Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2016 18:38 - 80 години от идването на "Народния Фронт" на власт в Испания
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 2285 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 01.03.2016 10:00


                    В края на 1935 г. управляващата тогава ултраконсервативна коалиция, която с брутални мерки потиска народното недоволство в Испания, породено от тежкото икономическо и социално положение на страната, се разпада и десният президент Замора назначава за февруари 1936 г. предсрочни парламентарни избори. Паралелно с развитието на тези процеси, военните, участвали в потушаването на "Испанския октомври", начело с ген. Лопес Очоа, трескаво подготвят нов преврат, имайки благословията на църквата и подкрепата на най-десните политически сили - фашистката организация "Falanga Espanola" и близкия до нея синдикат "Juntas de Ofensiva Nacional Sindikalista - JONS", които впоследствие се сливат и образуват политическия гръбнак на авторитарния режим на генерал Франсиско Франко.

            Независимо от тежкия неуспех, испанската революция от края на 1934 предизвиква сериозен подем сред левите сили в страната. В `Испанската комунистическа партия` се записват няколко десетки хиляди нови члена, достигайки достига състав от 100 000 души. Тя формира свое военно крило "Milicias Antifasicistas Obreras y Campesinas" - `MAOC` ("Антифашистка работническо-селска милиция"), което начело с легендарния командир Енрике Листер е в основата на прославилия се 5-ти доброволчески полк към 11-та републиканска дивизия по време на Гражданската война. Освен възхода на `Испанската комунистическа партия`, няколко други по-малки, ултралеви формации се обединяват и през 1935 г. учредяват като независима алтернатива на свързаната с Москва традиционна компартия, нова ултралява партия, близка по идеи до анархистите: "Partido Obrero de Unificacion Marxista" - `POUM` ("Работническа партия на марксисткото обединение"), начело с бившия троцкист Андреу Нин. Със своите 70 000 члена тя става най-влиятелната партийно организирана лява формация в Каталуня.

 

            Предугаждайки задаващата се политическа конфронтация, левите политически сили - социалистите от `PSOE`, техния профсъюз `UGT`, комунистите от `PCE`, ултралевите от `POUM`, анархистките синдикати `CNT-FAI`, "Левите републиканци" (IR), както и някои леви католически формации в началото на 1936 г. се обединяват в общ предизборен съюз - "Народен фронт" ("Frente Popular" - `FP`). От своя страна десните също се съюзяват в свое обединение - "Национален фронт" ("Frente Nacional" - `FN`). С оформянето на двата непримирими полюса облаците на политическия сблъсък над Испания застрашително се сгъстяват.

            Насрочените от президента Замора избори се провеждат на 16.2.1936 г. при сравнително висока изборна активност от 72 %. След редица оспорвания и от двете страни, за победител с около 400 000 гласа преднина или с 52 % е обявен съюзът на левите - "Frente Popular", за когото гласуват и анархистите. `Народният фронт` съставя правителство, начело със социалдемократа от `IR` Мануел Азаня, който през май 1936 г. е избран за президент на Испания. Първият акт на левия коалиционен кабинет е повсеместна амнистия за всички арестувани след октомврийската революция от 1934 г., както и възстановяване на отнетата автономия на Каталуня.

