения си устав от 2005 г. "Коалицията на левицата, движенията и екологията" (`Синасписмос`) се самоопределя като: "Политически съюз на съвременната демократична левица... Ние сме политическото движение на всички леви и прогресивни граждани на страната. Член на `Коалицията` може да бъде всеки мъж, жена или чужденец, които живеят и се трудят на територията на Гърция... Ние се противопоставяме на експлоатацията, подтисничеството и отчуждаването на хората в капиталистическото общество... Нашият съюз е плод и израз на силите, които са се борили и продължават да се борят за обновлението и осъвременяването на обществото и на левицата, на силите, които се вдъхновяват от идеалите и принципите на демократичния социализъм и на екологията и възприемат като безспорен принципа на демокрацията... Нашата формация представя всички онези граждани, които търсят една съвременна радикална и борческа партия, с европейска ориентация, антагонистична на анахронизма и консерватизма, отричаща несправедливостта и бореща се за преодоляване изоставането на гръцкото общество по отношение на опазването на околната среда..."

 

Коалицията  на  Радикалната  Левица  -  "SY.RIZ.A"

            Както вече отбелязахме за парламентарните избори през 2004 г. партията "Синасписмос" влезе в новосформираната "Коалиция на радикалната левица" (`Synaspismos tis Rizospastikis Aristeras` - SY.RIZ.A), която с близо 250 000 гласа получи около 3,3 % и успя да вкара в парламента (Vouli) 6-има свои представители, с което се превърна в четвърта политическа сила в страната. Днес в настоящата коалиция "Сириза" членуват освен еврокомунистите от учредения през 1992 г. нов "Synaspismos" (без ГКП), така също и някои по-малки политически партии като: отцепилото се от "ПАСОК" ляво крило "DI.K.KI" (`Демократично социално движение`),[2] отцепилата се от ГКП еврокомунистическа "АКОА" (`Обновена комунистическа и екологичeска левица`),[3] учредената през 1976 г. маоистка партия "КОЕ" (`Комунистическа организация на Гърция`),[4] троцкистката "CWI" (`Международна социалистическа организация`), "КЕDA" (`Движение на обединената левица`), неотроцкистите от "DEA" (`Интернационалната левица на трудещите се`), изборният съюз "Активни граждани", както и редица други автономни, ултралеви микроформации.

            На европейско ниво съюзът `Сириза` е член на партията на `Европейската левица`, в Европарламента участва във фракцията на "Обединената европейска левица / Северна зелена левица" (`GUE/NGL`) и е със статут на наблюдател в ултралявата, неотроцкистка наднационална формация "Европейска антикапиталистическа левица" (`ЕАСL`). През последните 2-3 години лявата коалиция `Сириза` значително се радикализира. Общият знаменател на този разнороден изборен съюз са изграждането на ново социалистическо общество, основаващо се на базисната демокрация чрез пряко допитване до народа и на превръщане на заетите в предприятията в техни реални съсобственици. Други обединяващи този съюз каузи са: екологията, феминизма, равнопоставеността между половете, проблемите на малцинствата и на мигрантите, човешките права, новите алтерглобалистки и международните социални движения и др.

            На изборите за кмет на Атина през октомври 2006 г., кандидатът на "Сириза" и същевременно нейн председател - Алексис Ципрас, постигна 10,5 %, като с това се нареди на 3-то място след представителя от консервативната "Нова демокрация" и след социалдемократа от "ПАСОК". На последния парламентарен вот от 15.9.2007 г. "Радикалната левица" успя да привлече 361 000 избиратели, предимно от по-образованото градско население и постигна малко над 5 % от гласоподавателите и 14 мандата. А днес, след тежките младежки бунтове от края на 2008 г., направените проучвания на общественото мнение сочат за `SY.RIZ.A` изборен потенциал до 14 %.

