Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2009 09:38 - За немския политик ОСКАР ЛАФОНТЕН + превод на една негова статия (Част І)
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.11.2009 14:07


д-р.юр.н. Иван Аладжов  ОСКАР   ЛАФОНТЕН  и  НОВАТА   НЕМСКА   ЛЕВИЦА             Популярният германски ляв политик и атомен физик Оскар Лафонтен е роден на 16. септември 1943 г. в гр. Саарлуис-Роден в семейството на хлебар. Само година по-късно баща му, Ханс, е убит на фронта по време на Втората световна война. Ранната смърт на бащата впоследствие оказва силно влияние върху изграждането на личността на младият Оскар. Той се утвърждава като убеден пацифист и през целия си по-късен политически живот е ревностен радетел за мир.             След загубата на своя съпруг, майка му Катарина е принудена вследствие на бедността да изпрати след войната младото момче в католически интернат в гр. Прюм, където той завършва гимназия. Със спечелена стипендия от тази институция Оскар следва атомна физика в университетите в Бон и Саарбрюкен и се дипломира през 1969 г. По време на неговото следване силно влияние в политическо отношение му оказват острите социално-критични анализи на левия пацифист, световноизвестния атомен физик Алберт Айнщайн като например известната и на българския читател публикация "Защо социализъм?" и др. Това брилянтно политическо есе на звездата на модерната физика карат младия Оскар Лафонтен да се ангажира още по време на следването си в политиката с ясната цел да допринесе за реализацията на един по-справедлив и по-хуманен свят. Още на 23 годишна възраст, през 1966 г., той става член на Германската социалдемократическа партия (SPD) и само 2 години по-късно дори е избран в ръководството на саарландските социалдемократи. След дипломирането си Лафонтен прави зашеметяваща политическа кариера. От 1975 до 1985 г. той двукратно печели изборите за кмет на гр. Саарбрюкен, а от 1977 до 1996 г. е издигнат за председател на саарландската организация на ГСДП. Под негово ръководство през 1980 г. тя се издига до нивото на водеща партия в тази най-западна провинция на ФРГ на границата с Франция.             От 1979 г. нататък Лафонтен категорично се противопоставя на решението на социалдемократическото правителство на канцлера Хелмут Шмид за дислокация на американските атомни ракети "Пършинг ІІ" и "Круиз мисълс" със среден обсег на действие в Западна Германия, и дори се обявява за излизането на ФРГ от НАТО.             От 1985 до 1998 г. Лафонтен, начело на местните социалдемократи, печели трикратно вота за местен парламент с изборни резултати около 50 % и в продължение на три мандата е министър-председател на провинция Саарланд. От 1987 г. участва в изготвянето на новата "Берлинска програма" на ГСДП, в която прокарва своите схващания за разширено международно сътрудничество, за разоръжаване, за пълна равнопоставеност между половете в трудовия и обществения живот, за екологична преориентация на икономиката и за структурни реформи на социалните осигурителни системи на страната.             Вследствие на брилянтната му изборна победа с 54,4 % през януари 1990 г. на местно ниво в Саарланд, Лафонтен е издигнат от социалдемократите за кандидат-канцлер на Германия за вота в края на с.г. И то въпреки силното му критичното отношение към бързото присъединяване на бившата ГДР към Западна Германия, което окачествява дори като "лудост". Той се обявява за по-постепенно обединение на двете немски държави минавайки през фазата на конфедерация, за запазването на източногерманската икономика, като по този начин се избегнат социалните и финансови сътресения за гедеерците и за бюджета на ФРГ, и за стриктен неутралитет на една бъдеща обща държава. Лансираната от християндемократите идея за оставянето на обединена Германия в НАТО той обявява за "национално безумие" и показва разбиране към страховете на съседните държави от една прекалено силна в икономическо и военно отношение страна в центъра на Европа. В разгара на предизборната кампания на 25.4.1990 г. е извършен атентат срещу Лафонтен. По време на политическо мероприятие в Кьолн жена, представяща се за почитателка, която иска да му поднесе букет, се приближава до него, вади скрит в цветята нож и го ранява изключително тежко в областта на сънната артерия. Само бързата намеса на лекарите спасява живота му, но са му необходими месеци, за да се възстанови. Това не му позволява да участва в по-нататъшната предизборна кампания и да отстоява активно своите възгледи. През този период социалдемократите правят остър завой и се дистанцират от политическите послания на своя кандидат за канцлер.