На челни места във върволицата от финансови удавници в Европа се наредиха освен де-факто фалиралата Гърция, вече Испания, Португалия и Ирландия, бившият отличник на ЕС. За разлика от тях проблемите на Италия все още не са чак толкова остри. Но напоследък и тя е принудена здраво да затяга коланите, а и вече официално е причислена от анализаторите към групата на страните PIIGS или GIPSI (по първите букви на 5-те страни с алюзия за англ. "pigs"=свине или "gypsy"=цигани).
 В италианските новини по телевизията днес постоянно се върти като водеща тема кризата в Гърция. Журналистите следят зорко също и деликатната ситуация в Португалия и Испания. Но финансовото положение в също силно задлъжнялата Италия обаче умишлено се остава на заден план от контролираните от премиера-мултимилиардер медии.
"Хората се отчаяха и това е много опасно", казва италианец, който чете вестник на площада "Пиаца дей Марканти" в Милано. Той преподава финанси в университета Бари и рисува мрачка картина на италианското бъдеще: "Хората живеят ден за ден, политиците също. Те гледат да се справят с това, което предстои утре, но не и с дългосрочните задачи за саниране на бюджета. Медиите не информират достатъчно. Почти никой не знае, на каква опасност сме изложени днес", казва професорът. Според него състоянието буди безпокойство, защото данъчната политика на Италия се основава на нереалистични илюзии в икономиката. Ако управляващите в Рим не се откажат от това, ще доведат страната до състоянието, в което днес се намира Гърция.
Известни финансови и икономически експерти в Италия отхвърлят категорично подобни мрачни прогнози. Сред тях е икономистът Джакомо Вачиаго. Според него Италия не може да бъде сравнявана с Испания и Португалия: "Италия има по-малък външен дълг в сравнение с тези две страни и италианците инвестират по традиция спестяванията си в местни държавни облигации, с което подпомагат ликвидността на страната. Това е един вид защита", казва икономистът.
Но това само отчасти е ярно. Факт е, че от десетилетия насам италианските семейства инвестират в държавни ценни книжа, които продават само тогава, когато имат спешна нужда от пари. В този смисъл те играят ролята на сигурна банка. След въвеждането на еврото на Апенините в търговията с държавни облигации започнаха да се включват все повече чужди инвистиори и спекуланти.
През последното десетилетие новите дългове на Италия нараснаха сравнително по-малко в сравнение с тези напр. на Германия. Но като цяло Италия е нарамила на плещите си гигантска планина от дългове - 115% от БВП (над 1700 млрд.Е), което означава, че страната трябва да работи повече от година само за да изплати тези борчове. Също и бюджетния дефицит е нараснал на близо -6%. А границите в това отношение са съответно 60% и -3%, показатели, които днес се изпълняват само от още 3 страни в ЕС. Ето защо италианският финансов министър, бившият социалист от PSI, Джулио Тремонти се опитва да влее колкото се може повече пари в държавната хазна, орязвайки разходи в социалната сфера. В крайна сметка обещаното в предизобрната кампания на медийния олигарх Берлускони намаляване на данъците, се оказва неизпълнимо.
Според председателят на италианския парламент  Джианфранко Фини, бивш ръководител на неофашисткия "Национален съюз" (AN), трябва задължително да се обуздаят държавните разходи. Въпреки това премиерът обеща на гърците финансова помощ в размер на милиарди. Италианците пасивно преглътнаха и този горчив хап без протести, явно водени от мисълта, че и без това страната има големи дългове и няколко милиарда повече не променят нещата.
"Италия е болна, много болна, но винаги досега, ние сме намирали изход от затрудненото положение. Италия може да оздравее, защото има потенциал за това", казва оптимистично мениджър, разхождащ се по търговска улица в старата част на Милано. Магазините тук са пълни, хората все още безгрижно се наслаждават на хубавото време и пазаруват като за последно, явно нямайки желание да си развалят настроението с апокалиптичните новини от други средиземноморски държави. Същински пир по време на чума.
А много често точно такава е реакцията на обречените, които не желаят да поваярват колко сериозно е положението им.

Glad I've fanlily found something I agree with!