Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2020 12:06 - Глава 6 от книгата "Капитализмът и неговата Алтернатива" на инж. полк. Любен Аладжов, публикувано тук в памет на автора
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.02.2020 14:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

6. Пазарна размяна. Стойност и цена. Добавена стойност. Печалба

Икономиката, най-важната структура на обществото, която определя социалните взаимоотношения в него, както вече отбелязахме, изпълнява двете основни негови функции:

1. Производство на необходимите материални блага за съществуване на обществото и нематериални услуги за неговите членове + печалба за собствениците на икономиката и Продуктите, предназначени за пазарна размяна се наричат стоки, а тези за лична употреба блага. Ползата, която те имат за своите собственици определя "стойността", която те имат за тях. Стойността на благата касае само техния собственик и се нарича потребителска стойност и се изразява във възможността им да задоволяват негови лични потребности,а стойността на стоките се отнасят до техния производител или търговец и се заключава в способността да им носят печалба при пазарната им размяна и поради това се означава като комерсиална стойност.

2. Разпределение на благата и услугите всред обществото с помощта на пазара е втората функция на икономиката.

Това нейно разделение на производство и разпределение се дължи на обстоятелството, че всеки член на социума не може да произвежда всичко необходимо за своя живот, а трябва да се специализира върху производството на един или няколко продукта и да разчита да получи останалите от обществото чрез пазарна размяна за своята продукция По този начин в социума се заражда обща икономическа дейност (общи производствено-разменни отношения) между неговите членове. При формирането на тези отношения важна роля играят качествата на съставящите социума индивиди, основните от които, както отбелязахме, са природно вградените в него инстинкти на "корист" и "егоизъм" плюс уникалната му способност да разсъждава - "разума". Тези три дадености + усещанията за "удоволствие" и "неудоволствие" от неговите действия, образуват системата от команди, която определя неговото поведение в контактите му със заобикалящата го природна и социална среда, с която той комуникира. Те оказват решаващо влияние върху формирането и на социалните взаимоотношения в обществото в процесите на общата работа в икономиката по производството и разпределението на благата Под въздействието на "користта" и "егоизма" всеки член на социума се стреми да избягва неприятните усещания от уморителния труд за производството на блага и да го замени с някаква по-лека, доходна и приятна работа, а при разпределението на изработените блага, да получи за консумация по-големия и по-качествен дял от тях. Това поведение се проявява в комерсиалните взаимоотношения между хората като стремеж за реализиране на печалба при размяната на благата, т.е. като желание да получи при нея повече отколкото се отдава. Това всъщност представлява явлението "експлоатация", предмет на науката политикономия1, разгледано в следващия § 8.

Благата са продукти на икономиката за задоволяване на жизнените потребности на човека и на желанията за удоволствие (за качество на живота). Тази способност на благата да задоволяват човешки нужди е носител на споменатото по-горе качество "потребителска стойност". Величината на потребителската стойност на благата зависи субективно от нуждата, която изпитва потребителя от тях и обективно - от качествата и възможностите на продукта.

Комерсиалната размяна на стоки на пазара между членовете на обществото е добре познатата търговия. Тя се извършва на пазара от двете групи на обществото: продавачи и купувачи. При търговската размяна те преследват различни цели: за купувачите стоките имат потребителска стойност за задоволяване на техни лични нужди, а за продавачите (търговците) - комерсиална стойност като източник на печалба, което е смисълът на тяхната дейност. Търговската размяна на стоките би трябвало да се извършва в справедливо съотношение на тяхната комерсиалната стойност за единица количество от всяка стока, която представлява нейната цена. Тя се определя чрез тайно ценообразуване от нейния собственик производител или търговец, който я предлага за размяна.

цената е сума от пълната себестойност на стоката (разходите за производството и реализацията й) плюс очакваната печалба.

Цената на стоката за двете страни на сделката има обективен и субективен характер. Себестойността й е обективна величина, зависеща от разходите на производителя и търговеца за създаването (набавянето) и пласмента й. Потребителската (респ. покупната) й стойност за купувача е субективен параметър, който зависи от нуждата, която той изпитва от нея и от неговата платежоспособност. Купувачът не задава, а само приема цената, но търговецът се съобразява с нея при ценообразуването си. Печалбата, която той визира да получи от размяната е също субективна компонента на цената, която се определя от продавача и се акцептира от купувача. При форсмажорни обстоятелства, търговецът може да е принуден да се освободи спешно от стоката на цена дори под нейната себестойност. В този случай той реализира загуба, а купувачът - печалба.

