Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2012 15:56 - Превод на част от книгата "Омразата към Запада" от швейцарския проф. Жан Зиглер
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 3494 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 03.01.2012 18:13


Част ІV:  Нигерия  -  фабриката  на  омразата

І. "Кръстниците" от  Абуджа

Самолетът от Европа се приземи в Абуджа към полунощ. Столицата на Нигерия е разположена на 600 м. на морското ниво на просторно , скалисто високо плато в географския център на страната. През януари, сезонът на харматана, африканския североизточен пасат, температурите по това време на нощта достигат до 30 градуса Целзий. Въздухът е сух. Горещ вятър се носи над черните гранитни пирамиди на платото.

Международното летище, сграда от бетон и оранжево стъкло е почти безлюдна. Пиер Хелг, интелигентният и изключително деен посланик на Швейцария в Нигерия, ме очаква на изхода. От летището да първото предградие на столицата има петдесет километра.

Нощта е тъмна, топла и изпълнена с хиляди сенки, които се движат от двете страни на магистралата. Полетът от Амстердам бе девет часа. Непрекъснато задрямвам от умора в колата.

В Мабуши, най-крайното северно предградие на столицата Пиер Хелг ме буди. "Погледнете само!" Стотици камиони, пътнически автобуси, трактори, ученически автобуси, пътни машини и всевъзможни други моторни превозни средства, стоят наредени край пътя. Задръстването изглежда безкрайно. Превозните средства се придвижват напред в тъмната нощ с темпото на охлюв, сантиметър по сантиметър. Отпред в далечината се вижда единствената бензиностанция, потънала в неонова светлина. Стотици изтощени шофьори от всички краища на страната примирено чакат да им дойде редът. "Такава е картината от Севера да Юга, от Лагос до Кано, от Ибадан до Майдугури и Енугу" се обръща посланикът към мене. "Навсякъде шофьорите прекарват по-голямата част от ноща в чакане, с  несигурната надежда да напълнят резервоара си с бензин..."

Не го разбирам добре: да съществува хроничен недостиг на гориво в страна, която е осми по големина продуцент на петрол в света и най-големия на Африка! Това струва на икономиката й ежедневно милиони работни часове.

2008 г. Нигерия изнесяше средно по 2,6 милиона барела суров петрол на ден. В същото време тя внася по-голямата част от преработените петролни продукти, които са необходими на стопанството й.

Трите рафинерии на страната в Порт Харкурт, във Вари и в Кадуна са извън строя. 2006 г. бяха похарчени над един милиард  долара за техния ремонт. Без никакъв резултат.

Страната разполага с над 5 000 км. петролопроводи. Върху най-важните от тях, и най-вече от Сулейя към Вари, от Порт Харкур към Енугу и от Порт Харкур към Атлас Кове редовно се извършват саботажи. Магистралата ни при Мабуши, първото прадградие по пътя ни, е затворена. Ние завиваме по една тъмна улица към центъра на града. И изведнъж разхвърляни по асфалта камъри ни принуждават да намалим скоростта, след това да ги заобикаляме в слалом. В светлината на фаровете пред нас изплува отряд полицаи в износени тъмносини униформи и с автомати Калашников в ръка - "Националната полиция на Нигерия".

Дипломатическата кола минава без проблеми. Но от лявата ни страна, край канавката, която служи на жителите на околните колиби за канализация са спряли три транспортни коли, които до горе са натоварени с краставици, домати, жам корени, сладки картофи, корени от маниока, фасул и чакат да бъдат проверени. Край нас минава японска кола шофирана от бял. Той намалява скоростта спуска страничното стъкли и хвърля шепа нейра (нигерианска валута) на земята. Полицаите се нахвърлят върху нея.

Африканските шофьори на транспортните коли в замяна на това ще чакат още дълго , може би часове, докато се спазарят за откупа за преминаване.

"Около Абуджа има дузини такива контролни заграждения" ми обяснява Пиер Хелг. "В цялата страна те са сигурно десетки хиляди. Тук, на платото хората отглеждат зеленчуци, ананаси, портокали. И още на разсъмване ги продават на пазара  в Вуце или Гарки. Но заради полицейските заграждения цената на стоката им се удвоява, понякога става четири или пет пъти по-висока преди да стигне до пазара. Полицаите получават твърде нередовна заплатите си и трябва да ги разбираме. Те също хранят семейства."

