Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2009 15:08 - ОСОБЕНОСТИ на ЛЯВОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО в БЕЛГИЯ /Част ІІ/
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 984 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 04.12.2009 15:25





Гласувай:
3
0



1. iw69 - Продължение на коментарите под черта /от автора/
04.12.2009 15:30
5/ След корупционните афери от втората половина на 90-те години, на изборите през 1999 г. както фламандските социалисти, така валонските от PS получават с едва около 10 % най-ниския резултат след разцепването на Социалистическата партията на езикова основа през 1978 г.

6/ Фламандските либерали и демократи (Vlaamse Liberalen en Democraten - VLD) е либерална партия, активна сред фламандската общност. Тя членува в Либералния интернационал. Формацията води началото си от първата политическа партия в Белгия - старата Либерална партия, основана още през 1846 г. ФЛД се отцепва от общобелгийската Партия за свобода и прогрес (PVV) и се обособява на езиков принцип като самостоятелна формация. През 1992 г. партията се реформира под ръководството на Ги Верхофстад и приема сегашното си име. През 1999 г. Фламандските либерали постигат 14,3 % и са водеща политическа сила на федералните избори. Верхофстад съставя широко коалиционно правителство с двете зелени и двете социалистически партии. Също и на изборите през 2003 г. ФЛД е първа политическа сила с 15,4 % и Верхофстад остава премиер в ляво-либерална коалиция, но без зелените. Постигайки едва 11,8 % през 2007 г. ФЛД изостава значително зад фламандските Християндемократи и в началото на 2008 г. Верхофстад отстъпва премиерския пост на Ив Льотерм. Но Фламандските либерали и демократи стават част от новата управляваща дясно-центристка коалиция заедно с валонските социалисти от PS.
В началото на 90-те години ФЛД допълва традиционните си либерални възгледи по въпроси като абортите, евтаназията и хомосексуализма, с икономическите постулати на неолиберализма. Но през следващите години тя постепенно отстъпва от тези догматични позиции, под влиянието на политолога Дирк Верхофстад, брат на лидера на партията. През 2006 г. председателят на партията Б. Сомерс заявява, че “една либерална партия може да бъде само прогресивна и социална”.
Доближаването на възгледите на фламандските либерали към тези на социалдемократическите партньори в коалиционното правителство на Верхофстад е подложено на остра критика от влиятелни членове на партията. Тази по-дясна група се отделя 2007 г. и се явява с.г. самостоятелно на избори под името Листа "Дедекер", постигайки 6,5 %. Политиката на “белгийския компромис” на Верхофстад, даваща значително влияние на френскоезичните формации в правителството, предизвиква недоволството и на по-националистически ориентираните привърженици на партията. Те са за мирното отцепване на Фландрия от Белгия, подобно на по-радикални формации като "Националния фронт" (FN) и "Фламандски интерес" (VB).

7/ В първия кабинет на Ги Верхофстад участват две либерални партии, двете социалистически партии PS и SP и двете зелени партии "Ecolo" и "Groen/Аgalev" (т.нар. "симетрична коалиция"). На изборите през 2003 г. двете либерални партии и двете социалистически партии PS (13 %) и SP.а (14,9 %) подобряват резултатите си и съставят т.нар. "лилава коалиция" (втория кабинет на Верхофстад), но без зелените, които се сриват на 2,5 и 3,1 %.

8/ На изборите през 1978 г. Комунистическа партия на Белгия успява да удвои резултата си на 3,3 % (спрямо 1,8 % на вота през 1977 г.)

9/ На изборите през ноември 1981 г. фламандската Социалистическа партия постига 12,4 %, а компартията КПБ пада на 2,3 %.

10/ На изборите през декември 1987 г. все още общобелгийската, традиционна компартия КПБ пада на 0,8 % (51 хил. гласа), а промаоистката Белгийска работническа партия получава 0,7 % (45 хил. гласа).

