Намиращото се близо до Мариупол, Сартана, неотдавна  бе сполетяно от ужасът на войната.

В онзи прословут вторник 71 гoдишната Мария всъщност искаше да отиде на погребение. Тя познаваше починалата, това беше нейна съседка и добра приятелка. Гробището не беше далече, само на 300 м. от дома й, но възрастната жена не можа да oтиде до там, защото пак силно я боляха краката. Ходенето й ставаше все по-трудно. И така в деня на погребението, Мария седна на пейката пред къщата си и наблюдаваше церемонията отдалече. И изведнъж в 14:22 ч. се случи трагедията, за която Мария и другите оцелели още не могат да намерят думи да опишат. Медиите в Германия описват станалото лаконично по следния начин: "В малко селце близо до пристанищния град Мариупол в Източна Украйна се изсипа дъжд от ракети. Загинали са седем цивилни, ранените са десетки". Само толкова. Като тази кратка новина се появи дори само в 3 немски вестника. Та нали от месеци в Източна Украйна умират хиляди невинни и хората като че ли свикнаха с това.

Малкото селце Сартана всъщност е предградие на Мариупол и е разположено точно на фронтовата линия. На запад от гробището се е окопала украинска танкова бригада, има противотанкови прегради и няколко охранявани пропусквателни пункта. На изток от гробището започва Донецката народна република. А центърът на Сартана е само на 1500 м. от фронта.

"През цялото време чувахме тътена на оръдията, дори по особен начин бяхме свикнали с него," казва Мария. "До деня на погребението животът в Сартана въпреки близката война протичаше повече или по-малко нормално".

Събралите се повече от 100 посетители на погребението точно бяха тръгнали да се разотиват след края на церемонията, когато върху тях се изсипаха ракетите. Ракетната система за залпов огън БМ-21 (Град) изстрелват за 20 сек. залп от 40 ракети, които унищожават площ с размер на футболно игрище. Те са част от стандартното въоръжение на украинската армия, но опълченците също притежават няколко такива машини. И до днес не е точно изяснено кой изстреля ракетите. Украинците обвиняват опълченците, а те украинските сили.

Жертвите са всички цивилни. След първия взрив Мария видя, че зад дървото от другата страна на улицата се издигна пушек. Първоначално тя искаше да тръгне към гробището, за да види какво е станало със сина й, който бе отишъл на погребението, но след като започнаха да експлоадират и втора, трета и четвърта ракети и около нея започнаха да летят откъснати парчета човешка плът, тя се отказа. Подпирайки се на бастунчето, тя се върна в къщата си. Видя, че стената е опръскана с кръв, а от покрива висеше откъснат човешки крак. Тя влезе в кухнята и легна на земята. Чу поредният разтърсващ всичко взрив, съвсем наблизо. Прозорците се пръснаха, а тя припадна.

"Ако ти е писано да умреш от огън, няма да се удавиш" , каза Стефан Максма, кмет на Сартана. С тази стара руска поговорка ми отвърна той, когато го попитах за бъдещето на селцето. В деня, когато се случи най-голямата трагедия, сполетяла това населено място, той е бил в другия край на Сартана и е инспектирал новото улично осветление, имал е късмет. Като чул канонадата от взривове, се запътил към гробището. На място видял трагедията и хаосът, който цари там. Разкъсани от снарядите хора, между тях стенещи ранени и разровени гробове. Той не издържал на гледката и за известно време обърнал гръб, за да не припадне или полудее от видяното.

Максма от 4 г. е кмет на селото. На стената зад неговото бюро на същото място, където до преди година висеше портрета на бившия украински президент Виктор Янукович, сега има знаме на ЕС. Въпреки това той казва, че ще остане член на проруската партия на регионите, докато тя или не бъде забранена или не се слее с някоя друга политическа формация.

През последните месеци Сартана принадлежеше ту към, Украйна, ту към Донецката народна република. През лятото и есента на миналата година на няколко пъти се случваше, когато Максма вечер си тръгваше, да вее украинското знаме на входа на кметството, а когато сутрин идваше на работа се вееше знамето на Новорусия. На няколко пъти украински войници и опълченци се биеха пред кметството кой там да издигне своето знаме. А как ще се развият нещата занапред, нито той, нито някой друг политик от региона е в състояние да предскаже.

В гр. Мариупол, който е разположен на 15 км. югозападно от Сартана, събитията в източна Украйна са оставили своите следи в градския облик. Навсякъде е пълно с украински войници. Всеки подстъп към половин милионното пристанище на Азовско море е блокиран от танкове и прегради. На летището, от което вече от години не е кацал и излитал цивилен самолет, са се окопали главнокомандването на украинската армия и фашистите от батальон Азов, други подобни отряди, като батальон Кировград вилнеят из центъра на града, в който живее предимно руско население. Но в града все пак, като цяло е спокойно. Градският транспорт все още функционира, макар и с чести прекъсвания има ток, газ и вода. Повечето магазини са отворени, както и нощните заведения, които вечер са пълни с пияни украински войници. Но навсякъде в града патрулират военни, с камиони или с танкове. А големият мост над река Калмиус, която разделя Мариупол на две е миниран. Ако проруските опълченци навлязат от изток, мостът трябва да бъде взривен, което да осуети настъплението им.

Жителите на окупирания от украинската солдатеска Мариупол, когато чуят думата примирие просто се смеят, защото киевските войници редовно обстрелват позициите на опълченците, а те от своя страна отвръщат на огъня. Престрелките така и не са спирали. След няколко дни ние отново се видяхме. Мария се беше поокопитила от случилото се, тя ни приготви чай. Брат й Николай и семейството от съседната къща, Диана и Мурмант са й дошли на гости. Тя им разказва за сина си, който лежи ранен и полу оглушал от взривовете в болницата.

Украинските войници, които след като удариха ракетите ГРАД, дойдоха да помогнат на ранените, казват че атаката е дошла от изток, но жителите на Сартана не вярват в това. Диана и Мурмант, живеят в къщата оттатък улицата. В двора си продават надгробни камъни. В деня на трагедията за техен късмет те не бяха в Сартана. Огромният кратер в двора си, както и разпръснатите навсякъде човешки останки ги видяха чак като се върнаха. Местата, където ракетите са удряли в земята показват, че те са летели от запад, т. е. където са позициите на украинските войници.

Диана и Мурмант разказват още, че когато миналата година през май се е провел референдума в Донбас, повече от 90 % от жителите на селцето са гласували за проруските опълченци. Било е истински всенароден празник. И може би обстрелът е бил отмъщение за това. Днес те се страхуват, че Украйна и регионът им все повече се превръща в марионетка на САЩ и силно се надяват проруските опълченци да надделеят.

                                                     Щефен Доберт, в. "Die Zeit"

Хубаво е, че и в западната преса започват да се появяват материали, отразявящи правдиво ситуацията в Украйна. Аз също събирам материали на тази тема - ако искате и имате възможност, може да погледнете в "stefan3055.blog.bg". Специални поздрави за Любчо!