[1] Съответно и резултатът в края на 1990 г. от първия общогермански вот не е добър за ГСДП - за партията гласуват само 33,5 %.             От ноември 1993 г. в продължение на една година Лафонтен е президент на Федералния съвет на страната и като такъв организира блокадата на част от внесените от консервативното християндемократическо правителство на канцлера Хелмут Кол антисоциални закони в тази горна камара на парламента на ФРГ.             От 1994 г. нататък той заедно с Герхард Шрьодер и Рудолф Шарпинг е част от ръководната "Тройка" на ГСДП, а от ноември 1995 г. е избран за председател на партията. След грандиозната социалдемократическата победа на изборите през 1998 г., когато след 16 год. опозиция ГСДП получава близо 41 % и огромен бонус на доверие, Лафонтен е назначен за федерален финансов министър в кабинета на канцлера Шрьодер. Но само половин година по-късно, разочарован от неолибералната икономическа и финансова политика и поради категорично несъгласие с провоенния курс на кабинета на социалдемократите - участието на ФРГ в бомбардировките на бивша Югославия, Оскар Лафонтен се оттегля от всичките си официални партийни и правителствени постове. Той обявява реалната политика на управляващите социалдемократи за стояща в пълно противоречие с предизборните им обещания и за абсолютно несъвместима с Берлинската програма на ГСДП, чийто съавтор е той. През 2001 г. Лафонтен става член на новото международно социално движение на алтерглобалистите от АТТАС.             Категоричното несъгласие и разочарование от задълбочаващата се антисоциална политика на правителство на Шрьодер - особено пакета от закони "Харц 4" и "Агенда 2010", насочени срещу социално най-слабите в обществото, политиката на социалдемократическия кабинет към либерализация на публично значимите снабдителни сектори (като телекомуникации, електроенергия, газ, вода) и тоталната дерегулация на банковия сектор (което е в основата на днешната финансова криза), както и участието на Германия в американските войни в Афганистан и Ирак водят до там, че на 25.5.2005 г. дългогодишният член на ГСДП, нейн бивш председател, кандидат за канцлер и финансов министър връща партийната си книжка. Само няколко седмици по-късно той постъпва в новосъздадената от недоволни от политиката на ГСДП леви социалдемократи в западните провинции нова партия "Изборна алтернатива труд и социална справедливост" (WASG). Под негово влияние тази политическа формация сключва стратегически съюз със силната само в източните провинции "Партия на демократичния социализъм" (PDS).[2] Тази изборна коалиция между двете леви формации влиза през есента на 2005 г. в парламента с 8,7 % (4,1 млн. гласа), което е истинска сензация за Германия, имайки предвид масираната, граничеща на моменти с истерия антикампания на медиите и на всички останали политически формации срещу този нов социален проект в страна. За този и бъдещите успехи на тази формация от особено важно значение е личността на Лафонтен, който успява трайно да закотви новата лява формация и в Западна Германия, което представлява първият истински успех на партия вляво от ГСДП. През 2007 г. двете леви формации окончателно се обединяват в новата партия - "Левицата" под ръководството на Оскар Лафонтен, Лотар Биски и Грегор Гизи. Целта на създаването на тази политическа формация, която вече има около 80 000 членове с постоянно нарастваща тенденция (за разлика от другите партии), е обединението да репрезентира избирателите от лявото политическо пространство в Германия, които вече не се чувстват представени от силно одеснелите по време на 11 годишното пребиваване във властта социалдемократи. "Левицата" открито поставя на дневен ред и въпроса за смяна на стопанския модел на страната, за демократизиране на икономиката и на обществото. На европейско ниво формацията става една от съинициаторките и основен стожер на наднационалната партия на "Европейската левица", която се стреми да обедини под обща шапка силно разпокъсаното ляво политическо пространство на континента - включващо леви християни и социалисти, еколози, евро- и традиционни комунисти, троцкисти, маоисти, анархисти и други ултралеви формирования.             