Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2020 14:25 - Глава 5 от книгата "Капитализмът и неговата Алтернатива" на инж. полк. Любен Аладжов, публикувано тук в памет на автора
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.02.2020 14:20


 

5. (Нео)Капитализъм - общество на частната икономика. Основен закон. Неомарксизъм

Доминиращата в днешно време система за обществено устройство е капитализмът, обществото на частната собственост над икономиката, най-важната структура и дейност на обществото, която не само го храни, но определя и производствено-социалните отношения между неговите членове. Без икономиката социумът загива. Частната собственост над нея създава дисонанс в интересите между нейните собственици и нейните потребители, поражда експлоатацията, класовото деление, антагонизма и класовата борба,

Икономическата дейност е резултат от действието на 3-те компонента:

1. Труд, който произвежда необходимите блага и усуги;

2. Ресурси (суровини), от които се произвеждат благата и услугите и

3. средства на труда (машини, предприятия, промишленост), чрез които се произвеждат необходимите блага и услуги.

Забележка: Завършек и корона на икономическия процес е услугата "търговия" - разпределението на пазара на произведените блага за потребление всред обществото., нейната крайна цел. Търговията е първопричината за появата и на парите като удобни абстрактни еквиваленти на реални стокови стойности и замяната на неудобната стоково-натурална търговия със стоково-парична покупко-продажба с лесно преносими и съхранявни книжни еквиваленти.на стойноста.

Още по-преди в текста обърнахме внимание, че всяко живо създания е биоробот, който се управлява в контактите си с околната природна и социосфера от обратните връзки на усещанията за удоволствие и неудоволствие от извършваните действия, които го принуждават да върши само това, което му доставя удоволствие и да избява всичко, което причинява неудоволствие и страдание.

Както обърнахме внимание, принудителния изпълнителски Труд в производството на блага е неприятна дейност, отнемаща жизнени сили и време от живота на човека, предизвиква умора, ограничение на личната свобода, изисква подчинение на йерархическа и технологична дисциплина. Обратно, консумацията на блага е свърана с приятни усещания за ситост, прилив на сили и затова се извършва с желание. Ето защо, всички хора се стремят да прехвърлят работата за изпълнение на роби, слуги, наемни раотници, машини, роботи, а при разпределението на благата - да получат по-големия и по-качествения дял от произведената продукция. Този стремеж e причината за появата:

класовото деление на обществото на споменатите две класи:

а. Господстваща, днешната капиталистическа класа, която по забулен в тайна начин успява да стане собственик на икономиката и от тази позиция да получи възможност да разпределя труда и произведените блага и

в. подчинена (трудова) класа от работници, назначени на заплата, които не лритежават частна икономическа собственост и за да имат доходи, за прехрана, работят в икономиката за господстващата класа.

Като собственик на икономиката господстващата класа си е присвоила привилегията да не извършва уморителен производствен труд, а да си подбира по-престижна, чиста и доходна управленска работа в икономиката и политиката и да получава чрез високите си доходи от нея по-големия и по-качествен дял от общопроизведения брутен вътрешен продукт (БВП). Този видимо несправедлив статут не е получен даром, а е отвоюван от обществото и трябва да бъде постоянно отстояван пред нападките на експлоатираната трудова класа.

Трудовата част от обществото, която не притежава частна икономическа собственост и нямайки възможност да стори това е длъжна "доброволно" да полага уморителен изпълнителски труд, за да заработи средствата си за живот. Тя е основната част от многобройната подчинена класа, която през всички исторически епохи по различни начини е била принуждавана да работи и създава блага за обществото и печалба за своите работодатели. Отделните исторически формации се отличават една от друга точно по начина, по който се е осъществява тази принуда:

1. При робовладелческия строй принудата е била открито насилствена, със заплаха за живота на робите.

