Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2009 20:19 - Проблемите на финансовата конструкция "Cross-Border-Leasing" (‘Трансграничен лизинг’) / ПЧП-част 3
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1241 Коментари: 0 Гласове:
1



Вернер Рюгемер ИГРА  на  ПОКЕР  с  ОБЩЕСТВЕНА  СОБСТВЕНОСТ Все  повече  европейски  градове  сключват  съмнителни  договори  за лизинг               Нека за момент си представим следното: американски "инвеститор" изпраща свои пратеници в Сицилия ипи Южна Италия, за да сключат с кметовете и общинските съветници на тамошните градове "лизингови договори за трамвайния транспорт, за водоснабдяването и пречиствателните станции на стойност милиарди долари. Въпреки че договорите са за наем със срок от 100 години, това не променя привидно нищо за градовете, освен че като възнаграждение те ще получат още на първия ден няколко милиона долара в брой. Американският "инвеститор" не желае да си обявява името, а общинските съвети ще подпишат договорите без да са ги прочели. Какво би казал нормалният европеец за подобна сделка? "Това е мафиотска работа!" Но как да е мафиотска работа, щом подобни тайнствени договори от едно десетилетие насам редовно се подписват навсякъде в Западна Европа? При това съвсем официално: в Дрезден и Кьолн, в Цюрих и Амстердам? Впрочем, оценката е напълно вярна! Това е по-лошо дори от мафия.             От няколко години големите, регионални банки и дъщерните финансови фирми на големите концерни се разминават на вратите на немските общини. Горещото им предложение гласи: "Cross-Border-Leasing" - CBL(‘Трансграничен лизинг’ - ТГЛ). Общински съоръжения като пречиствателни станции, канализация, панаирни палати, инсталации за изгаряне на отпадъци и трамвайния транспорт се отдават под наем на "американски инвеститор" и веднага се пренаемат обратно от общините. При тази операция за инвеститора в Съединените щати се създава възможност за освобождаване от данъци, от което общината получава една малка част, така нареченото "кешово предимство" - възнаграждение за съгласието си да участва в глобалното данъчно рали. Сумата за общината възлиза според големината на инфраструктурното съоръжение между 10 и 30 милиона долара. Успех с такива предложения постигат не само големите германски банки, но и известни банки от Швейцария, Холандия, Белгия и другаде, всички те убеждават големите градове на своите страни да се включат в CBL-сделката. А съмнителните правни основания и рискове от нея се премълчават пред общинските съветници и обществеността.   Примерът на град Кьолн             На 29.2.2000 г. общинският съвет на Кьолн одобри с голямо мнозинство на закрито заседание "трансгранична сделка с американска лизингова компания за наемане на пречиствателните станции на града". В градските ежедневници бе публикуван еднотипен текст на градската управа за пред пресата: "Общинският съвет на вчерашното си заседание даде зелена светлина за сключване на транграничен лизинг с американски партньор, с който на инвеститора се отдава под наем голямата пречиствателна станция в Щамхайм, пречиствателните съоръжения в Лангел, Вайден и Роденкирхен, както и части от канализационната мрежа на обща стойност 600 милиона долара. Общината веднага пренаема съоръженията обратно. Договорът е за срок от 24 години. Печалбата от спестяването на данъци, която се получава в Съединените щати, се разделя по равно между двамата лизингови партньора. На града ни се падат около 26 милиона долара като "кешово предимство", което ще бъде използвано изключително само в полза на данъкоплатците".             За "инвеститора" бяха публикувани следните данни: "Инвеститорът" е финансово гарантиран от представител на банковата група "First-Union" предприятие. Представителят е "First-Fidelity-Bank". "First-Union"е шестата по големина банкова група на САЩ с оборот за 1998 г. от 237 милиарда долара. Като уредник по споразумението е включена и "Deutsche Bank". Това, което бе премълчано на обществеността, но въпреки това фигурираше в решението на съвета бе:  1. Срокът на наема не е 24, а 100 години;  2. Страна по договора с Кьолн е една "Special Purpose Company" (SPC), т.