"Българинът цапа, затова е толкова мръсно." Но това е само част от истината.

Защо в България е толкова мръсно? Виновни са хората, които цапат, казват мнозина. И липсата на контрол, добавят други. Това обаче е само част от истината. При това може би по-малката част.

 
 Ясен Бояджиев, Deutsche Welle

 

До болка позната гледка

Защо в България е толкова мръсно? Този въпрос изплува отново тази зима заедно с огромните острови от боклуци, образували се по теченията на реките заради обилните валежи.

Виновни са хората, които цапат, казват мнозина. И липсата на контрол, добавят други. Това обаче е само част от отговора - при това може би по-малката част.

Култура, народопсихология и липса на контрол

Да, има много хора, които изхвърлят отпадъци и ненужни вещи където им падне, само да е извън къщите и дворовете им. Затова във и край по-малките селища речните корита (и всякакви други „удобни” по-отдалечени места) са затлачени от безбройни нерегламентирани сметища. От време на време общините ги разчистват, но те бързо изникват отново. В градовете, впрочем, положението с разхвърляните навред боклуци не е много по-добро.

Въпрос на култура 

За всичко това действително има социо-културни и народо-психологически причини. Но не е справедливо цялата вина да се прехвърля върху населението. Макар това да е удобно за властта, защото прикрива нейната отговорност. А тя не се изчерпва само с контрола, който наистина почти липсва. Показателен в това отношение е примерът с река Искър. Покрай изникналия през януари остров от боклуци се разбра, че досега по поречието ѝ в Софийско не е била наложена нито една глоба. Както каза един общински кмет, да се намерят извършителите е много трудно, защото трябва да бъдат засечени на място в момента на нарушението.

Да се обърне фокусът: стимули вместо санкции

Контролът и глобите обаче не изчерпват инструментите, с които разполага държавата. Достатъчно е да се обърне фокусът от санкциите към стимулите, за да се разкрият много други възможности.

Тази зима например екологични организации припомниха едно просто, но ефективно и дългосрочно решение, което работи в десетки страни при едни от най-масовите замърсители. Тъй като сегашната система за разделно събиране очевидно не работи достатъчно добре (най-малкото защото не навсякъде има контейнери за това), трябва да се въведе депозитна система за пластмасовите бутилки. Малка такса опаковка се възстановява при връщането им в магазина, каквато е практиката сега с някои стъклени бутилки. Така потребителите са стимулирани не да изхвърлят, а да събират, рециклиращата индустрия получава ценна суровина, а производителите поемат отговорността за опаковките в много по-пълна степен. Същевременно държавата няма никакви разходи. Повече от 5 години еколозите предлагат на екоминистерството да въведе тази система, но не получават никакъв отговор.

Таксата смет

Още по-съществен би бил ефектът от друго нововъведение, което си чака реда от години. Става дума за нов, по-справедлив начин за изчисляване на такса смет на принципа „замърсителят плаща”. При сегашния метод като база за изчисляване се ползва данъчната оценка на имота, независимо от количеството на „произвеждания” в този имот боклук. За да се покрият разходите за събиране, извозване, преработване и депониране на битовите отпадъци, се стига до огромна диспропорция: бизнесът генерира едва около 30% от отпадъците, но плаща много повече - 70% от постъпленията от таксата са за негова сметка. За да се преобърне това съотношение, новият принцип предвижда таксата смет да се обвърже с количеството изхвърлен отпадък. Измерена и заплатена например чрез покупката на торби, каквато е практиката в много страни.

Боклуците са навсякъде

Идеята за законодателно въвеждане на този принцип датира още от 2013 година. Тя бе гласувана в парламента едва през 2017 и първоначално трябваше да заработи от 1 януари 2019. Оттогава обаче тази дата периодично се отлага. Поредното отлагане предстои сега. През миналата седмица в парламента бе внесена поправка в закона, която отпраща началото за не по-рано от 2024 година.