На последните федерални избори на 27.9.2009 г. германската "Левица" получи подкрепата на над 5,1 млн. гласоподаватели и с близо 12 % и 76 парламентаристи постигна изключително добър резултат и приръст от около една трета. В същото време старата Социалдемократическа партия се срина до много слабите за нея 23 % (спад от близо наполовина спрямо 1998 г.), което е и най-лошият й резултат в цялата следвоенна история на Германия, сривайки се до нивото от времето на Ваймарската република. В източните провинции Саксония-Анхалт и Бранденбург "Левицата" дори се наложи като първа политическа сила с около 30 % от гласовете. Много добри резултати и второ място тя постигна още в Тюрингия с 28,3 %, Саксония 24,5 %, Мекленбург-Предна Померания 23,7 %, Берлин 20,2 % и в някой в западногермански провинции - Саарланд 21,3 %, Бремен 14,2 % и Хамбург над 11 %. Дори в традиционно дълбоко консервативната Бавария, която вече от около половин век се управлява все от черния "Християн-социалния съюз", партията на Лафонтен с лекота прескочи бариерата за влизане в парламента с 6,5 %. (В останалите западногермански провинции резултатите за "Левицата" се движат между 7 и 10 %.)             Оскар Лафонтен, съинициаторът на този успешен нов ляв политически проект във Федералната Република, е автор и на редица политически монографии, най-известната от които е "Сърцето бие от ляво", както и на стотици речи и критични статии със социална насоченост в немския печат. По-долу предлагаме на българския читател в превод няколко концептуални материала от Лафонтен.  
[1] Днес, политическата непоследователност вече се е превърнала в характерен отличителен белег на съвременната социалдемокрация, което е и една от основните причини за отлива на гласоподавателите в почти всички европейски страни от този род партии.   [2] "Партията на демократичния социализъм" (ПДС) е наследничка на бившата управляваща в ГДР "Единна социалистическа партия на Германия" (SED).

-----------------------------------------------------------------

Оскар Лафонтен   НеизбежЕН e въпросЪТ за системата
Програмни точки на немската партия "Левицата" относно  енергийната политика и екологията
  Енергийната политика и екологията са проблеми и на социалната политика и мирът             Ние от "Левицата" считаме настоящата политика по отношение на енергийните ресурси на планетата за неприемлива. И ако все пак усилията на някои държави да използват световния енергиен потенциал за повишаване на своя жизнен стандарт могат да бъдат разбрани, то подлагането на народите, които притежават енергийните ресурси на военна заплаха и опит те да им бъдат отнети със сила, е недопустимо. Ние отричаме подобна външна политика, основана на употребата на сила. В момента тя се прилага в Ирак и Афганистан. "Левицата" е единствената партия в Бундестага, която твърдо застъпва становището: "Не е допустимо да се завоюват чужди енергийни източници с военни средства". Този отказ от употреба на сила се отличава съществено от позицията на "Зелените": защото с тяхно съгласие Германия участва във войната в Ирак. Това бе потвърдено и от федералния административен съд. Нашата държава предоставя на агресора летища, права за използване на въздушното пространство и др. И всичко това стана възможно вследствие съгласието на "Зелените" и на социалдемократите с взетото решение на техния конгрес в Хамбург.             В крайна сметка войната в Афганистан също е една енергийна война, която се води за стратегически права за транзитиране на нефт и газ. За това американците не оставят и най-малко съмнение. Наивно е да се вярва, че тяхната цел там е формиране на национално самосъзнание и установяване на демокрация и правов ред.             Напоследък се появиха и изследвания на авторитетни научни институти в Лондон и Вашингтон по въпросите за изчерпване на енергийните резерви на планетата и промените в климата. Между другото те предвиждат риск от въоръжени конфликти в 46 държави с 2,7 милиарда население. В други 56 страни с 1,2 млрд. жители учените прогнозират от 2040 г. нататък политическа нестабилност. По този начин 3,9 милиарда жители на планетата са застрашени от насилие и безредици вследствие на климатичните промени. Наред с това "Центърът за стратегически и международни изследвания" (CSIS) във Вашингтон предрича брутални сблъсъци поради изчерпващите се енергийни резерви.             