Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2019 14:10 - Извадка от книгата "Капитализмът и неговата Алтернатива" на инж. Любен Аладжов
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 575 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 04.12.2019 09:03


 

МАРКСИСТКАТА  ИДЕОЛОГИЯ  е  НЕПОБЕДИМА

 

Затова, нямайки печеливши аргументи срещу нея, капитализмът е заменил идеологическата борба срещу МАРКСИЗМА със зрелищно политическо боричкане за неговата надстройка - властта, което не заплашва системата, но отклонява вниманието на масите от несгодите на ежедневието.

Експлоатация при социализма, както отбелязахме, не съществува. Изработената от труда на работниците добавена стойност, която не им се изплаща изцяло със заплатата, както и търговската печалба от пазара отиват не в джоба на собствениците на икономиката, а в бюджета на обществото., за да се използват впоследствие за инвестиции в негова полза. При социализма "икономика", "държава" и "общество" са едно единно цяло. Печели ли икономиката, печели и обществото. Освен експлоатацията, при него отсъстват още ред други, характерни за капитализма явления, институции като конкуренцията, кризите, фалитите, безработицата, виртуалната икономика, фондовите борси, рейтинговите агенции, консултантските фирми и свързаните с тях маклери, трейдъри, брокери, дилъри и други, обслужващи комерсиалната активност на капиталистическата клас професии.

При социализма са непознати и системно обусловените КРИЗИ. Спад и затруднения в икономиката при снабдяването на обществото с блага, вследствие на управленски грешки или форсмажорни обстоятелства (природни бедствия, въоръжени конфликти и пр.), са възможни, но в условията на макроуправляемата държавно-планова икономика, те са по-лесно преодолими от кризите на конгломерата на капиталистическата частна икономика, следствие на нейните генетични недъзи. Грешките са коригируеми, недъзите - не. Както вече споменахме белег за криза при социализма е появата на недостиг на блага за обществото, а при капитализма - спадът на печалбите за частните собстеници. А това са два съвсем различни критерия и разликата между тях е очевидна, но както повечето нелицеприятни за капиталистическото общество явления тя старателно се прикрива. За нейното изясняване нека само си отговорим на въпроса: голямата депресия от 1929 г. заради недостиг на блага за обществото ли се появи или заради срива на спекулативния курс на акциите на фондовите борси на "Уол Стрийт" през "черния петък" на 25 октомври 1929 г. Отговорът съдържа в себе си и отговор на въпроса: "Кого обслужва системата на капитализма - нуждите на обществото или печалбите на собствениците на икономиката?" Вярно е, 29-та година бе трагедия за много капиталисти, които загубиха своето богатство, но много по-голяма трагедия тя бе за семействата, които загубиха хляба и препитанието си. А сривът на "печалбите" и загубата на "прехраната" са съвсем различни нещастия. Поради управленска грешка при социалистическата икономика също може да се получи свръхпредлагане от стоки на пазара както при кризите в частната икономика. Но централно управляваното стопанство позволява да се мобилизират огромните възможности на държавните организации и без съпротивата на неуправляемите частни собственици, то да бъде по-лесно. и безболезнено преодоляно.

ФАЛИТЪТ при социализма също е невъзможен, защото зад задлъжнялите предприятия не стоят частни банки, готови в името на собствената си печалба да ги банкрутират на всяка цена, а държавни банки, които с финансови механизми обслужват обществената собственост. Ако изпадналото в затруднение държавно предприятие (напр. поради внос на скъпа, високо производителна нова техника) е необходимо на обществото, неговата задлъжнялост се преодолява с помощ от дотации, субсидии и прочие средства, набрани от други, печеливши предприятия. Такъв бе случаят и с металургичния комбинат "Кремиковци". До 89-та година той снабдяваше на достъпни цени индустриализацията и строителството в страната с необходимото желязо, макар и дотирано. След промените той бе фалиран, разпродаден за скрап и вече не съществува. Същото се случи и с ж.п. завода в София, трамвайния завод, заводът за електрокари и с още много други големи предприятия.