Така ще се окаже, че за въвеждането на новата такса смет няма да стигнат цели 10 години. Обяснението е просто. Управляващите смятат, че така таксата ще нарасне за много домакинства, които пък са техни потенциални избиратели. А избори винаги предстоят. Така новото отлагане е за след местните избори през 2023.

Омагьосан кръг

Всъщност, не е задължително таксата да нарасне. Но е сигурно, че новият, по-справедлив принцип ще стимулира хората да бъдат по-пестеливи в „производството” на отпадъци.

Темата с таксата смет, впрочем, в още едно отношение е пряко свързана с островите от боклуци през тази зима. Защото често пъти самите общини произвеждат нерегламентираните сметища. Ето как това бе обяснено лично от министъра на околната среда: „Половината кметове и общински съвети, за да се харесат на гражданите, не вдигат цените за смет. Кметовете, като събират сметта, щото всеки ден чистят, им е скъпо да ги откарат до регионалното депо и да плащат. И започват да се появяват някакви незаконни сметища“.

Така всички солидарно работят за мръсотията наоколо. И цапащите граждани, и властта, която се притеснява да поеме отговорността си. Както с много други неща, така и с боклуците се въртим в омагьосан кръг, от който излизане няма.

ни внесоха боклуците на цяла Европа !
Ще трябва да се справим . После ще ни донесат боклуците на целия свят !
И с тях ще се справим !
Аз Дойче веле нв чета , защото ми е противопоказен. Алергична съм .
Зад хубави мисли и лозунги крият лоши помисли , как да ни изпразнят джоба.
Мигар доброто ли ни мислят!

българи внесоха боклуци за да вземат пари. На сила никой не ни ги е вкарал чуждите отпадъци.

Иначе, със сигурност Дойче веле си има някой трески за дялкане по някой техни виждания по определени теми, но като цяло медията има ниво, за разлика от много други родни.

А най-много злини май само ние сами на себе си можем да си причиним.

За последните 10 години можеше да се създадат редица еко-производства, като това на полимери от целулоза. След изхвърляне са биоразградими. Найлонът сам щеше да излезе от употреба. Къде ти– тикви и негодници, да направят нещо умно и полезно!

Рибата се вмирисва първо от главата, така е и с хората, като е калпава управата, всичко надолу заорава в тинята.

Иначе имам 1 книга на западно германското консервативно издателство "Bertelsmann" от 1970 г. за столиците на Европа. Там за София тогава пишат, че е била най-чистия град на континента, как всяка сутрин миели улиците, как града миришел на чисто, как веднага глобявали за най-малкия неправилно изхвърлен боклук, дори за хвърлена клечка кибрит.
Какво сравнение да правим в днешната кочина.

В 1 пътепис на Sueddeutsche Zeitung от преди няколко години за пътуване из нашия регион за Велико Търново бяха отделили повече място да описват разрухата там и мръсотията, затлачваща р. Янтра, отколкото на Царевец. Тази занемареност и нечовешка мръсотия днес боде в очите.

Ревизоро реши да се справи с почистващите фирми.
Сложи в няколко бутилки чипове и ги хвърли на различни места за сметосъбиране , за да проследа пътя на боклука. Понякога пътят свършваше до някоя река. Фирмите се знаят и с тях ще се оправят.
Когато преди 2 години писах за боклука на Европа , внесен в България и горен в Бобов дол , ме изтриха. Сега при потопа Истината лъсна и това не е интернет , за да го изтрият. Хората снимаха огромни площи на Варненското пристанище , където от кораби стоварваха боклука и как се товареше на влакови композиции. Всичко се знае . Кой внася , кой складира , кой превозва и кой гори. Почтени хора снимаха и публикуваха. Нашите се правеха на умряла лисица. Сега истината ги удари през лицето .

и за добрите решение в дуги страни.
Ни вест, ни кост!
Получи се само едно дело за кметица, ощетявала общината.