Бяхме свик­нали с онова уж безад­ресно „те“ на премиера Бойко Борисов и си знаехме кого визира той – БСП, раз­бира се, „гадовете“, с които той неуморно се е борил, бори се и ще се бори. Тези същите, които „ако е било лесно, да са го нап­равили“, защото са „управ­лявали сто години“.

Премиерът обик­новено се изказва в този дух по време на прос­ловутите си инс­пек­ции, докато се въз­хищава как ник­нат „завод след завод“ и как „тук вчера беше поляна, днес — асфалт“.
Преди ден обаче най-дългогодишният премиер в новата бъл­гар­ска история реши да се прицели точно. И най-неочаквано, говорейки за комунис­тите по прин­цип, се израза в силно негативен тон за кон­к­ретен човек – дядото на бития от полицаите младеж, станал извес­тен като „студента от Хага“ — Евгени Мар­чев.
„Нeгoвият дядo кoмуниcт нe e дaл въз­мoж­нocт някoгa ниe дa учим в Брюкceл, Хaгa и къдeтo и дa билo. Нa тях­нaтa въз­рacт ни кaрaхa, кoгaтo имaшe aвaрия в Чeр­нoбил и ce cтeлeшe рaдиoaк­тивeн прaх, дa мaр­ширувaмe нa мaнифecтaции c чeр­вeни връзки“, изрече Бойко Борисов по адрес на Мар­чев и неговия дядо. Който обаче се оказа уважаван хирург от Сан­дан­ски. И за капак — не е бил комунист, не е членувал в БКП.

И изказ­ването на Борисов неочак­вано предиз­вика буря от въз­мущение.
Антикомуниз­мът е любим акцент в образ­ните изказ­вания на Борисов, а неговия „дядо, убит от комунис­тите“ — любим герой в тях.
И обик­новено „пуб­ликата“ ръкоп­ляс­каше без забележки, когато премиерът се връщаше към спомена за убития си дядо, за да под­сили антикомунис­тичес­ката си реторика.
Защото се интересуваше от духа, не от бук­вата на изреченото.
Миналата година преди да под­пише споразумение за евроиз­борите между ГЕРБ и БЗНС „Никола Пет­ков“, нап­ример, Борисов пак заговори за дядо си, „убит от комунис­тите“ и „гавазите на ДС“ на 9 сеп­тем­ври 1944 г. Но добави и, че убитят бил николапет­ковист. Без да го е грижа, че Никола Пет­ков става минис­тър в правител­с­т­вото на Отечес­т­вения фронт след 9 сеп­тем­ври 1944 г. и няма как по същото време неговите привър­женици да са били под­ложени на реп­ресии. А пък от страна на ДС това въобще е било невъз­можно, защото Дър­жавна сигур­ност въз­никва през 1947 г. Да не говорим, че самата пар­тия на Никола Пет­ков е съз­дадена година след 9 сеп­тем­ври 1944 г.

Неточ­нос­тите във въп­рос­ното изказ­ване не нап­равиха никакво впечат­ление на пред­с­тавителите на БЗНС „Никола Пет­ков“. Едва ли в земедел­с­ката фор­мация до такава степен не дър­жат на истината за човека, чието име носи пар­тията им. Просто в този момент не ги интересуваха детай­лите, а общата кар­тина, в която антикомуниз­мът бе водещ акцент.

Случаят не е един­с­т­вен.
„Бъл­гария тръгва от две изходни позиции — най-нисък брутен вът­решен продукт и най-бедна дър­жава в Европейс­кия съюз. Това е след­с­т­вие от 100-годишното управ­ление на социалис­тите, на комунис­тичес­ката пар­тия, Бъл­гария е с най-нисък вът­решен продукт“, заяви през 2012 г. той в Брюк­сел след среща на евролидерите.

Никой не въз­рази и премиерът сигурно реши, че казаното от него поражда истин­ност, защото две години по-късно изрече, вече в бъл­гар­с­кия пар­ламент: “Не си спом­ням нито една реформа на БСП за 100 години управ­ление.“

И тук само отделни историци понечиха да уточ­нят, че това няма как да е истина.
Защо хората извед­нъж станаха по-внимателни към детай­лите в изказ­ванията на премиера Борисов?
Кол­кото и на едро да се изказва, премиерът винаги прес­ледва точно определена политическа цел – ГЕРБ да пребъде. А пар­тията ще пребъде, ако в нея по-голямата част от граж­даните виж­дат изразител на свои идеи и надежди.

За голяма част от хората в годините след 1989 г. идеите и надеж­дите се свър­з­ваха с това „комунис­тите“ да бъдат дър­жани далеч от властта. Струваше им се, че това е гаран­ция за европейс­кото бъдеще и прос­перитет на Бъл­гария, такова, как­вото си го пред­с­тавяха. Дос­татъчно беше някой да бъде обявен за „комунист“, за да намалеят силно шан­совете му в социално-политическия живот.

