14.  ФИНАНСОВА   ЕКСПЛОАТАЦИЯ.  ВИРТУАЛНА ИКОНОМИКА.  КАЗИНОКАПИТАЛИЗЪМ

Освен производствената и търговската експлоатация, през последните десетилетия особено силно развитие получи и най-паразитния вид експлоатация - финансовата. В класическата си форма на спестовно-заемна дейност, тя е позната от векове като лихварство, което не е нищо друго, освен спекулативна търговия с универсалния носител на стойността - парите. Класическата й форма на спестовно-заемна дейност се изразява в евтино наемане от спестителите на пари на ниска цена (ниска спестовна лихва) и последващото им заемане на потребителите, като кредити на висока цена (висока кредитна лихва). Лихварството и до днес е основният източник на печалби и механизъм за ограбване на обществото от банките, заедно с таксите за банкови услуги, консултации и посредничество. На първо място печалбите им идват:

1. Както вече казахме, от разликата между спестовната лихва (покупната цена на парите) на която те се наемат от обществото (в момента е 0,05%) и продажната им цена (кредитната лихва), на която те се отдават под наем (в момента според вида на заема, тя варира средно между 5 и 10%, а за по-специалните кредити може да надхвърля далеко 100-те%) и осигурява огромна норма на печалба. Отношението между двете цени, което формира банковата печалба (експлоатация) варира от 160 = 10%:0,05% до 200 и повече пъти само от един кредит. Не бива да забравяме, че всяка кредитна банка продава десетки кредити, т.е. печалбата от един кредит се умножава по 10 или по 100, което я прави много 10-100 пъти по-голяма от печалбата на капиталиста-производител. (Тук не говорим за спешните и рискови кредити, чиито лихви може да са още по-високи). Тези цифри означават, че нормален жилищен кредит от напр. 70 000 лв. при лихва 8,7% ще бъде върнат след 20 години на банката в двоен размер от 140 000 лв., а при ликва от 10% - в троен размера от 200 000 лева. Ето, къде е скрита "тайната" за банковите суперпечалби и впечатляващото им богатство. При това то се печели с чужди пари (тези на спестителите). Лихвите по международните кредити днес са превърнати в чудовищен механизъм за глобално финансово ограбване и неоколониализиране на страните от Третия свят. Като илюстрация за колосалната им мощ ще приведем следния изумителен пример: нищожен кредит от една сестерция, /1/ отдаден при скромната лихва от 4% в началото на новата ера (по време на раждането на Христос) би донесъл на на отпусналата го банка само до 1750 година (т.е. 40 години преди Френската революция) лихва на невероятната стойност на злато с обем на земното кълбо, а до 1990 година размерът на лихвата щеше да нарасне до невъобразимата стойност на 2 200 златни земни кълба!! Това е гигантската мощ на механизма на лихвите (енергийния източник на дълговата спирала), с която богатите държави и големите им банки днес ограбват човечеството и си осигуряват непостижимия разкош и измамиха соцнаивниците, че един ден и те ще могат да живеят така, само ако отхвърлят социализма и го заменят с капитализъм.

Необслужваемите кредити (дълговите спирали) са новите окови за неоколониално заробване на света. Световните финансови вампири са организирали дори специални "щурмови" отряди от икономически агенти за уговаряне на наивните или по-точно корумпираните правителствени елити на развиващите се страни да вземат кредити за примамливи, но непосилни за тях икономически проекти. Банките не се интересуват толкова от обслужване на главницата на кредита. От нея те нищо не печелят. За тях важни са вноските по лихвите, от които те реализират своята печалба. При невъзможност за погасяването им, лихвите се изплащат чрез вземане на нови заеми за обслужване на старите. Получава се кредитна верига, сполучливо наречена дългова спирала, от която няма спасение. Прочетете бестселъра на един от тези агенти, Джон Паркинс "Изповедта на един икономически килър", преведен и на български и ще разберете от първо лице истината, как се неоколониализира света с финансови средства. Оказва се, че железните окови на роба от преди 2 000 години днес демократично са заменени с много "по-коварните златни белезници" на икономическите "килъри". Капиталистите са наясно, че планетата е пренаселена и за да не загине богопомазания "Златен милиард" на човечеството 4-5 милиарда души от най-бедните страни трябва да бъдат "хуманно" умъртвени с отровата на мизерията. И това се прави системно и без угризения на съвестта.

