Иван Аладжов  /
Бъркотията при оповестяването на финансово-икономическите параметри доведе до оскъпяване на кредитите             За да спре бюджетните трикове като в случая с Гърция, Европейската комисия получи пряк достъп до националните статистически данни на страните членки. Министрите на финансите от ЕС се споразумяха във вторник в Люксембург за широки пълномощия на европейската статистическа служба Евростат. По този въпрос предстои да бъде изслушан и Европейският парламент, след което съветът може окончателно да одобри правомощията. Това се очаква да стане още този месец. След вземане на решението за разширяване правомощията на Евростат, еврокомисарят по финансите Оли Рен веднага оповести, че намира за съмнителна българската фискална статистика и прогнози и че първият проверяващ екип ще бъде изпратен именно в София, за да разгледа под лупа предоставените от правителството цифри.
    Повечето коментатори определят решението на Брюксел като реакция на противоречивите сигнали, идващи от българското правителство, което само постави под съмнение данните за предишните бюджети. МФ и НСИ, които ще бъдат обект на щателната проверка, заявиха, че са я очаквали.
    В лицето на България във фокуса на критиката попада още един източноевропейски кандидат за тежки кризисни сътресения. А чуждестранните инвеститори оценяват това като предупреждение, че страната ни е заплашена от превръщането й в следваща Гърция.
    Веднага след като стана ясно, че ще сме първите в ЕС, чийто бюджет ще бъде проверяван от Евростат, рисковата премия за обезпечаването на заеми за България се покачи рязко, което автоматически води до оскъпяване на дълговете. Засега с около 0,5%, като тенденцията може да се запази и тогава става опасно.
    Цената на петгодишните суапове (CDS), вид застраховка за осигуряване срещу кредитен риск, които са и един от измерителите на риска за финансови инвестиции в дадена страна, достигна за България до 400 базисни пункта, респективно 4%. Това високо ниво дори е с 10-15 точки над показателя за Унгария - страна с прогнозен бюджетен дефицит от над 7% и сочена от много анализатори като следващия кандидат за неплатежоспособност след Гърция.
    Тъй като цената на външното финансиране включва и премия за риск, то покачването на котировките на CDS води автоматически до увеличаване на лихвите по външните заеми, от които държавата и фирмите ни се нуждаят. Освен това неразборията при оповестените икономически параметри от последните месеци дават основание на финансовите спекуланти да стартират атака срещу страната ни, залагайки именно на покачващи се цени на CDS, което би могло да доведе и у нас до гръцки сценарии, тъй-като именно по този начин бе съборена южната ни съседка.
    И макар държавният ни дълг да е сравнително нисък - около 10 млрд. лв., респ. 15% от БВП (за сравнение този на Унгария е близо 80% от БВП, а на Гърция - над 120%), покачването на цената на външните кредити крие редица опасности. Особено като се има предвид, че у нас задлъжнялостта на фирмите и гражданите е около 5-6 пъти над тази на държавата, а и не е ясно в крайна сметка колко точно е бюджетният дефицит, имайки предвид факта, че ежемесечно се оповестяват различни, все по-високи, нива и не е ясно от даден момент нататък как ще бъде рефинансиран този растящ дефицит. Освен това едно по-нататъшно оскъпяване на външните кредити допълнително ще задуши крехката ни икономика.
    Тук не бива да забравяме и факта, че именно с експлодиралите цени за кредити вследствие покачване на цените на CDS за Гърция съседка ни бе докарана де факто до състояние на финансов банкрут.