            Водеща лява партия в правителството на "Народния фронт" са социалистите от `PSOE`, които на изборите печелят най-много гласове и разполагат в новия парламент с 99 депутати. Свръхпропорционално спрямо постигнатите изборни резултати в правителството са представени ляво-центристките републикански партии, които разполагат с общо 162 депутата, и от февруари до есента на 1936 г. излъчват няколко бързо сменящи се умерено центристки кабинета. След есента на 1936 г. социалистите заемат по-доминираща позиция в правителството и издигат последователно двама свои министър-председатели. Комунистите от `PCE` разполагат с 17 народни представителя, а баските националисти - с 10. Десният национален блок "Национален фронт" печели 134 места в парламента, а независимите центристи - 45. От това разпределение на местата става видно, че двете по-леви партии в правителствената коалиция, комунисти и социалисти с общо 116 депутата от всичко 467 всъщност са в малцинство. Без представители в парламента са `POUM` и анархистите, но въпреки това до пролетта на 1937 г. на тях са предоставени общо три министерски поста в кабинета на "Народния фронт". Тези две формации се обявяват за незабавно стартиране на революцията, за социализиране на промишлеността и на латифундиите в полза на заетите в тях. За разлика от тях социалистите и комунистите, които макар преди изборите изрично да са се обявили за радикални промени, на практика провеждат значително по-умерена социална политика и се въздържат от революционно преразпределение на собствеността на богатите. Това тяхно поведение се обяснява и с необходимостта да се съобразяват с мнението на центристките си коалиционни партньори. Освен това правителството внимава, с провеждането на една мащабна експроприация да не даде повод на все още влиятелните десни сили да се разбунтуват срещу републиката, както и Испания да не бъде тотално изолирано от Франция и Великобритания, които до момента провеждат политика на неутралитет, но и на блокада спрямо републиката. Много важно е също така и влиянието на Съветския съюз, единственият международен съюзник на републиканците (заедно с Мексико), който е обезпокоен от възхода на фашистите в Германия, Италия и Япония и изпитва опасения, че едно бързо национализиране на собствеността в Испания може допълнително да усложни противоречивите отношения с Франция и Англия. Ето защо и СССР упражнява чрез близката до него компартия `PCE` сдържащо влияние върху ултралевите сили в правителството на "Народния фронт", да не форсират социалната революция в Испания в навечерието на задаващата се нова световна война.

            Но `POUM` и анархистите, както и части от социалистическия профсъюз `UGT` възприемат изчакващата позиция на социалистите и на компартията като предателство спрямо своите привърженици, при положение, че те са подкрепили лявата републиканска коалиция при изричното условие, тя да проведе революционни преобразувания в полза на социално слабите слоеве на обществото. И докато социалистите имат лостове за влияние върху своя профсъюз `UGT` и успяват да го възпрат от революционни действия, `POUM` и анархистите започват в регионите, където имат мнозинство - най-вече в провинциите Арагон и Каталуня, самостоятелно да конфискуват имущество на богати индустриалци, земевладелци, на църквата и да го разпределят сред най-бедните и безимотните. Те поставят началото и на селскостопански и производствени кооперативи (в Арагон, например,  75 % от селското стопанство е кооперирано). Може да се каже, че с тези промени, в Испания се извършва всъщност първата в света анархистка социална революция.

            При радикалните действия, обаче, неминуемо се стига и до посегателство върху живота на представители на заможните слоеве и клероса, когато те се противопоставят на отнемането на собствеността им. Републиканското  правителство се опитва да се дистанцира от тези действия, изважда от кабинета министрите на `POUM` и на анархистите и изпраща в съответните региони гвардейци да връщат обратно отнетата собственост. При тези акции се стига до въоръжени сблъсъци с ултралевите милиции, при което има ранени и убити. Анархосиндикатите веднага отговарят с протестни стачки и блокират икономиката. Тези въоръжени стълкновения посяват семето на недоверие между ултралевите от `POUM` и анархистите, от една страна, и правителството на социалисти, комунисти и републиканци от друга, което по-късно ще се окаже пагубно за развитието на Гражданската война.

 Драматичният развой на събитията започва през лятото на 1936 г. Месеци наред анархистите предупреждават, че разполагат с информация за подготовката на военен метеж на колониалната армия в Мароко. Но републиканското правителство не реагира на предупрежденията. Анархисткият профсъюз `CNT-FAI`, който има голям брой привърженици и информанти сред войниците, още през пролетта съобщава на кабинета дори точната дата на преврата. Анархистите настояват да се въоръжат работниците и селяните и да се подготвят за предстоящото стълкновение. Правителството на "Народния фронт" категорично отказва да стори това, страхувайки се от неконтролирани действия на въоръжените анархисти, като в последствие тази политика се оказва фатална за републиката.

На 17.7.1936 г. Гражданска война в Испания избухва – десни, антирепубликански части от армията се надигат в испанските колонии в Мароко срещу лявото правителство в Мадрид, подкрепяни от фашистка Италия, нацистка Германия и Португалия. Десните пучисти, начело с ген. Франко, удавят просъществувалата общо само 9 години Испанска република в кръв. Избити са над половин милион, стотици хиляди са зверски изтезавани в концентрационни лагери, а над милион са принудени да напуснат родината си.




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1233671
Постинги: 782
Коментари: 1109
Гласове: 5395
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31