Постинг
21.05.2021 07:24 -
Британско-американските проекти за унищожаване на СССР и Русия
/Поглед.инфо/ В исторически план опитите на Западния свят за разгром и унищожение на Руския свят имат дълбоки корени. Тук може да се споменат накратко нападенията на шведите(1240 г.) и на тевтонските рицари(1242 г.) през XIII век, още веднъж шведите по време на Карл XII през 1709 г.. След това идва Наполеон Бонапарт със своята „Велика армия“ през 1812 г.. Следва трагичната страница във военната история на Русия - Кримската война през 1853-1856 г, когато Великобритания, Франция и Сардиния се обединяват срещу Русия и налагат своята воля. Следва Първата световна война, гражданската война и активното участие на Великобритания и САЩ в последвалата интервенция, където тези страни играят ключова роля. През 1941-1945 г. е най-страшната - „Великата Отечествена война“ на СССР. В тази война целите на хитлеритска Германия, според разработения Генерален план „Ост“ (нем. ез. Generalplan Ost), е „окончателното решение“ на „Руския въпрос“.
В дадения материал ще се опитаме да покажем британско-американските проекти и действия за разрушаване и унищожаване на СССР, а днес и на РФ, от края на Втората световна война до днес.
Въведение
Днес, когато напрежението в глобален план е достигнало вече точка на кипене и вече се чуват „барабаните на война“, когато на официални срещи на Г-7 открито се обявяват РФ и КНР за противници, когато американският президент нарича руския си колега престъпник, въпросът за запознаване с британско-американските проекти за разрушаване и унищожаване отначало на СССР, а днес на РФ са повече от актуални.
Операция „Немислимото“/Operation Unthinkable/
Още от самото начало е нужно да се каже, че британското правителство дълго време до 1998 г. отрича съществуването на подобни планове. (Gibbons J. C. The Empire Strikes a Match in a World Full of Oil.Bloomington, Xlibris Corporation, 2009, р. 352, ISBN 9781450008693). Документи, свързани с тези планове, се съхраняват в Националния архив на Великобритания.
Операция „Немислимото“ е кодовото наименование на два плана - нападателен и отбранителен. Тези планове, разработени през пролетта на 1945 г., предвиждат възможен военен конфликт през лятото на същата година между Британската империя и САЩ от една страна и СССР, от друга страна, И двата плана са разработени по указания на министър-председателя Уинстън Чърчил от Щаба за съвместно планиране на британския военен кабине Тези планове са пазени в най-дълбоката тайна дори от други военни и разузнавателни централи на Великобритания. Тук трябва да се подчертае, че Чърчил според някои данни е смятал, че планът е предварителна скица на все още чиста хипотетична вероятност. Някои други източници издигат предположението, че планът за операция „Немислимото“ представлява концепция за Трета световна война.
Самият У. Чърчил пише по повод на ситуацията създала се през пролетта на 1945 г. следното: „Унищожаването на военната мощ на Германия доведе до радикална промяна в отношенията между комунистическа Русия и западните демокрации. Те загубиха общия си враг, войната срещу който беше почти единствената връзка, която обвърза техния съюз. Отсега нататък руският империализъм и комунистическата доктрина не виждаха и не поставяха граница на техния напредък и стремеж към окончателно господство."(вж. Churchill, Winston. First published April 1954. Triumph and Tragedy. The Iron Curtain: January 1945 – July 1945. 2nd ed. The Second World War XII. London: Cassell & Co. Ltd.p.317). Може да се утвърждава, че именно такова разбиране на създалата се обстановка е мотивацията за разработката на операция „Немислимото“.
По различни данни самата операция предвижда да се наложи волята на САЩ и Великобритания на СССР във връзка с Полша, т.е. с така наречения „Полски въпрос“. Настъпателният план предполага нанасяне на два основни удара в Североизточна Европа в посока Полша. Въпреки факта, че англо-американските съюзници са числено по-малко от съветските сили, те се надяват да постигнат успех благодарение на факторите на изненада и превъзходство в командването и контрола на войските и авиацията. Планира се участие на 47 англо-американски дивизии, включително 14 бронирани дивизии. Разглежда се възможността за формиране на 10-12 германски дивизии за участие в операцията, които обаче все още може да не са готови по времето на избухването на военните действия. Предполага се, че по-голямата част от населението на Полша и дори армията на Берлинг, т.е. армията на просъветското правителство, ще действат срещу СССР. Изчислява се че англо-американските сили ще срещнат от страна на СССР срещу себе си еквивалент на 170 съюзнически дивизии, от които 30 дивизии ще са танкови. Също така се отбелязва, че е невъзможно да се говори за ограничаване на настъплението на съюзниците в дълбините на Русия, както е наричан СССР в британските документи. Освен това се акцентира върху момента, че ако Червената армия не претърпи решително поражение по линията „Одер-Ниса“, където се смята, че ще се състоят основните танкови битки, то всеобщата, тотална война е неизбежна.
В този случай не се изключва вероятността Червената армия/Руската армия, както е наречена в документите/ да изтласка анго-американските войски и да завземе Западна Европа до Атлантика. Така да се стигне до това да се отбранява Британския остров, което е и същността на отбранителния план в рамките на операция „Немислимото“. Днес се смята се, че плановете във връзка с операция «Немислимото» са станали известни почти веднага на съветското ръководство благодарение на Кембриджската петорка. С това знание се обяснява прегрупирането на частите на Червената армия през юни 1945 г.
Така или иначе, но операция «Немислимото» не влиза в действие поради причини, които редица анализатори свързват с това, че предстои финалната битка с Имперска Япония. При което най-силната сухопътни части на армията на Страната на изгряващото слънце са разположени на територията на континентален Китай. В този смисъл, особено САЩ, основен „играч“ срещу Япония в Тихоокеанския фронт на Втората световна война, се нуждаят от подкрепата на СССР в битката срещу японската армия. Именно поради тази причина Щатите не са съгласни с операция „Немислимото“ и тя не се провежда.
