Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2013 11:01 - Ниски данъци, но само за богатите у нас
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 5922 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 27.06.2013 14:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

д-р. юр. Иван Аладжов /

Антисоциалната данъчна система на България

В една капиталистическа държава, каквато днес е България, данъците представляват единствената форма на приходи за държата, която чрез тях осъществява своите задължения спрямо гражданите като социална политика, здравеопазване, образование, сигурност, инфраструктура и т.н. Това е така, защото страната ни вече няма почти никакви останали държавни предприятия, печалбата от които би могла да се използва за провеждането на такива политики. В същото време България има една от най-антисоциалните данъчни системи на континента, за което вина имат всички до сега управляващи.

Данъците (или данъчната политика) са важен компонент на финансовата система. Данъчната политика може да се дефинира като съвкупност от мероприятия, които държавата осъществява в областта на данъчното облагане за постигане и решаване на определени фискални, социално-икономически и др. цели.

Най-често данъците се делят на преки и косвени в зависимост от обекта на облагане. Когато данъците облагат имущества, богатства или доходи, те се считат за преки. Когато с тях се облага производството на стоки или оказването на услуги и данъците се калкулират в цените на стоките и услугите, те са косвени.

По отношение на преките подоходни данъци, косвените са допълнителни, тъй като, след като веднъж са обложени доходите при получаването им с преки данъци, при потреблението им те се облагат повторно с косвените. При преките данъци облагането може да се свърже със социално-икономическото положение на данъкоплатеца, като се приложи прогресия, както е и в повечето страни по света. Облагането с косвени данъци е само пропорционално, поради което тези данъци имат антисоциален характер.

Косвеният данък е данък върху продажбите, потреблението, консумацията. Той е косвен, тоест се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност се плаща от купувача (крайния потребител), тъй като е включен в цената на стоките и услугите, като така съопределя равнището на цените.

Понижаването на косвените данъци означава нарастване на търсенето и с това потиска инфлацията. Повишаването на косвените данъци може да доведе до ръст на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта.

Нивото на косвените данъци в старите страни членки на ЕС възлиза на осреднено 32%. Като в  Кипър то е 48%, в Малта, Румъния и Ирландия – 42% и т.н. Но факт е, че няма държава в ЕС, където съотношението между косвени и преки данъци да достига нивата от у нас, където е близо 4/5 към само 1/5 в полза на косвените, за сметка на много ниските преки данъци. Това генерира много несправедливост, бедност и трябва непременно да бъде променено.

Видове косвени данъци у нас:

  • -       Данък върху добавената стойност: ДДС е най-важният източник на приходи за държавата и е въведен в България 1994. У нас делът на приходите за фиска от ДДС е много висок – над 55%, като във всички останали страни от ЕС е по-нисък. ДДС у нас актуално е 20% и съвпада със средното ниво за ЕС. Но като се има предвид, че във всички останали страни от ЕС има намалени ставки (по-ниски, дори нулеви проценти за социално значими продукти и услуги като храна, водоснабдяване, електричество, образование, траспорт, здравеопазване, култура и т.н.), нашето ДДС всъщност е едно от най-високите. Намалена ставка от 9% у нас има само за хотелските услуги, което е всичко друго, но не и продукт от първа необходимост (по-скоро реверанс към туристическия бранш).
  •  Мито - такса за внос или износ на стоки от или в дадена страна.
  • Акциз - една от най-старите форми на облагане с косвени данъци, приспада към т.нар. “данъци на греха”. На облагане с акциз у нас днес подлежат алкохолът и алкохолните напитки; тютюневите изделия; енергийните продукти (горива) и електрическата енергия.

Преките данъци са данъците върху богатството, върху притежаваното (недвижимо и определени видове по-ценно движимо) имущество, върху промяната на собствеността на недвижимото имущество, върху доходите на физичесите лица и върху корпоративната печалба на предприятията. Тези данъци облагат това, което "излиза" от икономиката. Намаляването на преките данъци увеличава търсенето и при наличие на незаети капацитети и резерви на работна сила в икономиката може да доведе до икономически растеж.

У нас делът на преките данъци в общите данъчни приходи е едва 21%, в сравнение напр.с 62% в Дания. Основен пряк данък е Данъка Общ Доход, чиято ставка у нас е 10%, т.нар. „плосък данък“. В повечето страни в света за ДОД действа т.нар. прогресивен данък, при който данъчната ставка расте заедно с данъчната основа, което е един много по-справедлив подход.

С актуално 10% България е с най-нисък процент на Данъка Общ Доход, следвана от Чехия и Литва с по 15%, Румъния – 16%, Словакия – 19%, Естония – 21%, Латвия 23%, Полша – 32%, Кипър – 35% и т.н. Най-висок ДОД е в Испания и Холандия с по 52%, Норвегия с 54,3%, Дания с 55,4% и Швеция - 56,6%. Но България днес е единствената страна без необлагаем минимум, което прави иначе ниската ставка на плоския данък антисоциална, натоварваща особено силно хората с ниски доходи. За пример необлагаемият минимум в другите страни достига до над 11000 Е за Австрия, Люксембург и Финландия.

Друг пряк налог е корпоративния данък, с който се облага печалбата на юридическите лица. България и Кипър са с най-нисък  корпоративен данък – по 10%, следвани от Латвия и Литва с 15%, Румъния – 16%, Полша - 19%, Словения – 20% и т.н. Най-висок е този данък в Малта – 35%, Белгия – 34%, Франция и Германия – 33,3%, Италия – 31,4% и т.н.

