Иван Аладжов  /
  Къде  е   млякото ?
      От Съвета на българските аграрни организации оповестиха, че България е единствената страна в ЕС, която не е в състояние да оползотвори отпуснатата й квота за мляко. Използвайки едва под 2/3 от предоставеното ни количество, ние произвеждаме значително по-малко, отколкото е вътрешната консумация.
    При това млечната квота за новоприетите страни-членки, включително и за България, не е особено щедра. Освен това потреблението у нас през последните години силно е намаляло поради високата цена и ниското качество на родните млечни продукти.
    За разлика от нас другите страни в Европа редовно произвеждат над предвидените за тях квоти и често дори са принудени да унищожават мляко, за да предотвратят свръхпредлагане, което да срине цената му, и за да се впишат в предвидените за тях ограничения.
    Но кои са причините за това у нас да се внася някакъв продукт от вън, независимо дали той ще е мляко или нещо друго, вместо той да се произведе в страната?
  От една страна, в основата на това е днешният ни мързел и ламтеж за бърза и лесна печалба. Защото у нас проблем има не само с производството на мляко, а в почти всички сфери.
    Достатъчно е човек да се поразходи из страната. Преобладава мръсотия, запустели земи, разнебитени здания, улици и тротоари. Които и след най-малкия дъжд се превръщат в езера. Защото никой не си прави труда да почисти и отпуши отводнителните канали.
    Подобно е положението и с производството, независимо на какво. Много по-лесно и доходоносно е да се внесат залежали някъде по света продукти, от които другите се чудят как да се освободят, отколкото да се напънеш да произведеш нещо качествено и на разумна цена. Затова днес сме принудени да ядем и пием разни каши с неясно съдържание, а българските храни са се превърнали едва ли не в запазена марка за ниско качество.
    Разбира се, има и ред други причини, за да изчезнат българските продукти от магазините. Сред тях е липсата на държавна политика, подкрепяща родните производители на храни, каквато се прилага във всички други страни от ЕС. Същото се отнася и по отношение на нашите млекопроизводители и животновъди, които са поставени в неравностойна конкурентна среда с минимални помощи от страна на тази държава.

“Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални по света.” /Н. Бъкстон за българите по време на Първата световна война/.

“Българските мъже от всички класи могат да служат за пример на мъжете от повечето европейски нации.” /С-К. Стобарт, 1913 г./
= = =
“Това, което този народ – българите- способен и енергичен, създаде в областта на науката, изкуството и народното стопанство, е удивително. /проф. Николае Йорга – румънски историк. Из реч в румънския парламент, 1930 г./
= = =
“Вашата страна е една страна с голяма духовна култура, високите нравствени качества на вашия народ му позволяват да се надява на едно по-добро бъдеще.” /граф Д'Адикс. Интервю пред в. “Зора”, 1933 г./

“С преминаването на българската граница при Свиленград като че ли навлязохме в една приказна страна. След запустелите, буренясали и безлюдни полета на турска Тракия, нам се стори, че навлизаме в един истински Ханаан. Докъдето ни стигне окото се виждаха отлично подредени ниви, китни градини, дървета, безбройни стада, спретнати и здрави селяни, които разпръснати из полята, работеха с песни. За мен, който идвах от Азия, това бе първото ми най-хубаво впечатление от Европа. Вие сте чудесна страна и народ с блестящо бъдеще.” /Из разговора на немски професор с писателя Стилиян Чилингиров, публикуван в 1938 г./
= = =
“Страната ви е същински земен рай. Където и да се обърне човек, вижда хубави нивя и градини. Особено впечатление ни прави трудолюбието на вашия народ. Вие вече сте ни задминали в лозарството. Миналата година /1937 г./ ние сме изнесли 4 млн. кг. грозде, а вие – 29 млн. /из разговор на гръцки учител със Ст. Чилингиров, 1938 г./.

– авторът на първата история на България, на английски език:
“По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин... Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да задоволяват сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България… Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността, в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” /Виж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./

Добродетелите, за които пишете са отпреди около 100г. Днешна България за съжаление няма нищо общо с това!