Плановете „Тоталити“, „Троя“/Troyan/ и „Дропшот“
Преди още да бъде произнесена известната реч на У.Чърчил във Фултън, САЩ на 5 март 1946 г., с която се смята, че се залага началото на т.нар. „Студена война“, в САЩ, които по това време са монополисти по отношение на яденото оъжие, замислят планове за нанасяне на удар по Съветския съюз.
Първият от тези планове е „Тоталити“,. Той е разгледан и приет от Обединения комитет на началниците на щабовете на различните родове войски на САЩ на 14 декември 1945 г. В други източници план с идентични цели се нарича „Пинчер“, който, обаче, е приет през юни 1946 г. Така или иначе, но същите тези планове предвиждат да се използват срещу 20 града на СССР от 20 до 30 атомни бомби - аналогично на тези, хвърлени върху Хирошима. Списъкът с цели включваше най-големите градове на РСФСР /Руската съветска федеративна социалистическа република/, както и Ташкент, Баку и Тбилиси. Прави впечатление, че по това време Съединените щати не разполагат с толкова много ядрени оръжия, тоест планът е изготвен с една бъдеща перспектива.
С нарастването на американския ядрен арсенал и промяната на международната обстановка са разработени нови програми. Според плана „Троя“/Troyan/ от 1948 г. е планирано да се нанесе удар със 133 атомни бомби по 70 съветски града.
Но междувременно разработката на атомно оръжие в СССР, започнала през 1942 година, завършва на 29 август 1949 г. Тогава е проведено първото изпитание на съветската атомна бомба. Разбиването на ядрения монопол на САЩ създава абсолютно нова международна обстановка. Щатите желаят да избързат, особено предвид, че Съветският съюз няма както подготвени достатъчен брой ядрени заряди, така и носители на такива. В резултат на подобни сремежи е създаден планът „Dropshot“, който е одобрен на 19 декември 1949 г. Според този план 104 града на Съветския съюз са посочени като обекти на ядрената бомбардировка. Предполага се, че за да изпълнят този план, САЩ трябва да разполагат с поне 292 атомни бомби до 1 януари 1957 г.
В "Dropshot", в допълнение към изброяването на целите на ядрения удар, са описани подробно първоначалните предпоставки за изпълнението на плана и е подготвен приблизителен сценарий. Смята се, че в отговор на подобно нападение следва да се очаква настъпление на Съветската армия в Западна Европа. Поради това се разработва операция съветските войски да бъдат спрени на линията „Рейн-Алпи-Северна Италия“. След което мобилизираните военни части на САЩ и техните съюзници да предприемат контранастъпление, за да победят съветските сухопътни войски. В крайна сметка Съветският съюз, лишен от съюзници, трябва да бъде принуден да се предаде безусловно, без никаква възможност някога да се възстанови като велика сила, при което територията му трябва да бъде напълно окупирана.
„Харвардският проект“
Вече към средата на 50-те години на ХХ век, когато според плана "Dropshot" САЩ и Запада като цяло трябва да са готови да нанесат пълноценен удар срещу СССР, с който да решат окончателно „Руския въпрос“, ситуацията се променя окончателно. Съветският съюз произвежда достатъчно запаси от ядрени заряди. Но не само това – създават се носителите на тези заряди – стратегическите балистични ракети, но също така се построяват и подводни ракетоносци. Още на 13 май 1946 г. Й. В. Сталин подписва Указ No 1017-419ss, който определя основните насоки на работа по създаването на ракетни технологии.Първото изстрелване на наземна междуконтинентална балистична ракета е извършено в СССР през август 1957 г. от космодрума Плесецк. Що се отнася до подводните ракетоносци следва да се каже, че през 1948 г. в Съветския съюз за първи път започват да се извършват проектни работи по разполагането на бойни ракети с голям обсег в подводници. Такъв проект става П-2. На подводните лодки от типа П-2 са разположени 12 балистични ракети Р-1 и 51 самолети-снаряди/крилати ракети/ от типа „Ласточка“ (10х). Успешни изпитания на пуска на това ракетно оръжие се осъществява през 1953 година.
Върхът на подобна надпревара във въоръженията става 12 август 1953 г., когато на полигона в Семипалатинск е изпитана РДС-6с – първата съветска водородна бомба. Тя става и първата в света водородна бомба, готова за практическо военно използване. Така политическото и военно ръководства на САЩ започват постепенно да осъзнават, че един тотален ядрен конфликт със СССР ще бъде „игра“ с минусов резултат и за двете страни. Тъй като всяка от двете може да гарантира на другата пълно разрушение, т.е. т.нар. „гарантирано взаимно унищожение“.
Именно това новосъздало се положение води до смяна на цялата концептуална платформа, въз основа на която се изграждат плановете на Запада в лицето на САЩ за победа над, разрушаване и унищожаване на многолетния опонент, вековния антагонист – Славяно-православната Кирилска цивилизация, която в дадения момент е представена от СССР. Такава нова стратегия става т.нар. „Харвардски проект“. Съгласно публикуваните по-късно данни за този проект става ясно, че това е разгърната програма за унищожаване на СССР и социалистическата система като цяло, състояща се от три части или етапи: «Перестройка», «Реформа» и «Завършване». Тази рограма се основава на концепция, която много по-късно ще стане известна като „Хибридна война“. Ето защо ще направим кратък преглед на това що е „Хибридна война“.
"Хибридната война" не отменя основните причини, характера и целта на традиционните войни, включително т.нар. „тотална война“. Същността на войната и на най-новите т.нар. „хибридни конфликти“, както и преди, остава „продължението на политиката с други средства“. При което тези конфликти продължават да носят смъртоносен характер.