Ако при социализма те се окажат ненужни за страната, те не се фалират, а преструктурират производствената си дейност. Зад тях стои обществото в лицето на държавата и социалистическата общност в лицето на СИВ, а те не унищожават необходим икономически потенциал. При капитализма, където се гони бърза печалба, заинтересовани инвеститори за подобно спасително преструктуриране не се намират лесно и закъсалите предприятия без задръжка се банкрутират и разпродават (дори на скрап) за бърза печалба. За държавно-плановата икономика не е проблем да вземе мерки и срещу кризисния потенциал на техническия прогрес, който увеличавайки производителността на труда, замества ръчния труд с роботи и автомати. При капитализма подобно увеличение на производителността води до свръхпредлагане на стоки на пазара, до безработица в производството и до спад на пазарното търсене (т.е. до криза). При социализма последиците от увеличената производителност на икономиката са изцяло в полза на обществото - намалява се работното време на хората съобразно повишената прозводителност на труда и се увеличава снабдяването им със стоки, понижават се цените. Чрез преквалификация на персонала и преструктуриране на икономиката, социализмът е в състояние да запази предприятията от фалит, работните места и трудовите възнаграждения на работниците, без да се опасява от загуба на позиции в несъществуващата конкурента борба и да избегне опасността от безработица.

Основните задачи пред икономиката на новия социализъм са същите както и при капитализма. - производство и разпределение на необходимите за обществото блага. При капитализма, обаче, тази икономическа дейност е подчинена на закона за максималната печалба, а при социализма - на закона за максималната социална справедливост, на хуманизма и задоволението на нуждите на социума.

СОЦИАЛНИЯТ ХУМАНИЗЪМ при социализма се изразява в правото на всеки член на обществото да има гарантирана работа, доходи за живот, а СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ изисква той задължително да работи за производството на благата, които след това ще има ще има право да потребява. Това е справедлив начин за разпределение на благата според трудовия принос за тяхното производство и той очевидно ще поражда, както споменахме, социално неравенство между членовете на обществото, а това означава две съществени неща: първо, че социализмът няма нищо общо със "сивата" уравновиловка, в която го обвиняват и второ, че това социално неравенство при социализма е справедливо следствие от различията в трудовите качества, образование и личностни възможности на хората.. От това следва, че който произвежда повече ще получава и повече, т.е при социализма ще съществува социално неравенство между по-добре и послабо платени работници, но то ще бъде отражение на техните трудови способности. Никой няма да може да живее по-добре, отколкото работи. Уравновиловка не ще има, но и неравенство на основата на НЕТРУДОВИ ДОХОДИ от ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. и от ЕКСПЛОАТАЦИЯ - .също По отношение на разпределението на труда и благата социализмът няма да е система, която ще изисква малко, а ще дава много, което очевидно е невъзможно и е наивно да се очаква Нищото не ражда нещо.

СОЦИАЛИЗМЪТ ЩЕ ИЗИСКВА МНОГО, НО ЩЕ РАЗДАВА СПРАВЕДЛИВО.
Той не предвижда отнемане на личното имущество на богатите и раздаването му на бедните, а само национализация на едрата икономическа собственост, работеща за печалба чрез експлоатация По този начин трудът, създаващ блага за обществото при социализма се превръща освен в единствен източник на замогване, но и във висше обществено задължение за всеки член на социума. Големият проблем при осъществяването на това намерение е, че за голям брой трудови дейности и професии извън материалното производство е много трудно, а дори и невъзможно точно и справедливо да се определи количеството и качеството на извършената рабата, което създава предпоставки за грешки, а дори и за злоупотреби, които компрометират идеята за социална справедливост на системата.

Всичко казано до тук се отнася до идеалния, теоретичния модел на социализма. За съжаление, неговото осъществяване ще се извършва от реални хора и ще се сблъска с техните неизбежни недостатъци и най-вече с вродените инстинкти на "корист" и "егоизъм", което не означава, че заради тях ще трябва да се откажем от него и да запазим капитализма, при който тези качества също ги има, а, освен това, са обявени за негова философия и норма на поведение. Единственият начин да се преодолее тяхното вредно влияние при социализма е превъзпитанието на хората, което с течение на времето ще прерасне от възпитателна принуда в осъзната необходимост и втора природа на човека. За съжаление, този процес, колкото необходим, толкова е труден и бавен, но същевременно е и единствено възможният за отстраняване на споменатите природно заложени у хората отрицателни качества. В по-предния текст отбелязахме, че всички хора се раждат и в детската си възраст се държат користно и егоистично като животинчета, които правят само това, което им доставя полза и удоволствие. Впоследствие, чрез възпитание и образование, те бавно, в течение на години се превръщат в социален и образован "човек", годен да живее в общество и да работи в икономиката. Това потвърждава, че възпитанието и образованието не са утопия а възможен начин за формиране на "Homo Socialis", "социалния човек", наследникът на "Homo Sapiens" - разумният човек.