Абуджа е град, който практически е точно толкова скъп като Токио, Женева или Ню Йорк. На 8-те хиляди квадратни километра  на федералната провинция са разположени стотици малки селскостопански селища, ферми за оглеждане на говеда, зебу и птици, зеленчукови и овощни насаждения.Тяхната продукция се оскъпява значително преди да достигнат пазарите на Гарки или зоните 1 и 2 на Вуце заради полицейските шайки по пътищата. Резултатът от това е: доходите на селяните, на градинарите и животновъдите в тази провинция остават мизерно ниски, а потребителите от Абуджа плащат за стоките крайно високи цени.

"Националните полицейски сили на Нигерия" наброяват сто и четиридесет хиляди мъже и жени. Тяхният девиз е: "Serve and protect." На практика това изглежда съвсем друго яче. Вестниците се оплакват:"Пропусквателните пунктове служат за това да се  изнудват шофьорите за пари..."Полицейските засади по пътищата, изнудването по междуградските шосета и в градовете са достигнали до непоносими размери. И други престъпления за сметка на полицията: отвличания, грабежи и убийства, също нарастват"

Корупция се вихри по всички нива на йерархията. Най-високият чин в националната полиция е генералният инспектор. Предпоследният представител на този пост беше арестувани изправен пред съда. Имуществото му (най-малко на намиращата се в Нигерия част) беше конфискувано и той бе осъден да върне на държавата сумата от 132 милиона долара... Неговият наследник е Ехиндеру Сънди. Той се е нагърбил с херкулесовската задача да превърне ордата от крайпътни разбойници в орган за защита на населението.

Още половин час път в жегата на харматана и нашата кола завива в великолепна алея от кралски палми. На входа на парка прецизно ни проверяват частни охранители, млади мъже в безупречни униформи, след което спираме окончателно пред разкошния портал на хотела "Транскорп-Хилтър".

Дворецът принадлежи на "Транскорпорацията на Нигерия", която от своя страна е собственост на фамилията на генерал Олусегун Обасаньо, президентът на републиката.

Разположен под сивото небе на североизточния пасат "Харматан", град Абуджа и хаос от радиални изходни артерии и концентрични булеварди, административни сгради и офис-небостъргачи, разкошни вили с басейни, гаражи, поддържана тревна площ, охранителни камери, всичко скрито зад непристъпни огради, банки-дворци, военни казарми, хиподруми, парадни площади, огромни джамии с позлатени куполи... .Погледът среща и църкви, една катедрала, луксозни хотели и ресторанти. В центарлната част на града преобладава сивия бетон. А в крайните райони - необозрими квартали на мизерията. Ламарината и шперплата, измазаните с глина колиби там се обитават от анонимното множество дребни чиновници, гладуващи безработни, бедни семейства и домашни прислужници.

Столицата се разпростира на площ от 250 квадратни километра. Колко хора живеят там? Най-вероятната оценка е към три милиона. И всяка седмица се увеличават с нови мигранти.

Пейзажът на Абуджа е великолепен, с неговите остри скални образувания, които се издигат от черната пустош на платото. Редки дървесни видове, много храсти, две реки Усама и Гуара разнообразяват монотонността на скалистата гледка. По време на дъждовния период хълмовете се покриват с килим от свежа трева и светещи с багрите си цветя.

Решението да се премести столицата на федералната държава от Лагос точно в средата на страната на платото Джос бе взето 1976 г. от правителството на генерал Муртала Мохамед. В основата на тази идея бе заложено намерението да се изгради нова столица, която "да олицетворява единството и величието на нацията". Но не правете грешката да я сравнявате с градовете Бразилия или Чандигарт: и помен няма да откриете от почерка на един Нимайер или Льо Корбузие.

Абуджа е град - кошмар. Арогантността на грандоманските постройки от сив бетон е съкрушителна. В нигерийската столица намира израз цялата мощ и презрение на военните режими от 1966 г. насам към обикновенните хора. Агресивната им манифестация е изразена в самонадеяните небостъргачи и кули, в невъобразимият лукс на вилите, в безкрайните мръсни бедняшки квартали от покрайнините на града. Арогантността е превърната в Абуджа в камък.

Комуникацията между "централните зони" - официалното название на правитлествените квартали и жилищата на принадлежащите към елита слоеве - и морето от бедни поселения в отдалечените градски райони е затруднена, а  транспортът - проблематичен.

До октомври 2006 г. мотопеди и мототаксита осигуряваха превозването на работниците и тълпите от безработни, отправили се да търсят случайна работа. Но през 2006 г. министерът, отговарящ за провинцията, с указ забрани мототакситата. Причината: замърсяват околната среда и вдигат много шум. Решението на министъра беше да се заменят с автобусни линии.