Компонентите на цената се пазят в тайна от продавача. На клиента се обявява само общата цена, т.е. сумата от тях. Компонентата в цената, която може да се варира от търговеца, когато се налага да се регулира цената й която прави размяната неравностойна е печалбата в цената. Тази от двете страни на сделката, която реализира печалба и получава повече, отколкото отдава е експлоататорът, който печели от размяната.

тайното ценообразуване, с които се определя печалбата, е главният инструмент за осъществяване на всяка експлоатация

Преди векове търговията е представлявала натурална размяна на стока за стока. Поради трудоемкостта на стоковата размяна (особено при обемисти стоки), размяната днес се извършва, като реалната им стойност се замества с по-удобния неин виртуален (мним) еквивалент и абстрактен измерител - парите. С тях търговията се превръща от натурална в стоково-парична, т.е. стока за пари, срещу виртуалната стойност на които след това гарантирано може да се получи от пазара произволна друга реална стока.

Както всички взаимоотношения при капитализма, движени от инстинктите на "корист" и "егоизъм", търговците превръщат продажбата в експлоатационна сделка, от която се стремят да се извлече максимално възможната печалба. Подобна неравностойна размяна се нарича, експлоатация и представлява присвояване на чужда стойност. Заради логиката на изложението отново повтаряме, че за двете страни на сделката, продавачът (собственикът на стоката) и купувачът, (притежателят на парите) стоката има два вида стойности:

1. комерсиална за продавача като източник на печалба и

2. потребителска за купувача, като средство за задоволяване на лични нужди.

Потребителската стойност е основното качество на стоките, което определя смисъла на тяхното производство и продажба. Комерсиалната им (пазарна) стойност е само следствие от нея. Стока без потребителска стойност няма и никаква комерсиална стойност и тя нито ще се произвежда, нито ще се продава.

Целта на всяка пазарна сесия е да осъществи пълна размяна на изнесените за продан стоки за парите на купувачите и тя да се закрие до следващия цикъл. В действителност това не е така. Пазарът не се закрива никога и функционира като "перпетум мобиле". Продавачите непрекъснато продават, с получените пари доставят нови стоки, които отново продават, а купувачите продължават да работят, да печелят пари и да купуват и потребяват. И този процес не спира.

Всеки член на обществото, който работи за създаването на някаква полезна за обществото стойност под формата на материален продукт или нематериално услуга получава за положения труд и създадените стойности абстрактния техен еквивалент пари като заплата, определена от неговия работодател. Получените пари изпълняват функцията на удостоверение пред пазара, че приносителят им е работил за създаването на "Брутния вътрешен продукт" на обществото и има право да получи полагащия му се дял от него. Това право е гарантирано със закон и представлява реалното, стоково стойностно покритие на парите, което позволява на притежателя им да превръща на пазара виртуалната им (недействителна) стойност в каквато и да е реална стокова стойност.

Пазарът, като институция за размяна на виртуалната стойност на парите за реалното им стоково покритие, функционира подобно на банките-емитенти със златно покритие, които законово са задължени да разменят виртуалната стойност на парите за реалното им златно покритие.

Печалбата, която собственикът на стоката желае да получи от продажбата й според основния закон на капитализма трябва да е максимална, а това се постига чрез завишение на нейния дял в цената . Себестойността е компонент в цената, който не подлежи на бързи промени при нейното доуточняване при търговските преговори. Диапазонът, в който цената може да варира, е ограничен отдолу от стоковата себестойност, а отгоре - от платежоспособността на купувачите и цените на конкурентите. При цена под себестойността, продавачът търпи загуба и престава да я произвежда и предлага, а при цена над горната граница, купувачите престават да я купуват. При капитализма (за разлика от социализма), цените на стоките за всеки търговец са различни.

При социализма цените на стоките в държавните магазини са централно определени и единни за цялата страна.

Икономиката произвежда три вида стойности:

- материални - реални стоки,

- нематериални - предимно услуги: "ноу-хау", лечение, ремонти)

- смесени - нематериални услуги, изискващи ползването на материални продукти: театрални представления, състезания и др.

