Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2009 20:24 - Проблемът "Публично-частно партньорство" (РРР) / ПЧП-част 2
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1847 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.12.2009 20:25


д-р.юр.н. Иван Аладжов  Вернер Рюгемер -  един  критичен учен,  безкомпромисно разкрива стопански 
престъпления в Германия             За да осветлим максимално разгледаната по-горе проблематика предлагаме в превод материали на немския разследващ икономист и журналист, доцент Werner Ruegemer, един от най-профилираните германски експерти по проблемите на "Публично-частното партньорство" (РРР) и "Трансграничния лизинг" (СВL).             Вернер Рюгемер е роден през 1941 г. в гр. Кьолн. Днес той е преподавател в катедрата по хуманни науки към кьолнския университет. Освен това е един от най-известните немски експерти по разследване на стопански престъпления и корупция във високите етажи на икономиката и властта. Рюгемер е автор на редица критични статии и публикации свързани с тази тематика. Той е първият критичен дух, който разкрива пагубното въздействие на "Трансграничния лизинг" и на "Публично-частното партньорство" върху финансовото състояние на общините във ФРГ.             Друга основна насока на неговите разследвания и публикации са негативните практики при приватизацията в Германия и нейното въздействие върху обществото. В своите трудове той представя без грим, как в епохата на ускорената неолиберална глобализация публичните интересите биват подчинени на частни икономически субекти, които най-безскрупулно използват нуждите на обществото за постигане на максимално възможна печалба. Рюгемер остро критикува тенденцията за "первертиране на демокрацията в Германия", постоянно растящия държавен дълг, корупцията и манталитета за самооблагодетелстване на елитите, "достигнал размери, познати до сега само в страни от Третия свят".             Освен критичен публицист Рюгемер е бивш председател на авторитетната неправителствена организация за борба с икономическите престъпления "Bisnes Crime Control". Той е почетен член на международното антикорупционно сдружение "Transparancy International" и е в ръководството на икономическия съвет на алтерглобалисткото движение "АТТАС". Извън тези ангажименти авторът членува още в "Съюза на немските писатели" (VdS), в международната организация "Gramsci Society" и др.             По-известните трудове на доц. Вернер Рюгемер, добили широк обществен отзвук в Германия са: - "Всеядни скакалци" в общественото пространство: Анатомия на глобалния финансов инструмент "Публично-частно партньорство", 2008 г. - Банкерите - неудобно възпоменание за Алфред фон Опенхайм, 2006 г. - Приватизацията в Германия, 2006 г. - Консултантите - тяхното въздействие върху държавата и обществото, 2004 г. - "Трансграничният лизинг" - пример за глобалното ограбване на общините, 2004 г. - "Colonia Corrupta", 2002 г. - "В кое престъпление да Ви помогнем?" Швейцария като логистичен център на международната икономическа престъпност, 1999 г. - Икономика без корупция? Възможно ли е това?, 1996 г. и мн. др.             Разбира се тези силно обществено-критични, трудове не носят само слава на автора. Срещу неговите бризантни разкрития се сформира мощен финансов отпор, който се мъчи да сломи критичния му дух. Така напр. през 2006 г. най-големият европейски частен финансов институт, кьолнската банка "Sal. Oppenheim" го конфронтира с вълна от съдебни процеси, в които се стреми да попречи на излизането на неговата книга "Банкерите", в която той разкрива взаимнообвързаността на политиката както на християндемократите, така и на социалдемократите с капитала. В крайна сметка той печели по-голяма част от делата, но книгата му е публикувана в Германия цензурирана с 22 зачернени абзаца, а банката продължава да атакува по съдебен път книжарниците, които я продават. Също и някой журналистически награди, които първоначално са му отредени, впоследствие биват отменени, след намесата на влиятелни бизнес-кръгове, особено след неговите шокиращи разкритията за машинациите в областта на "Трансграничния лизинг" и на "Публично-частното партньорство".     Вернер  Рюгемер  ПЧП - ИМПОРТ от ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Как при "Публично-частното партньорство" държавата негласно поема целия 
икономически риск и задлъжнява допълнително