е. "Дружество със специално предназначение" със седалище на Каймановите острови, което бе създадено специално за този договор.             Тогавашният ковчежник на града Вернер Бьолингер даде за гражданите на Кьолн следното изявление по телевизията: "Всичко е строго по закона. Това са легални американски закони, към които ние строго се придържаме". Интересно е да попитаме, има ли нелегални американски закони?   "Инвеститорът" го няма             Нещо по-конкретно за "американския инвеститор" обществеността няма да узнае от никой договор. Той всъщност не съществува, поне във формата, в която гражданите и общинските съветници си представят нормално един инвеститор. Ако тръгнем по следите му в случая с пречиствателните станции на Кьолн, ще се натъкнем на изненадващи обстоятелства. Банковата група "First-Union", която "гарантира финансово за него" се открива лесно в интернет. На сайта й приветливо се усмигва тогавашния американски външен министър, Колин Пауел. Вероятно, по този начин може да се внушава, че подобни сделки имат нещо общо с външната политика на САЩ. Иначе, няма никакви други сведения за банката, но това е сигурно така, защото нещата са свързани с външната политика на великата сила.             Главното представителство на групата "First-Union" е в гр. Шарлоте, Северна Каролина. Шестата по големина банкова група на Съединените щати поддържа представителство и в Хамбург. Но запитванията едновременно с писмо, по телефона, с факс и мейл до Едуард Кручфийлд, председателя на управителния съвет в Шарлоте, до Вирджиния Маккин от отдела за връзка с медиите, до Майк Тейлър от лизинг-отдела, както и до представителството в Хамбург не дават резултат. На въпроса, дали въобще има сключен лизингов договор с град Кьолн и кой е инвеститорът "First-Fidelity-Bank", въпреки многократните запитвания в продължение на една година не се получи никаква реакция, под каквато и да е форма.             От интернет и специализираните банкови справочници може да се установи, че в САЩ съществуват половин дузина банки, които се наричат "First-Fidelity-Bank". Това са предимно малки, регионални финансови институти, основани в началото на миналото столетие под очевидно вдъхващото доверие име за съпружеска вярност "Fidelity". Те съществуват и до днес в Северна Каролина, Делауер, Ню Джърси, Ню Йорк, Южна Дакота и Оклахома. Повечето са закупени от "First-Union", но продължават да съществуват под първоначалното си име.             Запитванията ни до всички тях, дали са инвеститор в пречиствателните станции на Кьолн завърши безрезултатно. За илюстрация "First-Fidelity-Bank" в Оклахома-сити изглеждат така. Тя е представена на сайта си в интернет със снимките на десет достолепни възрастни господа от управителния й съвет. На една от следващите страници малко забутано е поместена снимката на малък едноетажен филиал, открит неотдавна в предградието Нобъл на Оклахома, както гордо ни се съобщава. Филиалът изглежда като нещо средно между оранжерия и бензиностанция. В този си вид той би могъл да бъде жертва на неуспешен опит за банков обир от безличен герой на посредствен американски Уестърн-филм, без някой да забележи това, освен банковия директор. На сайта "За нас" банката оповестява с патриотична гордост: "Всеки от екипа на `First-Fidelity` живее само с интересите на Оклахома. От шефа до обикновения служител на гишето. Ние живеем в Оклахома, ние работим в Оклахома, ние отглеждаме децата си в Оклахома!"   Кьолн в Оклахома ли се намира?             Дали някога патриотите от Оклахома са чували нещо за град на име Кьолн в Германия? На страницата с баланса от края на годината узнаваме нещо за финансовите възможности на тази симпатична малка банка от дълбоката американска провинция, където животът все още е нормален: "Сумата на банковите активи, включително и на отпуснатите заеми е 515 млн. долара". Това означава, че цялото състояние на "First-Fidelity-Bank" е по-малко от лизинговия договор с град Кьолн.             