Миналата седмица излязоха данни на Евростат за данъчното бреме в ЕС. Те ни поставят сред държавите с ниска данъчна тежест - общо 28,9%. Като по-нисък от нашия този показател е само в Латвия - с 26,6%, и в Румъния - с 27%.
 Ако човек гледа само тези, извадени от контекста цифри, може да се подлъже и да си помисли, че ние живеем в страна, която е нещо като данъчен рай. А че за една тънка паразитна прослойка тя наистина е такава, няма съмнение, гледайки гротеската от скъпи возила по разбитите ни улици.
 Но за обикновенните хора реалният живот у нас няма абсолютно нищо общо с рая.
 Така например се оказва, че България, която официално е най-бедната страна в ЕС, е трета по най-високо ДДС за лекарствата - 20% (след Дания и Швеция). Този налог върху медикаментите у нас е 4 пъти по-висок от средното ниво за ЕС, което е около 5-6%. В Унгария, Литва, Чехия, Естония и Латвия ставката е 5%. Във Франция за някои видове лекарствени средства дори е само 2,1%. А по-високият данък автоматически оскъпява лекарствата. Същото важи и за хранителните продукти и печатните издания, които у нас се облагат с един от най-високия данък в ЕС.
 Отгоре на това през последните години делът на разходите за медикаменти на родната здравна каса е спаднал наполовина (от 37% на 18,6%). Което означава, че най-бедните болни на континента трябва сами да купуват все повече, и то скъпи лекарства. А изводът е, че нашата днешна държава нехае за гражданите си.
 Но и това не е всичко. В преобладаващата част от членките на ЕС се поддържат с по-ниски ставки на ДДС редица стоки от първа необходимост като храни, вода, лекарства, книги, списания, транспортни услуги, театрални представления и др. Редуцирането на данъците за подобни социално значими продукти означава ефективно намаление на цените на тези стоки, което е от съществено значение за бедните и нуждаещите се потребители, а такава е преобладаващата част от българите.
 Като се има предвид всичко това, излиза, че живеем в държава, която за обикновените си граждани се е превърнала в данъчен ад.