              Без преувеличения може да се каже, че "Публично-частното партньорство" днес е най-важната форма за приватизация. Институтът ПЧП бе създаден във Великобритания по време на правителството на Тони Блеър. Лейбъристкият премиер бе конфронтиран с наследството на консервативните предшественици Маргърет Тачер и Джон Мейджър. Разпродажбите, особено на железниците и на водоснабдяването, бяха довели до катастрофални резултати. При приватизираните железници зачестяваха закъсненията и катастрофите, при частното водоснабдяване експлодираха цените за потребителите. Вследствие на лошия имидж на приватизаторите, съветниците на Блеър, ръководени от финансовия министър Гордън Браун, създадоха омекотен вариант на раздържавяване, а именно "Публично-частното партньорство". Аргументите на банкерите и консултантите бяха, че при тази форма не се продава нищо, а държавата запазва контрола върху собствеността си.             И наистина при ПЧП нищо не се продава, поне не явно. При този вид "партньорство" инвеститорите извършват строителството или модернизацията на обществени здания, като поемат финансирането и поддръжката им за следващите 20 до 30 год. От своя страна публичният сектор се задължава да плаща наем за този период. По този начин могат да бъдат реновирани училища, и да се построят и подържат учреждения, детски градини, болници, панаирни градчета и затвори, въпреки че обществените каси са празни. Така на общините не им е нужно да вземат нови кредити и могат да съкратят част от служителите си. А политиците се представят като дейни личности.             Всичко звучи добре. Затова общинските съветници в Германия не обръщат особено внимание на това, за какво гласуват - на тях принципно им е разрешено да действат в тази насока и администрацията ги е упълномощила да водят преговори с инвеститорите. След сключване на договора, той дори вече не се внася в общинският съвет за обсъждане. Това важи особено за една специфична клауза на този вид контракти - т.нар. "Цялостно преотстъпване с отказ от възражение".   ПЧП средство за натрупване на дългове             Така напр. в гр. Мюлхайм на Рур един инвеститор трябва да построи здание за обществените медии и да го експлоатира 25 год., а общината ще му плаща през това време наем. Както винаги мнозинството в общинския съвет даде зелена светлина на договора, без въобще да е запознато с него. Преди известно време в общинския съвет влезе фракцията "Гражданска инициатива за Мюлхайм". Те се отделиха от групата на потайните демократи и поискаха преди да гласуват да се запознаят с договора, особено в частта му "Цялостно преотстъпване без право на възражение". Кметицата г-жа Мюленфелд от социалдемократите, която между другото е на годишен хонорар от 116 000 евро в борда на надзорния съвет на енергийния концерн RWE, каза, че в момента договорите не са при нея. За останалите общински представители от така наречените масови партии на добре платения електорат тази подробност не представляваха интерес. Но понеже представителите на гражданската инициатива продължаваха да настояват, в крайна сметка след въпросното заседание споразумението им бе предоставено.             Бунтарите сега знаят какво означава "Цялостно преотстъпване с отказ от възражение", но им бе забранено да правят публични изявления по този въпрос. Кметицата най-настойчиво им внуши, че това трябва да остане засекретено. Инвеститорът можел да съди общината за издаване на фирмена тайна и за нанасяне на икономически вреди. Не е нужно човек да познава дословно споразумението на гр. Мюлхайм с големия френски инвеститор "SKE Facility Management", тъй като стандартните, завоалирани формулировки на високоплатените адвокати навсякъде са еднакви.             "Цялостно преотстъпване с отказ от възражение" означава следното: След като кметицата се подпише - тя е шеф на общинската управа - инвеститорът отива с договора при своя банка и й продава правото си на наем. Банката от своя страна оценява стойността на наема за целия период - в случая с гр. Мюлхайм за 25 год. След което тя изплаща на "SKE Facility Management" цялата сума, естествено с известна удръжка. Това представлява "Цялостното преотстъпване".             От своя страна гр. Мюлхайм вече не изплаща наема на инвеститора, както е по договор, а на банката. Общината се задължава да плаща редовно месечния наем, независимо от това дали инвеститора е построил зданието некачествено, или по време на дългия период за ползване на обекта е обявил фалит. В това се изразява "Отказът от възражение".             