Или с други думи: ако "First-Fidelity-Bank" би заложила всички депозирани при нея спестявания на нищо неподозиращите патриотични граждани на Оклахома, сумата пак не би стигнала, за да се съберат необходимите 600 млн. долара за лизинговия договор с Кьолн.             Телефонното ни запитване за договора с Кьолн ни свързва с Лии Симкокс, президент на банката, от когото чуваме симпатичното, но и красноречиво проклятие: "Какво по дяволите, мистър, къде се намира вашия проклет Кьолн?" Явно, че това не може да е банка, която жителите на Кьолн биха възприели като "американски инвеститор". Независимо коя от банките "First-Fidelity" от банковата група "First-Union" се използва като пощенска кутия или ако искате я наречете като "инвеститор", според снимките, представени на общинските съветници на Кьолн може да се предположи, че финансов институт от този сорт не би могъл да събере повече от 10 до 15% от необходимата сума за лизинговата инвестиция.             Но в случая не може да говорим за "инвеститор" в обичайния смисъл на понятието и в друго отношение. Обектите, за които става дума - пречиствателни станции, канали за отпадните води, панаирни халета и т.н., всички те вече съществуват, в повечето случаи от десетилетия. Всички те работят напълно нормално, далеко преди да се е появил фантомният "инвеститор". А който и да е, той няма да инвестира нито един долар или евро в тях. Нито едно винтче, нито един метър канал ще е нужно да бъде платен от него. Той само ще си прибере 600-те милиона долара още на първия ден, без дребната сума от 26 млн. долара за "кешовото предимство", които ще останат в касата на Кьолн. "Инвеститорът" не поема никакъв риск, никаква отговорност за наетите съоръжения. Тогава целта на инвестицията, изглежда ще трябва да е съвсем друга.   Подвижни пощенски кутии             Движещата сила на Трансграничния лизинг са банките. В Кьолн това е "Deutsche Bank". За подобни "специални финансирания" тя основа във Франкфурт "Deutsche Bank Eхport Leasing GmbH" ("DB Eхport") и в Ню Йорк "Allco Finance Group". Екипът по трансакцията за град Кьолн, който се съставя при изпълнението на всеки лизингов договор, е към "DB Eхport". В многочасови разговори с представителите на медиите те обясняват, защо не могат да дават интервюта. Постоянният им аргумент е: "Инвеститорът си е запазил правото за конфиденциалност. Ако тези информации достигнат до обществеността, сделката може да бъде провалена". Дори адресите на "инвеститора" и на съвместно образувания от него, от банковата група "First-Union" и от "DB Eхport" "американски тръст" както и на неговата "Special Purpose Company" не трябва въобще да се споменават. Двете споменати фирми представляват всъщност тайнственият "инвеститор".             Аранжьори на "Cross-Border-Leasing"-а са банки, индустриални предприятия и осигурителни дружества, респ. техните дъщерни фирми. Тяхната задача се състои в реализация по целия свят на подобни инвестиции с данъчни облекчения. Към тях принадлежат известни имена: Deutsche Bank, Citibank, Westdeutsche Landesbank, Daimler-Chrysler Financial Services (преди: debis), Babcock&Brown, Global Capital Finance Europe. Към аранжьорите се присъединяват като кредитори и поръчители и други банки, най-често публично-правни регионални банки.             На общинските съветници в Кьолн бе предоставен документът 1243/000 за вземане на решение. Това представлява съкратено обобщение на договора, изготвено от "Deutsche Bank". В неговото съставяне взема участие и винаги ангажираната от банката за такива случаи адвокатска кантора Allen&Overy с представителства в Ню Йорк и Франкфурт. За услугата кантората получава няколко милиона долара. Договорът, както стана известно, има обем от 800 страници. "Deutsche Bank" получава за посредничеството по изготвянето му също няколко милиона долара.             Тъй като делът на тайнствения "инвеститор" е само 10 до 15 %, останалите 85 до 90% от "инвестицията" се поемат от другите участници. Освен "Deutsche Bank", водещ аранжьор (уредник) в сделката, в договора участват и други немски банки: "Baden-Wuerttembergische Landesbank", "Norddeutsche Landesbank Luxemburg", както и "Saechsische Landesbank" с дъщерния си филиал в Дюселдорф "East Merchant". Вички те, заедно с "Deutsche Bank" и банковата група "First-Union" събират кредита за техния "инвеститор". Естествено и тези банки се обгръщат като него в мълчание спрямо любопитните общински съветници и медии, позовавайки се, както винаги на споразумението за конфиденциалност.   