Нека да се опитаме да очертаем някои най-основни черти, включително начините и средствата за осъществяване на това, което наричаме „хибридни войни“:
Важна особеност на "хибридните войни" в сравнение с традиционните или по-точно конвенционалните, е, че се прилага целия диапазон на налични невоенни форми, средства, методи и технологии за борба, действие и противодействие. Изключително важно е да се разбере, че като правило гореспоменатите форми, методи и средства много често се използват „интегрирано“ – паралелно или последователно. В гореспоменатите влизат:
Дипломация – най-различни форми и методи на дипломатически практики, чрез които да се постигат поставените цели;
„Мека сила“, т.е. прилагане на усилия за привличане чрез сътрудничество, културно влияние, предоставяне на позитивни възможности за личностно развитие и други подобни;
„Кибер-атаки“ парализиращи и извеждащи от строя на комуникационни линии, съобщителни мрежи, важни промишлени и административни системи и т.н.;
Мащабни информационно-пропагандни кампании, обединяваща антагонистична политизация и демонизация на противната страна, създаваща условия за вземане на неверни решения и последвалите ги непродуктивни действия и погрешна политика;
Методите на психо-войната, в частност на т.нар. „психо-историческа война“, т.е. атаката против миналото и историята - героическите фигури, опорни събития, борба срещу менталността и традиционно формираната система от ценности и устойчиви възприятия на общественото съзнание на противната страна;
Политическата изолация на противната страна, санкциониране на всякакви контакти и канали на взаимодействия на политически лица и представители на обществени, икономически, финансови, културни, религиозни среди;
„Нежни /цветни, кадифени/ революции, характеризиращи се с т.нар. „ненасилствени действия“, които често са преплетени с редица принудителни за противната страна акции;
Икономическо-търговски и финансови войни, посредством които се осъществяват стратегически операции нанасящи значителни вреди и загуби на противната страна;
Други.
2. Включване наред с конвенционалните на нетрадиционни военни средства и действия - участие на недържавни въоръжени единици, т.нар. „ЧВК“ (частни военни компании), други видове наемници и „купени бойци“ (псевдопартизански и диверсионни формирования и групи за саботаж), казано с други думи „приватизация на насилието“:
3. Ключов момент при воденето на „хибридната война“ е използването не просто на политически, етнически, религиозни, социални, икономически, културни и прочее различия, както и на хора, стоящи зад тези различия. Тук става дума не само за активното създаване на агентурна и забележете „неагентурна“ мрежа сред притивниковия стан.
В рамките на „хибридните войни“ една основна задача става „завербуването“ на части от, а понякога и на цели кръгове сред управляващите на противниковата страна, за постигане на собствените цели. Именно това е важно условие за победа в „хибридната война“. При което не е задължително тези кръгове да осъзнават и разбират в пълна степен по какъв начин и в каква посока са използвани. В тази връзка важен момент става „монтирането“ на управленски, на лидерски позиции на личности с ниско равнище на обществена отговорност или такива с тежки форми на зависимост от пари, близки хора, нечестно минало и т.н.;
4. В крайна сметка наблюдаваме изчезване на класическото разбиране за фронт и въоръжен конфликт. Излиза се извън рамките на традиционния образ на войната. Понякога не е напълно ясно откъде идва заплахата и кой е истинският враг. Това, обаче, не означава, че последствията от победата над противниковата страна чрез технологията на „хибридната война“ са по-малко разрушителни за нея, отколкото при воденето на конвенционален въоръжен конфликт.
Една важна причина се крие във факта, че като правило при осъществяване на „хибридна война“ обществото на противниковата страна не осъзнава изцяло, че срещу него се води война. Съответно не настъпва необходимото при водене на война равнище на мобилизация на общественото съзнание и на държавните усилия. Това е особено вярно, когато вътрешни кръгове и сили съзнателно или не, користно или поради заблуда, активно участват в „хибридната война“ срещу собствената си държава и общество, като представят врага за приятел и обратно приятеля за противник.
В случая ключовата цел на „Харвардския проект“ е унищожението по думите на тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън на „Империята на Злото“. Проектът, както се каза по-горе се състои от три етапа.
Първият етап е от 1985 до 1990 г., когато ще се осъществява «Перестройка-та». Същата предвижда:
Под лозунгите за „Гласност“ провеждането на къде прикрита, къде открита антисъветска и антикомунистическа пропаганда и фалшификации;
Под лозунгите на „борба за социализм «с човешко лице» и срещу „тоталитаризма“ постепенна подготовка за преформатиране на политическата система на т.нар. „държавен социализъм“ в политическа структура на перифериен капитализъм;
Под лозунгите за „пазарна икономика“ и срещу „централизираното планово стопанство“ подготовка на реформи за преход от социализирани форми на собственост към частнокапиталистически такива, т.е. «от социализъм, постигнал къде средно, а къде високотехнологическо равнище на развитие към нискотехнологичен, суровинен модел на капитализма».
«Перестройка-та» трябва да се ръководи от един „вожд“, ако е възможно даже това да бъде първият ръководител в партията – Генерален или Първи секретар или пък първият държавен ръководител.
Вторият етап - «Реформа-та», т.е. за периода от 1990 до 1995 г. има за своя цел:
Ликвидация на Варшавския договор, на Съвета за икономическа взаимопомощ/СИВ/ и в крайна сметка на социалистическа система в Източна Европа;
Ликвидация на КПСС и на СССР, както и премахване на патриотичното социалистическо съзнание;
Ликвидация на органите на държавната сигурност.
„Реформа-та“ трябва да бъде ръководена от други лидери на предишните източноевропейски социалистически страни или републики на СССР, които може и да имат партиен произход от бившите комунистически партии, но трябва да са се изявили като „демократи-реформатори“. А още по-добре е ако произходът му е от „дисидентите-демократи“.