Конфликтът между Дания и Русия за предполагаеми петролни и газови находища в района на Северния полюс ни дава известна представа, какво ни очаква в това отношение. В назряващата борба за преразпределение на природните богатства CSIS предвижда и залез на международната търговия. Германия, която е световен лидер в експорта с 45% дял от брутния си вътрешен продукт ще бъде много сериозно засегната. Ето защо, "Левицата" се обявява за политика на справедливо решаване на очертаващите се проблеми в това отношение и се чувства подкрепена в активната си позиция срещу промените в климата и от носителя на Нобеловата награда за екология Ал Гор. Политиката за опазване на природната среда не може да бъде друга, освен политика на мир и справедливо разпределение на благата.   "Левицата" обвързва международната енергийна политика с глобалната социална проблематика             Ние предлагаме за обсъждане наш модел за глобална търговия с вредни емисии, който да е от полза и за бедните страни и тяхната възможност да се развиват, без да вредят на природата. Как изглежда той? ООН би могло да бъде институцията, която да постави този въпрос на всеобщо внимание, като установи колко е глобално допустимото количество емисии на въглероден двуокис. От него би могло да се изчисли допустимата СО2-емисия на глава населението, която трябва да бъде еднаква за всички жители на  земята, тъй като те имат равни права върху неделимият екологичен ресурс на планетата.             Ако се възприеме тази изходна постановка, ще се окаже че изостаналите и развиващите се страни изхвърлят много по-малко СО2 от развитите индустриални държави. Това несъответствие може да бъде преодоляно, като богатите държави, емитиращи по-големи количества въглероден двуокис на глава от населението, отколкото е им се полага, се задължат да внасят в някоя финансова институция на ООН или в Световната банка съответна сума, с която те практически ще закупуват емисионни права от развиващите се страни. Тези средства, обаче, няма автоматично да се прехвърлят по сметките на световните господари, а ще са на разположение на развиващите се страни за закупуване на екологично чисти технологии и за защита на населението им от последствията на климатичните промени. ... Ренационализация на общинските енергоснабдителни предприятия - основна цел на "Левицата"             "Левицата" е против приватизацията на икономическите сектори, задоволяващи неотменими обществени потребности, тъй като това води до повишение на цените, до социални проблеми и до образуването на нови частни монополи. Например, преди приватизацията на градската енергоснабдителна система в Хамбург (НЕW), общината можеше да използва приходите от нея за развитието на градския транспорт, включително и за въвеждането на т.нар. социален билет, което бе практика във всички средни и големи градове на Федералната република. Продажбата на общинските дялове на НЕW сложи край на тези възможности.             Общинската ренационализация на енергоснабдяването има много предимства. Като пример за това искам да посоча град Саарбрюкен. Там съм бил кмет и знам за какво става дума. Градът никога преди не е бил зависим от енергийните олигополи като E.on, RWE, EnBW или Vattenfall (четирите концерна контролират над 90 % от пазара на енергия във ФРГ - бел. прев.). Той разполагаше със собствено производство на енергия, което му даваше възможност да управлява използването й. Градът притежаваше дялове от електрическа централа, работеща на въглища (което не е необичайно за една въгледобивна провинция). В центъра на града имаше и топлоелектрическа централа, работеща с различни видове горива - един модерен пример за градско енергоснабдяване. Градът разполагаше и с една газова турбина за производство на електроенергия в часовете на пикова консумация. Но най-важното беше, че Саарбрюкен сам определяше цените на енергията. Никой не гонеше 20 или 30% печалба, както днес брутално се прави от енергийните монополисти, след като нито Европейската комисия, нито федералното правителство не си направиха труда да регламентират конкуренцията със специална разпоредба.             Ренационализацията на комуналното енергоснабдяване е специфично изискване на "Левицата". Ние поставяме този въпрос, защото само в ръцете на общинската власт могат да бъдат защитени правата на относително неголемите, локални енергийни съоръжения, на малките топлоелектроцентрали и съоръженията за добиване на слънчева и геотермична енергия. Никой не може да бъде сигурен, че монополисти като EnBW, RWE, E.oN, или Vattenfall сериозно ще подкрепят и развиват децентрализираното, локално енергоснабдяване. Те винаги действат в името на своите крупни интереси и са структурирани да работят без да се съобразяват с природата.   Стриктно регулиране на цените и край на безсрамната 
