Пандемията не се е отразила на концентрацията на богатство

Горният 1% от домакинствата по света притежава 43% от общото нетно богатство, докато милиарди хора реално не притежават нищо, след като се приспаднат дълговете

Майкъл Робъртс

Най-заможният 1% от домакинствата в света притежава 43% от цялото лично богатство, докато в ръцете на долните 50% се намира едва 1% от богатството. Всички хора в единият процент – общо 52 милиона души – са милионери в нетно отношение (след приспадане на дълговете). В рамките на този 1% има 175 000 ултра богати хора с нетно състояние от над 50 млн. долара. Така един миниатюрен брой хора (по-малко от 0,1%) притежават 25% от световното богатство.

Тази информация се съдържа в новопубликувания доклад на банка Credit Suisse за глобалното богатство за 2020 г. Докладът остава най-изчерпателният и обяснителен анализ на глобалното богатство (не на доходите) и на неравенството в личното богатство. Всяка година подготвяният от банката доклад анализира богатството на домакинствата на 5.2 млрд. души по цял свят. Богатството на домакинствата се състои от притежаваните финансови активи (акции, облигации, парични средства, пенсионни фондове) и имущество (къщи и др.). Авторите на доклада – икономистите Джеймс Дейвис, Родриго Люберас и Антъни Шоррокс, изчисляват нетната стойност на тази собственост след приспадане на дълговете.

Според новото издание на анализа, общото богатство на домакинствата е нараснало с 36.3 трлн. долара през 2019 г. През първото тримесечие на 2020 г. пандемията от COVD-19 е довела до свиване на това новонатрупано богатство почти наполовина (17.5 трлн. долара). Но тъй като след това капиталовите пазари и стойността на имуществото се възстановиха благодарение на финансовите инжекции от централните банки и правителствата, изследователите на Credit Suisse изчисляват, че общото богатство на домакинствата все пак е леко нараснало към средата на 2020 г. в сравнение с нивото в края на миналата година.

В средата на годината глобалното богатство на домакинствата е било с 1 трилион долара над нивата в началото на годината, което представлява ръст от 0.25%. Тъй като това е по-малко от нарастването на броя на възрастните за същия период, средното глобално богатство на възрастен е спаднало с 0,4% до 76 984 щатски долара. Глобалното богатство е със 7.4 трлн. долара по-ниско в сравнение с нивата, прогнозирани преди пандемията.

Най-тежко засегнатият регион е Латинска Америка, където девалвацията на валутите е влошило свиването на БВП в доларово изражение. Там се отчита свиване на общото богатство с 12.8% в доларово изражение. Пандемията е изтрила и очаквания растеж в Северна Америка и довела до загуби във всички останали региони с изключение на Китай и Индия. Сред големите световни икономики Обединеното кралство отчита най-голямо относително ерозиране на богатството.

Най-шокиращото е все още огромното неравенство на богатството на домакинствата в световен мащаб. Както се вижда от тази графиката на богатството, неравенството остава огромно, както по географски признак между „богатия север“ и „бедния юг“; така и между домакинствата в рамките на отделните държави.

В края на 2019 г. Северна Америка и Европа са отговаряли за 55% от глобалното богатство, макар да са дом на едва 15% от възрастното население на света. За разлика от това, делът на населението е три пъти по-голям от дела на богатството в Латинска Америка, четири пъти по-голям в Индия и почти десет пъти по-голям в Африка.

Разликите в богатството вътре в отделните страни са още по-изразени. Горният 1% от населението обикновено притежава 25-40 процента от цялото богатство, а горните 10% обикновено отговарят за 55%-75%. Към края на миналата година милионерите по целия свят – чийто брой възлиза на точно 1% от пълнолетното население – са притежавали 43.3Т от цялото нетно богатство. В контраст с това 54% от възрастните притежават нетно лично богатство от под 10 000 долара, и заедно отговарят за по-малко от 2% от глобалното богатство.

Изследователите отчитат, че въпреки значителните загуби за БВП от пандемията по целия свят, ефектът върху разпределението на богатството в рамките на държавите е изключително нисък. Всъщност няма категорични доказателства, че пандемията систематично е облагодетелствала групи с по-високо богатство пред групи с по-ниско състояние или обратно. През 2019 г. броят на милионерите в световен мащаб нарасна до 51,9 милиона, и е останал почти без промяна през първата половина на 2020 година.

Според доклада на върха на пирамидата на богатството се намират 175 690 души с ултрависоко нетно богатство от по над 50 млн. долара. Общият брой свръхбогати е нараснал с 16 760 (11%) през 2019 г. и е намалял със 120 през първото полугодие на 2020 г. Така нетното увеличение от началото на миналата година е 16 640.

През първото полугодие на 2020 г. общият брой на милионерите по света се е свил с 56 000 души, което представлява едва 1% от 5,7-те милиона нови милионера за 2019 г. В някои държави броят на милионерите е спаднал значително: в Обединеното кралство с 241 000, в Бразилия със 116 000, в Австралия с 83 000 и Канада със 72 000. Появата на нови милионери в други части на света обаче води до малък спад на общият им брой.

В началото на века много държави изглежда отчитаха спад на вътрешното неравенство. Рязкото повишаване на богатството в “нововъзникващите” икономики доведе и до спад на неравенството между отделните страни. Тенденциите обаче станаха по-разнопосочни след кризата от 2008 г., когато финансовите активи започнаха бързо да поскъпват в отговор на “количественото облекчаване” и поддържането на изкуствено ниски лихвени нива. Тези фактори повишиха значително дела на богатството в ръцете на горния 1%, докато неравенството за останалите намаляваше с по-бавен темп. Днес долните 90% отговарят за 19% от световното богатство, в сравнение с 11% през 2000 г. С други думи, има процес на концентрация на богатство към горният 1% (и дори повече към горният 0,1%), но с известна дисперсия сред останалите 99%.

Авторите на доклада заключават, че минималното понижаване на неравенството в света като цяло “отразява стесняването на различията в богатството между страните, тъй като нововъзникващите икономики, особено Китай и Индия, са нараснали с над средните темпове. Това е основната причина, поради която неравенството в глобалното богатство спадаше в първите години на века, и макар да започна отново да расте в периода 2007-2016 г., ние вярваме, че след 2016 г. глобалното неравенство отново е навлязло във фаза на спад.“

Накратко казано, докладът показва, че милиарди хора изобщо не разполагат с нетно богатство, след като се приспаднат дълговете, и че разпределението на личното богатство в глобален мащаб може да бъде описани като няколко гигантски Гъливера, гледащи отгоре на огромна маса от лилипути.

Източник: Барикада - независимо издание