Доходоносни виртуални сделки             По този начин банките разиграват своего рода илюзионен театър. Пиесата се нарича "Наемаме и отдаваме общински съоръжения в Европа". При всяко представление режисьорите извеждат на сцената сламена кукла, т.е. учредения от самите тях инвестиционен тръст или фирма, тип пощенска кутия, записана в регистрите - предимно в "данъчните оазиси" като щати Делауер, Северна Каролина или Ню Джърси. Няма никакво значение, че търговските им регистри вече са препълнени с такива фирми-пощенски кутии, нали те са създадени тъкмо за това, да ги регистрират. Подобни търговски конструкции има приготвени вече на склад и чакат само да бъдат извадени при нужда от папките на "DB Eхport" или на други уредници.             С учреденото на Каймановите острови "Special Purpose Company" - SPC (Дружество със специално предназначение) се осигурява двойна гаранция за така разигравания театър на илюзиите (създава се т. нар. "двустепенен модел"), който увеличава сигурността и мобилността му при посегателство от страна на американския фиск. В документите, представени на общинския съвет на Кьолн, "Deutsche Bank" препоръчва карибската SPC тъкмо заради възможностите да извърши "бърза и евтина смяна на седалището си в друга страна в случай на правна или данъчна намеса на Съединените щати".             Местоположението"Кайманови острови" не е идеално само за такива подвижни фирми-пощенски кутии като SPC-компаниите. Те са идеално сборно място за пране и на мръсни пари. С необложените с данък мръсни пари се раздават най-изгодните кредити по света. Това се знае от всеки банкер в Люксембург или Швейцария. Сенатската комисия за "Борба с прането на пари" във Вашингтон е документирала подробно услугите на този офшорен рай в Карибите за финансовата метрополия Ню Йорк. През март 2001 г. бивш собственик на банка на Каймановите острови откровено заяви, че при него в Джорджтаун, столицата на Кайманите, са пристигали на групи добре печеливши американски зъболекари и бизнесмени с куфарчета, пълни с необложени с данък пари, за да си открият сметка. Преведени един път на сметка в кайманова банка те вече са изпрани и клиентите могат да ги теглят с кредитна си карта заедно с лихвите си от коя да е друга банка в Ню Йорк или Северна Каролина. Клиентите от Съединените щати изпращат до такава сметка на Кайманите чекове за превод на пари в някоя американска банка, например за нашия случай на "First-Union Bank" в САЩ.             Сламената кукла, наречена вече "американски инвеститор" се налива с 600 милиона долара кредит. Член на управителния съвет на куклата, американският служител на групата "Deutsche Bank - Allco Finance Group" сяда на една маса в Ню Йорк с ковчежника на град Кьолн и подписва договора. Банките превеждат всеки месец на тяхната сламена кукла ежемесечните лизингови вноски за наемането (headlease), а куклата връща тези суми в същия ритъм назад за обратния наем (sublease). И това продължава 24 или 100 години, за колкото са сключени договорите. Така банките симулират спрямо американските данъчни служби стогодишен договор за отдаване под наем и лизинг. Този безсмислен на пръв поглед дълъг период на наема се обяснява със закона на Съединените щати, който третира такъв дългосрочен наем като собственост. Придобиването на собственост на пречиствателните съоръжения в Кьолн, т.е. в чужбина вече е предпоставка за освобождаване от данък на "инвестицията". Въпреки че нищо не се продава и че пречиствателните станции си остават гарантирана собственост на Кьолн. А и 100-те години наем не се вземат толкова на сериозно от партньорите в лизинга, за разлика от американската данъчна служба, тъй като те са наясно, че след 24 години градът има вече "опция за приключване на договора", която никога няма да стане известна в САЩ. Такова е решението и на общинския съвет в Кьолн. Това обаче не бива да се узнае от американските данъчни служби. В края на краищата един лизингов договор е само договор за лизинг, а не е договор за покупка. Но да не се задълбочаваме много.             