По този начин с договора за ПЧП общината формално не взема кредит. И наистина тя не продава нищо, но инвеститора й продава договор за наем. Поради това в крайна сметка публичния сектор е принуден да изплаща кредита на инвеститора. По този начин това дългогодишно задължение се превръща в скрит кредит за общината, което е против замисъла на ПЧП. Публичният сектор задлъжнява с този кредит допълнително, и то много повече отколкото, ако сам бе взел комунален кредит при много по-изгодни условия. Същевременно общината поема и целия риск от инвеститора, дори този за неговия фалит. Каква е ползата тогава от ПЧП?   ПЧП се превръща в модел за разграбване             "Отказът от възражение" означава още, че банката може да препродаде договора на други финансови институти. По този начин договорите за ПЧП се превръщат във вторични финансови продукти. С това се разкрива и истинския смисъл на "Публично-частното партньорство": тук не се "мобилизира частен капитал", за да се извършат обществено значими проекти, въпреки празните общински каси, както официално се обещава. Чрез ПЧП инвеститорът тегли кредити, които веднага прехвърля на друго юридическо лице,респ. общината, и по този начин мобилизира капитал за себе си, с който се впуска по света да приватизира и други предприятия. А банката от своя страна може да трансформира ПЧП-договорите във финансови продукти и да ги препродава също с огромна печалба за себе си на пазарите за ценни книжа. Това днес е редовна практика.             Банките постъпваха така и с договорите на частните купувачи на жилища в САЩ. Заемите, особено тези, при които не бе гарантирана възвращаемост, бяха превърнати във вторични ценни книжа и препродадени по целия свят, което е в основата на днешната финансова криза. Не е изключена възможността, ПЧП-договори, като този с гр. Мюлхайм, в бъдеще да предизвикат подобни финансови сътресения, ако общините или няма да са в състояние или няма да желаят да изплащат скъпите наеми по тях. Тогава отново ще трябва държавата да спасява положението, както я принудиха финансовите жонгльори с настоящата криза.             Междувременно ... "Гражданската инициатива за Мюлхайм" се обърна със запитване към сметната палата на провинция Северен Рейн-Вестфалия дали "Отказът от възражение" не е опасен и противозаконен? Отговор до момента няма.             По този начин "Публично-частното партньорство" не представлява истинско "партньорство", а е едностранно осигуряване на печалба за частния капитал. Междувременно британския експортен продукт ПЧП усърдно се насърчава от Европейския съюз, напр. с евтини кредити от Европейската инвестиционна банка. През 2003 г. "Публично-частното партньорство" бе превърнато в Германия от Социалдемократите и Зелените в част от управленската програма на кабинета Шрьодер и продължава да се форсира и от новото правителство на Ангела Меркел. Във федералното министерство на строителството и транспорта, както и в правителствата на отделните провинции се създават специални отдели, които да стимулират прилагането на ПЧП. Също и влиятелната неолиберална фондация Бертелсман подкрепя действащия в цялата страна "Съюз за ПЧП". А федералното правителство прие дори специален Закон за ускорено прилагане на "Публично-частното партньорство".     Вернер Рюгемер ЧРЕЗ   ПРИВАТИЗАЦИЯ   КЪМ   СИГУРЕН   ФАЛИТ Приватизацията  по целия свят показа, че тя само  засилва проблемите, които би трябвало да  реши. Затова много държави започнаха ренационализация.               Изненадващо, но именно Германският съюз на държавните служители реши да установи какво мислят германците за приватизацията. Защото дори привилегированите държавни служители с техните сигурни работни места вече се чувстват притеснени от съкращенията на коледните добавки, на парите за отпуск, от продължаващата вече дълго време стагнация на заплатите, от удълженото работно време и постоянно нарастващото допълнително натоварване, породено от съкращения на заетите - и всичко това се отразява на настроението им. Освен това държавните служители вече трудно понасят постоянното натякване, че частникът върши нещата по-добре.             За да аргументира по-убедително исканията си за увеличение на заплатите "Съюзът на държавните служители" възложи на социологическия институт "Форса" да извърши допитване на тема "Приватизация". Според агенцията половината от населението на Германия оценява отрицателно резултатите от нея. Особено силна критика се отправя към железниците и енергийните концерни. Единствено държавата според 58% от запитаните е в състояние да осигури задоволяване на нуждите на обществото на приемливи цени. Само 16% подкрепят продължаването на приватизацията. Това е пълен обрат в нагласите на населението в сравнение с подкрепата за приватизацията, която съществуваше през 90-те години.             "Гражданите са неспокойно", каза председателят на "Съюза на държавните служители", Петер Хеезен. "Монополите по подържане на чистотата и енергоснабдяването постоянно вдигат цените. Трябва да се направи преоценка дали наистина приватизацията от последните години беше правилна идея".             Събуди се и "Съюзът на общинските предприятия" (СОП), който доскоро заемаше пасивна позиция. Той също проведе допитване: "Какво мислят германците за приватизацията на водоснабдяването?" Социолозите установиха, че над 75% от запитаните са против приватизацията му и само 13% я одобряват. Това представлява също драматична промяна на общественото мнение: А само преди две години и тогава силно спадналия процент на поддръжниците на приватизацията на сектора бе все още 24%.             Андреас Ширмер вицепрезидент на СОП и директор на общинското водоснабдяване на Лайпциг заяви пред пресата: "Общинските предприятия на водоснабдяването са гарант за високото качество и сигурност на снабдяването с вода на приемлива цена. И това завоювано доверие ние трябва да защитаваме пред гражданите всеки ден". Специалистът застъпи становище, което противоречи на мнението на неговите началници - приватизационните "фундаменталисти" от общината на Лайпциг и "отговорните личности" на града като кметът Буркхард Юнг от социалдемократите. Те настояват общинските предприятия на Лайпциг да се приватизират и могат да бъдат спрени само чрез референдум. Естествено, мнението на Ширмер ги "изненада".             Но който усеща тежненията на народа, вероятно не беше изненадан от социологическите проучвания. Настроението на населението се променя, за разлика от обичайното отношение на управляващи и медии, което изисква да не се обръща особено внимание на обществените нагласи.             Навсякъде обаче настъплението на неолибералните приватизатори боксува. Никъде техните обещания не се изпълниха, напротив. Да маркираме само положението в Германия, въпреки че и другаде нещата изглеждат по същия начин: обществените бюджети никъде не достигат, частните инвеститори фалират или се поддържат с държавни помощи (напр. пречиствателните станции в източногерманските провинции, тунелите във Варнов и под р. Траве, строежът на кметството в Гелзенкирхен). Вместо конкуренция навсякъде се ширят монополи, които повишават цените на тока, водата, газта, канализацията. Покачват се цени и такси и в други сектори: железници, комунални предприятия, чистотата; допълнителни плащания и осигуровки за сметка на гражданите оскъпяват социалните услуги: пенсии, здравеопазване, образование, учебници, покачват се наемите във всички градове. А безработицата и ниското заплащане са следствие от приватизацията.   Държавата в ролята на спасител             Неизпълнените обещания няма да променят курса на твърдите поддръжници на приватизацията, но навсякъде сградата на неолиберализма скърца и се пука. Във всяка страна кризата се проявява по различен начин. Но навсякъде се налага, въпреки твърденията на теоретиците на неолиберализма, държавата да се намесва, щом като дори според разбиранията на класическия капитализъм, пазарът не е в състояние сам да се справи. Навсякъде правителствата са включени в спасителни операции. Те се представят на обществото едва ли не като нормална, рутинна дейност на управляващите; а за криза и дума не става. Във Великобритания, европейският лидер в приватизацията, държавата от години вече съвсем официално поема задълженията на банкрутирали частни инвеститори. Със средства на данъкоплатеца тя откупи метрото и ж.п.-компании или е принудена да им плаща субсидии. Службата по контрола на водоснабдяването "Office of Water Services" трябва да се справя с катастрофалните последици от водната приватизация. Така напр., частните инвеститори ще бъдат задължени да поправят неотстранените след приватизацията течове във водопроводната мрежа.             Но и новият вариант на приватизацията, "Публично-частното партньорство" е в криза. Частният инвеститор на Лондонското метро, "Metronet", който бе поел поддръжката и експлоатацията му до 2035 г. фалира още през 2008 г. - държавата пое изплащането на неговите дългове. А зад "Metronet" стоеше консорциум от толкова "реномирани" световни концерни като "Bombardier", "Electricite de France", "Thames Water" и др. Лейбъристките правителства на Тони Блеър и Гордън Браун въобще не мислят за промяна на приватизационната стратегия, каквото и да струва това на държавата, а консервативната "опозиция" подкрепя тази политика.             