Третата част на „Харвардския проект“ наречена „Завършване“ е планирана за осъществяване през периода 1996-2000 г. Тази част на проекта е насочена основно към Руската федерация. Тя включва:
Ликвидация на всички социални права за трудещите се, които им бе предоставил социализмът като право на достоен труд, право на безплатно образование и безплатни медицински грижи, премахване на съветските идейно-политически основи в армията, дипломацията, органите на вътрешните работи, системата на образование и култура и т.н. На тяхно място се въвеждат ценностите на капитализма;
Тотална приватизация на общонародната собственост във всички сектори – селско стопанство, промишленост и услуги, и почти всички отрасли, включително отбранителната промишленост. Изграждане на добри пътища до морските пристанища, по които суровините и богатствата на Русия трябва да бъдат изнесени в чужбина;
Ликвидация на Руската федерация като единна държава и разделянето и на отделни части, враждебно отнасящи се една с друга.
„Завършването“ следва да се ръководи от нов политически лидер, доказал се като ярък представител на „петата колона“, на компрадорския елит на страната. Третият етап, обаче, не завършва така, както е планиран, което инициира нов, т.нар. „Хюстънски проект“, насочен изключително към Руската федерация/РФ/.
„Хюстънският проект“
Анализаторите, когато коментират неговите цели обикновено цитират думите на човек, смятан за един от неговите основни създатели – Збигнев Бжежински. Последният като почетен гражданин на град Лвов, на закрито заседание на американо-украинското съвещание, изрича, че „... новият световен ред при хегемонията на САЩ се съдава срещу Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде разпокъсана и под опека."/вж. в. «Советская Россия», 20 юния 2002 г./ „Хюстънският проект“ предвижда Русия да не се третира като единна държава. Тя следва да бъде разглеждана като редица от малки държави и разработка на различни политики за отделните ѝ разчленени части.
През 2000 г. в САЩ е разсекретен и публикуван доклад на ЦРУ „Global Trends 2015“
/Глобални тенденции 2015/). В същия този доклад се прогнозират вероятните очертания на Руската федерация през 2015 г. Отбелязва се, че числеността на населението ще спадне от 146 милиона до 130 милиона. Подчертава се, че „Промяна на демографията, хронични икономически трудности и продължаващи въпроси относно управлението ще ограничи способността на Русия да проектира своята власт отвъд бившите съветски републики....
Централизацията на Русия ще продължи да намалява и до 2015 г. „Евразия“ ще бъде географски термин, който няма обединяваща политическа, икономическа и културна реалност“ /вж. Global Trends 2015:A Dialogue About the Future With Nongovernment Experts.This paper was approved for publication by the National Foreign Intelligence Board under the authority of the Director of Central Intelligence. Prepared under the direction of the NationalIntelligence Council.December 2000, р. 68/.
Съвети към президента Байдън за нова американска стратегия по отношение на Русия
Така или иначе, но тези прогнози или по-точно планове на ЦРУ досега не са се сбъднали, както и реализацията на самия „Хюстънски проект“. Точно обратното – след Мюнхенската реч на Путин през 2007 г. РФ бавно, но неотклонно се „върна в играта“. Затова днес може да се говори за глобалния геополитически триъгълник, в който влизат освен САЩ и КНР несъмнено и Русия.
Но дали САЩ продължават с реализацията на „Хюстънския проект“ или някакъв подобен актуализиран план? На фона на сегашните действия на американската администрация по отношение на РФ може да се направи заключение, че такава политика продължава да е в сила. За това ни напомня една съвсем скорошна публикация в „NationalInterest” от 28.04.2021 г., озаглавена „Джо Байдън има нужда от нова стратегия за Русия“/Joe Biden Needs a New Russia Strategy/ написана от проф. Айвън Саша Шихан/Prof. Ivan Sascha Sheehan/, изпълнителен директор на Школата по обществени и международни отношения на Университета в Балтимор.
В тази статия се подчертава, че „...руската икономика демонстрира устойчивост пред санкциите на САЩ, наложени в отговор на намесата в изборите и кибератаките, а Кремъл не показва признаци за смекчаване на позициите си, когато става въпрос за САЩ. Напротив, руските хардлайнери стигат до заключението, че няма какво да се губи в отношенията със Запада и перспективата за нова студена война само засилва тяхната решителност. За да стабилизират двустранните отношения, американските служители трябва да възприемат по-дългосрочен поглед, като следват стратегия по отношение на Русия, която да е подобна на американската политика в разгара на съветското влияние...“/вж. в https://nationalinterest.org/blog/buzz/joe-biden-needs-new-russia-strategy-183926, Последно влизане 16.05.2921/.
В тази връзка се припомня, че „Преди четиридесет години Съединените щати направиха възможно най-много, за да помогнат на опозиционните лидери като известния Нобелов лауреат Андрей Сахаров и откровения критик на комунизма Александър Солженицин. Но в крайна сметка Михаил Горбачов - а по-късно и Борис Елцин – демонтираха войнствения режим и сключиха мир със „Свободния свят“. През 2020-те най-доброто средство за избягване на нова студена война е новата Перестройка (преструктуриране) - организирана от лидер, който може да извърши така необходимите реформи и да подобри отношенията със САЩ и Запада. Наивно е да мислим, че промените в управлението от този мащаб някога могат да бъдат контролирани от някой, който понастоящем няма влияние в къщата, построена от Путин.“/пак там/.
Оттук се правят изводите, че не хора като Алексей Навални, но даже и такива „прозападни либерални лидери“, например, такива като Дмитрий Медведев, Анатолий Чубайс или Александр Волошин не са достатъчно добри. Но затова определено се препоръчва Алексей Кудрин, ръководител на Сметната палата, бивш първи вице-премиер и два пъти министър на финансите. Професор Шихан го рекламира като „отдавнашнен привърженик на свободната търговия и демокрацията, който има заслужена репутация на либерално реформаторско и независимо мислещо лице...
Кудрин също има репутация на искрен защитник на пазарите и на разумно данъчно-бюджетно управление. Освен това той е от вътрешния кръг на Путин, заслужил доверието на най-близкото обкръжение иа президента за времето, когато е министър на финансите повече от десет години. Даже силовите служители и босовете във военното ведомство дълбоко го уважават...“/Пак там/.
