Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06 22:20 - СССР тръгна на битка, знаейки, че ще спечели Победата
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 380 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ние днес сме живи, благодарение на тяхната саможертва тогава

Елена Караева

На 22.06.1941 г. прозвуча кодовата дума „Дортмунд“, и тежкият, пробляскващ със стоманата си, страшен и плашещ удар на германския агресор падна върху спокойно спящите села, градове, селища, по нивите, горите, ливадите - по къщите, в които спяха нашите роднини, нашите баби, нашите майки, нашите бащи, нашите дядовци.

Ударът падна върху тях.

Тоест върху нас. Върху всички нас.

Върху всички нас преди 80 години се стовари цялата сила на тогавашната континентална „обединена Европа“.

СССР беше атакуван от армията на Вермахта, която беше подкрепена както от машиностроителното производство на Франция, така и от стоманодобивната промишленост в Норвегия, белгийските батальони на SS също бяха поставени под оръжие, румънската авиация също беше вдигната във въздуха, а нацистките офицери дава заповеди, включително на хърватските военни части.

Пресата също беше включена към войските. Пропагандната машина на Хитлер бе сглобена с не по-малко внимание и грижи от танковете и самолетите.

Йозеф Гьобелс, четейки радиообръщението си, подчерта, че „на 22 юни 1941 г. Европа реши да да даде отпор на болшевишката съветска Русия“.

Берлин не се съмняваше, че Вермахтът и нацизмът ще надделеят.

„Руският отговор“ обаче не закъсня.

Звучеше в записката, изпратена от Константин Симонов, не онзи посивял писател - фронтовак, когото всички помним, а младият, тогава 25-годишен военен кореспондент на „Красная звезда“.

Симонов пристига на Западния фронт пет дни след началото на Втората световна война, а по-късно във военните си мемоари ще разкаже разговора си с офицер от граничната охрана. Той казва: "Имам информация, че всички мои са загинали на заставата. Били са се до последния човек и всички, които са били там, са били убити. А семейството ми е там, близо до Граев. Съпруга, две деца, майка и сестра. Всичко това, което имам на света., всички са там. "

Почти същия ден, 29 юни, един от разработчиците на плана "Барбароса" генерал Халдер пише в дневника си: "Информацията от фронта потвърждава, че руснаците се бият навсякъде до последния човек."

Въпреки че, разбира се, Халдер изпращаше победоносни доклади до началниците си.

По-късно Симонов отбелязва: „Каквото и да напишат някои от тях по-късно, вече след войната, никой от тях тогава не допускаше, разбира се, и идеята, че тази съветска армия, „напълно победена “ от тях на Източния фронт, някога ще влезе на германска територия. ...

Оценките на висшия генералитет на Райха се основават на поведението на европейските власти и народи през май 1940 г., когато в рамките на пет седмици Кралство Нидерландия пада в краката на нацистите (капитулацията е подписана на 14 май), Кралство Белгия (капитулацията е подписана на 28 май) и накрая Франция (капитулацията е подписана на 17 юни).

Британският експедиционен корпус се спасяваше от Дюнкерк, а войниците на Вермахта влязоха в европейските столици. Европейците не им оказаха съпротива.

Приятна разходка из красивите околности, вкусна храна, качествено вино и добър прием от победените - така изглеждаше войната в Западна Европа в очите на Вермахта.

Днес поддръжниците на "пацифизма" и "никогаповечизма" ("никога повече") казват, че "това кърваво преживяване" (sic!) е помогнало на Европа да се обедини, преодолявайки "миналата враждебност" между държавите и да направи континента "мирен".

Ако имаше кървав, без кавички, опит, то СССР беше неговия притежател и пазител.

Гражданите му платиха най-високата цена за освобождаването на всеки квадратен метър както на своята страна, така и на европейските държави.

Съветските войници носихат цветя на гроба на Щраус във Виена, а онези, другите, от армията на Вермахта, минираха гроба на Пушкин.

