Съзнанието извира от миналото, но бъдещето извира от настоящето. А в настоящето се срещат съзнание и материя. И задължително се случва така, че заради предпочитанието си към материята, някои плюят на миналото в лицата на онези, които носят съзнанието за него. Неизбежно се появява някакво същество със свинска зурличка и поглед на кукумявка, заради което човек трябва да мобилизира всичкия си стоицизъм, за да не повърне от вида му. Дебелокожието и защеметяващата простотия на съществото атакуват неистово всяко нормално човешко чувство.

 За да намери причина за присъствието си и да компенсира липсата на каквато и да било външна привлекателност и пълното отсъствие на разум, чувства и такт, отвратителното същество се самопровъзгласява в защита на професионализма и консерватизма, независимо, че никога не се е интересувало какво представляват те и в какво се изразяват, а когато са му обръщали внимание на тях, е бягало далеч, за да не бият на очи дълбокото му невежество и непознаване на всеизвестни истини.

 Навикът да претендира с неща, които не притежава или разбира по-малко от всички останали, се е превърнал във втора природа, и въпреки приликата си с  харпия, противното същество се изживява като сексбомба, разчитайки на унищожителното въздействие на конюнктурната халтурност и вродената кичозност за осигуряване на извратените сетива, които да оценят “сексапила” му, макар и от чиста корист. 

Някой може да сгреши, че такова същество, което няма реален шанс да получи и част от признанието или харесването, на което се радват повечето хора,  е нещастно и може би на прага на самоубийство. О, не, няма такава нещо! Което би било вярно за чувствителен, почтен и талантлив човек, няма как да е вярно за дебелокожия нагъл, грозен и противен паразит. По простата причина, че винаги се намират достатъчно екземпляри, за които най-важният въпрос е как с минимум усилия да си осигурят  максимум придобивки. (А придобивките ги създава трудът, потта и таланта на способните и трудолюбивите).

Върховна мярка за тяхното одобрение е перфектният паразит, и колкото по-грозен и отблъскващ е той, колкото по-невеж и очевидно некадърен е той, колкото по-безсрамно и нагло си самоприписва способностите, качествата, усилията и резултатите на другите, отричайки или поругавайки техните собствени, толкова по-високо място ще заеме паразита в скалата на техните одобрения. Защото нищо не им е по-ценно на този свят от примера и съдействието на перфектния паразит.

Защото знаят от опит, че паразитът е единственият, който може не само да послужи за пример, но и реално да помогне да придобият облаги и от най-гнусното и мерзко начинание. Знаят, че няма друг на земята, освен лишеният от срам и съвест паразит, който ще зареве безрамно и ще реве като на заколение вместо доказателство за свидетелстването му, че си професионалист и корифей. А проглушителното му реване ще заглушава изцяло въпроса за специалните ти заслуги, за които паразита най-вероятно не знае, защото попадат далеч от сферата на конкретните му интереси.

Ще реве, или ще кряска ехидно като същинска харпия, за да демонстрира неуязвимото си безочие, дори когато и най-големият злодей би притихнал от покруса, дори да си изнесъл от хранилището в потайна доба костите на Апостола на Свободата, и да си ги унищожил старателно, за да “спасиш” България от “Великобългарския шовинизъм” ...  Защото си сигурен, че и да научи мръсната ти тайна, харпията ще се отнесе с пълно разбиране и е възможно дори да ти се възхити за доверието, което ти е било гласувано свише и да реши, че по-истински атестат за професионализъм от това не може да съществува.