2. Освен от първоначално обявените лихви, банките допълнително печелят и от тяхната промяна по различни наказателни поводи (понижение на заплатата, уволнение, неработоспособност, просрочени вноски и пр.) и от движението на курса на валутата, в която е отпуснат кредита, по време на изплащането му. Тези промени понякога са убийствен сюрприз за кредитополучателите и многократно надхвърлят първоначално договорената 5-15 % лихва.

Чрез лихвите по кредитиране на производството на икономиката, които бизнесът изплаща от експлоатационната печалба от наемният труд, банките участват като индиректни експлоататори и над работническата класа.

Казаното и до тук е достатъчно, за да разберем, защо банките, без да създават нови стойности, изпълнявайки баналната функция на складове на пари, без да произвеждат нищо, са толкова богати и защо техните офиси са толкова красиви и блестящи, а служителите им, толкова добре платени.

Към класическата си спестовно-заемна дейност днес те са добавили и СПЕКУЛАТИВНАТА БОРСОВА търговия с ценни книжа: дяловите удостоверения за акционерна собственост - акциите, свидетелствата за дълг - облигациите, документите за гарантиране на заемите със собственост - ипотеките. Тук се включват и сделките с валута. Комерсиалната стойност на тези ценни книжа, заради която те се търгуват, се съдържа в: дивидентите (печалбите), акционерните права и борсовият курс на акциите, в лихвите на облигациите, в продажната стойност на ипотеките и в ценовите разлики между курс "купува" и курс "продава" за валутата. Обстоятелство, че тези стойности варират във времето, създава условия за разсрочената им, спекулативна покупко-продажба. Очакваната печалба се формира от ръста на тяхната цена към момента на продажбата спрямо момента на покупката. Тези очаквания са вероятностни и може да се сбъднат и да се спечели, но може и да не се сбъднат и да се загуби, което е характерно за спекулата. Тя е рискова търговия не на твърди, а на вероятностни цени и се отличава от чистия хазарт по това, че рискът при нея чрез анализ на икономическата информация за развитието на ценовите тенденции е прогнозируем, а за играчи с големи капитали, които могат да влияят върху техния ход е дори и управляем. Тази характерни за професионалния хазарт особености, свеждат риска от загуба за професионалистите до незначителни стойности и превръщат търговията с ценни книжа в своеобразен вид спорт, в който хазартният гъдел на шанса, винаги присъства и осигурява тръпката от играта в КАЗИНОТО.

През последните десетилетия към споменатия по-горе набор от първични ценни книжа се прибави и още една нова тяхна модификация, така наречените ДЕРИВАТИ - производни на първичните ценни книжа. При тях се залага на неблагоприятното развитие на определен параметър на основните книжа, от които те са производни, с надеждата, че евентуалната загуба от неговото изменение към момента на продажбата ще се компенсира с печалбата от противоположния залог на деривата. Това осигуряване на спекулативните рискове за основните книжа от загуба е известно като тяхно "хеджиране". /2/ С тази вероятностна финансова възможност също се спекулира на международните борси. Каквото и да стане с основната ценна книга, печалбата се осигурява от противоположния залог на деривата.

Не може да се отрече, обаче, че факторът "случайност" в развитието на цените на ценните книжа превръща борсовата, спекулативна търговия с тях все повече в чиста лотария. Подобен икономически хазарт, независимо от големите печалби, които реализира, не създава нищо ново и полезно за обществото и затова твърде условно е да бъде наричан икономика. Той е, по-скоро, спекулативна игра за преразпределение на създадени от други субекти стойности, които ги губят и правят печалбата на посветените в играта. Но и при тяхна грешната оценка на риска води до катастрофални загуби и то не само за тях, но понякога и за цялото човечество, което мимо волята си е въвлечено в играта. Точно това се случи и със световната ипотечна криза 2008 г., която прерасна в световна икономическа криза.

