Уве Хикш

Лява  икономическа  политика  по  време  на  кризата

    През последните 2 години, лошите новини валят една след друга: Не минава и ден, в които да не се съобщава за „лоши кредити”, за колабиращи банки, за държави, които са почти неплатежоспособни или за предприятия, които по време на кризата заплашват с масови уволнения. Но днес управляващите обявиха икономическата криза за преодоляна и ни обещават нова фаза на икономически просперитет.
    Но задача именно на левите е да покажат на хората с един ясен анализ на сегашната ситуация, че капиталистическата икономика е причината за безработица и експлоатация. Само ако ние успеем да дадем една ясна алтернатива на сегашната неолибелрана икономическа политика на властимащите ще успеем като Левица да превърнем ежедневните проблеми на много хора като бедност, безработица и социално изключване в политическа алтернатива.
    Капитализмът и кризата са като двете страни на една монета. Капитализмът от една страна създава несметни богатства, но същевременно създава бедност, безработица и социално изключване на хората. Така например според изследване на Международната организация на труда (ILO) в Женева в света най-малко 1 млрд. души са безработни. Това са 20 % от световното население или 1/3 от всички, които могат и искат да работят. Повече от 1.2 млрд. души по света живеят в абсолютна бедност и разполагат с по-малко от 1 долар за оцеляване. Повече от 1 млрд. хора по света гладуват. Само през последната година броят на гладуващите е нараснал със нови 75 млн. души.
Чрез неолибералната икономическа политика от 70-те години насам масивно бяха увеличени най-вече печалбите на големите концерни. Чрез дерегулацията на пазарите на труда и политическото отслабване на профсъюзите постоянно се намалява нивото на заплащане.
    От една страна се орязват социалните права на работещите, на пенсионерите и социално слабите, а от друга се намаляват данъците върху печалбите и капитала.
    Масивните приватизации на публични предприятия и обществени услуги и системите за социално осигуряване създават на капитала възможности за допълнителни печеливши инвестиции. Властимащата класа се опитва да си присвои нарастващото вследствие на техническия прогрес обществено богатство и да го превърне в своя лична собственост.
    По този начин световното финансово богатство през последните 30 год. е нараснало повече от 20 пъти. И докато през 1980г. то е било 12 блн. долара днес то е нараснало на над 200 блн. долара. В същото време световният социален продукт, който представлява реалното произвоство на стоки е нараснал само 5 пъти от 10 блн.$ на 50 блн.$.
    Това развитие е една от основните причини за масовото нарастване на бедността в света. Богатите са се облагодетелствали  за сметка на трудещите се ина бедните хора. Ние живеем в едно общество, в което има проблем със забогатяването, което означава, че богатите живеят все повече за сметка на бедните.
    Неолибералният капитализъм доведе до там, че на основата на една стагнираща реална икономика се наду огромен финансов балон от пари и дългове. Покачващите се печалби и преразпределянето на приходите в полза на собствениците на капитала и на богатите предизвикаха гигантски излишък на капитал. Освен това този процес се засилва от тенденцията за приватизации по целия свят в сферите на пенсионното дело и на социално осигурителните системи.
    От средата на 70-те г. постоянно се покачва безработицата, както в идустриалните държави, така и в страните от Третия свят. Евростат отчита, че през 2010г. в ЕС има повече от 23 млн. безработни, от които 15 млн. са в Еврозоната. Но реално в ЕС има повече от 40 млн. безработни. Много хора, които не намират работа формално регистрират еднолични фирми без особен успех или се оттеглят от активното търсене на работа.
    Ясно може да бъде онагледен феномена на скритата безработица на примера на САЩ. Така нареченото чудо за трудовата заетост в САЩ при по-внимателно изследване се оказа само мираж. Официалната безработица в САЩ бе до неотдавна 5.7% или 7.5 млн. души. Но ако се добавят нерегистрираните безработни, които са 5-6 млн. и ако се вземат предвид тези, които са принудени да работят на частична заетост около 4.5 млн., ефективната безработица достига 14 %.
    Освен това в САЩ има армия на „частично безработни”. 8.1 млн. американци имат само временен трудов договор, 2 млн. работят на повикване, 8.3 млн. се водят за еднолични предприемачи, без обаче да получават достатъчни приходи. Ако добавим към досегашните цифри тези „частично безработни”, реалната безработица в САЩ  достига цели 28 %.
    За разлика от предишните фази на икономически възход днес констатираме:
-    безработицата по време на възход не намалява съществено,
-    бедността в относително богатите държави нараства и по време на възход,
-    дори във фазите на икономически възход се стига до масивно унищожение на капитал, най-вече чрез поглъщане и ликвидиране на конкуренти,
-    е започнала ненаблюдавана досега в този й интензитет конкуренция,
-    въпреки унищожението на капитал се запазват свръхкапацитети и отвъд цикъла на икономическия възход.
    Ако анализираме това развитие ще открием една съществена промяна в близо 170 годишната история на капитализма. Цикличните кризи не са нищо ново за капиталистическата система. Те произлизат от логиката на капиталистическото развитие и по тяхната същност са в основата на всяко капиталистическо развитие, независимо от съотвената икономическа политика. Новото е, че от средата на 70-те години, дългосрочната акумулация, това означава новия допълнително създаден реален капитал, вече не е достатъчен да компенсира намаляването на печалбата.
    В проектът за програма на партията Левицата ясно е описана сегашната ситуация. Там e записано:
„Това развитие показва: капитализмът е не само социално несправедлив. Той подкопава и производствените основи на икономиката. Той систематично води до погрешно развитие на стопанството, до създаване на огромни свръхкапацитети и същевременно до незадоволяване на потребности и до гигантски екологически вреди. Той води до застрашаващо глобално неравентство и до унищожение на произвоства и продуктивност, на работни места и благосъстояние, на иновации и креативност. Той съсипва среднаа класа и причинява екстремна концентрация на приходи и състояние в ръцете на най-богатите, което раздува финансовите пазари и задушава потреблението на стоки.
    Неолибералната политика чрез дерегулация, либерализация и приватизация постави началото на днешната криза, която, ако не й се противодейства политически, може да прерастне в катастрофа. Идеологическият и политически банкрут на неолиберализма е явен. Като първа стъпка е необходима фундаментална промяна на икономическото и общественото развитие, в посока на едно социално-екологично преустройство.  Устойчивото преодоляване на икономическата криза и масовата безработица, на социалната криза и на енергийната и екологичната криза изисква друг вид икономическо устройство, в основата на което не е стремежът към максимална печалба”.
    В тази ситуация ние като леви трябва да представяме ясни алтернативи. На основата на няколко точки искам тук да разгледам най-важните елементи на една лява икономическа програма.
    1.    Марксистко ориентирани икономисти обръщат внимание, че поради свръх акумулацията на капитал за него възниква необходимостта от стратегии за гарантиране на печалбата. Във връзка с това капиталът залага на:
- проникването на капитала във всички обществени сфери,
- намаляването на заплатите като възможност за увеличение на печалбата,
- преразпределение в полза на богатите и собствениците на капитал чрез понижение или премахване на преки данъци върху приходите, които да бъдат заместени чрез косвени данъци като например ДДС,
- разходите по социалната държава да бъда прехвърлени изцяло върху работещите,
- все повече производства да бъдат преместени в страни с ниско ниво на заплащане, или чрез намаляване на заплатите в държавите от ЕС да се увеличи печалбата на собствениците на капитал,
- засилено ограбване на страните от Третия свят, което да се постигне чрез агресивна външна политика на ЕС,
- безогледното рушене на природата чрез прехвърляне на разходите за производство за сметка на екологията.
    В рамките на глобалната икономика транснационалните корпорации карат отделните държави да се конкурират взаимно. Големите концерни диктуват на държавите и регионите своите условия за инвестиции и принуждават държавите да плащат на големите предприятия масивни субсидии като условие за да инвестират: земята трябва да им бъде предоставена изгодно, концерните изискват данъчни преференции или директни субсидии от ЕС като условие за техните инвестиции.
На тази политика на преразпределението ние трябва заедно с профсъюзите да противопоставим една нова икономическа политика, която да съдържа следните 4 елемента:
-    Мероприятия за преразпределение в полза на получаващите ниски заплати, които поради ниските си доходи имат необходимостта от наваксваща консумация,
-    Ниски лихвени ставки за потребление и инвестиции, с което да се насърчат инвестициите,
-    Държавна антициклична политика на разходите, която да води до повишено потребление и чрез държавни инвестиции да се създадат условия за ефективно увеличение на потреблението,
-    Заместването на отделните мерки за насърчаване на инвестициите чрез политика на „социализиране на инвестициите”.