Така за пред публиката се разиграват две различни версии: германската общественост трябва да вярва, че цялата история ще трае само един ден, денят, в който общината ще получи гратисната сума от "кешовото предимство"; че срокът на договора е само 24 години; че се касае само за лизингов договор без прехвърляне на собственост, която си остава изцяло на града Кьолн. На американските служби се предлага съвсем друга версия: че договорът ще трае 100 години; че всъщност се касае за договор за покупка и че собствеността преминава във владение на "инвеститора".             Печелившите от тази посредствена юридическа комедия са участващите банки от Германия и Европа. През последните години те пуснаха корени в Съединените щати, за да могат свободно да се възползват от предимствата на страната на "неограничените финансови манипулации". С помощта на сламената кукла, наречена "инвеститор" те пестят най-напред данъци в САЩ за сметка на тамошните данъкоплатци. Това данъчно предимство на "инвеститора" е между 10 и 35 % от инвестиционната сума, в случая на кьолнския договор между 60 и 210 млн. долара. На второ място чрез тази задгранична инвестиция те намаляват данъчното си задължения и в Германия. По този начин те извличат двойна печалба от две общества на солидарни данъкоплатци. В сравнение с тях "кешовото предимство" от 26 милиона долара за общините са трохи.             На трето място, банките печелят от лихвата по отпуснатите кредити по договора. На четвърто място, увеличавайки обема на отпуснатите кредити, те са задължени да увеличават в съответствие и собствения си капитал. По този начин банките държат за гърлото две държави и ги изсмукват. Освен тези предимства германската държава предоставя на участниците в трансграничния лизинг и финансова сигурност, която никой друг не може да предложи в джунглата на международните финансови хиени. Защото според германското право общините не могат да фалират (независимо че в медийното пространство често се говори за банкрутирали общини); гарант за това са общността на данъкоплатците и държавата.   Мръсни трикове             Не случайно CBL-договорите са с обем от стотици страници и адвокатските кантори, които ги изготвят, са богато възнаградени. И то защото се касае да бъде узаконен един абсурд, който логически не е възможен в изграденото на основата на частната собственост икономическо и социално устройство на обществото - един и същ обект трябва да принадлежи изцяло на двама различни собственика. От една страна нищо не трябва да се промени за общината в Германия - тя си остава собственик на пречиствателната станция с всичките си права и задължения. Едновременно с това към нея трябва да се прибави още един собственик от Съединените щати, комуто пречиствателната станция също трябва да принадлежи, също със съответните права и задължения, за да се постигне данъчното намаление.             Странното и едновременно с това толкова доходоносно за банките удвояване на собствениците трябва да бъде държано в строга тайна. Едновременно с всичко това за гарантиране на стогодишния театър "инвеститорът" държи да има и определени права над пречиствателните инсталации в далечната Германия. Затова в договора се включват и вещни гаранции на общините. Според немското право те трябва да бъдат вписани в уставната книга на дружеството. Но това крие опасност да станат известни и на обществеността. Затова тези договорености се депонират в сейфа на ню-йоркска кантора на доверието. В случай на конфликт те обаче изведнъж ще се появят като гръм от ясно небе.             