Малка подробност: транспортното дружество, което притежава монопола ежедневно да превозва десетки хиляди личности от периферията към центъра на града и обратно е собственост на близък роднина на министера.

Планът Абуджа да стане столица на Нигерия и породен от болезнения, но понятен страх  от разпад на страната. За да бъде разбран, е необходимо да направим кратко връщане към недалечното минало.

В нощта на 30-ти септември срещу 1 октомври1960 г. историята на Нигерия отбеляза дълбока промяна. В полунощ беше обявена независимостта й. Море от хора изпълни улиците на Лагос. В пристанищесто недалече от там последните войници на британския гарнизон се качваха на корабите си. От стотици хиляди гърла звучеше:

"Нигерия, Нигерия,

Нигерия от днес е свободна"

Ннамди Азикиве, интелектуалец от етноса на Ибо с необикновенна харизма и ясна, стратегическа представа за бъдещето, става първи президент на независимата държава. Незабавно той трябва да се заеме с един неотложен проблем: предотвратяване разпадането на страната на Север и Юг, да избягне конфронтацията между мосюлмани и християни. Межди основните народностни етноси на страната зрее заплахата за братоубийствена война.

Ацикиве въвежде федералното устройство на Нигерия, което понастоящем я разделя на 36 провинции.

На площ от почти един милион квадратни километра, на която е разположена страната, живеят могъщи етноси: фулани, хауса, Ибо и други, носители на велики културни традиции, символично изкуство и религиозно наследство; те са горди с своята народностна памет и държат на своята идентичност. Освен това страната се населява и от още над двеста по-малки, но също тъй настояващи за запазване на своята идентичност народности. За да се ограничат междуплемените конфликти и хегемониалните амбиции на големите племенни групи, както и за закрила на малцинствата решението за федерализиране на страната беше напълно разумно.

1966 г. конституционното правителство стана жертва на първия военен преврат, който постави началото на поредица от военни диктатури, които изпразниха от съдържание федералните институции.

Човекът, който остави най-силен отпечатък през последните двадесет години е генерал Олусегун Обасаньо, произхождащ от племето Йоруба., възроден християнин с англикански традиции. Кариерата му започва като командир на федералните войски по време на войната с Биафра; затварян и измъчван е  по време на диктатурата не произхождащия от Севера Сани Абаха; държавен глава от 1999 г. до 2007 г. И днес той още е могъщият човек в страната.

Независимо от 70-те си години този мъж излъчва истинско удоволствие от живота и хищна склонност към властта. Той е красноречив и с холеричен темперамент. Зад тесните му очила погледът му излъчва интелигентност, жизненост и чувство за хумор. Най-често носи шарена шапка, напомнаяща по форма на фригийска шапка, широка кафява или с цвят на охра туника и сандали, окрасени с традиционните мотиви на владетелите на племето Йоруба. Срещал съм се с него, той е забележителна личност.

Хунтата на военните "кръстници" на мафиата наподобява на басейн с акули. До 2005 г. ген. Обасаньо, наред с функциите на глава на правителството, заемаше и поста на министър на петролодобива. Тогава другите акули го принудиха да разсекрети приходите на страната от черното злато. А те са значителни. Според пресмятания на парижкия "Льо Монд" през последните четиредесет години нигерианските "кръстници" са прибрали в касите си 352 милиарда долара, което и 4 пъти повече от сумата, която западните държави отделиха в същото време като официална помощ за развитие на всички страни от Черна Африка. По време на десетилетието от 1997 г. до 2007 г. годишните приходи на Нигерия (съответно и на "кръстниците" на петролната мафиа) от газ и петрол нарастнаха до 10-12 милиарда долара.

Нигерия днес е 8-мият по големина производител на петрол в света (за 2008 г. ехпортът е 2,6 милиона барела на ден. Запасите й се оценяват на 36 милиарда барела (3% от световните залежи). Запасите от газ се предполага, че възлизат на 5200 милиарда куб. метра (което е 2,9% от световните залежи). Добивът на петрол се извърша на основата но изключително доходни за чуждестранните компании договори (Production Sharing Agreements - PSA). Компаниите поемат от държавата всички предварително разходи по сондиране и проучване на нови периметри, експлоатационните разходи, транспорта, пласимента. След това те делят разходите и приходите с държавата. Но това разделяна става след приспадане на амортизациите на всички инвестиции направени от компаниите. Този метод на договаряне е особеност за Африка и не се прилага нито в Средния изток, нито в Европа или Северна Америка. Според ориентировъчни оценки държавата в крайна сметка получава от 30 до 50% от продажната цена на петрола. Но нито правителството в Абуджа, нито петролните компании са склонни да обявят точните клаузи на договора Production Sharing Agreements - PSA.