2. При феодализма принудата частично е заменена с по-демократичната класова изнуда над селяните със зависимостта им от собствеността на феодала над основния източник за тяхната прехрана - земеделската земя. Според някакво "законно" за тогавашните класови порядки основание, тя е била обявена за собственост (?) на феодала и той е разполагал с правото да разрешава на местното население да я обработва за прехрана, но само срещу акт за закрепостяването му към нея и срещу задължението да му отдава за това "благодеяние" .крепостна повинност от труд, продукти и войници

3. При капитализма описаната пряка феодална принуда е превърната в безлична класова изнуда с жизнените потребности на обществото, граничеща с рекет. над живота на членовете му. Тя се осъществява също на основата на частната собственост на господстващата класа над икономиката, която и при капитализма е единствен източник на блага и доходи на хората за тяхното закупуване на пазара. С помоща на капана, "работа - заплата - блага" капиталистите разполагат с възможността "квазидемоткратично", без насилие, да принуждават пролетариата по анонимен и привидно "доброволен" начин, да върши уморителната производствена работа и да бъде експлоатиран, ако иска да печели пари, за да живее, а за себе си се ползват от правото да избират и извършват чистата и престижна работа по управлението на икономиката и държавата. По този начин насилието при капитализма по перфектен начин е прикрито и заменено с изнуда представяна от неговите апологети като израз на "изнуденото съгласие" на наемните работници да работят и да бъдат експлоатирани и то напълно "законно(?!).

В международен мащаб тази изнуда днес се създава изкуствено чрез принудата на финансово-икономически санкции, търговси и ембаргови забрани с цел икономическо дестабилизиране на неподчиняващите се държави.

Доминиращата настояща система за обществено устройство е капитализмът. Отбелязахме, че той е класово общество с монополна собственост над икономиката (т.е. над ресурсите, средствата за производство, капиталите и произведените блага) и на произтичащите от този статут права и привилегии, най-важните от които са възможността да се избягва уморителния труд, да се избира по-леката, приятна и чиста работа, а при разпределението на готовите блага, да се присвояват като нетрудов доход. по-голямата и качествена част от тях.

Собствеността над икономиката е основата на господстващия статут в обществото на малобройната класа капиталисти и източник на нейното богатство и финансова мощ. Произходът на средставата за придобиване на огромната собсвеност, каквато представлява едно съвременно промишлено предприятие, е различен, обикновено не е много блаоприличен и затова е старателно прикривана лична тайна. Това може да са:

- заслужени награди за постижения в науката, изкуството, спорта и други

- нетрудов рентиерски доход от собственост (наем, аренда, лихви)

- нетрудов доход от експлоатация и спекула от евтина покупка на стока, (включително и работна сила), и скъпата им продажба (и след материализиране на работната сила в продукт или услуга).

- изцяло престъпни средства, какъвто е най-често първият милион (преди старта на "законната" експлоатация) от кражба, корупция, злоупотреби и т.н.

- доходи от власт - високи заплати, властови привилегии и пр.

Произходът на богатството обикновенно е комбиниран - започва се с първия (обикновенно криминален) милион, който след това се увеличава по някой от горепосочените "легализирани" начини (най-често чрез класическа експлоатация).

Господстващата и подчинената класи на капиталистическото общество допълнително се подразделят на съсловия, които окончателно оформят социалната му стратификация.

Господстващата класа на капиталиститесе състои от съсловията на:

а. банкерите - "собственици " на капиталите,

в. предприемачите и рентиерите - "собственици" на ресурсите, средствата за производство и на произведените стоки;

с. търговците - "собственици" на стоките, предлагани на пазара.

Тези три съсловия извършват и основните три вида експлоатация: производствена, търговска, рентиерска и финансова, (вж § 10,11, 12 и 14).

d. Средна класа (дребна буржоазия) - специфично заможно съсловие от добре платени държавни служители, мениджерска номенклатура с високи доходи, т.нар. капиталисти "second hand" -( ("втора ръка"), без икономическа собственост и без право на класова наследственост, малки и средни бизнесмени и "експлоататори на свободна практика": юристи, лекари, занаятчии и пр.