Случаите на конфликти са подробно описани в договорите. "Инвеститорът" е запознат с всеки метър от подземната канализация на Кьолн, с всеки басейн за отпадни води, с всеки почистващ филтър в пречиствателните станции в Щамхайм, Лангел, Вайден и Роденкирхен. Вещи лица и инженери напр. от Deloitte&Touch са изготвили подробни технически и констативни описания, които са част от договорите. Цялата инсталация трябва да бъде поддържана в напълно изправно състояние. Едно по-дълго прекъсване на работата или неуплътнение на голям канален участък може да послужи като основание на инвеститора за прекратяване на договора. Затварянето, например, на част от инсталация за изгаряне на отпадъци заради прекалено големия й капацитет, неремонтирани трамвайни вагони в депото, неизползвани панаирни палати - всичко това са основания за прекратяване на договора и за искове за обезщетения от страна на инвеститора, които многократно надхвърлят стойността на "кешовото предимство" за общината.             В това може да се крие и предизвикателство за "инвеститора": да източва комуната. Възможности за посягане към средствата на общината са допълнително заложени и в обстоятелството, че споровете по договорите подлежат на разрешаване пред американското законодателство. Кратките описания на съдържанието им на немски език, направени за информация на общинските съветници на Кьолн нямат юридическата стойност на пълният текст на английски език, който е подписан в Ню Йорк, където ще заседава и съда по споровете. А добре е известно, че американското законодателство дава възможност на своите адвокати да издействат пред американския съд солидни суми като обезщетения. Така са изготвени и договорите. Претенциите на германските и швейцарските общини, че по националното им право инсталациите принадлежат на тях, нямат никакво правно значение пред американския съд. Споровете се решават според правото на щата Ню Йорк, а съгласно него съоръженията са собственост на "американския инвеститор".             Предварителна представа за неумолимостта на закона и за свързаните с "Cross-Border-Leasing"-а рискове получи град Аахен. Една година той преговаря за лизингов договор за инсталация за изгаряне на отпадъци. Надеждите му бяха за "кешово предимство" от 30 милиона марки. Но в края на 2001 г. преговорите се провалиха. За една година съдебни дела градът трябваше да плати цели 19 милиона марки на банки, адвокатски кантори и консултанти.   Прикриване на рисковете             Банките и отговорните личности в общините са наясно с рисковете. И не без основание те настояват за поверителност, която трябва да се гарантира на "инвеститора", защото "Cross-Border-Leasing"-а живее от секретността. В нито един официален вестник на Северна Америка и Европа през последното десетилетие не е публикувана нито една статия за все по-многобройните полулегални CBL-договори с германски и европейски общини.             Върховната данъчна служба на САЩ във Вашингтон - "The Internal Revenue Service" (IRS), се занима на 11.3.1999 г. в разпоредбите си "Revenue Ruling" с все по-широко разпространяващите се лизингови договори с чуждестранни градове. С тази разпоредба, публикувана в държавния вестник на САЩ се пояснява, че CBL-договорите са фиктивни сделки, лишени от икономически смисъл и обслужват само данъчно оформяне, поради което им се отказва освобождаване от данъци. "Задължението на инвеститора да си върне кредитите, напълно се покрива от изплащанията на общината. Със сключените с банката споразумения инвеститорът не се излага на никакъв риск; също и банката не поема никакъв риск. От циркулярния характер на плащанията не произлиза никакъв икономически ефект".             Извод: "Тези лизингови договори нямат икономическо съдържание. Затова не могат да се ползват и очакваните данъчни облекчения. Те нямат икономически последствия и се сключват само по данъчни съображения. Всяко такова споразумение няма да бъде признато от нашето данъчно законодателство".             