Въпреки опасностите, които крие спекулативната търговия с финансови инструменти, заради неустоимата съблазън от големите печалби, тя бурно се разви до световна дейност, която откри пред транснационалния капитал и милиардерите неограничени възможности за глобална експлоатация не само на отделни класи от обществото, но и на цели икономически отрасли, дори цели държави и невероятни възможности да се реализират много по-големи и бързи печалби в сравнение с скучното и бавно производство и търговия. Затова тази "сложна и емоционална, спекулативна търговия с финансови средства, измести вниманието на големите финансови акули от реалната икономика за производство на креативна печалба към играта за спекулативна печалба, която получи от тук името си виртуална (мнима, нереална) икономика, която не произвежда нищо, а печели много. Поради тези причини от края на 70-те години "Брутния вътрешен продукт" от реалния сектор в икономиката на Съединените щати, цитаделата на казино-капитализма, непрекъснато се виртуализира и спадна от 80% на 50% днес. Това обяснява, как САЩ произвеждат само 20% от планетарния продукт, а консумират 40% от него. Но и това не бива да ни учудва, защото (напомняме за пореден път): капитализмът работи единствено за печалба, а не за задоволяване на нужди. За него те са само средство към целта. А виртуалната икономика прави точно това - тя произвежда печалба и е нов вид "законно" според капиталистическото законодателство спекулативно ограбване, което, крие риска да докара на света понякога и кошмарни икономически и социални катастрофи. Гигантските средства, получени по този измамен начин, се акумулират в трезорите на големите банки и там талантливи "юпита" разработват главозамайващи нови схеми за експлоатация на човечеството. Банките са се превърнали от традиционно познатите старомодни институции за спестяване и кредитиране в средища за спекулативна търговия с финансови инструменти, а капитализмът се е изродил в престъпна международна система, която се е самоузаконила и заради това трябва да бъде безапелативно отречена.

Преди да пристъпи към реализацията на така описания проект за глобална експлоатация, клубът на богатите държави и техният лидер, САЩ трябваше да направят две други важни стъпки:

1. Да си осигурят безпрепятствен достъп до всички работещи икономики на планетата като наложат нов световен икономически ред за свободен трансфер на стоки и капитали. В този дух те промениха "Cветовното споразумение за мита и търговия" GАТТ, а сега разработиха и предлагат, (все още неудобрените) най-новите свои проекти: TTIP (Transatlantic Trade and Iпvestment Partnership), ТРР (Trans Pacific Partnership) и TISA (Тrade In Services Agreement) - споразумения за трансатлантическо и тихоокеанско сътрудничество в производството, инвестициите, търговията и услугите, поставящи икономиката на целия свят под техен контрол.

2. Да свържат банките и фондовите борси по света в единна компютърна мрежа, позволяваща мигновени финансови транзакции до всяка точка на земното кълбо.

С тези промени планетата окончателно се превърна в гигантско казино, където притежателите на огромни капитали играят суперхазарт с невъобразими залози и реализират астрономически печалби, без да произвеждат нищо. Така например, световно известният финансов спекулант, Джордж Сорос, притежава богатство от десетки милиарди долари, без да е произвел никакъв полезен продукт. Друга уважавана още от времето на Хитлер институция, "Deutsche Bank", също си е поставила за цел да осъществи 25% доходност от своите банкови активи. Въпросът е, дали това е възможно само чрез традиционно банкиране, където печалбата от нормалните кредитни лихви е близо два пъти по-ниска и дали и тази сериозна институция (а и не само тя) не се е преориентирала от класическо банкиране към финансово спекулиране.

През ХVІІІ-тия век борсовата спекулация е била престъпление и спекулантите са завършвали жизнения си път на гилотината или на. бесилката В момента финансовата спекула е високо престижен бизнес, който "върти" по света огромни капитали, многократно надвишаващи, нуждите на реалната икономика от финансови средства. Това означава, че техният трансфер е кух балон, от който не произлиза никаква продукция, а представлява само спекулативна матрица за игра с виртуални стойности.

Печалбите от мнимата икономика, обаче, са напълно реални. И тогава съвсем резонно възниква въпросът - от къде идват те? Както споменахме, нейна мишена са работещите по света икономики - на Индонезия, Аржентина, Мексико, Русия, и др., където реално се произвежда нещо, което може да бъде отнето. В период на стопански подем и недостиг на финансов ресурс те се обвързват с договори за внос на капитали под формата на непосилни кредити, валута, чуждестранни инвестиции, договори за публично-частно партньорство, трансграничен лизинг и пр., които след време или целенасочено дестабилизиране позволяват да се присвои по-голямата или цялата част от новопроизведената от тях добавена стойност. Престанат ли да носят приемлив рендит внедрените капитали се изтеглят обратно, оставяйки след себе си опустошена територия. Подробностите на този коварен механизъм за трансгранична експлоатация детайлно са описани в множество публикации, които разкриват, как финансовия капитал на богатите западни страни, се е превърнал в чудовищен Франкенщайн за глобално изсмукване на кръв от бедните страни. Достатъчно е да прочетете мемоарните бестселъри на агента на "Националната служба за сигурност - "NSA" на САЩ (американска агенция за външно техническо разузнаване и активни мероприятия), споменатия по-напред Джон Пъркинс "Изповедта на един икономически килър" и "Тайната история на американската империя" (преведени и на български), за да изтръпнете от перфидността на начините, по които световният хегемон, САЩ, превръща страните от Втория и Третия свят в нови свои колонии и сателити, без никакъв шанс някога да се освободят от финансовата клопка на лекомислено (или продажно) направените дългове. Повечето от тези страни, дълго време след атаката на икономическите килъри не можеха да се съвземат от разрухата, в която бяха въвлечени. Народите им просто не знаят, че обещанията за висок стандарт на живота им са еконесъобразни и че за да се съхрани "Златния милиард" броя на човечеството, което сега пренаселява планетата, трябва да се редуцира с 3-4 милиарда и че тази цена трябва да бъде платена от тях. До това време, богатите вампири ще продължат да смучат тяхната кръв, да живеят в показен разкош и да разпространяват мита за предимствата на своя капитализъм.