Подчинена трудова класа.,която не притежава икономическа собственост, но е работната сила, имаща знанията и уменията да произвежда блага. Тя също се дели на няколко съсловия (виж и §33):

а. Пролетариат, - наемни работници на заплата, извършващи тежкия изпълнителски труд. Той съставлява по-.голямата част от обществото и се състои от:

- индустриален пролетариат (работници ) - наемна трудова сила в промишлеността;

- земеделски пролетариат (ратаи) - безимотни наемни работници в селското стопанство.

Притиснати от неотменимата нужда ежедневно да хранят себе си и своето семейство, тези две съсловия нямат икономическа собственост и друг избор, освен да продават за заплата част от живота, силите и знанията си на господстащата класа, за да й произвеждат печалба, блага за обществото и доходи за себе си.

2. прекериат - съсловие от наемни работници в промишлеността, селското стопанство, туризма и другаде, работещи на несигурни (прекерни) работни места: на дневна заетост, на временни трудови договори, на сезонна работа, на работа на повикване, на почасово заплащане и прочие форми на прекерна заетост.

3. Излишни хора - съсловие, което е работило и може да работи, но е изхвърлено от производството от високоавтоматизираната съвременна икономика, заменено е с машини и роботи и е превърнато в ненужна работна сила. То формира значителна, аморфна маса от професионално неорганизирани хора, диспергирани всред обществото, загубили усещането за класова и трудова общност, лишени от възможност за ефективен социален протест (напр. стачка), личности без доходи за живот, от които никой нищо не иска, но и от които никой не се интересува, т.е. забравени, излишни хора, чиято перспектива на отхвърлени от обществото човешки създания е ужасяваща..

В качеството си на монополен притежател на икономиката господстващата класа разполага и с още две съществени привилегии:

1. Да разпределя недостигащата за всички работа, от която членовете на обществото заработват своята прехрана и

2. Чрез заплатите на работниците и цените на стоките на пазара да разпределя благата, които членовете на обществото купуват, за да преживяват.

За да извърши необходимата в неговите предприятия работа1, капиталистът я предлага на трудовия пазар на пролетариата и я разменя за работната му сила, която да я свърши. Като собственик на икономиката, той се явява на трудовата борса "монополен (единствен) продавач на "работа," благото, от което пролетариатът се прехранва и единствен купувач на труд и неговия носител - "работната му сила "..

В днешния свят на парите без "работа" трудовите хора нямат доходи, нямат храна, топлина, лекарства и всичко останало, което се нарича живот. Без пари, лишеният от работа член на обществото, може да умре от глад в центъра на милионен град, като самотник в пустиня, заобиколен от тълпи сити хора, пред отрупани с лакомства витрини. По този начин монополната частна собственост над икономиката превръща капиталиста освен в работодател, но в нещо, много повече - в господар и на живота на трудовите хора, който, според интереса си от печалба, може да ги наема или уволнява, т.е. да решава, кои от тях ще живеят и кои - не. Позицията на работодателя като единствен продавач на работа и купувач на труд му позволява да определя монополна продажната цена на работата, която предлага, респ. покупна цена на труда, който трябва да я извърши, т.е. да притежава правото да диктува заплатата на работниците. Точно това

скрито еднолично ценообразуване при разменните търговски операции, включително и при сделката "труд за заплата" представлява механизмът на производствената и търговска експлоатация (виж и §§ 8 и 10!). .

Обратно, при липса на работа (респ. на печалба), капиталистът уволнява ненужните работници и превръща хората обратно в полуживотни, които, за да съществуват, трябва да живеят в обществото като в джунгла, да крадат или убиват, за да се нахранят. Поради повишената производителност на труда и относително достатъчното за екзистенц - минимума на работещите заплащане,

трагедията на пролетариата при неокапитализма днес не се състои в мизерията на полугладното му съществувание поради експлоатация, както е било по времето на Маркс, а в заплахата от глад2 заради безработицата, резултат от замяната на ръчния труд с автоматизирани и роботизирани производствени средста.

При модерната, високопроизводителна икономика днес, експлоатиран работник не означава непременно гладен работник. Днес има достатъчно елитни, добре платени, експлоатирани работници,. които са едно от голямите отличия в социалната структура0 на днешното общество в сравнение със социума на стария домарксов капитализъм. Тоци факт прави неомарксизма необходимо теоретично доразвитие на анализа на класическия капитализъм от Маркс преди 160 години.

