Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2011 15:23 - Лявото политическо пространство в Дания
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2060 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 09.04.2011 18:38


Любен и Иван Аладжов  /    Социалдемократи - Socialdemokraternе Най-старата лява формация в Дания е тази на "Социалдемократите". Партията е учредена 1871 г. от Луис Пио, Харалд Брикс и Пол Гелеф като датско отделение на І-ия интернационал. Нейната цел е да постави бързо нарастващата работническа класа в Дания на социалистически основи. От средата на 19-ти век в датското до тогава предимно селско общество се развива процес на бърза индустриализация. Голяма част от селяните се преселват в градовете и стават работници. Социалдемокрацията се ражда в Дания, както и в други страни, от необходимостта за социална справедливост и демократични права. През зимата 1871/72 г. в партията навлизат много нови членове. В началото на май 1872 г. тя организира стачка на строителните работници за ограничаване на работното време. На 4май са арестувани ръководителите й Пио, Брикс и Гелеф и техните най-близки сътрудници. На следващия ден се състои голяма демонстрация, при която се стига до първите сблъсъци между датската държава и работниците, известна като "Битката в общинската мера". Тя се превръща в символ на организираното начало на датската социалдемокрацията. Присъдата на Висшия съд е произнесена през август 1873 г. Пио получава 5 години затвор, а неговите сътрудници Брикс и Гелеф по три. Няколко дни след това Работническия интернационал в Дания е забранен. След 2 години тримата лидери са предсрочно пуснати от затвора, тъй като има опасност Пио да умре. Въпреки забраната "Социалдемократите" продължават да номинират кандидати за парламентарните избори, а и профсъюзната дейност не замира. На конгреса през юни 1876 г. се приема първата партийна програма, назована "Гимле", на името на заведението, където се състои конгресът. Като основни принципи на партията са провъзгласени "Свобода, равенство и братство между всички народи", а като конкретни искания са издигнати забраната на детския труд и учредяването на социална държава. В духа на класовата борба програмата формулира като "задача на социалдемократите освобождаваннето на труда от капитала" и обявява "всички партии, които не приемат това като основна цел, за реакционни спрямо социалдемократите". Програмата утвърждава, че "датската социалдемокрация се стреми да вземе държавната власт и по този легален начин да превърне всички средства за производство в обществено владение. Само след отнемане на управляваната от частни капиталисти собственост, на акционерните дружества и на управляваните от държавата и общините предприятия, те могат да попаднат в ръцете на народа, ще се премахне наемния труд и ще е възможно справедливо разпределение на произведената печалба. "Социалдемократите" се стремят да постигнат тези свои цели по демократичен път и затова настояват за пълна свобода на пресата, на събранията, за всеобщо, равнопоставено, директно и тайно избирателно право за всички мъже и жени над 22 години, народен суверенитет и за въвеждането на референдуми. С приемането на програмата "Гимле" се забелязва нарастваща лидерска криза в партията. Пио и Гелеф трудно се примиряват с това, че делегатите не приемат автоматически техните идеи. В същото време датската полиция засилва натиска върху работническото движение и все по-малко хора се осмеляваха открито да членуват в партията. През 1877 г. Пио и Гелеф са принудени от полицията да емигрират в САЩ. През 1878 г. е учредена нова партийна организация под името "Социалдемократически съюз". 1882 г. нейн председател става Петер Кнудсен, който отпределя облика на датската социалдемокрация до смъртта си през 1910 г. 1881 г. главен редактор на партийния вестник "Социалдемократи" става Емил Вийнблад. За кратко време читателите му се удвояват, а печалбата от вестника създава възможност да се подпомага финансово и партията. На парламентарните избори 1884 г. за първи път в датския парламент влизат социалдемократи - Кристен Хьордум и Петер Холм. Но едното от тези 2 места след 3 години е загубено. А през 1890 г. социалдемократите успяват да удвоят гласовете си и да извоюват 3 мандата. 