В Германия съществува регулираща служба, която поема вече контрола на все повече приватизирани сектори. "Федералната агенция за контрол на мрежите" бе създадена през 1998 г. първоначално за контрол само на приватизираните пощи, тъй като германския "ТеІесом" не желаеше да допусне конкуренти в тази сфера. 2006 г. правителството възложи на агенцията контрола и над други свързани с мрежови съоръжения сектори: елекроснабдяването, газоснабдяване и железници. Нарасналата на 2300 служители агенция трябва да гарантира това, което пазарът не само, че не успя да осигури, но и разруши - конкуренцията. Скокове в цените трябва да бъдат предотвратени. За съжаление важни социални проблеми на обществото не влизат в задълженията на агенцията. Така например, ако се гарантира конкуренцията на основата на ниски заплати и щатни съкращения, тогава за агенцията всичко е наред.             Привидно просто, но дефензивно решение е взето от правителството на Холандия. Спряна беше по-нататъшната разпродажба на държавните предприятия. По този начин управляващата коалиция от социалдемократи и християндемократи коригира практиката на предишното правителство на християндемократите, водено от същия министър-председател, консерватора Ян Петер Балкененде. Там, където държавата все още притежава дялове в транспорта, пристанищата, енергийните предприятия и банките, ще ги запази. "Качеството на услугите за обществото трябва да бъде съхранено" заяви заместник министър-председателят и финансов министър, социалдемократа Вутер Бос. Но дали това добро пожелание ще се осъществи в условията на напредналата към момента приватизация е твърде съмнително. И без това качеството на публичните услуги вече чувствително е спаднало.             В замяна на това разпродажбата на държавните предприятия в Швеция се превърна в престижен проект за избраното 2006 г. консервативно правителство. Но от планираните шест продажби досега е осъществена само една и то в твърде скромни мащаби: намери се купувач само за 8%-ов дял от държавната телефонна компания "Telia-Buene". Разпродажбата забуксува, защото обществеността стана твърде чувствителна към нечисти практики, които не са рядко явление при приватизацията. Така например двама служители на инвестиционната банка "Carnegie" бяха преместени в министерство на финансите, за да внесат там своето "ноу-хау". Но когато тази "компетентност" се изрази само в твърде високи бонуси за тях, двамата "специалисти" трябваше да си отидат.   Нова Зеландия дава заден ход             Нова Зеландия сега взе твърд антиприватизационен курс. Но през 80-те години тя бе пример дори за Европа по отношение на приватизацията. Консервативните правителства с широк замах разпродаваха държавна собственост. И това беше сочено като образец за подражание на целия свят.              Но резултатите от тази политика се оказаха още по-катастрофални и от тези във Великобритания. Концерните в енергетиката реализираха печалби, но не обновяваха електропроводната мрежа. През 1998 г. големи части от страната останаха за 66 дни без ток. Продадени бяха също две важни обществени банки. Години наред след това обикновените граждани в много градове не можеха да си открият банков влог - от тази услуга не бяха заинтересовани глобалните нови собственици, големи австралийски банки. Орязани бяха пенсиите и социалните помощи, повишиха се таксите в учебните заведения, за приемане в болница трябваше да се плаща допълнителна сума. Висока безработица и нова бедност станаха следствия от безогледната приватизация, просяци наводниха улиците на градовете, нараснаха самоубийствата сред млади хора. След като всичко това се превърна в негативно всекидневие, световните медии просто престанаха да се интересуват повече от Нова Зеландия.              Но 1999 г. настъпи обрат. Новото правителство на министър-председателката Хелън Кларк се зае да разчисти развалините от приватизационната истерия. Лейбъристката Кларк управлява с подкрепата на сменящи се малки прогресивни партии, като "Зелените" и др. Какво се получи?             Премахнаха се таксите за учебните заведения и за приемане в болницата. Към пощенските служби се създаде банка, в която всеки гражданин може да открие своя сметка. Държавата откупи обратно железниците и авиокомпанията "Air New Zealand". Въведе се минимална работна заплата. За хората с ниски доходи правителството намали данъчното облагане, защото то е решаващ фактор, определящ вътрешната консумация. Държавата започна да финансира иновативни изследвания, напр. в биотехнологиите, за да може важното за Нова Зеландия земеделие да започне да произвежда нови хранителни продукти. 