Безработицата е смъртната присъда над системата, която е пряко следствие от нейната частна икономика, която работи не за нуждите на обществото, а за печалбата на своите собственици. За нея нуждите на обществото не са цел, а само средство към печалбата. Този факт представлява генералното различие между капитализма и социализма. При социализма има ли нужди, има и работа и няма безработица, дори работата да е с малка печалба. Капитализмът за разлика от социализма е индивидуалистична система, при която няма взаимопомощ между икономическите субекти - всеки работи и печели сам за себе си и умира (фалира ) също тъй сам, без помощ от конкурентите.

Връзката общество - икономика при двете системи е коренно различна: при капитализма алгоритъмът е: икономика - печалба - общество, а при социализма: икономика - нужди - общество. Разликата между тях е голяма.

Излишните за икономиката безработни хора, които високопродуктивният капитализъм създава и обрича на гибел, представляват най-голямият и неотстраним негов недъг, с който той и да иска не може да се справи и заради който трябва да бъде категорично отстранен. Днес всички сме свидетели на трагедията на милионите безработни не само у нас, но и в страните на "цивилизационния" ни избор - богатата Западна Европа3. Проблемът с излишните хора има решение само при социализма, чрез намаление на работния ден, повишение на заплатите и преструктуриране и преквалификация на наетите работници според изисккванията на новото технологично оборудване (виж и §18). Заради страх от загуба в битката с кокурентите, тези антикризисни мерки, които изискват средства, са неприемливи за капиталистическата система от конкуриращи се частници, те не ги прилагат, безработицата се задълбочава, докато системата не се промени или не загине. (Спомнете си за аналогията от § 4 между капитализма и раковото заболяване).

На това място повторно обръщаме внимание на съзнателно премълчаваната важна особеност на капитализма: собствениците на икономиката, притежават огромни икономически права над обществото, без да са обвързани с никакви законови задължения към неговите нужди от работа,. доходи и блага за живот. Единствените ангажименти, които те имат се отнасят само до личната им печалба. Това е основното разминаване на частната икономика с общественото й предназначение.

Учудващо е, че повечето от капиталистите се вживяват в ролята си на "благодетели" и вярват, че "даряват" хората с работа и хляб. Суровата истина е, че, всъщност, те не са никакви благодетели, а най-безогледни експлоататори, които за минипари купуват тяхната работна сила, умения и част от живота им, произвеждат с тях скъпи продукти, които отнемат, за да им ги предложат след това на пазара, но на възможно най-високата цена, възстановявайки по този начин с печалба целия си разход за техния недоплатен труд. След приключването на работния цикъл и прибиране на новоизработената от трудовите хора добавена стойност, "работодателите" заемат след това царствената поза на техни благодетели, заявявайки им, че ги "даряват" с "работа и хляб". Това е връх на демагогията, защото глатолът "дарявам" означава давам някому нещо безвъзмездно, което в случая не е верно: "работата и хляба" са изработени от работниците скъпо и прескъпо в аванс с положения от тях труд за създадената за работодателя огромна нова, добавена стойност (т.е. печалба).

И не на последно по значение място: частната собственост дава възможност на капиталиста сам да определя размера на своя личен доход. Тук той е самовластен господар и е определено щедър. И точно този неконтролран по размер личен доход, представлява най-паразитната същност на капиталистическата система, която е успяла да узакони експлоатацията (полукриминалното ограбване на труда на обществото) и да я превърне чрез недопустима изнуда с жизнено необходимите му нужди от блага. в узаконен криминачин за печелене на пари. Смущаващият размер на огромното богатство принуждава притежаващата го господстваща класа най-старателно да крие неговия произход под булото на личната и фирмена тайна и да задоволява любопитството на наивната публика с елементарни внушения за своите изключителни способности на свръхтрудолюбиви, предприемчиви и умни бизнесмени. Неизвестно остава само едно: защо тези "свръхнадарени личности" не са насочили своите "супер"способности в разгадаване на тайните, например на квантовата физика, на "черната материя" и на феномените на гравитацията в космоса и в атомното ядро, а са избрали за свое поприще свръхдоходната професия "експлоататор". Отговорът е елементарен: защото научните работници от Института по физика в Академията на науките получават като заплата дори не и половината от доходите на техните русокоси, "сексетарки".. Суровата истина за делението на хората на бедни и богати се крие най-малко в разликата на техните умствени способности и работливост, а по-скоро в нагласата им без угризение да присвояват по "псевдозаконен" начин чужди стойности.

