Разделяй и владей (на латински: divide et impera), според електронната Уикипедия е: „… принцип в държавната власт, към който често прибягват правителствата на държави, състоящи се от разнородни части, и съгласно който най-добрият метод за управление на такава държава е разпалване и използване на враждата между отделните групи.

В по-широк смисъл това е тактика (често скрита и непочтена) на създаване, усилване и използване на противоречия, различия или разногласия между две или повече страни за контрол над тях. Често се използва от по-слабото малцинство за управление на мнозинството..” А от историята знаем, че римският военачалник и политик, по- късно и император Гай Юлий Цезар /100 – 44 г.пр. н.е./ е водил именно такава политика на принципа „разделяй и владей”. Та тази крилата днес фраза е лично негова…

И макар, че отдавна не сме империя, и у нас също се появи един „цезар” или по- скоро пародия на такъв, който наскоро съвсем не ни изненада с това свое изявление:

„Обръщам се с цялото ни уважение към младите и тези, които не ни харесват – да знаете, не ви харесваме и ние…”

Заяви го от първо лице, множествено число / „ние” вместо „аз”, като потомствен монарх. Да, не прозвуча изненадващо, защото ние /неговите поданици/ отдавна знаем, че той съвсем не е премиер на всички, а на една партия /ако може да се нарече така/ и на един ограничен контингент от негови хора.

Знаем добре, че вече не може да понася онези над 76 процента българи, които не го одобряват и твърдо искат оставката му. Затова разбра и целият свят, но той не се засрами. Просто не прояви никакво достойнство. Но пък се залови, при това здравата, да разцепва нацията.

Самият той, както точно се изрази един политолог, сега е в „режим на окопна война”, решил е да оцелее на всяка цена, без да мисли за чест и достойнство, при това с риска да фалира, да досъсипе държавата. Започна да мрази младите от площадите, да ненавижда и умните и мислещите и всички, които упорито протестират и не го искат.

Вече действа съвсем неадекватно с надеждата пандемията и кризата да му помогнат, та „враговете” му да се провалят. Надява се на умората, на студа, на зимата, на пандемията… Заедно с това прави смешни, обидни подаяния за пенсионерите от по 50 лева и ги обявява тържествено като някакъв царски манифест, като в същото време увеличава и без това високите заплати на държавните служители, на полицията и жандармерията, за да се спаси от „ любовта на народа”.

Средната класа / която по принцип е гръбнака на държавността/ направо го дразни, малкият бизнес, въпреки лъжливите му обещания, е оставен изцяло на произвола, мерките за спасяването на пострадалата икономика са неефективни, съвсем без резултат. В същото време разпилява милиони като ги дава на съпартийци и приближени, лишавайки от помощ най- нуждаещите се отрасли. Освен че ни заробва с десетки милиарди заеми!

Да не говорим за неадекватната политика за пенсиите и пенсионното осигуряване, за хаоса от реформата „Калфин”, приета през 2015 година при втория кабинет „Борисов-2”, който раздели нацията.

Така накрая се получиха двете Българии, едната „Борисовата” с високи доходи, кредити, привилегии, далавери, корупция, с драстични нарушения на Закона и Конституцията, и втората / непривилегированата/, както той сам се изрази, „на онези, които не ни харесват, не харесваме и ние” / тоест, повечето! /. Тоест, Българията на почтените и нормалните българи.

И така над разделената и опустошената във всяко отношение България – от енергетиката, през икономиката, земеделието, здравеопазването, образованието та час до културата / тя нали е „последната дупка на кавала”?!/, вече надвиснаха тъмни облаци. Перспективата е отчайваща. „Но след нас и потоп!”, казала Мария Антоанета”.

Но нека да не я упрекваме напразно. Тя все пак, не била излизала от Версай, та знаела как живее народа на Франция. А нашият „цезар” знае за мизерията в по- голямата част на страната много добре, ама се прави, че не я вижда.

Кръстосва с джипката и хвърля банкноти през прозореца. И не смее да се покаже в София. Казват, че наскоро си поръчал нощно шкафче с по- голямо чекмедже. Но нека да не забравя за… Брут и за края на Цезар.

от Огнян СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България

Източник: Narod.bg