Постинг
29.07.2020 07:36 -
Политолог: Козметичната промяна в кабинета няма да ограничи протестите
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 834 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2020 11:16
Прочетен: 834 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 29.07.2020 11:16
Огнян Минчев: България е почти изцяло поставена под контрола на олигархичното задкулисие
B лицето на Борисов и на неговата партия имаме установяване не просто на система на политически контрол в страната, а пълно доминиране върху административните ресурси на държавното управление и максимално проникване и контрол върху икономическите ресурси - казва политологът доц. Огнян Минчев по повод протестите срещу правителството и главния прокурор.
ДВ: Господин Минчев, както стана ясно - четирима министри напускат кабинета. Този път Бойко Борисов обвърза освобождаването им с конкретни критики срещу тяхната работа. Виждате ли нещо изненадващо в този ход на премиера?
Огнян Минчев: Очакванията бяха за по-голям ремонт на кабинета. Някои дори смятаха, че самият Борисов ще се оттегли от премиерския пост в резултат от протестите, които продължават вече трета седмици. Но Борисов реши да мине с минимални промени. Засега той има надеждата да стабилизира управлението си с минимални промени.
ДВ: Премиерът Борисов се дистанцира и от част от действията на прокуратурата. Може ли това да успокои протестите?
Огнен Минчев: Не съм сигурен. Протестите имат своя собствена динамика, освен това в тях има различни тенденции. В тази пъстра тълпа по българските улици и площади виждаме различни политически и граждански фигури с различни акценти в участието си. От една страна, имаме позицията на "Демократична България" и Христо Иванов, чийто акцент са атаките срещу Доган и Гешев. Имаме лидерството на т.нар. "Отровно трио", чийто натиск е насочен преди всичко против Борисов. Имаме и по-нюансираната позиция на Корнелия Нинова и на други по-малки участници като Мая Манолова. Не мисля, че тази промяна в кабинета ще ограничи протестите. Що се отнася до критиката към главния прокурор Гешев - критиката на Борисов наистина е за отбелязване, защото се случва за първи път. Но Борисов няма как да не е недоволен от това, че показните акции на прокуратурата, особено тази в президентството, се превърнаха в стартов изстрел на протестите, засегнали повече самия Борисов, отколкото Иван Гешев.
ДВ: Има ли знаци за разрив между премиера и главния прокурор?
Огнян Минчев: Става въпрос за публично дистанциране, което трябва да доведе до някакви дивиденти в полза на Борисов. За разрив не може да става дума, защото Борисов и Гешев са много сериозно обвързани в структурата на държавната власт в България и формата, който тя придоби в целия този олигархичен кръг около Доган, Пеевски и позицията на изпълнителната власт. Това са демонстрирани знаци на разграничение, на които се разчита да отслабят напрежението, породено от протеста.
ДВ: Какъв е политическият хоризонт пред България? Ще успее ли протестът да консолидира подкрепа около нови политически играчи или ще подсили старите?
Огнян Минчев: Това е най-големият проблем, свързан с българските протести сега и от близкото минало. През 2013-2014-а година имахме учудващо продължителни и настойчиви протести и очакванията бяха, че вследствие на тях ще възникнат нови структури и лидери. За съжаление нищо подобно не се случи. Резултатът от тези протести беше втората победа на ГЕРБ и създаването на коалицията с малката градска десница. Гражданското лидерство, което очаквахме, бе редуцирано за създаването на една относителна малобройна и вече изчезнала от сцената организация, наречена "Протестна мрежа". За съжаление до този момент наблюдаваме една реплика на нещата, случили се тогава. На днешните протести наблюдаваме и доста по-добре изявена недемократична периферия от типа на "Възраждане", някакви скинарски групи, също така и някои леви радикали, ако съдим по лозунгите. Отсъства това, което отсъстваше и през 2013-а година - възникването на едно ново гражданско лидерство. Това е големият дефицит. Някои мои колеги защитават тезата, че задачата на протеста не е да създава алтернатива, а да премахва статукво. Ако се съгласим с тази теза, трябва да допуснем тъжния извод, че след като премахнем статуквото, ние ще трябва да го реинституционализираме под някаква форма на следващите избори, ако не сме в състояние да изградим негова алтернатива.
ДВ: Кои са най-големите дефицити в българското обществено и политическо пространство?
