Важното сега е хората в България да не загубят ориентация и да не се объркват от подвеждащи метафори като "спасяването на редник Борисов, който ни пази от комунизма".

Хората романтизират неудачите си. Вземете например премиера Бойко Борисов. В кариерата си той достигна момент, в който 60% от хората в страната - и леви, и десни, а даже и част от европейските му партньори от ЕНП, се убедиха, че му е време да се оттегли. И то наистина, а не наужким с някое политическо театро, чрез което да остане да дърпа конците на свои марионетки. Шкафчета, записи, стотици милиони загуби от хазарт, обвинения за рушвети и прочие "красоти” се натрупаха. В нормална ситуация те биха направили невъзможна “рехабилитацията” на всеки бивш всенароден любимец.
Вместо този трезв анализ обаче романтичната интерпретация на предизборния пейзаж от страна на управляващите звучи така: срещу Борисов се е надигнал “Отечествен фронт”, на който той ще стане невинна жертва. Така както България е станала жертва на сталинския комунизъм през 40-те години на миналия век. Тази романтична интерпретация е всъщност вариация на позната тема: ГЕРБ ни пази от путинизма и комунизма.

Няколко парадокса и истинският проблем

Парадоксът е, че иначе интелигентни хора също се “връзват” на подобни абсурдни тези, без да се тревожат от огромните логически пробойни в тях. И тук не става дума за дребни закачки от рода на това, че биографично Борисов (а и голяма част от елита на ГЕРБ) е не по-малко свързан с комунистическото минало от редовия член на БСП. Нито пък че пазейки ни от путинизма, ГЕРБ успя да построи руско-турския поток за рекордно кратко време, зае руската позиция по казуса “Скрипал”, допусна операции на руските служби по казуса “Гебрев” и т.н. (Вярно е, че с Радев освен всичко това щяхме да имаме и самолети “Грипен” и щяхме да си мълчим за Навални. Но разликата изглежда по-скоро количествена, а не толкова качествена.)
Истинският проблем е друг. ГЕРБ в момента не е партия, която може сама да задава дневния ред на България. Не само лидерът ѝ (а тя е лидерска партия) страда от тежки репутационни проблеми - според последното проучване на "Маркет линкс" доверието в ГЕРБ е 17,3%. БСП, втората партия в страната, има още по-малка подкрепа -15,3%. С други думи: двете уж големи партии събират заедно подкрепата на едва около 1/3 от хората. В една такава фрагментирана среда всяко възможно управление, което се стреми към демократична легитимност, ще прилича на “Отечествен фронт”, защото ще е съставено от много различни по своя характер партии.
И тук идва един интересен нюанс, за който мнозина си затварят очите. ГЕРБ са върли противници на “Отечествен фронт”, но те самите нямат нищо против голяма коалиция с БСП. Дори мнозина техни привърженици виждат това като единственото възможно решение след изборите напролет. Тоест, “Отечествен фронт” с БСП може, но само ако ГЕРБ е вътре.
Втората логическа пробойна в метафората “Отечествен фронт” е, че тя предполага идеологическа лява или дясна кохерентност на партиите. За "консервативните социалисти” от БСП вече е ставало дума. Но самата ГЕРБ също има своя генезис не толкова като лява или дясна, а като популистка антикорупционна формация. И през годините идеологическият ѝ профил си остана амбивалентен. Борисов е и либерал, и консерватор, а понякога и социалист. А всъщност е над тези неща и леко встрани от тях. Неговата партия е “за европейско развитие”, но може да се яви на изборите с “Патриотите”, които в Европейския парламент са при евроскептиците (а Волен Сидеров си е направо в Евразийския съюз). За пословичните лавирания на премиера по отношение на Русия бе споменато. А в ситуацията на Ковид-кризата Борисов прие и “социален бюджет”, копирайки повечето правителства по света.
В крайна сметка всъщност самата ГЕРБ представлява едно голямо и идеологическо шарено ОФ (събрано незнайно как в главата на лидера си). И това ОФ не бива да се изненадва, ако опозицията срещу него изглежда по подобен шарен начин.
Заради всички тези усложнения, парламентарните избори през април не бива да се романтизират като борба на един лирически герой с някакъв нов “Отечествен фронт”. ...

Коментар от Даниел Смилов за Дойче Веле

(със съкращения)