Безцеремонно правителството създава нормативни условия за подмяна на вота

Години наред в България се изнасят множество факти, които дават основания (в най-добрия случай) за съмнения за изборни измами и манипулации. На основата на тези данни бяха изписани тонове мастило, в т.ч. за научни трудове от някогашни опоненти, а днес – верни слуги на режима. Нормалната политическа логика предполага да бъдат положени поне формални усилия за разсейване на съмненията, най-вече с помощта на адекватни, прозрачни и ползващи се с широко обществено доверие законови промени. Но сме свидетели на точно обратното – властта безцеремонно продължава да създава нормативни и организационни условия за подмяна на истинския народен вот.

Случващото се през последните месеци не разсейва, а потвърждава масовите опасения от изборни измами. Става все по-ясно, че избуяват не политически пристрастия или ирационални страхове, а обосновани предположения, базирани на наблюдения и факти.

При това, действията на управляващите все повече придобиват характера на съзнателен системен саботаж на легитимността на изборите. Вярно е, че невежеството на властващите граничи с безкрайност, но ставащото не може да бъде обяснено само с това. Най-вероятната преследвана цел е неизбежното падане от власт да се осъществи в условия, в които изборните резултати да могат да бъдат масово оспорвани и евентуално касирани. Това показва систематичният анализ на промените в изборните правила – както приетите през есента на миналата година, така и нагло пробутвани в момента.

Типичен пример са

усилено тиканите през парламента поправки

в закона за извънредното положение, които видимо са насочени към цялостно подкопаване на управляемостта на изборния процес. На първо място, с вече приетите в края на миналата година и подготвяните в момента изменения практически се блокира нормалната работа на ЦИК, като едновременно й се възлагат несвойствени (и неизпълними) функции и се орязват важни правомощия.

Управляващите искат да прехвърлят на комисията отговорността за изготвяне на правилата, гарантиращи живота и здравето на избирателите и на членовете на избирателните комисии. Дори лоялната към властта квота от ЦИК обаче се разбунтува, изразявайки открито несъгласието с подобен пилатовски подход; според тях протоколът трябва да бъде изработен от министъра на здравеопазването като ръководител на компетентните здравни власти, а изборната администрация само трябва да го изпълнява.

Необходимо е да се припомни, че с промените в края на миналата година от ЦИК бе отнето правомощието да контролира изпълнението на дейностите по машинното гласуване – то бе прехвърлено към правителствени структури (Държавна агенция „Електронно управление”, Български институт по стандартизация и др.)

Намеренията зад тези маневри бяха толкова прозрачни,

че един от пряко отговорните за тях – „гуруто” на българското електронно управление, министърът на транспорта Росен Желязков гузно хукна негонен: „Мантрата, че кабинетът готви изборите или нещо ще прави, не е вярна, защото изборите се правят от професионална изборна администрация в лицето на ЦИК”. И непосветените знаят, че правителството контролира ключови аспекти от подготовката на изборите, а на ЦИК прехвърля само въпросите, по които не иска да носи пряка отговорност.

Още по-сериозен е проблемът с усилията да бъдат прокарани последните промени през закона за извънредното положение, а не през Изборния кодекс. Това не е новост, а постоянна безумна практика на управляващите, нарушаваща базисни правила на законотворчеството. В случая обаче тактиката е съзнателно обмислена и преследва по-далечни цели.

Преди всичко, умишлено се създава възможност за колизия между двата закона. Например, според Изборния кодекс с подвижни избирателни кутии могат да гласуват само хора с трайни увреждания, а в закона за извънредното положение такова право се предвижда и за карантинираните и болните от коронавирус. При такава колизия общото правило е, че се прилага нормативният акт от по-висок ранг – т.е. изборният кодекс, а това означава, че подадените гласове от карантинирани и болни могат да бъдат оспорени и дори касирани.

Обясненията на управляващите защо не искат да осъществят промените през Изборния кодекс са известни, но са неубедителни. Истинската причина е, че се стремят да осуетят обсъждането на редица съществени предложения, ползващи се с широка политическа и гражданска подкрепа (за гласуване по пощата, за видеонаблюдение и др.)

Целите на това поведение са ясни – да се игнорират внесени в парламента законопроекти за гласуване по пощата и по този начин максимално

да се ограничи гласуването на българите зад граница

(което и без това вероятно ще бъде силно затруднено заради локдауните в редица страни).

Към посочените усилия за саботиране на изборите трябва задължително да бъдат добавени промените през миналата година, които на практика водят до това, че предстоящите избори ще бъдат много по-непрозрачни в сравнение с предишните. Съвсем не е случайно, че отпадна задължението на секционните избирателни комисии да вписват някои категории данни в протоколите с изборните резултати.

Така например, премахнато бе отделното посочване на избирателите, допълнително вписани в изборния ден, т.е. вече няма да има данни колко от избирателите са били отразени в предварителния списък и колко са били дописани в деня на гласуването. Така силно се затруднява установяването на гласувалите „мъртви души”.

Целенасочено бе премахнато отделното записване на данни относно различните видове недействителни бюлетини, в т.ч. сгрешените бюлетини и унищожените от секционните избирателни комисии. Така се заличава информацията за различните причини, които правят бюлетините невалидни. Отпада и разбивката на недействителните бюлетини по кандидатски листи – няма да знаем на кои партии се падат най-много невалидни бюлетини.

Тази промяна бе най-ревностно отстоявана

от вносителите от ГЕРБ с абсурдния аргумент, че „подобно разпределение няма никакво отношение към изборния резултат, а записаните в протоколите данни от разпределението на недействителните гласове по кандидатски листи се различават толкова много от реалните данни, че могат да доведат изследователите до погрешни изводи”.

С тази промяна бе свързан един от аргументите на президента Румен Радев за наложеното от него вето, а именно, че ефектът ще бъде противоположен на декларираните от ГЕРБ намерения – както по отношение на допусканите грешки, така и във връзка с набирането на информация, която би могла да способства за по-добра организация на следващи избори и усъвършенстване на обучението на изборната администрация.

Асоциацията „Прозрачност без граници” – приемайки, че протоколите съдържат някои ненужни данни и създават условия за неволни грешки, в същото време подчерта, че въведеното „опростяване” ограничава публичността на данни, които имат важно значение за обществения контрол върху дейността на секционните комисии.

С една дума, тактиката на управляващите е да създадат максимален хаос с провеждането на изборите. Но това едва ли ще им помогне.

Автор: Александър Маринов

Източник: „Банкеръ“

21:13 - rosiela
...
19:08 - rosiela
...
18:33 - rosiela
...
18:05 - rosiela
...
10:25 - rosiela
...
Може би чете по-бавно.