Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 08:50 - Живеем в епоха на тоталитарен либерализъм
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 335 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.04 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Разговор на Фьодор Шимански с известния руски философ и геополитически анализатор Александър Дугин

ФЬОДОР ШИМАНСКИ: На Запад имате два труда, имащи голяма популярност. Това са „Четвъртата политическа теория“ и „Основи на геополитиката“. При това, ако първата книга е преведена, издадена на английски и хората могат да се запознаят с нея, то втората и досега няма превод. Хората съдят за нея по „Уикипедия“. На сайта е написано, че предлагате да се използват руските специални сили на територията на САЩ за провокиране на сепаратизъм и създаването на нестабилност, за да се унищожат. А ако видите източника на това твърдение (статия от 2004 година), то в нея всичко е описано още по-страшно и се дава цитат от 248-ма страница от „Основите“. Но на тази страница няма абсолютно нищо подобно! Може би съм търсил лошо, затова най-добре да питам вас. Предлагали ли сте използването на руските специални служби в САЩ? Писали ли сте това в „Основите на Геополитиката“?

АЛЕКСАНДЪР ДУГИН: На първо място искам да кажа, че живеем в епоха на тоталитарен либерализъм. Знаем, как се тълкуват едни или други изказвания на съдебните процеси в Съветския съюз през 1937 година. Това вече стана каноничен пример за съдебен произвол, пряк терор и издевателство над обективното разглеждане на делото. Противникът – действителен или предполагаем – на болшевизма и сталинизма е отрано обявен за виновен. Доказателствата се смятат за излишни. Трябва да се съди и наказва. Днес същото се случва с либералите. Всички, които не са съгласни с либералната идеология, са по начало виновни за всички смъртни грехове. И не е важно дали са ги извършвали, или не, дали са говорили някакви неща, или не. Либералният съд поначало е убеден: разбира се, че са говорили. Вината е доказана дълго преди процеса.

Познаваме процесите от 1937 година, познаваме аргументацията, стила и методите. Либералите дълго време се присмиват и подиграват над това. Те казват: „Гледайте колко е ужасен тоталитарният комунизъм“. На възмущението на такива методи на съда либералите да известно време градят своят идеология. Но когато вече няма комунизъм, те пренасят тези модели и днес тоталитаризмът е либерален. Не говоря, че либерализмът е тоталитарен, а социализмът не. Бил е разбира се. И нацизмът е бил.

Но ако съветският и фашисткият тоталитаризъм са общопризнати и първи в разобличаването им са либералите, то днес, когато самите либерали прибягват към такива методи, към игнориране на доказателствата, грубо фалшифициране на изказвания, факти, думи и дела, вече няма никой, който да ги улови и обвини в това. Всяка критика на либерализма и неговото тоталитарно израждане незабавно се парират с неотразим довод: да критикуват либерализма могат единствено „фашистите“ и „комунистите“, а тези идеологии са престъпни, следователно всеки, който критикува либералите е престъпник. Такъв човек не само, че не трябва да се слуша, но и незабавно да се наказва.

Сега за „Основите на Геополитиката“: това, за което говорите, навярно е така с моята работа, както и с много други. Безкрайно е количеството случаи, когато хората обсъждат моите текстове, без да се запознаят с тях или се опират на напълно извадени от контекста или просто приписани ми произволно цитати.

Не съществува превод на английски на „Основите на Геополитиката“. Изданието, което се предава в мрежата е просто нещо пиратско, нередактиран вариант по „Гугъл Транслейт“. Представете си какви глупости съдържа. Естествено, от там може да се изведе всичко.

Ето пример. Има услуга „Уики-Видео“, където глупавите машини с глас четат статиите от „Уикипедия“. Съвременните хора пред очите ми губят способността на четата и могат само да слушат, при това за кратко. Ето какво цели „Уики-Видео“. Хегел за три минути.

Така е озвучена и страницата в „Уикипедия“ посветена на „Основите на Геополитиката“. Във видеоформата тече текст: „Тогава властта трябва да се предаде на ръшанс, по-нататък следват квадратни скобки и е вписано „Етник“, квадратните скоби се закриват. „Стейт“, тоест Руска етническа държава. Руската държава е Руската Федерация, ако искате. Това и се има предвид в моя текст (но отново внимателно – това е „Гугъл Транслейт“). Но авторите на „Уики-Видео“ трябва да докажат ролята ми към „национализма. За да сне останат никакви съмнения, просто за „яснотата“ в моя (преведен с „Гугъл“) текст са поставени квадратни скобки с думата „Етник“. Не просто се променя думата, не просто моята мисъл е изкривена до неузнаваемост, но и ми е приписано това, срещу което винаги съм се борил. Затова пък е убедително! „Дугин защитава „Руската етнична държава“. А квадратните скобки? Какви скобки? Присъдата е очевидна. И така във всяко отношение. Добре дошли в либералната версия на 1937 година.

При това всяко мое разясняване, понеже те са прокурорите, те са съдиите, те са защитата, те са заседателите, те са палачите – просто не се взема предвид. И всичко за тях е просто – демонизиране, санкции, отменяне, сваляне от платформи, лишаване от профили в социалните мрежи, в края на краищата ликвидация. Така е изграден западният либерализъм и така действа по отношение на всички, които някак си са несъгласни с него и принципите му. Просто съм първи и съсредоточавам огъня върху себе си.

