Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2009 09:33 - НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1773 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 10.07.2009 15:11


инж. Любен Аладжов ВНУШЕНИЯ  и  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ “На света има достатъчно блага за нуждите на всички, но не u достатъчно за алчността на всеки.” Махатма Ганди
Историята на човечеството е летопис на ограбването, на войните за земя, пазари и ресурси, за поробването на хора и за присвояването на благата от техния труд. Грабежът, всъщност, е най-естественото явление в животинския свят, към който принадлежи и човекът. Там няма производство и разпределение, всичко се взема наготово от природата или се отнема със сила и хитрост от другите същества. Изключение в това отношение прави само човешкото общество, където се извършва организирано производство и разпределение на блага. И въпреки този огромен прогрес, човешката същност е запазила атавистичната си алчност да отнема чужда собственост и чужд труд. Днес това се прави не само с употребата на сила, както в праисторически времена. Понастоящем се използват перфектно разработени и “узаконени” начини за “интелигентно” ограбване посредством употребата на финансово-икономически инструментариум в съчетание с манипулативна измама. Новите оръжия в това отношение са всемогъщите медии за промивка на човешкото съзнание в промишлени мащаби и институциите на транснационалния капитал за финансово-икономическа принуда - Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. Въоръжената сила си остава решаващ фактор за постигане на стратегически цели, но отстъпва на по-заден план, за да действа прикрито, като заплаха в подкрепа на натиска и манипулацията или открито, като военна агресия в по-упоритите случаи. Лидерите на световната икономика бързо прозряха предимствата на новото оръжие - парите, в тази безкръвна концепция за икономическо заробване и разработиха на тяхна основа уникален мегапроект за глобално икономическо господство. Основното преимущество на т.нар. нов световен икономически ред е, че той, преди всичко, е по-евтин от въоръжената агресия. Освен това предлага възможност тоталното колонизиране на територии и население да се замени с по-изгодното подборно изкупуване само на най-доброто от тяхната земя, ресурси и промишленост. Така отпада и проблемът с управление на подчиненото население, който се прехвърля в грижа върху местния компрадорски елит. И не на последно място той позволява користната му същност да бъде обявена за хуманна инициатива в името на демокрацията, либерализма и благото на всички хора. За целта е необходимо само неговите създадели да бъдат представени пред световната общност за мисионери на Доброто, обявили кръстоносен поход срещу Империята на злото. Това клише години наред се набива от услужливите медии в съзнанието на хората. Без всякакви скрупули водещите индустриални държави се самонарекоха “международна демократическа общност” и от висотата на тази “морална” позиция започнаха да налагат на света своите виждания за неговото устройство. Същността на новия глобален икономически ред е елементарна. Той предвижда отварянето на всички национални пазари за свободен трансфер на стоки и капитали. И за да не буди подозрение, че по този начин се прокарват интересите за пазарна експанзия само на развитите държави, той се представя от неговите автори като универсална инициатива, в рамките на която всеки участник ще съумее да открие своите национални интереси. Това твърдение се подкрепя с два основни аргумента: - Проектът по своята същност е дълбоко справедлив, защото дава равен шанс на всеки един от участниците на отворения глобален пазар. - Той предлага освен това и уникална възможност на изостаналите страни от Втория и Третия свят да получат неограничен достъп до богатите западни пазари, където се продава скъпо и се печели много, където те ще натрупат необходимите средства за реализиране на своята мечта - догонващо индустриално развитие и висок жизнен стандарт. За съжаление и двете уверения са класически пример за подвеждаща, манипулативна логика, която спекулира с надежди, за да ги превърне в илюзии. И двете внушения са измамни, защото са неизпълними или недопустими. Прокламираният равен шанс действително е справедлив принцип, но приложен само за равностойни съперници.В противен случаи той се превръща в преференция за по-силния и предопределена гибел за по-слабия противник. А точно такова е съотношението на силите между развитите и развиващите се страни на международната икономическа арена. За пазари и ресурси са се водили кървави световни войни, там няма милост и морал. И тъкмо поради това най-малкото нещо, от което изостаналите страни биха имали нужда, е равен шанс в една борба, която те въобще не са в състояние да водят. Това, което по-скоро им е необходимо, е икономическа защита, защото здравословният протекционизъм винаги е бил формулата на успеха за всяка прохождаща икономика. Дори световните индустриални гиганти ревниво са го използвали, когато са градили основите на своята могъща промишленост. Безкомпромисно те го прилагат и днес винаги когато почувстват интересите си застрашени. Свидетели сме как те не позволяват и дума да стане за въвеждане на свободен трансфер за една друга стока - „работната сила”, след като самите страдат от хронична безработица. Без всякакво стеснение те подкрепят конкурентно-способността на своите стоки чрез огромни субсидии за производството им и го защитават от внос от Третия свят чрез непреодолими мита и квотни ограничения. Това е политика на двойните стандарти. Втората илюзия, която се внушава на изостаналите страни е, че в рамките на новия световен ред те ще получат достъп до западните пазари, където ще спечелят необходимите за своето развитие средства.И това уверение е преднамерена заблуда поне по няколко причини. Най-напред западните пазари са преситени със стоки от най-високо качество, а на развиващите се страни най-често им липсва онзи промишлен продукт, който би им позволил да си извоюват място там. Ниската цена на техните стоки при наличие на отстъпление в качеството вече не е конкурентен фактор. По тази причина щедро обещаваният свободен достъп до западните пазари ще остане за Третия свят само формално право без реална стойност. Но това е по-малката беда - с насрещното си отваряне за безпрепятствен внос на стоки тези страни ще задушат още в зародиш дори онези сектори от своята крехка икономика, които под закрилата на митническите тарифи работят успешно за вътрешния пазар. А това окончателно ще е краят на мечтите им за догонващо развитие. Суровата истина за Третия свят е, че той няма да спечели нищо от новия световен ред и ще си остане завинаги това, което е бил - полуколониален пазарно-суровинен придатък на индустриалните метрополии и традиционен износител на суровини и на евтина, нискотехнологична продукция, от която не се печелят средства за ускорено развитие. Затова и обещанията на авторите на новия световен ред са дълбоко аморални и лицемерни, след като са напълно наясно, че свободният трансфер на стоки и капитали няма да е нищо друго освен еднопосочен поток на стоки от развитите към бедните страни и на печалби в обратната посока. Изказаните дотук съображения далеч не изчерпват фалша на обещанията за догонваща индустриализация. Те са неизпълними по още две непреодолими обстоятелства: 1. Поради липсата на свободен екологичен ресурс на планетата. 2. Поради липсата на икономически и пазарен капацитет за изграждане на нови индустриални мощности. Както е известно, земята има ограничени възможности за самовъзстановяване от замърсявания, причинени от човешката дейност. В момента този екологичен ресурс е натоварен до критичния си предел главно от промишлеността и разточителния стандарт на живот на богатите страни. Учените сериозно предупреждават, че ако те не си наложат самоограничения в това отношение, екосистемата на земята ще колабира с фатални за цялото човечество последствия. За съжаление тези предупреждения арогантно се игнорират. Съединените щати например - най-големият замърсител на атмосферата, отказват да подпишат протокола от Киото за ограничаване на емисиите от въглероден двуокис, егоистично мотивирайки се със свои национални интереси. Очевидно при това състояние екобалансът на земята не е в състояние да понесе никакво допълнително мащабно индустриализиране, каквото вече се извършва в Китай, Индия, Бразилия и другаде. Безсмислието на уверенията на авторите на новия световен ред за догонваща индустриализация и високо потребление на Третия свят се потвърждава и от заключенията на известни научни институти - за да се изравни стандартът на живот на всички хора по земята с този на средния европеец или американец е необходимо световното производство да се увеличи 130 пъти и да се построят десетки хиляди нови атомни електроцентрали. Това е пълен абсурд, а подхранването на подобни надежди в бедните страни не е нищо друго освен перфидна манипулация, целяща не развитие, а тъкмо обратното - тяхното блокиране, за да се съхрани ограниченият екоресурс на планетата за икономиката и суперстандарта на живот на богатите държави. Егоистичната философия на бившите колониални и настоящи индустриални империи при разпределението на световните ресурси и до днес е останала непроменена - щом на земята няма място под слънцето за всички, право да живее там има само Златният милиард на човечеството, тези, които разполагат със силата да го владеят. Те ще си присвоят ограничените световни ресурси и пазари, а за останалите 5 милиарда души ще оставят нишите на световното икономическо гето, където да вегетират, ако могат, или да мрат от глад и болести. И без това те са излишни, никому ненужни същества, биомаса, която само пречи и пренаселява планетата. Всъщност и великата природа регулира баланса между живота и смъртта по такъв безмилостен за човешките разбирания начин. Тази философия не е нова, нейното име е икономически расизъм. Поднесен този път от съвременните арийци в псевдодемократичната опаковка на нов световен ред, украсен с благозвучна фразеология за демокрация и либерализъм. Освен по екологични съображения глобалното индустриализиране на Третия свят е невъзможно и поради една друга непреодолима причина - липсата на свободен пазарен ресурс за такова развитие. Известно е, че капиталистическата икономика не работи пряко за задоволяване на нуждите на обществото, а по-скоро ги използва като средство към основната си цел - реализиране на максимална печалба. Възможностите в това отношение се ограничават от съществуващия пазарен ресурс, т.