13 000 млекопроизводители се обединиха в голям кооператив. Но с това правителството си навлече упреци от страна на Запада, че тази му политика опасно наподобява на социализъм. "Без взетите мерки нашите средноголеми млекопроизводители отдавна щяха да бъдат погълнати от `Nestle` или някой друг концерн", отговори в интервю пред в. "Neue Zuericher Zeitung" министър-председателката. Производителите на плодове, киви и ябълки също се радват при кооперативното си обединяване на помощ от държавата.             Във външнополитическо и културно отношение Нова Зеландия също доби самочувствие. Тя възнамерява да стане истински автономна република и да се отдели от все още формално съществуващата зависимост от британската корона. Отказа да участва и в агресията срещу Ирак. Държавата стимулира производството на новозенландски филми, а коренното население на маорите получи права. "Ако нашето правителство не подкрепя културата, накрая ще се превърнем в предградие на Лос Анжелес, Сидней или Франкфурт" заявява пред "Neue Zuericher Zeitung" Хелън Кларк.             Вследствие на тази политика броят на безработните намаля, почти вече не се виждат просяци по улиците. Нова Зеландия демонстрира, какво може да се постигне дори при капиталистически условия. За тези, които живеят с закостенелите представи на Запада, това може да звучи като нереална приказка. Вероятно има някакво значение и това, че страната лежи не в центъра, а в периферията на света, но фактите говорят сами за себе си. Потулване на последствията Кметът на Мюнхен, социалдемократът Кристиян Уде направи пред в. "Frankfurter Rundschau" банално очевидни, но за един немски политик все още необичайни изявления: "Частниците вдигат цените, снабдяването на населението не може да бъде осигурено, а общините се превръщат постепенно в рекламни служби за международните концерни. Последствията пораждат навсякъде униние и недоволство".             Уде, президент и на "Конгреса на германските градове" разгледа в Лондон приватизираното водоснабдяване и канализация на английската столица. "60 дни през годината непречистена вода изтича в р. Темза, и това при 245 милиона брит. лири годишна печалба за фирмата. Потресен съм!" заяви Уде. "Господстващият `Дух на времето` днес би трябвало да се ужаси от самия себе си". За съжаление сред кметовете на германските градове и сред политиците на "масовите народни партии" Кристиян Уде все още е самотна лястовица. Може би някои от неговите колеги тайно мислят като него, но не смеят да дадат израз на своите виждания. А повечето от тях, като например, неговата заместничка в "Конгреса на германските градове" Петра Рот, кметица на Франкфурт на Майн, сияят пред камерите и невъзмутимо продължават да приватизират, както повелява "духът на времето".             "Масовите, народни партии" в Германия правят всичко възможно да потулят проявите на криза. Например, християндемократическото правителство на провинция Хесен, с министър-председател Роланд Кох, от години безмилостно съкращава разходите за младежта, за образование и за социални помощи с цел оздравяване на бюджета. Приоритетни остават, обаче, държавните разходи за приватизационните проекти, като Финансовия център - "Стария пазар" в Касел, Финансовия център - Вийзбаден, Полицейската централа във Вийзбаден, Затвора - Хюнфелд, Университета - Франкфурт. А университетските клиники, обществени сгради - министерства, полицейски управления и др. - се разпродават, за да пълнят общинските бюджети, а за това че наемите за тях в бъдеще далеко ще надхвърлят първоначалните приходи, това никой не бива да узнае. В областта Офенбах в провинция Хесен в момента тече за 90 училища най-големия проект за "Публично-частно партньорство" в Германия. А че впоследствие за ползване на училищата до 2020 г. населението ще трябва да плати минимум 800 млн.