Ето сега хората на Запад започват ги съдят защото са харесали неправилната картинка или не са казали точното нещо в частен разговор, споделили са нечие мнение в “Туитър” или “Фейсбук”. Мнозина недоумяват: “Но защо на мен? Аз просто се изказах или натиснах копчето (може би инстинктивно, не обмислено и дори погрешно)... Как така?”.

Аз съм един от първите, минаващи по този път на демонизиране, подигравки, унижения, оскърбления. Глобалистите изпитват върху мен различни форми на репресии, наказателни действия и начини за маргинализиране. Затова съм избран като образец, като символ - най-опасният човек”. Дори и ако най-опасният човек не е произнесъл “етническа държава”, дори и да е против “етническата държава”, дори и да няма нищо общо с “етническата държава”, той трябва да си плати за всичко по пълната цена.

Сега за цитата, който не сте намерили. Ако нищо не съм говорил за нуждата САЩ да се разрушат отвътре, според либералите “най-опасният човек” просто е задължен да каже нещо подобно. Дори и в квадратни скобки. Но по принцип този път може и да са прави. Може би съм говорил именно така.

Като при Достоевски в “Бесове” Степан Трофимович е питан: “Да не би да членувате в някое тайно общество?”. А той се замисля и отговаря: “Може и да членувам. Дявол знае”.

Тоест, може би съм говорил някога нещо, че трябва да се разруши Америка. Текстът на “Основите на Геополитиката” е написан през 90-те години, когато Америка активно и безсрамно ни руши. И преди всичко отвътре. Използвайки своите специални служби и широка агентура на влияние, САЩ спокойно влизат в Руската Федерация, подкопават нашата икономика, издигат своите храненици на високи постове, управляват външната, вътрешната политика и икономиката почти направо.

“При това САЩ и техните служби подкрепят и предизвикват улични протести, когато им е изгодно. А когато не им е изгодно, те премълчават престъпленията, извършени от тези, които са на тяхна страна. Както се случва при разстрела на Белия дом през 1993 година. Стотиците хиляди хора, които защитават друг, алтернативен на либералния модел на Елцин, просто не съществуват, представляват “сбирщина маргинали”. И напротив, шепата още по-крайни либерали, критикуващи Елцин за недостатъчната скорост на разрушителните реформи, напротив, се представят като “подем на народните маси”.

Ответен удар

През 90-те години, когато писах “Основите на Геополитиката”, видяхме зверствата на САЩ и тяхната пета колона в Русия. Беше напълно ясно доколко не им дреме за нашия суверенитет. Те се чувстват като у дома си. При това те активно подкрепят сепаратизма и разпадането на Русия. Бжежински пише в прав текст за това. Задачата на стратегията на Атлантизма завинаги да лиши Русия от възможност да стане субект на геополитиката. И за това е нужно да се отслаби, да се откъсне от страната постсъветското пространство и да съдействат за по-нататъшното ѝ разчленяване.

И защо, виждайки всичко това, трябваше да мълчим тихо и да приемаме това като необходимо? Може би, не съм писал, че трябва да отговорим на САЩ със същите, симетрични действия, тоест да съдействаме сега за техния вътрешен разпад, но това е напълно логично. Но не виждам нищо особено оскърбително да отговорим на тяхното проникване у нас със същото наше проникване у тях.

Вижте Навални. Някакъв слабо известен човек, руски гражданин, фигуриращ в редица наказателни дела, тоест дребен престъпник, излетя на самолета, в бюфета се е отровил, призлява му. Започват да го лекуват. Западът го иска при себе си. Изпратиха някаква неизвестна лелка за бутилката, за да принесе в нея следи от летално вещество. Излита за бутилка “Новичок”. Бутилка “Новичок”, убиващ всичко наоколо в радиус от сто мили, пренася се в дамска чантичка на граждански полет. Никой не пострадва. Нито лелката, нито пътниците. Но в тази бутилка намират смъртоносна отрова и сега обвиняват Путин. Заплашват с провал на проекта “Северен поток-2” и ни призовават всичките да се каем. За бутилка “Новичок”. Как така това не е намеса, специална операция на наша територия? И това днес, след 20 години суверенитет, като цяло възстановен от Путин.

Факторът Тръмп: реабилитацията на континентална Америка

Може би не съм говорим това, което ми приписват, че трябва да действаме симетрично. Но явно трябва да се действа симетрично. При това в зависимост от обстоятелствата и гъвкаво. Ако е Тръмп, то не трябва. При него САЩ се заеха със своите проблеми. А при Байдън отново трябва. Ако само се опита да започне да прави по отношение на Русия това, за което говори публично. Ако се меси в нашите дела с дребни престъпници и приказки за бутилката “Новичок”, защо да не се намесим в неговите? Свобода на участниците на мирните протести в Капитолия! Да започнем да раздаваме сладки на всички протестиращи от нашето посолство.