11/ На изборите от 13.6.1999 г. общобелгийската промаоистко ориентирана Работническа партия пада до 0,5 % (31 хил. гласа). Разцепилите се 1989 г. на езикова основа традиционни комунисти стагнират под 1 % - така напр. валонската РС получава само 0,4 % (23 хил. гласа). Подобен е резултата и за фламандската КР.

12/ Днес в Белгия, както повечето останали партии, и зелените са разделени на езикова основа. "Еколо" (Ecolo), съкращение на "Конфедерирани еколози за организиране на оригинални борби" (Ecologistes Confederes pour l'organisation de luttes originales) е основана през 1980 г. зелена партия, активна главно във френскоезичната Валония с изборни резултати на национално ниво около 5 %. Най-добрият резултат формацията получава през 1999 г., когато постига 7,4 % и се включва в широката коалиция на либерала Ги Верхофстад. Но това участие в центристкото управление на либерали и социалисти води до масиран отлив на избиратели на следващития вот през 2003 г., когато формацията се срива на 3,1 %. През 2007 г. Еколо се стабилизира на 5,1 %.
Другата екологична формация в Белгия е фламандската партия Зелено! (Groen!). Тя води началото си от възникналото още през 70-те год. гражданско движение "Agalev". Първоначално то подкрепя отделни политици, споделящи сходни възгледите, но с времето част от участниците в движението решават да основат собствена политическа формация. Агалев формално е основано през 1982 г., въпреки че предходната година участва в изборите и с 2,3 % печели 2 места в белгийския парламент. През 80-те години формацията постоянно увеличава влиянието си до близо 5 % и, макар че остава в опозиция, успява да убеди част от другите партии да поддържат някои нейни идеи. Агалев разчита главно на подкрепата на избиратели, необвързани с традиционните политически сили. Влиянието й е най-силно в градски центрове със значителен брой студенти, като Гент и Льовен. Най-големият си успех Агалев постига през 1999 г., когато печели 7% от гласовете на федерално ниво и се включва в първия широк коалиционен кабинет на либерала Ги Верхофстад. Но след участието си във властта на федералните избори през 2003 г. Агалев претърпява срив на 2,5 % и не успява да премине въведената и с нейните гласове 5-процентна бариера. Партията преминава в опозиция и приема сегашното си име "Groen!" С времето формацията се отдалечава от първоначалните си възгледи. Днес партията участва самостоятелно в избори и не се включва в коалиции. През 2007 г. фламандските зелени получават близо 4% от гласовете и отново имат представители във федералния парламент.
И двете екологични формации членуват в Европейската зелена партия.

13/ "Реформаторското движение" (Mouvement Reformateur - MR) е либерална формация, активна главно сред френско- и немскоезичната общност. Партията е член на Либералния интернационал. Реформаторското движение се основава през 2002 г. и представлява съюз от няколко организации - Демократичния фронт на франкофоните, Гражданското движение за промяна, Партията за свобода и прогрес и 2 др. по-малки формации. На федералните избори през 2007 г. движението получава най-голям брой гласове сред френскоезичните партии (на национално ниво 12,5 %) и остава част от управляващата центристка коалиция.

14/ Аферата "Агуста" е корупционен скандал във връзка със закупуване на бойни хеликоптери за белгийската армия от италианския производител "Агуста" през 1988 г. "Агуста" и мениджерът й Серж Десо плащат на валонските и фламандските социалисти подкуп от общо 160 млн. белгийски франка (около 4 млн. евро). След приключване на съдебния процес валонските социалисти трябва да върнат 49 млн. франка, а фламандските - 111 млн. Осъдени са условно на затвор до три години 10 ключови фигури на двете социалистически партии за пасивна корупция и фалшифициране на документи и на парична глоба до 60 хил. белгийски франка (около 1500 евро). Знакови фигури на процеса са бившият министър на икономиката Вили Клаас и министърът на отбраната Ги Кьом, съответно от фламандската и валонската социалистическа партия.