           

Общогръцкото  Социалистическо  Движение  -  "PASOK"

            Ляво-центристкото социалистическо движение "ПАСОК" е учредено на 3.9.1974 г. след падането на хунтата на "черните полковници", когато се възстановява демокрацията в Гърция и се оформя новия политически пейзаж на страната. Движението е основано от Андреас Папандреу,[5] веднага след завръщането му от изгнание, в традицията на социал-либерализма на учредените преди това от баща му "Демократическа социалистическа партия" и "Центристкия съюз". Андреас Папандреу става първият председател на новата политическа формация. Основателите й преследват стратегическата цел да се възползват от големия ляв изборен потенциал в Гърция, а също така и от антикомунизма и страха от компартията на по-умерените леви избиратели, насаден в обществото от десетилетното насилие и пропагандата срещу нея.

            В "ПАСОК" се включват няколко организации от ляво-центристкия спектър на страната - основаното още в изгнание през 1968 г. от А. Папандреу "Общогръцко освободително движение" (`ПАК`), формацията "Демократична отбрана" на Сакис Карагеоргас и др. Основните политически цели на новосформираното движение, формулирани в неговата програма "3-ти Септември", са: "...Създаване на социалистическо общество, отчитащо гръцката действителност, което не допуска чужда намеса, свободно от икономическата зависимост и влияние на финансовата олигархия, защитаващо нацията и служещо на народа... Националната независимост е неразделна част от народовластието, от демокрацията във всички фази на живота, от постоянното участие на гражданите във вземането на всички засягащи ги решения..." Четирите основни принципа, в които самият Андреас Папандреу обобщава идеологията на "ПАСОК" са: "Национална независимост, народовластие, свободно общество и демократично правораздаване". Но на проведените 1974 г., месец и половина по-късно, парламентарни избори "ПАСОК" получава едва 13,6% (само 4 % повече от ГКП) и 45 депутатски места, с което се превръща в трета политическа сила, представена в парламента.

            През 1977 г., няколко месеца преди следващите избори, се провежда конгрес на социалистическото движение, на който се вземат важни решения за по-нататъшното му политическо развитие и се уточнява стратегията за спечелване на властта, което се издига в основна цел на партията. На този конгрес се приемат и някой основни изменения в устава на "ПАСОК", с които тя се социалдемократизира, редуцирайки лявото в програматиката си до амбивалентното западноевропейско разбиране за демократичния социализъм. Освен това с острия завой към политическия център гръцките социалисти силно се деидеологизират и се превръщат, подобно на `Демократите` в САЩ, в аморфна партия от лидерски тип, фиксирана изцяло върху личността на своя председател. А той с изкусна реторика, много театралност, скъп `РR` и реклама трябва да запълни липсата на идеологическа ориентираност. В новите партийни документи и стратегии вече се набляга основно на "националното единство, обществено-политическия съюз с непривилегированите слоеве и на демократичността при вземане на политически решения". Поради несъгласие с новите идеологически постановки, от "ПАСОК" излизат видни нейни членове като съоснователят Сакис Карагеоргас, Никос Костандопулос, Мелина Меркури и много др.

            Въпреки вътрешнопартийните разногласия на изборите през ноември 1977 г. "ПАСОК" получава вече над 25 % и удвоява броя на депутатите си на 92-ма, превръщайки се във втората по сила парламентарна партия.

            На следващите избори през ноември 1981 г. "ПАСОК" вече внушително печели с над 48 %, и предлага на гласоподавателите т.нар. "Договор с народа", в който социалистите щедро обещават всеобхватна "Промяна" в политиката и държавата. Постигнатият на тези избори резултат е най-добрия в историята на "ПАСОК" и тя става първата управляваща социалистическа партия в Гърция с премиер, лидерът й Андреас Папандреу. Резултатът от тази победа са някой промени в обществото, които въвежда правителството на "ПАСОК".

            Във вътрешнополитическо отношение правителството на Папандреу гравитира около социал-либералните реформи, нямащи много общо с истинска социална политика. Но все пак "ПАСОК" признава заслугите и правата на всички участници в антифашистката съпротива, което внася известно спокойствие в силно поляризираното гръцко общество. Създава се и национална здравно-осигурителна система, здравни центрове и задължителна грижа на държавата за здравето на населението, възобновява се дейността на профсъюзите и се възстановява правото на стачка. Местното самоуправление се превръща в основен стълб на демокрацията, дава се широка независимост на висшите учебни заведения. Направени са промени и в конституцията - разширяват се правомощията на премиера, а са ограничават тези на президента.

            В областта на външната политика Андреас Папандреу се застъпва за обявяване на Балканите за зона, свободна от ядрени оръжия и подкрепя предложението на Съветския съюз за международна конференция за разделения Кипър. На 28 май 1981 г., още при управлението на консервативната „НД”, Гърция е приета като 10-ти член в Европейската икономическа общност (ЕИО), след като Папандреу заплашва, че при едно бъдещо негово правителство, страната може да излезе от НАТО, ако не бъде приета в ЕИО. През 1983 г. Гърция сключва договор, ограничаващ в известна степен ползването на американските военни бази до 1990 г. През май 1984 г. Папандреу признава стремежа на СССР към международно разведряване и обвинява САЩ в експанзионистична политика. Не може обаче да не се отбележи, че дошъл един път на власт Папандреу не изпълнява голяма част от основните си предизборни обещания: Гърция нито излиза от НАТО, нито американските войски биват принудени да я напуснат, продължава и агресивната реторика спрямо Турция във връзка с окупацията на Северен Кипър.

            И въпреки това лидерът на "ПАСОК" - Андреас Папандреу, който до виртуозност владее сцената на политическия театър, както и настроенията и очакванията на публиката, до края на живота си остава популярен, успявайки постоянно да генерира у масите чувството за близост до народа.

            Така "ПАСОК" печели безапелационно и следващите избори през 1985 г. с близо 46 %, което осигурява втори управленски мандат за Папандреу. Най-забележителното постижение на неговата партия в този период е успешното прокарване в Европейския съвет на "Пакета Делор", с който за неговата страна се удвоява размера на фондовете за земеделие и транспорт. Гърция успява сравнително резултатно да се интегрира в Европа и с нейната щедра финансова помощ да се европеизира и да промени облика на градовете и най-вече на инфраструктурата си.

            Но през 1989 г. около "ПАСОК" и неговия ръководител назряват признаци на политическа криза. Папандреу се развежда с дългогодишната си съпруга и сключва нов брак с една значително по-млада от него жена. Тази постъпка го отчуждава от децата му, между които е и синът му, Гиоргос Папандреу, който по това време е министър на образованието и на религиозните въпроси в кабинета на баща си.

            Същата година парламентарната опозиция издига срещу Андреас Папандреу тежки обвинения за широкомащабна корупционна схема с `Bank of Crete`, на която той е прехвърлил обслужването на авоарите на държавните предприятия и по този начин бил облагодетелствал партията си с 200 млн. долара. Но на съдебния процес, възбуден от "Нова демокрация" и гръцките комунисти, той е оправдан поради липсата на достатъчни доказателства за наличието на финансово престъпление.

            Въпреки оневиняването му на изборите през 1989 г. вече се забелязва политическа умора от управлението на "ПАСОК" и тя губи с 39% срещу 44% от "Нова демокрация", която обаче не е в състояние да състави правителство. Повторните избори през ноември с.г. печели "ПАСОК" с близо 41 %, но и тя също не може да образува правителство. На третия изборен тур през април 1990 г. "ПАСОК" отново губи от "Нова демокрация" и минава за известно време в опозиция, докато приключат окончателно разследванията срещу А. Папандреу, след което социалистите влизат в краткотрайна коалиция с конкурентите си от `НД`, изтласквайки Обединената гръцка левица от съуправлението й с новодемократите.

            Но през ноември 1993 г. се стига до предсрочни избори, след като редица консервативни депутати напускат провалилата се в управлението дясна "Нова демокрация" и нейния премиер Мицотакис. На този вот "ПАСОК" постига изненадващо за всички 47 %, което е вторият най-добър резултат в историята на партията, и социалистите за трети път поемат управлението на страната, отново начело с Андреас Папандреу.

            През 1995 г., година след ІІІ-я конгрес на социалистите, на който отново се приемат промени в устава, водещи до поредния десен завой на партията, Димитрис Цоволас, емблематична фигура на социалистическото движение го напуска и създава в ляво от "ПАСОК" "Демократичното социално движение" (`DI.K.KI.`). Междувременно здравето на Андреас Папандреу рязко се влошава и той подава оставка от премиерския пост. За негов заместник е назначен Константинос Симитис. [6] По-малко от половин година след това, на 23 юни 1996 г. Андреас Папандреу почива. Седмица след неговата смърт на ІV-ия конгрес на "ПАСОК" за председател на партията вече официално е избран Константинос Симитис.

            Начело с него "ПАСОК" печели и следващите два парламентарни вота - 1996 г. с 41,5% и 2000 г. с 43,8%. И в двете правителства министър-председател е Константинос Симитис. Но и при неговото управление остават характерни партийния клиентелизъм, масивните корупционни практики във връзка с реализирането на големи държавни инфраструктурни проекти и с провеждането на Олимпиадата 2004 г. Между тях е и нашумялата афера с щедро предоставяните от немския концерн Сименс подкупи в размер на няколко десетки милиона евро, давани на високопоставени гръцки чиновници, отговарящи за крупни обществени поръчки в телекомуникациите и за строежа на метрото. Правителството на "ПАСОК" провежда също така и мащабни пазарно-стопански реформи в неолиберален стил, отприщва истинска приватизационна оргия и въвежда еврото. Всичко това води до силно покачване на цените на жизненоважни стоки и услуги и прави живота на обикновения човек все по-труден. По време на неговото управление социалистите масирано орязват регулативните и социални функции на държавата, с което променят дори социалния модел на обществото в Гърция.

            Въпреки всичко това Симитис е преизбран за председател на "ПАСОК" на конгресите на социалистическата партия през 1997 г. и 2001 г. Но през март 2004 г., малко преди новите парламентарни избори, той подава оставка от поста на председател и за негов приемник е избран синът на Андреас Папандреу - Гиоргиос.[7] С този акт "ПАСОК" се доближава до нивото на фамилна политическа династия.

            Не по-различна е ситуацията и в другата голяма гръцка партия "Нова демокрация". От създаването й през 1974 г. през по-голямата част от развитието й водеща роля играе кланът Караманлис - вуйчото Георгиу и племенникът Александроу.[8]

            Вследствие на провежданата от социалдемократите антисоциална политика, пропита от корупция и партиен клиентелизъм (подобно на управлението на десните новодемократи през 1990-93 г.), няма нищо учудващо, че след общо над 20 годишно управление, макар и на изборите 2004 г. "ПАСОК" да постигна сравнително добър резултат от 40,6 %, тя не успя да се наложи над "Нова демокрация" и бе принудена да предаде управлението и премиерския пост на Константинос Александроу Караманлис. Част от обезверените избиратели на "ПАСОК", от неразбиране или от погрешна проява на инат, или въобще не гласуваха или дори вотираха за десния оригинал, наказвайки по този начин псевдолявата му имитация. Макар че стилът на консерваторите от "Нова демокрация" с нищо не е по-добър и по-прозрачен от този на социалистите, те успяха да се наложат на изборите и през септември 2007 г., независимо че претърпяха сериозен спад спрямо 2004 г. Въпреки нестихващите корупционни афери около нейни министри, които дори бяха принудени да подадат оставка, "НД" отново състави правителство, макар и с минимална преднина в парламента от 1 глас. Относителният успех на новодемократите на последния вот вероятно се дължи и на факта, че "ПАСОК" не успя убедително да се представи като истинска алтернатива на десницата и с 38 % получи най-лошия си резултат от 30 години насам.

            В крайна сметка днес, след бунтовете в Гърция, породени от многобройните политически и стопански скандали на управляващите консерватори, "Нова демокрация" преживява истински крах на доверие и катастрофален спад с около 1/4 от подкрепата на избирателите, без това обаче да се превърне в истински дивидент за социалистите. "ПАСОК" продължава да стагнира в общественото мнение около 37%, защото макар и да се нарича социалистическа, политиката на партията не се различава съществено от тази на десните й конкуренти, а и "ПАСОК" днес не разполагат с харизматичен лидер като стария Андреас Папандреу. Освен това основната цел, която и двете формации преследват, е една и съща - максимално дълго и доходоносно пребиваване на партийните им елити във властта, докато те се компрометират до степен на тотална нетърпимост. След това двете партии разменят местата си, инсценирайки на всеки избор поредното грандиозно предизборно шоу за податливите на манипулация гласоподаватели. Общият им неписан девиз е: обещавай много, изпълнявай малко и винаги се оправдавай със световната конюнктура, пазара и външни фактори. И същевременно желязно спазвай основното правило на играта: ако трябва, жертвай политици, но никога не посягай на системата!

            А именно обществената система е в основата за днешното недоволство в гръцкото общество и е главната причина за фрустрацията и безперспективността сред младежта. Според Улрих Пик, кореспондент на немското радио SWR, дори и при добро образование и квалификация, на младите хора днес се предлага най-често никаква, лошо платена или само временна заетост.

            Дори дипломата от Оксфорд не е гаранция за намиране на работа. И това вече не е само гръцки феномен, а е обичайно явление за повечето страни от "Златния милиард". След като родителите са затънали в дългове, за да осигурят мечтаното образование на децата си, след като те завършили университета в Атина, защитават следдипломна квалификация в най-скъпите университети в САЩ и Великобритания и след като владеят по няколко чужди езика и множество компютърни програми, тези млади хора все още трябва да бъдат подпомагани от родителите си, без перспектива да намерят прилично платена работа. Нищо чудно тогава, че в Гърция се оформи взривоопасното "поколение под 700 евро". С подобно заплащане там днес не може да се живее нормално. А не е и редно след толкова труд и добри оценки да се примириш с предложение за лошо платена работа. В замяна на това всеки грък познава поне по един свой съгражданин, който въпреки ниски оценки, но имайки вуйчо или друг роднина в една от управляващите партии е направил завидна, високоплатена кариера. Непривилегированата, унизена млада интелигенция вече трудно удържа гнева си като наблюдава как управляващата "Нова демокрация" раздава държавни постове на своите неквалифицирани питомци [9] и в същото време, независимо от проваления си имидж, се опитва да убеди обществото, че именно тя е партията, която ще спаси Гърция от кризата и ще я направи по-конкурентоспособна.

            Икономическото положение на страната през последните години категорично се влоши. Огромната държавна задлъжнялост на страната, към която се прибави и новият дълг от 10 милиарда евро за Олимпиадата, както и 28-те милиарда евро бюджетна помощ в края на 2008 г. за пострадалите от финансовата криза банки, тегне непосилно върху обществото. В тази обстановка дясното правителство на Караманлис започна и не добре обмислена борба с кризата, посягайки отново към компрометираните рецепти на Международния валутен фонд: оряза най-напред социалната сфера, проведе драстични негативни промени в пенсионното осигуряване, ускори необузданата приватизация на държавния сектор, предприе частично раздържавяване на здравеопазването и висшето образование, което доведе до тяхното радикално поскъпване и т.н. Строителният бранш вече се срива, в туризма, селското стопанство и други стопански сектори се отбелязва застой. А подобни явления са обхванали целия континент и повтарянето на гръцките бунтове и в други страни от Европейския съюз не е изключено.

            Германският политик от гръцки произход Даниел Моратидес обобщава положението пред немския ежедневник "Der Tagesspiegel" по следния начин: "Много гърци днес са отчаяни от безперспективността на положението. Те виждат, че макар и икономиката на страната до неотдавна да нарастваше, печалбата от това се извлича само от една тънка прослойка. Останалите извън нея нямат шанс да получат нормално платена работа, дори ако имат отлично образование, тъй като добрите работни места се раздават само с връзки. А държавата и икономиката се управляват от семейни кланове."

            Сметката, която управляващите в южната ни съседка получиха за подобна политика не закъсня - стачки, демонстрации, улични сражения на ръба на гражданската война. Затова няма нищо учудващо, че след убийството на Александрос Григорополус, в седмиците преди Коледа, гръцката младеж, подкрепяна и от лявата общественост, прояви отново борчески дух в традициите на своите предци и въстана срещу тази политическа система, пропита от корупция, непотизъм и партиен клиентелизъм и показа, че е готова да се бори за едно по-добро и по-справедливо бъдеще.

 

------------------------------------

Поднесените в материала данни са по немската, българската и английската версия на интернет енциклопедията "Wikipedia" към следните теми, подрубрики и цитираните извори към тях: "Die griechische Parteienlandschaft" / "Гръцки политически партии" / "Political parties in Greece": KKE, EDA, ЕАР, PASOK, Synaspismos, SYRIZA, AKOA, DIKKI, KOE, Nea Demokratia, LAOS; "Neue griechische Geschichte"; "Dekemvriana"; "ELAS"; "DSE"; "Sicherheitsbataillone"; "Der griechische Buergerkrieg" / "Гражданската война в Гърция"; "Truman-Doktrin"/"Доктрината `Труман`"; "Griechische Militaerdiktatur"; "17 Ноември"; "Wahlen zum griechischen Parlament";  "Ausschreitungen in Griechenland 2008"; "Министър-председатели/Президенти на Гърция"; `Joannis Metaxas`; `Georgios Papadopoulus`; `Konstantinos Karamanlis`, `Alexandrou Karamanlis`, `Константинос Мицотакис`;  `Giorgos Papandreu`, `Andreas Papandreu`, `Giorgos Andrea Papandreu`, `Konstantinos Simitis`;  `Alexis Tsipras`;  `Андрей Чипов`, `Аris Velouchiotis`, `Nikolaos Zachariadis`, `Markos Vafiadis`, `Nikos Ploumbidis`, `Nikos Belojannis`, `Grigoris Lambrakis`, `Charilaos Floriakis`, `Mikis Theodorakis`.



[1]  Класифицирания като неофашистки "Народен православен сбор" (`ЛАОС`) е официално учреден през 2000 г. като "национално консервативна сила" от телевизионния журналист Георгиос Карадзаферис, който преди това бе изключен от Костас Караманлис от неговата партия "Нова демокрация" вследствие на екстремно расистката му риторика по отношение на имигрантите, както и по адрес на Турция, Албания, Македония и България. На паламентарните избори през 2007 г. за "ЛАОС" гласуваха 271 000 души - 3,8 %, с което тази ултрадясна формация се превърна в петата парламентарно представена сила с 10 мандатоносители.

 




Гласувай:
0
0



1. iw69 - ПРОДЪЛЖЕНИЕ на БЕЛЕЖКИТЕ под ЧЕРТА (От автора)
10.01.2009 10:30
2) `Демократичното социално движение` ("DI.K.KI." - `Demokratiko Koinoniko Kinima`) представлява отцепилото се през 1995 г. ляво крило на "ПАСОК", което на парламентарните избори през 1996 г. успя да надскочи 3%-та бариера и самостоятелно да вкара свои представители в народното събрание. В периода 1999-2004 г. `ДИККИ` има свои представители и в Европарламента, които участват във фракцията на "Обединената европейска левица / Северна зелена левица". Но днес тази формация е в упадък, вследствие на острите вътрешнопартийни разногласия относно политическия курс на партията. Съответно на парламентарните избори през 2004 г. `Демократичното социално движение` привлече само 1,8 %, което породи дискусия сред ръководството, дали тази партия да не се саморазпусне. За изборите през 2007 г. `ДИККИ` се присъедини към "Коалицията на радикалната левица" (`Сириза`). Партията "DI.K.KI." се застъпва за реформиране на системата на социалното осигуряване на Гърция, за разширяване на социалните придобивки за по-бедните слоеве от населението и за въвеждане на по-високи данъци и вноски за богатите. Освен това тази формация се обявява за излизането на Гърция от Европейския съюз и НАТО.