80-те години на 19-ти век са белязани от укрепване на датското профсъюзно движение. Отначало ръководството е в ръцете на градския интелектуален елит, но постепенно влиянието на по-ниско квалифицираните работници и селяни нараства. Провеждат се и редица успешни стачки за увеличение на заплащането. Първите кооперативи се появяват след като падат цените на житото, без това да се отрази на цената на хляба. Работническите организации създават тогава първите кооперативни хлебопекарни. През 1888 г. програмата "Гимле" е променена и допълнена. Макар това да са дребни поправки, се очертава тенденция за смяна на линията на партията от протест към т.нар. реална политика и реформизъм. Тонът на програмата вече е по-умерен, което се дължи на нарастналото влияние на партията в парламента. Ново, между другото, е искането за изравняване на статуса на домашните прислужници с този на обикновените работници и за безплатна храна на учениците за сметка на общините. По отношение на селскостопанската политика социалдемократите се отказват от искането за одържавяване на земеделската земя и последващото й отдаване под аренда. Вместо това се иска само парцелиране на земята и осигуряване на достъп на дребните селяни и на притежаващите собствена земя селскостопански работници до евтини кредити. По време на икономическото подобрение в началото на 90-те години на 19-и век работничеството продължава да се организира. През 1898 г. е учреден профсъюза "Landsorganisationen i Danmark". Той продължава да съществува и до днес и да представя датските трудещи се (над 1 млн. членове, респ. 85 % от всички работници). В същата година е учреден и "Съюз на работодателите". В периода между двете партийни програми от 1888 и 1913 г. в датското общество настъпват съществени изменения. От класова борба се премина към предпазливо класово сътрудничество. Отдава се предимство на средствата на парламентарната демокрация пред методите на класовата борба. На парламентарните избори 1918 г. социалдемократите получават добър за времето резултат от 28,5 %, а само 6 години по-късно, през 1924 г., те дори вече са най-силната партия с 36,6% от гласовете и за първи път в историята на страната съставят правителство, начело с Торвалд Щтаунинг – бащата на датската социална държава. Той управлява кралството с малки изключения до смъртта си 1942 г. През този период социалдемократите постигат и най-високите си изборни резултати, като историческият им пик е през 1935 г. с 46,1%. По време на германската окупация на страната през Втората световна война Дания формално се управлява от широко коалиционно правителство, начело със социалдемократите и техния премиер Щтаунинг. С политика на сътрудничество и преговори кабинетът се опитва да запази Дания като суверенна държава. Затова след навлизането на немски войски през 1940 г. Германия продължава да спазва формално датския суверенитет и неутралитет. А в края на 1941 г. Дания се присъединява на страната на Третия райх към Антикоминтерновския пакт. Но време на нацистката окупация единствено Комунистическата партия на Дания е забранена, като голяма част от членовете й са интернирани в концлагери. Болшинството датчани макар и да симпатизират на съюзните сили, подкрепят усилията на датското правителство за прагматично сътрудничество с германците, което някои историци оценяват като специфична форма на колаборационизъм. Въпреки това афинитета към целите на нацизма в Дания остават слаби, а профашистката партия на страната се подкрепя от едва 2%. След нападението на Германия над Съветския съюз няколко хиляди датчани, част от които от немско потекло, доброволно се поставят в услуга на хитлеристката военна машина. Още от 30-те години на миналия век датската социалдемократическа партия е в основата на многобройни реформи, които полагат основите на датската социална държава "Народен дом". С малки изключения тя определя в продължение на общо около половин век съдбините на страната до изборите през 1981 г., когато социалдемократите макар и да постигат приличен резултат от 32,9% не успяват да съставят правителство. Те се връщат отново във властта през 1993 г. (34,6%) с правителството на Поул Нируп Расмусен, който управлява до 2001 г. През втората половина на 90-те години на миналия век започва реформа на датската социална държава с въвеждането на т.