Речта на руския президент пред Световния икономически форум в Давос бе посветена на основните трансформации в глобалната икономика, политика, социален живот и технологии. Путин припомни, че някои експерти сравнявали днешната ситуация с 30-те години на миналия век. Да дешифрираме тази оценка. Това е време, когато избуява фашизма. Той не е само политическа доктрина, а е друго, глобално, антидемократично и антисоциално разбиране за света. Путин споделя констатацията си за "засилване на социалната стратификация: както в световен мащаб, така и в отделните страни". Предупреждава, че неспособността и нежеланието за решаване на подобни проблеми през ХХ век прерастват в катастрофата на Втората световна война. Оценките са верни, но от тях следват тежки стратегически изводи. Едва ли има грамотен човек, който понастоящем да не вижда шокиращите мащаби на днешната социална поляризация в нашия свят. Логичният въпрос е, докъде ще се стигне с тази глобална политика на свръхконцентрация на богатства в отделни ръце и семейства. Днес само в САЩ има една дузина хора с лични състояния над сто милиарда долара. Броят им расте. Състоянията включително в условията на пандемията - още повече. Средната класа - довчерашен крепител на демокрацията отънява. 

Социалната поляризация става нетърпима.

Путин говори за "изкривявания в глобалното социално-икономическо развитие", които са резултат от политиките, провеждани през 80-те години на миналия век, и които често се провеждат "по вулгарен и догматичен начин". Тази политика се основаваше на т. нар. "Вашингтонски консенсус". Драстичното социално неравенство изправя човечеството пред риска да загуби цели цивилизационни и културни масиви. Предупреждава: "такава перспектива, която прилича на тъмна антиутопия". Да "българизираме" проблема за неравенството! Драстичното социално ограбване на общества, като българското, е станало основната заплаха за съществуването на нацията ни, като цивилизационен статус и национална перспектива.
Путин твърди, че глобализацията и вътрешният растеж в развиващите се страни, са извели над един милиард души от бедността. Дава пример с Русия, в която бедните от 64 милиона души през 1999 г., днес са спаднали до около 5 милиона. Бих формулирал извода по по-друг начин: технологичната и социалната модернизация намалиха бедността в Третия свят. Заслуга за това имат преди всичко прогресистките социално-икономически доктрини на развитието. За постсоциалистическите страни, като цяло е характерно едно "екстремистко" разбиране на постулатите на "Вашингтонския консенсус", израз, на което бе политиката за тотална приватизация, премахване на необходими регулации и ниски данъци върху богатите и корпорациите, които съзнателно "инвалидизират" националните държави. Провежданата политика ги обезсмисля, на фона на процъфтяващите транснационални корпорации. Лишава ги от ресурси и кадри и така ги прави неспособни да решават дори рутинни социални проблеми. Обедняването на постосциалистическите общества не е "съпътстващ продукт", а важна цел на трансформацията. Социалната деградация отчуждава гражданите от родините им.
Путин констатира че днес, след като разцъфтя "букета от кризи", стимулирането на икономиката с традиционни инструменти, чрез увеличаване на частното кредитиране е по същество невъзможно. Стига до извода, че съвременните цифрови гиганти заемат господстващо място в живота на обществото. Тревожи се от опитите на цифровите господари "грубо, по собствено усмотрение, да управляват обществото, да заменят законните демократични институции, всъщност да узурпират или ограничат естественото право човек да решава сам как да живее, какво да избере, каква позиция да изразява свободно." Конкретният намек е лишаването на президента Тръмп от достъп до социалните мрежи. А моят коментар е: Доналд Тръмп не си ли даваше сметка какви електронни дракони са завладяли Силициевата долина? И защо е мислел, че те ще го пожалят?
Путин изразява убеждението си, че светът не може да следва пътя на изграждането на икономика, която работи за милион души или дори само за "златния милиард", че са необходими реални усилия и ресурси както на намаляване на социалното неравенство в отделните държави, така и за постепенно сближаване на нивото на икономическо развитие на различните страни и региони на планетата. Предупреждава за резултатите от разгръщането на една "bellum omnium contra omnes"
- война на всеки срещу всички.
Глобалисткият Запад вещае крах на Русия: със сардонична усмивка, като преди три десетилетия, сякаш казва "сготвихме ви". Путин не отговаря на прокобите. Коментарът му е "цивилизацията е заплашена". И предлага свой прочит на общочовешкия дневен ред. Очертава приоритетите за едно рехуманизиране на обществото. Човек трябва да има комфортна среда на живот, жилище и достъпна инфраструктура - транспорт, енергетика, комунални услуги. Човек трябва да е сигурен, че ще има работа, която ще осигурява постоянно нарастващи доходи и съответно приличен жизнен стандарт. Трябва да има достъп до ефективни учебни механизми през целия си живот и след кариерата да получава прилична пенсия. Човек трябва да е сигурен, че ще получи висококачествена, ефективна медицинска помощ, когато е необходима, че здравната система във всеки случай му гарантира достъп до съвременното ниво на услуги. Независимо от семейните доходи, децата трябва да могат да получат достойно образование и да осъществят своя потенциал. Това е единственият начин да се гарантира най-ефективното развитие на съвременната икономика. Икономика, в която хората не са средство, а цел. Социализъм ли е това? Може и да не е, но то съвпада с основните политически виждания на социалистите.
Путин настоява за "истинско обединяване на усилията на суверенните държави за решаване на конкретни проблеми в обща полза". Организаторът на Давоските форуми, професор Клаус Шваб не е "антинеолиберал", но е достатъчно компетентен и прозорлив икономист, за да си даде сметка до какво може да доведе доминиращата неолиберална доктрина. Да дадеш думата на форума на милиардерите на Владимир Путин и на Си Дзин Пин, означава че си даваш сметка за промяната, от която се нуждае нашия свят.
Давос, във Вълшебната планина
Трябва да съм бил гимназист, когато четох романа на Томас Ман "Вълшебното планина". Действието се развива в Швейцария, в същия високопланински курорт Давос, в годините около Първата световна война. Заболели и заплашени от туберкулоза спасяват здравето си и живота си из високопланинските санаториуми, но и предчувстват идващите катастрофи. Авторът е бил в пансиона през 1912 г., а е завършил хрумналия му там роман, през 1924 г.
Едва ли повечето от милионерите и милиардерите, които миналата година плащаха по 25 000 евро такса за участие във форума, са отделили време и усилия, за да потънат в 600-стотинте страници на Томас Ман. Амбициозната цел на Световния икономически форум очевидно е за няколко дни да бъде световна столица на мъдростта. Дано да успее.

Мирослав Попов, в. Дума