    2.    Днес вследствие на неолибералната политика работещите са разделени на 3 групи:
-    Основен персонал, който все още е подсигурен с тарифни договори и получава относително стабилни и добри заплати,
-    Периферен персонал и фиктивни подизпълнители, които са принудени да работят със значително по-ниски заплати и по-дълго работно време във фирмите-доставчици или са само временно наети,
-    Прекерятът (хора в несигурни условия на живот), който е изтласкан в периферните области на икономиката или изцяло е изключен от трудовите процеси.
От това разделение на трудещите следва:
-    Разделението води до конкуренция на трудещите се помежду си. Натиск върху основният персонал оказва периферният персонал.
-    Засилват се процеси на десолидаризация между трудещите се,
-    Профсъюзите достигат само вече основният персонал и с това са в състояние да представят все по-малко трудещи се.
Левите трябва да се застъпват за един обществен проект, в чиито център да са три основни изисквания:
-    В основата е трудът. Всеки човек има „право на труд”, което да бъде налагано чрез държавна политика.
-    Чрез масивно разширяване на правата на трудещите се, чрез засилване на правата на профсъюзите трябва да се преодолее тенденцията за противопоставяне между трудещите се.
·    Следва да бъде засилена защитата от уволнение за работниците,
·    Временните трудови договори трябва да бъдат ограничени, по възможност дори забранени,
·    Профсъюзите трябва да получат законно гарантиран достъп до всички предприятия,
·    Минималното възнаграждение за трудещите се трябва да бъде увеличено. За ориентир може да служи изискването на Европейският съвет, че минималната заплата трябва да е поне 60% от средната заплата в съответната държава.
·    За всички хора трябва да има социално осигуряване, което да гарантира достоен живот.
-    Профсъюзите трябва да са централен партньор на Левицата. В рамките на профсъюзите трябва да засилваме левите политики и да се застъпваме за промяна на профсъюзите, за да може те да се превърнат отново в борбени организации за защита на трудещите се.