Разпределението на РАБОТАТА и при социализма ще става според личните качества и квалификацията на хората - образование, креативност, точност, инициативност, находчивост, управленски и организационни способности и т.н. Егоистичният стремеж към по-лека, по-чиста, по-приятна, по-добре платена и по-престижна работа неизбежно ще се проявява и при новия социализъм като кариеризъм, сервилност, себеустройване, семейщина, протежиране, синекура и други познати от недалечното минало отрицателни практики, които манипулативно се представят от защитниците на капитализма не като човешки грешки, а като недостатъци на системата. Единственият начин да се избегне протекцията при разпределенито на работата е безкомпромисният контрол над кадровата дейност. Основният недостатък при нея си остава субективизмът. За съжаление до сега не е открита машина за ОБЕКТИВНА оценка на човешките качества. Подобни затруднения не са системно обусловени, те съществуват и при капитализма, навсякъде по света. Решение усилено се търси с помощта на компютърна техника, тестове, пробно назначение, приемни изпити, служебна оценка и насочено кадрово развитие, за да бъдат грешките сведени до приемлив минимум или избегнати при използването на кадрите.

Разпределението на произведените БЛАГА при социализма ще се извършва, както вече се каза, според количеството и качеството на трудовия принос на всеки индивид в създадения общ "Брутен вътрешен продукт" (БВП). В този процес и при социализма ще се проявяват първично заложените у човека егоистични инстинкти - стремеж към по-високо заплащане, респективно получаване на по-голямо количество и по-добро качество от общопроизведения продукт. Това наследство от праисторически инстинкти, ще се проявява особено силно в следните два случая:
1. При оценката на дейности, при които точното определяне на количеството и качеството на вложения труд е трудна, а често дори и невъзможна задача (напр. в нематериалната сфера на услугите, науката, културата, управлението, образованието и др.). В такива случаи някой членове на обществото, поради грешна оценка на извършеното, може да получат повече или по-малко, отколкото заслужават. Лошо е, когато това не е резултат от грешка, която е поправима, а е предумисъл. Ето защо Нерешеният суперпроблем на социализма с оценката на количеството и качеството на положения труд, би трябвало да е първостепенна задача за лявата научна мисъл до и след 1989 г., защото справедливото разпределяне на благата е свързано с основната идея на социализма - СПРАВЕДЛИВОСТТА ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА БЛАГАТА и грешките в това отношение, се възприемат от обществото не като грешки, а като недостатъци на системата, които подкопават доверието в нея. Затова и в сферата на разпределението ще е изключително необходима МАШИНА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ПОЛОЖЕНИЯ ТРУД. Такава машина за сега не съществува, но нейното създаване ще бъде може би НАЙ-ВЕЛИКОТО ИЗОБРЕТЕНИЕ на човечеството, което веднъж за винаги ще реши почти всички негови социални проблеми. В края на работния ден всеки ще стъпва на нея и тя точно и безпристрастно ще отмерва, кой какво е свършил и колко заслужава да получи за това. Въпреки че такава хипотетична машина все още не съществува, срещу субективизма се търсят и намират все по-задоволителни за практиката решения. А за ликвидиране на несправедливите социални явления вследствие експлоатацията и частната собственост, тя дори не е необходима, ще трябва просто да се смени капитализма със социализъм, което не е хипотетично решение.
2. "Користта" и "егоизмът" ще се проявяват и при недостиг на разпределяните блага, какъвто винаги ще има. Такива ще са дефицитните нови и качествени стоки, рядко срещащи се изделия, лекарства с голям ефект, стоки с недостатъчно производство и пр., което неизбежно ще съществува и при социализма. Тези блага няма да стигат за всички желаeщи и справедливото им разпределение ще представлява източник на недоволство. Палиативен изход от затруднението предлага самият принцип на социализма за приоритетно задоволяване на екзистенциалните нужди на хората, а след това на потребностите от удоволствия за повишение качеството на живота.