И всичко това трябва да възмути западния човек. Но, знаете ли? Майната им на чувствата. Ако ни атакуват, ще атакуваме в отговор. Ако се водят шпионски операции на наша територия, ако продължават стратегията по издигане на своите хора до ръководството на нашата страна, то трябва да отговаряме със същото. Вижте, къде се оказват много от влиятелните лица от руските елити - политически, икономически, интелектуални, културни? Къде е премиерът Касянов? Къде е съветникът на президента Иларионов? Къде са Глеб Павловски и Марат Гелман, идеолозите на Волошински или лакеите на Владислав Сурков? Къде са влиятелните олигарси Гусински, Березовски, Ходорковски? В САЩ, на Запад, в редиците на смъртните врагове на Русия и на нейния суверенитет. Ръка за ръка с американските специални служби те мислят как да свалят омразния Путин и да върнат Русия под контрола на глобалистите. А нали тези хора бяха на върха на влиянието във властта. Най-вероятно са попаднали на тези върхове не без помощта на тези спецслужби.

Къде се оказват хората, губейки своето положение в нашето общество? Те се откриват направо в центъра на разузнавателните организации на Запада. Продължавайки от там, вече от безопасна за себе си дистанция, те завиват нашата страна с помия, финансират и подкрепят протестното движение, плетат мръсни интриги и демонизират тези, които честно служат на отечеството.

Как трябва да отговорим на това? Че действаме само в рамките на закона. Няма да отидем далеч така. Трябва да действаме симетрично: ако ни атакувате, ще ви атакуваме вас. Ако пускате лавина лъжлива дезинформация срещу нас, ще правим същото.

Изобщо, трябва ли да се радвам на случващото се в САЩ, защото сега не ние, а самите глобалисти създадоха в САЩ предпоставки за гражданска война, цинично провеждайки срещу американците цветна революция.

Но те лъжат: отново казват, че , видите ли, сме ние: „Отново Дугин, отново Путин, отново Пригожин, отново Малофеев“. Всъщност глобалистите сами със собствени ръце рушат американското общество, сами го развалят. До къде ще достигне лъжливостта на системата на глобалистите, техният цинизъм, тяхното презрение не само към нас, но и към собствения им народ? Не мога да си представя. Това е истински либерален тоталитаризъм. Тук просто всеки опонент се вкарва в квадратни скобки или дори и без тях. Изобщо всичко, което не само не е говорил, но дори и не е мислил. Така се отнасят и към Тръмп.

По-рано те се тренираха на руснаците, на мен („най-опасният човек“), на Путин. Сега вече на всички, които в собствената страна се третират точно по същия начин. Камала Харис поиска Тръмп да го изключат от „Туитър“. Изключиха го! Действащ президент на САЩ!

Моят „Туитър“, впрочем, беше изключен, изключиха ми и канала в „Ютюб“. Изключиха ми и пощата в „Гугъл“. Това са санкции. И Тръмп го заплашва това. И неговите привърженици. Либералите са готови да вземат и изрежат половин Америка, да я унищожат. Тези либерални зверове не се спират пред нищо. Самите либерали безжалостно унищожават своите противници – изкореняват ги. А ние като овни на заколение ли да чакаме? Не трябва да противодействаме.

Байдън е абсолютно зло

Но днес аз не се радвам на разпада на САЩ. Смятам, че народът, който гласува за Тръмп, който навремето избра Тръмп и отново го подкрепи, въпреки целия безпрецедентен натиск от страна на либералните екстремисти, вече си е осигурил правото на уважение.

Не съм против Америка, аз съм на страната на Континентална Америка. Макар и тази Америка да не ни е никак близка, но Байдън и тези, които го подкрепят – те вече са чисто, абсолютно и глобално зло.

На тези избори те показаха, че са готови да жертват не само Русия, но и собствената си страна. Байдън, Харис, Сорос, Бил Гейтс, Хилари Клинтън, Обама изобщо не са американци. Те са глобалисти и привърженици на Световното правителство. Те не се интересуват от Америка, те изобщо може да прибегнат към унищожаването на Америка.

Разбира се, лесно е да обвиняват руснаците, включително и мен в разпада на Америка. Но всъщност мисля, че американските патриоти, които са все повече и повече, не са глупави. Те постепенно започват да разбират кой кой е и да не вярват на всяка лъжа. Както в съветско време, 70-те и 80-те години четохме вестник „Правда“ и разбирахме къде там има дежурна лъжа и къде между редовете има частица истина. Понякога трябваше просто да разбираме всичко наопаки. Нормалните американци днес също четат „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк Таймс“, гледат Си-Ен-Ен. Те прекрасно разбират, че там няма никаква истина. В медиите има само чиста лъжа, всичко е преобърнато с краката нагоре. И постепенно се учат да четат наобратно. Както ние в разгара на нашия тоталитаризъм.

Затова, макар и за разпадането на САЩ отвътре да ни обвиняват нас, за това са виновни либералите. Но при това, честно казано, не виждам нищо престъпно, че ако нашата страна я атакуват, използвайки за това всички методи, включително и специалните служби, ние да отговорим симетрично. Това е логично и нормално, ако искаме да сме свободни и суверенни. Ако никой не ни атакува, тогава няма защо да се вълнуваме. Нека си градят сами своето общество. А ние ще градим своето.

