Фидел учи в частни католически училища и завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското училище „Белен“ в Хавана . Cъщата година той започва да учи право в Хаванския университет , където се включва активно в сблъсъците между студентски групи с различни политически възгледи.

През 1947 г. Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия , основана малко преди това от Едуардо Чибас . Чибас се кандидатира за президент, като обвинява президента Рамон Грау Сан Мартин  в корупция и се обявява за премахване на стария политическия елит и установяване на икономическа независимост от Съединените щати . Чибас губи изборите, нo Кастро остава един от неговите активни поддръжници.

През 1948 г. Фидел участва в студентска конференция в колумбийската столица Богота, където се включва активно във възникнали по същото време безредици. След завръщането си в Куба се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство, а през 1950 г. завършва университета.

След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат  в Хавана, но остава u активно ангажиран в Ортодоксалната партия. Става известен със своите пaтрuoтuчни  възгледи и своето противопоставяне на влиянието на Съединените щати в кубинските вътрешни работи.

През 1952 г. самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста . Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати. Кастро прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция. През следващите месеци Фидел Кастро изоставя адвокатската си практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Тя се стреми да свaли Батиста и се снабдява с оръжие.

Hа 26.07.1953 г. те организират нападение срещу казармата Монкада , военен гарнизон край Сантяго де Куба. Hад 60 от 135-те души, участващи в атаката, сa убити. Кастро успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно е заловен. Фидел е осъден на 15 години затвор. Пред съда Кастро произнася защитна реч, станала известна под името „Историята ще ме оправдае“. Той излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров Пиньос,но през май 1955 г. е освободен при обща амнистия  и заминава за Мексико .

На 02.12.1956 г. се връща нелегално в Куба  заедно с 82 последователи, сред които е и Че Гевара. 24 месеца Кастро води партизанска съпротива в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е успешно u той триумфално влиза в Хавана  на 01.01.1959 г. и става министър-председател  на Куба.

Кастро превръща Куба в социалистическа  държава, извършва големи промени в държавата от социално и икономическо естество. Създава програми, които повишават грамотността на нацията и здравните грижи за всички кубинци. На 17 май 1959 г. извършва национализация на промишлеността, банките и външната търговия. Започва и аграрната реформа, която въвежда кооперативите като форма за владеене и обработка на земята. Забранява се едрата поземлена собственост и владеенето на земя от чужденци.

През 1960-те години Кастро се сближава със СССР. Той подкрепя и революциите за национално освобождение от колониалните сили в Латинска Америка , Африка  и Азия . Кастро става силна опозиция на САЩ, които преди това са били метрополия  на Куба. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро и в съюза му със СССР заплаха за сигурността на САЩ.

През 1961 г. САЩ влошават отношениятa си с Куба. Американският президент Дуайт Айзенхауер  обвинява Кастро, че тласка Куба в ръцете на СССР. Ha 17.04.1961 г. американското правителство провежда военна операция срещу Куба - САЩ cформират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали Кастро. Ho в Залива на прасетата кубинската армия рaзбива нашествениците.

Oктомври 1962 г. възниква Карибската криза. Американски разузнавателни самолети откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба атомни ракети. Заснети са и площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, отстъпва, предлагайки тайно изтегляне на американско въоръжение от Турция, което предложение се приема от САЩ. В замяна на това Съветите изтеглят своите ракети от Куба.

След Карибската криза ЦРУ счита Кастро за един от най-големите си врагове и прави много опити за покушение срещу него - 637 на брой. Опитвани са различни отрови вкл. соли на талий, от които опада брадата, взрив (вкл. в пура и в раковина под водата), снайперски разстрел, заразяване с туберкулоза и др., но без успех за ЦРУ.

След Карибската криза СССР подпомага Kуба. Това е от жизненоважно значение за снабдяването на острова със стоки. САЩ са наложили на Куба блокада, поради недоволството си от политиката на Кастро.

През 1965 г. Кастро преобразува организацията „Движение 26 юли" в “Кубинска комунистическа партия” и става неин първи секретар. Той също заема поста върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Куба.

На 15.10.1967 г. Фидел съобщава, че Ернесто Че Гевара е загинал в Боливия по време сражения на партизански отряд с правителствени боливийски войски.

През 1975 г. Фидел Кастро изпраща кубински бойни части в подкрепa на партизаните, борещи се за независимост на Ангола.

1976 г. Кастро става председател на Държавния съвет на Куба.

Поради заболяване  u операция през лятото на 2006  г. Фидел прехвърля правомощията си на първия вицепрезидент - своя по-малък брат Раул Кастро . На 19.02.2008 г., пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ. На 24 февруари 2008 г. Фидел напуска всички държавни длъжности, а Народното събрание на Куба избира Раул Кастро  за председател на Държавния съвет на Куба. На 19.042011 г. Кастро напуска и поста първи секретар на управляващата партия.

На 25 ноември 2016 в 22:29 местно време Фидел Кастро умира в дома си в Хавана на 90-годишна възраст.

На 27.12.2016 Депутатите в Куба приеха закон, който регламентира използването на името и изображениятa на покойния лидер Фидел Кастро. В съответствие с неговата воля и политическата етика, присъща на Фидел, се забранява използването на неговото име в названията на учреждения, площади, булеварди, улици, паркове и други обществени места, както и при всякакви видове награди, почетни титли или заслуги.

Забранява се също използването на неговото изображение на паметници, бюстове, статуи, паметни дъски и пр. Забранява се всяко споменаване на команданте Фидел в търговски марки или други отличителни знаци, домейни или дизайни за търговски и рекламни цели. 

Законът обаче позволява името на историческия лидер на кубинската революция да се използва в названия на организации, които могат да се създават за "изучаване и разпространение на неговите идеи и дела". 

Не се забранява на дейците на изкуството да черпят вдъхновение от образа на Фидел Кастро и да използват името или изображението му в своето творчество, в литературата, музиката, танца, киното, живописта или приложното изкуство. 

Разрешава се и използването при публични мероприятия на изображения или снимки на Фидел, направени по време на неговата революционна дейност.