В заключение ще кажем, че подобни съвети на американските експерти свидетелстват, че в САЩ смятат, че успешната стратегия на „хибридната война“ може отново да проработи. Дали тези „надежди“ ще се осъществят бъдещето ще покаже. Но не бива да се забравя, че реализацията на такива „надежди“ зависи и от руската страна... Дали пък няма да влезе в действие поговорката, че „Умният човек два пъти не се спъва в един и същ камък“?
проф. Нако Стефанов
В дадения материал ще се опитаме да покажем британско-американските проекти и действия за разрушаване и унищожаване на СССР, а днес и на РФ, от края на Втората световна война до днес.
Въведение
Днес, когато напрежението в глобален план е достигнало вече точка на кипене и вече се чуват „барабаните на война“, когато на официални срещи на Г-7 открито се обявяват РФ и КНР за противници, когато американският президент нарича руския си колега престъпник, въпросът за запознаване с британско-американските проекти за разрушаване и унищожаване отначало на СССР, а днес на РФ са повече от актуални.
Операция „Немислимото“/Operation Unthinkable/
Още от самото начало е нужно да се каже, че британското правителство дълго време до 1998 г. отрича съществуването на подобни планове. (Gibbons J. C. The Empire Strikes a Match in a World Full of Oil.Bloomington, Xlibris Corporation, 2009, р. 352, ISBN 9781450008693). Документи, свързани с тези планове, се съхраняват в Националния архив на Великобритания.
Операция „Немислимото“ е кодовото наименование на два плана - нападателен и отбранителен. Тези планове, разработени през пролетта на 1945 г., предвиждат възможен военен конфликт през лятото на същата година между Британската империя и САЩ от една страна и СССР, от друга страна, И двата плана са разработени по указания на министър-председателя Уинстън Чърчил от Щаба за съвместно планиране на британския военен кабине Тези планове са пазени в най-дълбоката тайна дори от други военни и разузнавателни централи на Великобритания. Тук трябва да се подчертае, че Чърчил според някои данни е смятал, че планът е предварителна скица на все още чиста хипотетична вероятност. Някои други източници издигат предположението, че планът за операция „Немислимото“ представлява концепция за Трета световна война.
Самият У. Чърчил пише по повод на ситуацията създала се през пролетта на 1945 г. следното: „Унищожаването на военната мощ на Германия доведе до радикална промяна в отношенията между комунистическа Русия и западните демокрации. Те загубиха общия си враг, войната срещу който беше почти единствената връзка, която обвърза техния съюз. Отсега нататък руският империализъм и комунистическата доктрина не виждаха и не поставяха граница на техния напредък и стремеж към окончателно господство."(вж. Churchill, Winston. First published April 1954. Triumph and Tragedy. The Iron Curtain: January 1945 – July 1945. 2nd ed. The Second World War XII. London: Cassell & Co. Ltd.p.317). Може да се утвърждава, че именно такова разбиране на създалата се обстановка е мотивацията за разработката на операция „Немислимото“.
По различни данни самата операция предвижда да се наложи волята на САЩ и Великобритания на СССР във връзка с Полша, т.е. с така наречения „Полски въпрос“. Настъпателният план предполага нанасяне на два основни удара в Североизточна Европа в посока Полша. Въпреки факта, че англо-американските съюзници са числено по-малко от съветските сили, те се надяват да постигнат успех благодарение на факторите на изненада и превъзходство в командването и контрола на войските и авиацията. Планира се участие на 47 англо-американски дивизии, включително 14 бронирани дивизии. Разглежда се възможността за формиране на 10-12 германски дивизии за участие в операцията, които обаче все още може да не са готови по времето на избухването на военните действия. Предполага се, че по-голямата част от населението на Полша и дори армията на Берлинг, т.е. армията на просъветското правителство, ще действат срещу СССР. Изчислява се че англо-американските сили ще срещнат от страна на СССР срещу себе си еквивалент на 170 съюзнически дивизии, от които 30 дивизии ще са танкови. Също така се отбелязва, че е невъзможно да се говори за ограничаване на настъплението на съюзниците в дълбините на Русия, както е наричан СССР в британските документи. Освен това се акцентира върху момента, че ако Червената армия не претърпи решително поражение по линията „Одер-Ниса“, където се смята, че ще се състоят основните танкови битки, то всеобщата, тотална война е неизбежна.
В този случай не се изключва вероятността Червената армия/Руската армия, както е наречена в документите/ да изтласка анго-американските войски и да завземе Западна Европа до Атлантика. Така да се стигне до това да се отбранява Британския остров, което е и същността на отбранителния план в рамките на операция „Немислимото“. Днес се смята се, че плановете във връзка с операция «Немислимото» са станали известни почти веднага на съветското ръководство благодарение на Кембриджската петорка. С това знание се обяснява прегрупирането на частите на Червената армия през юни 1945 г.
Така или иначе, но операция «Немислимото» не влиза в действие поради причини, които редица анализатори свързват с това, че предстои финалната битка с Имперска Япония. При което най-силната сухопътни части на армията на Страната на изгряващото слънце са разположени на територията на континентален Китай. В този смисъл, особено САЩ, основен „играч“ срещу Япония в Тихоокеанския фронт на Втората световна война, се нуждаят от подкрепата на СССР в битката срещу японската армия. Именно поради тази причина Щатите не са съгласни с операция „Немислимото“ и тя не се провежда.
Плановете „Тоталити“, „Троя“/Troyan/ и „Дропшот“
Преди още да бъде произнесена известната реч на У.Чърчил във Фултън, САЩ на 5 март 1946 г., с която се смята, че се залага началото на т.нар. „Студена война“, в САЩ, които по това време са монополисти по отношение на яденото оъжие, замислят планове за нанасяне на удар по Съветския съюз.
Първият от тези планове е „Тоталити“,. Той е разгледан и приет от Обединения комитет на началниците на щабовете на различните родове войски на САЩ на 14 декември 1945 г. В други източници план с идентични цели се нарича „Пинчер“, който, обаче, е приет през юни 1946 г. Така или иначе, но същите тези планове предвиждат да се използват срещу 20 града на СССР от 20 до 30 атомни бомби - аналогично на тези, хвърлени върху Хирошима. Списъкът с цели включваше най-големите градове на РСФСР /Руската съветска федеративна социалистическа република/, както и Ташкент, Баку и Тбилиси. Прави впечатление, че по това време Съединените щати не разполагат с толкова много ядрени оръжия, тоест планът е изготвен с една бъдеща перспектива.
С нарастването на американския ядрен арсенал и промяната на международната обстановка са разработени нови програми. Според плана „Троя“/Troyan/ от 1948 г. е планирано да се нанесе удар със 133 атомни бомби по 70 съветски града.
Но междувременно разработката на атомно оръжие в СССР, започнала през 1942 година, завършва на 29 август 1949 г. Тогава е проведено първото изпитание на съветската атомна бомба. Разбиването на ядрения монопол на САЩ създава абсолютно нова международна обстановка. Щатите желаят да избързат, особено предвид, че Съветският съюз няма както подготвени достатъчен брой ядрени заряди, така и носители на такива. В резултат на подобни сремежи е създаден планът „Dropshot“, който е одобрен на 19 декември 1949 г. Според този план 104 града на Съветския съюз са посочени като обекти на ядрената бомбардировка. Предполага се, че за да изпълнят този план, САЩ трябва да разполагат с поне 292 атомни бомби до 1 януари 1957 г.
В "Dropshot", в допълнение към изброяването на целите на ядрения удар, са описани подробно първоначалните предпоставки за изпълнението на плана и е подготвен приблизителен сценарий. Смята се, че в отговор на подобно нападение следва да се очаква настъпление на Съветската армия в Западна Европа. Поради това се разработва операция съветските войски да бъдат спрени на линията „Рейн-Алпи-Северна Италия“. След което мобилизираните военни части на САЩ и техните съюзници да предприемат контранастъпление, за да победят съветските сухопътни войски. В крайна сметка Съветският съюз, лишен от съюзници, трябва да бъде принуден да се предаде безусловно, без никаква възможност някога да се възстанови като велика сила, при което територията му трябва да бъде напълно окупирана.
„Харвардският проект“
Вече към средата на 50-те години на ХХ век, когато според плана "Dropshot" САЩ и Запада като цяло трябва да са готови да нанесат пълноценен удар срещу СССР, с който да решат окончателно „Руския въпрос“, ситуацията се променя окончателно. Съветският съюз произвежда достатъчно запаси от ядрени заряди. Но не само това – създават се носителите на тези заряди – стратегическите балистични ракети, но също така се построяват и подводни ракетоносци. Още на 13 май 1946 г. Й. В. Сталин подписва Указ No 1017-419ss, който определя основните насоки на работа по създаването на ракетни технологии.Първото изстрелване на наземна междуконтинентална балистична ракета е извършено в СССР през август 1957 г. от космодрума Плесецк. Що се отнася до подводните ракетоносци следва да се каже, че през 1948 г. в Съветския съюз за първи път започват да се извършват проектни работи по разполагането на бойни ракети с голям обсег в подводници. Такъв проект става П-2. На подводните лодки от типа П-2 са разположени 12 балистични ракети Р-1 и 51 самолети-снаряди/крилати ракети/ от типа „Ласточка“ (10х). Успешни изпитания на пуска на това ракетно оръжие се осъществява през 1953 година.
Върхът на подобна надпревара във въоръженията става 12 август 1953 г., когато на полигона в Семипалатинск е изпитана РДС-6с – първата съветска водородна бомба. Тя става и първата в света водородна бомба, готова за практическо военно използване. Така политическото и военно ръководства на САЩ започват постепенно да осъзнават, че един тотален ядрен конфликт със СССР ще бъде „игра“ с минусов резултат и за двете страни. Тъй като всяка от двете може да гарантира на другата пълно разрушение, т.е. т.нар. „гарантирано взаимно унищожение“.
Именно това новосъздало се положение води до смяна на цялата концептуална платформа, въз основа на която се изграждат плановете на Запада в лицето на САЩ за победа над, разрушаване и унищожаване на многолетния опонент, вековния антагонист – Славяно-православната Кирилска цивилизация, която в дадения момент е представена от СССР. Такава нова стратегия става т.нар. „Харвардски проект“. Съгласно публикуваните по-късно данни за този проект става ясно, че това е разгърната програма за унищожаване на СССР и социалистическата система като цяло, състояща се от три части или етапи: «Перестройка», «Реформа» и «Завършване». Тази рограма се основава на концепция, която много по-късно ще стане известна като „Хибридна война“. Ето защо ще направим кратък преглед на това що е „Хибридна война“.
"Хибридната война" не отменя основните причини, характера и целта на традиционните войни, включително т.нар. „тотална война“. Същността на войната и на най-новите т.нар. „хибридни конфликти“, както и преди, остава „продължението на политиката с други средства“. При което тези конфликти продължават да носят смъртоносен характер.