Техническата страна на производството на материалните стоки не е предмет на икономическия анализ, а на инженерните науки. Но освен техническото преобразуване на изходните материали в нов продукт, производството, както и преди обърнахме внимание, има и чисто икономическа (комерсиална) страна като покупко-продажба на евтино закупената на трудовата борса "работна сила", която чрез "труд" извършва работа, преработва суровини и материали и се самотрансформира в нов по-скъп материален продукт или нематериална услуга. И точно тази неравностойна размяна на евтино закупени работна сила и суровини, конвертирани чрез труд в продукт, с по-висока потребителска стойност, продаван с печалба, се назовава в политикономията "производствена експлоатация" на наемната работна сила. (Виж и §§ 8 и 10). Печалбата, която се добавя към себестойността на новия продукт се нарича още комерсиална добавена стойност, за разлика от потребителската добавена стойност, която отразява повишените потребителски качества на продукта спрямо качествата на изходните материали, от които е произведен. .Печалба се създава само от труда на работниците. Експлоатацията представлява отнемане на комерсиалната добавена стойност.

Отнемането на готов, продукт от склада на работодателя според законодателството е кражба, която се наказва със съд. В същото време отнемането от работодателя чрез изнуда, т.е. чрез недоплащане на работника на част от произведената от него нова стойност, е (полу)кражба, "узаконена" от класовото капиталистическо законодателство като легален начин за печелене на пари.

Това разминаване между нормите на "морала" и "закона" образува криминогенният характер на експлоатацията. който поражда антагонизма между експлоататор и експлоатиран и класовата борба.в обществото.

От потребителска гледна точка благата, стоките и услугите се делят на други две големи групи:

1. Екзистенциални блага за биологичното съществуване на хората (храна, напитки, лекарства, топлина, жилище и т.н.) и.

2. Блага (предимно услуги) за удоволствие, определящи качеството на живота - музика, театър, книги, спорт, пътешествия, кулинария и пр.

И в двете групи има и материални, и нематериални блага и такива, които са нематериални по естество, но изискват материално обезпечение. за изпълнението им.

В цялостния процес от производството до разпределението на стоките на пазара участват най-малко четири субекта:

- работник, който изработва стоките;

- предприемач - "собственик" на предприятието, който на това основание присвоява по-голямата част от изработената добавена стойност.

- търговец, който купува стоките от производителя и като втори техен притежател ги препродава за своя сметка и на свой риск на пазара,

- купувач, който купува стоките за лично ползване.

В хода на този процес на производство и търговия между участващите във веригата се извършва многократна смяна на собствеността на полуфабрикатите и изходните материали за производството на необходимия продукт, която изисква и многократно определяне и обявяване на междинни, разменни цени, което се отразява и на крайната цена на продукта.

Комерсиалната стойност на стоките има за производителя и търговеца и ред специфични съставки и разновидности, които на определени етапи от икономическия цикъл са от важно значение за тях. Такива са разходите за производството и пласмента и приходите и печалбите от пазарната реализация на стоките. За систематичност на изложението, ще ги изброим, а някои за пълнота ще и повторим:

1. Eдинична стойност на стоката - цена. Това е стойността за единица количество от нея. Споменаваме я повторно, защото тя е най-съществения параметър за търговската размяна. Величината й се определя от продавача като сума от пълната й (производствена + търговска) себестойност плюс преследваната печалба за единица количество от стоката.

Забележка: Потребителската стойност на благата не е комерсиален параметър. Тя касае само купувача и зависи от ползата, която той ще има от използването на продукта. Благото не е стока за търговска размяна и затова не му се определя и цена. Тя не нужна никому. Потребителската му стойност се описва само информативно с думи като "добра", "средна", "лоша" или се задава с техническите параметри в паспорта на изделието. Вербалната оценка на потребителската стойност е субективна и затова не може да се използва за пазарна размяна, а само за реклама или презентация на продукта. Тя има, обаче, корелативна връзка с комерсиалната му стойност - от нея зависи неговата продаваемост, цена и печалба.

2. Виртуална (мнима) стойност на парите. Това е отбелязаната върху книжния или металния им носител стойност, която те представят, за която могат гарантирано да се разменят за реални стоки (вкл. и за злато). Тази стойност на парите е "виртуална" (мнима), защото самите те не притежават никаква потребителска стойност, но имат гарантираната със закон възможността да се превръщат в равностойността на произволна реална такава.

Групата на разходните стойности за производството и пласимента на стоките е също от значение за печалбата на производителя и търговеца и влиза като компонент в цената им.