Огнян Минчев: През последните 15 години ние преживяваме процес на гражданско изтощаване, свързано с демографски проблеми, масивна емиграция, увеличаване на относителния дял на по-инертните социални категории. Освен тях, имаме и негативни процеси, свързани със затварянето на олигархичния цикъл в България. През това десетилетие, което изтича в момента, съдебната система в България беше почти изцяло поставена под контрола на олигархичното задкулисие. Тези елементи от правната система, които се съпротивяват, са по-скоро в малцинство и в отбрана. Освен правораздавателната система, ние виждаме как в лицето на Борисов и на неговата партия имаме установяване не просто на система на политически контрол в страната, а пълно доминиране върху административните ресурси на държавното управление и максимално проникване и контрол върху икономическите ресурси. Ако се абстрахираме от някои възможности в столицата на хора, които могат да си позволяват да говорят като независими и да действат като такива, голямата част от населението е вписано в тази система. Поради това имаме процес на почти гарантирано възпроизводство на хегемонията на ГЕРБ - политическа, но и административна, икономическа и напредващо социална. В България не възниква жизнена политическа или поне гражданска инициатива. Просто защото няма както човешки, така и институционални ресурси за нейното възникване. Дори и тези политически движения, които се заявяват като алтернативи, като воденото от шоумена Слави Трифонов или от Мая Манолова, са изцяло вписани в структурата на олигархичните предпочитания за имитиране на някакъв тип демократичен процес или фасада.
ДВ: Съществува ли опасност за хегемонията и неприкосновеността на ДПС? В последните дни институции и управляващи поне привидно се обръщат срещу конкретните бизнеси и имоти на Ахмед Доган.
Огнян Минчев: В действителност се предприемат конкретни мерки за ограничаването на всевластието на Ахмед Доган в икономическата и институционната сфера - нещо, което беше немислимо досега. ДПС не е политическа партия. ДПС е една много разгърната властова пирамида, която има различни измерения. Едно от тях е политическа партия, която формално се намира в опозиция. Друго нейно измерение е етно-корпоративният монопол върху поведението на българските турци и мюсюлмани - монопол, който много заплашително пълзи и към ромските общности. Третият аспект на тази пирамида е битието на ДПС като изключително мощно ядро на олигархичния контрол в България, което с икономически и институционални средства контролира обширни пространства на българската институционална система - правораздавателна, изпълнителна, законодателна, местна и т.н. Монополът на ДПС във всички тези измерения се явява една изключително тежка бариера пред ефективното развитие на България като европейска и демократична страна. ДПС е това ядро на олигархичната власт в България, което гарантира, че българското общество ще продължава да плаща огромен данък "корупция". Не знам дали корупция е правилното понятие, защото корупцията е отклонение от нормата, докато в България именно благодарение на системата на ДПС и на нейното сътрудничество с управляващата партия ГЕРБ има не отклонение, а институционализиране на това явление.
Досега никой не е посмял да посегне на имущество на Доган. В последните две седмици виждаме посегателства, които са нечувани - дебаркирането на "Росенец", спирането на студения резерв. Благодарение на протеста бяха взети мерки, които в крайна сметка засягат и на практика тези интереси на Доган. Но това е по-скоро имиджово, защото като се има предвид какво представлява като система на контрол целият този октопод ДПС, едва ли спирането на студения резерв ще поклати монопола му.
B лицето на Борисов и на неговата партия имаме установяване не просто на система на политически контрол в страната, а пълно доминиране върху административните ресурси на държавното управление и максимално проникване и контрол върху икономическите ресурси - казва политологът доц. Огнян Минчев по повод протестите срещу правителството и главния прокурор.
ДВ: Господин Минчев, както стана ясно - четирима министри напускат кабинета. Този път Бойко Борисов обвърза освобождаването им с конкретни критики срещу тяхната работа. Виждате ли нещо изненадващо в този ход на премиера?
Огнян Минчев: Очакванията бяха за по-голям ремонт на кабинета. Някои дори смятаха, че самият Борисов ще се оттегли от премиерския пост в резултат от протестите, които продължават вече трета седмици. Но Борисов реши да мине с минимални промени. Засега той има надеждата да стабилизира управлението си с минимални промени.
ДВ: Премиерът Борисов се дистанцира и от част от действията на прокуратурата. Може ли това да успокои протестите?
Огнен Минчев: Не съм сигурен. Протестите имат своя собствена динамика, освен това в тях има различни тенденции. В тази пъстра тълпа по българските улици и площади виждаме различни политически и граждански фигури с различни акценти в участието си. От една страна, имаме позицията на "Демократична България" и Христо Иванов, чийто акцент са атаките срещу Доган и Гешев. Имаме лидерството на т.нар. "Отровно трио", чийто натиск е насочен преди всичко против Борисов. Имаме и по-нюансираната позиция на Корнелия Нинова и на други по-малки участници като Мая Манолова. Не мисля, че тази промяна в кабинета ще ограничи протестите. Що се отнася до критиката към главния прокурор Гешев - критиката на Борисов наистина е за отбелязване, защото се случва за първи път. Но Борисов няма как да не е недоволен от това, че показните акции на прокуратурата, особено тази в президентството, се превърнаха в стартов изстрел на протестите, засегнали повече самия Борисов, отколкото Иван Гешев.
ДВ: Има ли знаци за разрив между премиера и главния прокурор?
Огнян Минчев: Става въпрос за публично дистанциране, което трябва да доведе до някакви дивиденти в полза на Борисов. За разрив не може да става дума, защото Борисов и Гешев са много сериозно обвързани в структурата на държавната власт в България и формата, който тя придоби в целия този олигархичен кръг около Доган, Пеевски и позицията на изпълнителната власт. Това са демонстрирани знаци на разграничение, на които се разчита да отслабят напрежението, породено от протеста.