е. от комбинацията от нужди и налични пари за тяхното задоволяване. В момента световният пазар стагнира - западните пазари са преситени, а на бедните липсват платежоспособни потребители. Икономиката на водещите индустриални държави работи с непълно натоварване на производствените си мощности, а безработицата се увеличава. Прогнозите също не са оптимистични. По мнението на изтъкнати експерти при съвременното технологично ниво на промишлеността само 20% от населението на земята (т.е. един милиард души) са достатъчни за производство на всички стоки и услуги, които днес се потребяват по света. До 2010 г. техният брой ще спадне до 10%. Тези сухи цифри говорят за нещо изключително важно - в глобален мащаб работата се превръща в дефицитно благо, което засега стига едва за Златния милиард от населението на земята. За останалите 5 милиарда няма работа, няма и препитание. Те образуван новия социален феномен на техническата революция на ХХI век - трансформирането на част от работещия пролетариат в класата на излишните хора които не са нужни нито на модерната икономика като работна сила, нито на нейните собственици като източник на принадена стойност. Тези социални аутсайдери биха били щастливи, ако някой ги наеме и експлоатира само за насъщния хляб. За разлика от пролетариата те не са обединени от обща производствена дейност, не се възприемат като жертви на системата, а се чувстват по-скоро неудачници, попаднали под ударите на съдбата. Макар и многобройни, излишните хора представляват аморфна социална маса, трудно поддаваща се на идейно влияние и организация, която не разполага дори и с възможности за синдикален протест. Перспективата им в далечен план е социална деградация и лумпенизиране с всички произтичащи от това драматични последствия за тях и за обществото. Прогресът на науката и техниката промени и самата капиталистическа система. Информационните технологии създадоха възможности за бързи и големи печалби чрез финансови операции по целия свят. Потенциалът на компютърните мрежи превърна борсите и банките в игрални домове на едно световно суперказино, където се играе гигантски хазарт с трансфер на капитали, валута, ценни книжа, кредити и пр. и където големите играчи реализират колосални печалби. По този начин “казино”-капитализмът измести реалната икономика на второ място след виртуалната икономика на банковите и борсовите трансакции. Днес дори световноизвестни компании, като “General Electric”, например, реализират основните си печалби вече не от производство, а от финансова дейност. Индустрията се прехвърля все по-често в страни с евтина работна ръка, а богатите държави запазват правото си да инкасират печалбите от своите инвестиции зад граница и лихвите от кредитите на изпадналите във финансова зависимост от тях бедни и развиващи се страни. С твърдото убеждение в своята гениалност елитът на капиталистическата класа като ненаситно ято скакалци алчно опосква всичко новосъздадено от световната икономика и въпреки че всяка година тя произвежда все повече блага, населението на Земята видимо обеднява, дори в развитите страни. Типичен представител на паразитния капитализъм е мегаспекулантът Джордж Сорос, мултимилиардер, който не е известен като производител на някакъв съществен продукт. Капиталистическата икономика никога не се е отличавала с особена социална чувствителност. Тя и сега остава безразлична към съдбата на излишните хора, оставяйки ги на оскъдните грижи на държавата. Това, което по-скоро я вълнува, е фактът, че светът в момента не се нуждае от допълнително индустриализиране, той няма нужда дори от наличните промишлени мощности на развитите страни. По тази причина инвестиционната активност в реалната икономика на Запад в момента се намира в долна мъртва точка. Дори в бившата ГДР, независимо от изключително привилегированото й положение като част от обединена Германия, не се наблюдават съществени частни инвестиции в промишлеността освен огромните финансови инжекции от по 1 милиард евро на седмица от германския държавен бюджет за инфраструктурно развитие. Очакванията на специалистите са, че в глобален мащаб стагнацията ще продължи, а безработицата ще расте. Изходът от тази катастрофална за богатите държави ситуация е