Проблемът за справедливото разпределение засяга и въпроса с привилегиите, които се полагат на някои заслужили членове на обществото. Не може при разпределението на дефицитните блага с еднакви права да се ползват всички негови членове, например, изследователят, който работи над лекарство срещу рака и който денонощно мисли за решението на проблема и обикновеният човек, който всеки ден съвестно отработва 8-те си часа рутинни задължения и след това посвещава цялото си свободно време на дома, семейството, на почивка и развлечения (игри, риболов, туризъм, спорт, хоби, карти, табла и пр.). Разработката на справедливи критерии за ползване на привилегии е трудна, деликатна, не решена, но решима задача. Древен способ за справедливо разпределение на недостигащи блага между равноправни претенденти представлява жребият. Той може да бъде използван и за справедливо разпределение на блага и между неравноправни кандидати, ако вероятността им за печалба се коригира с правилно определени привилегироващи коефициенти. Но това са въпроси надхвърлящи рамката на нашата книга. Присъщите на социализма принципи на социална справедливост и колективизъм ще създадат и несравнимо по-приятен социален климат в обществото, лишен от политическа конфронтация, партийни ежби, омраза, меркантилизъм, страх от конкурентна заплаха, от безработица и социално маргинализиране, характерни за капитализма. Фундамент на социалистическото общество ще бъде освен вярата в системата, но и доверието в компетентността, справедливостта, безкорисктността и авторитета на хората, които го управляват. Затова управниците на обществото трябва да бъдат доказали се ръководители, които са длъжни да пазят името си безукорно чисто, защото и малките измами, пораждат понякога голямо недоверие.

В бъдещето социалистическо общество ще има съсловия, но не и класи. Те ще се различават по професия, образование, трудови доходи, материално положение, но тези разлики ще са следствие от различия в работните качества, образование, квалификация, инициативността и творческите способности, от трудовия принос на хората в създаването на общия социален продукт, а няма да са резултат на нетрудови доходи от капитали, частна собственост, експлоатация и спекула. Поради това бъдещото социалистическо общество ще е съсловно, но безкласово, т.е. политически унитарно, следователно и безпартийно, или еднопартийно, с една единствена партия - ПАРТИЯТА НА СОЦИУМА, която ще отразява и защитава интереси на цялото общество. Колкото и справедливи да са критиките за тоталитаризъм към реалния социализъм преди 89-та година, трябва да признаем, че през този период БКП се бе оформила именно като такава унитарна, общонародна партия с над 1 милион члена. А ползата от днешната плуралистичен политически пъзел е колкото видна, толкова и незавидна. В мултиетническите общества социализмът ще допуска верски, езикови и поведенчески различия, но само в семейния кръг. Тези права ще бъде обвързани с задължение на малцинствата за интегриране към преобладаващия етнос, което означава, заличаване на видимите етнически различия в облекло, имена, език, образование и поведение на хората на публични места. Целта ще бъде хомогенизиране на нацията до общество без разделителни линии, каквито днес са всички напреднали страни, въпреки, че повечето от гражданите им в далечното си минало имат различен етнически произход (различен ДНК - код) Интегрирането на малцинствата ще е полезно, както за тях самите, така и за сплотяването на народа в единно общество, в което всеки роден в страната, независимо от своя произход - прабългарин, славянин, татарин, циганин, турчин, арменец, евреин, македонец, ще е българин с равни права и задължения. Подобна световна практика има доказан положителен ефект във всички напреднали държави с етнически интегритет - САЩ, Австралия, Канада, Бразилия, Аржентина, доскоро и Съветският съюз (и все още Русия). Подчертаното етническо, верско, езиково. деление на обществата в други страни води само до негативни резултати за тях и за техните диаспори (Белгия - делението на валони и фламандци, Великобритания - на англичани, шотландци, ирландци и уелсци, Испания - на испанци, каталунци и баски, Ирак - на шиити, сунити и кюрди, Сирия - на алевити, шиити, сунити и кюрди, Турция - на турци, кюрди и други малцинства, разпадналия се Съветски съюз и т.н.). Най-голямо деление на населението по етнос, религия, дори по племенна принадлежност има в най-бедните и изостанали държави в Африка, разделена на безброй племена, раздирани от кръвопролитни етнически и верски междуособици. Прогресът там, колкото и необходим, толкава е и трудно постижим. Забележителният възход на Германия започна едва след обединението от Бисмарк на исторически разделените религиозни католически и протестантски провинции на Прусия в обща Федерална република (ФРГ). При социализма държавата ще загуби своя класов характер и ще се превърне в социална държава, представител на общите интереси на цялото общество. Социалистическата държава, освен ролята на върховен регулатор, контрольор и арбитър в неговия социален и политически живот, ще изпълнява още и изключително важната функция на главен организатор и ръководител на икономиката - на производството и разпределението на необходимите му блага. Тя ще ръководи и дейността на имунната му система, която ще се грижи за опазване на здравето на социалната субсфера на човека, която го отделя от животинския свят. И тази грижа ще се изпълнява толкова безкомпромисно, както се следи за опазването на първичната екосфера, защото както без природната среда, така и без обществото, съществуването на човека е невъзможно. Със социално хомогенната си, безкласова, политически унитарна, безпартийна структура социалистическото общество максимално се доближава до идеалното ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, състоящо се от независими граждани, необвързани с партийни задължения и подчинение. По различни обществени въпроси те ще могат да заемат различни позиции, да се съюзяват в различни сдружения за тяхното отстояване. Паралелно на представителната (изборната, парламентарна) демокрация, това ще се извършва по пътя и на пряката демокрация, на плебисцитите, референдумите, преките допитвания до народа, без посредничеството на народни представители.