3) "Обновената комунистическа и екологичeска левица" (АКОА - `Ananeotiki Kommounistiki kai Oikologiki Aristera`) е малка ляво-екологична партия, учредена от отцепило се от ГКП еврокомунистически ориентирано политическо течение. За парламентарните избори през 2004 г. `АКОА` се включва в новосформиращата се "Коалиция на радикалната левица" (`Сириза`). "АКОА" е със статут на наблюдател в учредената през 2004 г. наднационална партия на "Европейската левица" (`ЕL`).

4) Малката маоистка партия `Комунистическа организация на Гърция` ("КОЕ"), за която гласуват само няколко хиляди нейни привърженици, е наследничка на отцепилото се през 1964 г. промаоистко крило от забранената тогава ГКП, което първоначално се сформира под наименованието "Организация на марксисти-ленинистите на Гърция" (`ОМLЕ`)

5) Андреас Папандреу е роден 1919 г. на остров Хиос в семейството на Гиоргос Папандреу, виден ляво-либерален политик и ръководител на правителството в изгнание в Кайро по време на фашистката окупация на Гърция. Като студент в правния факултет на атинския университет Андреас Папандреу е арестуван и измъчван от полицията на ген. Йоанис Метаксас. След освобождаването му 1941 г. заминава в Съединените щати, където завършва икономика и се отдава на университетска кариера като асистент в Харвард. 1943/44 г. е доброволец във военноморския флот на САЩ. След войната се жени за американката Маргарет Шант, има 4 деца и е професор в университетите в Минесота и Калифорния. 1959 г. се връща за кратко в Гърция като ръководител на икономическа мисия. 1961-62 г. е съветник на Гръцката национална банка. Политическата си кариера започва като депутат и министър от "Центристкия съюз" (ЕК), воден от баща му Гиоргос. През 1967 г. е арестуван от режима на полковниците и след освобождаването му заминава през Париж за Швеция и после за Канада, където се установява. 1968 г. основава "Общогръцкото освободително движение" срещу военната хунта. 1968-69 г. е професор по икономика в Стокхолм, след което преподава до 1974 г. в Торонто. След падането на военния режим се връща в Атина и създава `Общогръцкото социалистическо движение` "ПАСОК". По време на Студената война Андреас Папандреу реторично заема неутрална позиция, обявява се за независима от САЩ политика, за закриване на американските бази в Гърция, за безядрена зона на Балканите и пр. Но спечелил един път властта през 1981 г., той не изпълнява по-голямата част от обещанията си. На 70 годишна възраст през 1989 г. А. Папандреу се развежда с дългогодишната си съпруга и се жени за значително по-младата стюардеса от "Олимпик Еъруейз", Димитра (Мими) Лиани. Това го отчуждава от децата му и не среща одобрение в неговата партия. По същото време той става обект и на тежък корупционен скандал за 200 млн. долара, за което обаче е оправдан от съда. Въпреки обвиненията той печели изборите през 1993 г., а на конгреса през следващата година е преизбран и за председател на партията. Здравето му, обаче, е разклатено и през ноември 1995 г. той постъпва в болница със сърдечни и бъбречни проблеми. На 23.6.1996 г. Андреас Папандреу почива.

6) Константинос Симитис е роден 1936 г. в Пирея. Учи право в Магдебург, бившата ГДР, и икономика в Лондон. Започва преподавателска дейност в университета в Констанц, Западна Германия, а от 1997 г. е редовен професор по право в Атина. Участва активно в борбата срещу военната хунта и 1969 г. е осъден на 2 години затвор. Успява да избяга в ГДР, откъдето продължава борбата срещу режима на полковниците. След свалянето им от власт през 1974 г. той е един от съучредителите на "ПАСОК".

