Мрачните облаци на кризата надвиснаха и над зеления остров. Държавните дългове на Ирландия през последните 2 години нарастнаха на над 180 млрд. евро (близо 70% от БВП), а бюджетния дефицит експлоадира на актуално -14,7%, като през 2007г. все още имаше излишък от +0,3%. И докато до преди 2-3 год. островът продължаваше масово да привлича чуждестранна работна сила, а безработицата бе почти непозната, нейният ръст през последната година набра зашеметяващя скорост. От страната отново масово започнаха да емигрират хора поради липса на препитание, както бе през най-тежките години в историята на тази държава.
Правителството наложи радикална програма за икономии, имаща за цел да предотврати грозящия държавен банкрут на наричания до неотдавна от медийте гальовно "Келтки тигър". А вече и на тази страна, причислявана към групата на държавите PIIGS или GIPSI (пренебрежителен намек за англ. "свине" или "цигани"), й се налага все по-настойчиво да убеждава финансовите пазари в своята благонадеждност като длъжник.
Изходът от най-тежката икономическа криза от 70 години, както я нарече самият премиер Брайън Кауън, струва прескъпо на ирландците. С радикална програма за икономии консервативното правителство в Дъблин се опитва да предотврати фалита на държавата и да спести през идните години 16,5 млрд. евро. Най-напред бяха засегнати служителите в публичния сектор, които вече трябва  сами да плащат вноски в държавния пенсионен фонд. С други мерки, като съкращаване на детските надбавки, драстични икономии в администрацията и замразяване на заплатите в публичния сектор, е предвидено спешно да бъдат икономисани поне 2 милиарда.
Тази антисоциална програма е обявена от кабинета за безалтернативна. Ирландия трябва спешно да убеди международните пазари в надеждността си на длъжник, така че разходите по новите кредити да не експлодират допълнително. За втора година подред рецесията донесе и през 2009 г. спад в икономиката от -8% без перспективи за съществена промяна. Всяка седмица стотици изхвърчат на улицата без работа и препитание. Така напр. комюпърният гигант DELL премести производството си от Ирландия в Полша. И много други компании също напуснаха острова. А индексът на безработица в Ирландия надхвърля вече 12% с растяща тенденция. Фирми масово фалират или почти панически напускат страната. Чуждестранните инвестиции, на които дълго време се крепеше цялата икономическа политика, и за чието високо ниво страната годинин наред бе давана като пример, вече безвъзвратно пресъхнаха. Като този модел на развитие вече окончателно е история.
Драматичният срив в данъчните приходи и растящите държавни разходи доведоха през последните месеци до рекорден бюджетен дефицит, реално заплашващ страната с банкрут. Ирландците днес са принудени да свикнат със значително по-нисък жизнен стандарт. Налага се държавата да харчи по-малко, като трябва да взима все повече от хората. Поне засега правителството не се осмелява да се захване с решаването на един основен проблем. Публичният сектор струва годишно по 20 млрд. евро, като тази сума трябва да се набавя от едва 1 милион данокъплатци. А с експлодиращата безработица те стават все по-малко, така че в администрацията, но и не само там, предстоят още много драматични съкращения.
Всичко сочи, че както през изминалите години по отношение на ускорения растеж и привличането на чуждестранни инвестиции, така и днес в насока на радикалното понижаване на социалните стандарти и на жизнения стандарт Ирландия отново ще бъде водеща в Европа. Но вече по пътя надолу!