3. Производствена себестойност на стоката - това е сумата от всички разходи на предприемача за нейното производство. Производствената себестойност на стоката или единичната й фабрично-заводска цена (в лв/килограм, лв/бройка и т.н.) е онази стойност, върху която всеки следващ участник по веригата до крайния купувач начислява своите разходи и печалба, докато не се оформи крайната продажна цена на продукта.

4. Доставна себестойност на стоката - Това е сумата от всички разходи на търговеца, направени за покупката й от нейния доставчик (производител, дистрибутор или вносител) плюс транспортните и складовите разходи за приемното й съхранение.

5. Пълна търговска себестойност на стоката - Това е цитираната по-горе доставена себестойност на стоката плюс разходите на търговеца за предпродажбената й обработка и реализация на пазара. Тя включва разходите за транспорт до пазара, за пазарно складиране, разфасоване, пакетиране, аранжиране, реклама, магазини работници, продавачи и прочие търговски разходи.

6. Пълна пазарна себестойност на стоката (производствена + търговска). Това са пълните разходи на производителя за производството плюс тези на търговеца за доставката и продажбата на стоката. Пълната себестойност на стоката е най-ниската цена, под която тя не може да се продава, защото ще носи загуба и ще спре да се произвежда и предлага.

7. Приходи от продажбата. Тези приходи не бива да се бъркат с печалбата от продажбата. Печалбата е само експлоатационната част от тях. Приходите от продажбата трябва да са равни на пълните, производствени + търговски разходи (т.е. на пълната пазарна себестойност на стоката плюс минималната печалба, която трябва да покрие данъците към държавата и лихвите по производствените банкови кредити и нормалното за подобна управленска и търговска дейност възнаграждение за семейна издръжка на производителя и търговеца. На тази основа:

Цената на стоката на пазара трябва да е равна най-малко на пазарната й себестойност плюс сумарната печалба на всички посредници и участници по пътя й до пазара.

Приходите от продажбата зависят от търсенето, от платежоспособността на купувачите и от цените на конкурентите. Търговецът трябва да се съобразява с тези фактори при своето ценообразуване.

8. Новосъздадена потребителска добавена стойност. Това е новата потребителска стойност за купувача, която трудът на работниците и проектантите са замислили и вложили към потребителската стойност на изходните материали за новия продукт. Тя касае ползвателя й и не се обявява като продажна цена за търговска размяна на продукта, но влияе косвено на ценообразуването, на продаваемостта му и на печалбата от стоката. Новата потребителска стойност се обявява вербално или като експлоатационни параметри на изделието в техническия му паспорт.

9. Комерсиална добавена стойност (експлоатационна печалба). Това е може би най-важният за производителя и търговеца параметър и главен мотиватор за тяхната дейност.

Тази стойност се добавя като печалба към пълната (производствена + търговска) себестойност на продукта и формира крайната му продажна цена. Печалбата (добавената, нова стойност) е онази част от прихода от продажбата на стоката, която надвишава пълните (производствени плюс търговски) разходи на производителя и търговеца и се присвоява като тяхна експлоатационна печалба от обществото и наемните работници, от която те плащат данъка печалба на държавата и лихвите по взетите банкови кредити. Остатъкът от печалбата след тези две плащания остава за тяхно свободно ползване (за инвестиции, лично потребление, поддържане на лоби и т.н.). Увеличението на цената на стоката с добавката за печалба към реалната й себестойност, както казахме, е причина "експлоатационната печалба" да се нарича още комерсиална "добавена" или "принадена" стойност иж и § 9).

Понятията "печалба" и "добавена (принадената) стойност" са синоними за обозначение на резултата от един и същи процес - от експлоатацията.

След изплащане на данъците и лихвите, производителят и търговецът заделят от остатъка от печалбата най-важната за себе си част - своя личен доход. Когато този личен доход значително превишава нормалното за дадено общество възнаграждение за извършване на подобна стопанска дейност, тогава той представлява нетрудов свръхдоход от експлоатация. При частната икономика на капитализма личният доход на производителя и търговеца не е ограничен от никого и размерът му зависи само от техните намерения за използване на дохода от печалбата - за инвестиции и разширение на бизнеса, за лична консумация и жизнен стандарт, за натрупване на богатство или за обществено влияние и политическа кариера.