Под мотото "Разкрийте, какво плащате!" международната неправителствена организация "Global Witness" ("Глобални свидетели") от години се опитва да издейства прозрачност на печалбите от петролните и газовите компании. Напразно. Световната банка, която 2007 г. извърши различни проучвани в газовия и петролодобивния сектори в икономиката, грижливо се пази да публикува данни за резултатите.

Нигерийския петрол и с определено по-високо качество от този на Средния изток. Преди всичко залежите са по-плитки и параметрите му позволяват по-евтина преработка. Неговото ниско съдържание на сяра е неоценимо предимство за работещите извън африканския континент рафинерии, които трябва да удовлетовряват все по-строги екологични изисквания.

Нигерийската армия е обществена групировка с висока комлексност и нищожна прозрачност... . Тя е изключително корумпирана и пропита с крайно патриотично самочувствие. Въпреки че е постоянно раздирана от бурни личностни и традиционно междуетнически и релегиозни конфликти, нейното върховно командване само в един единствен път е било разединено: 1967 г., когато богатите на петрол югоизточни провинции напуснаха федерацията.

 

V. Кървава  следа  в  делтата

Реката Нигер има най-голямата делта на света, по-голяма от тази на Амазонка, Ганг и Брамапутра. Заема площ от над 70 000 кв. км. от континенталната суша, крайбрежието, заблатени брегове, лагуни, мангрови гори и острови.

Делтата се населява от 27 милиона души от най-различни културни и професионални общности - земеделци, скотовъдци, рибари, търговци, моряци, петролни работници, главно от етногрупите Ибо, Огони, Ибибио, Иджав, Екои, Мбембе, Итсекири и Урхобоан. Територията на делтата е разделена между 8 от 36-те федерални провинции: Абиа, Аква, Ибом, Делта, Едо, Ондо, Ривърс, и Крос Ривърс.

Делтата произвежда повече от 90% от валутните приходи на Нигерия.

Залежите на делтата и континеталния шелф се експлоатират от многобройни трансконтинентални газови и петролни концерни. Най-големия сред тях е "Roуal Dutch Shell Group". Тя притежава в морето и на сушата над 1 000 петролни кладенци и над 6 000 км петролопроводи.

Шел е когломерат от над 1700 различни, работещи на всички континенти филиали. 60% от тях са собственост на холандската "Roуal Dutch Shell", а 40% на британската " Shell", отговаряща главно за транспорта и търговията. Двете компании работят заедно по целия свят от 1903 г- Те притежват североамериканската "Shell Petroleum Company", "Shell - Южна Африка", " Shell - Аржентина" и още много други.

Теоретично петролът и газта принадлежат на нигерийската федерация, която отдава правото за търсенето им на чужди частни компании.

В Нигерия "Shell" използва правата си чрез четири различни предприятия:

"Shell Petroleum Development Company" контролира област от над 30 000 кв. км. в делтата, 6 000 км тръбопроводи, 90 периметъра  за добив на петрол, 73 помпени станции и двата най големи експортни терминала на островите Бони и Форкадос. В добивните съоръжения, в лабораториите, офисите и хотелите-платформи работят 4500 чужденци и 20 000 местни сътрудници на фирмата.

"Shell Nigeria Exploration and Production Company" се е специализирала в проучването и експлоатацията на морските находища. Благодарение на свръхмодерната си техника това дружество от 1999 г.разработва и добива петрол от находища, които са отдалечени на над 120 км от брега  и се намират на 1000 до 1100 м дълбочина под водата. Само петролният периметър Бонга, обхващащ 60 кв. км. през 2008 г. достигна добив от 225 000 барела петрол и 150 милиона стантдартни кубически фута (СКФ) газ на ден.

"Shell Nigeria Oil Products Limited" извършва производство и разпространение на различни петрохимически продукти, от дизел до авиационно гориво.

Свят ми се завива като чета годишния отчет на различните по-нови "Shell Nigeria" компании. Всяка от тях е акционер в други петролни и газови дружества, участва в джойнт-венчъри и поддържа бизнес отношения с невероятна юридическа сложност. И въпреки това такова четиво показва кои са най-важните партньори на "Shell" в делтата на Нигер: "Тотал", "Сън Ойл", "Ексон Мобил", "Бритиш Петролеум" и "Бритш Газ".

На сондажите са добива петрол. Едновеменно с него, обаче излиза и газ. Той съдържа опасни за човека отрови. В правовите държави филтрите са задължителни: с тях газът се очиства, преди да постъпи в атмосферата. В Съединените щати всяко нарушение на тези предпазни разпоредби се наказва с глоби, достигнащи до сто милиона долара.

В Нигерия, обаче, газът от делтата се изгаря на края на високи комини. Ден и нощ горят тези факли, гигантски огнени стълбове, издигащи се до небето. Напълно безнаказано.

Американски изследователи смятат, че петролните полета на нигерийската делта изхвърлят в атмосферата повече въглероден двуокис, отколкото всички останали петролодобивни райони на земята, взети заедно.

Също е положение и с петролните утечки, неконтролирано изпускания петрол в природата, който нанася вреди на 27-милионното население на делтата. Такива течове могат да се получат по две причини: или поради грешки в експлоатацията на сложните добивни съоръжения на трансконтиненталните компании или поради материални дефекти. Петролните загуби при подобни аварии нямат никакво значение за компаниите. За хората и животните, за растенията и питейната вода те имат, обаче катастрофални последствия.

1989 г. петролният танкер "Ексон Валдез" след като се натъкна на скала край бреговете на Аляско се разцепи и предизвика най-голямата екокатастрофа в Съединените щати. По време на същата година от течовете в Нигерия в природата се изля четири пъти повече петрол в сравнение с катастрофата на "Ексон Валдез". Числата са впечатляващи. Според отчета на неправителствената организация "Environmental Rights Action"- ERA през 2005 г.бяха регистрирани 51 утечки, 2006 г. - 38, 2007 г. - 36.

Навсякъде в делтата се вее белият флаг на "Shell" с прочутата жълта мида в червено оконтурване. Това изразява могъществото на "Shell". Но в очите на гладуващите селяни и рибари, на тяхните жени и деца този флаг е символ на подтисничество и арогантност. Защото селското стопанство линее и  палмите се задушават от черните облаци дим, идващи от горящите факли.

Непрестанно се появяват пробиви в петролопроводите с катастрофални последици за подпочвените води. В залива на Бони и в Ривер-Стейт крайбрежният риболов е вече далечен спомен.

Така преследващите печалба транснационални петролни концерни разрушиха съществуванието на милиони нигерийски рибари, земеделци, скотовъдци и градинари.

В замърсените с петрол мангрови гори загиват и маймуните. Корозията от плискащите се маслени килими в пристаните разяжда рибарските лодки. Небето е черно. Чувствителната екосистема на делтата - една от най-богатите, но и най-уязвимите на планетата се разрушава.

 

Днес в делтата бушува една от най-кървавите, но и най-скрити войни на света.

Най силният клон на въоръжената съпротива, "Освободителното движение за делтата на Нигер" (ОДДН) има значителна военна сила. Няколко хилядите му бойци разполагат с бързи скутери, въоръжени с тежки картичници. Тези бойци, които носят маски на лицата си и спазват строга анонимност, произлизат от народа Иджав, най-многобройната етническа група в делтата. Най известните нападения в провинциите Байелса и Ривер, централните области на територията на Иджав бяха извършени през 2007 до 2009 г.

ОДДН притежава ефективна осведомителна мрежа и добре функционираща комуникационна система, базирана основно на сателитни телефони.

Практически във всички градове и села на делтата бойците на ОДДН могат да разчитат на логистичната подкрепа на населението, която е също толкова тайна и ефективна като използват безбройните скривалища, които не могат да бъдат разкрити от полицията и въоръжените отряди. Ежедневието на делтата е белязано от убийства, въоръжени нападения и сблъсъци.

От къде са всичките тези бързоходни скутери "Зодиак", автомати, сателитни телефони, минохвъргачки, пехотни мини, картечници и ракети? Чрез многобройни вземания на заложници ОДДН успя да натрупа значителни финансови средства. Със сигурност движението ги използва за подкупване на служителите и на елитните военни части, изпратени за тяхното преследване и за покупка на най-модерни оръжия от техните офицери.

Отделните петролни компании също водят ожесточена конкурентна борба помежду си за получаването на нови лицензии за добив на петрол и за подновяване на старите. Ето защо, не е изключено някои от тях тайно да финансират една или друга група на ОДДН и да я снабдяват с оръжие.