    3.    Лявата икономическа политика трябва да атакува причините за икономическата експлоатация и радикално да ги промени:
-    Основна предпоставка, за да се постигне намаляване на безработицата и преразпределение на средства в полза на трудещите се, е съществено съкращение на работното време при запазване на нивото на заплащане,
-    За това ние трябва заедно с профсъюзите да се борим за увеличаване на заплатите, което да е значително над нивото на покачване на продуктивността,
-    Ние трябва да се борим за нови форми на собственост, които да преследват четири цели:
·    Да се премахне оптимизирането на печалбата като единствена цел на капитала,
·    Да се възстанови регулиращата функция на инвестициите, за да може икономиката в отделните държави да се развива равномерно,
·    Да се гарантира демократичното право на трудещите се за участие в управлението на предприятията,
·    Да се одържавят ключови индустрии като банки, застраховки, и всички публични услуги.
-    Ние трябва да се борим за регулация на икономиката. Затова ни е необходимо:
·    Нова международна система за валутна стабилност, която да предотврати съсипването на цели региони от международните борси,
·    Да се забрани спекулацията с деривати, валути и хранителни продукти,
·    Система за контрол на капиталовите потоци, която да предотврати валутите и цели държави да бъдат изнудвани чрез спекулации или финансови трансфери,
·    Система за минимално данъчно облагане в рамките на ЕС, за да се предотврати днешният данъчен дъмпинг,
·    Да се въведат минимални социални стандарти, за да се възпре социалният дъмпинг,
·    Забрана на данъчните оазиси.
    Лява икономическа политика означава да се противопоставим на интересите за печалба на властимащите, за да организираме преразпределение на благата. За това Левицата се нуждае от много сила, смелост за съпротива и интензивно запознаване с политическата икономика. В рамките на лявата икономическа теория има много интересни идеи за конкретни алтернативи на властващата капиталистическа икономическа идеология. Ако съм съумял с този мой доклад да Ви инспирирам към размисъл и да предизвикам дори противоречия, тогава съм постигнал това, което исках: да Ви подтикна да се противопоставите на властващите и въоръжени с една нова лява икономическа теория да промените България в посока към едно демократично социалистическо общество.

--------------------------------

* Доклад на един от тримата представители на немската "Лява партия" на провелата се на 23.10.2010 г. в София конференция "Лявото днес", организирана от фондация "Бузлуджа", с подкрепата на фондация "Роза Люксембург".

---------------------------------

Превод:  Иван Аладжов

---------------------------------

Публикуван в сп. "Ново Време", бр. 11 / 2010  г.

Но то не се основава на смрадливият Марксизъм, нито на либералният бандитизъм.
За съжаление левите не са в състояние да преразгледат основни положение в своята идеология и отново се говори за капитализмът, пазарът и конкуренцията като за едно завършено зло. Нима ще изхвърлите ножа, защото можете да се порежете или ще забраните огънят защото може да ви подпали къщата. Всичко е в мярата и правилата, в културата и манталитета. Глобалната икономика се нуждае от глобални правила и морал, от ограничаване на някои степени на свобода на системата и т.н.
На първо място е необходима реално разделение на властите и прозрачност на икономическият и политически живот. А властите са толкова по колкото начина може да накарате хлапето да изхвърли боклука или да си учи уроците.
Като му платите или му обещаете нещо-икономическа власт;като го заплашите със шамаросване-политическа власт; като го убедите, че методът на моркова и тоягата е за цирка, а то е човек и трябва да разбере, че има отговорности-духовната власт, властта над ума. За съжаление хората са изключително тъпи и търсят простите отговори и лесните решения. А най-лесното е да назубриш нещо, някой авторитет и да гледаш на света през неговите очи. Може и да нвее един но може и да е Мохамед. Като човек изчел основните религиозни доктрини и идеологии, съм стигнал до неутешителният извод, че хората са изключително тъпи, защото умният се учи от чуждите грешки, глупака от своите, а идиота упорито ги повтаря. Проблемът не е в това , че има богати и свръх богати, а във властта която дават парите и злоупотребата с нея, както и унаследяването и. Политическата власт в демокрациите не се унаследява по принцип, като изключим представителните мутри на монарсите. Идеологическата, духовната информационната, властта на авторитета също не се унаследява. Просто трябва да се сложи таван в унаследяването на икономическата власт. Да речем до сумата изработвана от работещата средна класа за цял живот без данък, а за горницата 75%.

