Видяхме го и в този доклад за България: ЕС разчита, че хората могат да съберат 2 и 2. За българската власт обаче 2+2 все е равно на Борисов. Тази необичайна математика рискува да запрати България на доста неуютно място.

Коментар от доц. Даниел Смилов за ДВ

Първият доклад от Брюксел за върховенството на правото вече е факт. В България той бе приет от управляващите с облекчение и дори с някакво скрито задоволство: докладът веднага бе етикетиран като “положителен и обективен”. Но за непредубедения наблюдател това задоволство от “положителния” характер на доклада е направо изумително. Изданието “Политико” например преброи общия брой проблеми, дипломатично назовани като “притеснения”, за всяка една от страните в мониторинговия инструмент. България е на второ място в тази непрестижна класация - с 16 “притеснения” и 3 “силни притеснения”. Пред нас е само Полша с 28 обикновени и 2 силни притеснения. Изпреварили сме и Унгария, и Румъния, а по “силни притеснения” сме водещи в ЕС, като побеждаваме и шампиона Полша.

Какво му е положителното на доклада за България?

“Водещата” ни позиция се затвърждава и при бърз преглед на обобщаващия доклад за състоянието на върховенството на правото в ЕС. Този доклад систематизира проблемите както в областта на правовата държава, така и по отношение на свободата на медиите. В основния текст сме споменати (с хиперлинкове) общо 10 пъти, което е рекорд за отделна страна. Унгария е спомената 8 пъти, Полша - 7 пъти, а Румъния - 6 пъти. От нашите споменавания само две са с добро (или по-скоро неутрални) - че сме приели обща стратегия за борба срещу корупцията и че сме въвели нормативни изисквания за интегритет на политиците. Останалите осем пъти споменаванията са в сферата на “предизвикателствата”, което е брюкселски синоним на “силно притеснение”. Докато Румъния е похвалена за активното си гражданско общество в борбата срещу корупцията, България отсъства от анализа на добрите практики в ЕС.

Посланието, което се налага от българския и от общия доклад, е, че при нас са предприети определени мерки, но големи проблеми остават нерешени и липсват крайни резултати. “Оставащите” проблеми си ги знаем и бездруго, но докладите също ги изброяват. Сред по-важните са:
Безконтролна прокуратура и главен прокурор, които са главни герои в двете повествования: “В България например законодателните процедури, даващи отговор на дълготрайните притеснения за липса на ефективна отговорност на главния прокурор, трябва да бъдат финализирани”. Не е ясно дали “Политико” са преброили “дълготрайните притеснения” като “силни притеснения”, но това едва ли е чак толкова важно;
Антикорупционните органи не са изградили репутация на безпристрастни, обективни и независими. Тази суха констатация сама по себе си е унищожителна: тя означава, че антикорупционните органи действат с двоен аршин или поне хората смятат така;
ВСС и Инспекторатът също “притесняват”, като структурата им не дава гаранции за независимост и ефективност;
Медиите страдат от политически контрол, упражняван чрез собственост и други форми на натиск;
България се увлича и от лоши практики като натиск върху НПО и журналисти;
Въпреки някои започнали разледвания, като цяло няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта.
На този фон е резонен въпросът защо управляващите се зарадваха на този доклад и дори го обявиха за “положителен”. Това просто някаква арогантна пиар стратегия ли е - или наистина имат основания за хвалба?
От гледна точка на ГЕРБ докладът изглежда добре по една-единствена причина. В него протестите от 2020 са споменати само веднъж и то едва ли не като израз на безадресно недоволство на хората от липсата на резултати в борбата срещу корупцията по високите етажи. Докладът за България споменава скандали като “Апартаментгейт", но в него няма и дума за аферата “Божков” и 700-те милиона, за шкафчето и записите на премиера. Няма я и къщата в Барселона, няма ги пристанището, електроцентралата, сараят и студеният резерв на Ахмед Доган.
Тоест, докладите не сочат с пръст директно към Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев и “скритите” им партньори от ДПС, не викат “оставка” и поради това управляващите ги броят за подкрепа към тях. Възприемат ги като аргумент за оставането си на власт.
Този "аргумент” е слаб и принципно сбъркан, но той е възможен заради самия характер на ЕС като съюз на суверенни държави, всяка една от които сама трябва да решава проблеми като дълбоко вкоренена корупция и изкривяване на правовата държава. ЕС може да помогне, като посочи и формулира проблемите - и докладите правят това достатъчно добре. Но ЕС не може да назовава поименно виновниците, да ги хваща за ушите и да ги изхвърля от властта: това си е вътрешнополитическа задача. Презумпцията, въз основа на която ЕС действа, е, че хората могат да съберат 2 и 2:
Има сериозни, дълготрайни, структурни "притеснения”;
Отговорните за тях не се справят;
Ерго, демокрацията дава съответните решения.

2 + 2 = Бойко Борисов

За управляващите в България обаче 2+2 винаги е равно на Бойко Борисов и алтернатива на този резултат все уж няма. Тази нестандартна математика рискува да запрати България на крайно непрестижно, проветриво и уязвимо място в ЕС. След първия мониторингов доклад страната ни (отново) е в групата на големите нарушители, на тези, които създават най-големи "притеснения”. Какви ще са политическите последици - това засега не е съвсем ясно, но каквито и да са те, няма как да са положителни. Ефектът от последния позитивен доклад в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка е напълно изтрит от новия доклад - дори отпадането на заветния CVM е поставено под въпрос. Не е задължително фондове за България да бъдат спрени само на базата на настоящите доклади, но те могат да бъдат използвани като допълнително основание за подобни мерки в бъдеще. Влиятелни страни като Германия, Франция и Холандия настояват за по-строго обвързване на финансирането със спазването на изискванията за върховенство на правото. На базата на тези доклади България най-малкото ще бъде разглеждана в изключително лоша светлина и в Европейския парламент, и на други политически форуми в ЕС.
Всичко това изглежда “обективно”, но далеч не и “положително”.
 

България не я признават българите в Македония. "ВАрелката" продава паспорти на укри. А самият той е гагаузин. Къде е тази България? Къде е истината?