Нека да се опитаме да очертаем някои най-основни черти, включително начините и средствата за осъществяване на това, което наричаме „хибридни войни“:
Важна особеност на "хибридните войни" в сравнение с традиционните или по-точно конвенционалните, е, че се прилага целия диапазон на налични невоенни форми, средства, методи и технологии за борба, действие и противодействие. Изключително важно е да се разбере, че като правило гореспоменатите форми, методи и средства много често се използват „интегрирано“ – паралелно или последователно. В гореспоменатите влизат:
Дипломация – най-различни форми и методи на дипломатически практики, чрез които да се постигат поставените цели;
„Мека сила“, т.е. прилагане на усилия за привличане чрез сътрудничество, културно влияние, предоставяне на позитивни възможности за личностно развитие и други подобни;
„Кибер-атаки“ парализиращи и извеждащи от строя на комуникационни линии, съобщителни мрежи, важни промишлени и административни системи и т.н.;
Мащабни информационно-пропагандни кампании, обединяваща антагонистична политизация и демонизация на противната страна, създаваща условия за вземане на неверни решения и последвалите ги непродуктивни действия и погрешна политика;
Методите на психо-войната, в частност на т.нар. „психо-историческа война“, т.е. атаката против миналото и историята - героическите фигури, опорни събития, борба срещу менталността и традиционно формираната система от ценности и устойчиви възприятия на общественото съзнание на противната страна;
Политическата изолация на противната страна, санкциониране на всякакви контакти и канали на взаимодействия на политически лица и представители на обществени, икономически, финансови, културни, религиозни среди;
„Нежни /цветни, кадифени/ революции, характеризиращи се с т.нар. „ненасилствени действия“, които често са преплетени с редица принудителни за противната страна акции;
Икономическо-търговски и финансови войни, посредством които се осъществяват стратегически операции нанасящи значителни вреди и загуби на противната страна;
Други.
2. Включване наред с конвенционалните на нетрадиционни военни средства и действия - участие на недържавни въоръжени единици, т.нар. „ЧВК“ (частни военни компании), други видове наемници и „купени бойци“ (псевдопартизански и диверсионни формирования и групи за саботаж), казано с други думи „приватизация на насилието“:
3. Ключов момент при воденето на „хибридната война“ е използването не просто на политически, етнически, религиозни, социални, икономически, културни и прочее различия, както и на хора, стоящи зад тези различия. Тук става дума не само за активното създаване на агентурна и забележете „неагентурна“ мрежа сред притивниковия стан.
В рамките на „хибридните войни“ една основна задача става „завербуването“ на части от, а понякога и на цели кръгове сред управляващите на противниковата страна, за постигане на собствените цели. Именно това е важно условие за победа в „хибридната война“. При което не е задължително тези кръгове да осъзнават и разбират в пълна степен по какъв начин и в каква посока са използвани. В тази връзка важен момент става „монтирането“ на управленски, на лидерски позиции на личности с ниско равнище на обществена отговорност или такива с тежки форми на зависимост от пари, близки хора, нечестно минало и т.н.;
4. В крайна сметка наблюдаваме изчезване на класическото разбиране за фронт и въоръжен конфликт. Излиза се извън рамките на традиционния образ на войната. Понякога не е напълно ясно откъде идва заплахата и кой е истинският враг. Това, обаче, не означава, че последствията от победата над противниковата страна чрез технологията на „хибридната война“ са по-малко разрушителни за нея, отколкото при воденето на конвенционален въоръжен конфликт.
Една важна причина се крие във факта, че като правило при осъществяване на „хибридна война“ обществото на противниковата страна не осъзнава изцяло, че срещу него се води война. Съответно не настъпва необходимото при водене на война равнище на мобилизация на общественото съзнание и на държавните усилия. Това е особено вярно, когато вътрешни кръгове и сили съзнателно или не, користно или поради заблуда, активно участват в „хибридната война“ срещу собствената си държава и общество, като представят врага за приятел и обратно приятеля за противник.
В случая ключовата цел на „Харвардския проект“ е унищожението по думите на тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън на „Империята на Злото“. Проектът, както се каза по-горе се състои от три етапа.
Първият етап е от 1985 до 1990 г., когато ще се осъществява «Перестройка-та». Същата предвижда:
Под лозунгите за „Гласност“ провеждането на къде прикрита, къде открита антисъветска и антикомунистическа пропаганда и фалшификации;
Под лозунгите на „борба за социализм «с човешко лице» и срещу „тоталитаризма“ постепенна подготовка за преформатиране на политическата система на т.нар. „държавен социализъм“ в политическа структура на перифериен капитализъм;
Под лозунгите за „пазарна икономика“ и срещу „централизираното планово стопанство“ подготовка на реформи за преход от социализирани форми на собственост към частнокапиталистически такива, т.е. «от социализъм, постигнал къде средно, а къде високотехнологическо равнище на развитие към нискотехнологичен, суровинен модел на капитализма».
«Перестройка-та» трябва да се ръководи от един „вожд“, ако е възможно даже това да бъде първият ръководител в партията – Генерален или Първи секретар или пък първият държавен ръководител.
Вторият етап - «Реформа-та», т.е. за периода от 1990 до 1995 г. има за своя цел:
Ликвидация на Варшавския договор, на Съвета за икономическа взаимопомощ/СИВ/ и в крайна сметка на социалистическа система в Източна Европа;
Ликвидация на КПСС и на СССР, както и премахване на патриотичното социалистическо съзнание;
Ликвидация на органите на държавната сигурност.
„Реформа-та“ трябва да бъде ръководена от други лидери на предишните източноевропейски социалистически страни или републики на СССР, които може и да имат партиен произход от бившите комунистически партии, но трябва да са се изявили като „демократи-реформатори“. А още по-добре е ако произходът му е от „дисидентите-демократи“.
Третата част на „Харвардския проект“ наречена „Завършване“ е планирана за осъществяване през периода 1996-2000 г. Тази част на проекта е насочена основно към Руската федерация. Тя включва:
Ликвидация на всички социални права за трудещите се, които им бе предоставил социализмът като право на достоен труд, право на безплатно образование и безплатни медицински грижи, премахване на съветските идейно-политически основи в армията, дипломацията, органите на вътрешните работи, системата на образование и култура и т.н. На тяхно място се въвеждат ценностите на капитализма;
Тотална приватизация на общонародната собственост във всички сектори – селско стопанство, промишленост и услуги, и почти всички отрасли, включително отбранителната промишленост. Изграждане на добри пътища до морските пристанища, по които суровините и богатствата на Русия трябва да бъдат изнесени в чужбина;
Ликвидация на Руската федерация като единна държава и разделянето и на отделни части, враждебно отнасящи се една с друга.