След разпоредбата "Revenue Ruling" 99/14 трансграничния лизингов бранш попромени частично договорите. Така например бе удължен срока им на 100 години (с хитрото ограничение за "опция за приключване" след 24 години) без обаче да се засегнат критериите за липсващата им икономическа субстанция. А че "инвеститорите" все още си приспадат данъци, което не се забелязва от закона, се обяснява с политиката на стимулиране на инвестиционната активност, провеждана от американското правителство, дори когато активността е фиктивна и не отговаря на законодателството. Тази политика стимулира американските задгранични инвестиции, нарастването на брутния вътрешен продукт и печалбите на американските и европейски банки. И всички, които не са наясно, как става този трик, продължават да вярват в ефективността на американската икономика.             Въпреки това съществува възможността, при една бъдеща реформа на международната финансова система подобни икономически балони да бъдат отрязани и американското правителство да бъде принудено да спазва почтеността на "западните стандарти". Като сигнал в тази посока може да се счита решението на Световната търговска организация (СТО) от 24.2.2000 г. (препотвърдено през януари 2002 г.) за недопустимост на стимулирането на американския експорт чрез фирми, тип "пощенски кутии" на Каймановите острови и в други финансови оазиси по света.             Но дори и това да не се случи в Съединените щати, за което се застъпва и правителството, CBL-договорите освен споменатите недостатъци съдържат и други рискове, които могат значително да превишават "кешовото предимство" на общините. Така например, те са обвързани за 24 или дори за 100 години с категоричното изискване да спазват доходността на отдадените под наем инфраструктурни обекти. Тя не бива да пада. Панаирното градче в Есен, например, трябва използва до 2026 г. или дори до 2102 г. в целия размер своите изложбени халета на 100%, даже ако се установи, че през 2016 г. те са само наполовина заети.   Технологически спънки             Още по-тежък е случаят с инсталациите за пречистване на отпадните води. Тук вече се появи нова технология за децентрализираното им използване, която технически е узряла и доказана: дъждовната вода не е необходимо да се излива в канализацията, откъдето тя наводнява и изважда от строя пречиствателните станции, а се отвежда децентрализирано да попива в парковите площи и поляни. Индустриалните предприятия също могат поне частично да очистват отпадните си води, вместо да ги изсипват в канализацията. Частни имоти с достатъчна площ имат също възможност да си построят собствена очистваща инсталация. Всичко това е по-евтино и по-добро за регенерацията на все по-намаляващите запаси от подпочвена и питейна вода. За съжаление, общинският съвет не може да одобри за реализация подобно решение, защото лизинговия договор е фиксирал стойността на наетата водопречиствателна инфраструктура на 600 млн. долара. По този начин общините са хванати в стогодишно правно и технологично менгеме, от което няма спасение.             Към това се прибавя още икономическия и финансов риск. Ако гражданите разберат, че пречиствателните станции на техния град са отдадени под наем или продадени на "американски инвеститор", който редуцира данъците чрез тях, то тогава те няма да се съгласят градската управа да им начислява със сметките за вода и канал и данъчната ставка. В случая става дума за големи суми, тъй като данъчната редукция е от 30 до 50% от общите разходи. И ако съдебната процедура на гражданите срещу управата на Кьолн приключи с успех, градът ще загуби половината от своите приходи от налози: а това са 100 милиона евро на година. Еднократното "кешово предимство" от 26 млн. евро тогава би могло въобще да се пренебрегне в сравнение с тази огромна загуба и храбрите общински участници в глобалното данъчно рали биха се изправили пред публиката като жалки банкротьори.   Съзнателна заблуда             "Cross-Border-Leasing"-договорите непрекъснато се представят на обществеността като средство за преодоляване задлъжнялостта на общините. Това е заблуждение. Защото предмет на лизинговите договори никога не са обекти от инфраструктурата на общината, които се издържат от нейния бюджет. Това са самостоятелни общински обекти (независимо дали юридически обособени или не), които сами заработват своята издръжка. В случая водопречиствателните станции изцяло се финансират от таксите на гражданите. Затова "кешовото предимство" от CBL-договора не трябва да се внася в общинския бюджет, а трябва да се включи във фонда за обработка на отпадъчните води. Т.