нар. „флексикюръти“ (еластична сигурност), позволяваща на работодателите по-лесно да уволняват и да назначават хора, с цел насърчаване на икономическия растеж и съкращаване на безработицата. Но тези инициирани от социалдемократите процеси, които представляват своегорода свиване на социалната държава, макар и временно да дават положителни резултати за стопанството, в крайна сметка водят до загуба за партията на изборите 2001 г., когато тя пада до 29%. А правителството им е сменено от десните либерали на Андерс Фог Расмусен. И до днес датските социалдемократи не са успели да спрат низходящата за тях тенденция. На изборите 2005 г. те се сриват до 26%, а 2007 г. получават само още 25,5%, което е най-лошият им резултат от Първата световна война насам. Не се очаква подобрение за тях и на предстоящия през есента на т.г. вот - проучванията сочат отново резултат от около 25%.   EДИННА ЛИСТА ЧЕРВЕНО-ЗЕЛЕНИ 
(Enhedslisten de rod-gronne)
Лявата коалиция "Единна листа червено-зелени" се образува 1989 г. първоночално като съюз между "Комунистическата партия на Дания",[1] "Левите социалисти",[2] троцкистката "Социалистическа работническа партия" [3] и безпартийни леви. През 1991 г. към коалицията се присъединява и маоистката "Комунистичека работническа партия"[4], а през 1997 г. и "Активния социалистически форум". По наложилото се междувременно разбиране, старите разправии между ориентираните към Москва комунисти, маоистите и троцкистите само облекчават живота и управлението на буржоазните партии. Особено през 70 и 80-те години се бе разгоряла истинска сектанска война в политическата левица на Дания. Едва обединението им в "Единната листа" промени това състояние. По-късно след определен преходен период бе решено преобразуването й в самостоятелна партия. През 90-те години "Единната листа" играе важна роля в парламентарния живот на Дания, тъй като нейните 6 депутати подкрепят парламентарната група на социалдемократическите правителства на Поул Нируп Расмусен. Нейните гласове в парламента често са езичето на везните при прокарването на решения за социални облекчения, но Нируп не можеше автоматически да разчита на тяхната подкрепа. От 2001 г., след идването на власт на десните либерали, представителите на коалицията гласуваха преобладаващо срещу решенията на новия кабинет, като парламентарното им влияние бе силно ограничено от новото буржоазно мнозинство. Днес "Единната листа" функционира като независима партия на основата на индивидуално членство. Партиите-основателки формално не са нейни членове. Коалицията взаимодейства с "Фронта на социалистическата младеж" и се явява най-лявата формация в парламента. На европейските избори 2009 г. депутат в Европарламента стана членът на "Единната листа" Сьорен Сьондергаард от "Социалистическата работническа партия", явил се като кандидат от "Народното движение против ЕС". Мнозинството на членовете на "Единната листа" са мъже, но 60% от избирателите й са жени. Демографската структура по региони, обаче е твърде различна. Броят на членовете й се доближава до 5000. Близката до партията младежка организация "Социалистически младежки фронт" наброява няколко стотин души. В общи линии коалицията е представена в градовете по-силно, отколкото в провинцията и постига на избори около 3%, респ. до 111 000 гласа. Най-важните програмни точки на "Единната листа" освен въпроси за подобрение на положението на социално слабите, са въвеждането на 30 часова работна седмица, за откриването на нови работни места в държавния и частния сектор, решително обявяване, като единствената лява партия в Дания, против членството на страната в ЕС и НАТО, за интеграция на чужденците, както и срещу войните. Заради тази си позиция "Единната листа" се обяви в опозиция и на социалдемократическото правителство през 90-те години, което бе подкрепило войната в Косово. Коалицията призовава да се защитят и увеличат социалните придобивки, въведени от социалдемократическото правителство чрез увеличаване на данъците на лицата с най-висок доход, чрез облагане на спекулативните доходи и за сметка на отмяна на държавните субсидии за частни фирми. "Червено-зелените" се обявяват против съкращението на разходите за социални нужди и против приватизацията. В сферата на демократичните свободи те са за ограничение на пълномощията на полицията и за свободен достъп на имигранти от чужбина. Важно място в програмата им заема и защитата на околната среда. "Единната листа" няма председател, а се управлява колективно от 21-членно ръководство. Депутатите й са задължени да отдават част от своята заплата на партията, така че годишният им доход да бъде от порядъка на дохода на квалифициран работник. Организацията притежава статут на наблюдател в партията на "Европейската левица" и е съучредител на "Европейската антикапиталистическа левица".   социалистическа народна партия 