Пролетариатът, класата на наемния земеделски и промишлен труд, ще е един от двигателите за прехода към новия социализъм. След приключване на прехода, той постепенно ще се слее с останалото общество и ще изчезне като трудова класа на несобствениците на средства от икономиката. След определен преходен период ще изчезне и диктатурата на пролетариата като защитен инструмент за социалистическото общество от опитите за реставрация на капитализма. Тя ще бъде заменена с диктатура на обществото, която по своята същност ще представлява конституционен кодекс (законник) от права и задължения на гражданите, който те трябва безпрекословно да спазват, за да може и обществото да е здраво и да изпълнява своите задължния. В основата на този кодекс ще е заложено правото на живот, т.е. на работа, доходи и потребление на блага, но и висшето задължение за труд от всеки работоспособен гражданин за тяхното производство. Кодексът категорично ще изисква от него спазване и на производствена и технологична дисциплина в икономиката, която произвежда благата. Всяко тяхно нарушение, ще се тълкува като посегателство срещу обществените интереси и ще се санкционира строго. Именно тази силно напомняща на диктатура и тоталитаризъм безкомпромисна дисциплина е въведена в частната икономика на развитите капиталистически страни и на нея се дължи завидният ред и дисциплина на фирмено микрониво. Само че, там тя работи не в интерес на социума, а в интерес на печалбата на своите собственици. Очевидно е, че "диктатурата", използвана като възпитателна принуда и дисциплината като механизъм за постигане на организираност и ред по принцип не са отрицателно явление - зависи само за какво, срещу кого и как се прилагат. Реалният социализъм загни и загуби икономическото съревнование със Запада тъкмо поради пренебрегването на тези елементарни, жизненоважни правила за защита на здравето на социума от користни посегателства върху него от отделни граждани или съсловия с цел лично облагодетелствуване. Не бяха опазени "общите интереси" в неизбежния (и при социализма) конфликт между "ОБЩОТО" И "ЛИЧНОТО". Социалистическата диктатура бе грешно ориентирана предимно към опазване на властовите позиции на управляващата номенклатура и правилно към защита на социалистическата линия на държавното управление. Подценен бе, обаче, контролът над фундамента на обществото - икономиката. Подобна безкомпромисна дисциплина няма нищо общо с нарушаването на човешките права и свободи, както ни се внушаваше преди 89-та година. При капитализма посегателствата върху свещената частна собственост се тълкуват като нарушение на конституцията и безкомпромисно се наказват, без това да се счита за нарушение на човешките права. Има ли и други причини за гибелта на социализма освен предателството на Горбачов? Това е един от големите въпроси на дискусията: "СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ КАПИТАЛИЗЪМ". Отговорите са много и различни. Причините се коренят в годините на жестоката класова борба на живот и смърт в периода на утвърждаване на Съветския съюз между Октомврийската революция и Втората световна война. "Користта" и "егоизмът", там се проявиха като престараване у някои партийни членове в подчертана вярност към вожда и висшето ръководство. С преувеличена и дори дезориентираща информация те съзнателно (или несъзнателно) подвеждаха лидерите на партията и държавата, намиращи се под невъобразимия натиск на идеологическа, икономическа и военната заплаха на капиталистическото обкръжение от външни и вътрешни врагове и станаха причина за появата на лагерите "ГУЛАГ". Сталин беше претоварен с неимоверната задача да опази неукрепналия огромен Съветски съюз от опитите да бъде унищожен от световния капитализъм, ционизъм и фашизъм. Той беше вожд с качества, но и човек със слабости и в тази напрегната обстановка не винаги успява да отсее истината от клеветата в многобройните доклади за враждебна дейност. Обективната оценка за дейността на Сталин показва, че през целия си живот, независимо от допуснатите грешки той е работил всеотдайно за укрепването на Съветския Съюз и социализма. Обвиняват го в диктатура. Но времето, в което той живя и работи (първата половина на 20-тия век) бе епоха на диктатори - Салазар, Франко, Мусолини, Хитлер, Хорти, Долфус и притиснат от вражеското обкръжение Сталин, нямаше голям избор, освен да работи по същите методи на управление, които се прилагаха и срещу него. След смъртта му този факт беше използван от наследниците му и от капиталистическата пропаганда за обругаване на неговото дело и за очерняне на целия социализъм. Забравя се, че благодарение на Сталин първата атака на капитализма срещу социализма в гражданската война 1918-1922 г. завърши с неуспех. Катастрофално приключи и военната агресия на фашизма 1941-1945 г. Развихрилата се след смъртта на Сталин номенклатурщина и частнособственическа стихия (особено в сферата на услугите), заедно с проявените корист, егоизъм и властолюбие у част от младата генерация номенклатурчици, нарушиха принципите на социалистическото общество и създадоха в него паразитна класова структура от незаслужено по-богати връзкари, частници, кариеристи и потомци на заслужили борци против фашизма и капитализма. Израснали под крилото на своите родители, те започнаха да осъзнават, че този привилегирован начин на живот с нетрудови доходи е временен, а не наследствен, каквито са частната собственост и парите и започнаха да се тревожат за своя бъдещ уют. Тези млади хора, със самочувствието на добре образовани "червени аристократи", владеещи чужди езици, получили с "летящ старт" и превърнали в наследствена привилегия престижни, доходни постове у нас и в чужбина, познаващи от личен опит богатия живот на Запад и живеещи практически с неговия стандарт у нас, нямаха ни най-малко намерение да останат завинаги "идеологически пуритани" на някакъв социален идеал на своите родители, чието постигане изисква от тях безмилостен труд и жертвоготовност. Разбиранията на техните родители не бяха се превърнали в тяхно убеждение. Те със зъби и нокти се стремяха към удобство и "наследствено" място под слънцето и тази егоистична нагласа ги правеше привържениците повече на капитализма, отколкото на социализма. Те формираха кастата на "червената буржоазия", която извърши контрареволюцията 89-та година. Поради липса на възможност за забогатяване чрез частна собственост и експлоатация, те временно се задоволиха със забогатяване чрез наследственост във властта. Техният вреден пример се разнесе като зараза из цялата социалистическа общност. Заедно с потомците на старата буржоазия от преди революцията. тези млади номенклатурчици създадоха "Съюза на демократичните сили", и станаха първи пропангатори на идеите на Горбачов за "пересстройка" на социализма и пропиляха уникалния шанс на историята да го оздравят и доизградят и възстановиха на негово място неолибералния капитализъм - обществото на наследственото богатство, и наследствената бедност. Антисоциалистическото преустройство тръгна като зараза от Горбачов и Съветския съюз и постепенно обхвана целия социалистически лагер. Единствените, които успяха да се опазят от тази болест бяха Куба, Северна Корея и в известен смисъл Китай и Виетнам. Активистите на преврата не се посвениха мигновено да се покръстят в новата вяра, да заграбят "първия си милион" от осиротялата, неохранявана, социалистическа собственост и за една нощ да се превърнат в новите капиталисти на България. Пропусналите момента да сторят това бързо се трансформираха в нов политически елит, обслужващ капиталистическата система отляво с благозвучни обещания за нейното "очовечаване" и "социализиране". За съжаление още от самото начало, новото ни развитие затъна в тресавището на техните отгледани още при реалния социализъм навици на корупция и номенклатурна безнаказаност. "Реалният социализъм" беше заменен с неолиберален реален капитализъм от най-лош "балкански тип", по-гнил и от реалния социализъм и плачевните резултати на "перестройката" не закъсняха и днес определят живота ни. Осъществи се неистовата мечта на голям брой наши сънародници за шеметно забогатяване, за членство в НАТО и ЕС, като гаранция за ненакърнимостта на новия им статут на наследствени богаташи и политически лидери.