Ако трябва да сме честни, не може да отречем, че капитализмът безспорно има своите "достойнства" като система за ограбване. За съжаление, обаче, те са неприложими за всички народи по земята. Глобален просперитет на човечеството чрез всеобщо взаимоограбване е пълен абсурд. Все пак някой трябва да работи, за да им кой да бъде ограбван.

Уважаеми читателю, не се учудвай! Това е капитализмът без маска. Виртуалната икономика добави във вечната му игра на "make money" ново, хазартно предизвикателство от разтърсващи емоции в сравнение със скучното "трупане на пари" от банална експлоатация в реалната икономика. Тя представлява взривяваща амалгама от "интелект", "икономика" и "хазартни изживявания", която се предлага в глобалното казино. Световните богаташи са известни със своята слабост към играта на печалба и загуба. Плюшените салони на казината в Монте Карло и Баден Баден са обявени с легенди за драматичната съдба на легендарните крале на хазарта от близкото и далечното минало.

Новата игра, която днес се играе в световното казино на виртуалната икономика не се ограничава само в предизвикателството на ролетката.

Това е интелектуална борба на богоизбрани съперници, които чрез хазарта и сложни до умопомрачение спекулативни комбинации сблъскват и преразпределят огромни капитали, печелят или губят астрономически суми, без да създават никаква нова стойност за обществото. Ето защо, другото име, с което виртуалната икономика бе удостоена от публицистиката е КАЗИНОКАПИТАЛИЗЪМ. И сметката за това прескъпо забавление на свръхбогаташите се заплаща от обикновените хорица по земята, на които е отредена скромната роля на пластмасовите жетони, които в този глобален хазарт се местят по зеленото сукно на игралната маса без нещо да зависи от тях. "Обикновен капитализъм" бихме казали ние, ако трябва да перефразираме великолепният режисьор, Михаил Ром.

И тъй като тази "икономика" не създава реални блага, а само преразпределя абстрактни стойности (пари), тя бе наречена още и "икономика на идеалната печалба". При нея тя се получава не по класическата формула на Маркс: (П - С - П`), а пътят й е съкратен до възможния минимум

(П - П`)

т.е. от пари "П" се правят директно повече пари прим "П`". Това вече е върхът на перверзията, възможна само при капитализма, при който значение има единствено печалбата, независимо каква е - виртуална, реална или криминална. Ето защо, категоричния извод на нашия анализ е, че капитализмът е не само безполезен, но и вреден модел за организация на обществото, който трябва да бъде безапелационно отречен.

Виртуалната икономика днес се състои от многобройни, излишни, но скъпо струващи структури на системата. Борсите, банките, фондовете, заедно с големият брой най-различни застрахователни компании, клирингови бюра, рейтингови и консултантски агенции и прочие образования, обслужващи само миноритарната капиталистическа класа, всяко от които мултиплицирано в куп още разновидности, образуват един огромен, но непотребен за обществото и трудно понятен за обикновения човек финансов механизъм, задвижван от многобройно съсловие брокери, трейдъри и маклери, допълнително свързан с правителства, НПО-та и международни организации в една суперсложна, необозрима за непосветения наблюдател финансова пирамида.

