Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2011 12:52 - За изборите в Ирландия
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1548 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.08.2011 10:37


Аладжов /

Кой  кой  е  в  лявото  политическо  пространство  на  Ирландия

    В края на миналата година вселедствие задълбочаването на финансово-икономическата криза в Ирландия падна правителството на страната. А на 25.2.2011 г. се проведоха предсрочни избори. Те бяха спечелени от дясно-консервативната партия Фина Гейл, която постигна 36%. Това е най-добрият резултат на тази формация от 1982 г. насам. Както се очакваше бе сключена коалиция със социалдемократите от Лейбъристка партия, която с около 20% също постигна добър резултат. Основните различия между Фина Гейл и лейбъристите са свързани с въпроса колко бързо трябва да се намали екстремно високия бюджетен дефицит, както и по някои социални теми.
    Управляващата през последните 13 години партия, дясно-центристките христиандемократи от Фиана Фейл  загубиха с резултат от едва 15% три четвърти от депутатите си и сега имат само 20 парламентаристи. Това е истински шок за тази формация, защото от независимостта на страната през 20-те години тя бе най-голямата партия в Ирландия.
    Зелената партия, която беше по-малкият коалиционен партньор в кабинета на Фиана Фейл, постигна с едва 1,8% също лош резултат и дори отпадна от парламента.
    Общо 5 крайно леви депутати от Обединения ляв съюз успяха да влязат в Народното събрание.
Другата лява формация - Шин Фейн успя да увеличи подкрепата си до 10%, респ. 14 депутати, което е най-добрият й резултат от 90 години.
    По-големите партии в Ирландия са уникални, защото разделението между тях не е толкова по идеологически, колкото по исторически причини. Фиана Фейл и Фина Гейл са били от двете страни на гражданската война през 1922/23 г. Първата формация е против, а втората подкрепя Англо-ирландския договор от 1921 г. Той дава на острова независимост, като Северна Ирландия запазва възможността по свое желание да излезе от новата свободна държава. Това се и случва, тъй като в северната част на острова натежава наследството на британската колонизация. Дясноцентристките Фиана Фейл и Фина Гейл традиционно са двете най-големи партии, а Лейбъристи най-често са третата сила.
    Вотът в Ирландия може да окаже влияние върху по-нататъшното развитие на дълговата криза в ЕС с оглед несигурността относно позицията на новото правителството по отношение на пакета мерки, одобрени от предишния кабинет в края на 2010 г. с ЕС и МВФ. Сериозните стопански и финансови проблеми на Ирландия вследствие на световната икономическа криза и срива на банковата система доведоха до необходимостта от оказване на спешна финансова помощ за страната (подобно на тази за Гърция от май 2010 г.) в размер на 85 млрд. евро от ЕС и МВФ при лихва от 5,8%. Но новият премиер на страната Енда Кени заяви, че очаква ЕС да направи компромис за нивото на лихвите на спасителния план, което за сега се отхвърля от предствавителите на ЕС.
    Съществува и възможност новият кабинет да се опита да направи промени както в договорените сурови мерки за икономии, така и по отношение на тежестта която трябва да понесат притежателите на ирландски дългови книжа и на ценни книжа на ирландските банки (т.е. да има споделяне на риска чрез понасяне на загуби от страна на големите държатели на ирландски дълг). Ако тези опасения за търсенето на промени от новата власт в Дъблин по отношение на спасителния план на ЕС и МВФ се потвърдят това може да доведе до ново повишение на напрежението около Европейската дългова криза.
    Но нека се върнем към темата, която сме си поставили, а именно кой кой е в лявото политическо пространство на тази страна.