А десетократното надвишаване на парите, които може да изработи работещата срадна класа да бъде изобщо забранено.
2. Ограничената отговорност да се редуцира и собствениците на акции да отговарят неограничено да размера на получените от акциите дивиденти.
Не е редно банковите печелби да се приватизират, а загубите в условия на криза да се социализират, защото щяла да гръмне цялата икономика. Това е най-обикновен рекет. Ако аз взема заем съм неограничено отговорен, а собствениците на банките са ограничено отговорни за парите на вложителите, които са взели на заем и са правили с тях каквото намерят за добре.Просто не е морално.
3. Проблемът не е че Бел Гейтс е станал богат, а че Сорос с 300 човека персонал е направил толкова пари колкото една високотехнологична компания с 30 000. В Австралия един обикновен електричар е станал богат като е заложил всичко на разработването на една мина. Ако нямаше такава възможност подценените мини нямаше да влязат в експлоатация. Не можем да се откажем от личната инициатива и свобода само защото ражда богаташ. Просто трябва да се регламетира коя е морална и коя не и съответно да има санкции. Защото всяка свобода трябва да стига само до там където започва нечия друга свобода.
4.Ако има антидъмпингово законодателство, то трябва да включва всички стоки включително и трудът. В условията на глобална пазарна икономика, капиталите се насочват там където трудът е евтин и страните се конкурират с предлагането на тази стока в съотношението квалификация /цена. Това дава шанс новите икономики да настигнат развитите, но в същото време е и дъмпинг, когато трудът се продава под неговата себестойност. Кризата е преди всичко за развитите икономики където трудът се продава над себестойността си. Предстои срив във западните икономики или растеж около нулата, ксенофобия, десен и ляв екстремизъм. Икономическите вождове си търсят други индианци. Но това е шанс за Китай, Бразилия, Индия и дори за България, ако има умни политици.

Срещу глобалният капитализъм, трябва да се поротивопостави глобалната солидарности регулациии, което означаво една валута за целиякт свят прозрачност и едни правила, защита на труда от синдикатите и държавата и забрана копуването му под себестойността му.
Няма как това да се случи с локални регулации и действия, а докато има тоталитарен китайски капитализъм и ислямски фундаментализъм, просто е немислимо. Следователно този век ще е век на прехода към онази общочовешка цивилизация, която ще е пазарна, капиталистическа и всъщото време хуманна, защото един обединени мирен свят с едни пари и едни закони няма нужда от производители на оръжие и смърт.
Смрадливият елит го знае и нещата вървят на там, но кога елитът , който е печелил играта при някакви правила, ще ги промени доброволно. На куково лято.
Ако правилата се променят отгоре , те са в услуга на елита, а ако се променят отдолу в услуга на хаоса и простотията. Решението на проблема е натиск отдолу и заплаха за бъркотия с неизвестен изход и стъпкъ по стъпка отвоюване на новите правила. Азр не виждам в съвременната левица воля за това , стратегия и философия. Пировото победа на либералният модел ще доведе до нови кризи и залезът на Запада. Сбигнев Бжежински тово вещае и е напълно прав.
Отстъплението от идеята за мултикултурно общество е само началото на процеса.Хедонистичният и угоен Запад е деморализиран и според мене ще агонизира поне петдесет години. Предполагам, че няма да доживея неговият край.Времето му на доминираща сила изтича. Ако човечеството не съумее да изгради един нов мултикултурен, мирен и единен икономически и политически свят, то просто ще потъне в хаоса на самоизяждането. Дивият мустанг та капитализма трябва да бъде най-сетне обязден, а не пренесен в жертва на бога Маркс и неговите прророци и простотии, на чаровния и тъп Христос, на откаченият и припадничав пророк, или на задрямалият Буда.
ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ КАТО ИДИОТИ ДА СЕ ВЪРТИМ В КРЪГ И ДА НАСТЪПВАМЕ ЕДНА И СЪЩА МОТИКА.

Wow! Great thnkiing! JK