Съществува и данък върху имотите. Най-висок е той във Великобритания – 4,2% от БВП, Франция – 3,4%, Италия – 2,7%, Швейцария – 2,4%, Испания – 2%, Белгия – 2%, Дания – 1,9%, и т.н. Като най-нисък той е в България – 0,2%, и тук страната ни е негативен рекордьор по антисоциалния характер на този данък, тъй като това означава, че скъпите имоти де факто почти не се облагат с налог.

Плосък данък (или пропорционален данък) е данъчна система с константа данъчна ставка, при която всички (граждани и/или компании) се облагат с един и същ процент. Терминът „плосък данък“ най-често се използва за подоходния данък. Плоският данък се прилага на национално ниво в ограничен брой страни, като по света е по-разпространен прогресивният данък върху доходите, при който гражданите с по-високи приходи плащат по-висока данъчна ставка от тези с по-нисък доход.

В исторически план въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която през средновековието аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни (т.нар. „десятък“). След Първата световна война в повечето страни се преминава към прогресивен данък, за да се финансират нарастващите правителствени разходи, главно във връзка с войната и за въвеждането на социални програми след революционните бружения от 1918 г. През последните 2 десетилетия някои страни, главно в Централна и Източна Европа, се връщат към плоския данък.

В България плоският данък става популярен в медийте след като в началото на 2003 група икономисти изпращат отворено писмо до тогавашния финансов министър Милен Велчев, в което настояват да се въведе плосък подоходен данък от 10%. Инициатор и автор на писмото е Института за пазарна икономика. Едновременно с това в. "Капитал" излиза с огромна тема на броя в подкрепа на плоския данък. В продължение на няколко години неолиберално обагрени институции и икономисти, настояват публично остатъка от прогресивните данъчни ставки – накрая те са редуцирани до само 2 стъпала - да бъдат заменени с нисък плосък данък. Бизнесът разбира се подкрепя идеята. Последваха го и политическите партии – първо СДС, после НДСВ, и в крайна сметка и БСП. Плосък налог беше въведен през 2007 първо за корпоративния данък в размер на 15% от правителството на социалиста Станишев и през 2008 също и за ДОД в размер на 10%.

Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци у нас показва обаче, че данъчното бреме у нас се разпределя между всички социални групи. То обаче тежи най-много на хората с ниски доходи, защото те трябва да се хранят, отопляват, обличат, ползват осветление, транспортни, медициски и др. услуги. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са ниски, а посочените продукти и услуги заемат висок дял в бюджета им, облагат се с висок процент на ДДС и акциз, който превишава значително ставките на преките данъци. Те не могат да се възползват от ниското облагане на преките данъци, понеже нямат  високи доходи и доколкото въобще имат такива, липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% за човек с напр. само 350 лв. месечно тежи много повече от същия данък на човек с 10000 лв. месечен доход. Този негативен ефект за бедните се засилва още повече от високите косвени данъци у нас, които формират двойно данъчно бреме върху  и без това ниските доходи на хората.

А обещанията на неолибералните застъпници на плоския данък за изсветляване на икономиката, за повече данъчна събираемост, за по-висок стопански растеж, нови работни места и повече чуждестранни инвестиции, така и не се сбъднаха до сега. Дори резултатите след въвеждането му през 2008 са точно противоположни. Чуждестранните инвестиции се сринаха от 18 млрд.лв. през 2007 на под 3 млрд.лв. през 2012, безработицата скочи в същия период от 6% на актуално близо 13%,  икономическия растеж се сви от над 6% до под 1% за миналата година, сивата икономика продължава да е стабилно над 30%, а приходите за фиска от корпоративния данък потънаха с 1/3 от 2,060 на 1,395 млрд.лв. през изтеклите 4 години. Съответно няма финансово-икономически резултат от въвеждането на ниския плосък данък.
      Единственото до
което той реално доведе е повече финансов комфорт за свръхбогатите у нас. А изводът, който се налага е, че България прилага една най-консервативните и антисоциални данъчни системи на континента. Тя изцяло е изградена, за да обслужва интересите на капитала и напълно пренебрегва потребностите на обикновените хора.
Запис на проведена по тази тема лекция в Русе на 22.6.13:
http://static.bambuser.com/r/player.swf?vid=3689321

Държава / Необлагаем минимум в съответна валута / Максимален % на ДОД
Швеция                      35.119                                                    56,6 %
Белгия                          6.690                                                    50 %
Австрия                      11.000                                                    50 %
Великобритания          7.251                                                    45 %
Финландия                 13.099                                                    53 %
Германия                      8.004                                                    45 %
Франция                       5.852                                                    45 %
САЩ                             2.591                                                    43,2 %
Люксембург                11.265                                                   38,95 %
Словения                       5.113                                                   41 %
Испания                        5.151                                                    52 %
Канада                           6.522                                                   46,41 %

Стандартна и намалена ставка на ДДС в някои страни от ЕС

Белгия

21%

0%, 6%, 12%

Чехия

21%

5%

Дания

25%

0%

Германия

19%

7%

Естония

20%

0%, 5%

Гърция

19%

4.5%, 9%

Испания

16%

4%, 7%

Франция

24%

2.1%, 5.5%

Ирландия

23%

0%, 4.4% 13.5%

Италия

21%

4%, 10%

Кипър

17%

0%, 5%, 8%

Латвия




Гласувай:
3
0



1. iw69 - Национална инициатива за промяна в данъчното облагане започна в Русе
27.06.2013 15:03
Виж:
http://www.ruseinfo/news_114965.html
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1193864
Постинги: 762
Коментари: 1080
Гласове: 5222
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930