евро наем официално се премълчава. Всички договори с частните "партньори" остават засекретени дори за избраните в местния парламент депутати, за градските и местните общински съветници. И когато министър-председателят на провинцията стартира публичен дебат за увеличаване на наказанията за юношеската престъпност и медиите направят това темата на деня, как тогава обикновеният гражданин ще разбере, че зад тази дискусия е прикрива кризата? Осъзнаването на причините за кризата се възпрепятства и от поведението на "народните" партии на социалдемократите, християндемократите, свободните демократи и на "Зелените", които единодушно виждат в приватизацията панацея за справяне с последиците от кризата. Понякога зад тази политика се крие и корупция в нейната разновидност - приватизационна корупция. Но най-важната пречка за разкриване на последствията от приватизацията е пълното й засекретяване. Независимо дали става дума за таксата за товарните коли по аутобаните, за водоснабдяването на Берлин, за разпродажбата на общинските жилища в Дрезден или за новия ПЧП-проект с училищата в Офенбах, за комисиите от парламента до най-малкия общински съвет в провинцията, които вземат решенията, договорите за приватизацията са недостъпни за обсъждане от обществените избраници в оригиналния си вид. Затова те не са наясно, къде се крият капаните на тези договори и тайните клаузи, гарантиращи частната печалба за сметка на обществото. Още по-малко узнава за това самата общественост. Да се отнеме властта на "окупационните сили"             За да се премине от простото отрицание към конкретни промени много е важен въпросът с разсекретяването на приватизационните договори. Това трябва да стане не само с бъдещите, но и с сегашните договори. Тогава ще се появят много загрижени физиономии и много личности ще бъдат обхванати от паника, щом обществото добие представа за съдържанието на текстовете и за напечатаното с малки букви в тайните клаузи на хилядите договори. Затова голямо значение има инициативата в Берлин "Край на тайните договори - искаме си обратно нашата вода".             Референдумите обаче не са достатъчни. Първо, тяхната задължителна сила в различните провинции не надвишава 2 до 3 години. Второ, поддръжниците на приватизацията са разработили различни начини за усложняване на референдумите и за заобикалянето на техните решения. Например, те ще намалят броя на пунктовете за гласуване, няма да оповестят на населението за провеждането им, ще избързат с вземане на решенията от общинските съвети, ще изнамерят начини за юридическата им отмяна .             На всички нива в държавата, от провинциалните правителства до федералното е оформено убеждението, че енергийните концерни, т.нар. "четирите окупационни сили на Германия" - RWE, Vattenfall, E.on, EnBW - използват своят териториален монопол, за диктат върху цените не само на тока, но и на газта. Това между другото стана възможно след като с милиардите печалба през последните десетилетия концерните закупиха общински предприятия, водоснабдителни съоръжения и инсталации за изгаряне на отпадъци. По този начин те преодоляха монопола на държавата и сега имат възможност с лекота да елиминират алтернативните си конкуренти на публични услуги, като им отрежат достъпа до своите разпределителни мрежи и да упражняват монополно влияние върху цените за централно отопление, на питейната вода, за обработка на боклука и на отпадните води. Затова не е достатъчно да се определи само горна граница за цените на енергията. Това до сега можеха да правят и "Федералната агенция за контрол на мрежите" и "Федералната антикартелна служба". Усилията трябва да се насочат още по-далеко, към национализиране на разпределителните мрежи, с което ще се отнеме властта на "четирите окупационни сили".             Това е още по-необходимо, защото многократно еуфорично заявената тенденция към възвръщане и рекомунализация на общинската собственост остава ограничена само върху малък брой приватизационни сделки. Повечето договори имат 30-годишен срок на действие, а връщане към старите условия преди приватизацията вече не е възможно. Градовете и провинциите, както и държавата вече нямат пари за мащабно откупуване, още повече преди изтичане на срока на договорите. Картината би била по-друга, ако чрез ново законодателство се поставят други рамкови условия за ренационализация.             Профсъюзите започнаха да ограничават сътрудничеството си с най-големият протагонист на приватизацията - фондацията Бертелсман. Тази проява на съпротива е израз на нарасналото им самочувствие, което позволява да се мисли вече за демократично и компетентно управление на регионалната икономика от обществото. Профсъюзите се убедиха, че най-ефикасното средство за защита на собствените им интереси в сегашната обстановка отново си остава стачката...

Информация, подбор и превод: Иван Аладжов  и  Любен Аладжов



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1307192
Постинги: 820
Коментари: 1172
Гласове: 5693
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930