(socialistisk folkeparti)
"Социалистическата народна партия" – СНП е ляво-екологична политическа сила в Дания. Тя е разположена в лявото политическо пространство, между датската социалдемократическа партия и ляво-алтернативната " Единна листа червено-зелени". Формацията възниква през 1959 г. като отцепил се клон от "Комунистическата партия на Дания". Мнозинството от датските комунисти под ръководството на своя дългогодишен председател Аксел Ларсен, който е сътрудничил на ЦРУ, осъди тогава политиката на Съветския съюз и нахлуването му през 1956 г. в Унгария. През 80-те години в просоциалистическата й програма бе приета и екологичната идея. Партията се обявява за парламентарна демокрация и дълго време бе разединена по въпроса за членството на страната в ЕС. Но днес, под председателството на новия лидер Вили Сьондал СНП е по-положително настроена към влизането на Дания в ЕС. В това отношение той реформира политическата й линия и партията в голяма степен се отказа от скептичното си отношение към ЕС. СНП е поддържала редица ляво-центристки правителства на социалдемократите. На парламентарните избори 2007 г. СНП стана четвъртата парламентарна сила с 13% от гласовете (увеличение от +7%) и 23-ма депутати (с 12 места повече). Най-добрият си изборен резултат СНП постига 1987 г. с 14,6%. В Европарламента СНП е в групата на зелената фракция и има статут на наблюдател в наднационалната "Европейска зелена партия". На евроизборите 2009 г. тя успя да изпрати един свой мандатоносител в Страсбург.   народно движение срещу ЕС 
(folkebevaegelsen mod eu)
Това е датска политическа партия, която се явява само на изборите за европейски парламент. Тя е образувана 1972 г. в навечерието на референдума за членство в ЕО. Тогава тя събра гласовете на противниците на членството на Дания в ЕО. На последвалите няколко референдума през 1986, 1992, 1993, 1998 и 2000 г. партията призова съмишлениците си да гласуват с "Не". Исканото от нея допитване до народа за договора от Лисабон (както в Ирландия) не беше проведено. "Народното движение срещу ЕС" участва в изборите за европарламент от 1979 г. и от тогава винаги е имала представители в него, в началото 4-ма депутата и изборен резултат от 20%. Сега тя е представена от само един депутат при подкрепа малко над 7%. От 2007 г. мандатът се носи от Сьорен Сьондергаард, член на троцкистката "Социалистическа народна партия", която е част от „Единната листа“. От 1992 г. партията работи във фракцията на Обединената европейска Левица/Северната зелена Левица, но се самовъзприема за надпартийно формирование. Нейни конкуренти в евроскептичния лагер са националконсервативната "Датска народна партия" и до своето разпускане през септември 2009 г. критично настроената към ЕС партия „Движение Юни".    радикалната левица 
          (det radikale venstre) "Радикалната левица" (РЛ) е социаллиберална партия в Дания., която въпреки името си се позиционира в дясно от социалдемократите. Формацията е образувана още през 1905 г. като отцепил се клон от либералната партия "Левица" (Venstre). РЛе центристка партия, подкрепяла в миналото както деснолиберално-консервативни, така и социалдемократически правителства. Последното й участвие в правителство е от 1993 до 2001 г. в управлението на социалдемократите начело с Поул Нируп Расмусен. През последните години партията широко критикува политиката по отношение на чужденците на дяснолибералното правителство на Андерс Фог Расмусен. През май 2007 г. от партията се отцепи част от дясното й крило и се конституира като самостоятелно формирование под названието "Нов Алианс" (Ny Alliance). След преминаването на евродепутатът Андерс Самуелсен към "Новия Алианс" РЛ остана без представител в Европарламента. През лятото на 2007 г. дългогодишният председател на партията се оттегли и поста бе поет от министърът на образованието Маргарете Вестагер. Но и тя до сега не успя да спре упадъка на партията. На изборите 2007 г. "Радикалната левица" понесе най-тежките загуби от всички парламентарно представени партии. При вот на доверие от 5,1% тя разполага вече само с 9 мандата в парламента, вместо 17. Най-добрият резултат РЛ постига през 1968 г. с 15%.  