Продадената България бе цанена от новите си управници за пазач на "Новата Берлинска стена" срещу нашествието от югоизток на ислямски мигранти от Азия и Африка и като политическа пачавра за забърсване на имиджа на Съединените Щати от позорящите го агресии по света И за тази си "слугинска роля" България плати с участта на катастрофирала държава За изминалия вече повече от четвърт век капитализъм в страната ни не се случи нищо положително от това, което ни бе обещано, когато ни убеждаваха да сринем социализма. Няма ги нито западното благополучие, нито "хай-тех" инвестициите, нито "Канарските острови". България е най-бедната страна в "Европейския съюз". Населението тъне в недоимък, униние и упадък. Закриват се болници, заводи, училища, обезлюдяват се цели села. Оказа се, че с нашата сервилност сме жестоко измамени и употребени като магистрални проститутки за пушечно месо в мисиите на САЩ и НАТО в Косово, Ирак, Афганистан и другаде. Нещо повече, американците ни превърнаха в плацдарм за военна заплаха срещу нашата освободителка от турско робство, Русия. Народът ни, който в състояние на стадно оглупяване позволи да се случи всичко това, днес е гладен и обезверен и единствената му надежда е отново да се случи чудото и да се появи някой от някъде и да го спаси, както навремето след Втората световна война Молотов и Съветския съюз направиха на Парижките мирни преговори и ни спасиха от загуби на територии в полза на Гърция и Сърбия заради верността ни към германския Райх. И въпреки жестоките уроци на историята, електоратът ни не си вади поука от трагичната ни история и с твърда упоритост продължава да гласува на избори за своите продажни "десноцентристки" управници. Спестявам си оценката за народа ни, че си заслужава съдбата на ординарец, който да лъска ботушите на всякакви чуждестранни господари. Продажността на управниците ни ясно ги отличава от управленския елит на заобикалящите ни народи, които водят по-достойна външна политика. За кратко време бяха съсипани братските ни отношения с Русия и подарени безплатно 5 военни бази на САЩ, без да си даваме сметка, че американците до сега водят всички свои войни на чужди територии и с чужди бойци. За тях е важно, ако някой загива за техните интереси, това да не са американци, а платени с фалшиви долари наемници. За нещастната ни държавица ще са необходими, не повече от две средно мощни руски ракети, за да я изтрият от лицето на земята. И този път няма да има братска милост. "Москва на сълзи вече не вярва". Пред нас е само пропастта, а воланът на държавата ни е в ръцете на продажен политически елит, който я управлява без чувство за нейното съхранение. По-трезвомислещите съграждани започнаха да съзнават какво ни очаква. И такава ще е съдбата на всеки народ, който позволи на проповедниците на капитализма да го излъжат със своето благополучие. Дано горчивият ни опит послужи поне като урок за онези наивници, които вярват на щедри обещания". Примерът с Украйна показва, колко безпомощен е един народ пред наивността, илюзорните изкушения и продажността на своите управници. Демокрацията (т.е. възможността човек да реализира своите желания), за която капиталистическата пропаганда толкова много ни атакуваше по време на Студената война, нито липсва, нито е утопия за социализма (особено за последния му стадий - комунизма), а е съвсем реална тяхна цел. Тя ще се изразява в пълна свобода на личността да осъществява през 8-те часа свободно (засега) време своите желания за спорт, изкуство, туризъм, хоби и пр. С напредъка на автоматизацията и производителността на икономиката, свободното време и материалните възможности за неговото използване, или както Енгелс ги нарича "най-голямото богатство на човека", т.е. демокрацията непрекъснато ще нараства.

