Обратната Страна на Медала / Eдин Друг Свят е Нужен ! :: "Вечните войни на Империята" от Едуардо Галеано

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.06.2009 11:15 - "Вечните войни на Империята" от Едуардо Галеано

Автор: iw69 Категория: Политика

Прочетен: 2245 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 08.07.2009 09:33

Едуардо Галеано Световно известният южноамерикански автор е роден на 03. март 1940 г. в гр. Монтевидео. Уругвайският писател и журналист е един от емблематичните социални критици и най-известни публицисти в Латинска Америка. В родината си Галеано издава списанията за политика и култура на независимата левица - ”Марча” и „Епока”. Но в началото на 70-те години той е принуден от хунтата да напусне страната. От 1973 г. Галеано е главен редактор на списанието ‘Кризис” в Буенос Айрес до неговото принудително затваряне през 1976 г. от военната диктатура, завзела властта и в Аржентина. Между 1976 и 1985 г. Галеано живее като политемигрант в Испания, а след края на диктатурата в Уругвай, през пролетта на 1985 г. се завръща окончателно в родината си. Галеано се счита от литературните критици за латиноамериканския автор, който преоткри и написа историята на континента наново - от перспективата на победените. Световна известност писателят доби през 1971 г. със сборника от исторически есета "Прерязаните вени на Латинска Америка”, с предсловие от Салвадор Алиенде. Тази творба бе забранена от чилийския диктатор – ген. Аугусто Пиночет, веднага след кървавия преврат в тази страна.Същата бе участта на книгата през 70-те години и в Уругвай и Аржентина след пуча на военните там. На срещата на двете Америки в края на април 2009 г. венецуелският президент Уго Чавес подари тази фундаментална творба за разбирането на протичащите в Латинска Америка процеси на своя северноамерикански колега – Барак Обама. Това превърна творбата отново в бестселър по целия свят. Е. Галеано е автор и на други известни книги като "Огнена памет", „Книга на прегръдките”, 1991 г., "Надолу с главата: буквар за Огледалния свят", 2000 г. и др. Най-новата негова творба е "Огледало - една почти универсална световна история", 2008 г. Основни теми в произведенията на Галеано са колониализма и неговите нови прояви, експлоатацията и избиването на индианците, ограбването на Латинска Америка от транснационалния капитал, Теорията на зависимостта и бунтовническите движения на субконтинента. Едуардо Галеано Вечните войни на Империята
Епохата на страха Днес светът живее в състояние на постоянен ужас. Някой го назовават… Осама бен Ладен, професионалният търговец на страх. Истинската причина за тази глобална паника обаче е „Пазарът”. Той няма нищо общо с любезните местни бакали, от които си купуваме плодове и зеленчуци. Думата е за безличния, всемогъщ, превзел цялото земно кълбо терорист, който действа сякаш е Господ и като него смята, че е вечен. Безбройните му последователи крещят: “Пазарът е нервен!” или клатят предупредително пръст: “Не тревожете Пазара!”. Престъпленията на Пазара вледенява от ужас сърцата на хората. Той прекарва времето си с това да граби храни, да поглъща работни места, да превръща цели страни в заложници и да подпалва войни. За да продава войните си, пазарът разпространява страх А страхът разпространява все повече страх в прогресия. Двата небостъргача в Ню Йорк ежедневно се срутват по телевизионните екрани. … междувременно военните разходи на Съединените щати удариха небето (с над 500 милиарда $ - Бел. прев.). Огромните суми, похарчвани от тази страна за поддръжка на военната машина, ни отнемат дъха – събират ти очите – подкосяват ти краката. Военните им разходи само за месец и половина могат да нахранят целия свят … Всеки път когато Пазарът кресне: “Напред!”, уредът за измерване на опасността отскача, удря червената зона и всички страховити съмнения се превръщат в реалност. Войната убива в името на предотвратяването ... Днес е редът на Ирак ... Уравнението е просто и ясно: Тази страна притежава втория по големина резерв от петрол в света, а именно от това Пазарът се нуждае, за да задоволи жаждата за горива на едно разточително общество на консумативизма. “Огледалце, огледалце на стената, кой е най-страшният на Земята?” Световните сили са монополизирали оръжията за масово унищожение и считат това за тяхно естествено право. Когато завладяваха Америка, тогава глобалния пазар едва се очертаваше на хоризонта, (внесената от Европа) дребна шарка и грипът отнеха живота на много повече хора от местното население отколкото меча и огнестрелното оръжие на конквестадорите. Успехът на европейското нашествие се дължеше до голяма степен на бактериите и вирусите (използвани като примитивно бактериологическо оръжие). Векове по-късно тези естествени сътрудници се превърнаха в средство за унищожение в ръцете на световните сили. Шепа страни контролират световния биологичен арсенал. Не много отдавна САЩ позволиха на Садам Хюсейн да използва биологични оръжия срещу кюрдите (1988 г.). По онова време Садам бе любимецът на Запада и никой не харесваше кюрдите. Тези оръжия бяха произведени от