Ирландската  лейбъристка  партия
    Лейбъристката партия е социалдемократическа формация в република Ирландия, която се самоопределя като най-старата партия там. В момента тя е втората политическа сила в страната и е била в продължение на общо 20 години по-малкия коалиционен партньор в различни правителства.
Формацията е основана през 1912 г. от Джеймс Коноли, Джеймс Ларкин и Уилям О`Брайън като политическо крило на ирландските профсъюзи. Нейната цел е да постигне представителство на работническата класа в парламента след споразумението Home Rule-Bill с Великобритания от с.г., което дава на страната автономия. Но след потушаването на Дъблинската генерална стачка профсъюзното движение запада, което се задълбочава допълнително от емиграцията на Ларкин и екзекуцията на Коноли през 1916 г.
    След емиграцията на Ларкин доминираща фигура в ирландския транспортен и общ работнически профсъюз става О`Брайън, който извоюва влияние в обединението на профсъюзите и в Лейбъристката партия, която тогава се ръководи от Томас Джонсън.
Формацията се отказа от участие в изборите 1918 г., за да не попадне под кръстосания огън на тогавашните две най-големи партии "Шин Фейн" и "Ирландската парламентарна партия", които гледат на изборите като на допитване до народа за политическото бъдеще на страната. Партията се отказа от участие в изборите и през 1921 г. и така остава без парламентарно представителство по време на кулминацията на ирландското движение за независимост.
    Подписването на Англо-ирландския договор с.г. разцепва партията. Някои нейни членове се включват в последвалата гражданска война на страната на противниците на договора с Великобритания, докато О`Брайън и Джонсон призовават привържениците на партията да подкрепят договора. На първите избори през 1922 г., на които партията участва, тя печели отведнъж 13,3% и 14 мандата и става трета политическа сила. Докато в долната камара на парламента не влиза през 1927 г. отцепилата се от "Шин Фейн" националистическа формация "Фиана Фейл" лейбъристката партия е най-голямата опозиционна сила.
    През 1923 г. Ларкин се завръща от емиграция, надявайки се да оглави партията, но среща съпротивата на О`Брайън. След това той се присъединява към радикалното крило на партията и през септември с.г. основа "Работническото обединение на Ирландия".
    1932 г. лейбъристката партия подкрепя първото правителство на основателя на "Фиана Фейл" Имън де Валера, което обещава програма от социални рехформи, които отговарят и на вижданията на лейбъристите. След 1940 г. очакванията са, че лейъристите ще сменят отцепилата се от "Шин Фейн" консервативна партия "Фине Гейл" като най-силна опозиционна партия. На изборите 1943 г. лейбъристите постигат добър резултат и завоюват 17 депутатски места.
    Разногласията между Ларкин и О`Брайън с времето се задълбочават и водят през 40-те години до разцепление на лейбъристката партия и на профсъюзите. 1944 г. О`Брайън напусна партията и синдикатите и основа "Националната лейбъристка партия". Това не се отрази добре на социалдемократите и на следващите избори с.г. тя получава едва 5,8% и губи повече от половината си депутати. Опит за обединение на двете формации става възможен едва след смъртта на Ларкин 1947 г.
През този период партията участва в отделни избори в британската провинция Северна Ирландия и дори успява да извоюва с Джери Фит едно място в североирландския парламент. Фит напусна партията 1964 г. и основа "Североирландската лейбъристка партия", след което ирландските лейбъристи повече не участват на избори в Северна Ирландия.
    От 1948 до 1957 г. Лейбъристката партия е втората по големина политическа сила и участва в тяколко коалиционни правителства на Ирландия. Тогавашният председател на партията, Уйлям Нортон е дори социален министър в кабинетите.
    1960 г. председятел на лейбъристите става Брендън Кориш, който внася нови, по-социалистически възгледи. Между 1973 и 1977 г. партията под ръководството на Кориш е коалиционен партньор в правителството на "Фине Гейл". Но след сравнително лошия резултат от 11,5% на изборите през 1977 г. Кориш се оттегля.
    От 1981 г. до 1987 г., с изключение на няколко месеца през 1982 г., Лейбъристката партия отново е коалиционен партньор на "Фине Гейл" в правителството. През последните години от този период поради лошата икономическа конюнктура се налага провеждането на строга политика на икономии. Лейбъристите силно пострадаха от това, заради масивните съкращения в сектора на социалните грижи и здравеопазването. Това се изразява в катастрофалния резултат от само 7% на изборите през 1987 г. Партията губи много гласове от новооснованата марксическа "Работническа партия".
    През 80-те години възникват и силни разногласия между лявото и дясното крило на социалдемократите по въпроса за коалиране с двете големи партии в страната “Фине Гейл” и “Фиана Фейл”. 1989 г. от партията са изключени редица леви социалистически и марксистки активисти, а чистката продължава и през първата половина на 90-те години. Част от изключените учредяват след това марксическата “Социалистическа партия", която постига добри изборни успехи в работническите квартали на Дъблин и Корк.
1990 г. президент на Ирландия става Мери Робинсън. Тя макар и да се явява на изборите като независима кандидатка, е предложена от Лейбъристката партия. Тя е не само първата жена-президент на страната, но и първият държавен глава, който не е от редиците на "Фиана Фейл".
    Същата година лейбъристите се обединява с "Демократичната социалистическа партия", а 1992 г. и с "Независимата социалистическа партия”, след което постигат своя най-добър изборен резултат от 20%.
    През 1993 г. Лейбъристката партия се завръща като коалиционен пратньор в правителството на "Фиана Фейл", а социалдемократа Дик Спринг става външен министър. Но две години по-късно коалицията се разпада и лейбъристите заедно с "Фиана фейл" и "Демократичната левица" съставят нов кабинет. Председателят на партията Дик Спринг запазва поста си и в това правителство.
Лошото представяне на изборите 1997 г. с едва 10%, загубата на половината от депутатските места, както и класирането на кандидатката на лейбъристите на състоялите се с.г. президентски избори, Ади Рош, на едва предпоследно място, води до подаване на оставката на Дик Спринг. Постът му е зает от Рури Куин. Той започва незабавни преговори за обединение с "Демократичната левица", което се реализира през 1999 г.
    След разочороващите резултати и на следващите избори (12%) през 2002 г. Куин се оттегля от председателското място и го отстъпва на ръководинеля на бившата "Демократична левица" Пет Рабит. През юни 2004 г. лейбъристите успяха да запазят мандата си в Европейския парламент.
Едва на предсрочните избори за парламент в края на февруари 2011 г. Лейбъристката партия успя да постигне с около 20% отново добър за нея резултат и да се издигне до позицията на втора политическа сила в страната, като се включи и в новия кабинет.