Сравнявайки двете конкуриращи се системи нека надникнем в бъдещето на посткапитализма и постсоциализма. Тяхното развитие ще съпровожда от непрекъснат напредък на паралелен научно-технически прогрес. Резултатът от този процес ще бъде възникването на общество, захранвано изобилно с блага от суперпроизводителната "ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО" от обезлюдени производствени предприятия. Големият въпрос е, до какво ще доведат тези процеси при двете системи. Отговор се крие в техните основни закони. При капитализма с характерния за него стремеж към максимална печалба, техническият прогрес и ръстът на производителността на труда неизбежно ще доведат до увеличение на броя на излишните за икономиката хора, които ще бъдат изхвърлени на улицата. Заради конкуренцията и необуздания стремеж към пазарна хегемония, класата на икономическите собственици трудно ще овладее този процес чрез единствено възможния за целта начин - намаление на работното време и увеличение на заплатите на работниците. Това означава, че техническият прогрес при капитализма непредотвратимо ще води до свръхпредлагане на стоки и увеличение безработните, неплатежоспособни хора, до намаление броя на купувачите, т.е. до възникването на перманентни кризи на пазарен дисбаланс, безработица и поляризиране на обществото в една тънка прослойка свръхбогати, които ще живеят фантастичен живот, обслужвани от добре платени технически, медицински, "слугински" и други специалисти и до огромна маса излишни хора, без сигурна работа и достатъчно доходи.