Един пример: март 2007 г. ОДДН-бойци нападнаха важни съоръжения на италианската компания "Аджип". След кратка схватка с охранителния персонал на "Аджип" и с бързо изпратените на мястото нигерийски войници, бойците взривиха петролопровода и производството на "Аджип" спадна с 67 000 барела на ден. Бяха отвлечени и множество инженери.

Друго движение "Бригади на мъчениците" е още по-загадъчно от ОДДН. То не е свързано с определен етнос. По тази причина то притежава всички характерни черти на надкласово разнообразие (в него воюват висшисти рамо до рамо с рибари) и на класическо освободително движение. То се позовава на интелектуалец на име Алхаджи Муджахид Докубо Асари. През 2006 г. той призова към "тотална война". Малко по-късно той беше арестуван от специалните части на армията в едно скривалище в квартира в Лагос. От тогава нищо не се знае за него.

Големият пожар в съоръженията на "Shell" в югоизточната част на делтата през март 2007 г. е дело на "Бригадите на мъчениците". Също и атентатът над главният петролопровод на компанията, който води към устието на Опобо, около петдесет километра югозападно от ПортХаркур. Тези две нападения принудиха "Shell" да намали дневното си производство на 187 000 барела.

Политика на изпепелената земя, прогонване на нападателите, ликвидиране на "кръстниците" от Абуджа - на тази програма на полицейските бригади не й липсва решителност.

През един хубав януарски ден на 2007 г. в Кула, град в провинцията Риверс, се състоя събрание на традиционните племенни царе и владетели. При настъпване на тъмнината сградата беше обкръжена от млади хора с маски и въоръжени с автоматични пушки. Те проникнаха в тържествената зала, застреляха дузина от присъстващите висши лица и раниха мнозина други.

"Бригадите на мъчениците" обвиняват традиционните владетели, че проподядват подчинение на различните народности в делтата, оклеветяват съпротивата и, още по лошо, сътрудничат с "чуждестранните подтисници".

Въоражената съпротива става от година на година все по-смела, по-ефективна. Например: на разсъмване на 14.май 2009 г. маскирани ОДДН бойци нападнаха и завладяха презокеанския кораб "The Spirit" и взеха 15 чуждестранни заложници.

През една юнска нощ на 2008 г. въоръжени с тежки картечници бързоходни катери на ОДДН атакуваха петролната платформа "Бонга" на "Shell" на стотина километра от брега, отвлякоха състава й и я взривиха.

Нигерийското правителство обяви в свое комюнике от юни 2009 г., че саботажните актове на нелегалните групи в делтата струват на бюджета по 8 милиарда найрас, около 39 милиона евро на ден.

 

Не всяка съпротива в делтата е свързана с насилие. Това се доказва от съдбата на писателя Кен Саро Вива.

Петък, 10 ноември 1995 г. рано сутринта централният затвор на Порт Харкур беше огрян от розовата зора. Войници на нигерианската армия нахлуха в килиите на Кен Саро Вива, тогава на петдесет и четири години, и на още осем други затворници. Те бяха брутално събудени, оковани с белезници на ръцете и изведени на двора на затвора. Там ги чакаха бесилките. Един след друг бяха обесени осем млади хора.

Последен бе екзекутиран Кен Саро Вива.

Деветте убити бяха от народа Огони. Кен Саро Вива беше международно известен писател. Като убеден защитник на природната среда той бе организирал мирно протестно движение за опазване живота на народа Огони. Беше информирал европейската и американската преса, беше писал до европейския парламент, до ООН, до организацията за африканско единство. Напразно. Генерал Сани Абаха удави мирната демонстрация в кръв.

Три дена след колективната екзекуция от Порт Харкур, на 13.ноември 1995 г. Нигерия бе изключена от британската общност. Всички западни страни отзоваха посланниците си от Абуджа.

Не бе изминала и една година всичко се върна в старите си релси. Сани Абаха отново бе приет в кръга на полезните и затова почитани държавни глави. Той почина през юни 1998 г. по време на една оргия в Асо Рок, вероятно от свръхдоза кокаин. Частта на неговото богатство, складирано в Швейцария възлиза по данни на нигерианското министерство на правосъдието на 1,8 милиарда долара.

За милиони африканци Кен Саро Вива си остава Мартин Лутер Кинг на делтата. Неговата защитна реч пред съда в Порт Харкур обикаля цяла Нигерия. Това е пример за двойният морал на парламентарната демокрация, под маската на военните режими: купих си я съвсем свободно на DVD в павилиона на хотела "Хилтън" в Абуджа, където бях отседнал.