И тук възниква оправданият въпрос - кому е необходима цялата тази финансова вавилония, която "създава" вече 1/3 от брутния вътрешен продукт на главния експлоататор на човечеството - Съединените щати. На нейна основа те произвеждат (цитираме за втори път тези потресаващи данни) само 20% от брутния планетарен продукт, а консумират над 40% от него. И сметката им за този "безплатен обяд" се плаща от останалото човечество! На този трик се гради и мита за фантастичния "американски начин на живот", която се използва за сиренце в капана за наивници от Украйна, България и останалите бивши соцстрани. Но това не бива да ни учудва, при капитализма е така - всяка негова стъпка по пътя към печалбата се осъществява, независимо дали е във вреда на човечеството или на природата. Настоящата кошмарна финансово-икономическа криза също е дело на спекулативния капитал, който, заради необузданата си алчност, подцени опасността от рисковите ипотечни кредити и доведе милиарди хора на земята до крайна нищета и мизерия. Какво повече трябва да се случи, за да може и умствено най-ограничените хора да се убедят, че капитализмът е система, която е безсмислено да се "очовечава" и още по-малко да се "социализира". Тя трябва да бъде просто премахната.

Ето защо, омайващите проповеди на социалдемократите за "социализиран капитализъм с човешко лице" могат да служат единствено само за морално успокоение на раздвоената им съвест и като наркотично хапче за наивните им последователи по време на избори.

Всъщност, ако обществото можеше и да задава на частните собственици какво, колко, на каква цена да произвеждат и продават и в какво, колко и къде да инвестират, капитализмът нямаше да проявява споменатите недъзи, нямаше да се превърне в социализъм, но нямаше да бъде и настоящата пазарна анархия.
---

/1/ Сестерция - дребна, древноримска, бронзова монета, сечена от император Траян

/2/ to hedge (англ.) - ограждам, заграждам даден парцел, с цел опазване, осигуряване

 

 

15.  КРИМИНАЛНИЯТ  ГЕНЕЗИС  НА  КАПИТАЛИЗМА

Независимо от обявената "законност" на експлоатацията като легитимен начин за печелене на пари чрез присвояване на чуждо изработени стойности, капитализмът, дори само според произхода на първоначалния си капитал, (т.е. преди старта на "узаконената" експлоатация) е система с престъпен генезис. Този конфузен факт, макар и срамежливо, се признава дори от самите капиталисти. Ако ги запитате, за произхода на първия им милион, пряк отговор няма да получите, защото огромната сума от 1 милион, върху който се гради всичко останало нататък не може да бъде спестена по никакъв легитимен начин (виж още глава 6) и произходът й по правило е криминален. Лично Джон Морган, основателят на "United States Steel Corp." ("Обединената американска стоманодобивна корпорация"), многозначително е отговорил на този въпрос: "Не ме питайте за първия милион. За следващите мога да ви дам отчет до цент." А кралят на американското автомобилостроене, Хенри Форд, също потвърждава това признание: "Всичките си милиони съм спечелил с честен труд, като се почне от втория".

Престъпният характер на забогатяването при капитализма не се ограничава, обаче, само до първия милион, защото и следващите са резултат от противоречащата на етиката и морала експлоатация, "узаконена полукражба" чрез изнуда на основата на "свещената" и "неприкосновена" частна икономическа собственост.

Използването на криминални методи за печелене на пари продължава и зад границата на собствените закони на капитализма. Интимният свят на частния бизнес е скрит зад булото на фирмената тайна. и трезорите на световните "перални на пари" крият повече тайни от криминалните архиви на която и да е държава.

 

 

 

 

Хубав анализ, но напълно безполезен. Това, че сме наясно за мръсотията не ни става по-чисто. Хубаво е като се представи даден проблем, то да се говори и за евентуално негово решение. Дори К. Маркс и Ф. Енгелс са говорили за революция на пролетариата. В днешно време революция е технически невъзможна за осъществяване, защото технологично хората не могат да се изправят срещу бойни самолети. Други решения?

Единственият вариант е да се осъществява подкопаване на модела, но следвайки неговите правила. В даден момент строят в който живеем ще рухне. Точно тогава трябва да сме готови за самостоятелен "див" живот. Нещо, което и бедните хора по света вече не умеят да правят. Колко от българите продължават да си правят зимнина, а това е нещо съвсем малко в целия процес по оцеляването.

го видяхме на практика.
Хареса ми термина "Казинокапитализъм".
П' по най-бързия и "човеколюбив" начин - доброволна експлоатация.
Маркс и Енгелс говорят за революция на пролетариата като изход, но днес няма истински пролетариат.
Въпросът остава отворен. Решението също ...

Книгата се състои от общо 45 глави. До сега са публикувани само 15, т.е. 1/3 от целия труд. Имайте малко търпение, ще последват и глави с решение/я. Но за съжаление не разполагам с необходимото време за по-бързо публикуване тук.