Да не се заблуждаваме ! Със собствен труд не се забогатява. Забогатяването е възможно само чрез масова експлоатация на основата на едра частна собственост. С труд може да се постигне само умерено замогване и нищо повече.

Като илюстрация на това твърдение може да приведем данните за заплатите на директорите на търговските банки у нас. С допълнителните бонуси те достигат до смайващите 150 хиляди лева на месец и поради шокиращия си размер са обявени дори и за "държавна тайна" (!?). Непонятно е защо, обществото не бива да знае, кой, как и колко печели, а трябва да бъде само ням свидетел на разкоша, в който живее "свръхнадареният и работлив бизнеселит" и да възприема това положение като даденост, към която трябва само да се приспособява4, но не и да променя. Интересно е, че нашият народ, който до 1989 г. остро (и с право) негодуваше срещу (значително по-малките) социални деформации на номенклатурата при реалния социализъм, които не бяха дори и пожизнени и скандираше до прегракване "Гласност" и "Прозрачност", сега псува под мустак и робски мълчи за далеко по-демонстративните прояви на "негласност" и "непрозрачност", но продължава овчедушно да гласува на избори за същите "предприемчиви" личности, които хитро замениха "реалния". социализъм с "реален" капитализъм и днес са неговите строители. Дали, действително, няма нещо сбъркано в 5 века увреждания мозъчен чип на народа ни, както се бе усъмнил навремето и Симеон СКГ?

Основният закон на капитализма гласи: главна движеща сила за икономическата активност на капиталистическата класа е стремежът й към максимално голяма и макмсимално бърза печалба.

Тази банална на пръв поглед формулировка е толкова фундаментална, че обяснява на практика почти всичко, което се случва в обществото около нас и с нас. И това е лесно обяснимо - законът представлява само научната формулировка на проявите на "користта" и "егоизма", природно заложени у градивният елемент на класовото общество, човека (вж и § 3). Ето защо, няма нещо, което се случва при капитализма, което да не се дължи на този закон и на споменатите инстинкти и лични интереси на членовете на господстващата класа. Като илюстрация на казаното ще припомним само за смайващата бързина на родните новобогаташи, с която те бетонираха и обезобразиха за печалба уникалния морски залив "Слънчев бряг" и за неистовия им стремеж да им бъде позволено да сторят същото и с останалите райски кътчета на родината ни. Това е истинското лице на капитализма - той превръща всичко в пари, обществото - в джунгла, а членовете му в добитък, чиято участ е да тегли хомота на своите работодатели или да мре от липсата на работа и доходи.

Стремежът към голяма и бърза печалба блокира даже процеса на технологичното и екологично обновление в индустрията или, както известният проф. Шумпетер5, още го нарича, процеса на "креативното разрушение на иновациите". Това е така, защото повечето нови технологии са скъпи и внедряването им изисква значителни капиталовложения, които частните собственици не винаги са готови да заделят от печалбата си, ако съществуват по-бързи опции за нейното увеличение, (например, чрез спекулативната игра на фондовите борси). В химическата промишленост частният собственик има, например, интерес да запази старото си оборудване и да отложи внедряването на нови, по-чисти технологии, защото освен скъпата инвестиция, ще понесе загуба и от бракуването на все още работещи съоръжения, независимо, че не са екочисти.