При социализма нещата са тъкмо обратни. Техническият прогрес и повишената производителност на икономиката ще увеличат свободното време и количеството на достъпни за обществото стоки, т.е. ще доведат до постепенен преход от "СОЦИАЛИЗЪМ" към общество на изобилието - "КОМУНИЗМА", чиито основен закон е: ОТ ВСЕКИГО СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ И ВСЕКИМУ СПОРЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ.

Обобщаващо може да се резюмира, че в края на своето цивилизационо развитие човешкото общество ще извърши последователен преход през следните три формации: 1. КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО на НЕСПРАВЕДЛИВОТО СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО на основа на НЕТРУДОВИ ДОХОДИ от експлоатация и частна собственост през
2. БЕЗКЛАСОВОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО на СПРАВЕДЛИВОТО НЕРАВЕНСТВО, без частна собственост и експлоатация, на основа на ТРУДОВИ ДОХОДИ, за да приключи с
3. БЕЗКЛАСОВОТО КОМУНИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО НА ИЗОБИЛИЕТО И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС, в което проблемът за социалната справедливост и социалното неравенство ще изчезне и в което всеки ще работи според възможностите си, а ще потребява според нуждите си. Тези огромни промени в осигуряването на хората с блага ще доведат до формиране на ново съзнание и поведение у тях. При такива условия може да се твърди, че комунизмът действително ще бъде краят на историята, ако я разглеждаме като "завършек" на летописа от войни за ресурси, на класови борби за социална справедливост и като "начало" на безкрайно мирно развитие на човешкия род в условията на знание, пълна задоволеност, непрестанен прогрес и лично усъвършенстане.

След овладяване на ядрения синтез, енергията ще стане безплатна. И тъй като потребностите на човека са биологично ограничени, а за техническия прогрес няма граници ще дойде момента, след който увеличението на производителността на икономиката ще загуби смисъл и трудът ще се използва само за облагородяване на природата, докато Земята не се превърне в красива и добре поддържана планета - парк. И днес има богати държави, в които този съвършен стандарт на съществуване е факт. Същото е възможно да стане с цялата Земя. Хората ще се развият в интелектуално извисени, морално и физически съвършени личности, занимаващи се почти само със спорт, наука и изкуство. Парите, при КОМУНИЗМА като средство за разпределение на благата, ще изчезнат. Всеки ще взема от магазина безплатно и само толкова, колкото ще изконсумира, без да се запасява, сигурен, че на следващия ден ще може да направи същото. В производството работници с висше инженерно образование ще поддържат роботизираните линии. Медицината ще победи болестите и ще разкрие тайната на дълголетието.

При комунизма ще изчезнат и класите, следователно ще изчезнат и политическите им представители - партиите с тяхната контроверзна политика. Социумът ще се превърне в безпартийно гражданско общество от единомислещи и единодействащи щастливи хора Всичко това ще се случи само от определено ниво на развитие на производителните сили и от редуциране на популацията на Земята до екопоносимата величина от 2,5 - 3,0 млрд. души.




Гласувай:
1



1. tera - Здравейте,
09.12.2019 09:43
имам въпрос - как ще се "редуцира на популацията на Земята до екопоносимата величина от 2,5 - 3,0 млрд. души"?
цитирай
2. iw69 - Отговор на въпроса на "tera"
09.12.2019 11:06
Като напр. се ограничи раждаемостта във всички страни подобно на политиката за 1 дете, която прилага Китай.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4823067
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16459
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031