Словото е изключително умерено. Обръщайки се към ръководството на фирмата "Shell" той казва: "Колкото по-богати сте, толкова повече се издигате над закона... Добивът на петрол превърна моята страна в безмерен пустош; въздухът е отровен с изпарения от метан, въглеродни окиси, сажди, избълвани от факлите, които от тридесет и три години по двадесет и четири часа  на ден горят газовета си в непосредствено съседство до жилищни райони. Страната на Огони е е опустошена от кисели дъждове, от петролни и газови изливи. Мрежата от петролопроводи, която покрива обработваемите земи и селата на Огони, е заредена със смъртоносна опасност... За нас смъртта е нищо, ние ще победим".

Убийството на Кен Саро Вива по-късно беше възмездено. Неговият син подаде в един ню-йоркски съд обвинение срещу "Shell". Обвинението е за съучастничество на "Shell" с режима на Абаха и е на основание на закон от1789 г., който позволява всяко нарушение на човешките права извършено някъде по света да бъде предадено на американски съд, ако някоя от засегнатите страни има връзка със Съединените щати. След дългогодишен процес във вторник, на 9.юни 2009 г. "Shell" призна своята вина и сключи със семейството на обесения писател споразумение за обезщетение от 15,5 милиона долара.

Насилието, на което е подложено цивилното население на делтата е една непрекъсната поредица от стрес и ужас. Членовете на сформираните от нигерийските "кръстници" специални отряди на "Joint Task Force" се държат като варвари, изнасилват, ограбват и тероризират населението на селата и бедните квартали, които нападат.

Най-омразни са командосите от "RiverState Internal Security Task Force". Дори "Shell" осъжда понякога извършените от тях престъпления.

Световната общественост рядко узнава за тези изстъпления. Има, обаче, и изключения. Такова е например, клането в Одиома от 2006 г.

Гръцкият кинорежисьор Йоргос Авгерополус даде в своя филм "Мръсният петролен бизнес в делтата" думата на оцелелите в кървавата баня. Нигерийските реактивни самолети прелетяли най-напред в бръснещ полет над Одиома. След това се завърнали, за да унищожат с ракети жилищата на традиционните вождове. Към обед пристигнал с камиони и баталион на "River State Internal Security Task Force". Войниците му разтрелвали всички бягащи по улиците. Тези, които успяли да се скрият в жилищата си са били живи изгорени в тях. При настъпване на нощта оживелите прибрали сто и две мъртви или тежко ранени деца под десет години.

Какво бе престъплението на хората от Одиома?

С мирни демонстрации, окупации и писмени протести пред службите в Абуджа и Порт Харкур те протестирали срещу новите сондажи на концерните, които са били проектирани върху техните обработваеми земи.

"Task Force" е поставила ултиматум:"Или освобождавате полетата за сондиране, или ще ви третираме като хора извън закона". След изтичане на срока на улиматума Одиома е била обявена за възстанал град и разрушена.

 

VІІ. Лицемерието на неоколониализаторите.  Мизерия насред богатство

В Нигерия Западът е конфронтиран с един проблем: системата на обществено устройство, изградена на основата на злоупотребата с власт и корупция на "кръстниците" на мафията" и виновна за ужасяващата мизерия на по-голямата част от населението в тази иначе една от най-богатите не само в Африка държава.

Нека се запознаем най-напред с нищетата в Нигерия.

Продължителността на живота в страната е 45 години.

Над 70% от 140 милионното й население живее в условия, които Световната банка определя като "екстремна бедност". Те трябва да преживяват с по-малко от1 долар и 25 цента на ден.

54% от нигерийците страдат от постоянно и тежко недохранване. Едно на всеки 10 даца умира преди да е навършило 5 години.

От над 15 години "Програмата за развитие на ООН" - UNDP изчислява "Индексът за човешко  развитие" ("Human Development Index" - HDI) за оценка степента на развитие на отделните страни, който включва следните критерии: образование, здравеопазване, снабденост с питейна вода, политически свободи, ефективна защита на човешките права, покупателна способност, процент на постоянно недохраненото население, смъртност на новородените и на родилките, опазване на околната среда и пр. 

Нигерия постоянно се нарежда след последните страни в световната класация. 2006 г. са подложени на оценка 177 страни. Нигерия зае 159-тото място. В тези данни няма грешка: 8-мият по големина производител на петрол в света принадлежи към двадесетте най-бедни страни на планетата ни.