Руската истина

Ако ни атакуват заради нищожното, изсмукано от пръстите дело Навални, ако се месите в нашите вътрешни дела, сме длъжни да отговорим. Ако тормозят някой тръмпист в САЩ или дори и да не го тормозят (както не сме тормозили Навални), нека кажем, че са го тормозили, да поискаме да го пуснат при нас за лечение. Трябва да действаме много категорично с перверзната гнусотия, която управлява съвременния свят – с либералите, със световното правителство, с международните политически елити. Трябва да сме наясно какви са, да разбираме, че те няма да се спрат пред нищо. Трябва да погледнем истината в очите и да не я избягваме. Трябва да сме категорично готови за всякакви форми на противодействие. Сега нападението е най-добрата защита. В стратегията няма граница между настъплението и отбраната. Ако искаш защита, бъди нападателен. Но уви, струва ми се, че не съм писал това в „Основите на геополитиката“. А би си струвало.

Мисля, че трябва да се действа симетрично по отношение на тези, които се обявяват за наши врагове и така превръщат нас в техен враг. Убеден съм това. Може и някъде да съм го написал или казал. Но пиша друго в „Основите на Геополитиката“: за цивилизацията на Сушата, за цивилизацията на Морето и за великата война на континентите.

Макар и да не изключвам, че може, не на тази конкретна страница, не в тази форма, но може да съм изказал подобна мисъл. Не виждам нищо страшно в нея. Ако някой иска да ни унищожи, трябва да унищожим този, който иска да унищожи нас.

Ако не ни пипате, ние няма да ви пипате. Ако постоянно ни се месите, ако активно подкопавате руското влияние в постсъветското пространство на Евразия, което никога досега не ви е принадлежало… Ако създадете предпоставките за цветни революции, включително нашата… Ако сте натъпкали нашата политическа, административна и икономическа система с агенти на влияние - бъдете готови да отговорите по същия начин и да се изправите пред същите предизвикателства във вашата страна сами. И се оказва, че някои тотално лъжат и това е прекрасно. Други казват - макар и не цялата истина - и това вече е престъпление. Не, това е реализъм. Нищо лично. Истината зависи от цивилизацията. Ние имаме руската истина. Необходимо е да се изучава спокойно и защитава достойно.

Китай и Турция през 90-те: Правила за бъдещия владетел

ФЬОДОР ШИМАНСКИ: Вие говорите, че сте променили някои възгледи оттогава. В частност мнението за Китай. Тогава писахте, че Китай трябва да се разкъса, да се отделят Източен Туркестан, Тибет… Как мислите сега?

АЛЕКСАНДЪР ДУГИН: Редица изказвания и позиции, представени в „Основите на Геополитиката“ са тясно свързани с епохата от 90-те години на ХХ век. Напомням, че Китай в този период беше се задълбочил в либералните реформи, започнати от Дън Сяопин, започна да гради пазарна икономика. Започна доста успешна интеграция на Китай в световния пазар. Китай и в съветско време, след смъртта н Сталин не беше наш голям приятел. Разбира се, в голяма степен заради Хрушчов. Но все пак.

И ето при нашето пълно разпадане и готовност всеки момент да рухнем окончателно при съдбовния съюз на Елцин и либералите-реформатори южно от руски незаселен Сибир възникваше силна либерална Империя – огромна, с гигантско население, включена в световния пазар, специално поддържана от глобалистите срещу нас. От геополитическа гледна точка Китай изглежда като „Римланд“, а при цялата двойственост на „Римланд“, през 90-те години всичко изглежда така, все едно морската съставна тържествува в Китай.

И това, с което си имаме работа изглежда като началото на този процес – въвличането на Китай в глобализацията, преход към световната капиталистическа система. Представителите на Тристранната комисия още през 1980 година поставиха за своя цел да съдействат на ускорената интеграция на Китай в западните пазари, преди всичко, за да подкопае тогава още упорстващия СССР, да се обкръжи в „прегръдката на анакондата“ по цялото брегово пространство на евразийския материк. Стремително движещия се към либерализма Китай е важно звено в тази стратегия. И разбира се, Русия трябваше да мисли как ефективно да се защити от тази заплаха – засилващият се азиатски либерализъм.

Сега гледаме на Турция в контекста на 90-те години. Турция е член на НАТО (тогава и сега). Но през 90-те с невъоръжено око се забелязва, че Турция с най-недружелюбни намерения се меси в Средна Азия, в Кавказ, в Поволожието, опитва се да разпространи влиянието си на тюркските народи. И всичко това въпреки нас и срещу нас.

Също е очевидно, че Турция е тласкана към това от американците, американските инструктори, агенти на влияние, напълно контролиращи турската политика, турските военни и специални служби. Самата тема за „пантуранизма“ е също контролирана от ЦРУ и САЩ. Като цяло Турция е инструмент за геополитическо противостоене на страната на атлантизма срещу евразийството. В такива условия Турция представлява противник. Но не сама по себе си, а заради съучастието ѝ в атлантическата стратегия на САЩ и НАТО.

При това Русия през 90-те години е извънредно слаба. Нейната геополитическа субективност е почти разрушена от слабоумния алкохолик Елцин и неговото обкръжение от олигарси и либерали, което си работи за американските специални служби.

В такава привидно напълно безнадеждна ситуация аз рисувам образа на Русия, каквато трябва да бъде. Това е отчаян анализ. Трябва да положим невероятни усилия върху себе си и да видим Русия от другата страна на елцинизма. Защото Елцин е анти-Русия. И се обръщам към истинска Русия. На предстоящия A, но засега таен или дори несъществуващ лидер. На лидера, който трябва да бъде, трябва да се появи,. Именно към него са адресирани „Основите на геополитиката“. И в тези условия от 90-те години, от анализа на международната ситуация, основана на строгия дуализъм на класическата геополитика - Морската сила срещу Сухопътната сила следва, че Русия трябва да предприеме редица стъпки, за да сдържа и Китай, който се въвлечен в глобализацията и Турция, която е инструмент на атлантизма.

Това е предварителен и отчасти абстрактен анализ, неразривно свързан със специфичния контекст от 90-те години. Но това е ясно геополитическо картографиране, методология с отворен код и пример за прилагането му.

В реалността от 90-те години Русия бързо изчезва и навлиза в нов кръг на разпадане - Първата чеченска кампания, в която други центрове на сепаратизма и задграничните стратези нетърпеливо очакваха поражението на Москва. Съзнанието на управника отсъства, на негово място са влиянията на атлантисти и либерали отвътре и отвън. Армията се разпада, специалните служби са парализирани. Експерти и интелектуалци незабавно преминават към либералите и някои редки честни хора са или затънали в съветството, или са маргинализирани. Единствен Иран е готов да се противопостави на хегемонията на Запада, но въпреки това се отнася към Русия с недоверие поради инерцията от съветско-атеистичния период, а самият Кремъл от солидарност със Запада е дори още по-малко заинтересован от сближаването с него

И все пак описвам в „Основите на геополитиката“, че Русия, която не съществува, но която би трябвало да бъде, и нейната политика, която не съществува, която се нуждае за спасение и възраждане. В същото време стилизирам текста така, сякаш всичко е горе-долу нормално. Не губя енергията си, за да проклинам либералните реформатори в руското правителство и да тъгувам с носталгия за Русия, която загубихме. Предлагам да се движим в бъдещето, независимо от всичко. И какво трябва да се направи в такава правилна Русия от 90-те? Пълен списък със стъпки е даден в „Основите на геополитиката“.

- Укрепване на централното правителство и изкореняване на сепаратизма до корен (Победа в чеченската кампания, но в същото време търсене на начин за интеграция на чеченците в евразийската общност на народите на Русия)

- Да се устои на натиска на Запада. Свобода от догматичния либерализъм и петата колона на власт. Да се издигне знамето на суверенитета.

- Пробив на блокадата на Римланд, противодействие на западното влияние върху Китай, Турция и Индия и стремеж към най-тесен стратегически съюз с Иран.

- Опити да се спечелят континенталните и консервативно ориентирани елити на Европа (Голизмът например) и Япония.

- Прилагане на интеграционни проекти в постсъветското пространство чрез създаване на Евразийския съюз.

Всичко това напомня ли ви за нещо?

Геополитически корекции: евразийската еволюция на Турция

Но от момента на написването на „Основите на Геополитиката“ са минали 30 години.

За тези 30 години имаше много коренни промени на геополитическата карта – не идеална, а реална. Промени се балансът на силите, трансформират се самите идентичности на много от ключовите играчи. Еднополюсният свят започва да буксира, сблъсква се с нови и нови предизвикателства и проблеми. Моментът на обрат беше през 2000 г. в Русия, когато на власт дойде Владимир Путин. Това промени всичко. Русия на Путин е много по-близка до нормалната Русия, която я описвам в „Основите на Геополитиката“. Да, разбира се, това не е напълно тази евразийска Русия, която трябва да бъде. Но е много – Много! – по добре.

Русия сега поставя ударение именно на своя суверенитет, стреми се да се върне на световната арена като субекта, а не обект, как в 90-тее. Създава се впечатление, че неизвестен вожд е прочел насочената към него книга „Основи на Геополитиката“ и започва да действа именно в този тон.

Обратът явно се осъзнава и описва като отказ от основната линия през 90-те. Русия рязко променя геополитическия вектор. Това става трудно, нали на власт са представителите на все същия компрадорски либерален елит. Но всичко сега се движи в друга насока.

Измененията засягат не само Русия, макар именно това да е основният фактор. Путин изведе страната от глобалистки плен.

Но много се променя и в съседните държави. От началото на 2000-те Турция отправя все повече претенции за собствения си суверенитет, за независимост от Запада. Самият турски национализъм придобива субективност и все повече се отдалечава от изкуствените стратегии, които преди това инструкторите на САЩ и НАТО му налагаха. Пантуранизмът очевидно отпада на заден план пред острия кюрдски проблем и турската политика в Близкия изток и Източното Средиземноморие. Западът обаче има съвсем различен поглед върху нещата: кюрдите се смятат за пореден инструмент в ръцете на атлантистите, докато в Близкия изток САЩ и ЕС подкрепят враждебните към Турция сили.

Вътре в Турция от началото на века се разпалва борба между атлантистите и евразийците.

Именно тогава - в самото начало на века, се запознах с турските евразийци, политици, военни, общественици. Те сами ме намериха и установиха тесни контакти.

Впрочем, моята книга „Основи на Геополитиката“ е преведена в Турция през 2002 г. Тя веднага стана много популярна, беше преиздадена. В Турция това е знаменита книга. Изучават я във военните академии, в университетите и центровете за международна политика

Турците, запознали се със системното изложение на евразийската геополитика, тоест със структурно изложения мироглед от позицията на цивилизацията на Сушата, откриват за себе си липсващото звено за геополитически анализ. По-рано те четат и изучават само гледната точка на атлантистите – тоест погледа на света от позициите на цивилизацията на Морето. Най-ярко това е изложено в трудовете на Збигнев Бжежински. В „Основите на Геополитиката“ турците видяха тази половина от геополитическата световна карта, която предумишлено укриваха от тях атлантистките им ментори. .

Но сега Анкара имаше избор. Отварянето на втората възможност и цивилизацията на Сушата като парадигма явно се хареса на много турски кръгове едновременно - на първо място на кемалистите и особено военните, за които националният суверенитет е най-високата ценност. Докато НАТО им помагаше в това при реална или възприемана съветска заплаха, те бяха за НАТО с две ръце. Но когато СССР се разпадна, съветската заплаха изчезна. И сега и без това егоистичната позиция на САЩ - по-специално подкрепата за кюрдите и дори проекта за Велик Кюрдистан в контекста на големия Близкия изток - се превръщаше в заплаха. Религиозните кръгове се заинтересуваха от евразийството поради присъщата критика към западната цивилизация като цяло и хегемонията на либералните ценности.

И накрая, Евразия на турските националисти се представя като Прародината на турците, а самата идентичност на турското общество явно не съвпада с европейската и най-вече прилича на съчетание на европейски и азиатски черти, тоест на евразийство.

Единственото, което напряга мнозина, е това, че с евразийството се заеха руснаците. На турците им се стори, че „Основите на Геополитиката“ е манифест на руската „дълбока държава“. В известен смисъл и беше (стана с идването на Путин). Затова част от турските евразийци се насочиха към мен, започвайки интензивен диалог, а друга част остана настрани, смятайки, че на „турците им е нужно нещо различно, свое евразийство“. Но не е лесно да се създаде мироглед. И в Турция не се появи „собствено“ евразийство. Затова и тези, които направо подкрепиха геополитическата ми позиция, спечелиха време и острота на анализа. Преди всичко това беше Догу Перинчек, главата на партия "Ватан". Той без всякакви уговорки прие евразийство и започна да развива не просто нещо свое, а използва евразийската теория към Турция и получи готов действен методологически апарат.

Партия “Ватан“, кемалистите, военните започнаха активно да изучават „Основите на Геополитиката“ и други евразийски трудове. Тази книга стана задължително помагало във Военната академия. Така в началото на века започна да се формира научен, военен, експертен и политически елит на Турция, запознат не само с атлантистката, но и евразийската гледна точка, да избира между парадигмите това, което повече съответства на националните интереси на Турция. Оказва се, че евразийският модел е значително по-често ефективен от атлантисткия в краткосрочна, а още повече в дългосрочна перспектива.

Но някои упорстват и оставят на прозападни и съответно антируски позиции.

Но паралелно с еволюцията на геополитическите възгледи на турските елити се сменят и представите ми за Турция. Наблюдавах от близко разстояние промените в настроенията на турските военни и политически елити. Срещите с редица влиятелни и авторитетни турски лидери като Сюлейман Демирел, Рауф Денкташ, Тунджел Кълънч и много други ме убедиха, че Турция иска да бъде именно субект на геополитиката и все повече свързва това с евразийския вектор в своята стратегия с многополюсния съюз, със съюз с Русия, Китай и Иран, а не с покорното следване на заповедите на Вашингтон и Брюксел. Разбрах, че дори атлантизмът на турците е основан на суверенно решение, прието при определени исторически условия, а не е отказ от собствената независимост, както в случая с много други страни, отдали на атлантизма, глобализма и либерализма своите воля и свобода. Написах нова книга „Оста Москва-Анкара“, където анализирах не това, което разделя Турция с Русия и Евразия, а което сближава.

По това време Ердоган заемаше колеблива позиция, но беше по-близо до атлантистите. Освен това той заложи на радикалната ислямистка карта, което също е в съответствие с общите планове на ЦРУ за ислямския свят, където екстремните салафитски и уахабистки организации играят ролята на контролирани злодеи. Структурите на Фетхуллах Гюлен също следваха американската линия. Първо, Ердоган, заедно с Гюлен и атлантистите, започна мащабни репресии срещу евразийците и кемалистите. Това е известният случай „Ергенекон“. С участието на западните специални служби беше изфабрикуван опит за държавен преврат, зад който уж стоят евразийците - включително почти цялото ръководство на Генералния щаб и десетки хиляди хора. Моите приятели, Перинчек, ръководството на партията „Ватан“ и почти всички военни и политици, с които се срещнах, бяха затворени. Съдиите в бяха назначени почти без изключение от сектата Гюлен. Мнозина получиха огромни присъди и прекараха дълги години зад решетките.

През цялото това време контактувах с турските евразийци, подкрепях ги, доколкото можех. Но след това имаше обрат в политиката на Ердоган. Започна да се досеща, че Гюлен вижда в него само пречка за пълното завземане на властта в Турция и установяването на пряко американско управление в нея. Тогава Ердоган направи остра маневра, започна да преследва Гюлен и естествено амнистира всички, замесени в случая „Ергенекон“. Отново атлантизъм и евразийство - но вече във вътрешната политика на Турция. Атлантистките съдии, съдили участниците в „Ергенекон“ нарушавайки закона, сега се оказаха в същите килии, където преди това бяха евразийските обвиняеми.

Последваха драматичните събития с нашите пилоти, свалени от турската ПВО, заплахата за истинска руско-турска война, опитите за преврат на гюленистите през 2016 година с подкрепата на НАТО и САЩ и продължение на евразийската, макар и не винаги – еволюция на Ердоган.

Интересно е, че турците не са придирчиви към тези критични оценки, които се съдържат в „Основите на Геополитиката“ по отношение на страната им За тях е по-важно да разберат самата логика на геополитическия дуализъм – Суша срещу Море. Те просто игнорираха някои болезнени за тях пасажи, обяснявани, както казах, с контекста на 90-те години, поставяйки ударени на основното. Така постъпват народите със силна субективност, жива воля и бъдеще. Това ме накара да уважавам турците дори повече. И всички поправки в първоначалната оценка на геополитиката на Турция я внесох постепенно в следващите си трудове. Но реших да не поправям текста на „Основите на Геополитиката“. Това е исторически документ от епохата, както „Географската ос на историята“ на Макиндър, „Държавите като форми на живот“ на Чалън, „Континенталния блок“ на Хаусхофер, „Земята и Морето“ на Карл Шмит и „Голямата шахматна дъска“ на Бжежински.

Китай, „Един пояс и един път“, и Голяма Евразия

С Китай преоценяването на „Основите на Геополитиката“ се случи по-късно – преди 3-4 години. Едва тогава за първи път посетих Китай. Тогава се убедих, че Китай, както и преди е традиционно общество, макар и маскирано с бурно индустриално и техническо развитие. И второ, за последните 20 години и особено с идването на власт на Си Цзинпин в много отношения преразгледа първоначалния вектор на реформите на Дън Сяопин и започна да се готви за сблъсък със САЩ не на шега, за битка за мястото на субект на световната политика, лидер, защитаващ цивилизационната си идентичност и геополитически суверенитет. Икономическото развитие и превръщане всъщност в първа икономика на света не замая главите на китайците. Не е толкова лесно да се главозамаят. Те просто споделят изгодите, които могат да получат от глобализацията и рисковете, съпровождащи приемането на либерален капиталистически модел. Самите китайци казват, че приемат глобализацията, но отхвърлят глобализма. Тоест, с други думи, са поели курс към многополюсен свят.

Тази еволюция на Китай се следи с еволюцията на проекта „Един пояс-един път“. По-рано се говори за възраждането на „Великия път на коприната“. Първоначално геополитическият смисъл на този проект беше по-скоро атлантистки. Смисълът се състоя в това да се обеди „Римландът“ – крайбрежните зони на Евразия, като се заобиколят евразийският Хартланд, Русия и да се съединят Китай, Далечният изток като цяло с Европа. Като цяло това е напълно атлантически проект. Неслучайно беше така подкрепян от Бжежински. Той, между другото, винаги е бил за Китай и срещу Русия. Този проект започва така.

Но какво се случва през последните 3-4 години? Китай, който е постигнал такава мощ в икономиката чрез прагматичното използване на глобализацията, либерализма и капитализма, ясно е изпълнил собствените си геополитически интереси. Това значи, че КНР всъщност се превърна в независим полюс, който не може да бъде просто азиатска провинция на Запад, като следвоенна Япония или Южна Корея. Китай е твърде голям за това. Но Китай няма идеологията, модела или парадигмата, които биха могли да заместят глобалния либерализъм. А и Китай е постигнал такива впечатляващи резултати именно защото е използвал напълно чуждата игра за свои цели. Дори и за да се превърне във втори полюс, какъвто е в социалистическият лагер навремето, КНР няма идеологически мащаб. Следователно логичният избор е многополюсността. Това направи и Си Цзинпин.

В многополюсния свят Китай се нуждае от съюзници – други полюси. Това е жизнено важно, за да се накара Западът да сподели властта. Русия на Путин е първият кандидат сред тези съюзници. Русия е огромна страна, геополитически център на континента и самостоятелна, незападна, а евразийска цивилизация.

Ова измени и самото съдържание на проекта „Един пояс – един път“. В последните години китайците го приеха като съвместен с Русия план. Путин го подкрепи и предложи да се включи в по-общия контекст на „Голямата Евразия“. Предвид еволюцията, която описах в най-общи линии, това става новата дума в геополитиката.

Доста бързо в последните години се развиват и моите лични отношения с китайското ръководство. Няколко пъти съм бил в Пекин и Шанхай. Изнесох цикъл лекции по геополитика и международни отношения в Шанхайския и в Пекинския университет, в много други научни, образователни и експертни центрове. Тече много интензивно взаимодействие с китайския интелектуален елит.

Интересното е, че двамата най-често цитирани автори в съвременен Китай са Карл Шмит и Мартин Хайдегер. Като се вземе предвид, че правя и двете от много години, общата платформа - политически реализъм и критика към западноевропейската модерност - е добре развита между нас и китайските интелектуалци.

Понякога китайски колеги споменават нелицеприятни твърдения за Китай от „Основите на геополитиката“, но подобно на турците те подчертават какво може да вземе Китай от геополитическия анализ. В много отношения при общуването ми с китайци и турци моята теория за „разпределения Хартланд“, която е кратка формула на геополитиката на многополюсния свят, се оформи в своя окончателен вид. В многополюсната реалност няма стар дуализъм: една цивилизация на Земята (с център в Русия) срещу една цивилизация на морето (с център на Запад, в англосаксонския свят),а всичко останало е Римланд. Тук във всяко „голямо пространство“ (важно е само да бъде „голямо пространство“!) Разграничаваме вътрешния „Хартланд“ и вътрешния „Римланд“, тоест ядрото на сухоземната цивилизация и зоната на морската цивилизация. Така и Китай е надарен с ядрото на Сушата, и Турция, и Индия, и Европа, и Латинска Америка, и дори САЩ, което видяхме на изборите 2020-2021 г., когато демократичните (сините) крайбрежни зони подкрепиха глобалистите на Байдън и републиканските (червените) територии на Хартланда предпочетоха консервативния и антиглобалистки Тръмп.

„Основите на Геополитиката“ не са догма, това е пример за прилагането на геополитическия метод към конкретни обстоятелства - до 90-те години на ХХ век, тоест към периода, който понякога се нарича „еднополюсен момент“. „Основите на геополитиката“ показаха как суверенното ръководство на Русия е трябвало да мисли при тези условия, като последователно и съзнателно дава свой собствен евразийски отговор на всяко предизвикателство, най-често (ако не винаги!) противоположно на атлантическото. В тази книга можете да правите разлика между константната част и променливата. Постоянната е геополитическа карта на света, изградена въз основа на картата на Макиндер, но с тази разлика, че Евразия, цивилизацията на Земята, Руският Хартланд се приема в случая като активен актьор.

Променливата част беше прилагането на постоянна координатна система към определен контекст - до 90-те години на ХХ век. Постоянната част обикновено е непроменена и съответно променливата претърпява определени корекции. Следователно не просто промених възгледите и оценките си в бъдеще. Самата променлива част се променя - съответно връзката между субектите и обектите на цялата система. И аз проследих тези трансформации, записах ги в новите си текстове, интервюта и книги.

„Основите на Геополитиката“ донякъде се различават от по-късните трудове по геополитика. Имам учебник от 2012 година – „Геополитика“. Там много позиции са уточнени, коригирани, добавен е детайлен апарат за позовавания. Това е написано на друг език, като се вземат предвид повече фактори.

Но в страната, която тъкмо се разпада под ударите на Запада, напълно объркана, обхваната от чужда и скоротечно приета либерална идеология, разяждана от престъпници, олигарси, с разложена армия и напълно ментално рухнали елити, в страната представляваща огромен „бандитски Петербург“ е невъзможно да се пише на друг език, различен от този в „Основите на Геополитиката“ – с ударение върху митовете, образите и метафорите.

Основното послание на книгата беше – възраждаме се, ще бъдем независими, ще създадем нова Евразийска империя, в Евразийския съюз ще обединим постсъветските държави в единен континентален блок, ще станем свободен полюс на многополюсния свят, отново ще започнем да играем независима роля в световната политика, ще съкратим либералните западна хегемония и глобализъм. Тогава, допускам, това може и да е звучало като глупост, реваншистки брътвежи. Още повече, че в СССР геополитиката сама по себе си се смята за буржоазна, дори „фашистка“ наука. Какво ли не чух за тези 30 години. Но сега се вижда, че аз съм бил прав, а не моите опоненти.

И днес геополитиката се преподава навсякъде, във всички специализирани университети. Създаден е Евразийският съюз. Русия отново стана суверенна и независима. Тя определи курс за многополюсност. Това, за което говорих в началото на деветдесетте от позиция на чисто маргиналност - сякаш изпод оловна плоча, сега се чува от всички държавни телевизионни канали.

И така, какво се е променило? Аз или светът? Аз или политическият елит? Този елит е непостоянен, като живак. Допреди време бяха комсомолци и комунисти. След това, през 90-те, веднага се превърнаха в либерали. Сега всички те са патриоти и се застъпват за Кримския консенсус. И в същото време почти никой не обясни техните идеологически метаморфози. Това е боклук, а не елит. Елитът трябва да носи отговорност за своите убеждения - понякога на висока цена, понякога дори живота си. А какво е това? Осите на моя мироглед не се променят. Но анализът не е замразен, той се движи непрекъснато. 



Гласувай:
5
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1233916
Постинги: 783
Коментари: 1109
Гласове: 5396
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31