Шин  Фейн
      „Шин фейн“ (=Ние сами) е прорепубликанска лява партия. В Северна Ирландия от 2005 г. тя е най-силната формация сред католиците, а в Република Ирландия е представена в парламента от 1997 г. и разполага с традиционна подкрепа на населението от крайграничните северни райони. Тя е единствената по-голяма партия, която е активна както в северната част, така и в Юга.
    Главната цел на "Шин фейн" е да върне принадлежността към Република Ирландия на намиращата се в британско владение Северна Ирландия. Според програмата си тази партия се стреми към изграждането на обединена, демократична и социалистическа Република Ирландия. Тези просоциалистически формулировки са по-силно изразени в южноирландския клон на формацията.
    Въпреки че "Шин фейн" официално отрича да има връзки с Ирландската рапубликанска армия (ИРА), се счита, че двете организации са били свързани и партията дълго време е била политическото крило на ИРА.
    "Шин фейн" е образувана още 1905 г. от Артур Грифит в Дъблин. Първоначалното намерение на Грифит е да създаде общ парламент за цяла Ирландия в рамките на Британската империя. Пример и ориентир в това отношение за него е била структурата на Австро-Унгария, империя с един монарх и два парламента.
    По време на Великденското възстание през 1916 г. за първи път "Шин Фейн" се проявява като съпротивителна сила и през следващите години се развива под ръководството на новия си президент Имън де Валера до нивото на водеща организация на движението за самоопределение на ирланците. На изборите за долна камера на парламента през 1918 г. тя прави своя първи политически пробив с много добър резултат от 69,5% и 73 от общо 105-те ирландски депутати. 1919 г. тя свика първия ирландски парламент в Дъблин, което дава начало на войната за независимост и предизвика първото деление на острова на основата на Англо-ирландския договор от 1922 г.
    Но той предизвика разцепление на "Шин Фейн", не толкова по въпроса за разделението на страната, колкото по съдържащото се в него изискване за полагане на клетва за вярност към английския крал. Привържениците на договора имат малко превъзходство в парламента, но са в малцинство в партията. Под ръководството на Козгрейв те се отделят и учредяват партията "Фине Гейл". Републиканското мнозинство в партията не е съгласно с това условие на договора. Двете крила ожесточено се сражават едно срещу друго в последвалата ирландска гражданска война. След примирието от 1926 г. "Шин Фейн" отново се разцепва по принципния въпрос: "Трябва ли да бъде възприето статуквото и да се признае новата Република Ирландия като първа крачка към цялостна държава или е по-добре да се остане на позициите на фундаменталната опоциция?” По-малко радикалните противници на договора около Де Валера образуват на основата на това разногласие новата партия "Фиана Фейл". Остатъкът от фундаментално-републиканската "Шин Фейн" след гражданската война се изявява впоследствие само като разпокъсано движение.
    През 60-те години "Шин Фейн” заема за известно време по-изявени марксически позиции. Но през 70-те години се извършва вътрешна реформа в партията. До тогава тя се счита за политическо крило на терористичната ИРА. Политици от новото поколение обаче като Джери Адамс, както и доминираната от Севера прослойка функционери връщат партията отново в курса на легалните политически действия. Изборни успехи от по-голям мащаб и придобиването по този начин на политическо влияние партията постига 1981 г., едва след гладната стачка на задържаните в затвора членове на ИРА около кандидат-депутата на "Шин Фейн" Боби Сендс. Предизбораната борба и неговата смърт няколко седмици след вота донесоха на партията голяма популярност.
    През 1986 г. от партията се отцепва военното й крило и учредява "Републиканската Шин Фейн", която заема твърда позиция за обединена социалистическа Република Ирландия.
На изборите за долна камара на английския парламен през 2005 г. депутатите от северната "Шин Фейн" отказват да заемат местата си и да положат клетва за вярност към британската кралица. В Северна Ирландия "Шин Фейн" днес разполага с 28 депутата в местния парламент и дори двама министри в правителството, след резултат от 26% на последния вот там.
    В парламента на Република Ирландия "Шин Фейн" е представена от 1997 г., а на парламентарните избори от февруари 2011 г. постига с 10% и 14 мандатоносителя най-добрия си резултат от 20-те години насам.
    В Европарламента “Шин Фейн” има 2 депутати – по 1 от юга и от Северна Ирландия. Те са част от фракцията на "Обединената европейска левица".