Половината нигерийци са неграмотни. Само 64% от децата на училищна възраст ходят на училище. Дори и първоначалното образование е платено. Таксите за записване в училище, стойността на учебниците и на задължителната ученическа униформа надхвърлят финансовите възможности на много семейства.

Както почти във всички страни от черна Африка населението и на Нигерия е много младо: 45% са под 15 години. Нарастването му е с 2,4% на година.

80% от селяните притежават самостоятелно или в сдружение земеделска земя, която е в изобилие в страната: 58% от нея пустее. И въпреки това публичните субсидии за земеделие и производството на храни са практически равни на нула. Торовете са на непосилни цени. Селската механизация в повечето райони е непозната. Банковите кредити за земеделие, скотовъдство и риболов са недостъпни, освен при местните лихвари, които вземат като гаранция цялата реколта и отдават заеми срещу баснословни, от никого неконтролирани лихви. Ето защо, Нигерия внася по-голяма част от потребяваните храни.

Нищетата се съпътства от нарастваща престъпност. Отвличането на деца и продажбата им в чужбина на педофилски мрежи е доходно занимание за многобройни престъпни групировки... Стотици нигериански деца изчезват годишно в Европа.

Олусегун Обасаньо, "възроден християнин" като Джордж У. Буш, приключи втория си мандат като управляващ страната през април 2007 г. Запитан от журналсти с кое постижение той най-много се гордее, рафинираният политик от племето Йоруба отговори на "Financial Times": "Гордея се с броят милиардери, който се дължат на  моето управление и с моята механизирана птицеферма край Лагос".

"Кръстникът" от Йоруба съжаляваше само за едно. Кое е то?

Може би за убийственото недохранване, което ликвидира народа му? Или за детския паралич и маларията, които ежегодно убиват десетки хиляди деца? Или пък за пълният хаос в здравеопазването и земеделието?

Грешка! Съвсем не!

След осемгоишен престой на чело на държавата "кръстникът" се измъчва от далеко по-благородни терзания на съвестта. Нека чуем неговите собствени думи: "Това, което най-много ме мъчи е въпросът, защо не успявяме да вкараме един поне нигериец в десетката на най-богатите хора на света? Защо другите успяват, а ние - не?... Кое е по-добро на олигарсите, или както и да ги наричат, в Русия, Китай или Индия, от нашите?..."

С британски прагматизъм "Financial Times" констатира: "Изглежда, че нововъзникналата господстваща класа в Нигерия е нечувствителна към страданията на бедните, въпреки че те са много повече от нея."

Изглежда, че при тази комбинация от алчност и мизерия, опасенията за сигурността на инвестициите при възможни размирици всред господата от "Шел", "Бритиш Газ", "Ексон" или "Тотал" е напълно оправдано.

За щастие, тези филантропи имат верни приятели във Вашингтон. За всяка по-значителна ивестиция в южното полукълбо "Световната банка" поема нещо подобно като застраховка тип "Пълно каско" срещу народни възстания.

"Кръстниците" от Абуджа са прибрали от обявяването на независимостта своите 352 милиарда петродолара и не желаят да инвестират в земеделието, здравеопазването, образованието, в строежа на болници? Има опасност от бунтове? Верно, но не се плашете! "Световната банка" покрива рисковете.

"Световната банка" е най-голямата институция в системата на ООН, която има за задача да подкрепя и финансира държавни проекти за развитие на най-бедните страни на света.

Но в Нигерия (както и в други страни от бедния Юг, намиращи се под диригентската палка на Запада) действителността е малко по-друга. "Световната банка" тук неприкрито стои в услуга на господарите на концерните, т.е. на частната икономика на Запада.

Тя успокоява техните страхове, финансирайки един социален минимум, предназначен да смегчи народното недоволство. Световната банка" е най-тясно свързана с концерните и частните банки на "Уол Стрийт" и от своето основаване през 1944 г. до сега тя непрекъснато се управлява от американец.

Положението е напълно абсурдно. Повечето африкански страни южно от Сахара, живеят в страхотна бедност. Нигерия, обаче е много богата. И когато "Световната банка" насочва парите, предвидени за развитие към Нигерия, тя служи по този начин на господарите на петрола, като отказва елементарна помощ на безбройните бедни страни.

А това представлява върхът на лицемерието и демагогията.

---------------------

Подбор и превод: инж. Любен Аладжов



Тагове:   жан зиглер,


Гласувай:
4
0



1. dokumentalni - Страхотно! Много ти благодаря!
04.01.2012 16:41
Страхотно! Много ти благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1193767
Постинги: 762
Коментари: 1080
Гласове: 5222
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930