експлоатация на потребителите
            Друг един пункт, по който се отличаваме от останалите партии е отношението ни към премахнатия държавен контрол върху цените, който в продължение на десетилетия функционираше безупречно във Федералната република. По времето, когато бях министър-председател на провинция Саарланд, всяко повишение на цената на тока трябваше първо да бъде заявено и след това разрешено. Днес тази практика е премахната с подкрепата на всичките останали партии. Ето защо "Левицата", подобно на антимонополната комисия, настоява за строго регулиране на цените, за да се спре безсрамната експлоатация на потребителите и да се установи функционираща конкуренция.   Енергоразпределителните мрежи   под контрола на обществото             Обстоятелството, че на четирите големи енергийни концерна е предоставен и контрола над магистралните енергоразпределителни мрежи, представлява откровена покана за спекулация с цените. Затова настояваме мрежите да се поставят под контрола на обществото, за да може държавата да организира обществено полезна конкуренция, а не да се преотстъпват на концерните за картелни ценови споразумения. Ето защо "Левицата" е против разпоредбата, която бе приета от правителството под натиска на господарите на енергийния пазар. Вместо да постави разпределителните мрежи под обществен контрол, тя предвижда организиране на ограничено съревнование между енергодобивните предприятия за намаление на производствените разходи. Но това естествено ще е от полза само на концерните, пред вид по-голямата им възможност за снижаване на себестойността на енергията. Малките продуценти (доколкото те все още съществуват), т.е. общинските енергопредприятия, ще изпаднат в затруднения и по този начин ще станат жертва на уедряването в бранша. Затова големите приказки на управляващата коалиция за енергоспестяване, за опазване на природната среда и за защита на климата се оказват само празни думи, щом въпросът опре до вземане на конкретни решения. Ето защо, нашата позиция е: никакви стимули в подкрепа на големите концерни, а поставяне на разпределителните мрежи под контрола на обществото, за да се реализира наистина функционираща конкуренция.   Способна ли е капиталистическата икономика да съхрани 
цивилизацията?
            "Левицата" е единствената политическа сила, която поставя въпроса за системата. А той е: в състояние ли е господстващия финансов капитализъм, ориентиран към бърза и максимална печалба чрез неограничено разширение на производството и на продажбите, да опази природата и да съхрани земята? Визията на "Зелените" за "зелена пазарна икономика" представляват само едно хапче за морално успокоение. Който сериозно иска да отговори на въпроса, как да се запази цивилизацията, трябва след като внимателно проучи същността на капиталистическата система, да установи, че тя е негодна за устойчиво развитие, че капиталистическата икономика се развива винаги за сметка на природата. Нашият отговор не е: ние отричаме всичко от пазарната икономика, но когато става дума за вземане на фундаментални за обществото решения (електроенергията, природният газ и водата са основни блага не само за икономиката, но и за цялата цивилизация), тогава сме длъжни да проявим отговорност към световното общество. За това подкрепяме необходимостта от регулативната намеса на държавата. Досегашната практика на дива дерегулация и приватизация, достигащи до границата на беззаконието, т.е. подчинена на догмата на финансовия капитал за максимална печалба, все повече уврежда природата, изостря социалните проблеми и забавя нужните промени. По всички тези въпроси "Левицата" търси нов спасителен път и го предлага на вниманието на обществото. ----------------------------------------------------------------- Подбор и информация: Иван Аладжов  
Превод: 
Любен Аладжов
 


Тагове:   Оскар,


Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4822437
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16457
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031