суровина, закупена от компания в Роквил, Мериланд, Съединените Американски Щати. Във военно, както и във всяко друго отношение Пазарът призовава към либерализация – но не за всеки. Ресурсите остават в ръцете на шепа хора в името на глобалната (не)сигурност. Садам Хюсейн бе използван, за да плаши хората. Светът се тресеше от страх – и защо? Защото Ирак би могъл да използва бактериологични оръжия или – още по-страшно – той може би имал атомни оръжия. Човешката раса не може да допусне наличието на тази опасност, тръби президентът на единствената страна в света, използвала атомни оръжия срещу цивилно население. Че Ирак ли бе този, които изпари възрастните, жените и децата на Хирошима и Нагазаки? Само погледнете за миг новото хилядолетие: хората по света треперят от ужас, питайки се ще имат ли храна за утрешния ден, ще имат ли покрив над главите си, как ще оцелеят ако – не дай си Боже – се разболеят или катастрофират, или върху тях се стовари друг нещастен случай. Хората по света се питат дали утре все още ще имат работа и дали няма да им се наложи да работят двойно повече. Дали капризите на фондовите борси няма да погълнат пенсиите им или те ще хлътнат в черната дупка на развихрила се инфлация. Днес хората от градовете се страхуват от нападение зад следващия уличния ъгъл и дали домовете им няма да бъдат ограбени или гърлата им прерязани? Хората от селата се надяват да съумеят да задържат земята си още някой ден, а рибарите не са сигурни дали утре ще имат късмет да открият все още чисти реки и морета. Отделни лица и цели страни не знаят как през утрешния ден ще платят дълговете си, увеличени многократно от спекулантите. Целия този ужас наистина дело на Ал Кайда ли е? Пазарната икономика постоянно извършва убийства, които не се появяват във вестниците: 12 деца умират от глад ежеминутно. Благодарение на глобалната терористична организация, защитена с военна сила и наречена “нов световен ред”, милиарди хора страдат от хронично недохранване ... Силна икономика (и висок икономически растеж) и въпреки това нисък жизнен стандарт. Еквадор и Ел Салвадор възприеха долара като национална валута, но населението им се топи от емиграцията. Никога в тези страни не е имало толкова много бедност и толкова голяма миграция (1/3 от цялото население). Тази загуба на човешки потенциал в чужбина разрушава семейства, поражда тревога и скръб, разделя. През 2001 г. гражданите на Еквадор, принудени да търсят работа другаде, изпратиха повече пари в страната от общата сума, получена от износа на банани, скариди, риба тон, кафе и какао. И Уругвай и Аржентина захвърлиха на произвола на съдбата младите. Емигрантите са принудени да загърбят семейства си и спомените, от които кървят сърцата и душите им. … В Аржентина се излъчва телевизионно шоу, което предлага на участниците да спечелят голяма награда - Работа. Списъците на чакащите стигат до хоризонта. Програмата избира от тях кандидати, а публиката гласува. Печели кандидатът с най-сърцераздирателната история, успял най-резултатно да разплаче гласуващите. А “Сони Пикчърс” продава успешната тази програма из целия свят. Няма значение каква работа. А срещу колко? Ще видим! Отчаянието на търсещите работа и страхът да не загубят работата си принуждава хората да приемат дори неприемливото. В целия свят се шири “УолМарт моделът”. Компания номер едно на Съединените щати забранява профсъюзите, увеличава произволно работното време и не плаща за извънреден труд. Превърнатият в религия Пазар изнася тази изключително доходоносна система. Колкото в по-тежко състояние е националната икономика, толкова по-лесно е правата на трудещите се да бъдат смляни на прах. Правата им излитат през прозореца … и се отворят следващите пространства за правене на печалба. Целенасочено хвърлените семена на хаоса раждат плода на Новия световен ред. Бедността и липсата на перспектива раждат престъпления, водят до паника и осигуряват хранителна среда за най-лошото. А войниците на Аржентина, добре поддържани от тези престъпници, воюват именно за тях: “Елате и ни спасете от престъпленията!” крещеше Карлос Менем, цивилен слуга на Пазара, който познава престъплението много добре, тъй като има богат опит като президент. Занижените разходи за поддръжка и липсата на контрол водят до високи приходи – а резултатите са: танкер се разбива на две и изхвърля смъртоносната черна маса на петрола в морето и тя се понася към красивия бряг ... Най-печелившата търговия в света води до натрупване на несметни богатства и до “естествени” бедствия. Токсичните газове от петрола са главната причина за промяната на климата и за озоновата дупка. Последната е с размерите на САЩ. В Етиопия и други африкански страни сушата предизвика жесток глад през последните двайсет години и причини неописуеми страдания на милиони хора - в Германия и други европейски страни най-тежките наводнения през последните петдесет години отнеха човешки живот и нанесоха съкрушителни разрушения. А освен всичко това петролът предизвиква и постоянни войни. ... --------------------------------------------------- Подбор и информация: Иван Аладжов

Нагоре