„Завършването“ следва да се ръководи от нов политически лидер, доказал се като ярък представител на „петата колона“, на компрадорския елит на страната. Третият етап, обаче, не завършва така, както е планиран, което инициира нов, т.нар. „Хюстънски проект“, насочен изключително към Руската федерация/РФ/.
„Хюстънският проект“
Анализаторите, когато коментират неговите цели обикновено цитират думите на човек, смятан за един от неговите основни създатели – Збигнев Бжежински. Последният като почетен гражданин на град Лвов, на закрито заседание на американо-украинското съвещание, изрича, че „... новият световен ред при хегемонията на САЩ се съдава срещу Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде разпокъсана и под опека."/вж. в. «Советская Россия», 20 юния 2002 г./ „Хюстънският проект“ предвижда Русия да не се третира като единна държава. Тя следва да бъде разглеждана като редица от малки държави и разработка на различни политики за отделните ѝ разчленени части.
През 2000 г. в САЩ е разсекретен и публикуван доклад на ЦРУ „Global Trends 2015“
/Глобални тенденции 2015/). В същия този доклад се прогнозират вероятните очертания на Руската федерация през 2015 г. Отбелязва се, че числеността на населението ще спадне от 146 милиона до 130 милиона. Подчертава се, че „Промяна на демографията, хронични икономически трудности и продължаващи въпроси относно управлението ще ограничи способността на Русия да проектира своята власт отвъд бившите съветски републики....
Централизацията на Русия ще продължи да намалява и до 2015 г. „Евразия“ ще бъде географски термин, който няма обединяваща политическа, икономическа и културна реалност“ /вж. Global Trends 2015:A Dialogue About the Future With Nongovernment Experts.This paper was approved for publication by the National Foreign Intelligence Board under the authority of the Director of Central Intelligence. Prepared under the direction of the NationalIntelligence Council.December 2000, р. 68/.
Съвети към президента Байдън за нова американска стратегия по отношение на Русия
Така или иначе, но тези прогнози или по-точно планове на ЦРУ досега не са се сбъднали, както и реализацията на самия „Хюстънски проект“. Точно обратното – след Мюнхенската реч на Путин през 2007 г. РФ бавно, но неотклонно се „върна в играта“. Затова днес може да се говори за глобалния геополитически триъгълник, в който влизат освен САЩ и КНР несъмнено и Русия.
Но дали САЩ продължават с реализацията на „Хюстънския проект“ или някакъв подобен актуализиран план? На фона на сегашните действия на американската администрация по отношение на РФ може да се направи заключение, че такава политика продължава да е в сила. За това ни напомня една съвсем скорошна публикация в „NationalInterest” от 28.04.2021 г., озаглавена „Джо Байдън има нужда от нова стратегия за Русия“/Joe Biden Needs a New Russia Strategy/ написана от проф. Айвън Саша Шихан/Prof. Ivan Sascha Sheehan/, изпълнителен директор на Школата по обществени и международни отношения на Университета в Балтимор.
В тази статия се подчертава, че „...руската икономика демонстрира устойчивост пред санкциите на САЩ, наложени в отговор на намесата в изборите и кибератаките, а Кремъл не показва признаци за смекчаване на позициите си, когато става въпрос за САЩ. Напротив, руските хардлайнери стигат до заключението, че няма какво да се губи в отношенията със Запада и перспективата за нова студена война само засилва тяхната решителност. За да стабилизират двустранните отношения, американските служители трябва да възприемат по-дългосрочен поглед, като следват стратегия по отношение на Русия, която да е подобна на американската политика в разгара на съветското влияние...“/вж. в https://nationalinterest.org/blog/buzz/joe-biden-needs-new-russia-strategy-183926, Последно влизане 16.05.2921/.
В тази връзка се припомня, че „Преди четиридесет години Съединените щати направиха възможно най-много, за да помогнат на опозиционните лидери като известния Нобелов лауреат Андрей Сахаров и откровения критик на комунизма Александър Солженицин. Но в крайна сметка Михаил Горбачов - а по-късно и Борис Елцин – демонтираха войнствения режим и сключиха мир със „Свободния свят“. През 2020-те най-доброто средство за избягване на нова студена война е новата Перестройка (преструктуриране) - организирана от лидер, който може да извърши така необходимите реформи и да подобри отношенията със САЩ и Запада. Наивно е да мислим, че промените в управлението от този мащаб някога могат да бъдат контролирани от някой, който понастоящем няма влияние в къщата, построена от Путин.“/пак там/.
Оттук се правят изводите, че не хора като Алексей Навални, но даже и такива „прозападни либерални лидери“, например, такива като Дмитрий Медведев, Анатолий Чубайс или Александр Волошин не са достатъчно добри. Но затова определено се препоръчва Алексей Кудрин, ръководител на Сметната палата, бивш първи вице-премиер и два пъти министър на финансите. Професор Шихан го рекламира като „отдавнашнен привърженик на свободната търговия и демокрацията, който има заслужена репутация на либерално реформаторско и независимо мислещо лице...
Кудрин също има репутация на искрен защитник на пазарите и на разумно данъчно-бюджетно управление. Освен това той е от вътрешния кръг на Путин, заслужил доверието на най-близкото обкръжение иа президента за времето, когато е министър на финансите повече от десет години. Даже силовите служители и босовете във военното ведомство дълбоко го уважават...“/Пак там/.
В заключение ще кажем, че подобни съвети на американските експерти свидетелстват, че в САЩ смятат, че успешната стратегия на „хибридната война“ може отново да проработи. Дали тези „надежди“ ще се осъществят бъдещето ще покаже. Но не бива да се забравя, че реализацията на такива „надежди“ зависи и от руската страна... Дали пък няма да влезе в действие поговорката, че „Умният човек два пъти не се спъва в един и същ камък“?
проф. Нако Стефанов
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