Социалистическата  партия
    Лявата Социалистическа партия (СП) на Република Ирландия от 1997 до 2007 г. е единствената марксическа организация с депутати в парламента и с представител в европарламента. Тя е част от троцкисткия Комитет за нов работнически интернационал и е член на "Европейската антикапиталистическа левица". Преди да приеме днешното си име през 1996 г., много нейни членове са част от "Irish Militant Tendecy" u "Irish Militant Laboure". Както много подобни троцкистки организации, така и първата от гореспоменатите прилага до началото на 90-те години подмолно проникване в Лейбъристката партия. Затова много от тях в началото на 90-те години бяха изключени от нея и образуваха назависима организация под името "Войнстващи лейбъристи”.
    Социалистическата партия е представена както в Републиката, така и в Северна Ирландия. Чрез успешна кампания партията създаве своя електорална база, така че нейния председател Джо Хигинс по време на изборите 1997 г. успя да спечели мандат в долната камера, а партията му още 4 мандата на локално ниво в работническите квартали на Дъблин и Корк. В Северна Ирландия за СП се оказа по-трудно да пусне корени, но все пак тя успя да получи известно влияние сред профсъюзите.
Мандатът на Джо Хигинс в бе защитен и на вота 2002 г. На локалните избори през 2004 г. партията успя да получи 2 нови места. По време на евроизборите 2009 г. Хигинс получи 50 000 гласа и влезе в европарламента, където се присъедини към фракцията на "Обединената европейска левица".
    Социалистическата партия е много активна в профсъюзното движение и е за по-радикални акции в защита на правата на работниците. Нейни членове са някои от водещите ръководители на профсъюзното движение в страната.
    Партията присъства в най-различни кампании, например против въвеждане на такса за отпадните води. В международен план тя се обявява срещу войните в Ирак и Афганистан, срещу окупацията на Палестина. Вътрешно политически Социалистическата партия се бори против фашизма, расизма, ниските заплати, религиозната дискриминация. Освен това тя се застъпва за правата на работниците, на жените и на малцинствата.
    През есента на 2003 г. Социалистическата партия се появи във всички ирландски медии, когато Джо Хигинс и Кларе Дейли бяха осъдени на 1 месец затвор заради възпрепятстване на сметоизвозваща кола по време на кампанията срещу таксите за смет. По този повод бяха осъдени и други партийни активисти.
    През 2005 г. Социалистическата партия разкри голяма злоупотреба с експлотатция на турски емигранти, строителни работници, изпълнявали държавни поръчки. Турската мултинационална строителна фирма, която ги е наела, им е плащала по 3 евро на час, което е половината от минималната заплата в Ирландия и ги е принуждавала да работят до 80 часа на седмица, което е двойно повече от допустимото. Това разкритие на Социалистическата партия предизвика първата голяма стачка на чуждестранни работници в Ирландия, която завърши с пълна победа. Строителните работници получават доплащания от десетки хиляди евро. Този успех увеличи авторитета на партията.
    С организацията "Социалистическа младеж" партията разполага и с младежко крило. И двете организации имат за цел експроприация на икономическата власт от банките, акционерите и стопанските босове и предаването й в ръцете на работническата класа. Партията се обявява за държавна собственост, както и за социалистическа планова икономика в ключовите стопански сектори. По отношение на Северна Ирландия партията заема по-радикална позиция от настоящето статукво. Работническите класи на двете части трябва да се обединят и да образуват обединена социалистическа Ирландия, като част от една интернационална социалистическа федерация.
    На парламентарните избори от края на февруари 2011 г. Социалистическата партия влезе в коалиция с няколко други леви формации и създаде "Обединения ляв съюз", който спечели общо 5 мандата (около 3%) в инландския парламент. В коалицията се включиха още "Съюзът - хората преди печалбата", в основата на който е прореволюционната, също троцкистка "Социалистическа работничека партия", както и "Активната група на трудешите се и безработните".