Изчаквахме откриването на втория фронт в продължение на три години и когато настъплението на съюзниците в Ардените започна да се задавя и Чърчил всъщност помоли Сталин да му се притече на помощ, тогава условията на Висла-Одерската операция бяха изместени от Върховното командване осем дни напред (вечност, всъщност според стандартите за планиране на армията) и решението за ускоряване на началото на офанзивата на Червената армия в Полша е взето за броени часове.

Нацистите държат Ленинград в обсада, а жителите на града-герой возят мъртвите деца на тяхните шейнички, за да ги погребват... А комендантът на Берлин генерал Берзарин след победата ваксинираше малките берлинчани и даваше заповеди германските деца да получават мляко навреме.

Цели 1418 дни от войната, започнала преди 80 години, това е разстоянието, което нашите хора изминаха, носейки не само свобода, не само спиране на пещите на крематориумите на Майданек и Аушвиц, не само спасяване на Краков от унищожение и на съкровищата от Дрезденската галерия от наводнения, но и утвърждавайки ценностите на човечността и хуманизма.

Които прагматична Европа веднага експроприира и нарече „своите общи ценности“.

Позволявайки да бъде освободена, Европа, страстно обещавайки urbi et orbi „Никога повече!“, незабавно се включи в други войни.

Тя се бори с привържениците на независимостта в Северна и Западна Африка. Води бойни действия в Индокитай.

И след това дойде ред на Югославия (в рамките на борбата срещу „диктатурата на Милошевич и тиранията на сърбите“, ние помним всички тези формулировки).

Е, след още десет години дойде ред на Украйна.

Там - с абсолютно ясно очертани, включително и от ЕС, контури - първоначално беше направен първият опит за разгръщане на война, а десет години по-късно - вторият. И в първия, и във втория случай, както през 2004 г., така и през 2013-2014 г., разбира се, се създаде атмосфера на ненавист - към „другите“.

Както и в югославския конфликт, нацистките симпатизанти веднага надигнаха глави, а Хитлеровите прислужници и военните престъпници станаха „борци за свобода и независимост“ и „спасители от руското влияние“.

Връщайки се към войната, не забравяйте, че защитата на къщата на Павлов в Сталинград, само на една къща - и само на един съпротивляващ се взвод, продължи 58 дни. Това е по-дълго, отколкото продължи разходката на войските на Вермахта през континентална Европа, сега обединена и „пацифистка“.

Нека да кажем преди всичко на себе си, че опитите да обезценят подвига на нашите предци, нашите близки, нашите съграждани, да го прикрият с истории за „милиони изнасилени немски жени“, за „трофейни ешелони“ и „откраднати художествени колекции" е начин за анихилация на нашия общ генетичен код, в който, изменяйки строежа на само една клетка, може да се причини рак на целия организъм.

Нека най-накрая да разберем, че всички вопли за „руския милитаризъм“ са просто завист към страната, която е направила невиждането и немислимото - строшавайки гръбнака на нацизма, смилайки почти три четвърти от военната му мощ, пред която се покланяше континентална Европа.

И спомняйки си падналите на бойното поле, ранените, убитите, отвлечените в робство, отправяните в концлагери, изтерзаните, измъчваните, разстрелваните и обесваните, да повторим, че жертвите, направени в името на Победата, не бяха напразни.

Ние сме живи, благодарение на тяхната саможертва, която днес е почти невъобразима. 



Гласувай:
9
2



1. zaw12929 - БИТКИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ- АПЕТИТНА, ...
23.06 09:10
БИТКИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ- АПЕТИТНА, ОГРОМНА И БОГАТА РУСИЯ ПРИВЛИЧА И ПЛАШИ. НАЙ ДОБРОТО ЛИПСВА ТРАЕН МИР
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 1355966
Постинги: 827
Коментари: 1179
Гласове: 5865
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031