България остава на дъното в Европейския съюз по размер на минималната работна заплата (МРЗ), показват обобщени данни на Европейската статистическа служба (Евростат) към 1 януари 2021-ва година. МРЗ в България е 332 евро, което ни отрежда последното 21-во място сред държавите, които имат минимални национални заплати (в Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция няма такива).

Пред нас се нареждат Унгария с МРЗ в размер 442, Румъния с 458 евро, Латвия с 500 евро и други. Евростат разделя условно 21-те държави-членки на ЕС, които имат национални минимални работни заплати, на три основни групи.

Десет държави-членки, разположени в източната част на ЕС, имат минимални заплати под 700 евро на месец: България (332 евро), Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Латвия (500 евро), Хърватия (563 евро), Чехия (579 евро), Естония (584 евро), Полша (614 евро), Словакия (623 евро) и Литва (642 евро).

В пет други държави-членки, разположени предимно в южната част на ЕС, минималните заплати варират между 700 евро и малко над 1 100 евро на месец: Гърция (758 евро), Португалия (776 евро), Малта (785 евро), Словения ( 1 024 евро) и Испания (1 108 евро).

В останалите шест държави-членки, всички разположени на запад и север, минималните заплати са над 1 500 евро на месец: Франция (1 555 евро), Германия (1 614 евро), Белгия (1 626 евро), Холандия (1 685 евро), Ирландия (1 724 евро) и Люксембург (2 202 евро).

В съответните 21 държави-членки най-високата минимална заплата (Люксембург) е 6,6 пъти по-висока от най-ниската (България).

Припомняме, по данни на Министерството на финансите на България, около половината българи, които декларират някакъв доход, работят именно за минимална работна заплата.

Реалните разлики в минималните възнаграждения намаляват, ако бъде взето предвид влиянието на ценовите разлики чрез въвеждането на т.нар. паритет на покупателната способност (ППС). България остава последна в ЕС и по този показател с коефициент от 623 PPS на месец. Това е 2.7 пъти по-малко от минималната заплата в Люксембург (1 668 PPS).

В последното десетилетие България устойчиво се намира в челото на още редица негативни класации на Евростат. През миналата година страната ни регистрира нов рекорд по неравенство, запази първото си място по процент от населението, което изпитва тежки материални лишения, както и по отношение на населението, което живее „в риск от бедност или социално изключване“.