Човешкият труд + съвременните технологии в икономиката създават днес огромна добавени стойности. Абсолютно всичко грандиозно и впечатляващо, което виждаме около нас е построено с нея. Човек произвежда със съвръменната техника днес огромни нови стойности, много по-големи от това, което се заплаща за труда му и което му е необходимо, за да консумира и поддържа живота си. Значителна част от експлоатационната печалба (но не цялата, както при социализма) отива като данък в бюджета на държавата, с който се изгражда инфраструктурата, ползваща най-вече частния бизнес, друга за погасяване на кредитните лихви (които правят печалбата на банките), а трета се присвоява от работодателите и при добра конюнктура частично се реинвестира в строителство на нови производствени мощности за нови печалби или се използва за "сладък живот" и трупане на богатство. Но и това не е всичко. Експлоатацията прави капиталистическата класа не само притежател на блестящия свят от стъкло и бетон около нас Отнетата от трудовото общество добавена стойност, след пазарната й трансформация от стока в пари се връща обратно в сметките на частните собственици и с тези гигантски средства те придобиват огромни възможности да инвестират, да поддържат висок стандарта на живота си и да властват над цялото общество. По този начин, без официално да претендират за абсолютната власт, чрез силата на парите и частната си собственост, капитализмът ги превръща де факто в перфектната тоталитарна система на пълно политическо господство на тяхната миноритарна класа над цялото останало общество. В сравнение с нея реалният социализъм от преди 89-та година представляваше само едно скромно подобие на тоталитаризъм и то не в името на личната печалба, а за опазване на системата от агресията на транснационалния капитал по време на Студената война.

Създадената от труда на работническата класа нова стойност, присвоена от "работодателите", образува онези техни крупни средства, с които те купуват политици, военни, интелектуалци, магистрати, полицаи, журалисти, мафиоти, спортисти, медии, правителства. Със силата на парите транснационалният капитал управлява днес целия свят. Подкупите и корупцията са също част от репертоара на всемогъщите пари. Кредитите, непосилната за обслужване от Третия свят дългова спирала и технологичният монопол образуват невидимите финансови окови, с които новия неоколониализъм е оковал целия свят. Бруталността на финансовата неоколониализация чудесно е описана в издадения и на български бестселър на американския агент на влияние на СІА ("Централната разузнавателна агенция" на САЩ за техническо разузнаване и специални операции), Джон Пъркинс: "Изповедта на един икономически килър" (наемен икономически убиец). Великолепна книга, която трябва да бъде прочетена от всеки..

Парите днес са оръжие с мощността на ядрена бомба и се притежават като нея само от богатите страни. С тяхната сила без война и кръв бе срината дори и могъщата социалистическа общност. С пари капиталистическата класа осигурява своята система срещу всякакви бунтове, размирици и революции, купува както работници за производството си, така и наемници за военните си операции. Тя не пролива собствена кръв и пот за реализиране на своите цели и печалби, а постига всичко с пари, които не ги е спечелила с труд, а са й спечелени от експлоатираното общество (т.нар. нетрудови доходи). чужди пари много удобно се харчат за повишение на качеството на личвия живот. В редиците на обслужващия световния капитализъм персонал за разлика от останалите европейци се включихме и ние, българите, като пушечно месо за въоръжените му приключения по света и като "политическа пачавра" за забърсване на зацапания му от позорни агресии имидж. Да си спомним само за нашето унизително участие в "Коалицията на желаещите(?!)" при "Пустинна буря" срещу Ирак, където загинаха 5 + 2 свидни българи, заради лъжата, че Садам Хюсеин разработвал оръжия за масово унищожение и с измамните обещания за доходно участие на България във възстановяването на разрушения Ирак. От тези големи обещания нищо добро не ни се случи, освен, че упростихме милионния дълг на Ирак към България личните и продажните ни управници си добавиха нещо към банковите сметки, без да ги е еня за дадените жертви щом това не са техните деца. Абсурдото в случая е, че цялата проявяваща се мощ на капитала е плод на труда на обществото, което оковано във веригите на капиталистическата система, понася след това обратно ударите на собствения си бумеранг, дори когато се опитва да го изхвърли и се освободи от него.