10. Частична и пълна добавени стойности на стоката. Търговска печалба се прибавя към цената на стоката при всяка нейна размяна по веригата между завода и пазара. При всяка смяна на собственика й, влагащ или не влагащ труд в нея, когато тя преминава през него, той начислява върху стойността й своята лична, (парциална, частична) печалба, с което повишава крайната й продажна цена. Сумата от всички реализирани по цялата разменна верига частични печалби от завода до пазара образуват пълната печалба (пълната добавена стойност), която може да се реализира от конкретна стока.

Производителят рядко продава сам своята продукция. Той съсредоточава вниманието си върху производството, а за продажбите ползва услугите поне на един търговец, дистрибутор. В резултат на това пълната печалба от стоката от старта на производството до крайния й купувач се дели най-малко на две парциални части:

11. Печалба (добавена стойност) за производителя, която е равна на разликата между цената, на която той продава изделието на дистрибутора и неговата себестойност. Това е крайната печалба за производителя, резултат от експлоатацията на наемните му работници.

12. Печалба (добавена стойност) за търговеца - това е разликата между крайната пазарна цена на стоката, която му плаща купувачът и пълните негови търговски разходи (доставна цена + разходите за търговска обработка и складиране). Тя е резултат от експлоатацията на пазарната клиентела.

13. Креативна и спекулативна добавени стойности. Компонентите в цената на стоката, (т.е. себестойността и печалбата й) може да са резултат от действието както на креативни, (т.е. от вложен труд), така и от спекулативни фактори при нейното производство и реализация. Произведената от труда на работниците в предприятията нова потребителска стойност, която се добавя към стойността на материалите и полуфабрикатите за изделието и която се присвоява при експлоатацията от работодателя, е резултат от вложен труд на работниците и инженерите и затова се нарича креативна добавена стойност или креативна печалба.

За разлика от нея, добавената в продажната цена стойност от търговеца се дължи главно на спекулативното й завишение от конюнктурно стекли се пазарни обстоятелства и възникнали потребности на обществото и затова се нарича още търговска или спекулативна добавена стойност (вж още §§ 8 и 11). При чистата спекула цената се повишава, без това да е свързано с някакъв допълнително вложен в стоката труд, т.е. без да е добавена в нея никаква нова, потребителска стойност. Спекулантът печели само от преоценяването на създадени вече стойности, без да добавя нищо ново към тях. Това показва, как при капитализма (където спекулата е узаконена), може да се печели и консумира, без да се произвежда нищо, само от спекулативни нетрудови доходи от изнуда с нуждите на хората.

Добавената стойност (т.е. присвоената от работодателя експлоатационна печалба) при съвременната производителна икономика е огромна. Тя изцяло се създава от труда на работническата класа и се разпределя между държавата (чрез данъците), банките (чрез кредитните лихви) и частния бизнес (чрез печалбите) и с нея е построено всичко впечатляващо около нас: представителни сгради, красиви паркове, паркинги с луксозни коли, магистрали, заводи, транспорт, енергетика, инфраструктура, комуникации, армия, държавен апарат, заводи и какво ли още не. И когато една бедна страна (каквато в случая вече е и България) се самопредложи за експлоатация на чуждия капитал чрез чуждестранни инвестиции, това означава, че огромната част от този новосъздаден неин брутен вътрешен продукт (БВП), ще се изнася от чужденците за потребление в други страни. Заради това неоколониално ограбване човечеството днес се дели на Първи, Втори и Трети свят - на бедни и богати народи (виж § 16, 26, 27, 29).
---

1 В света днес съществуват две икономически науки: класическата "политикономия" и нейният "неокласически" западен антипод - "икономикс". Създателят на политикономията, Адам Смит (1723-1790 г), я наименова така, считайки я за не абсолютно обективна наука, зависеща освен от обективни фактори, но и от субективната политическата дейност на хората. От сбор на теории и концепции на различни автори, тя се формира като системна наука 100 години по-късно от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, а се реализира през 20-тия век. в Съветския съюз и социалистическата общност в Източна Европа. Поради предатество социалистическата система губи Студената война и в идеологическата машина на победилия Запад възниква нужда от нова антимарксистка икономическа наука. Тя се създава като наследник на Адам Смит, Дейвид Рикардо (1772-1823 г.) и други домарксови икономисти под названието "икономикс".




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1193717
Постинги: 762
Коментари: 1080
Гласове: 5222
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930