Комунистическата  партия  на  Ирландия 
      Комунистическата партия на Ирландия (КПИ) е малка марксическа формация, която е активна и в двете части на Ирландия. Тя е учредена още през 1896 г. като "Социалистическа партия на Ирландия", но 1921 г. се преименува. През 1924 г. бива разпусната, но 1933 г. отново е сформирана. 1941 г. се разделя на "Ирландска работническа партия" и на "Комунистическа партия на Северна Ирландия", които 1970 г. отново се обединяват.
    През първата половина на 20-тия век КПИ е преследвана от строгото ирландско католическо общество и нейните клубове многократно са опожарявани. Но въпреки тези обстоятелства партията постоянно нараства от 1960 до 1980 г. Но през втората половина на 80-те години много нейни членове я напускат, след като стават ясни истинските намерения на Михаил Горбачов. КПИ "оцелява" и след кризата от началото на 90-те години започва отново да се организира.
    Исторически погледнато КПИ принадлежи към формациите близки до Съветския съюз.
    Цел на партията е да спечели подкрепата на мнозинството от ирландците за идеята за премахване на капиталистическата система и за построяване на социализъм. КПИ е против европейската конституция и против тенденциите за приватизация.
    Въпреки че КПИ е официално регистрирана партия, тя рядко издига кандидати за избори. Формацията си сътрудничи с профсъюзите, с прорепубликанските формации както и в северноирландското движение за граждански права. Изтъкнати функционери на днешната ирландската лейбъристка партия са бивши членове на КПИ.
    На международно ниво партията поддържа връзки с комунистическата партия на Великобритания и с други европейски социалистически и комунистечески партии.

Работническата  партия  на  Ирландия

    Работническата партия на Ирландия (РПИ) е марксическа партия в Република Ирландия и в Северна Ирландия. Произходът на формацията се корени в републиканското движение на Ирландия и може да бъде проследен до разцеплането на ИРА през 1969 г. Тогава се разви движението за граждански права в Северна Ирландия, което настоява за равни права за католиците в провинцията. Онези сили в ИРА, които са с марксическа ориентация и които се стремят да разрешат североирландския конжфликт с политически средства създават "Официалната Ирландска Републиканска Армия" (ОИРА) и паралелно с нея "Официален Шин Фейн". След множество преименувания от нея възниква Работническата партия на Ирландия. Другото, настроено националистически и по-революционно крило на движението основа "Временната Ирландка Републиканска Армия"
    През 80-те години на Работническата партия на Ирландия се отдаде да спечели подкрепата на непривилегированите слоеве на населението, особено в района на Дъблин. Това се обяснява с ширещата се безработица и бедност през онези години, високите данъци и неудовлетворителните обществени услуги. Партията успя да отнеме гласове от Лейбъристката партия и да постигне апогея на своето политическо влияние през 1989 г., когато на парламентарните избори получи подкрепата на 4,2% от гласовете и 7 места в парламента.
    Въпреки, че "Официалната ИРА" бе обявила още през 70-те години примирие, тя продължава да присъства на сцената на нелегалната борба и много от нейните дейци са активни членове на Работническата партия на Ирландия. Обвиненията, че ОИРА се снабдява с пари чрез ограбвания на банки и организирана престъпност се превърнаха в непоносимо бреме за партията. Ръководството й се опита на конгреса 1999 г. да промени устава така, че да може да изключва активисти на ОИРА, но не успя да получи подкрепа. Поради това почти всички негови членове напуснаха партията и основаха "Демократичната левица", между които бе и Пат Рабит, който по-късно стана председател на Ирландската лейбъристка партия. Останалите членове на РПИ не успяха да възстановят предишното й влияние и успехи на избори.