[1]"Датската комунистическа партия" (DKP) е най-старата комунистическа партия в Дания. Тя е учредена на 9 ноември 1919 г. под името ""Лявосоциалистическа партия на Дания. Сегашното си име носи от 1920 г. Днес тя има само няколко стотин члена и от 1979 г. не е представена в парламента. Затова образува с "Левите социалисти" и "Социалистическата работническа партия" лявата алтернативна "Единна листа", която от 1994 г. е в парламента. В формата на тази коалиция DKP продължава да съществува като самостоятелна партия. През 1941 г. комунистите са забранени от нацистките окупатори като единствена датска партия. Повечето ог тях са арестувани и изпратени в немски концентрационни лагери. От 1932 до 1941 г. "DKP" е представена в парламента с изборни резултати от около 2%. След войната, от 1945 до 1960 г. и от 1973 до 1979 г. тя отново е в парламента с резултати от около 4%. Най-добрият си изборен вот "DKP" отбеляза 1945 г. с 12,5% и 255 000 избиратели. Но след това тя губи подкрепата на избирателите и пада през 80-те години до едва 1% от гласовете.   [2] Левите социалисти" - ЛС (Venstresocialisterne - VS) е партия, изградена на "недогматична революционна и марксическа основа". ЛС считат теорията и метода на марксизма - диалектическият и историческият материализъм - за най подходящ инструмент за разбиране на обществените процеси. Формацията е основана през 1967 г. в резултат на разцеплението на "Социалистическата народна партия" (СНП), вследствие на разногласията по въпроса за взаимодействието със социалдемократите. През 1968 г. ЛС за първи път участва в парламентарни избори и получава 2 %. Изборите през 1971 и 1973 г. се оказват неуспешни за партията - тя не получава нито едно място във Фолкетинга. На изборите 1975 г. тя получава 2,1% и е представена в парламента до 1987 г. Най-добър резултат на избори ЛС постигат 1973 г. с 3,7%, след което партията губи влияние и се срива до 0,6% на вота през 1988 г. През 1989 г. ЛС заедно с датската компартия и "Социалистическа работническа партия" учредяват "Единна листа червено-зелени". 1998 г. ЛС променя своят статут от партия на политическа асоциация. Днес активността на организацията е съсредоточена главно в строителството на "Червено-зелената коалиция".   [3] "Социалистическата работническа партия" - СРП ("Socialistisk Arbejderparti" - SAP) е ляво радикална, антикапиталистическа политическа партия в Дания - част от "Четвъртия Интернационал". През 1972 г. в резултат на обединението на датската секция на "Четвъртия интернационал" и организацията "Младежки социалистически форум" е учредена "Революционната социалистическа лига" - РСЛ (Revolutionaere Socialisters Forbund) и тази организация става новата датска секция на "Четвъртия интернационал". Числеността на организацията е около 200 човека. РСЛсе занимава с агитация в средите на профсъюзните активисти. 1980 г. РСЛ се преобразува в "Социалистическа работническа партия" – СРП. Тя участва на изборите 1981, 1984 и 1987 г. без да влезе в парламента, постигайки изборни резултати от едва 0,1%. През 1989 г. става един от съорганизаторите на "Червено-зелената коалиция". На европейските избори 2009 г. членът на СРП от "Червено-зелената коалиция" Серес Сендергаард, явил се на балотаж от "Народното движение против ЕС", получава мандат за депутат в Европарламента. В програмата си на конгреса през 2006 г. партията заявява: "Основна цел на нашите усилия като социалисти е унищожението на експлоатацията, подтискането и маргинализирането. Това означава, че ние се обявяваме за унищожението на капитализма и за утвърждаването на такава преходна към социализма система, при която работническата класа и нейните съюзници ще вземат властта".   [4] Комунистическа работническа партия" - КРП (Kommunistisk Arbejderparti) e маоистка политическа партия в Дания, съществувала от 1968 до 1994 г. До 1976 г. тя се наричала "Комунистическа лига на марксисти - ленинистите" КФМЛ.Учредена е на 15.9.1968 г. През 1970 г. в лигата избухва идеологическа дискусия за ролята на Сталин. Малцинството критикува организацията, че не признава Сталин за революционер, равен на Ленин и Мао. Лигата се обявява против ЕС и работи активно в студентските, профсъюзните и женските движения. През 1976 г. тя сменя името си на "Комунистическа работническа партия" и в края на 1970 г. отбелязва разцвета на своята дейност. Наброявала е около 1000 активисти. На парламентарните избори 1979 г. получава 0,4%. През 80-те години партията изпада в упадък, свързан отчасти с политическото развитие в самия Китай. Тя остава вярна на идеите на Мао, но все повече се е отделечавала от Китай и от идеите за "социализма в Дания". 1980 г. започва широка вътрешна дискусия и в разстояние на 2 години половината от членовете напускат партията. Изборите 1981 г. са също неудачни - тя получава едва 0,1%. През 1989 г. партията наброява около стотина члена и се опитва да влезе в "Червено-зелената коалиция", но Комунистическата партия гласува против приемането й. От 1991 г. активистите на КРП започват индивидуално да влизат в коалицията. По това време в партията протича дискусия, дали да се присъедини към коалицията или да остане да съществува като независима организация. През 1991 г. тя се присъединява към коалицията, а 1994 г. КРП окончателно престава да съществува.

-------------------------------

Публикувана в сп. "Ново Време", бр. 3/2011


Тагове:   Дания,


Гласувай:
4
0



1. анонимен - GlxmwuUrRGJmKCxhh
25.05.2011 06:18
Such a deep anewsr! GD&RVVF
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1193933
Постинги: 762
Коментари: 1080
Гласове: 5222
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930