е. CBL-договорът не намалява нито с цент задлъжнялостта на бюджета на общината.   Организирана данъчна измама             Половин дузина сериозни американски фирми в сътрудничество с големи експортни компании като "Philipp Moris", "Microsoft" u "Daimler-Chrysler" са разработили подобни CBL-договори за лизинг. Напоследък във използването на американските възможности за финансови машинации се включиха германски и европейски банки. Този лизингов бранш вече представлява влиятелно политическо лоби на милиардери. Изолационизмът на американската държава към икономиката още от времето на правителството на Буш-старши създаде допълнително благоприятна среда за развитие на "Трансграничния лизинг". Браншът оперира без видими проблеми дори отвъд границите на закона.             С помощта на т.нар. "мръсни финансови трикове" - от които в САЩ са разработени цяла серия и чакат да бъдат задействани - печалбите на американските фирми през 90-те години значително се увеличиха при едновременно намаление на данъците. "Cross-Border-Leasing"-а с европейските градове носи по данни на американското финансово министерство огромни годишни загуби за бюджета - само да за 1999 г. от 10,2 милиарда долара. Загубите за европейските държави понастоящем се равняват на половината от цитираната сума, с тенденция за нарастване.             Тази "индустрия за укриване на данъци" оперира в сивата икономическа зона и живее в тайно съучастие с европейските правителства и медии. Понятията, с които комуникира с обществеността, са изкривени и извратени до крайност. "Инвеститорът", най-често представян като избавител, остава винаги анонимен и не инвестира дори един цент в обществено полезна дейност, за която претендира, че работи. Договорът за "лизинг" не е никакъв договор за "лизинг", а е договор за покупка, поне за американската страна. Неговият срок на действие за американския партньор е 100 години, докато за германската община реалната му продължителност е само един единствен ден - денят на "кешовото предимство". В блатото на обърканите и изкривени понятия ковчежникът на милионния германски град пелтечи за някакви "легални американски закони", към които той, като почтен германски бюрократ строго се придържа. Това сигурно вече е върхът на объркването.             С помощта на подобни фиктивно-реални сделки за милиарди се надува балона на инвестиционните обеми на големите компании и банки, както и брутния вътрешен продукт на държавата без реално създадена допълнителна стойност - един почти учебников пример за същността на "благодата на глобализацията" за фирмите-фантоми, които ще продължат да реализират своите полукриминални печалби, само ако националните икономически и данъчни системи останат непроменени. Става дума за ограбването на две данъчни системи, тази на Съединените щати и на Европа. И ако участващите в схемата актьори ожесточено се борят, тяхната печалба да не бъде обложена два пъти с един и същи данък, в същото време те правят всичко възможно, за да оберат с един единствен икономически обект бюджета на две държави едновременно. Докато същото това лоби и неговите политически марионетки в парламента отсам и оттатък Атлантика се борят за "опростяването" на данъчните системи, с помощта на тайни договори те организират най-непрозрачната данъчна система, която някога е съществувала.             На участниците в играта им е известна неправомерността на техните действия и затова те с такава настойчивост държат да се спазва официалното мълчание, обгърнало "Cross-Border-Leasing"-а. Тези "глобализатори" не се страхуват от нищо повече, отколкото от истинската, прозрачна глобализация и демократизирането на политиката, икономиката и обществения живот.   ----------------------------------------------------- Подбор: Иван Аладжов    /    Превод: Любен Аладжов


Тагове:   Лизинг,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1307078
Постинги: 820
Коментари: 1172
Гласове: 5693
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930