Обработка на съзнанието на масите се прави отново с пари, и добре платени шамани, които прикрити под булото на благозвучна фразеология неуморно ни заливат с обещания, че ще ни освободят от неправдите на капитализма, като го "преодолеят", "обезсилят" и "социализират". Не обясняват само, по кой начин ще стане това, "слабият да обезсили по-силния", ако последният не желае да бъде обезсилен и колко години ще са им необходими, да са самостоятелно на власт, без прангите на коалиционни партньори, за да прокарат през парламента свойте "очовечаващи" закони? А горчивият ни опит показва, че след като спечелят изборите и властта, същите тези обещаващи политилюзионисти, вместо да обезсилват системата, съвсем откровено обявяват, че главната им задача е да стимулират малкия и средния бизнес, което е точно обратното на идеята за "обезсилване".на системата Подобни "обещания" са подигравка с интелекта на хората, защото след изборите те се изразяват само в козметично отстраняването на някои дребни брадавици, грозящи системата, което претенциозно се представя за нейно "очовечаване".

Заблуждаващата предизбона пропаганда е равносилна на купуването на гласове или на фалшифицирането на изборните резултати. Това са наказуеми деяния, които досега не се наказват.

Левите партии по света днес са деидеологизирани и борбата им за социализъм е заменена с атрактивно политическо боричкане за властта под обещанието: "ние сме тези, които ще социализираме системата и ще ви спасим от недъзите й". А "социализиране и капитализъм" са несъвместими неща, дори само защото социализирането му е възможно само със солидни бюджетни средства, което не е по силите на бедни страни. То е постижимо, само за богати страни и то временно, в периодите на икономически бум (виж и § 21). Още при първите симптоми за криза (т.е. срив на печалбите), всички постигнати социални придобивки незабавно биват орязвани и забравени. Каква е ползата от подобна "псевдосоциализация", освен печеленето на гласовете на наивници за следващите избори за властта? Затова повтаряме: разликата между заблуждаващата предизборна агитация и фаллшифицирането на изборите е пренебрежимо малка и трябва задължително да е наказуема. По този повод Роза Люксмбург бе казала: "Който говори неясно за ясни неща или е глупав или е демагог". "Левите" шамани със сигурност не са глупави. По същия начин, агитирайки за някаква очевидно необходима "перестройка", "архидемагогът" Горбачов, вместо да оздрави социализма, го разруши до основи и му нанесе щети, които няма да бъдат нито скоро, нито лесно възстановени. Ето защо, Фукуяма се надява, че капитализмът ще е вечен, а "желязната лейди", Тачър приживе обяви дори своята кауза "TINA": "There is nо altеrnative" = "Няма алтернатива". И двамата изглеждат права - парите са вечни и при капитализма те нямат алтернатива..

Достатъчно дългият исторически период на развитие на капитализма ни позволява да направим и още някои много важни изводи за него:

Капиталистическата икономиа е конгломерат от частни интереси, което я прави:

# макронеуправляема ,

# трудно контролируема и

# почти некоригируема

от главния й потребител - обществото.

Няма политик или държавник, който може да отиде при някой бизнесмен и да му каже: "Господине, обществото се нуждае от това и това, което да се продава на такава и такава цена, а регионалното развитие на страната изисква инвестиции в тези и тези райони". Резултатът от такава инициатива ще е унизително жалък. Отговорът на частния собственик ще е горе-долу следният: "Господине, моля ви, затворете вратата ми от външната й страна и ме оставете да си гледам работата! Аз много добре зная, какво да произвеждам, продавам и къде да инвестирам. Моите предприятия не са социални институции. Тези грижи са задължение на държавата, на която аз плащам данъци!"

Неуправляемоста на икономиката от главния й потребител, обществото, е главният недостатък на капитализма в сравнение с държавно-плановото стопанство на социализма, особено днес, в епохата на компютърните мрежи с техните революционни възможности за комуникация между централизирано управляеми, национални, икономически системи.