15/ Роденият 1956 г. в белгийско Конго Марк Дютро е престъпник - крадец и сериен убиец-педофил от гр. Шарлероа. В периода 1984-96 г. той отвлича няколко момичета на възраст от 8 до 19 год., затваря ги в тесни клетки в изкопан подземен тунел, изнасилва многократно децата със съучастници, заснема гаврите на видео и продава записите сред педофилните кръгове. Няколко от момичетата са убити или оставени да умрат от глад в клетките. През 1986 г. Дютро е арестуван за изнасилване на малолетни и за кражби. Той е осъден на 13 год. затвор, но е пуснат преждевременно на свобода 1992 г. поради добро поведение в затвора, въпреки че психолози и дори собствената му майка продължават да го считат за обществено опасен. След освобождаването му той отново започва да извършва обири и да отвлича малки момичета и да се гаври с тях.
На 6.12.1995 г. Дютро отново е арестуван, но само за кражба на коли. При обиска в къщата му полицаите не откриват скрития тунел, където са затворени 4 момичета, въпреки че по-късно служителите на реда признават, че са чули детски викове, но са смятали, че те са от играещи навън деца. На 20.3.1996 г. Дютро отново е пуснат на свобода, след което той убива двама от своите съучастници. През лятото с.г. престъпникът отвлича отново 2 момичета, но е видян от свидетели и е арестуван на 13.8. с.г., децата са освободени, а труповете на убитите са намерени заровени в градината му. По време на процеса Дютро твърди, че отвличанията са поръчани от висши кръгове, и че с децата са се гаврили и политици, но го било страх да назове имена. В подкрепа на тази теза могат да се интерпретират мистериозната смърт на няколко от свидетелите по делото, които умират при неизяснени обстоятелства преди да могат да дадат показания, самоубийството на прокурора Хубер Маса, както и успешното бягство на Дютро от затвора през април 1998 г. Но в крайна сметка той е заловен и осъден за престъпленията си, а съмненията за съучастието на висши политически кръгове остават и до днес недоказани.

16/ Християндемократически и фламандски (Christen-Democratisch en Vlaams - CD&V) е консервативна партия, активна главно сред фламандската общност. Тя членува в Европейската народна партия. Формацията е създадена 1945 г. под името Християнска народна партия (CVP), която се разцепва на езикова основа през 1968 г., запазвайки името си в холандскоговорящата част.
CD&V претърпява тежко поражение на изборите през 1999 г. (14 %), когато след поредица от скандали и афери консервативната коалиция пада от власт. С това за близо 10 год. е прекъснато дългогодишното почти постоянно участие на християндемократите в управлението на страната. През следващите години в партията протичат вътрешни реформи, като още през 2000 г. е прието сегашното й име. Въпреки това тя губи голяма част от традиционната си подкрепа в селските райони за сметка на националистическия Фламандски блок. През 2003 г., в изборна коалиция с умерено националистическия, либерално-консервативен Новофламандски алиянс (N-VA), борещ се за отделянето на Фландрия от Белгия, CD&V все пак получава 13,3 % на национално ниво. На изборите през юни 2007 г. коалицията на фламандските Християндемократи и Новофламандския алианс отново е с най-много гласове (18,5 %) и след продължили до март 2008 г. преговори Ив Льотерм става министър-председател на страната.

17/ Аферата "Фортис": В края на 2008 година, след избухването на световната финансова криза, правителствата на Белгия, Нидерландия и Люксембург решават частично да национализират изпадналата в сериозни затруднения финансова корпорация "Фортис". Тя е разделена на няколко части, след което белгийското правителство продава своя дял на френската банка БНП Париба. Но група от малцинствени акционери обжалва сделката и печели съдебния спор на втора инстанция. Но Касационният съд обвинява правителството, че негови представители са се опитали да окажат недопустимо влияние върху съдиите, вследствие на което кабинета на Ив Льотерм пада на 22.12.2008 г.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1307055
Постинги: 820
Коментари: 1172
Гласове: 5693
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930