7) Гиоргиос Андреа Папандреу е роден 1952 г. в Минесота, Съединените щати. 1972-79 г. следва социология и развитие в Стокхолм, САЩ и Лондон. От 1981 до 1993 г. е депутат в парламента на Гърция, където изпълнява различни функции, включително и министър на образованието по време на управлението на баща си. От 1984 г. е член на Централния комитет на "ПАСОК" и заема редица ръководни длъжности в управлението на страната. От 1994 до 2004 г. е външен министър на Гърция, а от 2004 г. е председател на "ПАСОК" без това обаче да има положителен ефект върху парламентарния вот с.г., каквито са очакванията на социалистите, издигайки на този пост синът на основателя на партията им. В началото на 2006 г. Г. Папандреу е избран за председател на Социалистическия интернационал. Но неговата партия "ПАСОК" губи и следващите избори 2007 г. и затова той се подлага на вътрешнопартийно допитване за по-нататъшното оставане на поста като неин председател. Папандреу печели вота с 56 % срещу Евангелия Венизелос и Костас Скандалидис и остава на водеща позиция на гръцката политическа сцена. След бунтовете от края на 2008 г. Папандреу се обявява за провеждането на предсрочни избори, надявайки се "ПАСОК" да се превърне във водеща политическа сила и да състави правителство.

8) Константинос Георгиу Караманлис е роден на 8.3.1907 г. в село Проти, в източната част на гръцка Македония. В периода между ІІ-та Световна война и военния преврат на обристите през 1967 г. Караманлис многократно е народен представител в парламента от листата на десни партии. От 1946 до 1955 г. участва като министър в няколко консервативни кабинета. От 1955 до 1963 г. на няколко пъти е министър-председател в няколко бързо сменящите се консервативни кабинета. От 1963 до 1974 г. Караманлис се оттегля от активната политика и живее в Париж. След завръщането си през 1974 г. той е един от съоснователите на дясно-консервативната партия "Нова демокрация" и до 1980 г. е нейн лидер и премиер на Гърция. През 1980 г. новодемократите го издигат за кандидат за президент и след като се налага на изборите, той заема длъжността до следващия президентски вот през 1985 г. В периода 1985-90 г. се оттегля от активния политически живот, след като партията му се въздържа да го издигне за втори президентски мандат. Но през 1990 г. консерваторите отново го номинират за най-висшия държавен пост. През пролетта на с.г. той отново е избран за президент на Гърция и изпълнява тази длъжност до 1995 г. На 23.4.1998 г. Георгиу Караманлис почива в Атина.
Неговият племенник Александроу Караманлис е роден на 14.9.1956 г. в Атина. Той следва право и отрано е издигнат във водещи позиции в младежката организация "ОННЕД" на "Нова демокрация". Още през 1989 г. влиза като народен представител в парламента от листата на `НД`, а през 1997 г., още докато е жив вуйчо му Георгиу и подкрепян от "старата гвардия" на основателите на "Нова демокрация", е избран за председател на партията. От 2004 г. насам, след изборната победа на `НД`, той е премиер на Гърция.

9) Дори блюстителите на реда най-често се назначават само по партийна принадлежност без въобще да са обучени и подготвени за отговорната си дейност. Затова в напрегнати ситуации назначените като полицаи партийни протежета не са в състояние да реагират адекватно и често прекалено прибързано прибягват до ексцесивна употреба на сълзотворен газ, масови побоища над демонстранти и дори до неправомерно използване на огнестрелно оръжие срещу тях. Така през последните години се стигна до няколко убийства по служба дори на малолетни демонстранти, без виновниците за тези престъпления да бъдат наказани.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1233713
Постинги: 782
Коментари: 1109
Гласове: 5396
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31