Ирландската  републиканска  армия 

    Ирландската републиканска армия (ИРА) е паравоенна групировка, поддръжана от част от католическото население на Ирландия. Първоначална тя е основана още 1919 г. и воюва открито срещу британските окупатори. В последствиено през 1923 г. претърпява поражение по време на гражданската война в Ирландия от привържениците на договора с Обединеното краство, което отслабва организацията. Тя преминава в нелегалност и прибягва до прилагането на терористични атаки срещу официалната власт.
    През 1969 г. се стига до разцепление на радикалната “Временна ИРА” и по-умерената “Официална ИРА”, която обаче губи влияние през 80-те години и се трансформира в политическата формация “Работническа партия на Ирландия”. В последствие остава само “Временната ИРА”. Тя декларира като своя цел достигането на пълна независимост на Ирландия и обединение на провинция Северна Ирландия с Република Ирландия. За основни свои противници счита привържениците на оставането на провинцията в състава на Обединеното кралство.
    Най-известните акции на ИРА са "Кървавия петък" от 1972 г. - серия от взривове в Белфаст, звривяването на Лондонски университет на 17.12.1983 г., покушението над британската министър-председателка Маргарет Тачър в Брайтън 1984 г. и минометен обстрел на лондонското летище Хийтроу на 11.3.1994 г.
    През лятото на 2005 г. ръководството на ИРА издава официална заповед за прекратяване на въоръжената борба, сдаване на оръжието и преход към политическо решение на конфликта. Започва нов етап на преговори. Това обаче не е краят на организацията. В началото на 2009 г. се отцепват две нови паравоенни групировки "Истинската ИРА" и "ИРА Приемнственост", с няколко десетки бойци, които извършват убийството на един полицай и двама британски войници. Освен това бяха отправени заплахи за политически убийства и подпалени редица коли в Белфаст.

Ирландската  републиканска  социалистическа  партия
    Републиканската социалистическа партия е ултралява политическа формация, действаща в република Ирландия, в британската провинция Северна Ирландия, както и сред ирландската диаспора в Северна Америка. Партията е основана на 8.12.1974 г. от бивши привърженици на “Официалното републиканско движение”, независими социалисти и профсъюзни членове. На този ден е основано и въоръженото крило на партията — Ирландската национално освободителна армия (ИНОА). Пика на влиянието и активността й е в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Днес тази марксистко-републиканска групировка е една от многото въоръжени формации, борещи се за независимостта на Северна Ирландия от Великобритания.

Ирландската зелена партия

    Зелената партия на Ирландия е основана като екологична формация 1981 г. През следващите години партията постепенно печели влияние на всички нива - местно, национално и европейско.     Избирателната система в Ирландия е пропорционална с използването на т.нар “единичен преносим глас”, който дава възможност на по-малките партии, като зелените, да успеят да получат политическо представителство.
    На изборите през 2002 г. партията печели 3,6% и 6 мандата в парламента, но на европейския вот 2004 г. губи двете депутатски места, които е извоювала 5 години по-рано. На последните национални избори в края на февруари т.г. партията преживява тежък провал, сривайки се от 4,7% на 1,8%, и дори отпада от парламента. В края на миналата година зелените излизат от фаталната за тях правителствена коалиция с Фиана Фейл, което предизвиква и провеждането на предсрочни избори.
    Ирланската зелена партия подържа връзки със Зелената партия в Северна Ирландия, която обаче има малък успех в тази британска провинция. Въпреки че е член на Европейската федерация на зелените партии, ирландските зелени имат значително по-евроскептична позиция от традиционните зелени в останалите страни от Европейския съюз.

------------------

Публикувано в сп. "Ново Време", бр. 7/2011



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1307028
Постинги: 820
Коментари: 1172
Гласове: 5693
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930