Единственото предимство на капитализма пред социализма е, че стремежът към печалба като с камшик "гони" собствениците на икономиката да увеличават количеството и качеството на своята продукция, което отсъства като стимул при фиксираната и гарантирана заплата на стопанските ръководители при социализма. При тях липсва мотивацията да си усложняват живота с подобни извънпланови самонатоварвания. Но и този проблем на социализма подлежи на планиране и управление от специална държавна маркетингова служба, която да следи за изискванията на международните пазари и да контролира и ръководи асортимента и качеството на държавните предприятия.

При социализма отделните предприятия не се конкурират, а се подпомагат едно друго със срества, "ноу-хау", дефицитни материали, обмяна на опит и прочие. Не трябва обаче да се забравя и фактът, че социалистическата икономика, независимо, че е по-управляема, по-контролилуема и по-коригируема от капиталистическата съвсем не е самоуправляваща се, самоконтролираща се и самокоригираща се система. Ако тези й уникални възможности не бъдат съзнателно и правилно използвани, положителни резултати от само себе си няма да се получат.

Всъщност, на микроикономическо (фирмено) ниво капиталистическата икономика изобщо не е неуправляема. Напротив, там тя се ръководи и то по един безкомпромисен и безупречен начин, но, за съжаление, не в полза на обществото, а в интерес на печалбата на своите собственици. Хората, които работят в нея, ако не носят достатъчно печалба, се изхвърлят като отпадък в социалните контейнери на държавата. Главният й потребител - обществото, няма никакво право да изисква от нейните собственици какво, колко и на какви цени да произвеждат и продават, нито къде, в какво и колко да инвестират. Както казахме, регулативната обратна връзка "нужди - производство" при капитализма е заместена от "невидимата ръка на пазара", която има управляваща роля, но в контекста: "печалба - производство". А "печалба" и "нужди" са съвсем различни неща. Последица от подобна неадекватна реакция са катастрофалните кризи. Сигналите към частната икономиката за пренаситеност на пазара поради страх от загуба в конкурентната битка за клиенти често се игнорират от собствениците. Ето защо известни учени определят частната икономка като макроикономически анархизъм.. Загова генералният въпрос, на тази книга е:

"Може ли капитализмът като система на монополната частна икономика да обслужва задоволително нуждите на обществото, ако:

- малката, но ултрабогата капиталистическа класа притежава всичко в нея: ресурси, капитали, средствата за производство на блага и самите блага, които другата, по-голяма част от обществото, класата на трудовите хора, произвежда, за да потребява и живее

ако интересите им коренно се разминават,

- т.е. ако- трудещите се очакват от капиталистите да задоволят жизнените им нужди с блага, а

- капиталистическата класа очаква от тях да й осигурят максимална печалба, като присвоява произведените от тях блага, за да им ги предложи след това на пазара, но на максимално възможната цена?

 

1 Между понятията "работа" и "труд" съществува разлика: капиталистът е собственик на "работата", която трябва да се извърши и която той продава на трудовия пазар на работника, за да я свърши със своя "труд". На трудовата борса се продава "работа" за "труд", а в производството "трудът" се потребява, за да се извърши "работата". Дввте понятия често се смесват, което не води до сериозни недразумения.

2 По последни данни на медиите, ООН оповестява тревожнота вест, че ако спешно не се намерят смешните 4 милиарда долара, 20 милиона души са застрашени през 2018 г. от гладна смърт. В същото време стотици милиарди долари се дават за производството на оръжия, които застрашават живота не на милиони, а на милиарди хора. Това са абсурдни и непонятни парадокси на капиталистическото общество,, които касаят съдбата на човемеството.

3 В последните седмици светът стана свидетел на масово разграбване на магазини за хранителни стоки в Испания, страната с най-висока безработица в Европейския съюз.

4 Подобна атмосфера на "тайна" за личните доходи съзнателно са насажда като норма на поведение и в персонала във почти всички частни фирми. Всеки служител там получава заплатата си в запечатан плик или на личната си банкова сметка и без право да я разгласява или да се интересува от заплащането на своите колеги ..

5 Йозеф Алоиз Шумпетер (1883-1950 г.) - австрийско-американски икономист-теоретик.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1193742
Постинги: 762
Коментари: 1080
Гласове: 5222
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930