ДВ: Какъв е политическият хоризонт пред България? Ще успее ли протестът да консолидира подкрепа около нови политически играчи или ще подсили старите?
Огнян Минчев: Това е най-големият проблем, свързан с българските протести сега и от близкото минало. През 2013-2014-а година имахме учудващо продължителни и настойчиви протести и очакванията бяха, че вследствие на тях ще възникнат нови структури и лидери. За съжаление нищо подобно не се случи. Резултатът от тези протести беше втората победа на ГЕРБ и създаването на коалицията с малката градска десница. Гражданското лидерство, което очаквахме, бе редуцирано за създаването на една относителна малобройна и вече изчезнала от сцената организация, наречена "Протестна мрежа". За съжаление до този момент наблюдаваме една реплика на нещата, случили се тогава. На днешните протести наблюдаваме и доста по-добре изявена недемократична периферия от типа на "Възраждане", някакви скинарски групи, също така и някои леви радикали, ако съдим по лозунгите. Отсъства това, което отсъстваше и през 2013-а година - възникването на едно ново гражданско лидерство. Това е големият дефицит. Някои мои колеги защитават тезата, че задачата на протеста не е да създава алтернатива, а да премахва статукво. Ако се съгласим с тази теза, трябва да допуснем тъжния извод, че след като премахнем статуквото, ние ще трябва да го реинституционализираме под някаква форма на следващите избори, ако не сме в състояние да изградим негова алтернатива.
ДВ: Кои са най-големите дефицити в българското обществено и политическо пространство?
Огнян Минчев: През последните 15 години ние преживяваме процес на гражданско изтощаване, свързано с демографски проблеми, масивна емиграция, увеличаване на относителния дял на по-инертните социални категории. Освен тях, имаме и негативни процеси, свързани със затварянето на олигархичния цикъл в България. През това десетилетие, което изтича в момента, съдебната система в България беше почти изцяло поставена под контрола на олигархичното задкулисие. Тези елементи от правната система, които се съпротивяват, са по-скоро в малцинство и в отбрана. Освен правораздавателната система, ние виждаме как в лицето на Борисов и на неговата партия имаме установяване не просто на система на политически контрол в страната, а пълно доминиране върху административните ресурси на държавното управление и максимално проникване и контрол върху икономическите ресурси. Ако се абстрахираме от някои възможности в столицата на хора, които могат да си позволяват да говорят като независими и да действат като такива, голямата част от населението е вписано в тази система. Поради това имаме процес на почти гарантирано възпроизводство на хегемонията на ГЕРБ - политическа, но и административна, икономическа и напредващо социална. В България не възниква жизнена политическа или поне гражданска инициатива. Просто защото няма както човешки, така и институционални ресурси за нейното възникване. Дори и тези политически движения, които се заявяват като алтернативи, като воденото от шоумена Слави Трифонов или от Мая Манолова, са изцяло вписани в структурата на олигархичните предпочитания за имитиране на някакъв тип демократичен процес или фасада.
ДВ: Съществува ли опасност за хегемонията и неприкосновеността на ДПС? В последните дни институции и управляващи поне привидно се обръщат срещу конкретните бизнеси и имоти на Ахмед Доган.
Огнян Минчев: В действителност се предприемат конкретни мерки за ограничаването на всевластието на Ахмед Доган в икономическата и институционната сфера - нещо, което беше немислимо досега. ДПС не е политическа партия. ДПС е една много разгърната властова пирамида, която има различни измерения. Едно от тях е политическа партия, която формално се намира в опозиция. Друго нейно измерение е етно-корпоративният монопол върху поведението на българските турци и мюсюлмани - монопол, който много заплашително пълзи и към ромските общности. Третият аспект на тази пирамида е битието на ДПС като изключително мощно ядро на олигархичния контрол в България, което с икономически и институционални средства контролира обширни пространства на българската институционална система - правораздавателна, изпълнителна, законодателна, местна и т.н. Монополът на ДПС във всички тези измерения се явява една изключително тежка бариера пред ефективното развитие на България като европейска и демократична страна. ДПС е това ядро на олигархичната власт в България, което гарантира, че българското общество ще продължава да плаща огромен данък "корупция". Не знам дали корупция е правилното понятие, защото корупцията е отклонение от нормата, докато в България именно благодарение на системата на ДПС и на нейното сътрудничество с управляващата партия ГЕРБ има не отклонение, а институционализиране на това явление.
Досега никой не е посмял да посегне на имущество на Доган. В последните две седмици виждаме посегателства, които са нечувани - дебаркирането на "Росенец", спирането на студения резерв. Благодарение на протеста бяха взети мерки, които в крайна сметка засягат и на практика тези интереси на Доган. Но това е по-скоро имиджово, защото като се има предвид какво представлява като система на контрол целият този октопод ДПС, едва ли спирането на студения резерв ще поклати монопола му.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене