4. КЛАСОВО ОБЩЕСТВО, ИКОНОМИКА и ПОЛИТИКА. КЛАСОВА ДЪРЖАВА и КЛАСОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Преди да продължим с анализа, ще припомним как е възникнало човешкото общество, класите, експлоатацията и ролята на човека в това развитие.

Както отбелязахме в § 1, преходът на първобитния човек от търсене на готова храна към прозводството й от неконсумируеми ресурси доведе до огромен скок в неговото развитие, който окончателно го превърна от животно в Homo Sapiens ("разумен човек"). Заради нуждата от храна той създаде ИКОНОМИКАТА, а тя стана причина за превръщането на първобитната общност в общество, за появата на класите и за формирането на производствено-икономически отношения между тях. ИКОНОМИКАТА Е ДВИГАТЕЛЯТ НА ИСТОРИЯТА, тя, а не политиката и държавата, определят живота на хората. Този факт съзнателно се неглижира от господстващата класа и нейните идеолози, защото разкрива кой доминира в обществото. Необходимостта от организация за производството на блага, а след това и за тяхното разпределение са движещите сили, които играят решаваща роля в развитието на общество от племе до съвременния социум. Част от тези процеси бяха разгледани в §§ 1 и 4. Тук само систематично ще повторим и обобщим значението на онези структури и дейности на обществото, които са се запазили и функционират и до днес.

1. ОБЩЕСТВО (СОЦИУМ). Припомняме отново неговата дефиниция:

ОБЩЕСТВОТО е социалната субсфера, която единствен човек изгражда в първичната природа като вторична своя жизнена среда, само той обитава и в която само той от всички живи същества съзнателно произежда и разпределя необходимите му блага.

Кое е първичното, "икономиката" или "общество" е въпрос сходен с въпроса за "яйцето и кокошката". Разликата е толкова малка, че е трудно да се каже, кое е водещото за тяхната поява и развитие. Вероятно това е икономиката или и двата феномена са се появили почти едновременно и са еволюирали паралелно, стимулирайки се един други.

2. ИКОНОМИКАТА, както отбелязахме, е основната структура на обществото, която го храни и осигурява неговото съществуване. Различното участие на двете основни класи, господстващата и подчинената, в производството и разпределението на благата е причина

за появата и на проблема със социалната справедливост в тези взаимоотношения. "КОЙ КОЛКО ТРЯБВА ДА СЕ ТРУДИ и КОЛКО ТРЯБВА да получи след това от тях за ПОТРЕБЛЕНИЕ?".- това е основният въпрос на всички класови общества, възникнал на основата на различното отношение на човека към неприятния, уморителен труд за тяхното производство и към приятното усещане от потреблението им. Обърнахме внимание, че всички живи създания на този свят се стремят да извършват само дейности, което им доставят удоволствие и да избягват всички онези, която причиняват неудоволствие. Това е причината, оформила и различното отношение на хората към уморителния производствен труд и към приятната консумация и ползване на благата (храна, коли и др.)

3. КЛАСИ - това са части от обществото, които са се обособили в него на основата на притежанието или непритежанието на собственост над средствата за производство в икономиката, което им дава или ги лишава от важни права и привилегии при разпределение на трудовото им участие им в производствения и разпределителния процеси. Решаваща роля в генезиса на класите и на неравноправните отношения между тях играят споменатите усещанията за удоволствие и неудоволствие от полагането на труд и от потреблението на блага и услуги. На тази основа са възникнали и двете основни обществени класи:

1. ГОСПОДСТВАЩА, притежаваща икономиката, ресурсите, капиталите и произведените блага и в качеството си на техен собственик разполага и с правото да определя, кой от членовете на социума, каква работа ще върши за производството им и какъв дял от създадените блага ще получава за това, а за себе си - да ползва привилегията да избира, дали, какво и колко да работи и какво и колко да получи от произведения продукт. Водена от първичните си инстинкти на "корист",и

"егоизъм" и от възможността си да избира, господстващата класа избягва уморителния труд и отделя за себе си чистата и престижна работа по управлението на икономиката и обществото, а при разпределението на благата заделя за себе си (чрез дохода си) по-големия и по-качествен дял от тях.

2. ПОДЧИНЕНА КЛАСА. Тя не притежава икономическа собственост и за да припечелва прехраната си е принудена да продава сили и време от живота си, за да се труди в предприятията на господстващата класа, и да произвежда печалба за нея, блага за социума и прехрана за себе си. Тези явно несправедливи обществени отношения са причина за наличието на класов антагонизъм и класова борба между двете класи..

4. СЪСЛОВИЯ. Това са части от социума, които не притежават едра стопанска собственост, но обслужват господстващата класа в управлението на нейната икономическа империя или работят като експлоататори на свободна професия (лекари, юристи, занаятчии), без работодател, който да определя работата и заплатата им. Те съставляват основната част от прословутата заможна СРЕДНА КЛАСА, считана за гръбнак на капиталистическото общество.

5. ПОЛИТИКА И ПАРТИИ. Партиите са организирани представители на класите за защита на техните интереси в обществено-политическия живот на социума. ПОЛИТИЧЕСКАТА БОРБА МЕЖДУ ТЯХ Е МИРНА ФОРМА НА КЛАСОВАТА БОРБА за реализиране на интересите на класите, които представят.

Класовата борба е продължение на междувидовата борба на хората от животинския стадий на тяхното развитие. Политическата борба между партиите е борба за за вземане на ВЛАСТТА чрез избори, която предлага възможности за законодателно прокарване на конкретни класови интереси. Партиите обобщават с пропагандна цел своите идеи и цели в партийни програми така, че да представят своите намерения като политика в интерес на целия социум. Очевидно, за разлика от икономиката, която храни обществото с материални блага, политиката извършва нематериални, политически услуги на класите, на които служи. В пазарното общество тези услуги, както всичко останало, са стока със своя цена, която се прави достъпна само за платежоспособните представители на господстващата класа. Чрез този пазарен принцип платеният достъп до медиите за комуникация с електората е превърнат в привилегия само за богатите съсловия и класи и в забрана за бедната опозиция Тази аналогия между икономика и политика може да продължи и със сравнението между пазара за стоки с пазара на партийни идеи - изборите. И на двете места на обществото се предлагат стоки и политически услуги, между които то трябва да избира и да заплаща с гласа си

6. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ на господстващата класа над средствата и ресурсите за производството на блага е основата, върху която е изградено класовото общество и е легализирана експлоатацията.

7. ЕКСПЛОАТАЦИЯ. Това е узаконеното от класовото законодателство на от господстващата класа собственици присвояване на основната част от изработената в "нейните" предприятия от подчинената класа нова (добавена) стойност (Виж и § 8). Законността на експлоатацията противоречи на възприетите от обществото морални норми за справедливост и поражда класов антагонизъм и борба, но въпреки това е легализирана.

Очевидно е, че частното владение над икономиката и произтичащите от това права и привилегии за господстващата класа не са получени даром, а е трябвало по някакъв начин да бъдат наложени и отстоявани. Отделните исторически обществени формации се отличават една от друга именно по начина, по който се осъществява тази принуда над трудовата класа да работи и да бъде експлоатирана. В робовладелческото общество, принудата е била открито насилствена със заплаха за живота на робите. Постепенно, с нарастване на производителността на труда, материалното положение на робите бавно се подобрява и на тази основа силовата "принуда" все повече се е "демократизирала", превръщайки се при феодализма и капитализма от "принуда" в "изнуда" с неотменимите нужди на хората от РАБОТА, ДОХОДИ и ХРАНА за съществуване, които може да им се осигурят единствено от частната икономика на господстващата класа. Изнудата, колкото и да се предствя като демократична замяна на силовата принуда, с косвена изнуда, чрез монополната зависимост на задоволяването на неотменими, болезнено осезаеми екзистенциални нужди. Тя не е случайно появил се феномен, а е резултат от МОНОПОЛНОТО притежание от господстващата класа на икономиката, след като само тя е в състояние да удовлетвори въпросните потребности на хората. Законността на притежаваната от нея огромна икономическа собственост от средства и ресурси за производството на блага е била винаги спорна и затова силовата принуда, никога не е губила значението си на последен арбитър за уреждане на класовите конфликти, а само временно е отстъпвала на по-прикрити, привидно по-демократични задни позиции. По този незабележим начин, силовата заплаха над робите да работят и да отдават произведеното на робовладелеца, постепенно е била заменена при феодализма с изнудата над свободните селяни да обработват земите на феодала само след негово разрешение, без което са били обречени на гладна смърт. Феодалът е позволявал да ползват земята му, но само срещу акт за закрепостяване към нея, който е включвал и задължение да му отдават крепостна повинност от труд, продукти и войници. По този начин крепостните селяни чрез изнудата с феодалната поземлена собственост са били принудени да се трудят освен за себе си, но и за своя феодал, да му строят красиви замъци по непристъпните хълмове на неговите владения и разкошни дворци с парков екстериор, скулптурни украшения, езера, фонтани и цветни алеи, на които туристите и днес се възхищават, забравяйки колко мъки и труд се крият зад тези красоти.

Над феодала тегне и резонният въпрос за законността на собствеността над неговите владения. На какво основание, земята му се води "негова", което му дава право да държи в почти робско подчинение цялото население. Обикновено тя е дарение от краля за участието на феодала в завоевателните войни. Но дори и така да е, земята е спечелена с кръвта на крепостните селяни, които са гинели по бойните полета за честта на короната и за завоюване на земи, към които те ще бъдат после закрепостени. Въпреки тази свръхнесправедливост, статутът на частната поземлена собственост на феодалите е узаконен от класовата юрисдикция на монархията и църквата и това прави прави въпроса за несъответствието между морал и класови закони, колкото и уместен, толкова и излишен.

При капитализма принудата към труд и експлоатация се извършва по още по-завоалиран, но не по-малко жесток от феодализма начин, отново чрез изнуда с нуждите на обществото от доходи и блага за съществуване, упражнявана на основата на монополната собственост на капиталистическата класа над икономиката, което й осигурява възможността единствена тя да може да задоволява екзистенциалните нужди на обществото от блага и доходи за живот.

На пръв поглед класовата принуда при капитализма е съвсем "демократизирана" - работниците не са закрепостени към предприятията, в които работят, не са длъжни да отдават крепостна повинност на своя работодател, но прикрито, под предлог, че изработват благата в "неговите" заводи срещу "доброволно (?!) договорена и изплатена" (мини)заплата, той "има право" да присвоява по голямата част от тяхната продукция, за да им я предложи след това на пазара, но на максимално възможната цена. Видно е, че разликата в класовите отношения между капитализма и феодализма не е голяма - частната собственост на феодала над земеделската земя, от която селяните си вадят хляба, е заменена с частната собственост на капиталиста над предприятията, в които работникът печели доходите си за съществуване. Това приравнява в социално отношение капитализма и феодализма до НЕОФЕОДАЛИЗЪМ, при който работникът е "свободен" сам да избира своя "феодал" и "феод" (месторабота), но и работодателя му също получава правото да го "разкрепостява", (уволнява), веднага, щом престане да му носи печалба. А това означава нещо много страшно и непознато до момента - уволнението обрича наемния работник в условията на парично-стоковото стопанство на лишение от каквито и да е средства за живот, т.е. на гладно съществуване или смърт, опасност, с която дори и робите, а даже и селскостопанският добитък никога не са били конфронтирани. Трудът им не е бил заплащан, но за да бъдат работоспособни и на следващия ден - те винаги са получавали своята паница леща, а добитъкът своя наръч сено. Очевидно е, че разликата между робовладелчеството и капитализма се състои само в замяната на бича на робовладелеца с тънкия, но много по-болезнен камшик на изнудата с непреодолимите нужда на хората от храна, лекарства, топлина.

Важна особеност на класовото общество е, че въпреки антагонизма между съставящите го класи и прослойки, всички те са обречени да живеят заедно, на ОБЩА ТЕРИТОРИЯ, в неизбежна взаимозависимост едни от други в защитата си от външни врагове.

Тази обективна зависимост ултимативно изисква съществуването на:

- законова база, която да регламентира това съжителство и на

- обществена институция, която да следи за спазването й.

Правната и институционална форма, която изпълнява тези две изисквания представлява "СИСТЕМАТА ЗА УСТРОЙСТВО НА ОБЩЕСТВОТО", а видимата й реализация е КЛАСОВАТА ДЪРЖАВА с нейните ЗАКОНОДАТЕЛНИ, УПРАВЛЕНСКИ, СЪДЕБНИ И РЕПРЕСИВНИ ОРГАНИ. Това накратко е генезисът и на втората (след икономиката) основна структура на обществото - ДЪРЖАВАТА.

При всички класови формации до сега икономиката и държавата са били разделени: икономиката винаги е била частно притежание на господстващата класа и се е управлявала от своите собственици в техен личен интерес, а държавата, която е регулирала останалите дейности на социума - законодателство, обществен ред, външни отношения, правораздаване, образование, сигурност и пр., е била в ръцете на управляващи я властници. При монархиите от Средновековието - това са наследниците на кралските родове, а при републиката - избрани платени политици с временен мандат, представители на политически партии, т.е. на класите и съсловията, които са ги издигнали в управлението.

В идеалния случай икономиката би трябвало да е подчинена на държавата, която трябва да ръководи дейността й в интерес на всички свои поданици. Но в класовото общество това не е така.