пазарната експанзия в единствено възможното направление - към страните от Третия свят. На този фон официалните уверения за догонващо развитие представляват само публична демагогия за прикриване на действителните им намерения. Световните индустриални лидери нямат право да правят грешката да стимулират израстването на нови конкуренти, след като възходът на Япония от средата на миналия век още буди кошмарни спомени в тях и след като на икономическия хоризонт днес застрашително се извисява сянката на новите дракони - Китай и Индия. Със своята евтина продукция те са в състояние да преобърнат пирамидата на световната икономическа йерархия, което ще представлява край на западната индустриална хегемония и на западния стандарт на живот. Подобна катастрофа е недопустима и трябва да бъде предотвратена с всички възможни средства. Ето кое роди идеята за новия световен ред и кое обяснява двойния морал на неговите проповедници. Очистени от грима на демагогията, истинските им намерения кратко и ясно могат да бъдат формулирани в следните няколко пункта: 1.      Обещанията за догонващо индустриално развитие на Третия свят са не само неизпълними, но и недопустими. Това, което водещите индустриални държави най-много могат да си позволят да сторят там, е изграждането на инфраструктура за пазарно проникване, развитие на добива на суровини и екзотични земеделски продукти и организирането на нискотехнологични или замърсяващи производства на базата на евтини местни суровини и работна ръка. 2.      Проблемите, съществуващи при навлизането на пазарите на Третия свят, ще бъдат автоматично решени от механизмите на новия световен ред по следния естествен начин: • Освобождаването на вноса на стоки ще блокира неукрепналата местна промишленост и ще я елиминира като конкурент на вътрешния пазар. • Отпадането на вносните мита за сметка на мизерните бюджети на бедните страни заедно с принудителното повишение на цените на местните продукти ще направи вносните стоки по-продаваеми. • Онази част от националната им промишленост, която въпреки освободения внос успее да оцелее, ще бъде изкупена на безценица от чуждестранни инвеститори, за да работи и печели под техен контрол и за тяхна сметка. 3.      Липсата на платежоспособни потребители за западните стоки ще бъде преодоляна чрез провокиране на стихийна социална диференциация на обществото, при която една тънка прослойка от местния елит ще заграби основната част от националното богатство за сметка на още по-ужасяващо обедняване на останалото и без това мизерстващо население.   Кошмарният сценарий на този световен ред вече успешно е проигран в редица държави от Азия, Африка и Латинска Америка, включително и България. Всички те, без да са преживели военна катастрофа или природно бедствие, са превърнати в държави-полуколонии, лишени от икономически суверенитет, със замряла икономика и с бедстващо на фона на престъпния разкош на компрадорския елит местно население. Експериментът приключи. Новото оръжие за безкръвно неоколониазиране на света доказа своята ефективност и вече действа като чудовищна помпа за изсмукване на печалби от бедните към богатите страни. Транснационалният капитал постепенно превръща света в своя гигантска колония. В това гето на бедните живее излишната част от населението на Земята, захранвано с илюзии за демокрация и догонващо развитие и забавлявано със западна субкултура и зрелища. За тях, обитателите на ада на мизерията, великият Данте бе казал: О, вий, кои прекрачите тоз праг, надежда тука всяка оставете! Защото на планетата няма място за всички нейни обитатели и някои от тях трябва да я напуснат по-рано, за да могат други да се радват по-дълго на този прекрасен свят. Описаните процеси се наблюдават и в регионалните зони за свободна търговия, когато се включват държави със значителна разлика в икономическото им развитие, като например NAFTA в Северна Америка със Съединените щати, Канада и Мексико и Европейският съюз с разширението му на изток. И българинът не бива да си прави илюзии със съдбата, която го очаква, за да не претърпи болезнено разочарование от цивилизационния си избор, когато един ден се озове в “Страната на чудесата”. Там има две групи участници: привилегировани основатели, които се разпореждат, и прислуга от новопришълци, които безропотно се подчиняват, покорно признателни, че им е позволено да принадлежат към това общество. Сред прислугата вече сме и ние, българите.


Тагове:   нов световен ред,


Гласувай:
1



1. tota - Поздрави за постинга!!
16.05.2009 08:32
Верен и точен анализ на съвременния глобализиращ се свят, преразпределението на сферите на влияние, владеене и експлоатация. Наистина сред прислугата сме наредени и ние българите. Дали ще се събудим от съня на псевдодемокрацията??? Хубав, светъл ден!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4821933
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16457
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031