На тази струна Борисов свири дълго време. И продъл­жава.
На пос­лед­ните пар­ламен­тарни избори за ГЕРБ „с омер­зение“ гласуваха и голяма част от дес­ните.

Целта, която прес­ледва днес Борисов е ясна – да не поз­воли общ фронт срещу ГЕРБ. Затова са приказ­ките за „комунис­тите“ и за „Отечес­т­вения фронт“ (любима теза на обичай­ните говорители на властта в пос­ледно време).

Ако има общ фронт на леви и десни срещу ГЕРБ, пар­тията на Борисов ще пос­т­рада двойно.

Първо, чисто елек­торално.
Второ, ще загуби евен­туален съюз­ник, от чиито морален авторитет може да се пол­зва.
Социологът Анд­рей Рай­чев посочи, че Борисов не иска да се загуби класичес­кият десен език – комунизъм/антикомунизъм, защото в този случай политичес­кото прос­т­ран­с­тво ще се раз­дели на три – дясно, ляво, цен­тър, но цен­търът няма да е тол­кова голям. В момента пар­тия ГЕРБ удобно се раз­полага на почти цялата дясна територия и на много голяма част от цен­търа. И това ѝ поз­волява да има 95 народни пред­с­тавители в пар­ламента. Точно фик­сирането в антикомунизма сви елек­торално т.нар. традиционна/градска дес­ница до степен да не попадне в Народ­ното съб­рание и същев­ременно осигури въз­хода на ГЕРБ. За да продъл­жава да има значима тежест в бъл­гар­с­кия политически живот ГЕРБ не бива да пада под 50 – 60 депутати. Трудна задача, ако еднов­ременно го изос­тавят и традицион­ната дес­ница, и традицион­ните кариеристи, тичащи след всяка фор­мация, около която мирише на власт. Те първи ще напус­нат потъващия кораб, ако пар­тията загуби блясъка си на вечен и неиз­бежен победител.

Свидетели сме как съп­ред­седателят на „Демок­ратична Бъл­гария“ Христо Иванов търси нов образ на дяс­ното у нас. В нито едно от медий­ните си учас­тия напос­ледък той не говори по дос­коро обичай­ния за десен политик у нас начин. В изказ­ванията му ги няма нито Дър­жавна сигур­ност, нито комунис­тите, нито Путин, нито дори социалис­тите.
Той говори за чес­т­ност, проз­рач­ност, реформи. Все неща, които не са нито десни, нито леви.
А нор­мални за хората, които днес са на площада, ако се съди по лозун­гите, които в повечето случаи са написани на ръка на парче кар­тон.
В същото време днеш­ните протес­тни събития започ­наха след акцията на Иванов на плажа в парк „Росенец“. Неговият авторитет, не само в пар­тията му, без­с­порно расте сред протес­тиращата общ­ност.
И Борисов иска да се въз­пол­зва – обажда му се по телефона, припомня, че е бил минис­тър в кабинета му, ухажва го с всички сили, за да си гаран­тира (в своите пред­с­тави) след­ващ кабинет с дес­ните и коалиция в пар­ламента.
Премиерът прави това по един­с­т­вения начин, който му е извес­тен – чрез антикомунис­тичес­ката реторика.
Този под­ход сигурно е раз­бираем, особено елек­торално, защото в зас­таряваща Бъл­гария младежите не са мнозин­с­тво сред имащите право на глас. За голяма част от хората да си „десен“ е модерно – така ги е научила пропаган­дата през пос­лед­ните 30 години. И те продъл­жават да й вяр­ват. И също като Борисов да не се въл­нуват много – много от детай­лите – какво точно е ляво, а какво дясно.

Младите на площада обаче са друг случай. Те имат други идейни век­тори и антикомуниз­мът не е сред тях. Просто не са били родени през 1989 г. и често не раз­бират за какво говорят „въз­рас­т­ните“.

Това много ясно личи по плакатите, които носят вечер на протеста. „Саурон падна и вие ще пад­нете“, пише на един от тях. На по-възрастните трябва да се обяс­нява кой е Саурон (герой на Дж. Р. Р. Тол­кин от романа „Влас­телинът на пръс­тените“), на младите – не.
Кол­кото и да са по-малко младите в елек­торал­ния кор­пус, старите рано или късно започ­ват да гласуват като тях. Затова антикомуниз­мът на Борисов все повече ще изг­лежда извън времето и прос­т­ран­с­т­вото, все повече ще улеква и все по-малко ще интересува не само “младите“, които не пом­нят комунизма, но и “старите“, на които им е втръс­нало да им го припом­нят бивши членове на БКП.



Oт Красина Кръс­тева, www.epicenter.bg u в. “ЗЕМЯ”




 

НАЙ ДОБРОТО Е ЗАЕДНО ДА СЕ ОБЕДИНИМ ЗА БЛАГОТО НА БЪЛГАРИЯ