Устройството и управлението на класовата държава винаги са се определяли от господстващата класа така, че държавата да узаконява, унаследява и охранява нейните икономически интереси. Функцията на капиталистическата държава се свеждат до защита на частната собственност на капиталистическата класа и до осигураване на подчинение на трудещите се.

И всичките тези задължения към собствениците на икономиката държавниците изпълняват с приоритет пред задълженията си към трудовото общество. Освен това, възможностите на капиталистическата държава да се намесва в управлението на икономиката допълнително са ограничени от класовото законодателство и са затруднени от неподлежащите на координация разнопосочни интереси на частните й собственици.

Широко разпространеното убеждение, че държавата йерархично стои над икономиката и над системата за устройство на обществото не е вярно. Отношенията в социума зависят изцяло от собствениците на ИКОНОМИКАТА. Държавата изцяло и подчинена на господстващата класа и е само институционална надстройка на системата.

Класовата държава има за задача само да защитава и обслужва интересите на господстващата класа. ДЪРЖАВАТА НЕ ПРОИЗВЕЖДА НИЩО. Тя само харчи и преразпределя пари от данъци и такси, събрани от икономиката и населението. ИКОНОМИКАТА ОПРЕДЕЛЯ ПОЛИТИКАТА. Затова абсолютно безсмислено е обществото да протестира за социалните си несгоди пред правителството. То не отговоря за тях, не управлява производсвото и разпределението на благата. Това се прави чрез заплатите и цените само от класата на собствениците на икономиката и търговците и единствено те могат да отговорят за задоволяване на нуждите на народа.

Двата алтернативни модела за устройство на обществото днес са социализмът и капитализмът и сравнението на техните възможности да обслужват неговите потребности, продължава да е в центъра на вниманието на световната общественост, включително и на управляващите кръгове на Запад, особено сега, по време на ремисията от ипотечната суперкриза, която потопи света в мизерия. Двете обществени системи принципно се различават.

СОЦИАЛИЗМЪТ, както отбелязахме, е първата разумно замислена от човека безкласова организация на обществото, основаваща се на социалната справедливост, всеобща полза от държавно управляемата икономиката за всички негови слоеве, независимо бедни или богати. Основният закон на социализма за разпределение на труда и благата, гласи: "От всекиго ТРУД според способностите и всекиму БЛАГА според количеството и качеството на вложения за тяхното производство труд". Този закон е изграден на принципа за справедливото социално неравенство, основа на социалистическата система, което произтича от неравенството на трудовите възможности на хората. Това е главното различие на социализма от капитализма, където неравенството е резултат от притежанието на частна собственост, НЕТРУДОВИ ДОХОДИ. от ЕКСПЛОАТАЦИЯ По този начин анатемосваната "уравновиловка" при социализма не съществува, при него също има неравенство, но то е справедливо, защото зависи от положения труд. Липсва само неравенството от забогатяването чрез ограбване на чужди труд чрез експлоатация. Бъдещият нов социализъм теоретично не ще се отличава много от модела до 1989 г., изчистен, естествено, от допуснатите грешки и деформации при практическата му реализация и допълнен с необходимите органи и институции за защита на интересите на обществото от злоупотреби, дължащи се на човешката "корист" и "егоизъм". Главната му икономическа особеност е същата както и преди 1989 г. - едрата икономика не е частно, а обществено (публично) владение .(държавно, общинско, кооперативно). По този начин държавата при социализма е натоварена да отговаря освен за всичките свои обществени задължения, но и с трудната задача да осигурява ПРОИЗВОДСТВОТО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО на необходимите на обществото блага. Държавната собственост и управление на икономиката е фундаменталното отличие и предимство на социализма пред капитализма, с което се ликвидира макроикономическата анархия от разнопосочните частни бизнесинтереси на отделните капиталисти и се премахва основното противоречие между интереса на собствениците на икономиката за печалба и нуждите на обществото от блага.

Обществената собственост над икономиката при социализма ликвидира и класовата сегрегация на обществото на собственици и несобственици. Икономика и общество при социализма образуват едно единно цяло, без класи и антагонизъм между тях. Печели ли икономиката, печели и обществото.

За КАПИТАЛИЗМА е характерна обратната философия. Той не е разумно замислена структура, а е резултат от еволюционната случайност в развитието на обществото от дивата джунгла до днешния ден. Нещо повече, той е общество изградено, както признават и неговите идеолози, на основата на същите инстинкти у хората, "корист" и "егоизъм", които управляват отношенията между хищниците в джунглата.. Класата на частните собственици по някакъв неведом начин е завладяла икономиката (виж и § 15), с всички произтичащи от това за нея права и привилегии, без да е обвързана с някаква законово скрепена отговорност към нуждите на обществото от работа, доходи и блага, за които тя всъщност е създадена и трябва да отговаря. Всичко, което касае количество, цени, трудова заетост и прочие, е предоставено на случайността и на невидимата ръка на пазара. И тъкмо поради тази си хаотична особеност, капиталистическото общество, по принцип представлява очовечен аналог на дивата джунгла, от която е произлязло и където властват индивидуализмът, борбата за оцеляване, правото на по-силния и законите на Дарвин. Ето защо, философията на капитализма метафорично се нарича още "социалдарвинизъм" и не съдържа нищо от принципите на хуманизма и социалната справедливост, вградени в социалистическата идея.

Обществото е сложна структура от хора, която не притежава собствен разум и защитна система, с каквито е дарен неговия градивен елемент - човекът. То не може като него да се самоуправлява и самозащитава. Тези присъщи на човека качества, не се пренасят автоматично върху структурата, която той изгражда. Ето защо, всяко общество и най-вече това на социализма, трябва на всяка цена да бъде управлявано и защитавано от специално създадени за целта органи и институции срещу всевъзможни външни и вътрешни посегателства върху неговите интереси и собственост. Без такава защитна система, изложено на користните домогвания от страна дори само на своите членове, природно програмирани да преследват преди всичко личната си интереси, социалистическото общество неминуемо ще загние и загине, както това се случи с реалния социализъм. Недостатъчно охраняван от вътрешни злоупотреби и деформации, той се разложи и след лъжовни обещания за "перестройка" и оздравяване бе предаден и разрушен от вътре и от вън.

Проявите на "корист" и "егоизъм" у съставящите социалистическото общество индивиди могат да бъдат сравнени с самоубийственото поведение на раковите клетки, които всъщност са единствените безсмъртни клетки в живия организъм. Със своята агресивност и егоистичен стремеж към размножение и доминация, те подтискат нормалните клетки около себе си, затрупвайки ги с метастази и тумори, алчно изсмукват всички жизнени сокове на организма и изхвърлят отровите си в него, докато накрая не го убият и не загинат и те заедно с него. Тази логика навежда на мисълта, че

КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО Е АНАЛОГ НА БОЛЕН ОТ РАК ОРГАНИЗЪМ /9/,

в който ролята на раковите клетки, се изпълнява от капиталистите, носители на необузданата алчност, да печелят и богатеят единствено за себе си. За лишената от емоции природа, която само безцелно преобразува материя и енергия, гибелта на човешкия род няма да представлява никаква уникална трагедия в нейния вечен и НЕПОНЯТЕН ЗА НАС КРЪГОВРАТ ОТ СЪЗИДАНИЕ И РАЗРУШЕНИЕ, която да е нещо повече от измирането на динозаврите през мезозоя. За разлика от тях, обаче, човекът има ум, разум и способност да открие начини за собственото си спасение, ако навреме се осъзнае и вземе необходимите мерки. А и природата няма да има нищо против това спасение.

За природата всичко случило се на този свят е приемливо.

Особена заплаха за социализма произлиза и от заложените в хората инстинкти на "корист" и "егоизъм", които при липсата на класи изместват класовата борба до по-ниското ниво на трудно контролируемия конфликт между колективните интереси на обществото и. личните интереси на неговите членове. Срещу тази опасност е нужна имунна система.
---------------------------

/9/ По данни на американският професор Леонард Хайфлик, раковите клетки са безсмъртни и могат да се делят безброй пъти, докато организмът, който ги храни е жив. Нормалните клетки са смъртни и се подчиняват на "ограничението на Хайфлик" - делят се само 50 + 10 пъти. При порезна рана, те се размножават от двете й страни, докато се допрат и спрат делението си. За раковите клетки спиране няма. Те продължават да се размножават, възсядат се една друга, развиват се и върху нормалните тъкани, образувайки тумори, с които заразяват целия организъм с метастази и накрая го умъртвяват и загиват заедно с него, отровени от канцерогенната си алчност. Проблемът с човешкото безсмъртие, ако е въобще е решим, се крие в парадоксалната несъвместимост с безсмъртието на градивния му елемент - раковата клетка. Може би е невъзможно съществуването на безсмъртен организъм, изграден само от безсмъртни клетки. По силата на тази логика е невъзможно съществуването и на капиталистическо общество, изградено само от капиталисти.